Публикации

Срок приемане наследство

Като адвокати по наследствени дела, често пъти нашите клиенти ни питат за срокове приемане наследство. Следва да Ви информираме, че процедурата е детайлно разписана в Закона за наследството, особено по отношение на срок за приемане/отказ от наследството. Повечето правни услуги, свързани с наследството, посочват редица особености свързани с процедурата по Закона за наследството. Съгласно тази процедура, всичко се развива в особено охранително производство. Тя изяснява всички особености по отношение на срок приемане наследство. Производството по приемане или отказ от наследство започва с писмено искане. То е подготвено предварително от адвокат по наследствени дела по инициатива на заинтересувано лице до местния районен съд.

Веднъж сезиран, компетентният районен съд е длъжен да се произнесе относно лицето, което има право да наследява. Трябва да му определи срок, в който то да заяви дали приема ли наследството, или се отказва. Като добри и опитни адвокати, Ви информираме, че ако в дадения му от районния съд срок, определеният наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството по-късно. Но ако отговори в срока, изявлението на наследника са вписва в специална книга в местният районен съд съгласно разпоредбата на чл.49,ал.1 ЗН.прехвърляне идеални части недвижим имот

В нашата адвокатска практика по делба на недвижими имоти, винаги посочваме, че заинтересовани са наследниците.

В този случай ще Ви кажем, че компетентен е винаги районният съд по местонахождението на наследството.  Ако разбира се, наследникът не вземе становище по срока определен за произнасяне на наследството, то се счита, че наследството не е прието. С изтичане на дадения от съда срок се погасява право да се приеме наследството.

В нашата съдебна практика отчитаме, че най-съществените правни проблеми възникват, ако наследникът не може да бъде открит, за да се призове по делото за откритото наследство от районния съд. Съдът ще изиска от наследника да му бъде даден срок да заяви приема ли или отказва наследството.

Нещо повече за срок приемане наследство

В адвокатската ни практика като адвокати по наследствени и делбени дела отчитаме, че приемането на наследството по опис и отказът от наследство са актове, свързани със преценка на лицето, което ще наследява.

В нашата практика като адвокат по наследствени дела особено голямо значение и приложение има един принцип. Всеки ред наследници изключва от наследяване по права, следващия ред наследници при наследяването след смъртта на наследодателя. На практика това значи, че  всички посочени наследници от I-вия ред изключват, останалите наследници II ред. А посочените и призовани към наследяване наследници от ІІ ред изключват останалите  наследниците от следващият – III ред. Тук отново се спазва и другото правило, че всички наследници, призовани към наследяване  от един и същи ред и група наследяват по равно.

Важно правило, което трябва да спазваме като адвокати по делба на наследствени имоти и адвокати наследствени дела е, че в това производство по Закона за наследството не са приложими фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила. ВКС приема със задължителна сила следното: Съгласно чл. 540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно правилата на исковото производство.

Kaто адвокати по наследствени дела и адвокати по делба на наследствени имоти, бихме желали да споделим, че „приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на Закона за наследството, следва да изрази своята воля лично и самостоятелно.

Поради това, в производството по Закона за наследството се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и сл.ГПК. Също и призоваването чрез залепване на уведомление, които предполагат назначаване на особен представител.

За повече информация и допълнителни съвети, моля свържете се с нас

Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството.

Това зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера.

За повече информация или нужда от правни съвет, молим обърнете се към нас за повече информация на: тел. + 359 897 90 43 91 или на поща  info@lawyer-bulgaria.bg

Констативен нотариален акт

Всеки добър адвокат по имотни дела, ще Ви каже, че собствеността се доказва с необходимите писмени документи. Това са констативен нотариален акт, съдебни решения, административни актове и др.

Констативният нотариален акт е изключително разпространена форма за признаване на право на собственост въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания, като в закона са предвидени две хипотези:

по ал.1) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и

по ал.2) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка.

В практиката на съдилищата до постановяване на посоченото тълкувателно решение съществуваше противоречие относно материалната доказателствена сила на същия.

Тълкувателното решение уреди несъответствието в практиката като установи, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие.

От този особен предмет на констативния нотариален акт, а именно самото право на собственост, следват и особеностите в издаването и правните му последици.

В съвременната практика на адвокатите съществуват ситуации, при които собствениците или техните наследници на недвижими имотиж се установяват след много години.

Всъщност те не разполагат с всички необходими документи за собственост или не могат да представят нито един от гореизброените документи за собственост върху имотите си. В този случай, следва да се консултирате с адвокат или т.нар. имотен адвокат, който ще Ви съдейства да бъде подготвена цялата писмена документация за да бъде издаден констативен нотариален акт. В конкретния случай, самият нотариус ще се произнесе относно Вашето право за съответния недвижим имот. Това става дори и да не разполагате с документи за собственост.издаване Констативен нотариален акт по документи, Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Ангажирайки адвокат недвижими имоти, следва да се уговорите с него за  всички възможности, който имате, а именно:

  1. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт пред нотариус в населеното място въз основа на представените писмени доказателства.
  2. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт въз основа на т.нар. „обстоятелствена проверка“. Ситуация, в която не разполагате с всички необходими документи, поради някаква причина. Адвокат ще Ви помогне да си набавите за бъдещото придобиване на недвижимите имоти.

Процедура по издаване на издаване Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Вашият адвокат ще Ви каже, че в производството по издаване на констативен нотариален акт, нотариусът следва да извърши внимателно пълна и детайлна проверка. Тя се отнася до Вашето право на собственост след като разгледа представените му писмени документи. След като установи, че всичко е наред, Нотариусът издава констативен нотариален акт, който отговаря на условия, посочени в закона. Това е вариант, в който Нотариалният акт се издава при частична липса на годни писмени доказателства. Или пък, когато наличните не са достатъчни за  удостоверяване правото на собственост върху имота.

Като адвокат по недвижими имоти Ви указвам, че основната цел на това удостоверяване пред нотариус е да се установи основанието за придобиване на собствеността върху конкретния недвижим имот, вследствие на изтекла придобивна давност. Т.е. ако в продължение на поне 5 години върху имота е била упражнявана фактическа власт, дали лично, или чрез някой друг, то Вие имате правно основание за издаването Ви на такъв вид нотариален акт. Основни моменти са да сте владяло имота в продължение на 5 и повече години и да не сте знаели, че е собственост на някой друг. В този случай можете при определени условия да придобиете имота на основание изтекла придобивна давност.

Втората хипотеза е за период от 10 и повече години упражняване на власт върху съответния имот. Можете да придобиете, дори и да не притежавате правно основание за това. И дори и да сте недобросъвестен владелец, знаейки, че някой друг е собственик. Затова именно тук ще Ви кажа, че можете да станете собственик чрез т.нар. констативен нотариален акт.  За целта е нужно да имате свидетели, който ще потвърдят пред нотариуса фактите, описани в констативния нотариален акт. Това се налага,  за  да станете вие собственик на имота.

Свържете се с нас за повече подробности

Има случаи, в които съответният Нотариус откаже да Ви издаде нотариален акт и прецени, че представените пред него писмени документи и свидетелски показания са недостатъчни за издаването на Констативен нотариален акт.

Ние ще Ви помогнем да се справите с този проблем. За целта се обърнете към нас на следните телефони: 02 /858 -10-25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

Пълномощно кола в чужбина 

Често пъти клиентите ни питат как да изготвят двуезично писмено пълномощно кола в чужбина. Някои клиенти имат доста служебни коли, които понякога се налага да пътуват в чужбина. Затова са им необходим правни услуги и двуезично пълномощно кола в чужбина. Основното което трябва да знаете и имате в предвид е следното:пълномощно кола в чужбина

  • Самото писмено пълномощно не е нужно да се заверява нотариално. Това е в случай че служебният автомобил ще се движи само на територията на страната.
  • Абсолютно задължителна е нотариална заверка пред Нотариус, ако служебният или личният  автомобил ще пътува в чужда държава. Най-вече Турция и Република Сърбия.
  • Ако имате издадено пълномощно с право на преупълномощаване на трети човек, например автомобила е лизингов или е собственост на трети лица.

Как да получите пълномощно кола в чужбина

Попитайте Вашето лизинговото дружество да Ви издаде писмено  пълномощно за МПС за движение в чужбина. Трябва да е от името на управителя с права да преупълномощава. Издаденото Ви от страна на лизинговото дружество писмено пълномощно кола в чужбина следва задължително да е нотариално заверено.

Можем да съдействаме, в случай че се наложи служител от фирмата, където работите да бъде спешно командирован по работа в чужбина. Ако е със служебен автомобил, следва да спазите отново всички горепосочени условия.

Ако желаете да направим всичко това вместо Вас, се обърнете към нас. Ние като адвокат по граждански и международни дела ще поемем  цялата дейност. В този случай управителят на фирмата, където работите трябва да преупълномощи с нотариална заверка Вас като служителя, който командирова .

В самото писмено пълномощно за автомобил в чужбина Ви молим да цитирате изходящ номер, дата и се описват всички данни от пълномощното, което е издадено от лизингодателя.

За повече информация и справки, моля да се обърнете към нас като адвокат по търговски и граждански дела на следните телефони + 359 2 858 10 25 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

 

Дела по регламенти ЕС

Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС, относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Преди няколко години Европейската комисия излезе с нов Регламент Нр.1215/2012г. с който допусна прякото изпълнение и признание на Съдебни решение в рамките на Европейският съюз без изрична съдебна процедура, така както беше преди при приложението на предходния Регламент 44/2001г.Трансграничен развод и издръжка

В случай, че разполагате с влязло в сила съдебно решение от държава-членка на ЕС, като целите неговото реално изпълнение в Република България е нужно да направите следното :

Според  Регламент (ЕС) № 1215/2012, взаимното доверие в правораздаването в рамките на Европейския съюз обосновава принципа, че признаване на съдебните решения, които са постановени в една държава – членка следва да бъдат признати и допуснати за изпълнение  във всички останали държави членки, като за целта не са налага преминаването през специална процедура.

Съгласно чл. 52 от Регламента, при никакви обстоятелства не може постановеното съдебно решение да се преразглежда по същество в сезираната държава.

Поради това съдебните решения, постановени от съдилища на държава членка се приемат като постановени в сезираната държава членка, в която се прави искане за признаване на съдебно решение или в която се иска изпълнение на съдебното решение, съдебната спогодба или автентичен акт.

Съгласно българския Граждански процесуален кодекс съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение в България без да е необходимо издаване на изпълнителен лист.

Процедурата се развива пред съдебен изпълнител, който след получаването на необходимите документи е длъжен да предприеме всички допустими и описани в закона действия, да изпълни искането на страната в държавата, в която се иска изпълнение на това съдебно решение..

Самият Регламент 1215/2012г. на  ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държавите-членки, което означава, че той е задължителен за тях и не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.Дела по регламенти ЕС, Приложение на Регламенти ЕС в България, адвокат за прилагане на регламенти на ЕС ще Ви бъде необходим,ако имате решение на чужд съд

Особености на Директивите в Европейския съюз

Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат в отделните държавите-членки до които е адресиран.

Директивата  поставя на националните власти редица възможности при избор на форма, средствата и условията за постигане на съответният резултат.“

За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани. В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели.

Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.

Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Самата директива засяга отделните граждани, които са зависими от действията на държавните органи. Въпросът с правата, които ни предоставя директивите, когато държавата не спази срока за въвеждането на разпоредбите от директивата във вътрешното законодателство или ги въведе погрешно и неправилно е много основателен.

Съдебни дела с международен елемент

Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:

  • Регламент (ЕС)1215/2012 (отменящ Регламент (ЕО) 44/2001). Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС. Също и във Великобритания и Ирландия. Дания, която не беше обхваната от отменения Регламент, прие прилагането на новия Регламент 1215/2012;
  • Брюкселска конвенция от 1968, чиито норми се възприемат в Регламент (ЕО) 44/2001 и понастоящем в Регламент 1215/2012 на ЕС. Конвенцията остава в сила и се прилага паралелно с горепосочения регламент. Това става в случаите, когато субект по правоотношението е със седалище или местожителство в държава-членка, която изрично е изключила приложението на Регламента на ЕС;
  • Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
  • Хагска конвенция от 2005 г. Отнася се изключтелно до споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г. Конвенцията беше подписана от страните-членки на ЕС с изключение на Дания. В това число и от САЩ и към нея се присъедини и Мексико, но тя остана нератифицирана.Дела по регламенти ЕС, Приложение на Регламенти ЕС в България, адвокат за прилагане на регламенти на ЕС ще Ви бъде необходим,ако имате решение на чужд съд

Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?

Компететният съдебен орган при дела с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна. Т

ова става по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока. Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001. Включително тези относно определянето на компетентния съд като остав следното правило. Това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност. Компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”). Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Компететният съд при дела с международен елемент-определя се по избор на страните

Това правило е въведено по сходен начин от всички международни актове. В нарочната Хагска ковенция от 2005 г., която след искане за одобрение от страна на Съвета на Европейския съюз на 10 октомври 2014 г. и последвалата резолюция на Европейския парламент на 25 ноември беше утвърдена и приета. С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.

При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията е по-ограничен. Той изключва дела, свързани с потребителски, трудови дела. Приложното поле на конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси. Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията. Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава. Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле. Основното изискване е това да бъде направено по ясен и изчерпателен начин.

Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч. Дава възможност на присъединилите се държави да ограничат приложението ѝ и да оправомощят националните си съдилища да отхвърлят спор, когато избраната държавата няма никаква връзка със страните или със спора.

В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?

Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин. Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма. Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията. В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор. Но е по-обстоен. Той определя за валидна не само писмената форма, но и всяко устно споразумение. Важно е в последствие то да е било писмено потвърдено. Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните. Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.

В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път. Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване. И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения. Логиката и все по-улесненото придвижване на стоки и услуги, както и вече утвърденото място на елетронните средства за комуникация в международния икономически оборот налагат мнението, че практиката трябва да се произнесе в полза на електронните споразуменията.

Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕСДела по регламенти ЕС, приложение на Регламенти ЕС в България, адвокат за прилагане на регламенти на ЕС ще Ви бъде необходим,ако имате решение на чужд съд

Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС. Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено. Новата норма предвижда, че  „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд или друг орган по инициатива на заинтересуваната страна, както беше до този момент в Регламент (ЕО) 44/2001.

От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение. То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).

Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.

Свържете се с нас за адвокат регламенти на ЕС

Връчването на документи  по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. ввввввРегламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001 и включително тези относно определянето на компетентния съд като оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон + 359 2 858 10 25 или оставете съобщение на info@lawyer-bulgaria.bg