Конституиране заинтересована страна

При развитието на съдебното производство с оглед участие на всички страни съдът е длъжен да предприеме служебно конституиране заинтересована страна.

За целта съд трябва да разполага с данни за тези заинтересовани страни.  Информация и данни се съдържат в подадената молба или жалба по реда на закона.

В случай, че  някои от страните са с неизвестни адреси, органът ги включва в списъка като посочва имена и доказателство, че са уведомени.

Дефиниция на заинтересовани лица

Под заинтересовани  лица по смисъла на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК се определят страните в съдебно-административното производство.

Тук се касае за граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административен акт или от съдебно решение.

В същия смисъл е предвидено, че страни в административното производство са привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации.

Задължението е да покани страните в производството.

При административните дела по оспорване на административни актове, основните страни са оспорващият и органът, издал оспорения административен акт.

Има случаи, в които оспореният отказ да бъде издаден административен акт е благоприятстващ за други лица.

Ако оспореният акт бъде отменен, всички породени от него правни последици ще отпаднат.

Отпадането на негативните за него последици на акта цели оспорващия и затова той има интерес от отмяната на оспорения акт.

Всички лица, за които оспореният индивидуален административен акт е благоприятстващ, имат интерес той да не бъде отменян.

Затова кръгът от тези лица биха били засегнати от съдебно решение ги прави заинтересовани лица и те трябва да бъдат задължително конституирани като страна.

Разграничение и категории заинтересовани лица

За да придобие качество на заинтересована страна в съдебния процес съответния правен субект трябва да бъде страна по материалното административно правоотношение

Както е известно в правото съществува едно старо правило – комуто ползите, нему и тежестите.

В съдебното производство по оспорването на този административен акт, респ. отказ, нещата са променени поради обстоятелството, че се цели вече издаването на съдебно решение.

Оспорващият има интерес, ако това решение е позитивно за него, то да бъде валидно, допустимо и правилно.

Задължението на административния орган е да уведоми заинтересованите лица като страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Следователно, задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да приложи списък на известните заинтересовани лица, които при условията на чл. 26 и чл. 27, ал. 1 са придобили качеството на страни в производството по издаване на административния акт.

Конституиране на „известните заинтересовани граждани и организации“  включва граждани и организации, за които административният орган има данни и предполага, че ще бъдат засегнати от административния акт.

Несъмнено е, струва ми се, че изготвянето на списък с тези лица не би представлявал никаква фактическа трудност за административния орган и евентуалното му нежелание да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК ще бъде едно недопустимо процесуално бездействие, обусловено от чужди на АПК обстоятелства.

Затова административният орган трябва да бъде мотивиран към акуратност. На този етап единственият начин за такова мотивиране законодателят е приел, че е административнонаказателната отговорност.

Дали това негово решение ще бъде ефикасно, ще покаже бъдещата съдебна практика.

Във всички случаи отказът на законодателя да „наказва“ лицата, за които оспореният административен акт е благоприятстващ, когато административният орган не изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, следва да бъде приветстван.