www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Чия е вината за развода ?

Разводът е съдебен процес, който служи за прекратяване на гражданския брак между съпрузите на основания, възникнали след неговото сключване, при което съдът изследва задължително чия е вината за развода

В тази статия ще разгледаме основните характеристики на развода по вина на единия съпруг, който се осъществява по исков ред.

При развод по исков ред, единственото основание е дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Под „дълбокото“ разбираме липсата на взаимност, уважение и доверие между двамата съпрузи. Най-често се касае за развод по исков ред.

Бракът е само формалност…….

Под „непоправимо“ се има предвид, че конфликтите между двамата съпрузи не могат да бъдат преодолени и възстановени нормалните им отношения. Присъства нефункциониращ брак, който няма основание да бъде запазен.

Когато разводът е поради разстройство на брака (т.е. развод по вина на единия съпруг), се прилага специална съдебна процедура.

В съдебния процес трябва да се докаже обективното състояние на брачната връзка. Изявленията на страните са твърдения, които трябва да бъдат доказвани.

Районният съд следва да се убеди в наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Чия е вината за развода ?

Самите признания на страните не са достатъчни, за да бъде приета молбата за развод.

Съдът трябва да разгледа и обсъди всички обективни и субективни причини за развода и тяхното отражение върху състоянието на брачната връзка между двамата съпрузи.

Причините за разделянето трябва да са сериозни и убедителни.

При развод по исков ред единственото основание е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Под „дълбоко“ се разбира липса на взаимност, уважение, доверие между двамата съпрузи.

Брачната връзка е само формална. 

Под „непопоравимо“ се има предвид, че противоречията между двамата съпрузи не могат да се преодолеят и да се възстановят нормалните им отношения.

Налице е един нефункциониращ брак, чието запазване е неоправдано.

Когато разводът е поради разстройство на брака, т.е. налице е развод по вина на единия съпруг), реализира се особено исково производство.

Изследване причината и вината за развода 

На доказване в съдебния процес подлежи обективното състояние на брачната връзка.

Изследването на вината за развод по Семейния кодекс е важен процес, който се извършва в съдебните инстанции. Според българското законодателство, разводът може да бъде основан на вина на единия от съпрузите.

Семейният кодекс постановява, че вината за развод може да бъде проявена в следните случаи:

  1. Прекомерно нарушаване на брачните задължения: Това включва небрежност, безразличие или неспазване на задълженията, които са съпътстващи брака. Примери включват липса на грижа за семейството, небрежност в отношенията с децата или отказ да се изпълни семейната роля.
  2. Проява на насилие: Физическото, психическото или сексуално насилие може да бъде основание за развод. Ако единият от съпрузите постоянно причинява вреди или страдания на другия, това може да бъде признато като вина за развод.
  3. Прелюбодеяние: Ако единият от съпрузите има извънбрачни връзки, които нарушават брачната връзка и предизвикват непоправимо разстройство, това може да бъде основание за развод.
  4. Алкохолизъм или наркомания: Ако единият от съпрузите има сериозен проблем с алкохол или наркотици, който води до разрушаване на брака и семейния живот, това може да бъде признато като вина за развод.

Установяване вината за развода

В процеса на изследване на вината за развод, съдът изисква представяне на доказателства и свидетелства, подкрепящи твърденията

Целта е да се усгтанови нарушаване на брачните задължения или други основания за вина.

Районният съд ще прецени представените доказателства и ще вземе решение дали вината е достатъчна за развод.

Важно е да се отбележи, че разводът по вина не е единственият начин за прекратяване на брака.

В България съществува и възможност за безвина развод, при който съпрузите могат да се разделят по взаимно съгласие без да обвиняват един друг в нарушаване на брачните задължения.

Изследването на вината за развод по Семейния кодекс има за цел да установи отговорността на единия съпруг за разстройството на брака и да осигури справедливо решение за раздела на имуществото и регулиране на отношенията между съпрузите след развода.Чия е вината за развода ?

Изявленията на страните са твърдения, подлежащи на доказване.

Съдът трябва да се убеди в наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Самопризнанията на страните не са достатъчни за уважаване на иска за развод.

Съдът трябва да разгледа и обсъди всички обективни и субективни причини за развода

Тяхното отражение върху състоянието на брачната връзка между двамата съпрузи, довело до разтрогването на брака трябва да сочи сериозни и убедителни причини.

Следва да се вземе под внимание, че дори при това основание за развод, съдът има задължение да предложи на съпрузите възможност за помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Защо да ползвате услугите на адвокат за развода по исков ред?

Разводът по исков ред е сложен както от житейска, така и от юридическа гледна точка.

Това е така не само поради обтегнатите отношения между съпрузите, но и от редицата специфики, с които процедурата се характеризира.

Именно заради това, не само е препоръчително, но бихме казали, че е задължително да се доверите на добър бракоразводен адвокат, на когото ще може да разчитате от началото до края на развода.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат в кантората на тел. 0897 90 43 91 или на Email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по исков ред?

Разводът по исков ред е един от двата варианта да се разведете с половинката си, като несъмнено е по-непредпочитаният, тъй като процедурата е по-бавна, по-скъпа и по-тежка. Това е така, защото за разлика от развода по взаимно съгласие, при който съпрузите сами постигат съгласие относно развода и последиците от него, при разводът по исков ред, такова съгласие няма, дори напротив - съпрузите се намират в постоянни конфликти и скандали помежду си; единият от тях може да не иска изобщо да се развежда и т.н.

Кога се допуска развод по исков ред пред съд ?

безспорно, децата най-тежко преживяват тези дела. Затова, препоръчваме съпрузите да прибягват до развод по исков ред в краен случай и да положат всички усилия да прекратят брака си по взаимно съгласие. В голям брой от случаите разводът по взаимно съгласие се оказва невъзможно и затова се прибягва до развод по исков ред.

Как протича разводът по исков ред?

Разводът по исков ред започва с искова молба за развод на единия съпруг срещу другия, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака между тях. В исковата си молба, ищецът може да иска от съда да се произнесе по чия вина бракът е разстроен, а именно – по вина на другия съпруг.

Има ли задължение съдът да търси вина на съпруга/съпругата ?

Не е задължително съдът да се произнесе по вината, освен ако сте заявили, че желаете тя да се търси. Тези дела отнемат много време и натоварват емоционално страните и членовете на семейството, все по-често не се търси вината, с цел по-бързото им приключване.

За какво се произнася Районен съд в молба за развод ?

Районният съд, в хода на делото преценява дали бракът наистина е дълбоко и непоправимо разстроен, както и ще реши всички останали горепосочени въпроси във връзка с прекратяването му и последиците от това

Как се определят т.нар. Привременни мерки

Съдебните дела за развод по исков ред продължават дълго, а и съпрузите обикновено не са в особено добри отношения, което още повече затруднява процеса, всеки от тях може да поиска от съда да определи т.нар. „привременни мерки“, които да се прилагат, докато делото е в процес на разглеждане от съда. Привременните мерки могат да засягат: 1. Грижата за децата, т.е. при кого от родителите ще живеят и кога другият родител ще може да ги вижда; 2. Издръжката на децата и/или тази между съпрузите; 3. Ползването на семейното жилище, както и на придобитото по време на брака имущество. Мерките не са окончателни – те могат да бъдат изменяни и допълвани от съда при промяна на обстоятелствата.

Освобождаване от наказателна отговорност

Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вследствие от извършено от него престъпление, което може да се елиминира чрез освобождаване от наказателна отговорност

За да може тази наказателна отговорност да се реализира е необходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно повдигне на обвинение на извършителя. Освобождаване от наказателна отговорност

Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.

Освобождаване от наказателна отговорностСъществуват много случаи в който ангажирането на  наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност.

Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. освобождаване от наказателна отговорност

Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.

Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.

Процедура по чл. 78а НК

Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.

Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК, а именно:
извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;

Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки  престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.

Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.

Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:

– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.

По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорностосвобождаване от наказателна отговорност

ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК

Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице.

Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института.

Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние.

Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.

В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.

Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение

В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и налагане на административно наказание..

За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.

Мярка за неотклонение

След като се образувано досъдебно производство и то премине към образуване на наказателно дело се прилагат т.нар. мярка за неотклонение.

Мярка за неотклонение е изчерпателно изброени в НПК средства за процесуална принуда, които законът допуска по отношение на лице, обвинено в извършване на престъпление от общ характер.

Най-често се касае за производство, което се възбужда от прокурор и се развива с негово участие/, когато са налице едновременно две законоустановени предпоставки:

  • 1. доказателствата по делото да сочат, че е налице обосновано предположение престъплението да е осъществено от това лице.
  • 2. да съществува опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Спрямо едно лице може да се определи само една от посочените мерки за неотклонение, като при преценката коя от тях следва да се приложи се взимат предвид вида на престъплението и степента му на обществена опасност, събраните доказателства, здравословното и имущественото състояние на обвиняемия и т.н.

Задържането под стража е най-тежката мярка за неотклонение, която може да се вземе, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, при определени визирани в закона хипотези

Мерките за неотклонение имат за цел да се попречи на обвиняемия:

А/ Да се укрие

Б/ Да извърши престъпление

В/ Да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Видове мерки за неотклонение 

Мерките за неотклонение са четири: подписка; гаранция; домашен арест; задържане под стража.

При мярка „подписка“ обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.

При нейното определяне, съдът взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице.

Тя се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание.

Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.

Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашния арест.  Характерно за мерките е, че по наказателни дела от общ характер още при досъдебното производство :Мярка за неотклонение

  • да се укрие, да извърши престъпление или
  • да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Мерки за процесуална принуда не се прилагат по всяко наказателно дело. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако е налице основателно предположение, че е извършено престъпление.

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.

В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право

  • да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе;
  • в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие.Мярка за неотклонение

Целта е да се предотврати възможност да бъде извършено следващо, ново престъпление

Целта е да се елиминира възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнение на присъдата.

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност.

Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Мярка за неотклонениеТя може да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“

В това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност, доказателствата здравословното и семейно състояние.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва- същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.

Тя се освобождава когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието .

Затова най-общо казваме, че гаранцията се освобождава в случаите, когато наказателното производство приключи с присъда.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице при следните факти и обстоятелства:

  • Вид, степен на обществена опасност на деянието;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат допълнителни критерии. За допълнителна информация се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Колко е издръжката за дете ?

След увеличението на МРЗ началото на 2024 г. на 933 лв., клиенти ни питат как това ще се отрази на размера на издръжката за дете.

Като адвокати по бракоразводни дела, можем да ви кажем, че се дължи издражка в определен размер

Съдът ще определи, че след развод или раздяла, родителят, който не живее с детето, е длъжен да му плаща издръжка.

Размерът на издръжката се определя от:

  • Нуждите на детето: В това число се включват разходите за храна, дрехи, образование, здравни грижи, жилище и други.
  • Възможностите на родителя, който плаща издръжката: Съдът ще вземе предвид неговите доходи, разходи и други финансови задължения.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс, издръжката за едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата.

Следователно, след увеличението на минималната работна заплата от 01.01.2024 г., минималната издръжка за едно дете става 233,25 лв.

Важно е да се отбележи, че това е минимален размер.

КАКВО СЛЕДВА ДА СЕ ПРОВЕРИ ? 

Съдът може да определи по-висока издръжка, ако нуждите на детето са по-големи.

В някои случаи може да се определи и по-ниска издръжка, но това е само при изключителни обстоятелства.

Ако се нуждаете от помощ за определяне на размера на издръжката за вашето дете, можете да се обърнете към адвокат.

Ето още няколко важни неща, които трябва да знаете за издръжката за дете:

  • Издръжката се дължи до навършване на пълнолетие на детето.
  • Родителят, който плаща издръжката, е длъжен да я плаща и когато е без работа.
  • Родителят, който получава издръжката, е длъжен да я използва за нуждите на детето.
  • Размерът на издръжката може да бъде променен, ако нуждите на детето или възможностите на родителя, който я плаща, се променят.

Ако имате въпроси или нужда от помощ, свързани с издръжката за дете, не се колебайте да се обърнете към адвокат.

Издpъжĸaтa нa дeцaтa ce дължи oт двaмaтa poдитeли, нeзaвиcимo пpи ĸoгo тe живeят

Кoнĸpeтнитe възмoжнocти нa oтвeтниĸa дa дaвa издpъжĸa oбaчe ca пpeдпocтaвĸa зa нeйния paзмep (чл. 142, aл. 1 CK).

Как се определя издръжка ?Колко е издръжката за дете ?

Издръжката се определя от ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет за размер на минималната издръжка за дете в страната.

Критерият за определяне размер на издръжката се определя от

А/ нуждите на детето и

Б/ от възможностите на родителят, даващ такава

Минималната издръжка на едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата.

За определяне нужди на детето и отговор на въпроса колко е издръжката за дете, се взема предвид възраст, образование и др. обстоятелства.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

В закона е посочен единствено минималният размер на издръжката и съдът не може да слезе под него.

С промяната на икономическите условия, считано  началото на 2024г., МРЗ в България е определена в размер на 933 лв.

Съгласно разпоредбата на текста на чл.142 ал. 2 СК  минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалният минимум на работната заплата.

От този минимум се определя най-ниският праг и размер на искането за издръжка, считано от 01.01.2024г. е 233 лв. 

Минималният размер на издръжката от 233 лв. след 01.01.2024г. се присъжда дори и задълженият да не притежава имущество и не получава никакви доходи от трудова и търговска дейност.

Колко е издръжката за дете след 2024г. ?

За всеки родител е важно да посочи колко е издръжката за дете, след вдигане на МРЗ от 01.01.2024г.

За всеки размер над минималния размер от 233 лв. следва да бъдат обосновани както необходимостта от

А/ издръжка в претендирания размер, така и

Б/ финансовите възможности на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Промяна на размера на издръжка за дете не става автоматично. 

Тя не се променя между страните дори и с увеличението на минималната работна заплата на 933 лв. от 01.01.2024г.

Присъдена от Районен съд, размер на издръжка за дете остава в същия размер до настъпването на обстоятелствата

Това са обстоятелства, които биха довели до нейната промяна.

Тази промяна в размер на издръжка за дете може да бъде извършена само след съдебно заседание и след съдебно решение.Размер на издръжка за дете

Когато говорим за минимална издръжка за дете, определена от Районен съд от 01.01.2024г., следва да се вземат и останалите критерии, а именно :

  • Доходът на родителят, предоставящ дължимата издръжка на дете;
  • Нуждите и разходите на детето – в зависимост от неговото емоционално, здравословно състояние, възраст и особености;

Критерии за увеличеният размер на издръжката над минималния се възприемат следните
А/ увеличена нужда от издръжка

Б/ нарастнали възможности на лицето, плащащо издръжка на детето

За успешното провеждане на дело за увеличаване на размера на издръжката следва да се обърнете към адвокат по семейни дела

За целта са Ви нужни доказателства за нуждите и разходите на детето.

Такива са фактури и касови бележки за дрехи, обувки, учебни помагала и т.н., квитанции за посещавани курсове и спортни клубове.

Ако детето страда от хронични заболявания или има други нужди, това е предпоставка.

Родителят, при когото живее детето следва да докаже претенцията си за издръжка от 01.01.2024г.

Дело за увеличаване на издръжка се води след като вече има присъдена по предходно съдебно производство такава.

Обикновено основанието за увеличаване на изплащани за детето парични суми е нарасналите му нужди.Колко е издръжката за дете ?

Това обикновено е така защото децата растат, увеличават се нуждите им за

1.храна,

2.дрехи,

3.тръгват на училище,

4. посещават курсове;

5.занимават със спорт.

Ако родителите са в добри отношения няма пречка увеличението да бъде договорено на доброволен принцип

За съжаление това не винаги е така и се налага водене на ново дело.

ТОЙ ще Ви помогне да представите доказателства за нуждата,  паричните средства за детето да бъдат увеличени.

За повече информация за дело се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Може ли да се промени издръжката ?

Съгласно чл. 51 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата, довели до промяна на издръжката от 01.01.2024г. – възможностите на родителя за плащане или нуждите на детето.

Кой може да иска промяна на издръжка ?

Правно легитимиран да искат промяна на издръжката са само родител, на кого са възложени родителските права и даващия издръжка.

Кой са основанията за промяна на издръжката ?

Правните основания за промяна на издръжката са трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.

Капаните в договор за депозит

Депозитът се наложи като трайна търговска практика в сделките с недвижими имоти през последните няколко години, но хората не виждат капаните в договор за депозит

Много посредници ангажират отговорността на КУПУВАЧИТЕ чрез т.нар. Договор за депозит.

Разписка за депозит, подписана от получател към купувач за гаранция, че страните ще постигнат договорености и ще сключат предварителния договор не е стоп капаро.

Тази разписка за депозит НЯМА характер на договор, а на едностранно волеизявление.

ЛИПСАТА на правна уредба дава възможност на многобройните и неподлежащи на никакъв надзор агенции за недвижими имоти да въздействат като принуждават хората да сключват Договори за депозит.

Най-често това са лица, които нямат необходимите познания и опит за сделките с недвижими имоти.

Притиснати от жилищна нужда – особено в големите градове, където са принудени да подписват всякакви договори, без да ги разбират.

Голяма част от тях дори нямат възможност да ги възприемат и оценят и под страх, че още много кандидати чакат и плащат веднага за имота

Резултатът от това е, че изпадат в крайно неблагоприятно положение, при което харчат своите спестявания за стоп капаро, без гаранция, че ще придобият желания имот.

Какво представлява договора за депозит ?

Самият договор за депозит  не е  Предварителен Договор. Този договор не прехвърля собственост. Капаните в договор за депозит

Множество са капаните в договор за депозит в които попада клиент.

Реално той не може да се възползва от правата си за обявяване на този договор за окончателен

Такъв вариант съществува в чл. 19 ал.3 ЗЗД и именно затова става дума за капани в договор за депозит.

Не са редки и случайте, в който некоректни посредници принуждават клиенти да сключват неизгодни Договор за депозит, с капани и уговорки за сваляне на обявата.

Всъщност редки са случаите, в които това е налице и имотът е свален от предлагане в публичното пространство.

В същото време са налице нелоялни практики, съобразно които при тези агенции обявата се разпространява от други фирми, търсейки нови клиенти за същия  имот.

Колкото и опитен брокерът не е юрист.  На него не може да разчитате, като на Ваш адвокат, да защити интереса Ви.

За да избегнете всички тези капани в договор за депозит е необходимо да намерите адвокат по вещно право.

Налице е крещящата нужда от правна регламентация на пазара на недвижими имоти.

Голяма част от тях нямат нито подготовка,а  още по-малко някакъв ценз за извършване на дейността по предлагане на недвижими имоти.

Част  от тези „консултанти“  се разделят по район и категории имоти.

Често пъти се стараят да поставят на все по-обедняващият кръг от клиенти различни капани в договорите за депозит.

Свидетели сме на не една комични ситуациии, в който брокери спекулират с доверието на клиентите си.

Непрекъснато обясняват, че за този имот се водят активни преговори, въпреки, че офертата за него стои години на пазара и все още не е продаден.

Не са редки случаите в които брокери принуждават подписването на документи, и в бързината повечето клиенти пропускат дори да прочетат и видят капаните в договор за депозит.

Едва след като започнат да текат срокове или клиентът иска да се откаже от сделката, а в някои случаи дори след като изтекат тези срокове, клиентът усеща капаните в договор за депозит

Едва тогава купувачите виждат, че тези условия в Договора за депозит са изключително неприемливи, касателно срок или др. условия.

..капаните в договор за депозит…..

Въпросът е чисто психологически, защото при реално изваждане на авансова стойност от 1000 лв. и повече процентът за сключването на Предварителен договор е изключително висок

Предварителният договор включва капаро от 10 % , което е доста по-сериозна сума.

При договора за депозит Агенцията или Продавачът искат суми от 1000 – 2000 лв. или евро, с който „обявата“ ще бъде свалена от продажба.

С подписването на Договор за депозит КУПУВАЧЪТ получава едно мнимо обещание за нещо, което никой не може да му гарантира.  Капаните в договор за депозит

Сериозният проблем при капаните в договор за депозит е липсата на ясни клаузи за връщане на даденият депозит.

Дори и по-лошо – директен текст, който едностранно овластява Агенцията или Продавача получил сумата да я задържи

Условие за това е отказ или неизпълнение на несъществуващо основание по сделката.

Добронамерени клиенти с ужас установяват в последствие, че са сключили Договори за депозит, задължаващ ги да изповядват сделка на данъчна оценка.

В повечето случай, това дори не е предмет на сключеният Договор за депозит.

Реално, в случай на отказ от сделката от купвача, Агента отказва да върне сумите по Договора за депозит.

В тази ситуация, КУПУВАЧЪТ реално остава ощетен, след като е попаднал и осъзнал капаните в договор за депозит.

В повечето случай той губи  платените дребни суми, именно поради липса на правна консултацията със адвокат по имотни дела.

Значителна част от проблемите, биха могли да се преодолеят, само ако е бил потърсен съвет навреме, преди преглед на капаните в договор за депозит.

Важни особености 

Същественото, което е редно да се знае, че т.нар. Договор за депозит е, че сключването му е единствено за КУПУВАЧА.

За ПРОДАВАЧА, този договор няма никаква стойност.

С него се цели бързо и безболезнено ангажиране на цялата отговорност на КУПУВАЧА.

Това се случва чрез Договор с посредника, далеч надхвърлящ възможностите, които Купувачът има.

Договорът елементарен капан за двоумящ се КУПУВАЧ да купи имот, преди да е решил, но след като го е посетил и се намира под емоция на огледа.

Значителна част от сключените такива Договор за депозит се правят под емоционално въздействие

Брокерите бързат да предложат този похват, веднага след като е приключил огледа и КУПУВАЧЪТ е все още „топъл“.

Съветът е реално да се внимава при сключването на такива Договор за депозит или въобще да се избягват.

Тяхната единствена функция е да заменят Предварителният договор, с който ще бъде ангажирана вече и отговорността на Продавача.

Не забравяйте, че вероятността да попаднете на имот с перфектни документи и доброжелателен и коректен продавачи не е голяма.

Съветваме ви да вземете всички необходими мерки, за да защитите парите.

В противен случай може вместо да си купите имот да имате сериозен проблеми или станете жертва на имотна измама.

За да можете да избегнете капаните в договор за депозит, Ви предлагаме допълнителна информация или помощ на тел. + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Защо не ми връщат депозита за имот ?

Ако брокерът на продавача договори цената и другите условия по сделката но купувачът се откаже от сделката, агенциите задържат депозита в тяхна полза.

Какво е Договор за депозит ?

Депозитното споразумение между агенцията, представляваща продавача и кандидат-купувач се подписва с цел гарантиране намерението на купувача да купи даден имот при конкретни условия. Често пъти поради участието на посредник, условията се размиват и страда Купувача, оставил депозита.

Придобиване недвижим имот през брака

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и придобиване недвижим имот през брака.

Придобиване недвижим имот през брака

Практиката на съдилищата съдържа придобиване на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод.

Съдебни решения утвърждават устойчивата практика по казуса и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижим имот, придобит през брака.

Въвежда се понятието „съвместен принос“.

При общия режим на съпружеска имуществена общност съпрузите придобиват заедно в общност закупеното по време на брака.

Само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити с лично имущество, приносът е изключен и придобитото е лична собственост на единия от съпрузите.

Съгласно чл. 22, ал. 3 от новия СК лична собственост са вещните права придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие.

Всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака.

Придобиване недвижим имот през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО

В случай че единият от съпрузите твърди, че е единствен собственик, то той следва да докаже това.

При опровергаване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК доказателствената тежест е за този, който поддържа влагането на лични средства

Този принос ще изключи приложението на презумпцията, като установи влагането на лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право

Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

С аргумент за противното вещите и имуществените права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило.

За лични се считат движими вещи, придобити по време на брака, които служат за лично ползване, упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество.

За лични се считат вещи, права върху вещи и паричните влогове, придобити през брака с лично имущество от наследство, дарение.

В тежест на ищеца е да докаже притежанието на лични средства, влагането им при закупуването на съответната вещ или имот.

Пълна трансформация на имуществото. 

При частичното преобразуване,  страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време.

Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства.

Придобиване недвижим имот през брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата.

Това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност и доходите получени от страните.

Добре е ако сумите, дарени на единия или другия от семейството могат да бъдат доказани.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО.

Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.

Лична собственост ли е придобито имущество по време на брака от средства продажбата на негово имущество?

чл. 23 СК се приема, че не е съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит изцяло, или от части с лични средства, каквито са средствата от продажба на наследствено, или подарено имущество. В този случай е налице пълна, или частична трансформация на лични средства вложени във възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, което изключва приноса, т.е. оборена е презумпцията за съвместен принос.

Чий е имот, получен дарение от родителите на единия съпруг ?

решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на ІV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг

Чий е имотът, закупен с влог на съпруг/га ?

новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., то презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.

Какво представлява пълна трансформация ?

Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК – придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос.

Имот пo време на брака

Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба от съпруг поставя въпрос относно собствеността на имот пo време на брака.

Дори и под Нотариалният акт за собственост върху този имот да стои подписът на единият от двамата съпрузи, то този имот е общ

Това е така, освен ако не е налице сключен писмен брачен договор за разпределение на собствеността между съпрузите

Тук изниква въпроса нужно ли е и двамата съпрузи да бъдат вписани в графата „КУПУВАЧИ“  на имота ?

ПРИДОБИВАНЕ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

Имот пo време на брака

Дори и само единият от двамата да е посочен като КУПУВАЧ в нотариалния акт за покупко-продажба, то този имот е обща собственост и на двамата съпрузи.

Повечето хора не знаят, че ако имот, придобит по време на брака е обща собственост на съпрузите.

Ако се стигне до прекратяване на брака и СИО на съпрузите, то това води и до прекратяване на съсобствеността.

Закупеният между тях недвижим имот по време на брака е обща собственост, дори да е записан на името на единия съпруг.

Разбира се разводът служебно не води до прекратяване на съсобствеността между съпрузите. Имот пo време на брака

Необходимо е да бъде инициирано съдебно производство пред Районен съд за делба.

Имотът може да бъде поделен след брака между отделните обикновено съсобственици при развод или смърт на някой от тях.

Към момента на придобиването на собствеността на недвижимият имот по време на сключен брак, квотите на съпрузите са равни.

Разбира се много са случаите, в които тази презумпция е оборима.

Всеки един от двамата съпрузи може да поиска при сериозен принос  в закупуването на общото имущество да бъде определен неговият дял за по-голям по чл. 29 СК.

Квоти на придобиване на недвижим имот

Имот пo време на брака

Лични средства на съпруга са тези, които  са придобити преди брака или чрез дарение или наследство.

Пример за такива случай са дарение от близки и , близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.

Независимо придобиването на  дял от съсобствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност имотът не става изключителна собственост на съпруга, който претендира за по-голям дял.

В случай, обаче, че имотът е придобит  на името и на двамата съпрузи, претенцията за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена

Дори и по-голяма част да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то  с вписването и на другия съпруг се  прием, че съпрузите са придобили имота при равни квоти.

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби. Развод при брак в чужбина

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим  и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

ВИДОВЕ РАЗВОД 

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.

Необходимо да е изрично съгласие между съпрузите за прекратяване на брака. Нужно е също и съгласие за последиците на бракоразвода

Страните следва да одобрят задължително съдържание на споразумението. Районен съд следва да утвърди Споразумението за развод и постановява развод. Това Решение не подлежи на обжалване.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове. 

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака.

Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда.

В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство.

Искът за развод поради разстройство на брака се предявява се до Районния съд по постоянен адрес на ответника.

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак,  сключен  в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Сключен  между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правила за развод …

  • Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
  • Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводно дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на  Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

  • Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентносРазвод при брак в чужбинат на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.

Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода.

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Телефон за връзка 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

Приложимо право по договори

Съществен въпрос по международни дела и международна компетентност е определянето на приложимо право по договори

При трансграничните случаи е много важно да бъде определено правото, приложимо към споразумението за медиация (lex contractus).  Това е така, тъй като не винаги са уредени правата и задълженията на страните в отделен Договор или закон.

Определянето на приложимото право при Договори с международен елемент се извършва въз основа на Регламента Рим I

Приложимо право по договори

Това е Регламент (ЕО) № 593/2008 на ЕП/Съвета – 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения.

Когато няма валиден избор на закон, направен от страните и има конфликт на закони, Римският регламент предвижда общи правила за определяне кой закон да се прилага, заедно със специфични правила, приложими за определени обстоятелства.

Съгласно чл.4 на Рим I, правило е, че се прилага следното:

Договорът се урежда от правото на държавата, в която страната, която е длъжна да изпълни характерното изпълнение на договора, има обичайното си местопребиваване„, и където такъв закон не може да бъде определен, „от закона на държавата, с която е най-тясно свързана.

Примерно – ЗЗД допуска приложение на различно право по отношение на отделни правни разпоредби от един и същ договор с международен елемент.Приложимо право по договори

При сключването на такъв договор с международен елемент, би следвало да се подходи внимателно

Всяко чуждо дружество, участник по договор с международен елемент, ще поиска да бъде посочено неговото материално право.

Нужно е да се направи внимателен анализ на характера и вида на договора, да се определи съгласно чл. 19 Регламент № 593/2008г.

Основен елемент в този случай е т.нар. характерна престация по договора

Особеност при избор приложимо право:

Следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правни разпоредби при защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България.

Ответната страна по сключеният договор следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани конкретно  с рекламата,, рекламационни срокове и гаранционните задължения, цените и етикиране на потребителски стоки и др.

– Разпоредби по отношение на сделки с недвижими имоти

– Разпоредби за стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България;

– Разпоредби от митнически закони – вноса/износа на стоки и услуги от България;

– Разпоредби, регламентирани от валутен  закон – за плащанията и финансови операции на територията на Република България;Приложимо право по договори

– Разпоредби, за ценни книжа на територията на Република България;

Българското законодателство предвижда възможности за тълкуване на разпоредбите относно право за договорите.

Върху част от договора, конкретизираща доставката на съответните стоки или услуги следва да бъде приложено право на държава, за което страните доброволно са се съгласили.

В случай, че страните не са избрали приложимо право в договора с международен елемент следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 Римска конвенция

Приложимо право има Държавата с която договорът има най-тясна връзка

Изключения на приложимо право:

Практиката е наложила няколко случая, в който е налице заобикаляне на приложимото право при :

А/ откриването на производство по несъстоятелност на българския субект при договор с чуждестранно дружество.

Б/ производство пред Комисията по защита на конкуренцията

Важно е конкретно да бъде определено и записано това право.

Това би внесло яснота и би решило спорове за много сериозни суми занапред.