fbpx

Публикации

Оспорване актове административен ред

В практиката по администивни дела се стига чести пъти до оспорване актове административен ред.

Самото производство по оспорване актове административен ред, започва  с изготвяне на жалба до горестоящият административен орган.

Детайлно уредено в Административно процесуален кодекс, оспорване актове административен ред започва с писмена жалба чрез органа,издал акта.Оспорване актове административен ред

На оспорване актове административен ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

При подготовката на оспорване актове е нужно да бъде спазен  7 дневен срок, който започва да  тече от получаването на съобщение за издаден административен акт от съответният държавен орган.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта.

Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните, така и за прокуратурата.

Право да оспорване на издаден индивидуален административен акт притежава заинтересована страна с правен интерес.

В повечето случай при оспорване жалбата се подава на основание незаконосъобразност или неправилност.

Право на оспорване има и прокуроратурата. 

За нея правилото за оспорване актове се отнася само за  настъпила незаконосъобразността при издаването на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.оспорване актове административен ред

В съответствие с изискването на закона, легитимирани участници в производството по оспорване на актове са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса  в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган  издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

В производството по оспорване актове освен писмена жалба или протест, следва да се представи и доказатеелства, чрез  органа издал атакувания административен акт до непосредствено по-горестоящия административен орган.

С това се предоставя правна възможност издателят на акта да извърши преценка за основателността и евентуално да пререши своевременно въпрос, поставен с жалбата.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма.Оспорване актове административен ред

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за административен контрол или реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство

В този случай жалбата и протеста остави без разглеждане.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение.

В тридневен срок от поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

В случай, че имате въпроси, можете относно  оспорване актове да се обърнете към нас на телефон 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение  № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

ИСКЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТ – чл.108 ЗС

Това представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, т.е искът за собственост по чл. 108 ЗС.

Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като ИСКЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТ – ЧЛ.108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:

A/ Искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот;

Б/ Искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца  владението върху имота;

Предпоставки за ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ – чл.108 ЗСИСКЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТ - ЧЛ.108 ЗС

В съдебната практика е установено, че за да бъде уважен ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ – ЧЛ.108 ЗС, трябва да са налице няколко важни предпоставки по закон:

1) ищецът да е собственик на имота, предмет на иска;

2) ответникът да владее този имот;

3) това владение да е без правно основание;

Важно изискване за редовност на исковата молба е надлежната индивидуализация на спорния имот.

Друго важно изискване е посочване на правното основание, на което ищецът претендира да е собственик на имота, предмет на иска – покупко-продажба, дарение, наследяване, договор за издръжка и гледане, давност и т.н.

Предмета на доказване е правото на собственост на заявеното правно основание по ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ – ЧЛ.108 ЗС.

Съдът дължи произнасяне единствено по заявеното от ищеца правно основание.

При разглеждане на делото съдът следва да спази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Наличието на правно основание на владението на ответника е предпоставка за отхвърляне на ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ – ЧЛ.108 ЗС в частта, с която се иска да бъде осъден ответникът да предаде владението.

Но ако това правно основание отпадне в хода на делото, ИСКЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТ – ЧЛ.108 ЗС следва да бъде уважен.

Поради това, този въпрос следва да се изследва към приключване на съдебното дирене в последната инстанция по делото

В случай, че се установи че към момента на предявяване на иска за ответника съществува правно основание  за владение, но към приключване на съдебното дирене същото е отпаднало.ИСКЪТ ЗА СОБСТВЕНОСТ - ЧЛ.108 ЗС

Този факт следва да се вземе предвид и искът да се уважи в двете негови части – установителна и осъдителна.

Обратното, ако се установи, че и към момента на приключване на съдебното дирене ответникът владее на годно правно основание, следва да се уважи установителната част от иска за собственост – чл.108 ЗС

и да се отхвърли искането за предаване владението върху имота.

Загубването на правното основание за владение на ответника върху вещта не е пречка за предявяване на нов иск.

Какво става с иска за собственост, ако ищецът прехвърли собствеността си по време на делото?

Условие за уважаване на ревандикационен иск е установяване правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на иска, на заявеното правно основание.

Когато обаче се установи, че към момента на предявяване на иска ищецът е бил собственик на имота, но в хода на делото е прехвърлил правото си на собственост, то въпреки това искът би следвало да бъде уважен, като на основание чл. 226 ГПК

В този случай Съдебното решение ще има сила на пресъдено нещо и спрямо новия собственик.

За допълнителни въпроси обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91  или email : office@lawyer-bulgaria.bg