Публикации

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Различните видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна. Настоящото тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд касае обикновената изпълнителска давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),  а други прилагат 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението към административно -наказващият орган, поради което за да се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова се и предполага и по-кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание. Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

Законът посочва, че глобата като административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН е задължение за лицата на които е наложена. Съгласно чл. 79, ал.1 ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на публични вземания.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

 

Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС.събрание  налага становището, че след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок, след който погасителната давност за изпълнение на това административно наказание е изтекла. Единственото условие е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНА ПО АПК. ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ ПРЕД СЪД.

При развитието на административното производство с оглед правилното изпълнение на задължението си за участие на всички страни при разглеждане и оспорване на административни актове пред Административен съд, същият е длъжен на осноеание чл. 153 АПК служебно да конституира страните, които са заинтересовани от развитието на делото.

За целта Административният съд трябва да разполага с данни за тези заинтересовани страни, а данни за тях се съдържат в подадената от  оспорващия административният акт, писмена жалба съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 2, 3 и 4 АПК.Конституиране страна по АПК

Настоящата статия има за цел да предостави справка относно процедурата по конституиране на заинтересована страна при оспорване на индивидуални административни актове пред съд. Въпросът се разрешава чрез въведеното с чл. 152, ал. 2 АПК задължение за административния орган да приложи към преписката, която изпраща в съда, списък на страните в осъщественото пред него производство с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.

В случай, че  някои от страните са с неизвестни адреси, органът ги включва в списъка като посочва само имената им, респ. наименованията, и представя доказателства, че им е съобщил издадения от него акт по реда на чл. 61, ал. 3 АПК.

Задължението е за изготвяне на списък на страните в производството по издаване на административния акт, а не за списък на лицата, които са участвали в административното производство. Следователно, административният орган е длъжен да включи в списъка по чл. 152, ал.3 АПК  всички страни в развилото се пред него производство, дори и тези които не са участвали в това производство. Когато административният орган не е изпълнил това си задължение, съдът определя срок за изпълнението му – чл. 154, ал.2 АПК. Едновременно с това той може да наложи на длъжностното лице, което изпълнява функцията на неизправния административен орган, административно наказание по чл. 305 АПК.

При административните дела, образувани по оспорване на административни актове, основните страни са оспорващият и органът, издал оспорения административен акт. Те неизменно присъстват във всички административни дела от посочената категория. Съществуват обаче и немалък брой дела, при които оспореният административен акт, респ. оспореният отказ да бъде издаден административен акт, е благоприятстващ за други лица, различни от оспорващия. Ако оспорването бъде отхвърлено, създадените от акта благоприятни за тези лица правни последици, няма да бъдат накърнени. Но ако оспореният акт бъде отменен, всички породени от него правни последици ще отпаднат, независимо дали са благоприятстващи или негативни. Именно отпадането на негативните за него последици на акта цели оспорващия и затова той има интерес от отмяната на оспорения акт.

Всички лица, за които оспореният индивидуален административен акт е благоприятстващ, имат интерес той да не бъде отменяван, за да не отпаднат възникналите от този акт благоприятни за тях правни последици. Затова кръгът от тези лица биха били засегнати по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК от едно съдебно решение, отменящо благоприятстващия ги административен акт, съответно отказ да бъде издаден такъв акт. Това ги прави заинтересовани лица и те трябва да бъдат задължително конституирани като страни (пак заинтересовани) в съдебния процес.

В случай, че не бъдат конституирани като такива, постановеното съдебно решение, с което се отменя оспорения, благоприятстващ за тях административен акт, ще бъде порочно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и ще подлежи на отмяна при касационно оспорване или в производство по раздел ІІ на глава ХІV, ако междувременно е влязло в сила.

Най-голям интерес от това има ищеца при позитивното за него съдебно решение, с което се отменя оспорения административен акт, да не бъде порочно.

Както е известно в правото съществува едно старо правило, приложимо както в материалноправните отношения, така и в процесуалните – комуто ползите, нему и тежестите. В съдебното производство по оспорването на този административен акт, респ. отказ, нещата са променени поради обстоятелството, че се цели вече издаването на друг по своя правен характер акт – съдебното решение – и единствено оспорващият има интерес, ако това решение е позитивно за него, то да бъде валидно, допустимо и правилно.

Задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да „приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт“. А отговор на въпроса кои са страните в производството по издаване на административния акт дават правилата по чл. 26, ал. 1, изр. 1-во и чл. 27, ал. 1 АПК, според които за започването на това производство се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, които с получаване на съобщението стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Следователно, задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да приложи списък на известните заинтересовани лица, които при условията на чл. 26 и чл. 27, ал. 1 са придобили качеството на страни в производството по издаване на административния акт.адвокат арбитражни дела, Търговски арбитраж

Терминът – конституиране на „известните заинтересовани граждани и организации“ (чл. 26, ал. 1, изр. 1-во) означава тези граждани и организации, за които административният орган има данни или предполага, че биха били засегнати от административния акт или за които той би породил права или задължения по смисъла на чл. 15, ал. 1.

Несъмнено е, струва ми се, че изготвянето на списък с тези лица не би представлявал никаква фактическа трудност за административния орган и евентуалното му нежелание да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК ще бъде едно недопустимо процесуално бездействие, обусловено от чужди на АПК обстоятелства. Затова административният орган трябва да бъде мотивиран към акуратност. На този етап единственият начин за такова мотивиране законодателят е приел, че е административнонаказателната отговорност.

Дали това негово решение ще бъде ефикасно, ще покаже бъдещата съдебна практика. Но във всички случаи отказът на законодателя да „наказва“ лицата, за които оспореният административен акт е благоприятстващ, когато административният орган не изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, следва да бъде приветстван.