Наказателна защита за отказ от издръжка

Като адвокати в София и специалисти във семейни дела , много често клиенти ни задават въпроса за т. нар. отказ от издръжка.

Издръжката се дължи до момента на достигане на пълнолетие на детето (18 г.).

Когато детето учи редовно в средни и висши училища – за определен срок на обучение.

Ако бившият ви партньор спре да плаща издръжката, можете да се обърнете към съдебен изпълнител.

Спрямо него може да се предприеме и наказателна защита за отказ от издръжка.

Основните елементи:

според Наказателния кодекс,  който, като е осъден да издържа своите ненавършили пълнолетие деца, не изпълни задължението си за издръжка

Това задължение може да е в размер на две или повече месечни вноски, НО се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено.

 Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка.

В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща.

На последно място, следва да е съзнавал общественоопасните  последици от осъществения отказ за издръжка и да е искал  тяхното настъпване

Това се отнася и за случаите в който е изпаднал в забава.

При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението при Наказателна защита за отказ от издръжка.

Има немалко случаи обаче, в които въпреки тези механизми пак не се плаща издръжката. Тук действително може да се стигне до наказателно дело.

В Наказателния кодекс е предвиден специален текст

Съгласно законовата разпоредба „който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължение за издръжка, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация“.

Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си, или по друг начин.

Няма наказание по НК, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

Изрично е определено, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Както и че ако неплащането се повтори и се стигне до второ наказателно дело, наказанието е вече лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Свържете се с нас

Считаме, че ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

Съдът ще преценява дали  обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим,  които водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка.

За повече въпроси и информация , можете да се обърнете към нас на телефон + 0897 90 43 91 и Еmail: info@lawyer-bulgaria.bg

Кога е налице престъпление по чл.183 НК ?

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Предпоставка за наказателна отговорност ?

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

Какви са елементите на отгорността по чл.183 НК

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи. На второ място, деецът няма да получи наказание за неплащане на издръжка, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно. На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.