Tag Archive for: адвокат възбрана недвижими имоти

Какво е констативен нотариален акт ?

Много често клиенти ни питат Какво е констативен нотариален акт ?

 Всеки адвокат по имотни дела ще Ви каже, че когато липсва пълен и изряден документ за собственост, правото на собственост не „изчезва“, но доказването му става значително по-сложно. Именно тогава възниква един от най-често задаваните въпроси в практиката:
какво е констативен нотариален акт и в кои случаи може да Ви бъде необходим?

Констативният нотариален акт е нотариален акт, с който нотариусът признава право на собственост върху недвижим имот, след като извърши проверка на представените доказателства.

Това производство е уредено в чл. 587 ГПК, а самото удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот е част от нотариалните производства по чл. 569 ГПК. Нотариалният акт за собственост върху имот се издава от нотариуса, в чийто район се намира имотът, което е изрично правило на чл. 570, ал. 1 ГПК.

Същност на констативния нотариален акт

Констативният нотариален акт не е сделка. С него не се „прехвърля“ собственост, както при покупко-продажба, дарение или замяна.

Той има за цел да удостовери вече съществуващо право на собственост, когато това право трябва да бъде признато въз основа на доказателства.

Именно затова той има важно практическо значение при липсващи, непълни, унищожени или недостатъчни документи за собственост.

Законът предвижда две основни хипотези:

  • чл. 587, ал. 1 ГПК – когато собственикът няма документ за правото си, но може да установи това право с надлежни писмени доказателства;

  • чл. 587, ал. 2 ГПК – когато няма достатъчно писмени доказателства и се преминава към обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност.

Следователно, когато хората питат „Какво е констативен нотариален акт?“, най-точният отговор е следният: това е охранителен нотариален акт, издаван след преценка на доказателства, чрез който нотариусът признава на молителя право на собственост върху недвижим имот.Какво е констативен нотариален акт ?

ВКС изрично приема, че производството по чл. 587 ГПК е охранително, а не исково производство.

Какво е констативен нотариален акт ?

На практика до такъв акт се стига най-често в следните ситуации:

  • изгубен или унищожен стар нотариален акт;

  • непълна документация за наследствен имот;

  • владение на имота в продължение на дълъг период без формално уредени документи;

  • имот, придобит по давност;

  • имот, за който има косвени документи, но липсва пряк титул за собственост;

  • случаи, при които собственикът трябва да се легитимира пред институции, банки, купувачи, съд, община или Агенция по вписванията.

Само по себе си обаче производството по чл. 587 ГПК не е „лесен заместител“ на липсващ нотариален акт.

Нотариусът извършва правна преценка на всички представени документи и свидетелски показания, а ако прецени, че правото не е доказано, може да откаже издаването на акта. Законът предвижда специален ред за обжалване на отказа.

Констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства

Първата хипотеза по чл. 587, ал. 1 ГПК е приложима, когато собственикът няма самостоятелен документ за правото си, но разполага с достатъчно писмени доказателства, от които нотариусът може да изведе правото на собственост.

Такива доказателства могат да бъдат например:Какво е констативен нотариален акт ?

  • стари нотариални актове на наследодател;

  • съдебни решения;

  • договори, вписани актове и удостоверения;

  • документи за наследници;

  • скици, схеми, данъчни документи;

  • административни актове;

  • архивни документи, доказващи придобивното основание.

Важно е да се подчертае, че нотариусът не е длъжен механично да приеме всяка представена хартия. Той трябва да прецени дали именно тези документи надлежно доказват правото. Ако доказателствата са непълни или не позволяват сигурен правен извод, преминаването към втората хипотеза — обстоятелствената проверка — може да се окаже единственият възможен път.

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Най-известната форма в практиката е констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка. Той се издава, когато собственикът не разполага с достатъчно писмени доказателства и твърди, че е придобил имота по давност.

В този случай нотариусът извършва проверка чрез разпит на трима свидетели, които се посочват от кмета на общината, района или кметството, съответно от оправомощено длъжностно лице.

Законът изисква свидетелите по възможност да бъдат съседи на имота.

След събиране на доказателствата нотариусът се произнася с мотивирано постановление, а ако признае правото на собственост, издава нотариалния акт.

Тук е важно да се отбележи нещо съществено: при обстоятелствената проверка нотариусът не „създава“ право на собственост, а преценява дали са налице предпоставките за придобиване по давност.

Това означава, че централният въпрос е дали молителят е упражнявал владение, а не просто държане, за необходимия от закона срок.

Какво е владение и кога води до придобиване по давност ?

Законът за собствеността определя, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето държи като своя.

Това е ключово, защото не всяко ползване на имота е владение.

Ако например държите имота за другиго — като наемател, ползвател, пазач или със съгласието на собственика — обикновено не става дума за владение в смисъла на закона.

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива:

  • с непрекъснато владение в продължение на 10 години – общата хипотеза;

  • с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако владението е добросъвестно.

Следователно, за да бъде издаден констативен нотариален акт по давност, не е достатъчно само да кажете, че „ползвате имота от години“.

Нужно е да се установи, че сте упражнявали непрекъсната фактическа власт, че сте държали имота като свой, и че това състояние е продължило в изискуемия законов срок.

Що е 5-и 10-годишна придобивна давност

В практиката често се прави твърде опростено обяснение, че „ако 5 години владеете имота, ставате собственик“.

Това не е напълно точно.

Петгодишната давност е приложима при добросъвестно владение, което по правило предполага и наличие на годно правно основание, макар да е опорочено от гледна точка на вещнопрехвърлителния ефект.
Десетгодишната давност е общата хипотеза на придобиване при обикновено владение.

Затова при подготовката на обстоятелствена проверка един добър адвокат недвижими имоти не трябва да се ограничава до това да събере свидетели.

Нужно е да анализира:

  • от кога започва владението;

  • на какво основание е започнало;

  • има ли данни за прекъсване;

  • имало ли е противопоставяне от собственика;

  • става ли дума за владение или само за държане;

  • има ли спор със съсобственици, наследници или трети лица.

Тези детайли често решават дали нотариусът ще издаде акта или ще постанови отказ.

Има ли констативният нотариален акт неоспорима доказателствена сила ?

Това е един от най-важните въпроси. В продължение на години в практиката е имало противоречия дали констативният нотариален акт „доказва окончателно“ собствеността.

Именно по този въпрос ВКС постановява Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК, с което приема, че нотариалният акт по чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.

Това означава, че:

  • констативният нотариален акт легитимира лицето като собственик;

  • но при съдебен спор той не прави собствеността неоспорима;

  • насрещната страна може да води исков процес и да оспорва правото;

  • съдът не е обвързан от извода на нотариуса относно това кой е собственик.

С други думи, констативният нотариален акт е силен легитимиращ документ, но не е абсолютна гаранция срещу бъдещ спор.

Именно поради това в практиката при спор за собственост често се съединяват искове за собственост с искане за отмяна или изменение на издадения акт.

Как се оспорва констативен нотариален акт ?

Когато издаденият акт засяга правата на трети лица, спорът се решава по исков ред. Това следва от чл. 537, ал. 2 ГПК.

При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. ВКС приема и че на отмяна по този ред подлежат само констативните нотариални актове, но не и нотариалните актове, удостоверяващи сделки.

Това е изключително важно в практиката.

Ако някой се е снабдил с констативен нотариален акт за Ваш имот, не означава, че сте „загубили“ собствеността автоматично.

Това означава, че е възникнал спор за право, който следва да бъде решен от съда.

Какво се случва, ако нотариусът откаже да издаде акта ?

Отказът подлежи на обжалване.

В общите правила на охранителното производство ГПК предвижда, че отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването, като жалбата може да се основава и на нови факти и доказателства.

Отделно, за отказ да се извърши нотариално удостоверяване ГПК предвижда и обжалване с частна жалба пред окръжния съд.

На практика това означава, че отказът не е край на процедурата.

Но преди да се стигне до жалба, обикновено е разумно да се направи задълбочен преглед на всички документи, защото много откази се дължат не на липса на право, а на непълна или неправилно подготвена документация.

Защо е важно да ангажирате адвокат при констативен нотариален акт ?

Производството за издаване на констативен нотариален акт изглежда формално „несъдебно“, но в действителност е едно от най-рисковите имотни производства.

Причината е, че още на този етап трябва да се предвиди как биха изглеждали фактите в евентуален бъдещ съдебен спор.

Опитният имотен адвокат ще провери:

  • идентичността на имота по стари и нови планове;

  • вписвания, тежести и възбрани;

  • наследствени връзки;

  • наличие на съсобственост;

  • възможни възражения на трети лица;

  • дали се касае за годно владение по смисъла на закона;

  • дали е по-подходящ нотариален ред или направо иск за собственост.

Тази преценка е особено важна, защото не всеки проблем с липсващи документи трябва да се решава чрез обстоятелствена проверка.

В някои случаи правилният път е съдебен иск, а не производство пред нотариус. Това е въпрос на правна стратегия, а не само на събиране на свидетели. Изводът, че нотариусът в това производство извършва решаваща, а не само свидетелстваща дейност, е изрично развит и от ВКС.

Въпроси при констативен нотариален акт

В практиката най-често възникват следните затруднения:

1. Липса на достатъчно писмени доказателства
Много собственици разполагат само с данъчни документи, скица или бележки за плащани сметки. Те може да са полезни, но често не са достатъчни сами по себе си за доказване на собственост.

2. Смесване на владение и държане
Фактът, че някой живее в имота, не означава автоматично, че го владее като собственик. Законът изисква фактическата власт да се упражнява като своя, а не за другиго.

3. Спорове между наследници и съсобственици
При наследствени имоти именно тук възникват най-сериозните конфликти. Наличието на фактическа власт от един наследник не винаги означава, че той е придобил по давност и частите на останалите. Това изисква много внимателна правна оценка и често води до съдебен спор. Аз не мога да потвърдя конкретен изход по отделен казус без преглед на фактите и документите.

4. Издаден акт, който по-късно се оспорва в съда
Дори след успешно издаване на констативен нотариален акт, трети лица могат да предявят иск и да поискат неговата отмяна или изменение, ако твърдят, че техни права са засегнати.

Нашият съвет …..

Констативният нотариален акт е важен правен инструмент за удостоверяване на собственост върху недвижим имот, когато липсва или не достига необходимата документация.

Той може да бъде издаден въз основа на писмени доказателства или след обстоятелствена проверка по давност, но не представлява абсолютна и неоспорима гаранция за собствеността. ВКС изрично приема, че такъв акт няма материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост, макар да има легитимиращо действие.

Ето защо при липса на документ за собственост, при наследствен спор, при владение от дълги години или при подготовка на бъдеща сделка с имота, най-разумният подход е да се направи предварителен правен анализ.

Правилната стратегия може да Ви спести години съдебни спорове, отказ от нотариус или издаване на акт, който по-късно да бъде успешно оспорен.

Свържете се с нас за консултация относно констативен нотариален акт, обстоятелствена проверка, придобивна давност, наследствени имоти и оспорване на нотариални актове.

Ние ще Ви помогнем да се справите с този проблем. За целта се обърнете към нас на следните телефони: 0897 904391 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

Как се издава Нотариален акт по обстоятелствена проверка ?

При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или недобросъвестно/. За целта се разпитват трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот.

Как се издава констативен нотариален акт ?

Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК нотариусът, след като разгледа представените писмени доказателства издава акта или отказва. Възможност по чл. 587, ал 2 ГПК предвижда ако молителят не разполага с документи за собствеността си или те са недостатъчни, нотариусът да проверява дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение.

Как се оспорва констативен нотариален акт ?

Оспорването на Констативен Нотариален акт става по съдебен ред по реда на чл. 537 ал.2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна . Това означава ,че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик.

Може ли да се заведе производство по оспорване на Констативен Нотариален акт ?

Да, във всеки един момент, до изтичане срока на придобивната давност, може да се заведе съдебно дело за оспорване на действието на издаден констативен Нотариален акт пред съда.

Кой може да оспори издаден констативен Нотариален акт ?

Правно легитимиран да оспори издаден констативен нотариален акт е бившият собственик на имота, както и всяко трето лице с правен интерес от оспорването по чл. 537 ал.2 ГПК пред съответният Районен съд.

Пълномощно кола в чужбина 

Често пъти клиентите ни питат как да изготвят двуезично писмено пълномощно кола в чужбина.

Някои клиенти имат доста служебни коли, които понякога се налага да пътуват в чужбина. Затова са им необходим правни услуги и двуезично пълномощно кола в чужбина. Основното което трябва да знаете и имате в предвид е следното:Пълномощно кола в чужбина 

  • Писмено пълномощно задължително се заверява нотариално, ако служебен автомобил ще излиза извън територията на страната.
  • Абсолютно задължителна е нотариална заверка пред Нотариус, с превод на английски или местен език ако служебен или личен автомобил ще пътува в чужда държава.
  • Ако имате издадено пълномощно с право на преупълномощаване на трети човек, в случай, че автомобилът е лизингов или собственост на трето лице.

Как да получите пълномощно кола в чужбина

Нужно е лизинговото дружество да Ви издаде писмено  пълномощно за МПС за движение в чужбина.

Издаденото Ви от страна на лизинговото дружество писмено пълномощно кола в чужбина следва задължително да е нотариално заверено.

 Лизинговото дружество издава пълномощно за МПС за движение в чужбина на името на управителя с право да преупълномощава.

Когато се налага служител да бъде командирован в чужбина, заедно със служебен автомобил.

В този случай управителя на компанията трябва да преупълномощи с нотариална заверка служителя си.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се цитира изходящ номер, дата и се описват всички данни от пълномощното, което е издадено от лизингодател.Пълномощно кола в чужбина 

Оказваме съдействие за командироване на служител по работа в чужбина.

Ако е със служебен автомобил, следва да спазите отново всички горепосочени условия.

Ако желаете да направим всичко това вместо Вас, се обърнете към нас.

Като адвокат по граждански и международни дела ще поемем  цялата дейност относно издаване на пълномощно при управление на чужд автомобил.

При пътуване в чужбина с чуждо моторно превозно средство от водача се изисква нотариално заверено пълномощно

Това пълномощно следва да бдъе предоставено от собственика на автомобила.

На граничните пунктове НЕ проверяват или рядко изискват за проверка пълномощно особено ако карате по-скромна кола.

Специално за Гърция нотариално завереното пълномощно може да бъде на английски или гръцки език

Препоръчително е да е на гръцки, но ще бъде прието и на английски, увериха от ведомството.

Заверка с апостил не е необходима, заявиха от МВнР.

За друга дестинация – Сърбия, която не е член на ЕС, важат същите правила – нотариално заверено пълномощно е нужно. То може да бъде на английски език, като заверка с апостил също не е необходима.

За Турция обаче нотариално завереното пълномощно трябва да е на турски език и заверка с апостил е необходима. (Апостилът представлява заверка (печат) върху самия документ, който удостоверява истиността на подписите и печатите в него.

На документи с нотариална заверка апостилът се поставя в Министерството на правосъдието).

Правила за пътуване със служебен автомобилПълномощно кола в чужбина 

В случай, че колата е на лизинг, вие би трябвало да сте записан като ползвател на автомобила.

Тези правила, валидни за страните от ЕС, както и за съседните държави.

Принципно преди да решите да пътувате  зад граница с личен или служебен автомобил е добре да потърсите подробности относно изискванията на съответната държава за необходимите документи и регистрационни режими.

Актуална информация можете да получите от дипломатическото представителство на съответната държава

В ЗАПАДНА ЕВРОПА при проверка местните контролни органи не изискват големия талон на автомобила, но въпреки това е препоръчително да го носите

На територията на всяка страна е изключително важно още при първа възможност да си закупите винетка.

В този случай управителят на фирмата, където работите трябва да преупълномощи с нотариална заверка Вас като служителя, който командирова .

За повече информация и справки, моля да се обърнете към нас като адвокат търговски и граждански дела на телефон +359 2 858 10 25 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

Как се делят наследствени имоти ?

Един от често задаваните въпроси в нашата практика е Как се делят наследствени имоти ?

Практиката ни по граждански дела за съдебна делба на недвижим имот  е доста разнопосочна в последните няколко години. Като адвокати по наследствени дела отчитаме конкретната специфика на въпроса Как се делят наследствени имоти ?

Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя.

Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.

Какво се случва при делба наследствени имоти ?

При наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода.

Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции.

Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.

Повечето добри адвокати по съдебна делба на наследствен имот и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини.

В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно делбата на наследствени имоти.

От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на делбата на наследствен имот.

В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат за съдебна делба на наследствени имоти и земя.

Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение при подготовката на всички необходими документи и образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.Делба на наследствени имоти

В повечето случаи, когато се налага образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот , законът ясно и точно дефинира особеностите, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.

Преди да се пристъпи към образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот, съветваме всички наши  клиенти си за намиране на най-правилното решение. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.Делба на наследствени имотие

Документи, необходими за съдебна делба

В повечето случаи, най-необходимите документи за образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот са следните:

  •  данъчна оценка на имота;
  •  скица проект за делбата;
  •  удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
  •  нотариален акт за собственост на сънаследниците;
  •  договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.

Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е преди да образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот да намерим адекватно решение на проблема.

Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение

С него ще ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като образуват дело за съдебна делба на недвижим имот.

Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите.

А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.

За съжаление обаче, това не винаги е възможно и затова ни задават въпроса Как се делят наследствени имоти ?.

Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат.

Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА 

Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:

Как се делят наследствени имоти ?за градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;

  • курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
  • във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
  • села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
  • при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
  • села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

Консултацията с адвокат по делба на наследствени имоти във връзка с наследствена земя ще Ви помогне за решаването на проблема.

Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:

  •  ниви на части по-малки от 3 декара;
  •  ливади на части по-малки от 2 декара;
  •  лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, за да решите този проблем.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg