fbpx

Публикации

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ? Режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

 Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изграден Режим на лични отношенияа емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият  родител, може да поиска  това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

 

Замяна на недвижим имот

В последните години след изграждането на качествени имоти в населените места се стигна до сделки за замяна на недвижим имот.

Тази замяна има форма за действителност на сделката и това става отново с нотариален акт.

Възниква въпросът  -при замяна на недвижими имоти в различни населени места – кой нотариус е компетентен.

С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права, а правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната.

Предмет на задълженията по договора за замяна могат да бъдат заместими и незаместими вещи, движими и недвижими вещи, родово определени или индивидуално определени вещи и пр.

Заменяните вещи могат да бъдат от различен вид: движима срещу недвижима вещ, заместима срещу незаместима вещ, индивидуално определена срещу родово определена вещ, и пр.

Всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Договорът за замяна е уреден като две насрещни продажби. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален.

Като двустранен договор към него следва да се прилагат и всички общи правила относно двустранните договори, доколкото прилагането им не е изключено на друго основание.Замяна на недвижим имот

Компетентност на нотариуса ? 

В тази ситуация, ще се върнем на основното правило, а именно, че компетентен да изповяда сделката с имот е нотариус в съдебния район, където се намира имотът.

Когато се касае за различни райони на комптентност изборът е предоставен на  страните по сделката.

Те сами следва да преценят къде ще е по-удобно да се явят за сделка.

Нотариалният акт ще има равностойна тежест и правна сила, независимо по местонахождението на кой от имотите е съставен.

Важно: при вписване на нотариалния акт за замяна се извършва в службата по вписванията на района, където се извършва сделката, както и в района, където се намира другия имот.

Нотариусът, който изповядва сделката, изготвя необходимия брой преписи и други документи

Същия служебно изпраща документите след вписване на нотариалния акт за замяна на нотариус в района по местонахождение на другия имот.

Особености на замяната на недвижим имот          

Важно е да се знае, че страните по замяната нямат задължение да доказват парична еквивалентност на имотите. Дали е налице разлика в цената и нужда от доплащане на тази разлика, зависи изцяло от тяхната лична преценка.

Интерес представлява хипотезата, при която предмет и на двете насрещни престации по договора за замяна са идеални части от различни вещи, принадлежащи на едни и същи лица.

В този случай заменителите притежават в съсобственост вещите – предмет на техните задължения по договора за замяна.

В съсобствеността могат да участват само заменителите или освен тях – и трети лица.  Разбира се, съществен момент е да е налице относителна равнопоставеност на насрещните имоти, като стойност. Замяна на недвижим имот

В противен случай сделката е оборима, като продажба на ниска цена и наличието на фиктивност при явно неизгодни условия.

Определяне на данъчните задължения по сделката за замяна.

Взема се по-високата данъчна оценка на двата насрещни имота и се изчисляват разноските за сделката.

Страните следва взаимно и предварително да уговорят, как точно следва да бъдат поделени и разпределени тези разходи.

Местен данък се заплаща при изповядването на сделката пред нотариуса в общината по местонахождението на недвижимия имот, който е с по-висока стойност.

За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 897 90 43 91, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява Договорът за замяна ?

Чрез тази процедура се осъществява прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот (по смисъла на чл. 11 от Закон за собствеността) срещу друга вещ или други прехвърлими права, вкл. и ограничени вещни права върху недвижими имущества (чл. 222 от ЗЗД във вр. с чл. 18 и чл. 223 от ЗЗД).

Кои са страните по Договор за замяна ?

Страни по договора за замяна на недвижим имот могат да бъдат всички физически и юридически лица, както и държавата и общините. Недееспособни и ограничено дееспособни лица могат да бъдат страна по този договор само ако се представляват от своите законни представители (родители, настойници, попечители) и при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 2 от СК и чл. 12, ал. 3 от СК.

Къде следва да се изповяда сделката ?

Страните по договора за замяна на недвижим имот (заменители) изповядват сделката пред нотариуса, в чийто район се намира недвижимия/-ите имот/-и, предмет на замяната, Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът (чл. 466, ал. 1, изр. второ от ГПК), ако имотите са няколко и са в районите на различни районни съдилища, нотариалният акт трябва да се впише в службите по вписвания на всеки един от тези райони.

Особености на замяната на недвижим имот

трябва да се има предвид, че прехвърлянето, а следователно и замяната, на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя (заменител), че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка

Вписване на договор

ВПИСВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

Вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в имотния регистър представлява сложна процедура, състояща се от няколко компонента. За да бъде разбрана правилно и в дълбочина, следва да изясним обектите, субектите, различните взаимоотношения и техния характер.

При вписване на договор, свързан със законното функциониране на търговското предприятие, търговците се третират като основният субект на търговски правоотношения.

От своя страна, търговското предприятие представлява средството, чрез което търговците извършват своята търговска дейност.

Етапите и характерните особености, съпъстващи всяко вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в имотния регистър, са следните:Вписване на договор

  • Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър (ТЗ);
  • До влизане на сила на Закона за търговския регистър (ЗТЗ) прехвърлянето се обародваше и в Държавен вестник;
  • Вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника (чл. 16. ал. 1 ТЗ);
  • Ако няма друго споразумение, отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите (чл. 15, ал.3 ТЗ);
  • Всяко вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие и предшествано от разпореденото в чл. 264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прехвърлянето е възможно само ако е представена писмена декларация от страна на прехвърлителя, че няма непогасени задължения, свързани с имота. Такива задължения са: подлежащи на принудително изпълнения данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За установяване наличието или отсъствието на такива задължения се извършва данъчна оценка.

Легални изисквания относно вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие:

  • Когато се предвижда прехвърляне на недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в имотния регистър. Това става в службата по вписванията по местонахождение на имота (чл. 16, ал.4 ТЗ)
  • Сделките, сключени съггласно визирания член 16, ал. 4 ТЗ, са безвъзмездни, а в практиката се приравняват към апортните вноски. Последните са освободени от местен данък (чл. 48, ал.1, т.9 Закон за местните данъци и такси)
  • Процесът на вписване на договор в службата по вписвания поместно има единствено оповестителен характер. Целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лицата, придобили последователно правата върху имота.

Визираното вписване на договор има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот – оповестяване извършеното по отношение на имота действие. Тази негова характеристика определя и реда, по който ще бъде осъществено.

Редът по вписване на договор / актове относно недвижими имоти е регламентиран в Раздел II на Правилника за вписванията (ПВ). В случай че не е посочен сред актовете за покупко-продажба, визирани в чл. 4 от Правилника, има специфичен момент. Този специфичен момент се изразява в съотнасянето на договора към категорията „други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

Всички изискванията за вписване на договор следват не само процедурата по чл. 16 ал. 4 ТЗ, но следва да бъдат изпълнени и всички общи изисквания  чл.6ПВ.

При вписване на договора, визиран по-горе, се плаща такса в размер на 0,1% върху цената, по която е таксуван актът. Тази такса се определя съгласно удостоверения материален интерес по чл. 97, ал.1, т.2 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)

Какъв е срока за регресен иск ?

Със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се застрахова отговорността на водача на определено МПС за вредите, нанесени от трети лица. След като застрахователя плати обезщетението, извършителите не са наясно за това какъв е срока за регресен иск ?

Застрахователят, който е платил обезщетение за ПТП може да изиска обратно това обезщетение от виновния водач в конкретни хипотези;

В КЗ са уредени случаите с право на регрес към виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Какъв е срока за регресен иск ?

Това веднага поражда въпроса какъв е срока за регресен иск ?

Същност на регресният иск 

В случай, че застрахованото лице плати доброволно на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди, застрахованият може да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение.

Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и щетите на третите лица

  1. са причинени от застрахования след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго опйващо вещество,
  2. без да има свидетелство за управление на МПС,
  3. без да са взети мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати на третото лице,

Застрахователят има право да търси от застрахования стойността на всичко, което е заплатил на увреденото лице, което право се нарича регресно право на застрахователя.

В този случай давността, с която се погасява вземането на застрахования срещу застрахователя е петгодишна и започва да тече от датата, на която застрахованият е платил на третото увредено лице.

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

Регресното право на  застрахователя срещу застрахования се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от датата, на която застрахователят е изплатил обезщетението на увреденото лице.

Правна уредба на регресният иск

Съгласно чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования. 

В този смисъл претенцията на Застрахователя или Гарационен фонд е за всичко платено на застрахования, както и лихви за забава.

Съгласно Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ по застраховки „Гражданска отговорност“ се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“

Основания за регресен иск по чл. 227 КЗКакъв е срока за регресен иск ?

Съгласно Кодекса на застраховането застрахователят има право на регресен иск в случаите когато:

  1. Застрахованият, управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество;
  2. Застрахованият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението;
  3. Застрахованият не е разполагал със свидетелство за правоуправление;

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава регресен иск ?

Регрес е правото на застрахователя да възстанови извършено от него застрахователно плащане от трето лице, частично или изцяло отговорно за щетата. Съгласно КЗ, застрахователят има право на регрес. Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Правото на регресен иск на застрахователя възниква при наличието на няколко предпоставки. Дали те са налице, следва да се преценява съобразно конкретните документи и доказателства.

Как се предявява регресен иск ?

Предпоставка за предявяването на регресен иск пред съда е извършено валидно плащане на щетата на пострадало лице в ПТП. Основание за предявяване на иска е суброгация в правата на застрахованият извършител към пострадалото лице от страна на платилият застраховател.

Кога се предявява регресен иск ?

Споразумяване във вреда на представлявания ?

Често при сделки и предоставяне на права на едно лице се стига до споразумяване във вреда на представлявания.

Увреждане по смисъла на чл. 40 ЗЗД е налице, когато последиците на сключената сделка биха могли да навредят на представлявания.

Достатъчно е сделката да създава опасност от настъпване на вреди без да е необходимо те непременно да са настъпили.

Преценката за наличието на увреждане се извършва към момента на сключване на договора.

Основания за възникване вреда за представляванСпоразумяване във вреда на представлявания

Практиката сочи, че най-често вредата за представлявания се изразява в значителната разлика между уговорената и пазарната цена на предмета на сделката.

Споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД е налице и когато представителят и третото лице са знаели или не са могли да не знаят за увреждането на представлявания, като са действали умишлено или при груба небрежност.

Негативни последици следва да понесе не само този, който активно съдейства на злото, но и онзи, който го търпи при мълчаливо и пасивно вреда.

Умисълът, съответно грубата небрежност следва да се преценява към момента на сключване на сделката

Този умисъл следва да покрива факта, че представляваният е или ще бъде увреден без да се изискват точни и цялостни представи за характера на увреждането.

Лека небрежност на представител не е достатъчна, за да задейства нормата на чл. 40 ЗЗД.

Предложеното разширително тълкуване не лишава третите лица от закрилата, която законът тъй последователно им предоставя.

Недобросъвестността не се предполага, тъй като липсва презумпция в тази насока. Търсещият защита носи тежестта да докаже, че представителят е знаел за увреждането

Елементи на увреждането на упълномощителСпоразумяване във вреда на представлявания ?

Такова знание може да се доказва чрез ноторни (публично) факти, чрез установяване на средните пазарни цени за определени вещи

  • Цени на недвижими имоти,
  • Борсови цени на стоки и суровини,
  • Търговия за вещи с цени по известни тенденции или очаквания за развитие на пазара.

Законът определя параметри на това разминаване в стойностите, за да се квалифицира то като увреждане по смисъла на чл. 40 ЗЗД, но допуска и допълнителни критерии.

Субективен елемент – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания.

Този втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД

„Споразумяването“ не съставлява отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор.

Това „споразумяване“ между представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания

Това е първият елемент от фактическия състав на иска по чл.40 ЗЗД.

Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен

Необходимо е и двете страни да  знаят (осъзнават), че ще настъпят правни последици за представлявания.

Недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.

Субективната преценката се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключването на договора.

Във всеки случай твърдите граници не са добро нормативно разрешение, защото увреждането може да се крие не само в цената, но и в останалите клаузи на договора.

Отмяна на наказателно постановление

В случай на извършено административно нарушение, законът предвижда издаването на акт за установяване на административно нарушение. Въз основата на този издаденият АУАН се издава и Наказателно постановление.

Всеки гражданин може да търси обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.

Най-честият случай, в който може да се претендира такова обезщетение, е при отмяната на наложени наказателни постановления

Наказателното постановление е окончателният акт, с който се налага наказание за извършено административно нарушение.

Този тип нарушения са уредени в редица закони и се санкционират с административни наказания.

Това, което разграничава административните нарушения от престъпленията, са именно санкциите, начинът, по който се налагат и преди всичко.

В този случай определящо е степента на обществена опасност на извършеното деяние.

Кога се издава АУАН и Наказателно постановление ?

Затова често пъти хората се интересуват от начините и средствата за отмяна на наказателно постановление.Отмяна на наказателно постановление

Съдебното производство по отмяна на наказателно постановление е от административно – наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от нарушителя, посочен в акта.

Кога се отмяна на наказателно постановление ?

Всеки нарушител, следва да получи и му бъде връчен както акт за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление.

Съгласно чл.44 ал.2 ЗАНН в 3 дневен срок, след като е получил акта, нарушителят има възможност да представи своите възражения.

Административно наказаващият орган следва да укаже и изиска подпис на лицето получило акта за установяване на административното нарушение.

Липсата на подпис и съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, извън изрично установените в чл. 43 ЗАНН случаи.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административно – наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с доказателства, че е налице реално административно нарушение, извършено виновно от нарушител.

Случаи, в които издаденият в нарушение АУАН е довел до Наказателно постановление : Отмяна на наказателно постановление

  • не са издадени от надлежен орган
  • не са издадени в установените законови срокове или
  • не съдържат изискуемите от закона реквизити или
  • са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление

като с оглед на тези обстоятелства, Наказателно постановление следва да бъде отменено от Районен съд като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено

Процесуалното нарушение е съществено , когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до ограничаване на правата на страните в процеса.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение и че е извършено от нарушителя.

Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какви наказания се налагат с наказателните постановления?

Административните наказания са три вида – глоба, лишаване от правото да се упражнява определена дейност и обществено порицание. Процедурата по налагане на административни наказания предполага последователно извършване на няколко действия, първото от които е съставяне на акт, с който се установява извършеното нарушение. Това е така нареченият акт за установяване на административно нарушение. Такива актове могат да съставят длъжностни лица (които са изрично посочени в съответен нормативен акт) в присъствието на нарушителя, като след неговото съставяне започва да тече срок за обжалване.

Кога се издава Наказателно постановление ?

При обжалването въпросният акт за установяване на административно нарушение не бъде отменен по административен ред, то компетентен орган налага и административно наказание чрез наказателно постановление. Именно спазването на специалните изисквания за съдържание на гореописаните актове най-често са основания за отмяната на наказателните постановление. Има редица случаи, в които се издава наказателно постановление, като впоследствие се констатира, че не са били налице предпоставките за издаването му, съдържанието му противоречи на закона в общ смисъл или не са спазени правилата за издаването му.

Поемат ли се разходите за обжалване и отмяна на наказателни постановления?

Съдебната практика бе противоречива по отношение на въпроса дали платените разноски от жалбоподателите в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления (адвокатски хонорар, държавни такси и т.н.) се поемат за плащане от административно наказващия орган. От 2017 Върховният административен съд постанови решение, с което потвърждава, че имуществените вреди за адвокатски възнаграждения и държавни такси безспорно трябва да бъдат обезщетени.