fbpx
Издаване на обезпечителна заповед

Издаване на обезпечителна заповед

Често се случва конкретен съдебен иск да бъде гарантиран и обезпечен чрез издаване на обезпечителна заповед.

В  съдебната практика  се вземат мерки, за да се предотврати опасността ответникът да се разпореди със свои активи.

Тези действия обхващат случаите, когато длъжникът укрива ценности или активи, като ги прехвърли формално на трети лица.

Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК, за обезпечение на вземане, молителят има право на иск за обезпечение при две предпоставки –

А/предявения иск е допустим и вероятно основателен;

Б/ когато има вероятност длъжника да намали имуществото си –  т.е. интерес от обезпечаването;

При обезпечаване на бъдещ иск по чл. 390 ГПК молбата е самостоятелна и тя трябва ясно да индивидуализира бъдещия иск.

Кога се налага издаване на обезпечителна заповед ?Издаване на обезпечителна заповед

В случай, че имате вземане срещу длъжник, но се притеснявате, че ще осуети изпълнение на своето задължение :
• да прехвърли собствеността на жилище или автомобил си
• да повреди, унищожи или подмени имот, чието връщане дължи
• да не предприеме действия за събиране на вземане, защото знае че дължи и има задължение.

В тези случай, законът позволява на кредитора да наложи на длъжника редица мерки, с които да гарантира своето вземане след края на делото.

Тук става дума за възбрана на недвижим имот или запор на сметки.

Обезпечение на бъдещ иск

Съгласно чл. 390, ал. 3 ГПК, при допускане на обезпечение на бъдещ иск, съдът определя срок за предявяването му, който не може да бъде по-дълъг от един месец

В случай, че това не е сторено, съдът отменя служебно обезпечението, освен ако молителят не представи доказателства за предявяване на иска в срок.

Доказателства за предявяване на иска в определения срок могат да бъдат препис от исковата молба с дата на постъпването й в съответния съд.

Законът изрично вменява на молителя задължението на представи пред съда по обезпечението доказателства за предявяване на иска, обвързвайки неизпълнението на това задължение с отмяна на допуснатата обезпечителна мярка.

Съдът по обезпечението няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен своевременно.

Проверката е ограничена за представени доказателства за предявяване на иска в срока по чл. 390 ал.3 ГПК.

Как се издава обезпечителна заповед ?

С изрична самостоятелна молба – искане, може да бъде предоставена възможност за възпрепятстване на разпореждането.

В отделните случаи законът разграничава предявяването на този иск при предявен основен и като бъдещ.

Във вторият случай, искането за издаване на заповед е преди предявяване на основния иск по делото.

Когато е налице искане за обезпечение на граждански иск, съдът се произнася по допускането му. Това се случва при наличието на следните критерии:

  • Убедителни доказателства в подкрепа на основателността на иска, и
  • Вероятност изпълнението на задължението да се окаже затруднено или невъзможно;

Ако представените доказателства не са убедителни в подкрепа на предявения иск, съдът може да поиска от ищеца да внесе гаранционен депозит за допускане на обезпечение.

Въз основа на определение за допускане на обезпечителната мярка, съдът издава обезпечителна заповед.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване.Издаване на обезпечителна заповед

След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд.

В случай, че първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, същото може да бъде потвърдено или отменено от въззивния съд

Ако се окаже, че съдът е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява обезпечителната заповед ?

Обезпечителната заповед е съдебно разпореждане за блокиране на имущество или сметки на длъжника. То се предявява по висящ или бъдещ исков процес пред съд.

Срещу кого се издава обезпечителната заповед ?

Обезпечителната заповед се издава срещу лице, което има задължение към другиго, да предприеме действия за осуетяване възможността да изпълни задължението си.

Кой издава тази обезпечителна заповед ?

Заповедта се издава в съдебно производство с Определение на Районен съд и подлежи на изпълнение за налагане на предвидените в нея обезпечителни мерки.

Какви обезпечителни мерки са налични ?

Основните мерки и за предотвратяване на последиците от подобни злоумишлени действия са залог и ипотека. Те могат да се договорят едновременно със сключването на основната сделка. Те осигуряват надеждна защита на изправната страна и са гаранция за изпълнение на договора.

Кога се издава обезпечителна заповед ?

Съдът, когато е сезиран с искане за обезпечение на граждански иск, за да се произнесе по допускането му, следва да прецени две неща: че са налице достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на основателността на иска, и че е налице вероятност изпълнението на задължението да се окаже затруднено или невъзможно /например поради естеството на активите на ответника или на неговото поведение/.

Иска ли се гаранция при издаване на обезпечителна заповед ?

В случай, че доказателствата не са убедителни в подкрепа на предявения иск, съдът може да поиска от ищеца да внесе гаранционен депозит за допускане и издаване на обезпечителна заповед. Размерът на гаранционният депози е най-често в размер до 10% /десет процента/ от размера на претендираното вземане по гражданския иск. Целта на депозита е да защити правата на ответника при евентуално отхвърляне на неоснователна и недоказана претенция. В този случай той ще може да претендира вредите, настъпили вследствие на незаконосъобразно допуснатото обезпечение, като предяви съответния иск.

Какво се случва, след кат се издаде обезпечителна заповед ?

След като е допуснато обезпечението и е издадена обезпечителна заповед, обезпечителният процес навлиза в „същинската“ си фаза – а именно образуване на изпълнително дело при съдебен изпълнител и налагане на допуснатия запор или възбрана. В случай че е допусната обезпечителна мярка „възбрана върху имот“, в практиката е възможно страната сама да извърши вписване на възбраната, като представи издадената от съда обезпечителна заповед в съответната служба по вписванията