Публикации

Деклариране недвижим имот

С последните промени в закона и приетото изменение на Закона за местните данъци и такси от 27.10.2018г., влизащо сила от 01.01.2019г., отпадна задължението за новите собственици да подават данъчна декларация в двумесечен срок от придобиване на недвижим имот.

До влизането в сила на промяната всеки собственик придобил недвижим имот чрез покупко-продажба, по дарение или по друг начин, както и ограничените вещни права върху тях, бе длъжен да подаде съответната писмена декларация по чл. 14 ЗМДТ пред съответната общинска дирекция „Местни данъци и такси“  за деклариране на недвижимият имот по неговото местонахождение.

След 01.01.2019 За неспазването на това задължение за деклариране на недвижим имот по чл. 14 ЗМДТ предвиждаше глоба за физическите лица. Тази санкция отпадна, тъй като не е налице задължение за деклариране на недвижимият имот пред съответната данъчна дирекция на общината. Конкретно промените в Закона (ЗМДТ) посочват следното :

Не следва да се декларират построени или завършени недвижими имоти

С влизане в сила на промените в ЗДМТ, се освобождават от подаване на данъчни декларации при облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава собственици на новопридобити недвижими имот, получени чрез покупко-продажба, замяна, дарение или друга правна сделка.

След промяната Купувачите нямат задължение за декларират недвижимият имот и посочат в декларацията документи за собствеността си, както бе досега в закона.

Самото вписване се извършва от страна на службите по вписванията, заедно с Нотариусите, който съгласно измененията на нормативната база за деклариране на недвижим имот вече (след 01.01.2019г.) са задължени в 7-дневен срок да предоставят на съответните териториални данъчните служби към общините, цялата налична имуществена информация относно сделките по  прехвърлените недвижими имоти.

Тази информация се предоставя с цел тяхното служебно деклариране пред общинската служба,  както и да посочат размера на платения при придобиването от страна на купувача местен данък.

Влизането на тази законодателна промяна създаде условия за по добра работа на отделните служби и намаляване на административната тежест за граждани и юридически лица, предвид обстоятелството, че информацията за прехвърляне на собственост върху недвижим имот е публична.

Не следва да се декларират новопостроените сгради и обектите в тях.

С влизането в сила на промените в Закона (ЗМДТ) отпадна и задължението за подаване на писмена данъчна декларация, съгласно изискванията на чл.14 ЗМДТ за деклариране на недвижими имоти, както и за възложителите в сферата на строителстната дейност.

Съгласно новия режим от деклариране на недвижим имот се освобождават и собствениците на новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

Всички налични данни за определяне на размера на дължимият данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти вече се предоставят на служителите от компетентната Дирекция „Местни данъци и такси“ от възложителя на строежа след завършването на сградата в груб строеж по Акт образец Нр. 14.

С оглед на това задължението за предоставяне на информация до Общинската администрация е обвързано от това, дали сградата подлежи на въвеждане на експлоатация по реда на ЗУТ.  Промяната в закона засегна и въвеждане и деклариране на недвижим имот в  сградите от пета до първа категория.

Остава задължение за деклариране на имот в сгради т.нар.“шеста категория“ по ЗУТ 

Единиствената категория, за което е валидно задължението за деклариране на недвижим имот, остана относно новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

С оглед на това, че тези сгради не подлежат на самостоятелно приемане от общинските органи, за собствениците остава задължението да ги декларират в двумесечен срок след завършването им.

Тази данъчна декларация  по чл. 14 ЗМДТ се подава не само при придобиване на имот, а и при учредяване на право на ползване. Тук задължен да декларира учреденото му ограничено вещно право е самият ползвател.

Декларирането се извършва в отдел „Местни данъци и такси” към общинската данъчна служба по местонахождението на новопридобитият имот.

Кантората осъществява помощ при справка за купувачите придобили имот, когато се намират в чужбина или са възпрепятствани да го извършат в указаният от закона двумесечен регистрационен срок.

За допълнителна информация и помощ, спокойно можете да се обърнете към нас за съвет и помощ на тел. + 359 897 90 43 91 или на  mail  office@lawyer-bulgaria.bg при справка за деклариране на недживим имот пред съответната общинска данъчна служба „Местни данъци и такси“.

Нотариална заверка на Договор за наем

Голяма част от фирмите и търговските дружества, които обслужваме се интересуват дали е нужна Нотариална заверка на Договор за наем на търговски обекти, наети от тях. Това е един от най-честите проблемни случаи на клиенти. Всеки адвокат или юрист с опит в сделките с недвижими имоти и имотни дела ще Ви каже, че идеята на тази нотариална заверка е осигуряване на пълна защита на клиента и неговите права. С цел – избягване на неудобството да попаднете на некоректни наематели, респ. наемодатели. (Ако наемателят е търговско дружеството – фирма или физическо лице).

нотариална заверка на договор за наемКато адвокати по имотни дела и сделки с недвижими имоти съветваме нашите клиенти, че в случая, чисто технически ролята на нотариуса е да положи подпис и нотариална заверка под частен, писмен договор между две страни с цел да гарантира съдържанието и достоверността на подписите на двете страни.

Целта на тази заверка е в случай, че наемателят се окаже некоректен или недобросъвестен. Примерно спре да си плаща наема, откаже комуникация и преустанови заплащането на сметки за ток, парно, вода, телефон, интернет, др. комунални услуги, всеки собственик на имот, може да поиска с молба до Районния съд, по местонахождение на имота, да се снабди със Заповед за Изпълнение по смисъла на чл.410 ГПК., въз основа на което се издава и Изпълнителен лист, вследствие писмената нотариалната заверка на писмения договор. Следваща стъпка е пристъпване към изпълнително дело за събиране на просрочените задължения и суми.

Адвокатите знаят най-добре!

Съветите ни често пъти спестяват на нашите клиенти доста неприятности при бъдещи наемни отношения. Особено, ако направят всичко, което сме ги посъветвали.

Същата конструкция би могла да бъде използвана от страна на Наемател. Пример: Търговско дружество или фирма, която усеща проблеми при комуникацията от страна на недобросъвестен и некоректен наемодател. В случая, наемателят спокойно би могъл да използва същата тази Нотариална заверка на подписите на страните и да поиска от Наемодателя да изпълни всичките си задължения, поети по сключения Договор за наем, съобразно описаната по-горе съдебна процедура.

Същата тази процедура спестява време и средства на страните. Тя дава легална възможност за бързо въздействие върху всеки неизряден, сключил писмен Договор с нотариална заверка на подписите.

нотариална заверка на договор за наемВ конкретния случай, при сключването на писмен договор за наем, съветваме нашите клиенти Договорът за наем да бъде сключен с достоверна дата, която съответно се удостоверява и от длъжностното лице – Нотариуса, пред който се сключва писмения договор. Разбира се, ако сключеният вече Договор за Наем няма актуална и достоверна дата, то той лесно ще може с обикновено едномесечно писмено предизвестие да бъде прекратен и с това да приключи самия договор и договорни отношения между страните. Освен, ако в същия не е уговорено друго при спазване условията за достоверност на датата. Срокът се определя свободно от страните, но не може да бъде за повече от 10 години.

Срокове

Друг съществен момент е, че всеки договор за наем със срок над една година по желание на страните може да бъде вписан по смисъла на чл. 112, буква „е“ от Закона за собствеността. Тази подробност е предвидена с цел да се защити Наемателя при евентуална продажба на имота. (Ако фирма или търговско дружество е инвестирало в обновяването на имота)

Дори и да се стигне до последваща продажба на имота, вписания за по-дълъг от едногодишен писмен договор ще защитава наемателя, докато не изтече този срок.

Що се касае обаче до т.нар. подобрения в имота – то следва да уточним факта, че Наемодателят не е длъжен да приеме луксозни подобрения на имота, направени от Наемателя. Ако тези подобрения обаче са полезни и необходими, Наемодателят дължи разноските по реда на чл. 74, ал. 1 от Закона за собствеността. Оценката за тези неща, разбира се е доста субективна. Това зависи до голяма степен и от отношенията между страните по сключения писмен договор за наем.

За повече информация, се обадете на нашия тел. 02/ 858 1025 или пишете на info@lawyer-bulgaria.bg

Развод между съпрузи по взаимно съгласие

Много клиенти споделят, че при развод между съпрузи по взаимно съгласие опитът на добрият бракоразводен адвокат, в производството по развод може да спести много усилия и средства, стига да знае как може да предостави най-адекватното решение за своя клиент.

Развод по взаимно съгласие между съпрузите в брака, Споразумения при развод по взаимно съгласие. адвокат бракоразводни дела, Сключване на Споразумение чл.51 СК за развода, Бракоразводен адвокат, адвокат семейни дела, разделя имоти СИО, определяне на по-голям дял по голям принос по чл.29 СК

Веднага бързам да Ви уверя, че държавните такси при развод по взаимно съгласие са символични, като отделните сумите за завеждане на дело зса около 25-30 лв., а сумата от 40лв. се присъжда на страна при постановяване на съдебното решение по развода.

Когато бракоразводен адвокат води делата за прекратяване на брака по взаимно съгласие, следва да се уредят всички имуществени отношения между съпрузите.

Вашият бракоразводен адвокат ще Ви каже, че за това се събира допълнителна държавна такса. За нейния размера можете да се допитате до вашия адвокат по бракоразводни дела.

При развод по взаимно съгласие съпрузите следва да

постигнат съдебно Споразумение по чл. 51 СК  относно следните основни въпроса-последици от прекратяването на брака:

  • местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
  • упражняването на родителските права,
  • режимът на личните отношения и
  • издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. Във всяка бракоразводната практика има ситуация, в която и двамата съпрузи постигат взаимно съгласие за прекратяване на брака.

Тогава съдът следва да се увери, че съгласието на двамата съпрузи е взето сериозно и непоколебимо.

За целта, Вашият адвокат по бракоразводни дела ще Ви укаже, че двамата съпрузи следва да се явят лично в открито съдебно заседание. Това се случва пред Районен съд, а мотивът – да потвърдят непоколебимо разстройство на брака.

Вашият бракоразводен адвокат следва да Ви предупреди, че ако някой от двамата съпрузи не се появи на откритото заседание на Районния съд в деня на развода по взаимно съгласие, без да представи някаква уважителна причина, насроченото съдебно заседание и делото за развод се прекратява.

Съдебно споразумение при развода

При първоначалната правна консултация, Вашият адвокат по бракоразводни дела ще Ви укаже, че при развод по взаимно съгласие съпрузите могат да постигнат Съдебно споразумение, уреждащо правните последици от прекратяването на брака.

  • Определя се местоживеенето на децата. Съдебното Споразумение по развода определя основно упражняването на родителските права от единия от двамата съпрузи;
  • Определя се основно личните отношения между бившите вече съпрузи след развода, както и бъдещата издръжка на децата, ако такива има;
  • Съдебното споразумение определя също така и въпросите относно използването на семейното жилище от единият от съпрузите, както и издръжката между тях, носенето на фамилното име, ако съпругата желае да го запази или промени след решението по развода.

Съдебното споразумение по чл. 51 СК следва да бъде одобрено от Районен съд, който изисква писмено становище-доклад от Дирекция „Социално подпомагане”.

Важно е да се подчертае, че изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата, съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 на СК.

Другите въпроси не могат да се пререшават. Възможността за преразглеждане на въпросите касаещи упражняването на родителските права и издръжката на децата е заради това, че тези въпроси са решени към момента на постановяване на решението.

Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията, имащи значение за решаването на тези въпроси е основание да се иска тяхното пререшаване, така че интересите на децата да бъдат защитени. Разбира се, необходимо е да бъде доказано, в какво са изразяват променените обстоятелства и тяхното значение, след което въпросът за упражняването на родителските права се решава от съда съгласно нормите на чл. 59 от СК.

–          Съдът определя при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата;

–          Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

–          Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности;

–          Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

–          При преценката си, съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция “Социално подпомагане” и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.

–          По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция “Социално подпомагане” или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

         При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението:Развод по взаимно съгласие между съпрузите в брака, Споразумения при развод по взаимно съгласие. адвокат бракоразводни дела, Сключване на Споразумение чл.51 СК за развода, Бракоразводен адвокат, адвокат семейни дела, разделя имоти СИО, определяне на по-голям дял по голям принос по чл.29 СК

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.

Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция “Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови;)

Промените могат да бъдат уредени и по споразумение между родителите, което също подлежи на утвърждаване от съда, съгласно чл. 127, ал. 1 от СК (Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.)

При избор на процедура за развод – по взаимно съгласие или по исков ред, освен винаги индивидуалните и лични специфики на конкретния случай, следва да се знаят и имат предвид дължимите такси по производството

То е по отношение на самото упражняване на родителските права.

Ако предложеното Съдебното споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, Районният съд  е длъжен да даде допълнителен срок за отстраняване на тези нередности. В случай, че тези недостатъци не бъдат отстранениРазвод по взаимно съгласие между съпрузите в брака, Споразумения при развод по взаимно съгласие. адвокат бракоразводни дела, Сключване на Споразумение чл.51 СК за развода, Бракоразводен адвокат, адвокат семейни дела, разделя имоти СИО, определяне на по-голям дял по голям принос по чл.29 СК в указания от Районния съд срок, подаденото от Вашия адвокат писмено искане за развод по взаимно съгласие следва да бъде отхвърлено.

Вашият адвокат следва да Ви укаже, че до избор на страните за развод се стига, когато двете страни предварително са избрали този ред за прекратяване на брака. Това се случва след като вече са постигнали съгласие относно последиците от прекратяването на брака.

Тези последици са отразени в Съдебното споразумение за развода.

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела. Така ще получите адекватна правна консултация. Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности по развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас. 

Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Давност по изпълнителни дела

Нашите адвокати по търговски дела водят множество изпълнителни дела. Особено пред Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Често пъти в това изпълнително производство се случва дълго време нито една от страните да не предприема действия по него.

досъдебното производство

досъдебното производство

Законът гласи, че когато едно изпълнителното дело е висящо, без предприети действия от страна на ЧСИ, давностен срок върху изпълнителния лист не тече.

Когато изпълнителното дело е прекратено, погасителната давност започва да тече от последното валидно действие по принудително изпълнение или от момента на прекратяване на изпълнителното дело. Затова следва Вашият адвокат по търговски и граждански дела винаги да Ви държи в течение. А именно – кога е било последното извършено действие на ЧСИ, ако сте Взискател, защото от този момент тече срок за погасителна давност.

Изпълнителното дело следва да се прекрати:

  • ако в срок от 2 (две) календарни години Взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия, с изключение на делата за издръжка, длъжникът може да поиска с писмена молба до ЧСИ да бъде прекратено спрямо него образуваното изпълнителното дело.

Кога започва да тече погасителна давност по изпълнителни дела?

Погасителна давност по изпълнителни делаПогасителната давност по изпълнителни дела започва да тече от последното изпълнително действие, а не от момента на прекратяването. С изтичането на определения в закона давностен срок, задължението по изпълнителния лист също се погасява по давност. Въпреки това, ако преди изтичането на този 5-годишен срок, Взискателят образува ново изпълнително дело, давностният срок отново се прекъсва и давността за погасяване на задължението започва да тече отначало.

При прецизирането на тези давностни срокове, считаме, че към този въпрос трябва да се подхожда много внимателно. Нерядко има доста съдебни решения, поради факта, че не всеки изпълнителен лист се погасява с 5-годишна погасителна давност.

Има изпълнителни листа, които не са издадени въз основа на съдебно решение. При тях не се променя характера на вземането и се запазва погасителната давност, с която се погасява вземането.

Повечето клиенти се консултират с адвокат, в случай, че срещу тях бъде образувано изпълнително дело пред ЧСИ.

В този случай, всеки добър адвокат ще Ви каже, че най-адекватната Ви съдебна защита би следвало да бъде предявяване на иск в съда, с който да се констатира изтеклата погасителна давност.

Жалбата против действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по местоизпълнението на обжалваното действие.

В случай, че длъжникът е присъствал на извършването на съответното действие от съдебния изпълнител, то срокът за нея започва да тече от момента на извършването на действието.

От същия момент започва да тече срок и за страната, която е била редовно призована за извършването на това действие на съдебния изпълнител.

Частният съдебен изпълнител няма основание за прекратяване на изпълнителното дело. Дали самото задължение е било вече погасено по давност, следва да реши само и единствено съдът, сезиран да се произнесе със съдебно решение.

За повече информация и разяснения на Вашите права при съдебни дела, защита срещу действията на ЧСИ или оспорване на изпълнителен лист пред ЧСИ, моля да се обърнете към адвокат по търговски и граждански дела + 359 897 90 43 91, E-mail :  info@lawyer-bulgaria.bg

Учредяване на банкова гаранция

В последните няколко години, доста активно се разви нуждата от учредяване на банкова гаранция. Това е така с оглед желанието за участие в различни търгове за различни дейности в множество сфери на икономиката. В качеството ни на добри и опитни адвокати по финансови и данъчни дела, оказваме правно съдействие на множество фирми участващи в тях. Към тях, като изискване се поставя учредяването на парична банкова гаранция. Целта на учредяването на тази парична банкова гаранция е да даде ясни и точни гаранции за отговорността на Изпълнителя, че поръчката ще бъде изпълнена, съгласно правилата в заданието, като и че Изпълнителят ще успее да изпълни поръчката и спази изискванията на Възложителя през целия процес.

Като добри адвокати по банкови дела и процедури ще Ви кажем, че целта на парична банкова гаранция е да обезпечи и застави фирмата спечелила Обществена поръчка или тържна процедура да изпълни заданието в неговата цялост и посочените параметри на Възложителя. Тя също така предпазва Възложителя от евентуален отказ на Изпълнителя и други отклонения при изпълнението на спечелената вече поръчка. От друга страна, нашият опит като адвокати по финансови и банкови дела, сочи, че внасянето на парична банкова гаранция има дисциплиниращо действие към участниците в процеса по избор на Изпълнител за всяка една обществена поръчка, в случай, че някой от тях откаже да сключи Договор, след като вече е спечелил правото да получи самата поръчка.

Какво представлява банковата гаранция?

банкова гаранция, парична банкова гаранцияСамата банкова гаранция, съгласно настоящата адвокатска практика, представлява ангажимента на всяка една банка, в която Изпълнителят е учредил парична банкова гаранция да изплати конкретна, посочена предварително парична сума на Възложителя, при настъпването на определени правни последици и предпоставки, посочени в сключения Договор между страните.

В случая, търговската банка издава съответната банкова гаранция за участие в конкурс или тържна процедура, при настъпването на определени условия. Така се гарантира обезпеченост на  Възложителя. Най-вече при неизпълнение или съответно отказ от страна на Изпълнителя да сключи договор, след спечелването на правото да подпише договор с Възложителя за изпълнение на Обществената поръчка или тържна процедура.

В този момент, Възложителят по откритата обществена поръчка, може да поиска от съответната банка, където има учредена парична банкова гаранция, същата да бъде усвоена като обезпечение на неизпълнилия Договора между страните Изпълнител и да се елиминират неудобните за Възложителя последици от липсата на изпълнение, съответно сключен Договор за възлагане на Обществената поръчка или тържна процедура. Дали заради липсата на свободен финансов или друг ресурс, или поради чисто тактически подбуди често пъти самите фирми, печелейки конкурсите, отказват да сключат Договори, осигурявайки по-изгодни условия на свои партньори или свързани с тях други фирми.

Относно паричната банкова гранция

Според нас, за да бъде издадена самата банкова гаранция в полза на Възложителя е необходимо да бъде сключен договор с търговска банка, съгласно който същата се задължава, че при настъпването на определени обстоятелства между страните по Обществената поръчка, предвидената търговска банка ще изплати на Възложителя пълния размер на сумата по учредената банкова гаранция, за да бъде обезпечено неговото право да получи това обезпечение, вследствие неизпълнение на условията по Обществената поръчка или тържна процедура от Изпълнителя.

В нашата практика се срещат и случаи, при които размерът на самата учредена парична банкова гаранция е висок. В този случай се налага Изпълнителят, участник в Обществената поръчка или тържна процедура да предостави по-висока сума или дори да учреди Ипотека в полза на Банката за размера на Банковата гаранция. В този случай процедурата е доста по-сложна. Необходимо е да се подходи внимателно. Особено при съблюдаването на всички правила и завършена оценка на актива, даден като обезпечение за учредената банкова гаранция.

С подписването на писмен Договор с банката, в която е учредена паричната банкова гаранция в полза на Възложителя от участниците в Обществената поръчка или тържна процедура, тя се счита за учредена и Договорът следва да му се предаде, за да бъде изпълнено поставеното условие за участие в самата Обществена поръчка или тържна процедура.

Параметри на паричната банкова гаранция

Ние винаги съветваме, нашите клиенти, че в този договор следва да се очертаят всички условия за учредяването, усвояването и съответно освобождаването на учредената парична банкова гаранция. Основни параметри, които следва да се изяснят са следните :

1. Срок на Договора, за който е учредена паричната банкова гаранция. След този срок, Възложителят, в чиято полза е учредена паричната банкова гаранция не може да се възползва от нея;

2. Размер на самата парична банкова гаранция;

3. Специални условия за учредяване на паричната банкова гаранция;

4. Условия за усвояване на паричната банкова гаранция от Възложителя;

5. Условия за прекратяване на Договора за банкова гаранция;

6. Условия на банката за изплащане, съответно връщане на учредената парична банкова гаранция ( в случай, че имотът даден за обезпечение се обезцени, погине или самото обезпечение намалее, като абсолютна стойност за дадената парична банкова гаранция).

Реализиране на учредена банкова гаранция

При усвояването или т.нар. реализиране на учредената парична банкова гаранция изискването e Възложителят да докаже, че Изпълнителят не е спазил условията на Обществената поръчка или тържна процедура. Или пък е отказал да сключи договор, след като вече е спечелил Обществената поръчка или тържната процедура. Важно условие и предпоставка е Възложителят да поиска усвояване на учредената парична банкова гаранция. Това става само при спазване на условията на Обществената поръчка или тържната процедура.

Учредената в полза на Възложителя парична банковата гаранция следва да се предяви на банката за плащане заедно с всички необходими писмени документи. Те доказват настъпването на условията за нейното усвояване. Задължение на търговската банка е да провери представените ѝ писмени документите. В случай на настъпване на условията за усвояване на банковата гаранция, се уведомява лицето, с което е сключила договора, че Възложителят, който следва да получи банковата гаранция е поискал същата да му бъде изплатена. Това е наложително с цел да се предотврати неправомерно усвояване. Особено, ако не са настъпили всички условия за нейното усвояване.

Разбира се, ако участникът не спечели обявената Обществена поръчка или тържна процедура, учредената в полза на Възложителя парична банкова гаранция следва да се освободи. Тогава  Договорът за банкова гаранция се прекратява.

Видове парични банкови гаранции

банкова гаранция, учредяване на банкова гаранцияЗа участие в различни Обществени поръчки или тържни  процедури банките учредяват няколко вида парична банкова гаранция, като обезпечение на Възложителя. Това са:

  • парична банкова гаранция за участие в Обществена поръчка или тръжна процедура. На един по-късен етап, Възложителят може да поиска и гаранция за изпълнение на Обществената поръчка или тържната  процедура;
  • парична банкова гаранция, която обезпечава самото изпълнение на Изпълнителя в Обществената поръчка или тържната процедура, в качествено или количествено отношение.

Същевременно, търговските банки издават и парична банкова гаранция за участие в търгове на общини и ведомства. Целта е предимно дисциплинираща за участниците в самите търгове. Те целят да се предотвратят варианти за спекулации и уговорки при спечелването на един или друг търг. В случая, Възложителят винаги е „застрахован“, че при неизпълнение на условията и настъпването на съответните обстоятелства за усвояване на паричната банкова гаранция, той ще може да пристъпи към това. Самата парична банкова гаранция се учредява от търговските банки в полза на Възложител. Стойността на самото учредяване зависи от тарифата на съответната търговска банка. В повечето случаи е съответно процент от размера на паричната банкова гаранция.

В случай, че имате допълнителни въпроси, към конкретния казус по учредяване, усвояване на паричната банкова гаранция, видове и начини на прекратяване на Договора за учредена вече банкова гаранция или защита от злоупотреба на Възложителя в една Обществената поръчка или тържната  процедура, моля да се обърнете към нас. За повече информация и справка – тел. 02 / 858 10 25; E-mail info@lawyer-bulgaria.bg