fbpx
Непозволено увреждане в процеса

Непозволено увреждане в процеса

В много ситуации в съвременния живот се стига до настъпване на вреди и веднага излиза въпроса за непозволено увреждане в процеса.

Непозволено увреждане в гражданският процес е основна категория разглеждана по дела за причинени вреди и щети към едно лице.

Институтът на деликтната отговорност, уреден в чл.45 – 54 от ЗЗД, е един от основните принципи в защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане обхваща различни фактически състави на отговорността за лични действия на физическо лице.Непозволено увреждане в процеса

Особеност на непозволеното увреждане

При т.нар. деликт или непозволено увреждане е нужно да бъде извършено действие или бездействие, в резултат на което да се стигне до вреди.

За състава на деликтната отговорност е необходимо и изискването за настъпила вреди и причинно следствена връзка.

Сложният фактическия състав на непозволеното увреждане е съставен от няколко кумулативно свързани елемента, като липсата на който и да е от тях изключва приложението на института, респ. не води до ангажирането на деликтната отговорност на причинителят.

Вината е единият елемент от фактическия състав при непозволеното увреждане и е свързана с психологическото поведение  на лицето или лицата, причинили увреждането или в резултат на което е станало увреждането, имащо самостоятелна правна важимост.

В гражданското ни законодателство е установен принципа залегнал в чл.45 ал.2 от ЗЗД, според който във всеки случай на непозволено увреждане, вината на причинителят се предполага до доказване на противното.

Оборимата законова презумпция  за вина на причинителят на непозволеното увреждане е установена в полза на пострадалият – щом са причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно и прехвърля тежестта на доказване на причинителя.

Елементи на фактическия състав непозволено урежданеНепозволено увреждане в процеса

  1.  Вреда, настъпила от действие или бездействие;
  2.  Причинно следствена връзка с вредата и настъпилия резултат;
  3.  Вина на дееца за извършеното действие/бездействие;
  4.  Противоправност на деянието – действие/бездействие;
  5.  Умисъл за извършеното деяние – действие/бездействие;

Обезщетение причинени вреди от непозволено увреждане

Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, 1 -во изр. ЗЗД за вреди от деликт възложителят отговаря имуществено за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.

Обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение.

Част от претърпените вреди са и вредите от забавата при изпълнение на паричното задължение за обезвреда.

Освен обезщетяване на имуществени вреди законът допуска и обезщетяване на неимуществени вреди

Те не подлежат на парично остойностяване и при които съдът определя обезщетението и кръга на обезщетените лица по справедливост. (чл.52 ЗЗД)

По правило кръгът на обезщетение за увредените лица за неимуществени вреди обхваща близките роднини на пострадалото лице – низходящи, възходящи и съпруг.

Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Според Постановление №7/30.12.1959 год. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.

Непозволено увреждане в процесаОтговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже във всеки конкретен случай.

Вината се предполага до доказване на противното. Всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване.

Според чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания.

Съгласно закона страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях.

В противен случай, съдът е длъжен да приеме че недоказания факт за неосъществил се такъв.

Срок за претенция от непозволено увреждане 

Нормата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, давността за непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg