Tag Archive for: адвокатска кантора

, ,

Търговски спор пред съд

Търговски спор пред съд

Договорите играят критична роля във взаимоотношенията между търговците, заедно с възникналите по това Търговски спор пред съд.

Те оформят рамката на сътрудничество, създават задължения и права, регулират рискове и предоставят правна сигурност.

Независимо от вида им, не може да се изключи появата на спорове – поради неизпълнение, тълкуване на условия или прекратяване на задължения.

Какво представлява Търговски спор пред съд

Търговският договор е правен документ, чрез който две или повече страни договарят конкретни условия с оглед извършване на бизнес.

В неговата основа стои взаимното съгласие относно правата и задълженията на страните.

При сключване и изпълнение на договорите между търговци се прилагат:

  • Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) – за общата уредба на договорните задължения.

  • Търговски закон (ТЗ) – за специалните правила, които касаят търговските сделки и търговските дружества.

Важни аспекти:Търговски спор пред съд

  • Писмената форма е препоръчителна и често необходима за доказателство при спорове.

  • Клауза за неустойка – когато се предвиди, съдът при търговски цели обикновено не намалява неустойката, освен ако изрично разпоредбите позволяват.

  • Оценка на платежоспособността на контрагента – важно при търговски договори с риск от неплатежоспособност.

Ключови клаузи и рискови елементи

При изготвяне на търговски договор е препоръчително да се обърне внимание на следните моменти:

  • Определяне на предмета на договора – какво точно едната и другата страна трябва да извършат.

  • Условия за срокове и начин на изпълнение – кога и как трябва да се извършат задълженията.

  • Неустойки и други механизми при неизпълнение – ясно формулирани, за да са приложими без спорове.

  • Изключения и форсмажорни обстоятелства – за предвидимост и минимизиране на рискове.

  • Уреждане на спорове – арбитраж, медиация или съдебно производство, с избрана приложима юрисдикция.

  • Проверка на контрагента – правен, финансов, търговски статус, за да се избегне празнота или неплатежоспособност.

Видове Търговски спор пред съд между търговци

Споровете, възникващи от търговски договори, могат да обхващат:

  • сключване (валидност, пълномощия, форма), тълкуване, изпълнение, неизпълнение или прекратяване на договора.

  • установяване на нищожност или възможност за разваляне, когато договорът нарушава законови изисквания.

  • неправомерни практики – картели, концентрация, злоупотреба с господстващо положение.

Както е указано, „търговски спорове по смисъла на чл. 365 ГПК“ са тези, които се разглеждат по специалния ред на търговското производство.

Подсъдност и процесуално производство

Съгласно чл. 365 Граждански процесуален кодекс (ГПК) при първа инстанция спорове между търговци се разглеждат от окръжния съд с родова подсъдност за „търговски спорове“.

Важно: при преглед на съдебна практика е посочено, че цената на иска е един от критериите за разграничаване между гражданско и търговско дело.

Практически съвети за защита при Търговски спор пред съдТърговски спор пред съд

  • Осигурете навременна и качествена правна оценка при сключване на всеки търговски договор – формирайте условия и клауза за решаване на спорове.

  • Предвиждайте условия за преждевременно прекратяване на договора и последствията – например за плащане на компенсации или неустойки.

  • При неизпълнение – предприемете действия навреме: възлагайте коригиращи мерки, изпращайте предупредителни писма, събирайте доказателства (известия, кореспонденция, фактури).

  • Използвайте специализирана правна помощ – адвокат с опит в търговско право и спорове между търговци може да подсигури адекватна стратегия и процесуално представителство.

  • Документни доказателства – писмените договори, добавки, пратени/получени известия, сетълменти и др., значително увеличават шансовете за успех.

Правна подкрепа при Търговски спор пред съд

Ако имате нужда от съдействие за изготвяне или защита по търговски договор, нашият екип е на разположение.

Работим с фирми и физически лица в цялата страна. Консултираме по:

  • анализ и изготвяне на търговски договори;

  • включване на защити и гаранции;

  • стратегии при неизпълнение и събиране на вземания;

  • съдебно и арбитражно представителство в търговски спорове.

📞 0897904391 📞 Свържете се за бързо, професионално и дискретно съдействие.

Договорите между търговци са не само формални документи, а динамични инструменти за организиране на бизнес отношения.

Правилното им структуриране, внимателният контрол на съдържанието и навременната правна реакция при спор гарантират по-висока степен на сигурност и редукция на риска.

Прилагайки описаните съвети, ще подобрите правната защита и ще сведете до минимум негативните последствия от възникнали спорове.

/by
, ,

Обезщетение по Гражданска отговорност

Обезщетение по Гражданска отговорност

В последните няколко години хората станаха изключително внимателни при изплащане на обезщетение при Гражданска отговорност.

В последните години темата за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ стана още по-важна, защото все повече пострадали лица търсят не просто формално завеждане на щета, а реално и пълно обезщетяване на претърпените вреди.

При пътнотранспортно произшествие застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на виновния водач към трети лица за причинени имуществени и неимуществени вреди

В тези случаи увреденото лице има право да търси обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на законовите изисквания.

Това следва от чл. 432 КЗ, както и от действащия консолидиран текст на Кодекса за застраховането, публикуван от КФН през 2025 г.

Много пострадали погрешно смятат, че трябва първо да осъдят виновния водач и едва след това да търсят плащане от застрахователя. Това не е така.

Законът допуска пряк иск и пряка претенция срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, което е едно от най-съществените права на увреденото лице.

На практика това означава, че когато има валидна застраховка и са налице предпоставките за отговорност, пострадалият може да насочи претенцията си направо към дружеството, издало полицата.

Съществен момент е, че преди съдебния иск законът изисква да бъде отправена писмена застрахователна претенция.

По чл. 380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да предяви писмена претенция до застрахователя, като посочи и данни за банкова сметка за плащане.Обезщетение по Гражданска отговорност

При „Гражданска отговорност“ това изискване е потвърдено и в чл. 498 КЗ

Съгласно разпоредбата увреденото лице трябва да отправи писмена претенция и да представи документите, с които разполага относно събитието и вредите.

Без тази предходна стъпка съдебното производство често се атакува като преждевременно.

СРОК ЗА ОТГОВОР и изплащане Обезщетение по Гражданска отговорност

Една от най-важните практически теми е срокът, в който застрахователят трябва да се произнесе.

Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването ѝ по реда на чл. 380 КЗ.

В този срок застрахователят трябва или да определи и изплати обезщетението, или да даде мотивиран писмен отговор, ако отказва плащане, ако основанието не е напълно установено или ако размерът на вредите не е напълно установен.

Това е важна гаранция срещу неоправдано протакане на изплащане на Обезщетение по Гражданска отговорност за щетата.

Освен тримесечния максимален срок, законът предвижда и значение на 15-те работни дни от представяне на всички необходими доказателства.

По чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава, ако не е определил и изплатил обезщетението в срок, считано от по-ранната дата между: изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, когато не са налице законови основания за спиране поради липса на изискани доказателства.

Това има огромно практическо значение, защото при забава застрахователят дължи не само главницата, но и лихва.

От гледна точка на доказването и изплащането на Обезщетение по Гражданска отговорност е важно да се знае, че застрахователят не може произволно да отказва произнасяне, когато е представен надлежен документ за ПТП.

Чл. 496, ал. 3 КЗ изрично сочи, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията, когато е представен например констативен протокол за ПТП, протокол за ПТП, двустранен констативен протокол при допустимите хипотези или друго удостоверение от органите на МВР.

Това е съществена бариера срещу практиката дружествата да държат щетата „висяща“ под претекст, че няма достатъчно първоначални данни.

При това положение добрата подготовка на претенцията е решаваща.

Обичайно следва да се приложат:Обезщетение по Гражданска отговорност

  1. документи за ПТП,
  2. медицинска документация при телесни увреждания,
  3. фактури и разходооправдателни документи,
  4. експертни оценки, снимки,
  5. свидетелски данни,
  6. документи за собственост
  7. банкова сметка.

КФН изрично препоръчва жалбите и претенциите да се правят в писмен вид, с подробно изложение на случая и с приложени копия на относимите документи, а застрахователят следва да даде официален писмен отговор.

Що се отнася до вида на вредите, „Гражданска отговорност“ покрива както неимуществени вреди – болки, страдания, психически травми, така и имуществени вреди – разходи за лечение, ремонти, загуби по вещите, пропуснати доходи при наличие на законовите предпоставки.

След последните изменения на КЗ, отразени в консолидирания текст на КФН, обезщетението за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт се определя при спазване на чл. 493а КЗ

Съгласно методиката по чл. 535, т. 11, а за вреди по моторни превозни средства законът вече препраща към методиката по чл. 535, т. 10.КЗ

Това е особено важно за практиката през 2026 г., защото показва засилен нормативен акцент върху методиката за оценяване на вредите.

Същевременно не всяка претендирана вреда е покрита.

Чл. 494 КЗ изброява изключенията от покритието, при които застрахователят по „Гражданска отговорност“ не дължи обезщетение.

Сред тях са например са следните

А/ вредите, претърпени от виновния водач,

Б/ определени вреди по имущество на член на семейството на застрахования,

В/вреди в специални хипотези като състезания и демонстрации без разширено покритие,

Г/някои екологични вреди,

Д/загуба или унищожаване на пари, ценни книги и определени документи,

Е/глоби и други имуществени санкции за виновния водач.

Това означава, че при анализ на конкретна щета винаги трябва да се провери не само дали има настъпило ПТП, а и дали вредата не попада в законово изключение.

Често спорът възниква именно при отказ за изплащане на обезщетение или при предложение за занижен размер.

Тук следва ясно да се подчертае: застрахователят е длъжен да даде мотивиран отговор в рамките на срока по чл. 496 КЗ.

Не е достатъчно общо твърдение, че „обстоятелствата не са установени“ или че „липсват данни“.

Когато отказът е немотивиран, формален или в противоречие с приложените доказателства, пострадалият има право да го атакува с допълнителни доказателства, жалба до КФН и съдебен иск.

КФН изрично посочва, че при отказ или спор за размера на обезщетението потребителят може да сезира комисията за проверка на законността на действията на дружеството, а спорът по съществото на вземането може да бъде отнесен и пред съда.

По съдебен ред увреденото лице може да предяви претенцията си, когато застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, когато изрично е отказал плащане, или когато пострадалият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Това следва пряко от чл. 498, ал. 3 КЗ.

Именно тази разпоредба е ключова в практиката, защото очертава момента, в който извънсъдебната фаза приключва и възниква правото на съдебна защита срещу застрахователя.

В част от случаите обезщетението не се търси от конкретен застраховател, а от Гаранционния фонд.

Това е приложимо при определени хипотези, например когато вредите са причинени от неидентифицирано МПС или от превозно средство, за което липсва задължителна застраховка в предвидените от закона случаи.

Чл. 557 КЗ урежда основанията, при които Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани превозни средства.

Затова при ПТП с избягал водач или при липса на валидна полица правният анализ не приключва с извода, че няма застраховател – в много случаи остава възможност за претенция към Гаранционния фонд.

На практика най-честите грешки на пострадалите са няколко: закъсняло подаване на претенция, непълна документация, липса на детайлно описание на вредите, непосочена банкова сметка, приемане на занижено предложение без консултация и пропуск да се претендира законна лихва за забава.Обезщетение по Гражданска отговорност

Именно затова при по-тежки телесни увреждания, смърт, спорна вина, множество увредени лица или сериозни материални щети, ангажирането на адвокат по застрахователни дела е практически необходимо, за да се защити реалният размер на вземането.

Този извод се подкрепя и от нормативната сложност на режима по чл. 432, чл. 496, чл. 497, чл. 498 и чл. 499 КЗ.

От чисто практическа гледна точка, когато търсите обезщетение по Гражданска отговорност, правилният ред е следният:

  1. установяване на застрахователя,
  2. подаване на писмена претенция с пълни доказателства,
  3. изискване на входящ номер,
  4. следене на срока за произнасяне,
  5. анализ на мотивите при отказ или занижено предложение,
  6. при необходимост — предявяване на иск.

КФН също препоръчва при спор да се пазят всички документи и цялата кореспонденция със застрахователя, защото те са ключови и в евентуално последващо производство.

Кога да потърсите адвокат при отказ на обезщетение по „Гражданска отговорност“?

Не отлагайте правната помощ, когато:

  • имате отказ за плащане;

  • предложеното обезщетение е очевидно занижено;

  • има спор за вината за ПТП;

  • претендирате неимуществени вреди при тежко увреждане или смърт;

  • случаят попада в хипотеза на Гаранционния фонд;

  • застрахователят бездейства и не се произнася в срок.

НАШИЯТ СЪВЕТ

Обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ не е въпрос на добра воля на застрахователя, а на законово уредено право.

Кодексът за застраховането дава на пострадалите реални инструменти: пряка претенция, задължителни срокове за произнасяне, лихва при забава, съдебен иск, както и възможност за защита пред КФН и в някои случаи пред Гаранционния фонд.

Правилно подготвената претенция и навременната процесуална реакция често са решаващи за това дали ще получите пълния размер на дължимото обезщетение.

За информация и съдействие по дела за обезщетение по Гражданска отговорност, отказ на застраховател, претенции за неимуществени и имуществени вреди, можете да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg.

/by
, ,

Срок за уведомяване за щета

Срок за уведомяване за щета

Често пъти застрахователя отказва изплащането на щетата поради пропуснат срок за уведомяване за щета.

При настъпване на застрахователно събитие трябва незабавно да уведомите застрахователя за настъпилата щета.

Неободимо е да вземете всички мерки за ограничаване размера на щетите по Вашия или чуждия автомобил.

през периода на застраховката застрахованият е длъжен

А/да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,

Б/да спазва предписанията на застрахователя

В/да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на опасности и вреди

Г/да допуска застрахователя да прави проверки.

Не следва да поправяте автомобила преди оглед на застраховател и установяване размера на щетата.Срок за уведомяване за щета

Значителна част от отказите по съдебни решения за застрахователни дела идват поради пропуснат срок за уведомяване и регистриране щетата при застрахователя

В случай на лек удар или ПТП без значителни щети се съставя двустранен констативен протокол с другия участник без КАТ.

Основно изискване на застрахования 

Най-важното действие на пострадалия или застрахования е уведомление за щетата към застрахователя.

В Общите условия на всички застрахователи има изискване за бързо уведомление за щетата и поставя ограничения в срок за уведомяване за щета, в рамките на който следва да бъде предявена претенцията.

Документите за предявяване на претенция за щета на автомобил включват основно

  1. Попълнено уведомлените за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие от регистрационния талон на автомобила;
  3. Документ за преминат технически преглед,
  4. Копие от шофьорската книжка на водача и застрахователна полица.

Документите за предявяване на щета на имущество включват

  1. Уведомление за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие на застрахователната полица и сметка
  3. Описите на щетите към нея,
  4. Копие от документ за собственост

Ако застрахованият разполага с документи във връзка с направени разходи по възстановяването на вредите, следва да ги представи.

Застрахованите са длъжни да уведомят застрахователя за настъпване на застрахователно събитие в срок, указан в Общите условия

Този срок тече от узнаване или настъпване на пътното транспортно произшествие и важи при :

  1. При застраховка “Авто Каско” – 24 часа
  2. В случай на кражба или грабеж на автомобил до 72 часа от инцидента или неговото надлежно установяване.
  3. За  настъпване на пожар на автомобила – отново – до 72 часа.

Относно задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” – най-късно до 7 дни от ПТП-то или узнаване на обстоятелства за отговорност  на застрахователя

Неспазване на срока за уведомяване на ЗастрахователяСрок за уведомяване за щета

В случай на настъпило застрахователно събитие, изпускането на срока води най-често до отказ на застрахователя.

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да извърши действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да следва указанията на застрахователя.

Указанията могат да бъдат предвидени в условията на застраховката или да бъдат дадени от застрахователя предвид конкретния случай.

В случай че застрахованият не е съобразил указанията на застрахователя за ограничаването на вредите, последният може да откаже плащане

Същественото в някои случаи е да знаете,че обезщетение по застраховка Каско не се изплаща при

  • Щети вследствие употреба на алкохол или други упойващи вещества.
  • управление на автомобила от неправоспособни или нетрезви водачи

Ако е настъпило ПТП, единствено с материални вреди, се попълва двустранно констативен протокол.

В случай на разногласия между страните – кой е виновен за произшествието, екип на КАТ-Пътна полиция посещава мястото на инцидента.

Съставя се стандартен протокол за ПТП, определя се вина при настъпване на ПТП-то

За да предявите претенция по Гражданска отговорност към застрахователя следва да подготвите следните документи:

  • протокол за ПТП или двустранно констативен протокол;
  • удостоверение за банковата ви сметка;
  • документи за платени разходи;
  • документи на автомобила;
  • вашите лични документи.

Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнилнил всичките си задължения по КЗ.

В случай на забава да плати застрахователното обезщетение в срок, застрахователят ще дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.

Освен обезщетението, застрахователят следва да покрие и разходите, които застрахованият надлежно е направил за ограничаване на вредите, дори ако усилията му са останали безрезултатни и дори тези разходи да са над застраховатлената сума по полицата.

/by
, ,

Двустранен констативен протокол

Двустранен констативен протокол

Един от най-важните документи при всяко ПТП  е правилното съставяне на т.нар. Двустранен констативен протокол

Двустранният констативен протокол е формуляр, който се използва при пътнотранспортни произшествия (ПТП) с материални щети, при които има съгласие между участниците.

Той позволява участниците сами да установят обстоятелствата и да подпишат споразумение-протокол без незабавно посещение на органите на Пътна полиция (КАТ) при изпълнение на условията.

В чл. 2 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд са уредени три вида протоколи за ПТП:

  1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
  2. протокол за ПТП с материални щети;
  3. двустранен констативен протокол за ПТП.

В наредбата подробно е уредено при кои хипотези какъв протокол се издава, като е уредено и съдържанието на протоколите в съответното приложение към наредбата.

Органите на реда задължително издават протокол за ПТП, когато има пострадли лица и материални щети.

Във втория случай протокол се издава, ако щетите са такива, че възпрепядстват движението на МПС на собствен ход и няма съгласие между водачите относно обстоятелствата свързани с ПТП.

Когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, констативния протокол за ПТП е двустранен и се попълва от участниците в ПТП, а не от органите на реда.

Условията за попълване на ДКП

Кога може да се използва

Според нормативни и застрахователни източници, ДКП може да се попълни само ако са налице следните условия:

  • Няма пострадали лица.Двустранен констативен протокол

  • Участват само 2 превозни средства.

  • Няма увредено друго имущество, освен двете превозни средства.

  • Между двамата водачи има пълно съгласие относно обстоятелствата и вината

  • И двете превозни средства са в състояние да се движат на собствен ход след произшествието.

  • И двамата водачи не са употребили алкохол или упойващи вещества.

Кога не може да се използва / трябва да уведомите КАТ

Ако са налице едно или повече от следните обстоятелства, ДКП не е подходящ и трябва да се включи орган на Пътна полиция:

  • Има пострадали лица.

  • Участват повече от две превозни средства.

  • Възникнало е разногласие между участниците за вината или обстоятелствата.

  • Едно от МПС не е в състояние да се движи на собствен ход.

  • Участва МПС с чуждестранна регистрация.

  • Другият участник не притежава свидетелство за правоуправление.

  • Участва МПС на Министерство на отбраната или чужди въоръжени сили.

  • Причинено е задръстване или участва МПС с опасен товар.

  • Има съмнение за употреба на алкохол или упойващи вещества.

Защо е важно да се попълни правилно

  • Попълненият ДКП улеснява процедурата по ликвидация на щетата пред застрахователя. (Материална щета, съгласие, два водача → по-бърза обработка.)

  • При правилно оформен протокол се намаляват рисковете от спорове за вина или обстоятелства.

  • Ако протоколът е подписан и в двата екземпляра, води до ускорено уреждане и може да подобри отношенията между водачите и застрахователите.

Как се попълва стъпка по стъпка

Как се попълва стъпка по стъпка

В практиката на ВКС[1] последователно се приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК

Протоколът се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му

В същото време протоколът за ПТП се ползва и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление.

Т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

В бланката за констативен протокол, съставен съобразно изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им се ползва при при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР

Двустранен констативен протокол се използва от Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, изрично е предвидено отбелязване на обстоятелствата дали водачите на участващите в конкретния пътен инцидент моторни превозни средства имат полици за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, техния номер и срока на валидността им.

Констатациите, обективирани в констативния протокол, включително и досежно последните три обстоятелства, подлежат на опровергаване с всички годни доказателствени средства по ГПК, чрез провеждането на насрещно доказване.

Когато съставителят издава констативния протокол за ПТП, той удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като

  • местоположението на МПС,
  • участници в ПТП,
  • характера и вида на нанесените щети,
  • пътните знаци
  • маркировката на мястото на произшествието и други.

От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП.

В случаите когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието

В този случай Протоколът за ПТП се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства и другите обстоятелства пряко

Чести грешки и как да ги избегнем

  • Разногласия за вината или обстоятелствата — ако има, не се ползва ДКП, а се уведомява КАТ.

  • Участие на повече от две МПС — изисква друг вид протокол.

  • Не задвижващо МПС — ако едно от превозните средства не може да се движи на собствен ход, не се попълва ДКП.

  • Употреба на алкохол/наркотици — при съмнение не се попълва ДКП.

  • Непълно или нечетливо попълване, изтриване и задраскване — може да доведе до отказ за застрахователно обезщетение.

  • Не уведомяване на застрахователя навреме — може да забави или компрометира правата ви.

✅ Има ли съгласие за вина при ПТП?

Първият и най-важен въпрос след всяко пътнотранспортно произшествие (ПТП) е дали има съгласие между водачите кой е виновен.

  • Ако няма съгласие, незабавно се звъни на тел. 112 и се вика КАТ. Органите на реда посещават мястото на инцидента, извършват оглед и съставят полицейски протокол с акт за виновния водач.

  • Ако има съгласие, няма употреба на алкохол, водачите са правоспособни и няма пострадали лица, тогава се попълва двустранен констативен протокол (ДКП).

📝 Как се попълва двустранен констативен протокол

  1. Използва се формулярът на виновния водач.

  2. Лявата част се попълва от виновния, а дясната – от пострадалия.

  3. Протоколът се попълва ясно, четливо и без задрасквания.

  4. Не се звъни на КАТ за номер – това вече не е необходимо.

  5. В полето „Забележки“ в долната част виновният задължително вписва:

    „Виновен съм за това ПТП.“

  6. Двамата участници подписват протокола.

    • Оригиналът остава при пострадалия водач.

    • Вторият екземпляр е за виновния.

    • Следвайте указанията на гърба на протокола.

📸 Съвети при попълване на двустранен констативен протокол

  • Снимайте полицата „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

  • Съберете счупени детайли и парчета от мястото на произшествието – могат да бъдат изискани от застрахователя.

  • Извършете снимки на мястото на инцидента от различни ъгли.

  • Проверете за свидетели и запишете имената им.

🕒 Давностен срок и уведомяване на застрахователя

  • Давностният срок по застраховка „Гражданска отговорност“ е 5 години, но е задължително да уведомите застрахователя на виновния водач в срок от 7 дни след настъпване на произшествието.

  • Това гарантира навременно започване на процедурата по ликвидация на щетата и изплащане на обезщетение.

 Кога задължително да потърсите КАТ

Свържете се с КАТ – Пътна полиция, когато:

  • няма съгласие за вина;

  • има пострадали лица;

  • участва повече от две превозни средства;

  • има чуждестранна регистрация;

  • има съмнение за алкохол или наркотици;

  • едно от МПС не може да се движи на собствен ход.

📞 Правна помощ и консултация

Ако се колебаете как да попълните двустранния констативен протокол или имате спор със застрахователя,
свържете се с кантората

Международно право, ПТП и застрахователни спорове, като ние  ще ви съдействаме професионално за:

  • консултация при ПТП;

  • изготвяне на жалба до застраховател;

  • съдействие при отказ за изплащане на щета;

  • защита на вашите права при застрахователни претенции.

/by
, ,

Встъпване в права на превозвача

Встъпване в права на превозвача

Обичайна практика след щета и плащане от страна на заинтересовано лице е да се стигне до встъпване в права на превозвача.

При настъпване на липса, повреда, унищожаване или забавено доставяне на товар често се стига до плащане на обезщетение от застраховател, спедитор, подизпълнител или друго заинтересовано лице.

След плащането възниква въпросът дали платилият може да търси сумата от действително отговорния превозвач или от неговия застраховател.

В практиката това често се определя като „встъпване в права на превозвача“, но по-точното правно понятие обикновено е:

  • встъпване в правата на увредения срещу превозвача;
  • застрахователна суброгация;
  • регресно вземане;
  • законова суброгация по чл. 74 ЗЗД;
  • договорно прехвърляне на вземане;
  • регрес между последователни превозвачи.

Тези основания за Встъпване в права на превозвача не са взаимозаменяеми.

Всяко от тях има различен фактически състав, доказателствена тежест и погасителна давност.

Какво представлява встъпването в права при транспортна щета?

Встъпването в права означава, че лице, което е изплатило определена сума за покриване на транспортна щета, получава правна възможност да упражни изцяло или частично правата на първоначално увреденото лице срещу отговорния причинител.

Най-често това се случва, когато:

  1. застраховател по застраховка на товара изплати обезщетение на собственика или друго правоимащо лице;
  2. спедитор обезщети своя клиент за причинена при превоза вреда;
  3. главен превозвач плати щетата, но вредата е причинена от фактическия или последващ превозвач;
  4. лице с правен интерес изпълни чуждо задължение;
  5. последователен превозвач заплати обезщетение, което следва да бъде разпределено между останалите превозвачи;
  6. застраховател по имуществена застраховка насочи претенция срещу превозвача или застрахователя по неговата професионална отговорност.

Плащането само по себе си обаче не е достатъчно във всички случаи.

Необходимо е да се установи точното правно основание, по силата на което платилият придобива претенцията.

Чл. 362 ТЗ и положението на спедитора като превозвачВстъпване в права на превозвача

Съгласно чл.362 Търговския закон спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза.

В този случай той има и правата, и задълженията на превозвач.

Това правило не означава, че спедиторът става превозвач едва след като заплати щетата.

Качеството му на превозвач възниква поради обстоятелството, че той действително е поел и извършил превоза или определена част от него.

Следователно трябва да се разграничат две различни хипотези:

Спедиторът сам извършва превоза

Когато спедиторът използва собствено или наето превозно средство и фактически изпълнява транспорта, той може да носи отговорност като превозвач.

При международен автомобилен превоз тази отговорност може да бъде подчинена на Конвенцията CMR.

Спедиторът само организира превоза

Когато спедиторът възлага фактическото транспортиране на отделен превозвач, правата и задълженията му зависят от спедиционния договор, дадените нареждания, избора на превозвач, конкретната договорна документация и приложимото право.

Самото обстоятелство, че в товарителницата или заявката определено лице е наречено „спедитор“, не е винаги достатъчно. Съдът изследва реално поетите задължения и начина, по който е организирано изпълнението.

Основания за встъпване след плащане на щета

1. Застрахователна суброгация по Кодекса за застраховането

Когато застрахователят по имуществена застраховка на товара изплати обезщетение, той встъпва до размера на платената сума и обичайните разноски за нейното определяне в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

При транспортните щети причинителят или отговорното лице може да бъде:

  • договорният превозвач;
  • фактическият превозвач;
  • последващ превозвач;
  • подизпълнител;
  • складодържател;
  • лице, участвало в товаренето или разтоварването;
  • друг делинквент;
  • застрахователят по отговорността на превозвача, когато са налице предпоставките за претенция срещу него.

Застрахователят не може да придобие повече права от тези, които е имал застрахованият, освен доколкото специалният закон урежда самостоятелно регресно право.

За уважаване на претенцията обичайно трябва да се докажат:Встъпване в права на превозвача

  1. валиден договор за имуществено застраховане на товара;
  2. настъпило покрито застрахователно събитие;
  3. вреда, за която превозвачът или друго лице носи отговорност;
  4. действителен размер на вредата;
  5. плащане на застрахователното обезщетение;
  6. причинна връзка между превоза и настъпилото увреждане;
  7. правата на обезщетеното лице върху товара или застрахования интерес.

2. Претенция срещу застрахователя по отговорността на превозвача

Когато отговорността на превозвача е застрахована, застрахователят по имуществената застраховка на товара може при установените от закона условия да насочи претенцията си и срещу застрахователя по „Гражданска отговорност на превозвача“.

Това не означава, че всяка щета по товара автоматично се покрива от полицата на превозвача. Следва да се проверят:

  • срокът и териториалният обхват на полицата;
  • посоченото превозно средство;
  • видът на покритите товари;
  • приложимите общи и специални условия;
  • изключените рискове;
  • самоучастието;
  • лимитът на отговорност;
  • задълженията на застрахования при настъпване на събитието;
  • уведомяването на застрахователя;
  • наличието на отговорност на самия превозвач.

Застрахователят по отговорността на превозвача не дължи повече от това, което превозвачът би дължал по приложимия договорен и международноправен режим, освен ако застрахователният договор не предвижда по-широко покритие.

3. Законова суброгация по чл. 74 ЗЗД

Съгласно чл. 74 ЗЗД лице, което изпълни чуждо задължение, като има правен интерес да направи това, встъпва в правата на удовлетворения кредитор.

