fbpx

Публикации

Каква цена се пише в Нотариалният акт ?

В голяма част от сделките масова практика е при подписването на Нотариалният акт да се пише различна от покупната цена. Затова хората не случайно питат: Каква цена се пише в Нотариалният акт ?Каква цена се пише в Нотариалният акт ?

След като страните се уговорят, че цената в Предварителният договор ще е различна от тази в Нотариалният акт, започват въпроси.

ОТГОВОРНОСТ НА ПРОДАВАЧА

Обхватът на имуществената отговорност на продавача при съдебно отстранение, която възниква по силата на чл. 188 ЗЗД, в случай че трети лица имат право на собственост, права по отношение на вещта

Обхватът на имуществената отговорност на продавача при съдебно отстранение, която възниква по силата на чл. 188 ЗЗД

В случай че трети лица имат право на собственост, могат да противопоставят на купувача, включва и претенциите за връщане на платената продажна цена.

Тези факти се прилагат във връзка с чл. 55 ЗЗД с иск за връщане на платената продажна цена.

Ако продавачът не счита, че дължи разликата до пълния размер на цената, е добре да се знае, че за купувачът има право на обезщетение за вреди.

То може да включва и разликата между записаната като заплатена цена и увеличената стойност на имота вследствие настъпилата промяна в пазарните условия към датата на съдебното отстранение.

Важно: При покупка на имоти в договора за продажба на етап незавършено строителство да се запише истинската #цена.

В противен случай, при разваляне на сделката или спор по договора, за цена на сделката, ще бъде търсена посочената в документите , а не уговорената между страните.Каква цена се пише в Нотариалният акт ?

Купувачите рискуват, приемайки условията на строителните предприемачи и питат след това каква цена се пише в Нотариалният акт ?

Това договаряне на различна цена на имота в нотариалния акт крие сериозни #рискове за купувачите и понякога едва при крайният момент на придобиването на собствеността и финализиране на #сделката.

При договаряне на цена на имота в нотариалния акт, някои купувачи се оказват неприятно изненадани, тъй като им се предлагат различни условия с допълнителен анекс към Предварителният Договор.

В случая строителят продавач при договаряне на цена на имота в #нотариалния акт е длъжен да издаде фактура с включен ДДС само до този размер.

Не са редки случаите в които купувачите са принуждавани да поемат дължимият данък на строителя

Коя цена следва да се запише в #Нотариалният акт ?

Строителят – продавач по сделката има интерес и се съгласява да се запише ниска цена.

Неправилно страните записват цена, малко над данъчната оценка, което не винаги е правилно.  Това крие сериозни рискове не само за Купувача, а и за самият продавач.

Въпросът е не само разликата с дължимото ДДС над това по данъчната оценка, но и за валидността на самата сделка. Това води до разлики с цената в нотариалния акт.

Ако имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат по недвижими имоти.

Купувачът е добре да осмисли коя цена има най-малко разноски и ще му излезе по-евтина.

  • създава повече сигурност в случай на съдебно отстранение;
  • служи като основа за обезщетение от продавача при развален договор или като връщане на даденото при недействителна сделка по правилата на неоснователното обогатяване;
  • прави съдебно неатакуема поради противоречие с морала договорения размер на #неустойката;
  • дава по-добра възможност за обезщетение от гледна точка на евентуална имуществена материална отговорност на нотариуса като „удостоверен материален интерес“ по смисъла на чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
  • е по-благоприятна предвид данъчното облагане на дохода при последваща продажба (чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица).

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, се обърнете към нас телефон 0897 90 43 91 или  mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки отделен въпрос, ще бъде разгледан внимателно и с оглед конкретната специфика !

Отговор на искова молба

След като получи искова молба, за ответника има няколко варианта да реши поставената му задача. Единият от тези варианти е да подготви и внесе отговор на искова молба

Във всеки един от тези вариант произхождат важни процесуални последици.

Ако в едномесечен срок след получаване на съобщението за заведен срещу Вас иск 

А/ не подадете писмен отговор,

Б/не вземете становище и не изготвите възражение,

В/не направите възражение за представените доказателства

Г/ не оспорите истинността на представените документиОтговор на искова молба

Д/ не предявите насрещен иск 

вие автоматично губите възможността да направите това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства.

Особености на отговор на искова молба

Подаденият в срок отговор на исковата молба възпрепятства постановяването на неприсъствено съдебно решение.

Подаден отговор на искова молба ангажира съда да разгледа делото.

Чрез отговора ответникът възразява срещу иска и прави своите доказателствени искания.

Липсата на отговор на молбата или изпускането на срока по чл. 131 ГПК ограничава възможността на защита на ответника.

Той губи правото да прави възражения срещу иска, които е могъл да направи до изтичане на срока за отговор

Ответникът  вече не може да оспорва истинност на представените документи.

Ответникът не може да предявява насрещни и др. искове срещу ищеца

Ответникът не може да да привлече трето лице-помагач, както и не може да представя доказателства, които е следвало да представи с отговора по чл. 131 ГПК.

Всички тези права се прекратяват с изтичане на срока за отговор по чл. 131 ГПК. този срок е преклузивен.

Ход на делото след постъпване отговор на молбата

Веднага след като приеме исковата молба, съдът извършва надлежната проверка за нейната редовност и след което изпраща препис от нея на ответника

На същия се указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, неговото задължително съдържание и последици от неподаването на отговор или неупражняването на права.Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Това правило касае предимно общият случай по предявени искове в граждански дела.

Търговски дела

При търговските дела нещата са малко по-различни.

По Търговски дела ответникът има значително по-кратък срок за отговор

Този отговор е съпътстван от втора възможност да отговори втори път на исканията на ищцовата страна, отново в същият кратък 14 дневен срок.

Подаването на писмен отговор представлява упражняване на право на ответника в редовно учреден процес

В този смисъл, писмен отговор, подаден след едномесечния срок, не би следвало да се взема предвид от съда.

С оглед на т.нар. служебно начало сезираният съд служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните

В подобни случаи не следва да взема това процесуално действие поради пропускане на срока за неговото подаване.

В тази връзка молба за продължаване на срока за писмен отговор следва да бъде подадена преди изтичането му.

Възстановяване на този срок за писмен отговор на исковата молба е допустимо, но в ограничени случаи, тъй  като не се допуска възстановяване на изтекъл срок.

Неподаването на отговор или пропускане на срок

Съдебната практика възприема, че неподаването на писмен отговор в едномесечния срок не представлява пречка за извършването
на определени процесуални действия от ответникаОтговор на искова молба

Същественото в случая е, че ако ответникът не подаде надлежно в срока, даден и указан му от съда и закона писмен отговор и пропусне явяването си.

Ако ответната страна не подаде отговор или не се яви в открито съдебно заседание за което е редовно призован, това дава значително предимство на ищеца.

Какво представлява неприсъствено решение ?

Ищецът може да поиска да бъде постановено т.нар. неприсъствено решение, без отговор и участие на ответника.

Това ще доведе до бързо и мигновено решаване на делото. Съдът вече не е длъжен да се произнесе с мотиви по решението.

Друга последица от липсата на отговор от ответника по смисъла на чл. 131 ГПК е необжалваемост на т.нар. неприсъствено решение.

Това е сериозна пречка за последващ инстанционен съдебен контрол върху това решение. т.е. то влиза в сила веднага и става окончателно

В случай, че влезе в сила ищцовата страна веднага може да си извади изпълнителен лист.

След това ищецът ще пристъпи към образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за събиране на задължения или упражняване на правата си.Отговор на искова молба

Едномесечният срок за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е определен като краен момент за упражняване на тези самостоятелни права.

От този момент възникват възможности за насрещен иск, инцидентен иск, привличане на трето лице, обратен иск срещу него и др.

За изготвянето на писмено становище по предвен срещу ищец, искова молба, моля обърнете се за съвет към адвокатите по граждански дела в кантора.

Всяко ваше запитване на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg ще бъде разгледано с оглед спецификата и конкретиката на всеки отделен случай.

Какво представлява отговор на искова молба по делото ?

След получаване на Искова молба като ответник имате възможност да се защитите. Това може да направите като подадете чрез адвокат адекватен и добре аргументиран отговор на исковата молба. Друга възможност е да проявите пасивно поведение, което се изразява в бездействате или да признаете отправения до Вас иск. В конкретния случай имате три варианта за действие.

Какъв е срока за подаване отговор на искова молба ?

Отговорът на исковата молба трябва да бъде депозиран в съда по делото,най-късно до един месец от получаването от ответника. За началото на срока се счита получаването на призовка или съобщение, връчено на същия.

Какво се случва, ако не се подаде отговор на искова молба ?

ако в този едномесечен срок не подадете писмен отговор, не вземете становище, не направите възражения, не оспорите истинността на представен документ или не предявите насрещен иск, губите възможността да направите това по-късно. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност (т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Изключение от това правило е ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Какво ще последва ако не подам отговор на исковата молба ?

Пропускането на срока за отговор на исковата молба ще има за резултат постановяването на неприсъствено решение срещу Вас.Това неприсъствено решение не подлежи на обжалване. Съдът постановява такъв тип решение, когато преди това изрично е посочил на страните какви са последиците от неспазването на сроковете и от неявяването им в съдебно заседание и ако прецени, че ”искът вероятно е основателен”

Има ли основания да върна срока и подам отговор на искова молба ?

Да има такива обстоятелства за подаване на отговор на исковата молба след срока, Срокът може да бъде възстановен, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Според съдебната практика особени и непредвидени са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса-

Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед на родителски права, единият от съпрузите завеждат съдебно дело за развод при дете в чужбина.

Основен въпрос за правата на съпрузите е местожителството на детето при развод с дете в чужбина. Делата заведени по този ред се образуват, в противоречие на правилата на правото на Европейски съюз.

Международната компетентност на българските съдилища се урежда в КМЧП (КМЧП). Българският съд е винаги компетентен по брачни искове и искове за издръжка, когато един от съпрузите е български гражданин.

Налице е т.н. паралелна компетентност, като съпрузите могат да изберат пред кой съд да предявят брачните си искове и искът за издръжка на детето – пред българския или чуждия съд.

КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ НАПРАВИ ПРИ РАЗВОД ?
Развод при дете в чужбина

В случай, че срещу Вас е заведено съдебно дело развод при дете в чужбина, а детето Ви живее в чужбина……

Споровете при разногласие между родители за упражняване на родителски права се решават съобразно трайната установена връзка на децата

Съгласно чл. 22 КМЧП международната компетентност на българският съд и други органи е изключителна, само когато това е изрично предвидено.

По брачни дела българският съд няма изключителна компетентност.

Въпросът за упражняването на родителските права, режима на лични отношения на детето с родителя при когото то не живее и въпросът за издръжката на това дете е най-подходящо и благоприятно за детето.

Този въпрос следва да се разгледа от съда, който е в най-тясна връзка с детето,  където то живее.

Този съд може да прецени най-добре интересите на детето, тъй като има пряка връзка със социалните служби и познава стандартите на средата, в която детето живее.

Кое е важното в тези дела с международен елемент ?

Съгласно Определение на ВКС, по чл.8 §1  Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

Регламентът се прилага, само и единствено, ако детето има обичайно местопребиваване на територията на държава-членка.

Понятието „обичайно местопребиваване”  в съдебното производство по дела за развод между съпрузи не е легално определено, но ВКС

Съдът има в предвид момента на предявен иск за развод между съпрузи и установяване на родителски права над родени в брака деца. Обичайно местопребиваване е налице  относно мястото, където се развива цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда

От значение са продължителност на обитаването, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

Съгласно чл.8 и чл.10 от Регламент  2201/2003г. понятието обичайно местопребиваване” е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее

Този термин се отнася и за случаите, в който детето посещава училище или детска градина, в държавата по неговото местопребиваване.Развод при дете в чужбина

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен социален доклад и оценени условията при които родителя ще отглежда детето.

С оглед интересите и защита правата на детето може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделени родителски права, но за съжаление националното ни законодателство не познава.

Кой може да направи възражение за неподсъдност ? 

Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случаите, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ал.3 ГПК.

В случаите, когато децата живеят при разделени родители в Европейски съюз е приложим Регламент 2201/2003

За международната си компетентност по брачни дела, съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент или от двустранен договор

Касае се за двустранен договор със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност по брачни искове и искове за издръжка се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/2003г.

Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите са съдилища на държавата –членка, където децата имат обичайно пребиваване.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент №2201/2003 в негов обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“.

Терминът „родителска отговорност“ включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с дете, в случай на образувано дело за развод между съпрузите.

По отношение искове за издръжка се определят по Регламент Nr. 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право за издръжка.

Приложение при страни извън Европейския съюзРазвод при дете в чужбина

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

България е ратифицирала и  Конвенция  за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност.

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Законът посочва. че обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее.

Регламентът определя мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Този престой е очертан на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. В това производството за права  възрастта на детето е от значение за изхода на делото.

Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

При образувано дело за развод и спор за родителски права отношенията се уреждат от държавата, с обичайно местопребиваване на детето

Това се случва, ако там е неговото отечествено право или този режим е по-благоприятен за него.

Кантората съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент

Тя ще се ангажира при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина

За допълнителна информация, изпратете запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или на телефон  + 359 897 90 43 91

СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

Може би Ви изглежда твърде елементарен,  но въпросът  за разходите определено интересува значителна част от хората,  тъй като накрая някой трябва да плати съдебни разноски по делото

Поради тази причина решихме да дадем отговор на въпроса за съдебни разноски по делото.

Въпросът за заплащане на съдебните разноски по делото е конкретно и точно разяснено в закона, този, който загуби съдебния спор, той плаща разноските и то не само своите, но и тези на спечелилата спора страна.

Съдебни разноски по делотоВ съдебните разноски се включва както съдебните такси по делото, така и адвокатския хонорар.

Как се разпределят разходите ?

Но автоматично ли загубилия делото се задължава да заплати всички разноски, както своите, така и на насрещната страна?

Каква е процедурата насрещната страна да заплати всички разноски по делото?

Както Вашия адвокат граждански дела ще включи разноските в исковата молба.

Важно е, че направените съдебни разноски по делото трябва да се заявят.

Нужно е да се удостоверят с писмени доказателствени средства – разписки, платежни банкови документи.

Заявяването на съдебни разноски по делото става с представяне на списък по чл. 80 ГПК.

След промените в съдебната практика, Върховният касационен съд, сочи, че на възстановяване подлежат само действително заплатените разноски.

Въпреки че това е разбираемо, ищецът, който води гражданско дело, е необходимо да бъде наясно, че следва да заплати съдебни разноски по делото.

Допълнително следва да предвиди и сума за такси и съдебни разноски по делото, както и разходи за извършване на експертизи, ако са необходими.

Основното правило на разпределението на разноските в съдебния и арбитражния процес е че страната, която е загубила делото, е длъжна да плати

Това касае държавната такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат, възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при условие че те са направени разумно.Съдебни разноски по делото

Изключения от основното правило за разноските.

Едната група изключения зависят изключително от изхода на делото. В този случай, ответникът срещу когото се води иска има право да иска направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ищецът има право да иска ответникът да му възстанови направените от него разноски съобразно уважената част от иска.

Очевидно е, че в този случай трябва да се направи компенсация до размера на по-малката от двете суми, като разликата между тях се дължи от страната с по-голямото по размер задължение.

Втората група изключения не зависят от изхода на процеса.

Независимо от вината, съдебните разноски по защитата срещу иска или по обжалване на решението следва да се понесат от самата отговорна страна. Същевременно вината, която следва да се посочи, не обуславя размера и отговорността за съдебните разноски.

Държавната такса се определя от ГПК и от Тарифа, приета от Министерския съвет на основание чл. 73, ал. 3 ГПК.

След като приключи гражданското дело, ответната страна ще бъде осъдена да възстанови тези суми.

За повече информация, моля обърнете се към нас за информация на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg