Oспорване неприсъствено решение

В съдебната практика понякога се случва, страна по делото да узнае, че е осъдена и затова се налага да прибегне до оспорване неприсъствено решение.

Неприсъственото решение е процесуален „санкционен“ инструмент в гражданския процес, който се постановява при пълно процесуално бездействие на една от страните (обичайно – ответника), при наличие на изрични законови предпоставки.

То има важна особеност: не подлежи на въззивно обжалване, поради което защитата минава през специалните извънредни механизми на ГПК.

Това неприсъственото съдебно решение представлява средство за възпрепятстване на забавяне на съдебния процес.

Най-често с такива решения приключват дела по еднотипни и лесно доказуеми искове.

Разбира се налице са и множество изключения който не допускат постановяване на т.нар. неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

отличителна черта на неприсъственото решение е, че съдът не излага мотиви по съществото на спора.

Не се събират други доказателства освен представените с исковата молба, не се провежда разпит на свидетели, не се назначава експертиза.

1) Кога съдът постановява неприсъствено решение? 

За да се стигне до неприсъствено решение, ГПК изисква кумулативно (в най-общ план):

• да са указани последиците от неспазване на сроковете/неявяването;

• да е налице вероятна основателност (или вероятна неоснователност) – т.е. съдът прави преценка „на пръв поглед“ според твърденията и наличните доказателства;

• и да са налице процесуалните предпоставки по реда на размяната на книжа и първото заседание, които обичайно се „комбинират“ с хипотезите на чл. 238–239 ГПК.

Допълнително, законът изрично допуска неприсъственото решение да не се мотивира по същество – достатъчно е да се укаже, че е постановено при предпоставките на закона.

2) Важното: неприсъственото решение не се обжалва 

Това е ключов момент за всеки, който търси защита: чл. 239, ал. 4 ГПК изключва въззивния контрол.

Практиката на ВКС също изрично подчертава този режим.

Затова законодателят е предвидил специални способи за защита – основно по чл. 240 ГПК, а в определени случаи и по общия извънреден ред на чл. 303 и сл. ГПК.

Неприсъствени решения не се постановяват по 

1/ Бракоразводни дела,

2. Съдебни дела за иск за гражданско състояние

3. Съдебни дела за поставяне под запрещение

Обжалване на Oспорване неприсъствено решение

При постановяване на неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда представените документи, а приема за  установени само фактите, за които са събрани допустими и относими доказателства.

Влязлото в сила неприсъствено решение може да бъде отменено от въззивния съд само в изключителни случаи, които са изрично посочени в чл. 240 ГПК.

Въпреки изричната разпоредба на чл. 239 ал.4 ГПК законът дава възможност по изключение за оспорване неприсъствено решения:

При постановяване на неприсъствено решения, страната, срещу която е постановено същото има няколко правни възможности:

1. Да се подаде в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение молба за отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция.

2. Заинтересованата страна да предяви с иск същото право или да го оспори в случай, че се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно

В този случай срокът за оспорване неприсъствено решение е тримесечен от деня, в който тя е узнала обстоятелството или е могла да се снабди с новото доказателство, но не по-късно от погасяване на вземането.

3. Да се подаде писмена молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК

3)Правни възможности за защита 

3.1) Молба за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК 

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която е постановено, може да поиска отмяната му от въззивния съд.

Практически акцент: срокът е преклузивен – изпуснете ли го, този път за защита отпада и трябва да се анализират други основания (ако са допустими).

Какво обичайно се атакува в тази молба?

• дефекти във връчването/призоваването и процесуалната възможност да участвате;

• липса на законови предпоставки за неприсъствено решение;

• нарушения при указанията за последиците и др.

В съдебната практика се срещат случаи на уважаване на молби по чл. 240, ал. 1 ГПК и отмяна на неприсъственото решение.

3.2) Искова защита по чл. 240, ал. 2 ГПК 

Това е „исковият“ способ срещу материалноправния ефект на вече влязло в сила неприсъствено решение, но само при строго определени предпоставки – наличие на:

• новооткрити обстоятелства, или

• нови писмени доказателства от съществено значение,
  които не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Срокът е:

• 3 месеца от деня на узнаване на новото обстоятелство / от деня, в който страната е могла да се снабди с новото писмено доказателство,

• но не по-късно от 1 година от погасяване на вземането (законова „крайна бариера“).

3.3) Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК

Чл. 303, ал. 1 ГПК допуска отмяна на влязло в сила решение при изрично посочени основания, включително при нови обстоятелства/нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни или набавени своевременно.

⚠️ Важно по допустимостта: в практиката се приема, че отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е допустима, когато не са били налице условията за защита по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК срещу неприсъственото решение (т.е. чл. 240 се третира като „специален“ ред).

За допълнителна информация, можете да се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или мейл : office@lawyer-bulgaria.bg