За приложението на разпоредбата за Встъпване в права на превозвача трябва да са налице едновременно:

  • действително чуждо задължение;
  • валидно изпълнение към кредитора;
  • правен интерес на платилия;Встъпване в права на превозвача
  • регресно право спрямо длъжника;
  • идентичност между погасеното задължение и претендираната сума.

Плащането трябва да е извършено по задължение, което поначало тежи върху друго лице.

Ако спедиторът е платил собственото си договорно задължение към клиента, не може автоматично да се приеме, че е изпълнил чужд дълг.

Необходимо е да се установи дали плащането е направено:

  • като изпълнение на собствена отговорност;
  • като изпълнение на чуждо задължение;
  • по силата на гаранция;
  • въз основа на договорна регресна клауза;
  • като солидарен длъжник;
  • вследствие на призната претенция;
  • без правно основание;
  • доброволно, без доказан правен интерес.

Правната квалификация е решаваща както за основателността на иска, така и за началния момент и продължителността на погасителната давност.

4. Договорен регрес или цесия

Когато законова суброгация не е налице, страните могат да уредят прехвърляне на вземането чрез цесия или да предвидят договорно регресно право.

Цесията и законовата суброгация не са едно и също:

Критерий Суброгация Цесия
Основание Закон и извършено плащане Договор
Необходим правен интерес При чл. 74 ЗЗД – да Не по същия начин
Обем на придобитите права До размера на плащането Според договора
Уведомяване на длъжника Не е елемент от възникването, но е важно за противопоставимостта и плащането Необходимо за действие спрямо длъжника
Възражения на длъжника Запазват се в предвидения от закона обем Запазват се съгласно правилата за цесията

Застраховка на товара и застраховка „Отговорност на превозвача“

Двете застраховки имат различен предмет.

Застраховка на товара

Това е имуществена застраховка, която защитава интереса на собственика, купувача, продавача или друго правоимащо лице по отношение на превозвания товар.

Тя може да покрива определени рискове независимо от това дали превозвачът носи отговорност за събитието.

Точният обхват зависи от полицата и общите условия.

След изплащане на обезщетението застрахователят може да се суброгира в правата на застрахования срещу отговорния превозвач.

Застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“

Тази застраховка покрива в договорените граници отговорността на превозвача за причинени на трети лица вреди от липса, повреда или забава на товара.

Тя не е застраховка на самата стока. За да възникне задължение на застрахователя по отговорността, обичайно трябва да бъде доказано, че превозвачът действително носи отговорност по договора за превоз, CMR или друг приложим режим.Встъпване в права на превозвача

Кога се прилага Конвенцията CMR?

Конвенцията CMR се прилага при договор за възмезден автомобилен превоз на стоки, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставянето му се намират в две различни държави и поне една от тях е договаряща държава.

CMR урежда, наред с останалото:

  • доказателственото значение на товарителницата;
  • проверките при приемане на товара;
  • резервите на превозвача;
  • отговорността за липса и повреда;
  • отговорността за забава;
  • основанията за освобождаване;
  • специалните рискове;
  • размера и ограниченията на обезщетението;
  • рекламационните срокове;
  • погасителната давност;
  • отговорността на последователните превозвачи.

Конвенцията има задължителен характер. Договорни клаузи, които пряко или косвено дерогират императивните ѝправила в противоречие с допустимото от нея, могат да бъдат недействителни.

Основни задължения на превозвача

Приемане на товара и превозните документи

При приемането на товара превозвачът следва да провери, доколкото е възможно:

  • броя на колетите;
  • означенията и номерата им;
  • видимото състояние на товара;
  • видимото състояние на опаковката;
  • съответствието с данните в товарителницата.

Когато няма разумна възможност да извърши проверка или установи несъответствие, превозвачът трябва да впише мотивирани резерви в товарителницата.

Липсата на резерви може да създаде презумпция, че при приемането товарът и опаковката са били в добро видимо състояние и данните за броя на колетите и означенията са били точни.

Извършване на превозаВстъпване в права на превозвача

При Встъпване в права на превозвача Превозвачът трябва:

  • да изпълни договорения маршрут и срок;
  • да пази товара от приемането до предаването;
  • да използва подходящо превозно средство;
  • да спазва договорените температурни и технологични режими;
  • да изпълнява допустимите нареждания на правоимащото лице;
  • да вземе разумни мерки за ограничаване на вредите;
  • да документира произшествия, претоварване, липси и повреди.

Предаване на товара

Превозвачът трябва да предаде товара на надлежния получател на договореното местоназначение и да осигури оформянето на необходимите документи за доставката.

Доставянето не заличава отговорността за вреди, възникнали преди предаването.

Освобождава ли разтоварването превозвача от отговорност?

Не. Разтоварването на товара не освобождава автоматично превозвача от отговорност.

Предаването и приемането на товара са важни за определяне на момента, до който товарът се намира под грижата на превозвача.

Те имат значение и за рекламационните срокове и доказателствените презумпции.

Приемането на товара без възражения обаче не погасява автоматично претенцията за щета.

То може да създаде оборима презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Превозвачът може да се позове на специален риск, свързан с товарене, подреждане, укрепване или разтоварване, когато тези операции са извършени от изпращача, получателя или лица, действащи за тяхна сметка.

За да бъде освободен от отговорност, трябва да се установи връзка между конкретния специален риск и настъпилата вреда.

Затова не е достатъчно превозвачът да твърди, че щетата е открита при разтоварването.

Следва да се изясни:

  • кога е възникнала повредата;
  • кой е извършил товаренето;
  • кой е укрепил товара;
  • кой е извършил разтоварването;
  • дали опаковката е била подходяща;
  • имало ли е видими следи от удар, преобръщане или проникване;
  • нарушени ли са пломби;
  • имало ли е претоварване;
  • спазен ли е температурният режим;
  • какво е състоянието на превозното средство;
  • направени ли са своевременни резерви.

Кога възниква отговорност на превозвача?

По правилото на CMR превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса и за повредата на товара, настъпили между приемането му за превоз и доставянето, както и за забавено доставяне.

За успешна претенция обичайно трябва да бъдат установени:Встъпване в права на превозвача

  1. валиден договор за превоз;
  2. приемане на товара от превозвача;
  3. състояние и количество на товара при приемането;
  4. липса, повреда или забава;
  5. настъпване на вредата в периода на отговорност на превозвача;
  6. размер на вредата;
  7. право на ищеца да получи обезщетението;
  8. липса на приложимо основание за освобождаване;
  9. спазване на релевантните рекламационни и давностни срокове.

Кога превозвачът може да бъде освободен от отговорност?

Превозвачът може да се освободи, ако докаже предвидено в CMR основание, например че вредата е причинена от:

  • неправомерно действие или нареждане на правоимащото лице;
  • присъщ недостатък на стоката;
  • обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;
  • липса или недостатъчност на опаковката;
  • обработване, товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
  • естествени свойства на стоката;
  • недостатъчни или неточни означения;
  • превоз на живи животни при условията на Конвенцията;
  • използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и отбелязано.

Тези основания не се предполагат неограничено.

Превозвачът трябва да установи релевантните факти и причинната им връзка с вредата.

Техническа неизправност на използваното превозно средство поначало не е самостоятелно основание за освобождаване.

Как се определя обезщетението?

При цялостна или частична липса обезщетението се определя според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.

При повреда се отчита намаляването на стойността на товара, като се прилагат съответните ограничения на отговорността.

При международен автомобилен превоз следва да се проверят:

  • чл. 23–29 CMR;
  • приложимостта на лимита на отговорността;
  • брутното тегло на липсващия или повредения товар;
  • декларираната стойност на товара;
  • обявеният специален интерес от доставянето;
  • превозната цена;
  • митническите сборове;
  • останалите разноски по превоза;
  • наличието на умишлено или приравнено на умишлено неправомерно поведение.

В българското законодателство е възприет лимит от 8,33 разчетни парични единици, или специални права на тираж, на килограм липсващо бруто тегло.

Приложението му трябва да се преценява според конкретния превоз, приложимите международни актове и националното право.

Лимитът не следва да се прилага механично към всяка претенция.

При условията на чл. 29 CMR превозвачът може да загуби правото да се позовава на разпоредбите, които изключват или ограничават отговорността му.

Възражения при явни и скрити повреди

Явни липси и повредиВстъпване в права на превозвача

Когато повредата или липсата е видима при доставянето, получателят трябва да направи конкретно възражение най-късно при предаването на товара.

Възражението следва да бъде отбелязано в:

  • CMR товарителницата;
  • приемо-предавателния протокол;
  • документа за доставка;
  • констативен или авариен протокол;
  • друг документ, подписан от превозвача.

Общи изрази като „приема се с резерви“ могат да се окажат недостатъчни. Следва да се посочат видът, количеството и външните белези на щетата.

Скрити липси и повреди

Когато щетата не може да бъде установена при обикновен преглед, възражението трябва да бъде направено писмено в срока по чл. 30 CMR – до седем дни от доставянето, без да се броят неделните и празничните дни.

Забавена доставка

Претенция за обезщетение поради забавяне следва да бъде заявена писмено в 21-дневния срок по CMR.

Пропускането на тези срокове не във всички случаи погасява самото право, но значително влошава доказателственото положение на правоимащото лице.

Възниква презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Погасителна давност по CMR

Исковете, свързани с превози, подчинени на CMR, по принцип се погасяват с едногодишна давност.

При умишлено неправомерно поведение или вина, която според правото на сезирания съд се приравнява на такова поведение, срокът е три години.

Началният момент зависи от вида на претенцията:

  • при частична липса, повреда или забава – от деня на доставянето;
  • при цялостна липса и уговорен срок – от тридесетия ден след изтичането на срока;
  • при цялостна липса без уговорен срок – от шестдесетия ден след приемането на товара;
  • във всички останали случаи – след изтичане на три месеца от сключването на договора за превоз.

Писмената рекламация може да спре давността до деня, в който превозвачът писмено отхвърли претенцията и върне приложените документи.

