Публикации

КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНА ПО АПК. ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ ПРЕД СЪД.

При развитието на административното производство с оглед правилното изпълнение на задължението си за участие на всички страни при разглеждане и оспорване на административни актове пред Административен съд, същият е длъжен на осноеание чл. 153 АПК служебно да конституира страните, които са заинтересовани от развитието на делото.

За целта Административният съд трябва да разполага с данни за тези заинтересовани страни, а данни за тях се съдържат в подадената от  оспорващия административният акт, писмена жалба съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 2, 3 и 4 АПК.Конституиране страна по АПК

Настоящата статия има за цел да предостави справка относно процедурата по конституиране на заинтересована страна при оспорване на индивидуални административни актове пред съд. Въпросът се разрешава чрез въведеното с чл. 152, ал. 2 АПК задължение за административния орган да приложи към преписката, която изпраща в съда, списък на страните в осъщественото пред него производство с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.

В случай, че  някои от страните са с неизвестни адреси, органът ги включва в списъка като посочва само имената им, респ. наименованията, и представя доказателства, че им е съобщил издадения от него акт по реда на чл. 61, ал. 3 АПК.

Задължението е за изготвяне на списък на страните в производството по издаване на административния акт, а не за списък на лицата, които са участвали в административното производство. Следователно, административният орган е длъжен да включи в списъка по чл. 152, ал.3 АПК  всички страни в развилото се пред него производство, дори и тези които не са участвали в това производство. Когато административният орган не е изпълнил това си задължение, съдът определя срок за изпълнението му – чл. 154, ал.2 АПК. Едновременно с това той може да наложи на длъжностното лице, което изпълнява функцията на неизправния административен орган, административно наказание по чл. 305 АПК.

При административните дела, образувани по оспорване на административни актове, основните страни са оспорващият и органът, издал оспорения административен акт. Те неизменно присъстват във всички административни дела от посочената категория. Съществуват обаче и немалък брой дела, при които оспореният административен акт, респ. оспореният отказ да бъде издаден административен акт, е благоприятстващ за други лица, различни от оспорващия. Ако оспорването бъде отхвърлено, създадените от акта благоприятни за тези лица правни последици, няма да бъдат накърнени. Но ако оспореният акт бъде отменен, всички породени от него правни последици ще отпаднат, независимо дали са благоприятстващи или негативни. Именно отпадането на негативните за него последици на акта цели оспорващия и затова той има интерес от отмяната на оспорения акт.

Всички лица, за които оспореният индивидуален административен акт е благоприятстващ, имат интерес той да не бъде отменяван, за да не отпаднат възникналите от този акт благоприятни за тях правни последици. Затова кръгът от тези лица биха били засегнати по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК от едно съдебно решение, отменящо благоприятстващия ги административен акт, съответно отказ да бъде издаден такъв акт. Това ги прави заинтересовани лица и те трябва да бъдат задължително конституирани като страни (пак заинтересовани) в съдебния процес.

В случай, че не бъдат конституирани като такива, постановеното съдебно решение, с което се отменя оспорения, благоприятстващ за тях административен акт, ще бъде порочно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и ще подлежи на отмяна при касационно оспорване или в производство по раздел ІІ на глава ХІV, ако междувременно е влязло в сила.

Най-голям интерес от това има ищеца при позитивното за него съдебно решение, с което се отменя оспорения административен акт, да не бъде порочно.

Както е известно в правото съществува едно старо правило, приложимо както в материалноправните отношения, така и в процесуалните – комуто ползите, нему и тежестите. В съдебното производство по оспорването на този административен акт, респ. отказ, нещата са променени поради обстоятелството, че се цели вече издаването на друг по своя правен характер акт – съдебното решение – и единствено оспорващият има интерес, ако това решение е позитивно за него, то да бъде валидно, допустимо и правилно.

Задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да „приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт“. А отговор на въпроса кои са страните в производството по издаване на административния акт дават правилата по чл. 26, ал. 1, изр. 1-во и чл. 27, ал. 1 АПК, според които за започването на това производство се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, които с получаване на съобщението стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Следователно, задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да приложи списък на известните заинтересовани лица, които при условията на чл. 26 и чл. 27, ал. 1 са придобили качеството на страни в производството по издаване на административния акт.адвокат арбитражни дела, Търговски арбитраж

Терминът – конституиране на „известните заинтересовани граждани и организации“ (чл. 26, ал. 1, изр. 1-во) означава тези граждани и организации, за които административният орган има данни или предполага, че биха били засегнати от административния акт или за които той би породил права или задължения по смисъла на чл. 15, ал. 1.

Несъмнено е, струва ми се, че изготвянето на списък с тези лица не би представлявал никаква фактическа трудност за административния орган и евентуалното му нежелание да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК ще бъде едно недопустимо процесуално бездействие, обусловено от чужди на АПК обстоятелства. Затова административният орган трябва да бъде мотивиран към акуратност. На този етап единственият начин за такова мотивиране законодателят е приел, че е административнонаказателната отговорност.

Дали това негово решение ще бъде ефикасно, ще покаже бъдещата съдебна практика. Но във всички случаи отказът на законодателя да „наказва“ лицата, за които оспореният административен акт е благоприятстващ, когато административният орган не изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, следва да бъде приветстван.

Грешки непълноти кадастралните карти

Съществуват случай в който със административна заповед се оказва промяна в границите на отделни имот. В тези хипотези възниква въпроса относно отстраняване на грешки непълноти кадастралните карти

В други чести случай е  допусната техническа грешка при нанасяне на данните в съответните обекти и недвижими имоти

Промяната на грешки непълноти кадастралните карти е необходима с оглед на непълнота и неточности в правилното и надлежното отразяването на имота.Грешки непълноти кадастралните карти

Всички тези ситуации създават правни пречки при прехвърлянето отделните имоти, като това  пречи при извършването на разпоредителни сделки  с имота.

Получава се сериозно разминаване между реалната ситуация и фактите, отразени в нотариалния акт на имота, и съвременните кадастрални карти.

Независимо  дали искате да правите сделка с апартамент, къща или поземлен имот, нужно е да осигурите с извадка от кадастралната схема на съответният недвижим имот.

Когато става въпрос за част от сграда и част от земята, върху която тя е построена, са необходими и кадастрална схема, и актуална скица на съответният недвижим имот.

Службата която координира цялата тази дейност за отделните недвижими имоти  е Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Как се поправят грешки и непълноти в кадастралните карти ?

Собственик може да поиска да му се издаде извадка от съответната кадастрална схема или актуална  скица за бъдеща сделка със същия.

Съществуват отделни райони, в които липсват изцяло кадастрални карти.  Надлежно изменение на отделните имотни  граници се случва  по няколко начина , а именно :Грешки непълноти кадастралните карти

а/ чрез съгласие на всички собственици или

б/ чрез съдебно искане за промяна на кадастрална карта, по смисъла на закона.

При констатиране на грешка в кадастралната карта на техният имот е необходимо да се насочат към специалист за проверка.

Кантората работи с редица специалисти предоставяйки адекватно и надеждно правно съдействие във връзка с

  1. Процедури по ЗУТ
  2. одобряване на инвестиционни проекти;
  3. получаване на разрешения за строеж
  4. обжалване на индивидуални административни актове свързани със строителния процес

Съществуват ситуации в който се установява сериозно разминаване между описаното в нотариалния акт и издадената от кадастъра скицата на имота.

Важно е да знаете, че всеки собственик може да поиска извършването на последваща промяна в съдържанието и нанасянето в кадастралната карта.

Основание за такава промяна са случаите на непълноти или т.нар. грешки  в нейното съдържанието на кадастралната карта.

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ПОПРАВКА НА НЕПЪЛНОТИ И ГРЕШКИ В КАДАСТРАЛНА КАРТА ?

Терминът „непълноти или грешка“  в кадастралната карта е налице, когато не е отразено разделянето на предишен единен имот или обединението на няколко отделни урегулирани имота;

Кога се констатира непълноти и грешки в отделните недвижими имоти : 

А/  при геодезическо заснемане се установи, че отделните граници на имота са  нанесена в кадастралната карта с отклонение от действителното местоположение;

Б/ случаите при коректно нанесени в нея първоначални граници на имота, но в последствие се установи, че не е нанесена изградената и застроена в имота жилищна или индустриална (стопанска) сграда.

В/ случаите при които отделната имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по текущия регулационен план;

Г/  когато имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат нанесени последващи промени в границите при сделки на разпореждане – делба и др., извършени  чрез последващо изменение на границите на съответния текущ регулационен план;Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

Д/  когато границите на имотите откъм улица са нанесени по улично-регулационните линии.

Ход на процедурата по отстраняване непълноти и грешки 

В повечето случай административният орган е длъжен да започне процедура по надлежното уведомяване на всички пряко заинтересовани лица.

Възникналите грешки и непълнотите, следва да се установяват и се издава Заповед за изменение на кадастралния план.

В самата процедура по установяването на грешките в кадастралната карта е нужно да се състави актуална скица

Тази скица касае отстраняването на грешки и непълноти в кадастралната карта и кадастралните регистри

Скицата съдържа скица на имота, за който се иска промяна, и линията, указваща поправеното местоположение на границата на имота

След  получаването на преписката изпълнителният директор на АГКК се произнася с мотивирано решение,

Кантората работи активно по строителното право във връзка с получаване на разрешение за строеж и извършване на строителни работи в защитените територии и др.

Съдействаме при изготвяне и договаряне на договори за проектиране, за строителство и за осъществяване на консултиране и строителен надзор;

За повече информация, можете да се обърнете на следният телефон 0897 90 43 91  или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отстранява грешка в кадастралната карта?

Налице е неправилно е нанесена граница между конкретен и съседен имот поради което е налице разминаване в парцел. За целта е необходимо да се отвори процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта по чл. 54 ЗКИР.

Какво представлява кадастрална карта?

Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават на територията на цялата страна и отразяват границите на различни обекти като имоти, местности, улици, сгради и други. Кадастралната карта обхваща държавните граници, границите на административно-териториални единици, землищните граници и тези на територии с трайно предназначение, поземлените имоти и сградите заедно с границите

Какво се прави при грешка в кадастралната карта?

Кадастралната карта подлежи на изменение, ако се констатира грешка.Необходимо е съвет на специалист, който да установи грешката или непълнотата в кадастралната карта и да подготви изменението.

Как се отстраняват грешки в кадастралната карта ?

Грешките трябва да се установят на място от съответната службата по кадастър. Този акт трябва да се подпише от съставител и от всички заинтересувани лица. С оглед започналата процедура, Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър трябва да издадат заповед за изменение на кадастралната карта или регистър. Тази заповед се съобщава на заинтересовани лица.

При спор за промяна на кадастрална карта ?

При наличие на имуществен спор, той трябва да се реши от съда. Със започването на процес за установяване например на право на собственост върху част от имота, административното производство се прекратява с отказ.