Съдебни дела с международен елемент
Често пъти нашите клиенти търсят правни услуги като адвокат регламенти на ЕС. Съдебни дела по Регламенти ЕС
Това обхваща съдебни дела относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.
Европейската комисия излезе с нов Регламент (ЕС) № 1215/2012 с който допусна прякото изпълнение и признание на Съдебни решение в рамките на Европейският съюз без изрична съдебна процедура.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СЪДЕБНИТЕ РЕГЛАМЕНТИ
В случай, че разполагате с влязло в сила съдебно решение от държава-членка на ЕС, като целите неговото реално изпълнение в Република България е нужно да направите следното :
Според Регламент (ЕС) № 1215/2012, съдебните решения, които са постановени в една държава – членка следва да бъдат признати и допуснати за изпълнение във всички останали държави членки, като за целта не са налага преминаването през специална процедура.
Съгласно чл. 52 Регламент (ЕС) № 1215/2012, при никакви обстоятелства не може постановеното съдебно решение да се преразглежда по същество в сезираната държава.
Поради това съдебните решения, постановени от съдилища на държава членка се приемат като постановени в сезираната държава членка, в която се прави искане за признаване на съдебно решение или в която се иска изпълнение на съдебното решение, съдебната спогодба или автентичен акт.
Процедурата се развива пред съдебен изпълнител, който след получаването на необходимите документи е длъжен да предприеме всички допустими и описани в закона действия, да изпълни искането на страната в държавата, в която се иска изпълнение на това съдебно решение..
Самият Регламент 1215/2012г. на ЕС се прилага пряко и непосредствено в държавите-членки без допълнителни актове от страна на държавата.
Особености на съдебни дела с международен елемент
Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат в отделните държавите-членки до които е адресиран.
Директивата поставя на националните власти редица възможности при избор на форма, средствата и условията за постигане на съответният резултат.“
За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани.
В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели.
Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.
Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.
Към съдебни дела с международен елемент спадат и делата по т.нар. Хагска конвенция.
В случай, че другият родител отведе дете в друга държава без разрешение, нарушение на съдебно решение за разпределение на родителски права, делото за връщането на детето се гледа по реда на Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980г.
Същата е ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 21 февруари 2003 г. – ДВ, бр. 20 от 04.03.2003 г.
Съдебни дела с международен елемент
Основният Регламент, който урежда тези въпроси е Регламент (ЕС) 1215/2012. Той заменя досега прилаганият Регламент (ЕО)44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.
Когато говорим за граждански и търговски спорове с международен елемент на първо място е необходимо да разгледаме настоящата нормативна рамка:
- Регламент (ЕС)1215/2012г. Прилага се в случаите, когато страни по правоотношението са субекти с местожителство или седалище в държава-членка на ЕС.
- Луганска конвенция от 2007г., приложима, когато в международното правоотношение участват субекти с местожителство или седалище в Швейцария, Исландия и Норвегия;
- Хагска конвенция от 2005г. – споразуменията между страните по международно правоотношение за избор на компетентен съд. До 2014 г.
Как се определя кой съд е компетентен да разгледа спора?
Компетентният съдебен орган при дела с международен елемент се определя по правила, свързани с местожителството или седалището на ответната страна
ова става по правоотношението или според специфичната материя, освен в случаите на изрично споразумение между страните в тази насока. Регламент (ЕС) 1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент (ЕО) 44/2001.
Включително тези относно определянето на компетентния съд като остав следното правило. Това е съдът на държавата-членка по местожителството или седалището на ответната страна по делото.
В случаите на дела във връзка с договор: остава в сила специалната подсъдност. Компетентен съд е съдът по мястото на изпълнение на договорното задължение (нов чл. 7, б. „а”).
Под място на изпълнение в случаите на договори за покупко-продажба новият регламент, така както и старият, разбира мястото където са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени.
Когато се касае до услуги – мястото, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.
Компетентният съд при съдебни дела с международен елемент
С въвеждането на Хагската конвенция материята в областта на споразуменията между страните относно компетентния съд добива пълен и хармонизиран вид в международен план.
При Регламент (ЕС) Нр.1215/1212 на ЕС материалният обхват на Конвенцията се простира по отношение на международни спорове по граждански и търговски въпроси.
Изключение са случаите, в които страните по спора имат местожителство или седалище в една и съща държава, приела Конвенцията.
Както и когато всички елементи на правоотношението или спора са относими единствено към една и съща държава.
Конвенцията дава правото също така на отделните държави да определят сами и други материи, които да бъдат изключени от приложното ѝ поле.
Както беше споменато, компетентността, произтичаща от избор на страните е изключителна компетентност. Тя е валидна до евентуална последваща воля, която да определя друго. Конвенцията стига и по-далеч.
В каква форма трябва да бъде сключено споразумението?
Хагската конвенция от 2005 г. допуска сключване на споразумението между страните по всякакъв начин.
Трябва той да позволява последващия достъп на страните до него и по-точно в писмена форма.
Може и чрез всяко друго средство за комуникация, което позволява трайното запазване на информацията.
В това число и чрез факс и електронна поща. В сравнение с Хагската конвенция, новият Регламент 1215/2012 оставя в действие нормите на отменения Регламент 44/2001 по отношение и на формата на избор.
Също и да е направено в допустима от търговската практика форма и която е договорно потвърдена от страните.
Или да е във форма, допустима от утвърдените и разпространените международни търговски обичаи, които страните са познавали или е трябвало да познават.
В досегашната практика на Европейският съд обаче все още се среща противоречиви решения по отношение валидността на споразуменията, сключени по електронен път.
Различията в тази насока в бъдеще неминуемо трябва да бъдат преодолени от съдебната практика. Това се налага, за да може да се гарантира еднакво тълкуване.
И то не само в рамките на ЕС, но и по отношение на Хагската конвенция, която също предвижда електронните споразумения.
Промени, въведени от новия Регламент 1215/2012 в полза на изпълнението на съдебните решения в рамките на ЕС
Една от съществените промени, които въвежда Регламент (ЕС) 1215/2012 се отнася до изпълнението на съдебни решения в рамките на ЕС.
Това значително улеснява процедурата и прави признаването и изпълението на решенията на съдилищата на държавите-членки още по-безпрепятствено.
Новата норма предвижда, че „съдебно решение, постановено в държава-членка и подлежащо на изпълнение в тази държава-членка, подлежи на изпълнение и в другите държави-членки без да е необходимо обявяването му за изпълняемо” от страна на компетентния национален съд
От този момент нататък е достатъчно връчване по надлежния ред на съдебното решение.
То трябва да е съпроводено с кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежен превод.
Едва след настъпилото връчване ответната страна може да пристъпи към евентуалното обжалване на изпълнителния титул по надлежния ред.
Нововъведената улеснена процедура се доближава до тази, предвидена за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (Регламент (ЕО) 805/2004).
Разгледаните промени в международен план представляват нова стъпка към гарантиране на безпрепятствено и облекчено решаване на граждански и търговски спорове. Както и улеснено привеждане в изпълнение на решенията на съдебни органи на други държави.
Свържете се с нас за адвокат за съдебни дела с международен елемент
Връчването на документи по надлежния ред е съпроводено с атестат, изразяващ се в кратко изложение на подлежащото на изпълнение задължение, както и с надлежден превод.
За повече информация и допълнителни въпроси, моля обадете се на следният телефон + 359 2 858 10 25 или оставете съобщение на info@lawyer-bulgaria.bg
