Tърговия с биологични продукти

Все повече хора, участвайки активно на пазара на био-стоки, не осъзнават всички рискове при  търговия с биологични продукти.

Търговията с биологични продукти се развива изключително динамично в България и Европейския съюз.

С нарастващото търсене на органични храни, растат и изискванията към търговците за гарантиране на тяхното качество, безопасност и съответствие със законовите и регулаторни норми.

Съдебната практика, включително на съдилищата, категорично подчертава, че дори наличието на сертификати не освобождава продавача от отговорност, ако стоката се окаже несъответстваща или дори опасна.

Какво казва съдебната практика ?

Съдебната практика сочи, че търговците на биологични продукти носят пълна отговорност при превишаване на МДГ (Максимално допустими граници) за замърсявания и наличието на вещества в биологичните продукти, съгласно Регламент (ЕО) № 396/2005. Този регламент установява списък на МДГ за пестициди в и върху храни и фуражи от растителен и животински произход. В този смисъл се очертават няколко основни правни принципа:

1. Отговорност на търговеца: Търговецът е крайната точка на веригата за доставки и следователно носи пряка отговорност за продукта, който предлага на пазара. Той е длъжен да гарантира, че стоката отговаря на всички законови изисквания, независимо от произхода ѝ.
2. Принципът на дължимата грижа:  Практуката приема, че търговецът да е положил всички разумни усилия за предотвратяване на замърсявания. Наличието на официални сертификати за произход и чистота е малък елемент от този процес. Допълнителните мерки като собствени лабораторни анализи, внимателен подбор на доставчици и адекватна документация са ключови за доказване на положената дължима грижа за проверка на БИО-продукти.
3. Несъответствието е наказуемо: Дори ако сертификатът е валиден, ако реалните лабораторни тестове докажат наличие на замърсявания над МДГ, търговецът е изправен пред сериозни последици. Това може да доведе до санкции, продуктови изтегляния, граждански искове и сериозни финансови загуби.

В този смисъл се очертават няколко основни правни принципа:

1. Рискове в търговията с био-продукти: 

При продажба на стоки с недостатъци отговорността на продавача е обективна (чл. 193, ал. 3 ЗЗД).

В случая, дори не е необходимо търговецът да е знаел за проблема – носи отговорност дори при незнание.

2. Виновна отговорност за обезщетение

Законът поставя ясни правила, когато се претендира обезщетение за вреди по чл. 195, ал. 2 ЗЗД

При Tърговия с биологични продукти незнанието се приравнява на виновно неизпълнение.

3. Сертификатите, не водят до освобождаване от отговорност

Наличието на сертификати, дори издадени от официални органи, не освобождава продавача от отговорност, ако продуктите не отговарят на изискванията за безопасност.

4. Веригата на отговорност

Съдебната практика сочи, че отговорността се пренася и по цялата верига на доставка.

Всеки следващ търговец носи риск и може да бъде подведен под отговорност от свои клиенти.

Каква е действащата регулация в ЕС ?

• чл. 17, §1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 задължава операторите на храни да гарантират тяхната безопасност.

• Регламент (ЕО) № 396/2005 определя пределните стойности за остатъчни вещества.

Последици за търговците

В повечето случай , законът задължава търговците да провеждат физически проверки, като същите не следва и не могат да разчитат единствено и само на предоставвени документи (сертификати за чистота и произход).

Необходими са физически действия за проверка на качеството и безопасността на стоките, което обаче от друга страна обезсмисля издаването и цялата верига на търговията с биологични продукти при издадени официални и валидни сертификати.

Риск от съдебни искове при Tърговия с биологични продукти

При несъответствие вреди могат да се претендират по цялата търговска верига – от бизнес партньори и крайни клиенти.

Финансови последици

Обезщетенията и законната лихва могат да доведат до сериозни загуби и дори до ликвидни проблеми.

Репутационен риск

Доверието е ключово в сектора на биопродуктите.

В практиката заведено съдебен процес с опасна стока може да доведе до трайно увреждане на имиджа.

Mерки за търговците

1. Договорни гаранции

   • Включване на специални клаузи за отговорност при несъответствие.

   • Изискване на обезпечения от доставчиците.

2. Лабораторни анализи

   • Периодични независими тестове на партиди.

   • Работа с акредитирани лаборатории.

3. Проследимост

   • Стриктна документация за произход и транспорт.

   • Възможност за бързо изтегляне на стоки от пазара.

4. Застраховка „Отговорност“

   • Покриване на рискове от претенции за вреди.

   • Ограничаване на финансовия риск.

5. Правна и организационна подготовка

   • Консултации с експерти за актуализиране на договори.

   • Обучение на служители по европейските стандарти.

Баланс между бизнес и изисквания при Tърговия с биологични продукти

Макар строгите изисквания да създават предизвикателства, те са напълно съобразени с европейската политика за защита на потребителите.

В сферата на биологичните продукти доверието е основен капитал.

То се гради не само чрез етикети и сертификати, а чрез реален контрол, прозрачност и спазване на строги вътрешни правила.

Компаниите, които инвестират в проверки и превантивни мерки, печелят конкурентно предимство, защото пазарът цени надеждността и коректността. Отговорността при търговия с биологични продукти е ясно дефинирана от закона и съдебната практика.

Истината е, че дори издадените своевременно сертификати за произход и чистота не освобождават търговеца от риска за отговорност в случай на заразяване или наличие на опасни вещества.

Отговорността е обективна и виновна и се пренася по цялата верига на доставките – от производителя, през дистрибутора, до крайния търговец.

Търговията с биологични продукти е бизнес с висока добавена стойност, но и с висока степен на риск.

Само чрез изграждане на система за контрол, проследимост и правна защита, биотърговците могат да гарантират устойчивост и доверие.

В новите условия силните вътрешни правила не са избор, а задължителен стандарт за всеки, който иска да остане конкурентоспособен и да отговори на строгите изисквания на закона и пазара.