Публикации

Съдебна делба на наследство

В последните няколко години особено актуален стана въпроса за съдебна делба на наследство.

Често към нас като адвокат за делба се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Трудно ли е да разделите справедливо съсобствения си имот?

Нашите опитни адвокати са специализирани в областта на съдебната делба и могат да ви помогнат да се справите успешно с делото си пред Районния съд.

Не позволявайте на стреса и несигурността, свързани с разделянето на имуществото, да ви тежат. ю

Доверете се на нашия екип, който ще ви помогне да намерите благоприятно решение. Свържете се с нас днес и ни позволете да ви помогнем да постигнете успешен резултат.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти.

Законът за наследството допуска възможност няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ.

ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД РАЙОНЕН СЪД

Когато се открие наследството (т.е. след смъртта на наследодателя) и има само един наследник – цялото наследство преминава към него. Усложнения възникват, разбира се, когато има повече от един наследник, тъй като между тях се създава дялова имуществена общност като всеки един сънаследник има идеална част от собствеността на всяка вещ, част от наследствената маса.

Съгласно закона за наследството, всеки един от наследниците може да поиска винаги делба на наследството, с която имуществената общност да бъде прекратена.

Никой не може да бъде в „принудителна съсобственост“, в този смисъл, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗН: Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя“, а съгласно чл. 34 от ЗС:“

Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н).

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Начините за прекратяване на съсособственост са :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните.

Вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:

– градска част най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
– курортни зони – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
– вилни зони – най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
– села – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството

Не се допуска разделяне на:
– ниви на части по-малки от 3 декара;
– ливади на части по-малки от 2 декара;
– лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти.

Б/ Съдебната делба е производство, което прекратява съсобствеността при :

Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
При съдебен развод между съпрузи ;
Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост;
При сделки с физическо или юридическо лице,
Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.

Във всички изборени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследствени имоти,

Можем да предложим подготовка на цялостната документация, когато се касае за доброволна или съдебна делба.

Съдебна делба наследство – особености

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството.

Важно условие при провеждането на процедурата по съдебната делба на наследствени имоти е участието на всички налични съсобственици.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи.

Съгласно закона съдебен иск за

делба и вещни права върху недвижим имот,
делба на съсобствен недвижим имот, за граници
защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред Районен съд

В същото време законът определя, че съдебен иск за делба на наследство, унищожаване завещания, делба на наследство се предявява по местонахождение на имота.

За допълнителна информация и справки, обърнете се на телефон 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Кога може да се пристъпи към съдебна делба наследствен имот ?

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ чрез договор.

Пред кой орган следва да се поиска съдебна делба на имот ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, като избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

Колко време трае съдебната делба ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите. Обичайно двете фази на делбата приключват в рамките на няколко месеца.

Какво представлява първата фаза на делбата ?

Първата фаза завършва със съдебно решение за допускане на делба. Съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и каква е частта на всеки съделител. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва втората фаза на делбения процес

Какво предстои във втората фаза на делбата ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота. Съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В това заседание могат да бъдат отправени претенции за обезщетение , в случай, че някой от съсобствениците е ползвал съсобствения имот лично и е лишил останалите от ползите от имота / обезщетение по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността/. В първото открито съдебно заседание от фазата на извършване на делбата сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза

Как се дели неподеляем имот - жилище в съдебна делба ?

Когато предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител, който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище. Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок паричното уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

30.03.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Какъв е срока за регресен иск ?

Със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се застрахова отговорността на водача на определено МПС за вредите, нанесени от трети лица. След като застрахователя плати обезщетението, извършителите не са наясно за това какъв е срока за регресен иск ?

Застрахователят, който е платил обезщетение за ПТП може да изиска обратно това обезщетение от виновния водач в конкретни хипотези;

В КЗ са уредени случаите с право на регрес към виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Това веднага поражда въпроса какъв е срока за регресен иск ?

Същност на регресният иск

В случай, че застрахованото лице плати доброволно на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди, застрахованият може да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение.

Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и щетите на третите лица

са причинени от застрахования след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго опйващо вещество,
без да има свидетелство за управление на МПС,
без да са взети мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати на третото лице,

Застрахователят има право да търси от застрахования стойността на всичко, което е заплатил на увреденото лице, което право се нарича регресно право на застрахователя.

В този случай давността, с която се погасява вземането на застрахования срещу застрахователя е петгодишна и започва да тече от датата, на която застрахованият е платил на третото увредено лице.

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от датата, на която застрахователят е изплатил обезщетението на увреденото лице.

Правна уредба на регресният иск

Съгласно чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования.

В този смисъл претенцията на Застрахователя или Гарационен фонд е за всичко платено на застрахования, както и лихви за забава.

Съгласно Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ по застраховки „Гражданска отговорност“ се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“

Основания за регресен иск по чл. 227 КЗ

Съгласно Кодекса на застраховането застрахователят има право на регресен иск в случаите когато:

Застрахованият, управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество;
Застрахованият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението;
Застрахованият не е разполагал със свидетелство за правоуправление;

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава регресен иск ?

Регрес е правото на застрахователя да възстанови извършено от него застрахователно плащане от трето лице, частично или изцяло отговорно за щетата. Съгласно КЗ, застрахователят има право на регрес. Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Правото на регресен иск на застрахователя възниква при наличието на няколко предпоставки. Дали те са налице, следва да се преценява съобразно конкретните документи и доказателства.

Как се предявява регресен иск ?

Предпоставка за предявяването на регресен иск пред съда е извършено валидно плащане на щетата на пострадало лице в ПТП. Основание за предявяване на иска е суброгация в правата на застрахованият извършител към пострадалото лице от страна на платилият застраховател.

Кога се предявява регресен иск ?

16.03.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Оспорване на наследство и завещание

Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с направеното завещание от наследодателя. Потърсете правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание.

Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени.

Завещанието може да се оспорва и ощетеният наследник да получи това, което му се полага по право, категорични са специалистите.

Този въпрос е регламентиран в Закона за наследството.

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Искът по ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството
За завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

В ЗН няма изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност.

За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Наследниците с право на запазена част съгласно закона са децата, съпругът (съпругата) и родителите на починалия.

За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение.

За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството. Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя. Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания

Първото основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. То е свързано със завещателната дееспособност. За да може едно лице да изготви валидно завещание, то трябва да е навършило пълнолетие и да може да действа разумно. Трябва да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС).

Пълно запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. Спорен е въпросът за завещателната дееспособност на ограничено запретените лица. Според една част от мненията, лице, което поставено под ограничено запрещение, не може да да бъде дееспособно за изготвяне на завещание. Съдебната практика обаче възприема обратното становище.

Приема за решаващ фактор конкретната фактическа възможност за разумни действия на лицето, а не юридическото ограничаване на дееспособността.

Поради тази причина в едно съдебно дело по оспорване на наследство и завещание дееспособността на лицето се преценява към датата на съставяне на завещанието. Без значение е дееспособността на лицето преди извършването на завещание.

Второто основание за унищожаемост на едно завещание е уредена в чл. 43, ал. 1, б. “б”, пр.1ЗН.

Според него грешката, която представлява несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на наследодателя, изготвил завещанието, е основание за оспорване.

Грешката може да се отнася както за лицето – наследник, така и за предмета на наследяване. Грешката в името на наследника не опорочава завещанието, при положение че в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (Решение №284-2000-I г.о. ВКС).

Възможно е грешката да бъде в мотива за изготвяне на завещанието и тя е изведена като самостоятелно основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на наследство и завещание.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила.

Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане. В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост.

В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието.

За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвите съответния документ.

Възможно ли е лишаване от наследство ?

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. За случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от наследодателя.

В кой случай е възможно оспорване на наследство ?

Според Закона за наследството не може да наследява този, който е недостоен, който: 1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано; 2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; 3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Как се случва лишаването от наследство ?

наследодателят не може преживе да “лиши” от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат. След като с влязло в сила решение съдът установи недостоен, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Има ли давност за наследството по закон ?

Правото да се иска от съда да постанови намаляване на завещания и дарения се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от датата на смъртта на наследодателя. Но давността не се прилага служебно, а трябва да бъде инициирано възражение. По отношение на завещанията срокът започва да тече от смъртта само ако се знае, че има направено завещание и че то е прието. Ако наследниците със запазена част нямат представа, че е направено завещание, 5 годишния период започва да тече от момента на узнаването за завещанието или от момента на вписване обявяване на завещанието в Агенция по вписванията. Но за да се счита, че има узнаване за завещанието, не е достатъчно само обикновно уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на някого. С такава информация не може да се определи дали е накърнена запазената част или не. Трябва да има конкретни данни какво точно е завещано, неговия обем, универсално завещание ли е било или завет, а така също и дали е прието завещанието или не. В практиката се счита, че най-ранният момент, в който започва да тече давността, е момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието

15.09.2016/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти споделят, че не са наясно с условията на развод между съпрузи по взаимно съгласие.

Затова задават и въпроса: Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Дългогодишният опит на бракоразводен адвокат, в производството по развод може да спести много усилия и средства.

Важното е да се стигне до най-адекватното решение за своя клиент.

Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака

Дело за развод по взаимно съгласие

Когато съпрузите са съгласни сключеният между тях брак да бъде прекратен по тяхно взаимно съгласие

Този иск се предявява по постоянния адрес на единия от тях, заедно със сключено Споразумение по чл. 51 СК.

Обикновено местоживеенето на детето се определя при родителя, на който се предоставя упражняването на родителските права.

Когато децата са повече от едно, както законът, така и съдебната практика третират разделяне на деца като изключение, а не като правило.

Предпоставки за развод по взаимно съгласие

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:

а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК).

Това съгласие се изразява писмено от двамата съпрузи в съдебното заседание, поради което те са длъжни да се явят лично.

Законодателят е предвидил съпрузите да заявят същото лично и пред съда в насроченото открито съдебно заседание и да заявят, че желаят да се разведат.

При неизпълнението на личното им явяване се предвижда делото да бъде прекратено. Това е случая, освен ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина.

Съгласието се изразява от съпрузите пред съда, като те са длъжни да се явят в първото по делото заседание лично, за да го изразят.

Двете страни при развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постигнат съдебно Споразумение по чл. 51 СК относно следните основни въпроса-последици от прекратяването на брака:

местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
упражняването на родителските права,
режимът на личните отношения и
издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода по взаимно съгласие.

Във бракоразводната практика има ситуация, в която и двамата съпрузи постигат взаимно съгласие за прекратяване на брака.

След като Районният съд се увери, че съгласието на двамата съпрузи е взето сериозно и непоколебимо.

Съдът пристъпва към насрочване на заседание и разглеждане на делото пред страните.

За целта, двамата съпрузи постигайки взаимно съгласие за прекратяване на брака, следва да се явят лично в открито съдебно заседание

Делото се гледа пред Районен съд

Целта е да се потвърди непоколебимо разстройство на брака.

В случай, че някой от двамата съпрузи не се появи на откритото заседание на Районния съд в деня на заседанието по бракоразводното дело по взаимно съгласие делото се прекратява.

В случай, че не са налице причина, насроченото съдебно заседание се отменя, а бракоразводното дело се прекратява.

Какво представлява Споразумението по чл. 51 СК ?

Това Споразумение по чл.51 урежда правните последици от прекратяването на брака при съгласие на двете страни.С него се определят :

местоживеенето и упражняването на родителските права от единия от двамата съпрузи;
личните отношения между съпрузите и децата,
въпросите за издръжка след развода, както и бъдещата издръжка на децата;
ползване на семейното жилище от единият от съпрузите
размер на издръжка между съпрузи,
носенето на фамилното име, ако съпругата желае да го запази или промени;

Съдебното споразумение по чл. 51 СК следва да бъде одобрено от Районен съд.

В Съдебно заседание следва да бъде представен и доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, към Агенция на Закрила на детето.

Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията е основание да се иска тяхното пререшаване в нов съдебен процес пред Районен съд.

Най-важният въпрос който Районен съд разглежда е с оглед интересите на децата.

От своя страна, Районният съд утвърждава Споразумението за развод по взаимно съгласие

Той утвърждава желанието на някоя от страните да възпитава и отглежда децата, като упражняването на родителските права и режима на личните отношения между децата и другият родител, както и издръжка за децата;

Внимателно се изписва и режима на личните отношения между родителите и децата

Тук се включват период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела.

Така ще получите адекватна правна консултация. Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности по развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас.

Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.

23.05.2016/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Как се делят наследствени имоти ?

Практиката ни по граждански дела за съдебна делба на недвижим имот е доста разнопосочна в последните няколко години. Като адвокати по наследствени дела отчитаме конкретната специфика на въпроса Как се делят наследствени имоти ?

Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя.

Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.

При наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода.

Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции.

Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.

Повечето добри адвокати по съдебна делба на наследствен имот и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини.

В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно делбната на наследствени имоти.

От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на делбата на наследствен имот.

В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат за съдебна делба на наследствени имоти и земя.

Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение при подготовката на всички необходими документи и образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.

В повечето случаи, когато се налага образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот , законът ясно и точно дефинира особеностите, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.

Преди да се пристъпи към образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот, съветваме всички наши клиенти си за намиране на най-правилното решение. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.Делба на наследствени имотие

Документи, необходими за съдебна делба

В повечето случаи, най-необходимите документи за образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот са следните:

данъчна оценка на имота;
скица проект за делбата;
удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
нотариален акт за собственост на сънаследниците;
договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.

Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е преди да образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот да намерим адекватно решение на проблема.

Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение, с което да ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като образуват гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.

Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите. А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.

За съжаление обаче, това не винаги е възможно. Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат.

Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА

Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:

за градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;

курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

Консултацията с адвокат по делба на наследствени имоти във връзка с наследствена земя ще Ви помогне за решаването на проблема.

Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:

ниви на части по-малки от 3 декара;
ливади на части по-малки от 2 декара;
лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, за да решите този проблем.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

28.02.2016/by lawyer