Публикации

Цената в нотариален акт

В последните години масова практика е при сключването на Договори за покупка на имоти, в това число и Предварителни договори за продажба на имоти на етап незавършено строителство, т. е. без достигнат етап „груб строеж“ да не се декларира истинската цена.

Това крие доста рискове за купувачите и понякога едва при крайният момент на придобиването на собствеността и финализиране на сделката, някои купувачи се оказват неприятно изненадани, когато им се предлага да сключат окончателният нотариален акт или по данъчната оценка или при различни условия с анекс към Предварителният Договор, като  в такива случаи, Строителят продавач – издава фактура с включен ДДС само до този размер.Цената в нотариален акт, Изповядване на сделка пред Нотариус, Прехвърляне недвижим имот по данъчна оценка, прехвърляне имот пред Нотариус, Сделка апартамент

Не са редки случаите в които купувачите са принуждавани да поемат дължимият данък на строителя, в ситуацията в която купувачът иска и настоява в бъдещият нотариален акт да се запише и посочи истинската цена, а строителят – продавач по сделката обикновено се съгласява само при условие, че договорената цена се увеличи с дължимото ДДС над това по данъчната оценка, която ще бъде заплатена от купувача. Това автоматично променя цената на сделката и натоварва купувача с допълнителни разходи по сделката.

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат.

Във всички случаи данъчната оценка на идеалните части от правото на строеж и на обект в сграда на етап „груб строеж“ или 75% завършеност е по-ниска от тази на вече завършена сграда с Акт № 15 и разрешение за ползване.

По-висока цена по сделката води до по-високи разноски за данъци и такси по сключването и които традиционно се поемат от купувача.

Рискове при сделка с недвижим имоти са следните ……..

Всеки купувач е добре да премисли дали за него оптимална сделка е тази, която има най-малко разноски и ще му излезе сигурна и по-евтина (наред с извършването на престъпление чрез декларирането на неверни данни), или е тази, която:

  • създава повече сигурност в случай на съдебно отстранение;
  • служи като основа за обезщетение от продавача при развален договор или като връщане на даденото при недействителна сделка по правилата на неоснователното обогатяване;
  • прави съдебно неатакуема поради противоречие с морала договорения размер на неустойката;
  • дава по-добра възможност за обезщетение от гледна точка на евентуална имуществена материална отговорност на нотариуса като „удостоверен материален интерес“ по смисъла на чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
  • е по-благоприятна предвид данъчното облагане на дохода при последваща продажба (чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица).

Имуществена отговорност на продавача по сделка

Обхватът на имуществената отговорност на продавача при съдебно отстранение, която възниква по силата на чл. 188 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в случай че трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, включва и претенциите на основание чл. 189, ал. 1, изр. 3 във връзка с чл. 191, ал. 1 предложение последно, във връзка с чл. 55 ЗЗД за връщане на платената продажна цена.Цената в нотариален акт, Изповядване на сделка пред Нотариус, Прехвърляне недвижим имот по данъчна оценка, прехвърляне имот пред Нотариус, Сделка апартамент

Много са случаите в който Строителят – продавач  смята, че разликата до пълния размер на продажната цена следва да бъде платена извън официалната сделка. За купувачите е добре да се знае, че в тяхна защита съществува право за присъждане на обезщетение за вреди по общия ред. То може да включва и разликата между записаната като заплатена цена и увеличената стойност на имота вследствие настъпилата промяна в пазарните условия към датата на съдебното отстранение, ако това бъде упоменато като клауза в бъдещият Нотариален акт за прехвърляне на собствеността на имота.

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат.

Актуален е въпросът за платената реална цена по сделката, когато последната в крайна сметка не породи желаното правно действие. Хипотезите за това могат да бъдат различни: недействителност (унищожаемост, нищожност или относителна недействителност спрямо трети лица – например съпруг при разпореждане с имот в режим на съпружеска имуществена общност или кредитор с вписана възбрана).

По силата на чл. 34 ЗЗД при нищожност или унищожаемост на сделката страните си дължат връщане на даденото по нея, като чрез двустранна реституция се цели имущественото състояние на страните по сделката да се приведе в положението от преди сключването й (актуално е в този смисъл Решение № 1012 от 25.03.1959 г. по гр. д. № 539/1959 г., I г. о.).

ВАЖНО : НЕ забравяйте, че се дължи данък по ЗДДФЛ, ако между датата на покупка на жилищния имот и датата на неговата продажба не са изминали три години. (за справка чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ). Това може да повлияе при формирането на цената на имота.

За допълнителна информация или въпроси, оставаме на разположение на 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Държим да отбележим, че съществуват известни опасности при закупуването на ипотекиран имот, а именно, че е възможно да не го придобиете и да загубите парите си. Когато върху един имот са вписани повече от една ипотеки или възбрани, задължително се консултирайте с адвокат преди да плащате каквито и да било суми. 

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат. Всеки отделен въпрос, ще бъде разгледан внимателно и с оглед конкретната специфика на проблема, който е бил поставен за разглеждане пред кантората.

Отговор на искова молба

Веднага след като приеме исковата молба, съдът извършва надлежната проверка за нейната редовност и след което изпраща препис от нея на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, неговото задължително съдържание и последиците
от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и
право на това (чл. 131, ал. 1 ГПК).Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Това правило касае предимно общият случай по предявени искове в граждански дела. Що се отнася за търговските дела, тук нещата са малко по-различни – ответникът има значително по-кратък срок за отговор, но този отговор е съпътстван от втора възможност по смисъла на чл. 373 ГПК да отговори втори път на исканията на ищцовата страна, отново в същият кратък 14 дневен срок.

Подаването на писмен отговор представлява упражняване на процесуално право на ответника в редовно учреден процес, с което същият
осъществява своята първоначална процесуална и материалноправна защита срещу предявения иск в определени рамки и обем, т.е. упражняването на  право на писмен отговор не изключва последваща отбрана на ответника срещу заявената искова претенция под формата на твърдения за нововъзникнали  или новоузнати факти и доказателства за тях, обжалване пред въззивна и касационна инстанция и др.

В този смисъл, писмен отговор, подаден след едномесечния срок, не би следвало да се взема предвид от съда. С оглед на т.нар. служебно начало сезираният съд служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и в
подобни случаи не следва да взема предвид това процесуално действие поради пропускане на срока за неговото подаване (чл. 64, ал. 1 ГПК).

В тази връзка молба за продължаване на срока за писмен отговор следва да бъде подадена преди изтичането му, с което да бъде спазено условието за  неговото продължаване. Възстановяване на този срок е допустимо, но в ограничени случаи, тъй  като не се допуска възстановяване на изтекъл срок, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.

 Преклудира ли се правото на отговор на ответника, ако пропусне срока за отговор по чл. 131 ГПК

Съдебната практика възприема, че неподаването на писмен отговор в едномесечния срок не представлява пречка за извършването
на определени процесуални действия от ответника – напр. становище по допустимост и основателност на иска, релевирането на правни
доводи, доказателствени искания за нововъзникнали или новоузнати факти и обстоятелства, обсъждане на доказателствената стойност на представените доказателства от ищеца.Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Същественото в случая е, че ако ответникът не подаде надлежно в срока, даден и указан му от съда и закона писмен отговор и пропусне явяването си.

В случай, че ответната страна не се яви или няма упълномощен процесуален представител в открито и насрочено съдебно заседание за което е редовно призован, това ще даде значително предимство на ищцовата страна.

Именно тук ищецът може да поиска (отнася се за някой искови производства) по смисъла на чл. 238 ГПК да бъде постановено т.нар. неприсъствено решение, което ще доведе до бързо и мигновено решаване на делото, за което съдът не е длъжен да се произнесе с мотиви по същество.

Друга неблагоприятна последница от т.нар. неподаване на писмен отговор от ответника по смисъла на чл. 131 ГПК е необжалваемост на т.нар. неприсъствено решение, което е пречка за последващ инстанционен съдебен контрол върху това решение. т.е. то влиза в сила веднага и става окончателно – респ. с него ищцовата страна веднага може да си извади изпълнителен лист и пристъпи към следващият етап – образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за принудително събиране на задължения или упражняване на съответните права.

Съществена последица от процесуалното бездействие на ответника и липсата на писмен отговор, се санкционират с окончателно преклудиране на възражението за местна подсъдност (чл. 119, ал. 3 ГПК), възражение за наличие на арбитражно споразумение
(чл. 8, ал. 1, изр. 1 ЗМТА)17, оспорване постановява неприсъствено решение по изрично искане на ищеца, без да се мотивира по същество,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на следващо място, когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Много малко са изключенията за оспорване на такова решение, като тези основания са изброени детайлно в чл. 240 ГПК, но разбира се много редки са случаите в които съдът удовлетворява искането за оспорване на неприсъственото решение при необичайни и непредвидени обстоятелства.

При осъществяване на защитата срещу предявения иск ответникът трябва да вземе становище и по обстоятелствата, на които се
основава искът (чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК). Това становище може да се изразява в отричане на съвкупността от факти и обстоятелства, твърдени като основание на иска, или до изтъкването на правни доводи относно релевантността на твърдяните от ищеца факти.

Подаването на писмен отговор срещу предявения иск представлява процесуално действие на ответника, извършвано в реализация на
гарантираното от закона право на процесуална и материалноправна защита в процеса, а така също и упражняване на самостоятелни права в едномесечния срок за писмен отговор или едновременнос неговото депозиране в съда.Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Нашият законодател изброява самостоятелните процесуални права на ответника, които оказват съществено значение върху по-нататъшното развитие на производството.

Едномесечният срок за писмен отговор на исковата молба е определен като краен момент за упражняване на тези самостоятелни права – предявяване на насрещен иск, инцидентен иск, привличане на трето лице и предявяване на обратен иск срещу него (чл. 133 ГПК), както и за разпределение на разноските при привличане на трето лице със самостоятелни права върху вещта или сумата, предмет на делото (чл. 224 ГПК)

За изготвянето на писмено становище по предвен срещу Вас или Ваш близък, фирма или дружество по ЗЗД иск, искова молба, моля обърнете се за съвет към адвокатите по граждански дела в кантора.

Всяко ваше запитване на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg ще бъде разгледано с оглед спецификата и конкретиката на всеки отделен случай.

Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед получаване на по изгодни условия – като например получаване на родителски права или осигурена издръжка в България, хората завеждат дело за развод в България, при условия, че имат родени малолетни или непълнолетни деца в чужбина, където би следвало да се гледа делото. Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

В случай, че срещу Вас е заведено дело за развод, а детето Ви живее в чужбина……

В повечето случай, възникналите споровете при разногласие между родители за правата на дете в чужбина с международен елемент – се решават съобразно трайната установена връзка на страните и децата в държава членка на ЕО, различна от Република България попадат в приложното поле на Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

По този въпрос е постановено определение №496/10.11.2015 г. по ч.гр.д.№1988/15 г. на ВКС.

Съгласно чл.8 §1 от Регламента съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване” не е легално определено, но СЕО е имал поводи да се произнесе в редица свои решения по този въпрос.

Така например той е постановил, че „обичайно местопребиваване” на детето е това място, в което са наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда, като релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

По повод на преюдициално запитване по тълкуване на чл.8 и чл.10 от Регламента Съда се е произнесъл, че понятието „обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее в момента и съответно ходи на училище или детска градина.

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен т.нар. социален доклад, там може да бъдат оценени условията при които родителите ще отглеждат своето дете и разбира се – с оглед интересите и защита правата на детето/ децата може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделено родителство, което нашата система за съжаление не познава.

Възражение за неподсъдност на делото за развод ….


  1. Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случайте, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ГПК.

В случайте когато децата живеят при разделени родители в границите на Общността (Европейски съюз) е приложим Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

В случай че по тези дела е налице международен елемент по възникналия между страните спор относно прекратяването на брака и родителската отговорност по отношение на родените от брака деца.Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

За международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, тъй като компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите и анулиране на брака са съдилищата на държавата –членка, на чиято територия съпрузите и децата са имали последното си обичайно пребиваване.

Възраженията могат да съдържат какво общите, така и специални основания за отмяна на исковата молба или оспорване на съдебно решение при обстоятелства, изрично посочени в съответният Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕО относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност в предметният му обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В чл. 2 от Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“, като в него се включват всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект.

Терминът „родителска отговорност“включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

По отношение искът за издръжка,правоотношенията се определят по Регламент /ЕО/ 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността,приложимото право,признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,свързани със задължението за издръжка.


2.Когато спорещите страни НЕ са жители на Общността и живеят извън Европейския съюз –

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Република България е ратифицирала и  Конвенция   за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата-приета в Хага на 19.10.1996 г, ратифицирана и обнародвана в сила за България от 1.02.2007 г,

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В чл. 48 ал.7 от Кодекса на международното частно право е посочено, че по смисъла на този Кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

За да се съобрази най-добре висшият интерес на детето, Съдът на ЕС вече е постановил  в своята практика, че понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламента означава мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Това място следва да се определи от националната юрисдикция, като се държи сметка за съвкупността от специфичните за всеки конкретен случай фактически обстоятелства.

Сред критериите, по които националната юрисдикция трябва да установи обичайното местопребиваване на детето, следва да се посочат по-конкретно условията и причините за престоя на детето на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. Освен това в случая в  производство възрастта на детето е от съществено значение.

За определянето на това място обаче трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В чл.85 от Кодекса на международното частно право се посочва, че отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако той е по-благоприятен за него.

Затова кантората може да съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина, като всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика и особености, поради различният режим за местопребиваване във и извън Общността – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.

За допълнителна информация, моля не се притеснявайте да изпратите Вашето запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или да се обадите на телефон  + 359 897 90 43 91, където всеки Ваш въпрос ще получи съответният отговор.

Прекратяване на договор и разваляне на договор

В правната теория съществуват няколко хипотези за прекратяване на договор. Тук ще Ви запознаем накратко с тях. В нашата практика най-често срещаният случай е изпълнението на даден договор, което представлява само по себе си обичайно и нормално основание за естественото прекратяване на всеки един сключен договор. Приема се, че сключеният договор е изпълнен, а поставените цели са постигнати, когато двете страни са приели неговото изпълнение. При нормалното и обичайно изпълнение на целите, за които е бил сключен, този договор преустановява своето действие и престава да действа и да обвързва страните.разваляне на договори

Важното, което следва да Ви обърнем внимание в този случай е, че самото прекратяване на сключен договор винаги действа „занапред”, правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на договора (това, което е извършено по силата на договора) се запазват. Освен изпълнението, до прекратяване на договора може да доведе постигнато между страните взаимно съгласие за това или залегнала в самия договор възможност за прекратяване на договора едностранно с или без предизвестие. С изрична уговорка страните могат да се споразумеят действието на договора да бъде прекратено по инициатива на една от тях, но без това да е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения.

  • Първата хипотеза е изпълнение на договора. След като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са постигнати целите на договора, той престава да действа. Прекратяване на договор има действие за напред.
  • Втората хипотеза е постигане на взаимно съгласие между страните сключеният договор да бъде прекратен.
  • Третата хипотеза е включване на клауза в самият договор, че той може да бъде прекратен едностранно с или без предизвестие. В този случай, следва прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване не е свързано с неизпълнение на сключения договор.

Основните положения и предпоставки за разваляне на двустранно сключени договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Тук е мястото, където законът установява всички условия, за да се развали един двустранно сключен  договора:

1/ неизпълнението  на задължение, по договора е основна предпоставка за развалянето на същия – тук следва да разбираме  всяка форма на неизпълнение (пълно неизпълнение или неточно – забавено, частично, лошо изпълнение) , което може да бъде основание за разваляне;

В тези случай, неизпълнението обаче трябва да е съществено: съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора (законът установява принципа, а критериите за незначителност се преценяват от съда съобразно всички факти и обстоятелства по делото);
2/ неизпълнението следва да бъде виновно, да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря;ако изпълнението е станало невъзможно поради форс-мажорни обстоятелства, това не води до разваляне на договора по този ред;

3/ изправност на страната, която иска разваляне на договора (на кредитора по неизпълненото задължение). Често допускана грешка в практиката е страната, спрямо която не се изпълняват задълженията, да не започне или да прекрати изпълнението на своите задължения, преди да е развалила договора. В този случай тя губи качеството „изправна страна” и в един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали договора. Важно е кредиторът първо да развали договора и след това да не изпълни своите задължения.адвокат

До разваляне на договор само при неизпълнение на договора. Последиците от разтрогване на тази правна връзка са няколко. На първо място се преустановява тази облигационна връзка между страните. На второ място, изправната страна по договора, която изпълнява своите задължения, може да потърси обезщетение за вреди от насрещната страна. Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 87, 88 и 89.

Тук ще обърнем внимание на конкретните предпоставки за разваляне на договор:

  • Неизпълнение на задължение по договора – тук говорим както за пълно, така и за неточно неизпълнение. Задължението може да бъде изпълнено, но неточно. Пример за неточно изпълнение е лошо, забавено или частично. Трябва да наблегнем на факта, че за да стигнем до разваляне на договор,това неизпълнение трябва да е значимо. Критерия за това се преценява от съда за всеки индивидуален случай. Чл. 87, ал.4 от ЗЗД гласи, че разваляне на договор не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора
  • Говорим за неизпълнение на задълженията по договора, когато страната виновно не изпълнява своите задължения.
  • Третата предпоставка за разваляне на договор, е страната, която иска развалянето, да е изправна. Много често срещана грешка, наблюдавана в практиката ми на адвокат гражданско право, е изправната страна също да престане да изпълнява своите задължения по договора. Поради причината, че насрещната страна не изпълнява своите задължения, и изправната страна спира да изпълнява задълженията си. Едва тогава клиентите ми се обръщат към мен за помощ, в ролята ми на адвокат гражданско право. Това не бива да се допуска, защото изправната страна вече е загубила качеството си на „изправна” страна. В един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали сключения договор.

Условия за разваляне на сключен двустранен договор 

За да бъде развален сключения договор, и трите предпоставки трябва да са налице. По принцип разваляне на договор се извършва извънсъдебно, като е достатъчно едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Както всяко правило и това си има изключение. То е уредено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По съдебен ред се развалят два вида договори, а именно:

1/ договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански години.

Разваляне на договор по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Винаги, когато искате да развалите сключен договор, се консултирайте с адвокат гражданско право. Понякога изправната страна вярва, че е развалила договора, но в действителност не е така. Поради тази грешка тя не може и бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ето основни правила за разваляне на договор, които трябва да следвате:

  • Писмена форма – ако договорът е бил сключен в писмена форма, и развалянето трябва да бъде извършено в такава.
  • Последен срок за изпълнение на договора – изправната страна по договора трябва да предостави на неизправната последна възможност да изпълни задължението си. Ако в сключения договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението, тогава не е необходимо предоставянето на допълнителен срок. Също така ако изпълнението на задължението е станало невъзможно или ненужно с оглед интереса на изправната страна, тогава няма смисъл от предоставянето на допълнителен срок за изпълнение;
  • Предупреждение за разваляне на договор – изрично предупреждение, че ако в предоставения срок неизправната страна не изпълни задължението си, договорът ще се счита за развален;
  • Сигурни данни, че неизправната страна е получила изявлението и то в точно определен момент (дата). Съществуват различни начини за доказване – нотариална покана, входиране на писмото в деловодството на длъжника, изпращане по куриер или с препоръчано писмо с обратна разписка. Най-често използваната форма за доказване е нотариалната покана;
  • Изправност на страната – страната, която инициира процедурата по разваляне на договор, трябва да е изпълнила своите задължения.

Както Вашият адвокат граждански дела ще Ви обясни, разваляне на договор има обратно действие. Ако страните са дали нещо една на друга във връзка със сключения договор, те следва да го върнат. Причината е, че основанието, на което са го получили, е вече отпаднало.

Изключения от общото правило:адвокат фирмени дела, адвокат граждански дела

  • не се дължи връщане на полученото по договорите с периодично или продължително изпълнение (договор за наем);
  • не се дължи връщане на полученото при договорите, които подлежат на вписване (например нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, договорите за доброволна делба на недвижими имоти и др.).

Обратното действие няма да засегне правата на трети лица, които са придобили преди вписването на исковата молба за разваляне на договор по съдебен ред.

След развалянето на сключения договор, следва да уредите последиците от неизпълнение на задълженията. Това може да стане чрез взаимно споразумение между страните или по съдебен ред. По съдебен ред се уреждат и споровете относно това, дали развалянето на договора е настъпило, дали договорът е развален или прекратен, дали се дължи връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението и т.н.

СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

Макар и да изглежда елементарен, въпросът за заплащане на разноски по делото буди интерес след нашите клиенти. Поради тази причина решихме да дадем кратък и точен отговор на този въпрос.

Въпросът за заплащане на съдебните разноски по делото е конкретно и точно разяснено в закона, този, който загуби съдебния спор, той плаща разноските и то не само своите, но и тези на спечелилата спора страна.

Обжалване на актове и наказателни постановленияВ съдебните разноски се включва както съдебните такси по делото, така и адвокатския хонорар. Но автоматично ли загубилия делото се задължава да заплати всички разноски, както своите, така и на насрещната страна?

Каква е процедурата, която страната по делото трябва да следва, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати всички разноски по делото?

Както Вашия адвокат граждански дела ще Ви обясни, искането ответникът да бъде осъден да заплати всички разноски по делото, трябва да бъде включено в исковата молба.

Важно е, че направените разноски по делото трябва да се заявят и да се удостоверят с писмени доказателствени средства – разписки, платежни банкови документи. Заявяването на разноските става с представяне на опис на съда.

След промените в съдебната практика, през 2013 г бе постановено решение на Върховният касационен съд, че на възстановяване подлежат само действително заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Въпреки че това е разбираемо, човекът, който следва да заведе гражданско дело, е необходимо да бъде финансово подготвен да заплати разноските по делото.

Той трябва да инвестира определена сума пари за наемане на адвокат граждански дела, за заплащане на таксите за завеждане на гражданско дело, за извършване на експертизи, ако са необходими.

Основното правило на разпределението на разноските в съдебния и арбитражния процес е че страната, която е загубила делото, е длъжна да плати всичко – държавната такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат, възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при условие че те са направени разумно, че са били необходими и адекватни на извършените процесуални действия.Договор издръжка гледане

Съществуват няколко законови изключения от основното правило, че страната, която е отговорна за съответното действие на съда, трябва да понесе разноските.

Едната група изключения зависят изключително от изхода на делото. В този случай, ответникът срещу когото се води иска има право да иска направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК. Но и ищецът има право да иска ответникът да му възстанови направените от него разноски съобразно уважената част от иска. Очевидно е, че в този случай трябва да се направи компенсация до размера на по-малката от двете суми, като разликата между тях се дължи от страната с по-голямото по размер задължение.

Втората група изключения не зависят от изхода на процеса. Независимо от вината, съдебните разноски по защитата срещу иска или по обжалване на решението следва да се понесат от самата отговорна страна. Същевременно вината, която следва да се посочи, не обуславя размера и отговорността за съдебните разноски.

Държавната такса се определя от ГПК и от Тарифа, приета от Министерския съвет на основание чл. 73, ал. 3 ГПК. След като приключи гражданското дело, ответната страна ще бъде осъдена да възстанови тези суми.

За повече информация, моля обърнете се към нас за информация на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Условия прехвърляне на търговско предприятие

Някой наши клиенти, често пъти ни питат за условия за прехвърляне на търговско предприятие. Повечето хора не правят пряката връзка между своята фирма като правен субект и възможността за прехвърляне при продажба или залог на цялото търговско предприятие. Често пъти опитен адвокат, ще Ви помогне да разберете кое е най-доброто за Вас и да си решите проблемите с това начинание. Ще избегнете и редица грешки, затова се допитайте до правни услуги.

Като за начало всеки адвокат ще Ви споменем, че самото търговско предприятие представлява всички права, задължения, възникнали в резултат на осъществявана от търговеца дейност.  Често пъти адвокатите посочват, че предприятието включва правото на собственост и всички ограничени вещни права върху всички движими и недвижими вещи. Включително вземанията на търговеца, дялови права и др. вещни и облигационни права върху имоти, изобретения, както търговски марки, лицензи и др.условия за прехвърляне на търговско предприятие

От друга страна задълженията включват всички договорни и извъндоговорни задължения, като пасив на предприятието. Съгласно Търговският закон предприятието подлежи на прехвърляне при сключването на договори  за продажба или замяна, дарение и др.

Следва да отбележим, че продажбата на търговското предприятие се извършва с писмен договор с нотариална заверка. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредитори и длъжници за прехвърлянето.

Какво съдържат условия за прехвърляне на търговско предприятие

Като част от условия за прехвърляне на търговско предприятие, прехвърлянето подлежи на вписване в Търговския регистър. Приема се, че вписването има информативно или т.нар. оповестително действие спрямо трети лица и търговски партньори

Повечето ни практически занимания като се основават на основните принципи на Търговският закон. Той предвижда специална защита на кредиторите на отчуждителя (и на правоприемника) на търговското предприятие.

Законът в чл.15, ал.3 ТЗ посочва, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията. И то солидарно с правоприемника до размера на получените права. Затова ние отделяме специално внимание на условия за прехвърляне на търговско предприятие. Винаги изясняваме, че за тях действат специални законови разпоредби. За повече информация, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg