Публикации

Каква цена се пише в Нотариалният акт ?

В голяма част от сделките масова практика е при подписването на Нотариалният акт да се пише различна от покупната цена. Затова хората не случайно питат: Каква цена се пише в Нотариалният акт ?Каква цена се пише в Нотариалният акт ?

След като страните се уговорят, че цената в Предварителният договор ще е различна от тази в Нотариалният акт, започват въпроси.

Важно: При покупка на имоти в договора за продажба на етап незавършено строителство да се запише истинската цена.

В противен случай, при разваляне на сделката или спор по договора, за цена на сделката, ще бъде търсена посочената в документите , а не уговорената между страните.

Купувачите рискуват, приемайки условията на строителните предприемачи и питат след това каква цена се пише в Нотариалният акт ?

Това договаряне на различна цена на имота в нотариалния акт крие доста рискове за купувачите и понякога едва при крайният момент на придобиването на собствеността и финализиране на сделката.

При договаряне на цена на имота в нотариалния акт, някои купувачи се оказват неприятно изненадани, тъй като им се предлагат различни условия с допълнителен анекс към Предварителният Договор.

В случая строителят продавач при договаряне на цена на имота в нотариалния акт е длъжен да издаде фактура с включен ДДС само до този размер.Каква цена се пише в Нотариалният акт ?

Не са редки случаите в които купувачите са принуждавани да поемат дължимият данък на строителя

Коя цена следва да се запише в Нотариалният акт ?

Строителят – продавач по сделката има интерес и се съгласява да се запише ниска цена.

Обикновено цената е сума, малко над данъчната оценка.

Това крие сериозни рискове не само за Купувача, а и за самият продавач.

Въпросът е не само разликата с дължимото ДДС над това по данъчната оценка, но и за валидността на самата сделка.

Това води до разлики с цената в нотариалния акт.

При промяна в цената се налага да се актуализира и подписаният Предварителен Договор. 

В случай, че в Предварителен Договор е заверен нотариално се увеличават разходите по оформянето на документите, с промяна на продажната цена.

Ако имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат по недвижими имоти.

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, се обърнете към нас телефон 0897 90 43 91 или  mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки отделен въпрос, ще бъде разгледан внимателно и с оглед конкретната специфика !

Отговор на искова молба

Отговорът на искова молба е защитно средство на ответника, от което произхождат важни процесуални последици. Подаденият в срок отговор на исковата молба възпрепятства постановяването на неприсъствено съдебно решение и съдът трябва да разгледа делото по същество. Втората – чрез отговора ответникът възразява срещу иска и прави своите доказателствени искания.

Не подаването на отговор на исковата молба ограничава възможността на защита на ответника в хода на делото. Той губи правото да прави възражения срещу иска, които е могъл да направи до изтичане на срока за отговор,  не може да оспорва истинността на представените с исковата молба документи, не може в същия процес да предявява искове/ насрещен и инцидентен установителен/ срещу ищеца, както и да привлече трето лице-помагач, не може да сочи и представя доказателства, които е могъл да представи с отговора. Всички тези права се прекратяват с изтичане на срока за отговор по чл. 131 ГПК.

Веднага след като приеме исковата молба, съдът извършва надлежната проверка за нейната редовност и след което изпраща препис от нея на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, неговото задължително съдържание и последиците
от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и
право на това (чл. 131, ал. 1 ГПК).Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Това правило касае предимно общият случай по предявени искове в граждански дела. Що се отнася за търговските дела, тук нещата са малко по-различни – ответникът има значително по-кратък срок за отговор, но този отговор е съпътстван от втора възможност по смисъла на чл. 373 ГПК да отговори втори път на исканията на ищцовата страна, отново в същият кратък 14 дневен срок.

Подаването на писмен отговор представлява упражняване на процесуално право на ответника в редовно учреден процес, с което същият
осъществява своята първоначална процесуална и материалноправна защита срещу предявения иск в определени рамки и обем, т.е. упражняването на  право на писмен отговор на исковата молба не изключва последваща отбрана на ответника срещу заявената искова претенция под формата на твърдения за нововъзникнали  или новоузнати факти и доказателства за тях, обжалване пред въззивна и касационна инстанция и др.

В този смисъл, писмен отговор, подаден след едномесечния срок, не би следвало да се взема предвид от съда. С оглед на т.нар. служебно начало сезираният съд служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и в подобни случаи не следва да взема предвид това процесуално действие поради пропускане на срока за неговото подаване (чл. 64, ал. 1 ГПК).

В тази връзка молба за продължаване на срока за писмен отговор следва да бъде подадена преди изтичането му, с което да бъде спазено условието за  неговото продължаване. Възстановяване на този срок за писмен отговор на исковата молба е допустимо, но в ограничени случаи, тъй  като не се допуска възстановяване на изтекъл срок, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.

 Преклудира ли се правото на отговор на ответника, ако пропусне срока за отговор по чл. 131 ГПК

Съдебната практика възприема, че неподаването на писмен отговор в едномесечния срок не представлява пречка за извършването
на определени процесуални действия от ответника – напр. становище по допустимост и основателност на иска, релевирането на правни
доводи, доказателствени искания за нововъзникнали или новоузнати факти и обстоятелства, обсъждане на доказателствената стойност на представените доказателства от ищеца.Отговор на искова молба

Същественото в случая е, че ако ответникът не подаде надлежно в срока, даден и указан му от съда и закона писмен отговор и пропусне явяването си.

В случай, че ответната страна не се яви или няма упълномощен процесуален представител в открито и насрочено съдебно заседание за което е редовно призован, това ще даде значително предимство на ищцовата страна.

Именно тук ищецът може да поиска (отнася се за някой искови производства) по смисъла на чл. 238 ГПК да бъде постановено т.нар. неприсъствено решение, което ще доведе до бързо и мигновено решаване на делото, за което съдът не е длъжен да се произнесе с мотиви по същество.

Друга неблагоприятна последница от т.нар. неподаване на писмен отговор от ответника по смисъла на чл. 131 ГПК е необжалваемост на т.нар. неприсъствено решение, което е пречка за последващ инстанционен съдебен контрол върху това решение. т.е. то влиза в сила веднага и става окончателно – респ. с него ищцовата страна веднага може да си извади изпълнителен лист и пристъпи към следващият етап – образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за принудително събиране на задължения или упражняване на съответните права.

Съществена последица от процесуалното бездействие на ответника и липсата на писмен отговор на искова молба, се санкционират с окончателно преклудиране на възражението за местна подсъдност (чл. 119, ал. 3 ГПК), възражение за наличие на арбитражно споразумение (чл. 8, ал. 1, изр. 1 ЗМТА)17, оспорване постановява неприсъствено решение по изрично искане на ищеца, без да се мотивира по същество, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на следващо място, когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Много малко са изключенията за оспорване на такова решение, като тези основания са изброени детайлно в чл. 240 ГПК, но разбира се много редки са случаите в които съдът удовлетворява искането за оспорване на неприсъственото решение при необичайни и непредвидени обстоятелства.

При осъществяване на защитата срещу предявения иск ответникът трябва да вземе становище и по обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК). Това становище може да се изразява в отричане на съвкупността от факти и обстоятелства, твърдени като основание на иска, или до изтъкването на правни доводи относно релевантността на твърдяните от ищеца факти.

Подаването на писмен отговор срещу предявения иск представлява процесуално действие на ответника, извършвано в реализация на гарантираното от закона право на процесуална и материалноправна защита в процеса, а така също и упражняване на самостоятелни права в едномесечния срок за писмен отговор или едновременно с депозирането  в съда.Отговор на искова молба

Законодателят изброява самостоятелните процесуални права на ответника, които оказват съществено значение върху по-нататъшното развитие на производството.

Едномесечният срок за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е определен като краен момент за упражняване на тези самостоятелни права – предявяване на насрещен иск, инцидентен иск, привличане на трето лице и предявяване на обратен иск срещу него (чл. 133 ГПК), както и за разпределение на разноските при привличане на трето лице със самостоятелни права върху вещта или сумата, предмет на делото (чл. 224 ГПК)

За изготвянето на писмено становище по предвен срещу ищец, искова молба, моля обърнете се за съвет към адвокатите по граждански дела в кантора.

Всяко ваше запитване на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg ще бъде разгледано с оглед спецификата и конкретиката на всеки отделен случай.

Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед на родителски права, единият от съпрузите завеждат съдебно дело за развод в България. Това поставя въпроса за правата на съпруга при развод на дете в чужбина.

Делата заведени по този ред се образуват, в противорение на правилата на правото на Европейски съюз.

Неправилно  родителите образуват дела, живеят с малолетните си или непълнолетни деца в чужбина и там следва да се гледа делото. Развод при дете в чужбина

В случай, че срещу Вас е заведено съдебно дело за развод, а детето Ви живее в чужбина……

Споровете при разногласие между родители за упражняване на родителски права се решават съобразно трайната установена връзка на децата

Република България, като държава членка спазва и прилага Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.

Кое е важното в тези дела с международен елемент ?

Съгласно Определение на ВКС, по чл.8 §1 от Регламента съдилищата на държавата-членка са компетентни за дело, свързани с родителската отговорност ако дете има обичайно местопребиваване

Понятието „обичайно местопребиваване”  в съдебното производство по дела за развод между съпрузи не е легално определено, но ВКС

Съдът има в предвид момента на предявен иск за развод между съпрузи и установяване на родителски права над родени в брака деца.

Обичайно местопребиваване е налице  относно мястото, където се развива цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда

От значение са продължителност на обитаването, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

По повод на преюдициално по тълкуване на чл.8 и чл.10 от Регламента Съда се е произнесъл, че понятието „обичайно местопребиваване” е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее в момента и съответно ходи на училище или детска градина.

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен т.нар. социален доклад, там може да бъдат оценени условията при които родителите ще отглеждат своето дете и разбира се – с оглед интересите и защита правата на детето/ децата може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделено родителство, което нашата система за съжаление не познава.

Кой може да направи възражение за неподсъдност ? 

Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случайте, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ГПК.

В случайте когато децата живеят при разделени родители в границите на Общността (Европейски съюз) е приложим Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г.

За международната си компетентност по брачни дела, съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент 2201/2003 или от двустранен договор

Касае се за двустранен договор със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност по брачни искове и искове за издръжка се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/2003г.

Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите са съдилища на държавата –членка, където децата имат обичайно пребиваване.

Възраженията могат да съдържат какво общите, така и специални основания за отмяна на исковата молба или оспорване на съдебно решение при обстоятелства, уредени този Регламент №2201/27.11.2003г.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 в негов обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“.

Терминът „родителска отговорност“включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с дете, в случай на образувано дело за развод между съпрузите.

По отношение искът за издръжка,правоотношенията се определят по Регламент /ЕО/ 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността,приложимото право за издръжка.

Приложение при страни извън Европейския съюзРазвод при дете в чужбина

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

България е ратифицирала и  Конвенция  за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност.

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Законът посочва. че обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее.

Регламентът определя мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Този престой е очертан на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. Освен това в случая в  производство възрастта на детето е от съществено значение.

Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

При образувано дело за развод и спор за родителски права отношенията се уреждат от държавата, с обичайно местопребиваване на детето

Това се случва, ако там е неговото отечествено право или този режим е по-благоприятен за него.

Затова кантората може да съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент

Тя ще се ангажира при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика и особености.

За допълнителна информация, изпратете запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или на телефон  + 359 897 90 43 91.

СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

Може би Ви изглежда твърде елементарен,  но въпросът за заплащане на Съдебни разноски по делото определено интересува значителна част от хората, тръгнали да търсят своите права. Поради тази причина решихме да дадем отговор на въпроса за съдебни разноски по делото.

Въпросът за заплащане на съдебните разноски по делото е конкретно и точно разяснено в закона, този, който загуби съдебния спор, той плаща разноските и то не само своите, но и тези на спечелилата спора страна.

Съдебни разноски по делотоВ съдебните разноски се включва както съдебните такси по делото, така и адвокатския хонорар. Но автоматично ли загубилия делото се задължава да заплати всички разноски, както своите, така и на насрещната страна?

Каква е процедурата, която страната по делото трябва да следва, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати всички разноски по делото?

Както Вашия адвокат граждански дела ще Ви обясни, искането ответникът да бъде осъден да заплати всички разноски по делото, трябва да бъде включено в исковата молба.

Важно е, че направените съдебни разноски по делото трябва да се заявят и да се удостоверят с писмени доказателствени средства – разписки, платежни банкови документи. Заявяването на Съдебни разноски по делотостава с представяне на конкретен списък по чл. 80 ГПК в последно съдебно заседание.

След промените в съдебната практика, през 2013 г бе постановено решение на Върховният касационен съд, че на възстановяване подлежат само действително заплатените от страната съдебни разноски по делото.

Въпреки че това е разбираемо, ищецът, който води гражданско дело, е необходимо да бъде наясно, че следва да заплати съдебни разноски по делото.

Допълнително следва да предвиди и сума за такси и съдебни разноски по делото, както и разходи за извършване на експертизи, ако са необходими.

Основното правило на разпределението на разноските в съдебния и арбитражния процес е че страната, която е загубила делото, е длъжна да плати всичко – държавната такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат, възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при условие че те са направени разумно, че са били необходими и адекватни на извършените процесуални действия.Съдебни разноски по делото

Съществуват няколко законови изключения от основното правило, че страната, която е отговорна за съответното действие на съда, трябва да понесе разноските.

Едната група изключения зависят изключително от изхода на делото. В този случай, ответникът срещу когото се води иска има право да иска направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ищецът има право да иска ответникът да му възстанови направените от него разноски съобразно уважената част от иска. Очевидно е, че в този случай трябва да се направи компенсация до размера на по-малката от двете суми, като разликата между тях се дължи от страната с по-голямото по размер задължение.

Втората група изключения не зависят от изхода на процеса. Независимо от вината, съдебните разноски по защитата срещу иска или по обжалване на решението следва да се понесат от самата отговорна страна. Същевременно вината, която следва да се посочи, не обуславя размера и отговорността за съдебните разноски.

Държавната такса се определя от ГПК и от Тарифа, приета от Министерския съвет на основание чл. 73, ал. 3 ГПК. След като приключи гражданското дело, ответната страна ще бъде осъдена да възстанови тези суми.

За повече информация, моля обърнете се към нас за информация на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Условия прехвърляне на търговско предприятие

Някой наши клиенти, често пъти ни питат за условия за прехвърляне на търговско предприятие. В такива случай, хората рядко правят връзката между своята фирма като правен субект и възможността за прехвърляне при продажба или залог на цялото търговско предприятие.

Често след консултация, всеки опитен адвокат по търговски и граждански дела, ще Ви помогне да решите проблемите с прехвърлянето на търговското предприятие.  С цел да бъдат избегнати всякакви правни и финансови грешки, Ви съветваме да се допитайте до правни услуги.

Продажбата на търговско предприятие, съгласно чл. 15 ТЗ, задължително се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. В договора се конкретизира предприятието, което се продава. Особеността тук следва от специалната разпоредба на чл. 97, ал. 2, т. 2, според която при сделка с търговско предприятие, материалният интерес се определя от балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие.

Като за начало всеки адвокат ще Ви споменем, че самото търговско предприятие представлява всички права, задължения, възникнали в резултат на осъществявана от търговеца дейност.  Често пъти адвокатите посочват, че предприятието включва правото на собственост и всички ограничени вещни права върху всички движими и недвижими вещи.

Самото прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър, а до влизане в сила на Закона за търговския регистър (ЗТР) – и чрез обнародване в „Държавен вестник“. Вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника (чл. 16, ал. 1 ТЗ).

Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите, ако няма друго споразумение с тях. Солидарността обезпечава кредиторите и възниква по силата на закона.

По силата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в имотния регистър в службата по вписванията по местонахождението на имота. Не е трудно да се установи, че с тази разпоредба се прави отклонение от общата норма на чл. 18 ЗЗД, според която договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

От друга страна, сделките, извършвани по реда на чл. 16, ал. 4 ТЗ, не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти. В практиката те се приравняват към апортните вноски, които изрично са освободени от местен данък, включително вземанията на търговеца, дялови права и др. вещни и облигационни права върху имоти, изобретения, както търговски марки, лицензи и др.Прехвърляне на търговско предприятие, адвокат търговски дела

От друга страна задълженията включват всички договорни и извъндоговорни задължения, като пасив на предприятието. Съгласно Търговският закон предприятието подлежи на прехвърляне при сключването на договори  за продажба или замяна, дарение и др.

Следва да отбележим, че продажбата на търговското предприятие се извършва с писмен договор с нотариална заверка. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредитори и длъжници за прехвърлянето.

Особености при прехвърляне на търговско предприятие

Като обект на правото търговското предприятие има две особености:

– а) предприятието се оценява като обособено в търговския оборот имущество на търговеца, отделено от останалото му имущество;

– б) предприятието съставлява обект на правото на собственост и на извършваните с него сделки като цяло, в съвкупност на елементите, които влизат в съдържанието му.

– в) предприятието се признава от закона като единен обект на извършвани от търговеца сделки: продажба, залог, лизинг и аренда.

Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка,

извършена писмено с нотариална заверка на подписите – чл.15, ал.1, първото изречение от ТЗ. Следователно не е достатъчна частната писмена форма, спазването на която да бъде условие за действителността на прехвърлителната сделка.

Заверката на подписите на отчуждителя и на правоприемника следва да бъде извършена по реда на чл.чл.589-590 от ГПК. При удостоверяването на подписите отчуждителят и правоприемникът трябва да се явят лично в кантората на нотариуса и пред него да положат подписите си върху договора за продажба на предприятието. Другата възможност е да се явят лично пред нотариуса и да потвърдят вече положените подписи (арг. от чл.589, ал.2, първото изречение от ГПК).

Тъй като договорът за прехвърляне на предприятието по правната си същност е частен документ, удостоверяването на подписите следва да се извърши с надпис върху него. (арг. от чл.590, ал.1, първото изречение от ГПК). За извършеното удостоверяване нотариусът прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания (арг. от чл.590, ал.2, първото изречение от ГПК).

Като част от условия за прехвърляне на търговско предприятие, прехвърлянето подлежи на вписване в Търговския регистър. Приема се, че вписването има информативно или т.нар. оповестително действие спрямо трети лица и търговски партньори

Повечето ни практически занимания като се основават на основните принципи на Търговският закон. Той предвижда специална защита на кредиторите на отчуждителя (и на правоприемника) на търговското предприятие.

Законът в чл.15, ал.3 ТЗ посочва, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията. И то солидарно с правоприемника до размера на получените права. Затова ние отделяме специално внимание на условия за прехвърляне на търговско предприятие. Винаги изясняваме, че за тях действат специални законови разпоредби. За повече информация, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg