Публикации

Дело срещу застраховател

Много често причина за завеждането на съдебни дела срещу застрахователните компании са неоснователни откази на застрахователите да заплатят валидни дължимо застрахователно обезщетение.

С последните промени и Тълкувателно решение на ВКС бе променен кръгът от наследници,имащи право на претенция за изплащане на обезщетение от ПТП.

Това следва да промени и наложилата се практика и  навика на застрахователните компании да използват и най-незначителните причини, за да откажат да изплатят дължимото застрахователно обезщетение.

Така успяват да се отърват от хората, които не са склонни да потърсят правни услуги и по този начин си спестяват редица дължими обезщетения на собственици на валидни застрахователни полици.

В случай че получите такъв отказ от застраховател да изплати застрахователно обезщетение, моля веднага се обърнете към добър и опитен адвокат по застрахователни дела или адвокат по транспортни дела, за да си спестите нервите, който ще последват в кореспонденцията и комуникацията по щетата.

Застрахователите посочват всякаква причини, включително и причини, които всеки адвокат по застрахователни дела ще прецени, че са ирелевантни или несериозни с оглед размера и основанието за изплащане на застрахователна претенция. Но това е преценка на специалист и понякога пострадалите губят търпение и кураж да доведат нещата до край.

дело застраховател

Дело срещу застраховател

В разпоредбата на чл.208 КЗ се визира задължение на застраховател да изплати застрахователно обезщетение на пострадалия в срок. Това става след настъпване на застрахователното събитие, описано в протокол за ПТП или в други документи.

Важно е да знаете, че този срок не може да бъде по-дълъг от 15 дни. Тече от деня, в който е представен последният изискан от застрахователя документ. В този смисъл след този срок, застрахователят е задължен да посочи срок за изплащане на застрахователното обезщетение.

Може да направи мотивиран отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Съществуват случаи, в които застрахователите посочват като причина за отказа разминаване  и несъответствие на увреждането с описаните в уведомлението до него щети. В този случай обаче, това е явен знак, че се опитва да си спести и избегне задължението да изплати застрахователно обезщетение.

Ние като опитни адвокати ще Ви посъветваме, да заведете веднага съдебно дело за изплащане на застрахователно обезщетение.

Детайли при дело застраховател

В повечето случаи от нашата съдебна практика като при дело застраховател, застрахователят е склонен дори да води делата с цел да отложи изплащането на застрахователното обезщетение с години. Преди това да дойде и в процеса на делото пред втора или трета инстанция да предложи съдебно споразумение, с което да изплати част от претендираната сума без лихви и разноски по делата до този момент.

За съжаление в нашата съдебна практика като забелязваме, че отказът на застрахователите да изплатят обезщетение е станало вече официална практика. Повечето хора не се наемат да водят дълги съдебни дела, без да знаят евентуалният изход от тях. Адвокат застрахователни дела, изплащане обезщетение

Съгласно последните изменения в закона и Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 1/2016 г. oт 21.06.2018 г. пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 1/2016 г. на Oбщoтo cъбpaниe нa Haĸaзaтeлнaтa, Гpaждaнcĸaтa и Tъpгoвcĸaтa ĸoлeгии (OCHГTK) нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд (BKC) се измени кръгът на лицата и мaтepиaлнo лeгитимиpaните наследници, имащи право да пoлyчaт oбeзщeтeниe зa нeимyщecтвeни вpeди oт пpичинeнa cмъpт нa тexeн близъĸ ca лицaтa, пocoчeни в Πocтaнoвлeниe № 4/1961 г. и Πocтaнoвлeниe № 5/1969 г. нa Πлeнyмa нa Bъpxoвния cъд (ΠBC).

Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 1/2016 г. oт 21.06.2018 г. пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 1/2016 г. въведе изĸлючeниe за вcяĸo дpyгo лицe, ĸoeтo e cъздaлo тpaйнa и дълбoĸa eмoциoнaлнa вpъзĸa c пoчинaлия и тъpпи oт нeгoвaтa cмъpт пpoдължитeлни бoлĸи и cтpaдaния, ĸoитo в ĸoнĸpeтния cлyчaй e cпpaвeдливo дa бъдaт oбeзщeтeни. Oбeзщeтeниe cледва да сe пpиcъждa пpи дoĸaзaни ocoбeнo близĸa вpъзĸa c пoчинaлия и дeйcтвитeлнo пpeтъpпeни oт cмъpттa мy вpeди.

Съществуват хипотези, на които застрахователите използват незнанието на пострадалите, тяхната неосведоменост. Карат ги да сключат споразумение за изплащането на незначителни суми.

След което пострадалите без нужната консултация с адвокат по застрахователни дела се лишават от възможността за претенция за по-големи суми и обезщетения, въпреки, че законът и съдебната практика позволяват това.

Затова в случай, че получите отказ от застраховател, във връзка с неплащане на обезщетение по дадена щета,  молим да потърсите консултация с адвокат. Така ще защитите Вашите права при възможност за изплащане на застрахователно обезщетение.

За повече информация, можете да се обърнете към нас на тел. + 359  2 858 10 25 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

 

Дела по регламенти ЕС

Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС, относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Съгласно чл. 288 от подписаният Договор за функциониране на Европейския съюз, „Правният регламент е акт с общо приложени. По своята правна същност, той е абсолютно задължителен в своята цялост за всички държави -членки на ЕС. Същият този Регламент на ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държави-членки.“

Регламентът на ЕС съдържа важни и задължителни, както за държавите-членки принципи и правни норми както за техните физически и юридически лица.

Регламентът на  ЕС се прилага пряко и непосредствено във всички държавите-членки, което означава, че той е задължителен за тях и не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Особености на Директивите в Европейския съюз

Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат в отделните държавите-членки до които е адресиран.

Директивата  поставя на националните власти редица възможности при избор на форма, средствата и условията за постигане на съответният резултат.“

За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани. В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели.

Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.

Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

Самата директива засяга отделните граждани, които са зависими от действията на държавните органи. Въпросът с правата, които ни предоставя директивите, когато държавата не спази срока за въвеждането на разпоредбите от директивата във вътрешното законодателство или ги въведе погрешно и неправилно е много основателен.

Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.

Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:

  • Регламент (ЕС)1215/2012 (отменящ Регламент (ЕО) 44/2001). Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС. Също и във Великобритания и Ирландия. Дания, която не беше обхваната от отменения Регламент, прие прилагането на новия Регламент 1215/2012;
  • Брюкселска конвенция от 1968, чиито норми се възприемат в Регламент (ЕО) 44/2001 и понастоящем в Регламент 1215/2012 на ЕС. Конвенцията остава в сила и се прилага паралелно с горепосочения регламент. Това става в случаите, когато субект по правоотношението е със седалище или местожителство в държава-членка, която изрично е изключила приложението на Регламента на ЕС;
  • Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
  • Хагска конвенция от 2005 г. Отнася се изключтелно до споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г. Конвенцията беше подписана от страните-членки на ЕС с изключение на Дания. В това число и от САЩ и към нея се присъедини и Мексико, но тя остана нератифицирана.адвокат регламенти на ЕС

Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?

Компететният съдебен орган при дела с международен елемент се определя по общите правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна. Това става по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока. Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001. Включително тези относно определянето на компетентния съд като остав следното правило. Това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност. Компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”). Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Компететният съд при дела с международен елемент-определя се по избор на страните

Това правило е въведено по сходен начин от всички международни актове. В нарочната Хагска ковенция от 2005 г., която след искане за одобрение от страна на Съвета на Европейския съюз на 10 октомври 2014 г. и последвалата резолюция на Европейския парламент на 25 ноември беше утвърдена и приета. С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.

При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията е по-ограничен. Той изключва дела, свързани с потребителски, трудови дела. Приложното поле на конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси. Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията. Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава. Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле. Основното изискване е това да бъде направено по ясен и изчерпателен начин.

Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч. Дава възможност на присъединилите се държави да ограничат приложението ѝ и да оправомощят националните си съдилища да отхвърлят спор, когато избраната държавата няма никаква връзка със страните или със спора.

В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?

Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин. Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма. Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията. В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор. Но е по-обстоен. Той определя за валидна не само писмената форма, но и всяко устно споразумение. Важно е в последствие то да е било писмено потвърдено. Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните. Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.

В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път. Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване. И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения. Логиката и все по-улесненото придвижване на стоки и услуги, както и вече утвърденото място на елетронните средства за комуникация в международния икономически оборот налагат мнението, че практиката трябва да се произнесе в полза на електронните споразуменията.

Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕСПОКУПКА НЕДВИЖИМ ИМОТ

Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС. Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено. Новата норма предвижда, че „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд или друг орган по инициатива на заинтересуваната страна, както беше до този момент в Регламент (ЕО) 44/2001.

От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение. То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).

Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.

Свържете се с нас за адвокат регламенти на ЕС

Връчването на документи  по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод. Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред. ввввввРегламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001 и включително тези относно определянето на компетентния съд като оставя правилото: че това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.

За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон + 359 2 858 10 25 или оставете съобщение на info@lawyer-bulgaria.bg