Покупка на кола със скрит дефект

Чест въпрос от множество клиенти, които имаме е въпроса за правна помощ и консултация относно Покупка на кола със скрит дефект.

Покупката на автомобил, особено „нов внос“, често започва с еуфория и завършва със сервиз, диагностика и тежък спор с продавача.

В най-общия случай, на всички снимки колата изглежда безупречно, автокъщата уверява, че е „перфектна“, километражът е „малък“, интериорът е лъснат, а при тест драйва всичко изглежда наред.

После идва реалността: светва лампа Check Engine, чува се нетипичен шум, оказва се прикриван удар, проблем в двигателя, скоростната кутия или електрониката. 🚗⚠️

Добрата новина е, че българският закон дава защита.

И тя не изчезва само защото в договора пише, че „купувачът е запознат със състоянието на автомобила“.

При определени условия можете да искате разваляне на договора, връщане на цената, намаляване на цената или поправка за сметка на продавача.

Какви точно права имате зависи най-вече от едно: купили ли сте колата от търговец или от частно лице.

Какво е „скрит дефект“ при автомобил?

Трябва да отбележим, че Покупка на кола със скрит дефект и в този случай „Скрит дефект“ е недостатък, който не може да бъде установен при обикновен оглед

В този случай, недостъка не се открива и при кратък тест драйв, но съществено намалява цената на вещта или нейната годност за обикновено или уговорено ползване.

Точно така е уредена и отговорността на продавача по Закона за задълженията и договорите.

Продавачът отговаря за такива недостатъци дори когато не е знаел за тях, а предварителното освобождаване от тази отговорност е недействително.

При автомобилите типични примери са:

• дефект в двигателя, турбото, скоростната кутия или диференциала;
• тежък удар, прикрит с козметичен ремонт;
• наводняване;
• електронни грешки, появяващи се веднага след покупката;
• манипулиран пробег, когато реалното техническо състояние рязко противоречи на обявените километри.

Не всеки проблем е автоматично „скрит дефект“.

При Покупка на кола със скрит дефект осбено значение има дали дефектът е съществувал към момента на продажбата и дали е бил такъв, че нормален купувач не би могъл да го установи при обичаен оглед.

Това в спор често се доказва с

1. автотехническа експертиза,
2. сервизни документи,
3. диагностика,
4. снимки,
5. компютърни разпечатки
6. свидетелски показания.

Изводът, че дефектът е „скрит“ и не е възникнал след предаването, което обикновено е централният въпрос по делото.

Най-важното: от кого купихте колата?

1) Ако сте купили автомобила от автокъща или друг търговец

Тогава, ако сте физическо лице и купувате като потребител, не сте ограничени само до общите правила на ЗЗД.

Прилагат се и специалните правила за продажба на стоки на потребители, които дават по-силна защита.

Законът изрично предвижда, че правата на потребителя не могат да бъдат предварително ограничавани или изключвани, а при несъответствие на стоката потребителят може да иска:

• привеждане на стоката в съответствие;
• пропорционално намаляване на цената;
• разваляне на договора.

КЗП също посочва, че при дефект или несъответствие потребителят има право първо да предяви рекламация, като поиска стоката да бъде приведена в съответствие, а при определени условия – да иска намаляване на цената или разваляне на договора.

КЗП препоръчва рекламацията да бъде предявена писмено.

Освен това по правилата на ЕС и българската потребителска уредба, когато покупката е от търговец, има минимум 2 години законова гаранционна защита, а ако дефектът се появи в рамките на 1 година от доставянето, се приема, че той е съществувал още при доставката, освен ако продавачът не докаже обратното.

Това е изключително важно при автомобили, защото прехвърля тежестта на доказване в много случаи към търговеца.

2) Ако сте купили автомобила от частно лице

Тогава потребителската защита не се прилага.

Остават ви исковете по чл. 193–197 ЗЗД за недостатъци на продадената вещ.

Именно тук законът дава класическите средства за защита при скрит дефект.

Европейският потребителски център изрично отбелязва, че при покупка на автомобил от физическо лице правилата за защита на потребителите не важат и при липса на доброволно уреждане обикновено се стига до граждански иск.

Мога ли да върна колата и да си взема парите?

Да, можете, но не във всеки случай и не автоматично.

По чл. 195 ЗЗД купувачът при недостатъци може:

1. да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските по продажбата;
2. да задържи вещта и да иска намаляване на цената;
3. да отстрани недостатъците за сметка на продавача;
4. и освен това да иска обезщетение за вреди при предпоставките на общите правила.

При потребителска продажба от търговец логиката е сходна, но минава през специалните правила за несъответствие: първо се търси привеждане в съответствие, а при отказ, невъзможност, неоправдано забавяне или когато несъответствието е достатъчно сериозно, може да се стигне до намаляване на цената или разваляне на договора.

КЗП изрично посочва тези възможности.

А клауза в договора от типа „купувачът е запознат със състоянието“ убива ли правата ми?

Не сама по себе си. Такава формулировка не е магическа защита за продавача.

По ЗЗД продавачът отговаря и за недостатъци, за които не е знаел, а уговорките за предварително освобождаване от отговорност за такива недостатъци са недействителни. При потребителските договори законът дори още по-ясно забранява предварително ограничаване на правата на потребителя.

Затова фрази от рода на „взема се във вида, в който е“ или „купувачът е запознат със състоянието“ не решават спора автоматично в полза на продавача, когато се докаже скрит дефект или липса на съответствие.

Кога трябва да реагирате при Покупка на кола със скрит дефект? 

Сроковете са критични и тук много купувачи грешат, тъй като при Покупка на кола със скрит дефект от частно лице действат сроковете по чл. 197 ЗЗД:

• 6 месеца при продажба на движими вещи, каквато е колата;
• 3 години, ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка;
• срокът тече от предаването на вещта.

Освен това по чл. 194 ЗЗД, при Покупка на кола със скрит дефект купувачът трябва да уведоми продавача незабавно след откриването на скрития недостатък, за да запази правата си, освен ако продавачът е знаел за него.

Това е една от най-важните процесуални стъпки.

В съдебната практика именно липсата на своевременно уведомяване често се използва като възражение.

При покупка от търговец защитата е по-силна: има минимум 2 години законова гаранция, а ако дефектът се прояви в рамките на 1 година, се предполага, че е съществувал при доставката, докато търговецът не докаже друго.

Какво да направите веднага след откриване на дефекта?

1. При покупка на кола със скрит дефект спрете емоциите и започнете да събирате доказателства

Същественото, което в случая, трябва да знаете, е че трябва да запазите :

• договора;
• обявата за продажба;
• кореспонденцията с продавача;
• сервизната диагностика;
• снимки и видеа;
• фактури, оферти за ремонт, разпечатки от компютърна диагностика;
• свидетели, които са чули шума или са видели проблема скоро след покупката.

Това е важно, защото спорът почти винаги се свежда до въпроса дали дефектът е бил налице към датата на продажбата.

2. Уведомете продавача писмено

Изпратете писмено уведомление веднага – по имейл, куриер с обратна разписка, нотариална покана или друг доказуем начин.

При рекламация КЗП препоръчва именно писмена форма. ЕПЦ България също посочва, че първо трябва да има писмено оплакване към търговеца, преди да се търси институционална помощ.

3. Не започвайте ремонт без стратегия

Ако веднага разглобите двигателя и ремонтирате всичко без достатъчно документиране, може да затрудните доказването на първоначалното състояние. В много случаи първо трябва да се обезпечи доказателството чрез експертно становище, оглед, документиране и преценка каква претенция ще се търси. Това е процесуално, а не само техническо решение. Изводът следва от характера на спора по ЗЗД и от необходимостта да се установи причината и моментът на дефекта.

4. Преценете правилния път: рекламация, помирение или иск

• При търговец в България: подайте рекламация и при нужда жалба до КЗП. КЗП приема жалби чрез електронна форма или на място и поддържа помирителни комисии.
• При търговец от друга държава в ЕС, Исландия, Норвегия или Обединеното кралство: може да се обърнете към кантората, което оказва професионална  помощ при трансгранични потребителски спорове, след като вече сте се обърнали писмено към търговеца.
• При частно лице: обикновено спорът за Покупка на кола със скрит дефект върви по граждански ред чрез иск по ЗЗД.

Какво може да поискате на практика?

Разваляне на договора и връщане на парите

Това е най-силното средство, когато дефектът е съществен – например тежък двигателен, трансмисионен или конструктивен проблем, който прави автомобила негоден за нормална употреба или намалява цената му значително.

По ЗЗД това право е изрично уредено, а при потребителските продажби може да се стигне до разваляне на договора при сериозно несъответствие или отказ/невъзможност за привеждане в съответствие.

Намаляване на цената

Този вариант е практичен, когато купувачът иска да запази автомобила, но дефектът води до реално намаляване на стойността му. И по ЗЗД, и по потребителските правила това е изрично предвидено средство за защита.

Поправка или привеждане в съответствие

При покупка от търговец това е първото естествено средство – ремонт или замяна, освен ако е невъзможно или непропорционално. КЗП изрично описва това право.

Обезщетение за вреди

По ЗЗД купувачът може да претендира и обезщетение, ако са налице предпоставките за това – например допълнителни разходи, транспорт, диагностики, експертизи или други преки вреди.

„Но аз я пробвах и всичко изглеждаше нормално…“

Това не ви лишава автоматично от права.

Законът прави разлика между:

• очевидни недостатъци, които е можело да се видят при обикновен оглед;
• и скрити недостатъци, които излизат по-късно и не са били откриваеми нормално при покупката.

Именно за вторите законът дава специална защита.

Това е причината краткият тест драйв и подписът под договора да не приключват правния спор, когато се окаже, че двигателят, електрониката или купето крият сериозен, стар и недеклариран проблем.

Какво често правят продавачите

На практика продавачите често твърдят:

• „Карахте я, харесахте я, купихте я.“
• „Това е употребявана кола, винаги може нещо да излезе.“
• „Нямам вина, не знаех за проблема.“
• „Подписали сте, че я приемате в това състояние.“

Тези реплики не решават спора.

По ЗЗД продавачът отговаря и когато не е знаел за скрития недостатък, а при потребителските продажби правата на купувача не могат да бъдат изключени с договорна клауза.

Реалният въпрос е доказателствен: какъв е дефектът, кога е възникнал и бил ли е налице при продажбата.

Кога ви е нужен адвокат?

Намесата на адвокат е особено важна когато:

• продавачът спира да отговаря;
• стойността на ремонта е висока;
• има съмнение за прикрит удар, наводняване, манипулиран пробег или стари сервизни интервенции;
• купувачът вече е започнал ремонт и трябва спешно да се организира доказването;
• автомобилът е купен от автокъща и трябва да се прецени правилният ред – рекламация, жалба до КЗП, помирителна процедура или съдебен иск;
• продажбата е трансгранична – например автомобилът е купен от търговец от друга държава в ЕС.

Имущество преди брака

Значителна част от въпросите на встъпващите в граждански брак касаят уреждане на въпросите относно Имущество преди брака.

Все по-често граждани с международна биография – например български граждани, които живеят в Европа и държава от ЕС – планират сключване на граждански брак в България.

В такива случаи естествено възниква въпросът:

Какво се случва с имуществото, придобито преди брака?
Остава ли то лично имущество или може да стане общо?

Отговорът не е само въпрос на национално право.

При трансграничен брак (например български граждани, живеещи в Германия) трябва да се съчетаят правилата на:

• българското семейно право
• европейското право относно имуществените режими на съпрузите
• евентуално правото на държавата, в която съпрузите живеят

В тази статия ще разгледаме подробно режима на имуществото преди брака, защитата на личните активи и ролята на брачния договор.

1. Имуществените режими между съпрузите по българското право

Българският Семеен кодекс предвижда три възможни режима на имуществени отношения между съпрузите.

Тук става дума за регулиране на придобитото Имущество преди брака

1. Законен режим на съпружеска имуществена общност

2. Законен режим на разделност

3. Договорен режим (брачен договор)

Това следва от чл. 18 – 21 от Семейния кодекс.
Ако съпрузите не изберат изрично друг режим, по подразбиране се прилага:

👉 законният режим на съпружеска имуществена общност

При този режим в условията на Имущество преди брака:

• имуществото, придобито по време на брака, е общо
• общността възниква при съвместен принос

Съвместният принос се предполага от закона и може да бъде:

• финансов принос
• труд
• грижи за децата
• работа в домакинството

2. Какво се счита за лично имущество преди брака

Един от най-важните въпроси е дали имуществото, придобито преди брака, става общо имущество.

Отговорът на българското право е ясен.

Съгласно чл. 22, ал. 1 СК лично имущество на съпруга са:

• имуществото, придобито преди брака
• имуществото, придобито по наследство
• имуществото, придобито чрез дарение

Това означава, че лично имущество са например:

✔ апартамент, купен преди брака
✔ наследствен имот
✔ дарен недвижим имот
✔ наследени пари или активи

Следователно по българското право тези активи не стават автоматично общи след сключване на брак.

3. Какво се случва при имот с ипотека преди брака

На практика често възниква по-сложна ситуация:

Например:

• апартамент е купен преди брака
• но ипотеката се изплаща по време на брака

Тогава може да възникне спор за принос към увеличението на стойността на имота.

Съдебната практика разглежда подобни ситуации чрез:

• съвместен принос
• трансформация на лично имущество
• вложени средства по време на брака

Законът допуска защита чрез института на преобразуване (трансформация) на лично имущество

4. Трансформация на лично имущество по чл. 23 СК

Съгласно чл. 23, ал. 1 СК:

вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лично имущество на съпруга.

Ако имуществото е придобито частично с лично имущество, съпругът има право на лична собственост върху съответната част.

Практически примери

Пример –   Лице продава личен имот и купува нов апартамент.

👉 Новият апартамент може да остане лично имущество.

Пример – Лице използва лични средства и банков кредит за покупка на имот.

👉 Част от имота може да се счита лична собственост.

Но в тези случаи доказването е решаващо.

5. Основният риск – доказване на произход на средствата

В практиката на съдилищата най-големият проблем е доказателственият.

Често възникват въпроси като:

• дали средствата са лични
• дали са общи
• дали са смесени
• кой е изплащал кредита

Без ясна документация могат да възникнат сложни съдебни спорове.

Това е причината юристите да препоръчват:

👉 предварително уреждане на имуществените отношения

6. Правна защита – изготвен брачен договор

Българското право позволява съпрузите да уредят имуществените си отношения чрез брачен договор.

Това е предвидено в чл. 38 – 42 от Семейния кодекс.

Брачният договор може да урежда:

• права върху имущество преди брака
• права върху имущество по време на брака
• управление на имущество
• участие в семейните разходи
• имуществените последици при развод

7. Какво може да съдържа един добре изготвен брачен договор

В практиката на семейното право брачният договор често включва клаузи като:

1. Потвърждение на личното имущество

например:

• апартамент в Берлин
• наследствени имоти
• бизнес активи

2. Правила за бъдещи наследства

всички наследства остават лично имущество.

3. Разграничаване на банкови сметки

4. Правила за изплащане на ипотека

5. Разпределение на имущество при развод

Така се избягват бъдещи съдебни конфликти.

8. Формата на брачния договор

Брачният договор е строго формален акт.

Той трябва да бъде:

• в писмена форма
• с нотариална заверка на съдържание и подписи
• сключен лично от съпрузите

Ако договорът съдържа права върху недвижими имоти, може да бъде необходимо и:

• вписване в Имотния регистър.

9. Трансграничен брак – приложимо право в ЕС

При бракове между лица с международен елемент важна роля играе:

Регламент (ЕС) 2016/1103 относно имуществените режими на съпрузите.

Регламентът допуска:

✔ избор на приложимо право
✔ предвидимост на имуществените отношения
✔ признаване на режима в различни държави

При липса на избор на право се използват критерии като:

1. първото общо обичайно местопребиваване
2. общото гражданство
3. най-тясната връзка

10. Защо трансграничните бракове изискват по-прецизно планиране

Когато съпрузите:

• имат различно гражданство
• живеят в друга държава
• притежават имоти в различни държави

възникват въпроси като:

• кое право се прилага
• дали брачният договор ще бъде признат
• как ще се разделя имущество при развод

Затова се препоръчва:

✔ анализ на приложимото право
✔ координация между юристи в различни държави
✔ детайлно структуриране на договора

11. Практически съвети преди сключване на брак

Ако планирате брак и притежавате имущество преди брака, е разумно:

1. Да изготвите списък на активите

имоти, банкови сметки, инвестиции.

2. Да съберете документи за произход на средствата

3. Да обсъдите възможността за брачен договор

4. Да анализирате приложимото право при трансграничен брак

Нашият съвет

По българското право имуществото, придобито преди брака, остава лично имущество.

Това правило е ясно уредено в чл. 22 от Семейния кодекс.

Въпреки това на практика могат да възникнат спорове относно:

• съвместния принос
• трансформацията на имущество
• изплащането на кредити
• инвестиции по време на брака.

Затова най-сигурният подход е 👉 добре изготвен брачен договор, съобразен както с българското право, така и с международния елемент на брака.

Съдебно обжалване Частна Жалба

Значителна част от актовете в съдебния процес стигат до фазата на Съдебно обжалване Частна Жалба.

Един от важните въпроси в гражданския процес винаги е бил какви са пределите на проверката, която въззивният съд извършва при разглеждане на частна жалба.

Този въпрос има пряко практическо значение, защото от него зависи дали въззивната инстанция ще бъде ограничена само от изрично посочените оплаквания на жалбоподателя, или ще може да провери самостоятелно всички релевантни процесуални предпоставки и пороци на обжалвания съдебен акт.

Именно по този спорен въпрос Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС постановява Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019г.,

С това Тълкувателно решение се приема, че ограниченията на чл. 269, изр. второ ГПК не се прилагат в производството по частна жалба.

Това разрешение е изрично формулирано от ВКС и е мотивирано с особената правна природа на обжалването на определения и разпореждания.

Становище на ВКС за Съдебно обжалване Частна Жалба

Същността на тълкувателното решение е ясна: – когато въззивният съд разглежда частна жалба срещу определение или разпореждане, той не е ограничен само от доводите, изложени в жалбата

Това се отнася  както е при въззивното обжалване на решенията по чл. 269 ГПК.

При Съдебно обжалване Частна Жалба ВКС приема, че в това производство въззивният съд действа като съд по същество по процесуалния въпрос, като следва да се произнесе по всички факти и обстоятелства, които са от значение за законосъобразността на обжалвания акт.

Това означава, че при частна жалба съдът не е пасивен арбитър, който само проверява изрично формулираните оплаквания.

Напротив – той е длъжен да разгледа цялостно процесуалния въпрос, който е бил поставен пред първата инстанция.

Какво гласи чл. 269 ГПК и защо възникна спорът

Съгласно действащия текст на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това правило е типичен израз на така наречения ограничен въззив.

Проблемът възникна, защото в практиката част от съдилищата при Съдебно обжалване Частна Жалба приемаха, че това ограничение трябва да важи и при обжалване на определения и разпореждания, тъй като по силата на препращащите норми правилата за въззивното производство се прилагат съответно.

Друга част от съдилищата при Съдебно обжалване Частна Жалба застъпваха обратното становище – че частната жалба е самостоятелно производство със свои особености, при което въззивният съд има по-широки правомощия.

Именно това противоречие наложи намесата на ВКС.

Защо производството по частна жалба е различно

В мотивите си ВКС изхожда от основното разграничение между:

• решенията, с които съдът се произнася по спорното материално право;

• определенията и разпорежданията, с които съдът решава процесуални въпроси, без да се произнася по спора по същество.

Това разграничение е закрепено и в закона.

По силата на чл. 252 ГПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.

Отделно, чл. 274, ал. 1 ГПК урежда самостоятелно възможността за обжалване с частна жалба срещу определенията, когато те преграждат развитието на делото или когато законът изрично допуска обжалване.

Оттук идва и логиката на ВКС: щом предметът на проверката е процесуален акт, а не решение по същество, контролът на въззивната инстанция не следва да бъде подчинен изцяло на ограниченията на класическия въззив по чл. 269 ГПК.

Ролята на Съдебно обжалване Частна Жалба по чл. 278, ал. 2 ГПК

Ключова за тълкувателното решение е и разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, според която, ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо.

Точно тук ВКС вижда решаващия аргумент.

Щом законът дава на въззивния съд правомощие:

• сам да реши процесуалния въпрос;

• да събира доказателства;

• да установява релевантните факти без ограничения,

то производството по частна жалба носи белезите на пълен въззив по отношение на процесуалния спор, а не на ограничен въззив по смисъла на чл. 269, изр. второ ГПК. Това е изрично подчертано в мотивите на тълкувателното решение.

Важният извод: съдът проверява и невъведени оплаквания

Един от най-съществените практически изводи от Тълкувателно решение № 6/2017 е, че при частна жалба въззивният съд може да провери и пороци, които не са изрично наведени от страната.

ВКС приема, че при тази процедура законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина и на правилното приложение на императивните процесуални норми пред строгата концентрация на доводи и доказателства.

Това е особено важно в практиката, защото много частни жалби се подават срещу:

• прекратяване на дело;

• връщане на искова молба;

• отказ за обезпечение;

• отказ за допускане на доказателства в изрично предвидените случаи;

• разпореждания и определения, които преграждат развитието на производството.

В подобни хипотези грешката често не е само в това, което страната е успяла да формулира като довод, а в самото неправилно приложение на процесуалната норма. Именно затова въззивният съд е длъжен да извърши пълна проверка на процесуалната законосъобразност.

Какво означава това за защитата

От гледна точка на процесуалната защита това тълкувателно решение има няколко много важни последици.

1. Частната жалба не трябва да се подценява

Макар законът да не изисква изчерпателно формулиране на всички основания, добре аргументираната частна жалба остава решаваща. Тя задава посоката на спора и поставя акцент върху най-съществените пороци на атакувания акт.

2. Съдът не е „вързан“ само от оплакванията

Дори когато жалбата е лаконична, това не освобождава въззивния съд от задължението да провери сам процесуалната допустимост и правилност на атакуваното определение в релевантния му обхват. Това следва пряко от мотивите на ВКС.

3. Възможно е събиране на доказателства

Това е изключително съществено отклонение от класическия ограничен въззив. При необходимост въззивният съд по частната жалба може да попълни делото с доказателства и така да коригира не само грешки на първата инстанция, но и пропуски на страните.

4. Защитата трябва да е насочена към целия процесуален спор

На практика адвокатът не бива да мисли частната жалба като формално средство с тесен обсег, а като реален инструмент за цялостен процесуален контрол върху обжалвания акт.

Защо това решение е особено важно

Тълкувателното решение има значение далеч отвъд чисто теоретичния спор.

То уеднаквява практиката и дава сигурност по въпроси, които ежедневно възникват в гражданските дела.

Когато първоинстанционният съд постанови неправилно определение или разпореждане, страната вече може да се позове на ясното разрешение на ВКС, че въззивната инстанция:

• не е ограничена само от доводите в жалбата;

• може да провери всички релевантни процесуални въпроси;

• може да събира доказателства;

• решава сама въпроса по жалбата след отмяна на атакувания акт.

Това е особено полезно при дела, в които първоинстанционният съд е приложил неправилно императивни процесуални норми – например относно допустимост, срокове, надлежно упражняване на права, процесуална легитимация, редовност на искова молба или допустимост на производство.

Практически извод за страните по делото

За страните и техните процесуални представители най-важният извод е следният:
частната жалба не е ограничен и формален способ за контрол, а пълноценен процесуален инструмент за проверка на законосъобразността на определенията и разпорежданията.

Затова при постановено неблагоприятно определение не следва да се изхожда от погрешното разбиране, че въззивният съд ще разгледа само буквално написаното в жалбата.

Същевременно това не означава, че жалбата може да бъде немотивирана или формална.

Напротив – качествената правна аргументация увеличава шансовете съдът да бъде насочен към всички релевантни процесуални нарушения още от самото начало.

Нашият съвет

С Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. ВКС окончателно прие, че ограниченията на чл. 269, изр. второ ГПК не се прилагат в производството по частна жалба.

Това означава, че при обжалване на определения и разпореждания въззивният съд не е ограничен само от оплакванията на жалбоподателя, а следва да реши сам процесуалния въпрос, като при необходимост може да събира и доказателства.

За практиката това е решение с голямо значение, защото укрепва съдебния контрол върху процесуалните актове и дава по-силна гаранция срещу неправилни определения, които могат да засегнат правото на защита още преди спорът да е решен по същество.