Поради краткия срок всяка претенция трябва да бъде подготвена незабавно след установяване на щетата.

Прилага ли се едногодишната давност към суброгиралия се застраховател?

Тук е необходимо важно разграничение.

Пряк иск на правоимащия срещу превозвача

Когато собственикът на товара, изпращачът, получателят или друго правоимащо лице предявява претенция срещу превозвача по CMR, по правило се прилага специалната давност по чл. 32 от Конвенцията.Встъпване в права на превозвача

Иск на застраховател по застраховка на товара

В българската съдебна практика е прието, че едногодишният срок по чл. 32 CMR не се прилага към иска на суброгиралия се застраховател по застраховка на товара срещу превозвача или срещу застрахователя по неговата отговорност.

За този суброгационен иск се приема приложимост на общата петгодишна давност, която започва да тече от плащането на застрахователното обезщетение.

Това разрешение е относимо към законовата суброгация на имуществен застраховател и не трябва автоматично да се пренася върху всяко плащане, извършено от спедитор, подизпълнител или друго трето лице.

Плащане от спедитор или друго трето лице

При плащане от спедитор следва да се установи:

  • дали е платил собствено или чуждо задължение;
  • дали има законова суброгация;
  • дали е налице договорен регрес;
  • дали е сключена цесия;
  • дали е бил солидарно отговорен;
  • дали претенцията е между последователни превозвачи;
  • дали се прилага CMR или националното право;
  • кога е възникнало конкретното вземане;
  • какви възражения е могъл да противопостави първоначалният длъжник.

Поради това не може да се приеме общо, че всяко лице, което е платило транспортна щета, разполага с нов петгодишен срок от датата на плащането.

Регрес между последователни превозвачи

CMR съдържа специални правила за превоз, извършван последователно от няколко превозвачи.

Превозвачът, който е заплатил обезщетение, може да търси възстановяване от останалите превозвачи според причината за вредата и участието им в превоза.

Възможни са следните случаи:

  • вредата е причинена само от един превозвач;
  • вредата е причинена от няколко превозвачи;
  • не може да бъде установено кой точно е причинил вредата;
  • един от отговорните превозвачи е неплатежоспособен.

При тези отношения CMR предвижда специални правила за разпределение на отговорността и за началото на давностния срок на регресния иск.

Какви документи са необходими за претенция срещу превозвача?

За доказване на транспортна щета следва да бъдат събрани възможно най-рано:

  1. заявка-договор за превоз;Встъпване в права на превозвача
  2. спедиционен договор;
  3. CMR товарителница;
  4. фактура за стоката;
  5. опаковъчен лист;
  6. сертификати за тегло, качество и произход;
  7. приемо-предавателни протоколи;
  8. писмени резерви при доставката;
  9. снимки и видеозаписи;
  10. авариен протокол;
  11. доклад на авариен комисар;
  12. експертна оценка;
  13. документи от полиция, пожарна или друг компетентен орган;
  14. данни от GPS и тахограф;
  15. температурни разпечатки;
  16. документи за пломби и тяхното състояние;
  17. документи за претоварване;
  18. оферти и фактури за ремонт, сортиране или преопаковане;
  19. документи за унищожаване или продажба на остатъците;
  20. кореспонденция с превозвача и застрахователите;
  21. застрахователна полица и общи условия;
  22. решение по щета;
  23. платежно нареждане за изплатеното обезщетение;
  24. доказателства за правата върху товара;
  25. доказателства за уведомяване и рекламация.

Кой трябва да докаже щетата?

Ищецът следва да установи основните факти, от които произтича претенцията:

  • приемането на товара;
  • състоянието му при приемането;
  • липсата, повредата или забавянето;
  • размера на вредата;
  • правото си да получи обезщетението;
  • при суброгация – валидното плащане и основанието за встъпване.

След установяване, че товарът е приет в добро състояние и е доставен повреден или с липси, превозвачът трябва да докаже конкретното основание, на което се позовава, за да бъде освободен от отговорност.

Може ли спедиторът да предяви иск срещу фактическия превозвач?

Да, но не във всички случаи само въз основа на извършеното плащане.

Спедиторът може да разполага с претенция, когато:

  • е страна по договора с фактическия превозвач;
  • превозвачът е нарушил договорните си задължения;
  • спедиторът е понесъл вреда от това неизпълнение;
  • е обезщетил клиента си и има договорен регрес;
  • е получил вземането чрез цесия;
  • е изпълнил чуждо задължение при условията на чл. 74 ЗЗД;
  • има качеството на последователен или договорен превозвач;
  • специален закон му предоставя регресно право.

Следва да се установи и дали спедиторът не носи собствена отговорност, например поради неправилен избор на превозвач, неточни инструкции, липса на документи или поето договорно задължение за резултат.

Въпроси за CMR и регресни претенции

Приемане на товара без конкретни резерви

Общо отбелязване без описание на щетата затруднява доказването.Встъпване в права на превозвача

Късно изпращане на рекламацията

Кратките срокове по CMR изискват незабавна реакция.

Изпращане на претенцията до неправилното лице

Договорният превозвач, фактическият превозвач, спедиторът и застрахователят могат да бъдат различни лица.

Смесване на застраховката на товара със застраховката на превозвача

Двете полици имат различен предмет и различни предпоставки за плащане.

Липса на доказателства за плащането

При суброгационен или регресен иск плащането трябва да бъде доказано с надеждни счетоводни и банкови документи.

Неправилно определяне на давността

Не всеки иск, свързан с превоз, има еднакъв срок.

Правната квалификация на претенцията е решаваща.

Недоказан размер на вредата

Не е достатъчно да се представи само фактура за първоначалната стойност на стоката.

Следва да се докажат видът и степента на увреждането, остатъчната стойност и необходимите разходи.

Практически действия при установяване на щета

При видима или предполагаема транспортна щета е препоръчително:

  1. да не се подписват чисти документи за доставка;
  2. да се впишат подробни резерви в CMR;
  3. да се покани превозвачът за съвместен оглед;
  4. да се направят снимки преди и по време на разтоварването;
  5. да се запазят опаковките, пломбите и повредената стока;
  6. да се назначи авариен комисар или независим експерт;
  7. да се уведоми застрахователят;
  8. да се изпрати писмена рекламация;
  9. да се изискат GPS, температурни и тахографски данни;
  10. да не се унищожава товарът без документиране и съгласуване;
  11. да се провери давностният срок;
  12. да се установят договорният и фактическият превозвач;
  13. да се прегледат полиците и общите условия;
  14. да се анализира основанието за суброгация или регрес.

Адвокатска помощ при щети от международен превоз

Претенциите за липсващ, повреден или забавен товар изискват едновременен анализ на:

  • договора за превоз;
  • спедиционните отношения;
  • CMR товарителницата;
  • застрахователните полици;
  • търговските документи;
  • доказателствата за щетата;
  • приложимата погасителна давност;
  • международната компетентност;
  • приложимото материално право;
  • възможността за претенция срещу превозвача и неговия застраховател.

Неправилната квалификация на иска или пропускането на кратък срок може да доведе до отхвърляне на иначе основателна претенция.

За правна консултация относно CMR претенции, отговорност на превозвача, суброгационни и регресни искове се свържете нас на:

Телефон: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуална правна консултация.

Приложимото право, отговорните лица и сроковете следва да се определят според документите и обстоятелствата по конкретния превоз.

Встъпва ли спедиторът автоматично в правата на клиента след плащане?

Не. Трябва да се установи дали е платено чуждо задължение при наличие на правен интерес, дали има договорен регрес, цесия или друго специално основание.

Става ли спедиторът превозвач, след като плати щетата?

Не. По чл. 362 ТЗ спедиторът има права и задължения на превозвач, когато сам извършва изцяло или отчасти превоза. Плащането на щетата е отделен юридически факт, но встъпва в правата на увреденото лице.

Освобождава ли приемането на товара превозвача от отговорност?

Не автоматично. Приемането без резерви създава доказателствена презумпция, но тя може да бъде оборена с други доказателства.

Какъв е срокът за възражение при скрита повреда?

По CMR писменото възражение следва да бъде направено до седем дни от доставянето, без да се броят неделните и празничните дни.

Какъв е срокът при забавена доставка?

Писмената претенция за забава трябва да бъде заявена в 21-дневен срок.

Каква е давността за пряк иск срещу превозвача?

При международен превоз по CMR по правило тя е една година, а при умишлено или приравнено поведение – три години.

Каква е давността за суброгационния иск на застраховател на товара?

Според възприетото в българската съдебна практика се прилага общата петгодишна давност от датата на плащането на застрахователното обезщетение.

Може ли претенцията да бъде насочена директно срещу застрахователя на превозвача?

Възможността зависи от приложимото право, вида на застраховката, основанието на иска, условията на полицата и установената отговорност на превозвача.

Какво става, ако щетата е причинена от подизпълнител?

Договорният превозвач може да отговаря спрямо правоимащото лице и за действията на лицата, които използва за изпълнение на превоза. Вътрешните регресни отношения с подизпълнителя се разглеждат отделно.

/by
, ,

Обезщетение гражданска отговорност

Обезщетение гражданска отговорност

Най-честата последица след настъпване на пътнотранспортно произшествие е да се стигне до обезщетение по гражданска отговорност.

Тази претенция се отправя до застраховател по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ Обезщетение по гражданска отговорност

В случай,че своевременно е заведена застрахователна претенция в 7 дневният срок, застрахователят следва да се произнесе относно неговото задължение за изплащане на Обезщетение.

„Гражданската отговорност“ е задължителна застраховка. Тя покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство.

Застрахователната полица по Гражданска отговорност“ покрива всички рискове.

В това число влизат – имуществени и неимуществени вреди, разходи по лечение, пропуснати ползи, телесни увреждания, в това число смърт  и други.

При пътно произшествие с два автомобила с настъпили материални щети и без пострадали хора се попълва Двустранен констативен протокол.

При Гражданската отговорност в срок от 7 дни след инцидента виновният водач е длъжен да уведоми застрахователната си компания.

В този смисъл важно е да посочим, в кои случаи точно следва да се състави и попълни т.нар. двустранен протокол за настъпилото ПТП.

Двустранен констативен протокол се попълва, когато:Обезщетение по гражданска отговорност

  • Няма пострадали или убити хора;
  • В ПТП-то участват само две превозни средства;
  • Няма увредено имущество – освен тези на участниците;
  • Участниците  имат съгласие за вината и обстоятелствата, свързани с ПТП;
  • Двете превозни средства са в състояние да се движат на собствен ход след произшествието;
  • Двамата водачи не са употребили алкохол или упойващи вещества; • Двата автомобила са с български регистрационни номера.

Във всички останали случаи се уведомява КАТ, който трябва да посети местопроизшествието и съответно да издаде протокол за ПТП!

Изплащане на Обезщетение гражданска отговорност

Малко известен е фактът, че съществува долна граница на дължимото от застрахователя обезщетение и тази граница е отразена в Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор.

В срок от 45 дни от  предявяване на претенцията  По Гражданска отговорност, застрахователят има право да иска допълнителни документи.

В срок 15 работни дни от представяне на последният документ, Застрахователят трябва да определи и изплати обезщетението или представи аргументиран отказ.

Важно е да знаете, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не може да бъде по-дълъг от три месеца след завеждане на щетата.

Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от Кодекса на застраховането, размерът на застрахователното обезщетение обхваща действителната стойност на причинената вреда.

В случаите, когато не сте съгласни с размера на изплатеното Ви обезщетение, дори и да не разполагате с фактури за размера на щетите по автомобила Ви, може да заведете съдебно дело за осъждане на застрахователя да заплати размера на действително претърпените вреди.

В този случай по делото се назначава вещо лице, което е компетентно да изготви автотехническа експертиза, която да отрази действителния размер на нанесените щети по автомобила.

В тези случай, съдът ще определи действителния размер на дължимото от застрахователя обезщетение, ползвайки заключението на вещото лице

За допълнителни въпроси относно обезщетения по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за обезщетение по Гражданска отговорност ?

Срокът за изплащане на обезщетение по застрахователни претенции е 15 работни дни от предоставяне на последния изискан от застрахователя документ. При застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е фиксиран и друг срок-за окончателното произнасяне по претенция, независимо какви документи са изискани допълнително. Този срок е три месеца от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Как уведомявате застрахователя?

Задължението след ПТП да уведоми застрахователя е на виновния водач. Срокът за това е 7 дни.

Как се доказват материални щети по автомобила ?

Удостоверяването на размера на вредата при имуществени щети става с оглед. Извършва се от представител на застрахователя. Пострадалото имущество се снима, а за извършения оглед се съставя протокол. След огледа представителя на застрахователя е длъжен да ви поясни съдържащото се в протокола. При съгласие от ваша страна- го подписвате. Ако при събитието сте понесли и други разходи, например такива за ограничаване на вредите неотложен ремонт, те ще бъдат покрити по застраховката ако приложите съответните разходо- оправдателни документи за тях.

Как се изчисляватт нематериални вреди от ПТП ?

Нематериалните вреди се удостоверяват с медицински документи: експертизи, медицински бележки, удостоверения, епикризи, анамнези, протоколи от ЛКК или ТЕЛК, смъртен акт. Те показват само основанието за претенцията. Размера е предмет да споразумение със застрахователя. Ако такова не бъде постигнато, можете да търсите по висока компенсация чрез съда.

В случай че при ПТП нямам вина ?

Вината при настъпването на ПТП се определя в зависимост от отношенията между страните и записаното в Протокола за ПТП.Правото да да определи вината за ПТП има - КАТ пътна полиция. В протокола за ПТП се отбелязва кой от участниците е отговорен за събитието. Обикновено за него бива съставен и акт за нарушение. КАТ проверява валидността на гражданската отговорност. Застрахователят и номера на полицата се вписват в протокола на ПТП. Ако виновния водач управлява МПС-то без валидна полица, имате право да предявите претенция към Гаранционния фонд.

/by
,

Обжалване актове на КАТ

Обжалване актове на КАТ

Съгласно текстът на Закона административно-наказателно производство се образува след съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Това е т.нар. АУАН – акт за установяване на административно нарушение.

Абсолютно задължително е издаденият акт да се състави в присъствието на нарушителя и на свидетели. Неспазването на тази процедура е абсолютно основание за отмяна на същият. Обжалване актове на КАТ

Съществуват и различни хипотези на съставянето на актове в отсъствието на извършителите, но това са по-скоро изключения

ВАЖНО : Подписът на нарушителят – водач, в тази ситуация на съставен АУАН, не представлява признание за вина за установеното нарушение или за извършването му, с което да потвърждава написаното в АУАН-а.

Друго което следва да се отбележи : Неподписването на съставен АУАН не е пречка за последващп възражение и обжалване пред съд.

Писмени възражения  срещу съставен АУАН и изложеното в него се подават в 3-дневен срок от неговото съставяне.

Това не винаги е най-печелившата стратегия за бъдещо обжалване или отмяна на съставения АУАН от КАТ.  При обжалване актове на КАТ, ако прецените – оставете го без възражения !

Но, ако решите тези писмени възражения срещу съставен АУАН се подават до съответния началник на КАТ, който има правомощия да отмени или потвърди акта.

В случай на потвърден АУАН, се издава наказателно постановление. Това постановление като административен акт  следва да се обжалва пред Районен съд в 7-дневен срок от връчването му.

Обжалване актове на КАТЧрез адвокат или лично се подава жалба в Районен съд по местоизвършване на нарушението.

Ако накзателното постановление е обжалвано в срок, то Районният съд може да отмени наказанието, да го намали, да го потвърди.

ВАЖНО : Жалбата пред съда спира изпълнението на постановлението, т.е. глобата не може да бъде събирана, включително и принудително, преди да се произнесе Районният съд.

За допълнителни въпроси и информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

 

Как се обжалва наказателно постановление ?

Наказателно постановление се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от служители на административен орган, каквито са КАТ – СДВР. Неподписването на АУАН не спира издаването на наказателно постановление. Съдът се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението на Районен съд, примерно гр. СОФИЯ подлежи на обжалване пред Административен съд – София град. Това обжалване се нарича Касационно обжалване пред АССГ, а самата жалба, чрез която това се прави – касационна жалба.

Може ли да се обжалва наложена глоба с фиш по съдебен ред ?

Законът за движение по пътищата и Правилника за прилагането му не дават възможност пряко да се обжалват наложени наказания с фиш пред съда. В случай че сте съгласен с издаденият фиш, можете да го оспорите пред органа, който го е издал. В случай че оспорвате нарушението или размера на наложената глоба с фиш, можете да откажете да Ви бъде съставен фиш, както и да го подпишете. Тогава ще Ви бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и да започне административна процедура, завършваща с издаване и съответно обжалване на наказателно постановление.

Нарушенията, за които се налага глоба с фиш, обикновено са незначителни и глобите за тях не са големи, което не означава, че лицата, визирани като нарушители в същите, следва да се примиряват безропотно и нямат право да възразят, напротив.

Срок за обжалване на наказателното постановление ?

След връчването на издаденото от органа Наказателно постановление тече 7 дневен срок за обжалване пред Районен съд. Може да се обжалват всички наказателни постановления, освен тези, за които законът изрично предвижда, че са необжалваеми. Решението на Софийски районен съд подлежи на обжалване пред Административен съд, като срокът за обжалване е 14-дневен и тече от получаване на съобщението, че е изготвено съдебно решение на Районният съд.

/by
, ,

Разваляне на Нотариален договор

Разваляне на Нотариален договор

Нуждаете се от професионална консултация по бъдеща сделка за покупко – продажба на недвижим имот?

Случаите в които може да се иска разваляне на един нотариален договор са следните :

– При неплащане на цената е налице неизпълнение на поето с договор задължение, което е основание за развалянето му. Когато договорът има за предмет прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред.

– Наследникът може да упражни правото да иска разваляне на договор за покупко-продажба поради неплащане на цената в петгодишен срок, считано от датата на сключването на договора за покупко-продажба.

В случаите, в които е уговорено цената да бъде платена в определен срок след сключването на договора, този петгодишен срок тече от изтичането на срока за плащане.

Тъй като сделките по покупко-продажба на недвижими имоти имат вещно-прехвърлителен ефект. Валидното сключване предполага прехвърлянето правото на собственост да се извърши при  спазване  изискването на чл. 18 ЗЗД

Сделката да бъде сключена под формата на нотариален актРазваляне на Нотариален договор

Договор за имот е действителен  и законен когато е сключен в предвидената от закона писмена форма, на база на които е издаден нотариален акт и има съгласие за сключване на покупко-продажба между страните.

Сделка за покупко-продажба на имот може да се счете за недействителна и да бъде отменена от съда при следните условия:

ДОПУСНАТА ГРЕШКА

  • грешка – когато страна по договора не е знаела обстоятелства, които биха я спрели да сключи договора или е имала погрешни представи за обстоятелства касаещи покупко-продажбата.
  • Грешка в предмет на Нотариалния договор –  основание за искане за унищожаването му.
  • Грешка в лицето – основание за унищожаване и недействителност на договора.
  • Грешка в изчислението –  не съставлява основание за унищожаване на договор за покупко-продажба, подлежи на поправка.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Измама на една от страните

Ако една страна умишлено въведе в заблуда другата страна и бъде сключен договор, измамената страна може да иска разваляне на договора. Всичко това, предстой да бъде доказано пред компетентния съд.

ЗАПЛАШВАНЕ 

Когато една страна принуди друга страна да сключи договор за покупко-продажба на имот чрез заплахи и възбуждане на страх.

НЕДЕЕСПОСОБНО ЛИЦЕ

Унищожаем е и договор за имот, сключен от недееспособно лице, което при сключването му не е разбирало какво прави, нито пък е било способно да ръководи адекватно действията си.

Във  всеки нотариален акт, следва да сочи, че се сключва не е сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия за страните.

В случай, че страни по сделка сключат такъв договор, съдът следва да го обезсили изцяло.Разваляне на Нотариален договор

Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.

Разваляне по съдебен ред

Обичайна практика при недобросъвестни страни по сделката е използването на фалшиво пълномощно.

При сключване на предварителен договор за продажба  или покупка на недвижим имот се ползва пълномощно

ДАВНОСТ за ИСК ЗА УНИЩОЖАВАНЕ

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност.

Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора.

Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

Сделка за покупко-продажба може да бъде отменена и преди да се сключи в нотирална форма със съответните последствия за страната, която разваля сделката.

Сключването на предварителен договор трябва да бъде консултирано с адвокат за да се избегне рисковете при прехвърлянето на имота.

Моля, обадете ни се или ни пишете и добър адвокат от адвокатска кантора ще се свърже с вас при първа възможност. За допълнителна информация, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

/by
, ,

Отговорност на превозвача по CMR

Отговорност на превозвача по CMR

Един от най-честите въпроси при извършен транспортен превоз е въпроса за Отговорност на превозвача по CMR.

Отговорност на превозвача възниква винаги когато при автомобилен превоз на товари настъпи цялостна или частична липса, повреда на стоката или забава при доставката.

Това е един от най-често срещаните практически проблеми в транспортното, търговското и застрахователното право, особено при международни превози по CMR/ЧМР Конвенцията.

В практиката на адвокат по застрахователни и транспортни дела често възникват спорове между изпращач, получател, спедитор, превозвач и застраховател относно това кой носи риска за увредената или липсваща стока, какъв е размерът на обезщетението и в какъв срок трябва да бъде предявена рекламация или съдебен иск.

Какво представлява отговорността на превозвача?

Превозвачът отговаря за товара от момента, в който го приеме за превоз, до момента на неговото предаване на получателя.

Тази отговорност се реализира при претенция и Отговорност на превозвача по CMR, като обхваща:

Отговорност на превозвача по CMR

Отговорност на превозвача по CMR

  • пълна загуба на товара;
  • частична липса на стоката;
  • повреда или обезценяване на товара;
  • забава при доставката;
  • неправилно изпълнение на дадени транспортни инструкции;
  • неправилно предаване на товара;
  • неизпълнение на задължения по товарителницата.

При международен автомобилен превоз основният приложим акт е Конвенцията CMR, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставяне се намират в различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.

Значение на CMR товарителницата

При Отговорност на превозвача по CMR, CMR товарителницата е основният транспортен документ при международен автомобилен превоз на стоки.

Това е така, тъй като тя доказва сключването на договора за превоз, условията на превоза и приемането на товара от превозвача.

В товарителницата следва да бъдат посочени:

  • изпращач;
  • превозвач;
  • получател;
  • място и дата на приемане на товара;
  • място на доставка;
  • описание на стоката;
  • брой пакети;
  • маркировки и номера;
  • бруто тегло или друго количествено изражение;
  • превозни разноски;
  • митнически и други документи;
  • специални инструкции;
  • обявена стойност на товара, ако има такава;
  • специален интерес от доставката, ако е уговорен.

Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не унищожава договора за превоз, но може да затрудни доказването на съдържанието на превозното правоотношение.

Какво трябва да провери превозвачът при приемане на товара?

При приемане на товара превозвачът следва да провери видимото състояние на товара и опаковката, както и точността на данните в товарителницата относно броя на пакетите, маркировките и номерата.

Ако превозвачът няма реална възможност да провери тези данни, той трябва да впише мотивирани възражения в товарителницата.

Ако не бъдат вписани възражения, се приема, че товарът и опаковката са били във видимо добро състояние при приемането им за превоз.

Това е изключително важно в бъдещ съдебен спор, защото липсата на възражения в CMR товарителницата често поставя превозвача в по-неблагоприятна доказателствена позиция.

Кога превозвачът носи отговорност?

Превозвачът носи отговорност, когато липсата, повредата или забавата са настъпили между момента на приемане на товара и момента на доставката.

Отговорността на превозвача може да бъде ангажирана при:Отговорност на превозвача по CMR

  • изгубена стока;
  • доставена стока с липси;
  • доставена повредена стока;
  • повреда поради неправилно укрепване;
  • повреда при транспорт;
  • разваляне на температурно чувствителни стоки;
  • неправилно предаване на стоката;
  • забава при доставка;
  • отказ или невъзможност да се докаже правилно изпълнение на превоза.

Освобождаване на превозвача от отговорност

Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на причина, за която той не отговаря.

Такива основания могат да бъдат:

  • виновно поведение на изпращача или получателя;
  • неправилни инструкции от правоимащото лице;
  • присъщ недостатък на товара;
  • обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне;
  • последици, които превозвачът не е могъл да предотврати;
  • недостатъчна или неподходяща опаковка;
  • товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
  • особен характер на стоката, водещ до счупване, ръжда, изтичане, разваляне, изсъхване или нормална фира;
  • недостатъчна маркировка или номерация;
  • превоз на живи животни;
  • използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и вписано в товарителницата.

Важно е, че превозвачът не може да се освободи от отговорност само с твърдение за техническа неизправност на превозното средство. Доказателствената тежест за освобождаващите обстоятелства е върху превозвача.

Забава при доставяне на товара

Забава е налице, когато товарът не е доставен в уговорения срок. Ако срок за доставка не е уговорен, се преценява дали действителното времетраене на превоза надвишава разумния срок, необходим за добросъвестен и грижлив превозвач при конкретните обстоятелства.

Когато товарът не бъде доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, той може да се счита за изгубен.

Ако срок не е бил уговорен, товарът може да се третира като изгубен след изтичане на 60 дни от приемането му за превоз.

Тези срокове са особено важни при подготовката на рекламация, застрахователна претенция или съдебен иск срещу превозвача.

Размер на обезщетението при отговорност на превозвача

Размерът на обезщетението при липса или повреда на товара се определя според стойността на стоката към мястото и момента на приемането й за превоз.

Обикновено стойността се доказва чрез:

  • фактура;
  • договор за покупко-продажба;
  • борсова цена;
  • пазарна стойност;
  • митническа декларация;
  • складови документи;
  • експертна оценка;
  • счетоводни документи;
  • снимки и приемо-предавателни протоколи.

При вътрешни превози по Закона за автомобилните превози обезщетението за цялостна или частична липса е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.

Разчетната парична единица представлява специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд.

При международни превози по CMR следва да се преценява приложимата редакция на режима на ограничаване на отговорността, включително дали е приложим лимитът от 8,33 SDR/СПТ на килограм липсващо бруто тегло или друг лимит по приложимата CMR уредба.

При цялостна липса се дължи и връщане на превозната цена, митата и другите разноски по превоза.

При частична липса тези суми се връщат пропорционално.

Обявена стойност на товараОтговорност на превозвача по CMR

Изпращачът може да обяви по-висока стойност на товара в CMR товарителницата срещу допълнително заплащане.

В този случай обявената стойност може да замести стандартния лимит на отговорност.

Това е особено важно при превоз на:

  • скъпа техника;
  • автомобили;
  • медицинско оборудване;
  • фармацевтични продукти;
  • електроника;
  • бързооборотни стоки;
  • луксозни стоки;
  • товари с висока стойност при ниско тегло.

При липса на обявена стойност превозвачът често може да се позове на ограничението на отговорността, дори реалната стойност на товара да е значително по-висока.

Специален интерес от доставката

Освен обявена стойност, изпращачът може да впише в товарителницата и специален интерес от доставката. Това има значение при вреди, които надхвърлят стойността на самата стока — например пропуснати търговски срокове, договорни санкции, развалени последващи доставки или загуба на клиент.

За да се претендират такива допълнителни вреди, специалният интерес трябва да бъде ясно посочен в товарителницата.

Обезщетение при забава

При забава превозвачът дължи обезщетение само ако правоимащото лице докаже, че от забавата са настъпили реални вреди.

Обезщетението за забава по правило е ограничено до размера на превозната цена, освен ако е налице специално деклариран интерес или поведение на превозвача, което изключва ограничението на отговорността.

Кога ограниченията на отговорността не се прилагат?

Ограниченията на отговорността на превозвача не се прилагат, когато вредата е причинена умишлено или при поведение, което според приложимото право се приравнява на умисъл.Отговорност на превозвача по CMR

В практиката това може да включва случаи на:

  • измама;
  • съзнателно отклоняване от маршрута;
  • предаване на товара на неупълномощено лице;
  • грубо пренебрегване на инструкции;
  • изоставяне на товара без надзор;
  • липса на елементарни мерки за сигурност;
  • манипулиране на документи;
  • съзнателно укриване на информация за настъпила щета.

В такива случаи превозвачът може да загуби правото да се позовава на лимита на отговорност.

Рекламация при доставка

При доставка получателят трябва незабавно да провери състоянието на товара.

Ако са налице явни липси или видими повреди, възраженията трябва да бъдат направени още при приемането на товара.

При скрити липси или повреди възраженията трябва да бъдат направени писмено в кратък срок след доставката.

При дела за Отговорност на превозвача по CMR, режим срокът за скрити липси и повреди е 7 дни, като неделите и официалните празници не се броят.

При претенции за забава възражението трябва да бъде отправено писмено в срок до 21 дни от момента, в който товарът е бил поставен на разположение на получателя.

Ако получателят приеме товара без забележки и без своевременна рекламация, това може да се използва като доказателство, че стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата.

Какви документи са необходими при рекламация?

При рекламация срещу превозвач е важно да бъдат събрани всички доказателства още в първия момент след установяване на щетата.

Обичайно са необходими:Отговорност на превозвача по CMR

  • CMR товарителница;
  • транспортна заявка;
  • договор за превоз;
  • фактура за стоката;
  • фактура за навло;
  • опаковъчен лист;
  • снимков материал;
  • приемо-предавателен протокол;
  • протокол за щета;
  • митнически документи;
  • кореспонденция с превозвач и спедитор;
  • GPS данни;
  • температурни записи при хладилен транспорт;
  • свидетелски показания;
  • експертна оценка;
  • документи от застрахователя.

Колкото по-бързо се съберат доказателствата, толкова по-голям е шансът претенцията да бъде уважена доброволно или в съдебно производство.

Давност за иск срещу превозвач

Исковете, произтичащи от международен автомобилен превоз по CMR, се погасяват с кратка давност.

Общият давностен срок при дела за Отговорност на превозвача по CMR е една година.

При умишлено поведение или поведение, приравнено на умисъл, срокът е три години.

Началният момент на давността е различен според вида на претенцията:

  • при частична липса, повреда или забава — от датата на доставката;
  • при цялостна липса — от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок;
  • ако срок не е уговорен — от шестдесетия ден след приемане на товара от превозвача;
  • при други претенции — след изтичане на три месеца от сключване на договора за превоз.

Писмената рекламация спира давността до момента, в който превозвачът я отхвърли писмено и върне приложените документи.

След изтичане на давността искът не може да бъде упражнен чрез насрещен иск или прихващане.

Кой съд е компетентен при CMR спор?Отговорност на превозвача по CMR

При съдебни дела по CMR ищецът може да предяви иска пред съд, определен по споразумение между страните, както и пред съд в държавата, където:

  • ответникът има обичайно местопребиваване или основно място на стопанска дейност;
  • се намира клонът или агенцията, чрез която е сключен договорът за превоз;
  • товарът е бил приет от превозвача;
  • товарът е трябвало да бъде доставен.

Това дава възможност за избор на съд при международни транспортни спорове, но също така изисква внимателна правна преценка, за да не бъде предявен иск пред некомпетентен съд.

Застраховка „Отговорност на превозвача“

Застраховката „Отговорност на превозвача“ не е идентична със застраховка „Карго“.

Тя покрива отговорността на превозвача, когато такава отговорност действително е възникнала по закон или по договор.

Това означава, че застрахователят може да откаже плащане, ако:

  • превозвачът не носи отговорност;
  • липсват доказателства за щета;
  • не е спазен срокът за рекламация;
  • щетата попада в изключение по полицата;
  • няма валидна CMR товарителница;
  • липсва доказателство за стойността на товара;
  • липсва доказателство за причинна връзка между превоза и вредата.

Затова при транспортни щети е важно да се анализира не само Конвенцията CMR, но и конкретната застрахователна полица.

Електронна CMR товарителница

В практиката по дела за Отговорност на превозвача по CMR все по-голямо значение придобива електронната CMR товарителница.

Тя улеснява обмена на данни, проследяването на доставките и доказването на превозното правоотношение, когато е въведена и използвана съобразно приложимите правила.

Електронният документ обаче не отменя необходимостта от ясно доказване на приемането на товара, неговото състояние, доставката, възраженията и рекламациите.

Какво да направите при повреден или липсващ товар?Отговорност на превозвача по CMR

При установена липса, повреда или забава е важно да се действа незабавно.

Практическите стъпки са:

  1. Проверете товара при получаване.
  2. Впишете възражения в CMR товарителницата.
  3. Направете снимки на товара, опаковката и превозното средство.
  4. Съставете протокол за щета.
  5. Уведомете писмено превозвача.
  6. Уведомете спедитора, ако има такъв.
  7. Уведомете застрахователя.
  8. Съберете фактури и документи за стойността на товара.
  9. Изискайте GPS, температурни записи и други транспортни данни.
  10. Консултирайте се с адвокат по транспортно и застрахователно право.

Защо е необходим адвокат при отговорност на превозвача?

Споровете за отговорност на превозвача са сложни, защото обединяват транспортно право, търговско право, застрахователно право, международна компетентност, доказателствени правила и кратки давностни срокове.

Адвокат по CMR и транспортни дела може да помогне при:

  • изготвяне на рекламация;
  • анализ на CMR товарителница;
  • преценка на отговорността на превозвача;
  • изчисляване на обезщетение;
  • комуникация със застраховател;
  • подготовка на искова молба;
  • защита срещу претенции;
  • водене на дело срещу превозвач, спедитор или застраховател;
  • оспорване на отказ за изплащане на обезщетение.


Warning: Undefined array key "question" in /home/lawyerbu/public_html/wp-content/plugins/structured-content/templates/shortcodes/multi-faq.php on line 5

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

/by
, ,

Замяна на недвижим имот

Замяна на недвижим имот

В последните години след изграждането на качествени имоти в населените места се стигна до сделки за замяна на недвижим имот.

Тази замяна има форма за действителност на сделката и това става отново с нотариален акт.

Възниква въпросът  -при замяна на недвижими имоти в различни населени места – кой нотариус е компетентен.

С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права, а правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната.

Предмет на задълженията по договора за замяна могат да бъдат заместими и незаместими вещи, движими и недвижими вещи, родово определени или индивидуално определени вещи и пр.

Заменяните вещи могат да бъдат от различен вид: движима срещу недвижима вещ, заместима срещу незаместима вещ, индивидуално определена срещу родово определена вещ, и пр.

Всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Договорът за замяна е уреден като две насрещни продажби. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален.

Като двустранен договор към него следва да се прилагат и всички общи правила относно двустранните договори, доколкото прилагането им не е изключено на друго основание.Замяна на недвижим имот

Компетентност на нотариуса ? 

В тази ситуация, ще се върнем на основното правило, а именно, че компетентен да изповяда сделката с имот е нотариус в съдебния район, където се намира имотът.

Когато се касае за различни райони на комптентност изборът е предоставен на  страните по сделката.

Те сами следва да преценят къде ще е по-удобно да се явят за сделка.

Нотариалният акт ще има равностойна тежест и правна сила, независимо по местонахождението на кой от имотите е съставен.

Важно: при вписване на нотариалния акт за замяна се извършва в службата по вписванията на района, където се извършва сделката, както и в района, където се намира другия имот.

Нотариусът, който изповядва сделката, изготвя необходимия брой преписи и други документи

Същия служебно изпраща документите след вписване на нотариалния акт за замяна на нотариус в района по местонахождение на другия имот.

Особености на замяната на недвижим имот          

Важно е да се знае, че страните по замяната нямат задължение да доказват парична еквивалентност на имотите. Дали е налице разлика в цената и нужда от доплащане на тази разлика, зависи изцяло от тяхната лична преценка.

Интерес представлява хипотезата, при която предмет и на двете насрещни престации по договора за замяна са идеални части от различни вещи, принадлежащи на едни и същи лица.

В този случай заменителите притежават в съсобственост вещите – предмет на техните задължения по договора за замяна.

В съсобствеността могат да участват само заменителите или освен тях – и трети лица.  Разбира се, съществен момент е да е налице относителна равнопоставеност на насрещните имоти, като стойност. Замяна на недвижим имот

В противен случай сделката е оборима, като продажба на ниска цена и наличието на фиктивност при явно неизгодни условия.

Определяне на данъчните задължения по сделката за замяна.

Взема се по-високата данъчна оценка на двата насрещни имота и се изчисляват разноските за сделката.

Страните следва взаимно и предварително да уговорят, как точно следва да бъдат поделени и разпределени тези разходи.

Местен данък се заплаща при изповядването на сделката пред нотариуса в общината по местонахождението на недвижимия имот, който е с по-висока стойност.

За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 897 90 43 91, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява Договорът за замяна ?

Чрез тази процедура се осъществява прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот (по смисъла на чл. 11 от Закон за собствеността) срещу друга вещ или други прехвърлими права, вкл. и ограничени вещни права върху недвижими имущества (чл. 222 от ЗЗД във вр. с чл. 18 и чл. 223 от ЗЗД).

Кои са страните по Договор за замяна ?

Страни по договора за замяна на недвижим имот могат да бъдат всички физически и юридически лица, както и държавата и общините. Недееспособни и ограничено дееспособни лица могат да бъдат страна по този договор само ако се представляват от своите законни представители (родители, настойници, попечители) и при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 2 от СК и чл. 12, ал. 3 от СК.

Къде следва да се изповяда сделката ?

Страните по договора за замяна на недвижим имот (заменители) изповядват сделката пред нотариуса, в чийто район се намира недвижимия/-ите имот/-и, предмет на замяната, Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът (чл. 466, ал. 1, изр. второ от ГПК), ако имотите са няколко и са в районите на различни районни съдилища, нотариалният акт трябва да се впише в службите по вписвания на всеки един от тези райони.

Особености на замяната на недвижим имот

трябва да се има предвид, че прехвърлянето, а следователно и замяната, на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя (заменител), че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка

/by

Пишете ни info@lawyer-bulgaria.bg

НИЕ ще Ви отговорим при първа възможност, не по-късно  в рамките на работния ден. Кантората цели да осигури надеждна и адекватна  правна защита на Вашите интереси и бързо решение по всеки казус на клиенти, заедно с професионална правна помощ по казуси.

КОНТАКТИ НА КАНТОРАТА

Правна Кантора „Д. Владимиров“| Адвокат граждански дела| ул.„Александър Жендов” 6, 1113 гр. София
Факс: +359 2 858 10 25 | Email: info@lawyer-bulgaria.bg

Кантора „Д.Владимиров“ представлява клиенти в на територията на страната, включително при съдебни дела в гр. София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Благоевград и др.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Информацията, съдържаща се в този уебсайт, е само за общи информационни цели. Информацията се предоставя от „Правна Кантора Д. Владимиров“, като се стремим да поддържаме актуална информация. Същата не съдържа правни съвети за Вашият случай, а само и единствено обща информация за казуси на клиенти, с оглед пълнота, точност, надеждност, пригодност или наличност на уебсайта или информацията,  услугите или свързаните с тях графики, съдържащи се в уебсайта за всякакви цели.

За Нас | Пишете ни | Адрес | Общи условия | Декларация за поверителност