fbpx

Публикации

Фази на съдебната делба

При наследяване или обикновена съсобственост, всеки съсобственик и сънаследник, може с иск пред Районен съд да поиска съдебна делба. В този процес са налице две фази на съдебна делба.

Най-общо фазите на делбата са – Допускане до делба и определяне на съделителите и следваща фаза – „уравняване по сметки“.

Фази на съдебната делба

ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА

Съдебната делба е начин на прекратяване на съсобствеността е уреден като особено исково производство пред Районен съд.

То се развива в две самостоятелни фази на съдебната делба.

Всеки дееспособен съсобственик може да подаде иск за делба

Искът за делба е подсъден на Районния съд по мястото на откриване на наследството.

Делбеното производство се развива по местонахождението на имота.

Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на Районен съд.

Когато съсобствениците не могат да се разберат как да разделят имуществото доброволно, те следва да се обърнат към съда.

Целта на това е а превърнат идеалните си части в реални и определят собственик на имота . (имотите)

Първа фаза на делбата 

В първата фаза на делбата се изясняват въпросите между кои лица ще се извършва делбата, за кои имоти ще се извърши делбата. 

Съдът следва да определи каква е частта на всеки от съделителите. 

ВАЖНО : Искът за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН не се погасява с давност.

Предмет на делба могат да бъдат всички или част от съсобствените имоти, освен ако законът разпорежда друго

ВАЖНО : В случай, че съсобственик не вземе участие в делбата, тя е изцяло нищожна !

Съдът се произнася с решение по допускане на делбата

Решението на първата фаза подлежи на обжалване след влизането му в сила.

В тази фаза е допустимо искане за временно разпределение на ползването на имотите до приключване на делбата.

ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА 

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните

Това са тези участници от първата фаза,  признати за съсобственици с определени дялове в съдебно решение от първа фаза

Затова първата фаза се нарича Допусканео до делба.

Съдът изследва всяка възможност, съделител да получи реален дял от веща или имота, предмет на делбата.

За уравняване на дяловете се изчислява наплащане в пари, съобразно експертна оценка на вещо лице.

Във втора фаза на делбата се разглеждат и:

  • претенциите по сметки на съделителите за разходи по увеличение стойността на имота (вещта)
  • претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)
  • искания за възлагане на неподеляем имот;

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете

Това се налага ако са налице предвидените в закона предпоставки.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти

Това Съдебно решение на втората фаза също подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите, както и на обжалване по надлежният съдебен ред.

За допълнителни въпроси относно делба се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти съделител

Колко са фазите на делбата ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Кой участва в съдебната делба ?

Районният съд следи служебно за участие на всички съсобствнеици като страни. Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички сънаследници. Всяка една от страните е носител на правото на делба. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна в процеса дори един от съсобствениците

Какво се случва, ако не учавства някой в делбата ?

Ако въпреки това бъде извършена, тя ще е изцяло нищожна – т. е. няма да породи правни последици ( чл. 75, ал. 2 от ЗН ). В съдебната делба трябва да вземат участие не първоначалните, а настоящите участници в имуществената общност.

Кога се присъждат разноските в съдебната делба ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота.

Може ли някой да изкупи имота ?

Ако предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител

Срок приемане наследство

Като адвокати по наследствени дела, често пъти нашите клиенти ни питат за срокове приемане наследство. Следва да Ви информираме, че процедурата е детайлно разписана в Закона за наследството, особено по отношение на срок за приемане/отказ от наследството. Повечето правни услуги, свързани с наследството, посочват редица особености свързани с процедурата по Закона за наследството. Съгласно тази процедура, всичко се развива в особено охранително производство. Тя изяснява всички особености по отношение на срок приемане наследство. Производството по приемане или отказ от наследство започва с писмено искане. То е подготвено предварително от адвокат по наследствени дела по инициатива на заинтересувано лице до местния районен съд.

Веднъж сезиран, компетентният районен съд е длъжен да се произнесе относно лицето, което има право да наследява. Трябва да му определи срок, в който то да заяви дали приема ли наследството, или се отказва. Като добри и опитни адвокати, Ви информираме, че ако в дадения му от районния съд срок, определеният наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството по-късно. Но ако отговори в срока, изявлението на наследника са вписва в специална книга в местният районен съд съгласно разпоредбата на чл.49,ал.1 ЗН.прехвърляне идеални части недвижим имот

В нашата адвокатска практика по делба на недвижими имоти, винаги посочваме, че заинтересовани са наследниците.

В този случай ще Ви кажем, че компетентен е винаги районният съд по местонахождението на наследството.  Ако разбира се, наследникът не вземе становище по срока определен за произнасяне на наследството, то се счита, че наследството не е прието. С изтичане на дадения от съда срок се погасява право да се приеме наследството.

В нашата съдебна практика отчитаме, че най-съществените правни проблеми възникват, ако наследникът не може да бъде открит, за да се призове по делото за откритото наследство от районния съд. Съдът ще изиска от наследника да му бъде даден срок да заяви приема ли или отказва наследството.

Нещо повече за срок приемане наследство

В адвокатската ни практика като адвокати по наследствени и делбени дела отчитаме, че приемането на наследството по опис и отказът от наследство са актове, свързани със преценка на лицето, което ще наследява.

В нашата практика като адвокат по наследствени дела особено голямо значение и приложение има един принцип. Всеки ред наследници изключва от наследяване по права, следващия ред наследници при наследяването след смъртта на наследодателя. На практика това значи, че  всички посочени наследници от I-вия ред изключват, останалите наследници II ред. А посочените и призовани към наследяване наследници от ІІ ред изключват останалите  наследниците от следващият – III ред. Тук отново се спазва и другото правило, че всички наследници, призовани към наследяване  от един и същи ред и група наследяват по равно.

Важно правило, което трябва да спазваме като адвокати по делба на наследствени имоти и адвокати наследствени дела е, че в това производство по Закона за наследството не са приложими фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила. ВКС приема със задължителна сила следното: Съгласно чл. 540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно правилата на исковото производство.

Kaто адвокати по наследствени дела и адвокати по делба на наследствени имоти, бихме желали да споделим, че „приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на Закона за наследството, следва да изрази своята воля лично и самостоятелно.

Поради това, в производството по Закона за наследството се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и сл.ГПК. Също и призоваването чрез залепване на уведомление, които предполагат назначаване на особен представител.

За повече информация и допълнителни съвети, моля свържете се с нас

Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството.

Това зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

За повече информация или нужда от правни съвет, молим обърнете се към нас за повече информация на: тел. + 359 897 90 43 91 или на поща  info@lawyer-bulgaria.bg