fbpx

Публикации

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице. Оспорване на фалшиво завещание

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието 

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.Оспорване на фалшиво завещание

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.Оспорване на фалшиво завещание

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

  1. изписване на изявената воля от нотариуса,
  2. Съставян протокол при прочитане на записаното,
  3. отбелязване на изпълнените формалности
  4. Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

В практиката по съдебни и наследствени дела, неминуемо се стига до разглеждането на въпроса за възражението по чл. 76 ЗН. Следва да бъде изяснено какво е значение на възражението чл. 76 ЗН ?

В съдебната практика съществено значение има възражението в чл.76 ЗН  за т.нар. относителна недействителност, която е особен вид – разпоредителната сделка.

Тя поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници. Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

Възражението по чл. 76 ЗН представлява защитна функция, насочена към сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване.

Разпоредбата на чл. 76 ЗН има за цел да обезпечи възможността неразпоредилите се сънаследници да получат реален дял от наследственото имущество към момента на неговото откриване. Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

Какво е действието на разпоредбата на чл. 76 ЗН ?Какво е възражение по чл. 76 ЗН ?

Целта е да се преотврати раздробяване наследствената маса.

В противен случай, това би създало затруднения и усложнения в съдебната делба

Това възражение по чл. 76 ЗН цели да запази възможността на неразпоредилите се сънаследници във втората фаза на делбата да се възползват от правата си по реда на чл.349 ал.2 ГПК и да упражнят правата си по чл.12, ал.2 ЗН.

При уважаване на възражението по чл. 76 ЗН  и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, ще върне имуществото в патримониума на призованите към наследяване лица.

След като това е налице, съдебната делба ще може да се допусне именно между тях.

По тълкуване на ВКС разпоредбата на чл.76 ЗН в ТР №1/2004г.  следи за интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на наследствено имущество.

Възражението по чл. 76 ЗН намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване.

Освен това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си.

Приложено е тълкуванието в т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС.

За кого се отнася възражението по чл. 76 ЗН ??

Възражение по чл. 76 ЗН могат да отправят лицата, който считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им.Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

Това са интереси, пряко свързани с поделянето на наследственото имущество.

Това се отразява пряко на значението на възражението по чл. 76 ЗН

Следва да се разгледа, че според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително.

За относително недействително следва да се приеме онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, като част от сънаследственото имущество да бъде поделено между наследниците.

Цента на възражението по чл. 76 ЗН не е да ограничи правото на наследник да се разпореди с дела си от наследственото имущество в полза на трети лица.

Целта на текста на възражението по чл. 76 ЗН не е да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред.  Значение на възражението по чл. 76 ЗН ?

Възражението по чл. разпоредбата на чл.76 ЗН ще бъде уважено, ако неразпоредилия се с дела си наследник възрази, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите.

Удостоверение за наследници

В последните няколко години са налице множество казуси по имотните дела за възстановяване на наследствени имоти.

Най-често проблемите се появяват вследствие неправилно или грешно издадени Удостоверения.

В повечето случаи грешките са от издателя  – отдел Административно обслужване“ – ЕСГРАОН в съответната общинска служба.Удостоверение за наследници

Удостоверение за наследници се издава след смъртта на едно лице – наследодател.  

Съгласно текста на чл.1 Закона за наследството „наследството се открива в момента на смъртта, в последното местожителство на починалия“.

Самото приемане на наследството, както и последващият отказ се извършват в съдебна процедура пред Районен съд, където е открито това наследство.

Приемането или отказът от наследство се вписа в Особена книга на Районен съд, с което се удостоверява официално извършеният отказ.

Ако наследникът недвусмислено е приел наследството, отказът му може да бъде отменен като незаконосъобразен.

За отмяна на официално вписан отказ като могат да бъдат посочени и действия, с които наследникът се опита да укрие приемането на наследствено имущество.

В практиката, се е разпространило и твърдението, че ако наследникът впише на свое име в данъчната служба наследствен имот, то той недвисмислено е приел наследството и отказ от такова е недействителен.

Съществува и схаващането, че ако наследникът извади удостоверение за наследници, се счита,че е приел наследството, което не може да бъде подкрепено.

Началният момент на приемането  на самото наследство е издаването на Удостоверение за наследници, с което от този момент, всички  държавни служби ще признаят съответното лице за наследник.

Вписване на останалите наследници ……

В голяма част от случаите умишлено НЕ СЕ ВПИСВАТ всички наследници, тъй като в някой населени места,процедурата е сравнително опростена.

Длъжностните лица в техническата служба на общината, не винаги извършват последващата проверка за легитимност

Често те издават едно Удостоверение за наследници, което реално не включва всички наследници.

Това води до много проблеми по делата за наследствто и възставновяване собствеността върху наследствени имоти и земеделски земи.Удостоверение за наследници

Съществува и др. гледна точка в процедурата по издаване на официални документи за наследяване.

Голяма част от лицата, наследници по закон, не знаят кои и какъв е броят на наследниците на техният наследодател.

Вписват само имената и броя на тези, които са им известни или от които имат полза.

Длъжностните лица в общинските служби „ЕСГРАОН“ не винаги следят и рядко извършват надлежна проверка върху легитимността на всички наследници

Когато това Удостоверение за наследници подадне в съдебната зала между дебелите корици на делбеното дело вече е твърде късно

Именно от тук броят на наследниците е удостоверен и трудно може да бъде оспорен.

Съществен въпрос в процедурата по изваждане на Удостоверение за наследяване е факта, че не всеки наследник знае и може да разбере кой от известните му сънаследници е починал. Удостоверение за наследници

Това трудно се контролира особено ако живеят в различно др. държава или др. населено място.

Същесвременно, за да се  издаде Удостоверение за наследници от общинската служба Административно обслужване „ЕСГРАОН“ се изисква Заявителя да посочи и другите наследници, с точен адрес и ЕГН.

Длъжностното лице следва да извърши служебна проверка, включително и в архива и гражданският регистър на починалите лица.

Самите длъжностните лица, които издават Удостоверение , са длъжни да проверят обстойно и надлежно цялата налична информация.Удостоверение за наследници

ВАЖНО: В делата за делба наследствени имоти е задължително участието на всички наследници.

За тези и др. въроси относно издаването на документи за наследяване можете спокойно да се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш въпрос, ще бъде разгледан с оглед на конкретната специфика или образуваният съдебен процес по делба на наследствени имоти.

Как да извадя и получа Удостоверение за наследници ?

Удостоверението за наследници е най-важният документ за удостоверяване на родствените връзки след смъртта на едно лице – наследодател. С този документи официално всички органи в странта признават вписаният за реален наследник.
Самото Удостоверението за наследници се издава след подадено писмено Заявление – формуляр от съответната общинска служба ЕСГРАОН
В Удостоверението за наследници задължително се записват всички останали наследници, като реално това е начинът едно лице да разбере дали има и др. наследници.

Колко струва удостоверение за наследници ?

Всяка община определя размера на таксите, които взема за извършване на административни услуги, затова таксата, която дължа, се определя с Решение на общинския съвет на общината по постоянния адрес на починалия.
Като най-груб пример ще дадем информация за Столична община където таксата е сегментирана в зависимост от срочността на издаване на Удостоверението на наследници и варира в следният диапазон :
За обикновена услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 7 дни – 5 лева.
За бърза услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 3 дни – 7, 50 лева.
За експресна услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от един работен ден – около 10 лева.
Посочените суми – не включват дължимите банкови такси при внасянето на сумите по сметка на Общинската служба ЕСГРАОН.

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея.  Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“Наследяване от завещание чужбина

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

Именно поради това, при наследяване от завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако то отговаря на изискванията на закона.

В регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт.

Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждание при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.Наследяване от завещание чужбина

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на
правото, което следва да се приложи, съгласно чл. 1, се прилагат при наследяване в случай на смърт.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламентът няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на регламента /чл.21, §1/ приложимо към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт, освен ако не е налице изключението на чл.21, §2.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri  предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Как наследяват братя и сестри ?

Наследството преминава към близки и роднини често са братя и сестри.

В този смисъл при определяне на наследствените казуси възниква въпросът как наследяват братя и сестри ?Как наследяват братя и сестри ?

При наследственото право и главно при наследяването по закон има две основни правила.

Първото правило е, че се наследява от наследници по закон, разположени в четири реда. Как наследяват братя и сестри?

Основно правило за наследяване е, че всеки кръг наследници изключва следващия изцяло.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от пълнокръвни братя и сестри“.

В този смисъл, ако наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред да наследи каквото и да е по закон. 

Ред за наследяване на наследници ?

Този ред е заложен в чл. 8, ал.1 и ал. 2 от Закона за наследството. Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.

Ако починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братя, сестри, дядо, баба, прадядо и прабаба.

Внуците ще изключат родителите на наследодателя. Ако няма деца или низходящи, се преминава към втория ред.

При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са т.нар. възходящи – родителите на наследодателя.

Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. В случай, че няма от този ред и те не са живи, идва третият кръг наследници съгласно Закона за наследството. 

Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. 

Как наследяват братя и сестри ?В случай, че наследодателят е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен

Първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Третият кръг от наследници по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай

 

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА 

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

  • При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Откриване на завещание

  • Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
    Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

  • Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
  • Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията