www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение  № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Конституиране заинтересована страна

При развитието на съдебното производство с оглед участие на всички страни съдът е длъжен да предприеме служебно конституиране заинтересована страна.

За целта съд трябва да разполага с данни за тези заинтересовани страни.  Информация и данни се съдържат в подадената молба или жалба по реда на закона. Конституиране страна по АПК

В случай, че  някои от страните са с неизвестни адреси, органът ги включва в списъка като посочва имена и доказателство, че са уведомени.

Дефиниция на заинтересовани лица

Под заинтересовани  лица по смисъла на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК се определят страните в съдебно-административното производство.

Тук се касае за граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административен акт или от съдебно решение.

В същия смисъл е предвидено, че страни в административното производство са привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации.

Задължението е да покани страните в производството.

При административните дела по оспорване на административни актове, основните страни са оспорващият и органът, издал оспорения административен акт.

Има случаи, в които оспореният отказ да бъде издаден административен акт е благоприятстващ за други лица.

Ако оспореният акт бъде отменен, всички породени от него правни последици ще отпаднат.

Отпадането на негативните за него последици на акта цели оспорващия и затова той има интерес от отмяната на оспорения акт.

Всички лица, за които оспореният индивидуален административен акт е благоприятстващ, имат интерес той да не бъде отменян.Конституиране заинтересована страна

Затова кръгът от тези лица биха били засегнати от съдебно решение ги прави заинтересовани лица и те трябва да бъдат задължително конституирани като страна.

Разграничение и категории заинтересовани лица

За да придобие качество на заинтересована страна в съдебния процес съответния правен субект трябва да бъде страна по материалното административно правоотношение

Както е известно в правото съществува едно старо правило – комуто ползите, нему и тежестите.

В съдебното производство по оспорването на този административен акт, респ. отказ, нещата са променени поради обстоятелството, че се цели вече издаването на съдебно решение.

Оспорващият има интерес, ако това решение е позитивно за него, то да бъде валидно, допустимо и правилно.

Задължението на административния орган е да уведоми заинтересованите лица като страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Следователно, задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да приложи списък на известните заинтересовани лица, които при условията на чл. 26 и чл. 27, ал. 1 са придобили качеството на страни в производството по издаване на административния акт.адвокат арбитражни дела, Търговски арбитраж

Конституиране на „известните заинтересовани граждани и организации“  включва граждани и организации, за които административният орган има данни и предполага, че ще бъдат засегнати от административния акт.

Несъмнено е, струва ми се, че изготвянето на списък с тези лица не би представлявал никаква фактическа трудност за административния орган и евентуалното му нежелание да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК ще бъде едно недопустимо процесуално бездействие, обусловено от чужди на АПК обстоятелства.

Затова административният орган трябва да бъде мотивиран към акуратност. На този етап единственият начин за такова мотивиране законодателят е приел, че е административнонаказателната отговорност.

Дали това негово решение ще бъде ефикасно, ще покаже бъдещата съдебна практика.

Във всички случаи отказът на законодателя да „наказва“ лицата, за които оспореният административен акт е благоприятстващ, когато административният орган не изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, следва да бъде приветстван.