fbpx

Oспорване на припознаването

В последно време все повече въпроси се появяват относно оспорване на припознаването.

Припознаването е извънсъдебен способ за установяване на произхода на дете от майка или баща.

Процедурата започва със подаване на писмено Заявление на родителя пред длъжностното лице;

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето.

Законът урежда припознаването като строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родител, че едно дете е негов низходящ.

Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето.
Oспорване на припознаването

Приема се, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето.

В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона

Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.

Законът сочи понятието „родител“ в смисъл биологичен родител, като се интересува от убеждението на припознаващия.

Този интерес е намерил израз във формалното,  лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Процедура по Oспорване на припознаването

Когато е налице оспорване на припознаването се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

Най-прекият път за оспорване на припознаването е чрез предявяване на установителен иск по чл. 69, чл.68 СК.

За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител. 

 Що се отнася до реда за извършване на припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние

Процедурата може да стартира и с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

Оспорване на припознаването по административен ред то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете.

Срокът за оспорване на припознаването е тримесечен от съобщението за извършеното припознаване.

Оспорването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето. 

Жилищен комплекс затворен тип

В последните години се наложи практика на ВКС относно изграждане на жилищен комплекс от затворен тип.

Съгласно чл. 2 от ЗУЕС, управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.

Договорът се вписва от инвеститора в Агенция по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи собственици.

За да има пълно покритие с критериите за жилищен комплекс от „затворен тип“, волята на инвеститора е определяща.

Законът не създава задължение, а само възможност управлението на общите части в комплекс от затворен тип да се извършва чрез договаряне с инвеститора, а не по общия ред – с решения на Общото събрание на етажната собственост.

Тя определя дали ще бъде създаден комплекс от затворен тип – съгласно отразеното в инвестиционния проект и строителните книжа.

Според закона това е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти

Тези обекти обслужват собствениците и обитателите, при спазване на изисквания за контролиран достъп за външни лица.

Важно е да знаете, че режимът за сключване на договор с инвеститора е приложим само ако комплексът е от затворен тип.

В случай на съдебен спор това е първото обстоятелство, което подлежи на доказване.

Не съществува регистър или документ, който посочва кога един комплекс е от затворен тип.Жилищен комплекс затворен тип

Критерии за комплекс с контролиран достъп

Критериите, които практиката приема, за да е налице жилищен комплекс от затворен тип, за:

1/ наличие на най-малко 4 самостоятелни обекта в режим на етажна собственост (ако са по-малко от 4, не се прилага ЗУЕС);

2/ наличие на други обекти, които да дават възможност на собствениците и обитателите за усамотение и отдих, като например сгради, съоръжения, площадки, градини, развлекателни кътове, басейни и други;

3/ контролиран достъп за външни лица както до жилищните площи, така и до останалите обекти в комплекса.

На тази основа могат да се изведат следните положения:

  1. Правната уредба на управлението на жилищен комплекс от „затворен тип“ е специална по отношение на останалите норми в закона.
  2. Необходимо е в комплекса да има поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна собственост. Определение № 107 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. 6102/2015 г. на І г. о., ГК „етажната собственост възниква в сграда, в която отделните самостоятелни обекти са собственост на различни лица“.
  3. Без значение е дали в имота е изградена една или повече сгради
  4. Съществен за режима на сградата е ограниченият достъп на външни лица
  5. Съществено е възможността отделни собственици на обекти да ползват общи елементи в сградата;
  6. Жилищен комплекс от „затворен тип“ няколко отделни и самостоятелни постройки, притежавани в изключителна от различни лица.

Законът ще се приложи, в случай че построеното е включено в комплекс от затворен тип.

В общия урегулиран поземлен имот има сгради на етажна собственост, с четири самостоятелни обекта, собственост на различни лица

Съдебната практика приема също, че не е жилищен комплекс от затворен тип, ако е налице единствена сграда, около която е извършено озеленяване

Такъв комплекс не е налице, дори и да има видео или физическа охрана, поставени електронни чип системи за достъп до вътрешността й.Жилищен комплекс затворен тип

Всички изисквания, посочени в законовата дефиниция в § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС за т. нар. „жилищен комплекс от затворен тип“, следва да са кумулативно налице, за да е приложим особеният режим на управление по чл. 2 ЗУЕС.

Наличието на подземен паркинг, генератор за аварийно електрозахранване и обща тераса също не води до извод за комплекс от затворен тип.

Същото важи и за озеленяването и поддържането на дървесна растителност, създаването на места за отдих и забавление на живущите.

Във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали конкретната сграда е част от комплекс от затворен тип.

В случай, че са налице всички елементи поддръжка, управление на общите части може да се уговори с договор.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Делба на наследство пред съд

В последните няколко години  особено актуален стана въпроса за съдебна делба на наследство пред съд

Често към нас като адвокат за делба се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти.

Законът за наследството допуска възможност няколко души да бъдат наследници с право на собственост по отношение на вещ.

ДЕЛБА пред РАЙОНЕН СЪДСъдебна делба на наследство

Когато се открие наследството (т.е. след смъртта на наследодателя) и има само един наследник – цялото наследство преминава към него.

В първото заседание по делото, всеки сънаследник може да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти

Всеки съделител може да възрази против правото на някой от сънаследник да участва в делбата, против размера на неговия дял и включване в наследствената маса на имот.

В делото делба е допустимо разглеждането на други преюдициални въпроси – оспорване завещания, искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, произход и др.

Съгласно закона за наследството, всеки един от наследниците може да поиска винаги делба на наследството, с която имуществената общност да бъде прекратена.

С решаването на всички необходимо въпроси, приключва първата фаза на производството по съдебна делба с решение по допускане на делбата, съгласно чл. 344 ГПК.

Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н).

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Прекратяване на съсобственост са :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните.

Вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – градска част най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – курортни зони – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – вилни зони – най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – села – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството

Не се допуска разделяне на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти.

Б/ Съдебната делба при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При съдебен развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост;
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.

Във всички изброени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследствени имоти,

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Съдебна делба наследство – особености

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във втората фаза, в първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Това е крайният момент за предявяването им в делбеното производство, като сметките трябва да бъдат ясно определени по основание и размер, заедно с доказателствата.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи.

Имотът се оценява винаги по действителната му стойност. Когато уравняването на дяловете е парично, то трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

Съгласно закона съдебен иск за

  1. делба и вещни права върху недвижим имот,
  2. делба на съсобствен недвижим имот, за граници
  3. защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред Районен съд

По заключение на вещо лице и при спазване на разпоредбите на закона за наследството (напр. чл. 69, ал. 2 ЗНасл.: „Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото е възможно.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан

В същото време законът определя, че съдебен иск за делба на наследство, унищожаване завещания, делба на наследство се предявява по местонахождение на имота.

За допълнителна информация и справки, обърнете се на телефон 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Кога може да се пристъпи към съдебна делба наследствен имот ?

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ чрез договор.

Пред кой орган следва да се поиска съдебна делба на имот ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, като избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

Колко време трае съдебната делба ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите. Обичайно двете фази на делбата приключват в рамките на няколко месеца.

Какво представлява първата фаза на делбата ?

Първата фаза завършва със съдебно решение за допускане на делба. Съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и каква е частта на всеки съделител. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва втората фаза на делбения процес

Какво предстои във втората фаза на делбата ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота. Съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В това заседание могат да бъдат отправени претенции за обезщетение , в случай, че някой от съсобствениците е ползвал съсобствения имот лично и е лишил останалите от ползите от имота / обезщетение по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността/. В първото открито съдебно заседание от фазата на извършване на делбата сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза

Как се дели неподеляем имот - жилище в съдебна делба ?

Когато предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител, който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище. Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок паричното уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Съдебната спогодба по дела

Много са примерите, в които съдебните спорове могат да бъдат прекратени след споразумение между страните

Сключването на Споразумение по делото слага край на съдебния спор чрез „съдебна спогодба”.

В много от случаите, сключване на съдебна спогодба има своите безспорни предимства. Затова с оглед на тези факти, следва да изясним нейната същност.

Съдебната спогодба включва съгласието на страните да считат за действително едно правно положение, което може да се различава от фактите.

Съдебната спогодба съдържа и волята на страните да приемат занапред да се съобразяват именно с прогласеното от тях правно положение.Съдебната спогодба по дела

Особености на съдебната спогодба пред съд

Като производство съдебната спогодба и подготовката на съдебно Споразумение представлява отклонение от типичния завършек по граждански дела.

Голяма част от граждански и търговски дела приключват със съдебно решение по съществото на спора. При съдебната спогодба обаче спорът се решава по взаимно съгласие на страните.

Съдебната спогодба представлява договор между страните по висящо дело, с който те:

  • уреждат изцяло или отчасти съдебния спор и
  • слагат край на производството в рамките на постигнатото споразумение.

Най-често спорът се урежда с взаимни отстъпки. Няма пречка обаче и едната страна изцяло да отстъпи.

Отстъпката при преговорите е средство, а не цел на съдебната спогодба.

Отстъпката е частичен отказ от първоначално твърдение на страната. Може да представлява частичен отказ от право или частично поемане на задължение.

Сключването на съдебна спогодба трябва да бъде удостоверено в съдебния протокол, който се подписва не само от съдията и секретаря, но и от страните по делото. Спазването на формата е условие за валидност. Съдебната спогодба може да се сключи само в съдебно заседание.

Необходимо е изрично пълномощно, ако съдебната спогодба се сключва чрез пълномощник.

Страните могат изцяло извънсъдебно да се споразумеят и ищецът на това основание може да оттегли/да се откаже от исковете. Тогава обаче няма да е налице съдебна спогодба, страните няма да се ползват от нейните предимства.Съдебната спогодба по дела

Правни последици от сключването на съдебна спогодба 

Самото правно действие на сключената съдебната спогодба се изразява в следното :

  • установява се съществуващият спор между страните;
  • приемат се стъпки за уреждане на правния спор между тях чрез отстъпки;
  • приемане на поведение в съответствие с установеното със спогодбата правно положение.

Съдебната спогодба може да има и действие, изразяващо се в прехвърляне на права, включително и вещни такива, между спорещите страни.

Ако съдебната спогодба обхваща целия правен спор, производството следва да се прекрати. Ако обаче с постигнатото споразумение съдебният спор е уреден само отчасти, за неуредената част съдебното производство продължава.

Оспорване на частен документ 

Когато се оспорва истинността на частен документ, се иска да се опровергае формалната му доказателствена сила, като се стигне до оспорване на частен документ.

От това ще се установи, че авторът му е друг, т.е. че документът е неавтентичен.

Оспорването на подписа на документ става в хода на производство, в рамките на съдебният процес.

За това самостоятелно производство и оспорване по делото трябва да е представен частен документ.

Насрещната страна следва да твърди, че подписът  й не е нейн, както и че е на друг автор.

В този случай, ако страната, която го е представила, иска да се ползва от него, съдът трябва да направи проверка на автентичността.Оспорване на частен документ 

Оспорване на частен документ в гражданския процес

За да бъдат разгледани различните хипотези на оспорването на частен документ, трябва първо да се обсъдят понятията „автентичност”, „вярност” и „истинност” на частния документ.

Автентичността на един документ означава, че в него действително е материализирано изявление на лицето, което е посочено като автор.

Един документ е неавтентичен, когато е съставен от лице, различно от посоченото като автор, или когато текстът преди подписа на автора е подправен.

Вярност на документа означава, че изявлението, отговаря на действителното положение.

Такова качество могат да имат само свидетелстващите документи, тъй като те съдържат изявление за знание на определени факти.

Неверен документ е този свидетелстващ документ, който удостоверява факти, които не отговарят на истината.

Истинността на документа е легален термин и означава, че той има обвързваща съда доказателствена сила.

Неистински частен документ е този, чиято доказателствена сила относно авторството му е опровергана чрез оборване на презумпцията по чл. 180 ГПК.

В резултат от установяване на неистинността на документа съдът не е длъжен да приеме за автор посоченото лице.

Същият ефект има и установяването на неавтентичност, поради което може да се приеме, че при частния документ качествата „неавтентичен” и „неистински” съвпадат.

Производство по оспорване на частен документОспорване на частен документ 

Понятията оспорване на авторство, оспорване на истинността, установяване #неавтентичност или неистинност на частен документ са еднозначни.

Това означава, че документът е подписан от лице, различно от неговия автор.

В хода на процеса страните могат да оспорват всяко едно от трите елемента на частния документ

Това се случва в производство по различен ред и с различни последици.

В хода на процеса няма ограничения на доказването при проверка автентичността се извършва от съда чрез доказателствени средства.

Целта е да се установи дали частният документ е подписан от посоченото като автор лице, в който случай съдът ще бъде обвързан от формалната #доказателствена сила по чл. 180 ГПК.

Особености на производство по оспорване

В случай, че се признае за неавтентичен, той ще бъде изключен от #доказателствата и ще бъде пратен на прокурор за преценка дали е налице престъпление по подправка.

Прокуратурата ще проверява също дали съставянето на този представен по делото документи съставлява престъпление.

По въпроса за истинността на частния документ съдът се произнася с нарочно определение или направо в решението.

Това определение не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274 ГПК, а се обжалва заедно със Съдебното решение по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи, притежават формална доказателствена сила.

Те съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице.

Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила.

В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документ.

Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице.Оспорване на частен документ 

Доказателствената тежест за опровергаване на верността на твърдяно обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление.

В случай, че ответникът оспори истинността на частен документ, той оспорва доказателствена сила, че не е автор на изявлението.

Ако обаче се установи неавтентичност, съдът ще бъде освободен от обвързващата го доказателствената сила и документът ще бъде изключен от доказателствата като неистински.

ВАЖНО:  При следване общите правила на доказването (чл. 154, ал.1 ГПК), ищецът ще трябва да докаже автентичността на подписа.

Чл. 193 ал. 3, изр. 1 ГПК обаче размества доказателствената тежест и я възлага на страната, която оспорва документа.

Когато предмет на доказване пред съд са факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, доказването е главно.

В случай, че имате въпроси относно съдебни книжа, гражданско или търговско дело или съдебни документи, най-добре е да се обърнете към адвокат, с опит в съдебните дела.

В случай, че сте получили молба или призовка за явяване пред съд, следва незабавно да се консултирате с адвокат за Вашите права.

Само така ще вземете и необходимите мерки, който трябва да предприемете за защита на интересите Ви.

Признаване на чуждестранни присъди

Правната материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на чуждестранни присъди.

Европейската конвенция за международно признаване на присъди е ратифицирана от българския Парламент – 28.01.2004 г.

Основната цел на Европейската конвенция за международно признаване на присъди е

– за еднаквото прилагане на правилото non bis in idem;

-за признаване и изпълнение;

– за вземане под внимание на съдебни решения по наказателни дела, издадени в държавите-членки на Съвета на Европа.

Изискванията на Конвенцията са следните : Признаване на чуждестранни присъди

Съгласно ЕКМПП всяка договаряща държава предприема законодателни мерки, за да бъде взето под внимание от съда при постановяването на решения.

А/ всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в съдебен процес, с оглед прибавяне към тази присъда на последиците, произтичащи от нейното законодателство.

Б/ ЕКМПП определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание.

Тук следва да се вземат в предвид и случаите за спазване принципът на равностойност на присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на Европа.

Правилното прилагане на принципа за равностойност и необходимостта да се гарантира, че правните последици на чуждестранните присъди са системно равностойни на местните.

Успоредно с това е прието Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г. за  присъдите, постановени в Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства.

Рамково Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г. цели присъдите, постановени в държави-членки, се ползват с еднакви последици.

Чрез него се утвърждава взаимното доверие в наказателните закони и съдебните решения в европейското пространство на правосъдие и се насърчава съдебна култура

По делото за признаване на чуждестранни присъди, предишни присъди, постановени в държава-членка, трябва да се вземат предвид при новообразувани наказателни производства.

Рамковото Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г е транспонирано от българската държава чрез правилото на чл.8, ал.2 от НК

Съгласно това за Съдебно Решение,  за което има влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК

Във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България и получаване на присъда, постановена от друга държава членка, са равностойни.

Това се прилага независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право.

Така се въвежда водещият принцип за равностойност на чуждестранните и националните присъди. Относно приложението на чл.8, ал.2 от НК съществува противоречива практика на българските наказателни съдилища.                           

Признаване на чуждестранни присъдиПризнаване на чуждестранни присъди

В международните актове се прави разлика между

  • признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и
  • вземане предвид на последиците от такава присъда.

Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в ЕКМПП

За държавите членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена по-сложна процедура.

Зачитането на международните последици на предишни присъди е уредно в друга част от Конвенцията

За държавите членки на ЕС се прилага друго Рамково решение 2008/675/ПВР, без специална процедура.

Различните режими се базират на принципа, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата.

В този случай предишното осъждане е вторична нейна правна последица, която се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство.

Крайната цел на признаване на чуждестранна присъда в процедурата по чл.463 и сл. от НПК е нейното изпълнение.

Тази процедура е необходима само когато трябва да се изпълни чуждестранна присъда

В производството по признаване на чуждестранни присъди не следва да се вземат предвид другите нейни правни последици, предвидени в националното законодателство.

Действие на Рамково Решение 2008/675 Признаване на чуждестранни присъди

Целта е да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на присъда от съда на всяка държава.

В законодателство, предвиждащо отнемане на придобито от престъпна дейност имущество от присъдите на наказателните съдилища за изрично посочените конкретните престъпления.

Тези последици не са елемент от присъдата, а са вторични, затова по изложените по-горе съображения трябва да се зачетат директно от гражданските съдилища в производството по съответните закони.

При престъпната дейност с незаконно придобито имущество, извършена в чужбина, с  постановена присъда в държава-членка на ЕС, съдилища са длъжни да вземат предвид  същата.

Основната цел е равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско пространство на правосъдие.

Това производство касае изпълнението на присъда, а не вземането й по смисъла на чл.8, ал.2 от НК

За него не се изисква специална процедура в съдилищата.

Събиране навло за превоз

В съвременния товарооборот често се стига до съдебни дела за събиране навло за превоз.

За съжаление не са редки случаите, в които товародателят да „забрави“ да плати товар или дължимо навло към превозвач. Задължително в този случай е да е налице както фактура за плащане, така и товарителница за транспортна услуга към Товародател.

 Товарителницата, съдържа предвидените в чл.6 от Конвенцията CMR и чл.53 ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/ данни, с изключение на данните за датата на приемане на стоката за превоз и уговорен срок за извършване на превоза.

Голяма част от тези случаи, касаят изпълнението на валиден договор за превоз съгласно Заявка за автомобилен превоз на товар.

По тази Заявка Превозвачът следва да е изпълнил задълженията си за превоз, а товародателят да не е заплатил навлото.Събиране навло за превоз

Елементи на иска за събиране на навло

Съществени елементи на иск с правно основание по чл. 372 от ТЗ, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД  са :

  1. Наличието на валидно правоотношение и Договор за извършен превоз на товари;
  2. Фактура за разход на транспортната услуга към товародателя;
  3. Валидна ЧМР-товарителница и доказателства за извършен превоз без забележки и коментар;
  4. Писмена кореспонденция за Поръчка – ВЪЗЛАГАНЕ на превоза на стоки;
  5. Указания към Превозвач, ако се касае за превоз на специални товари по #ЧМР Конвенция;

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на Договора за превоз на стоки и товари

Единственото изискване е той да не противоречи на норми на закона и на добрите нрави.

Автономията на волята и свободата на договарянето, включително при постигането на клауза за неустойка, обаче не са неограничени и следва във всички случаи да се подчиняват на добрите нрави. 

Товародателят отговаря за заплащане на навлото, а ако е уговорена и неустойка

Отговорността на товародателя обхваща стойността на транспортната услуга, доказана със съответните писмени документи и доказателства за извършен превоз.

Превозвачът или Спедиторът могат да претендират и за неустойка, ако така е изрично уговорена в Договора за превоз.

Според ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС обстоятелството, че неустойката  е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, не води априори до нейната нищожност поради противоречие на добрите нрави.Събиране навло за превоз

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на комплексни критерии като

А/ естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

Б/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека;

В/ съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.

Договорът за превоз възниква при възложено по силата на заявка-договор за автомобилен превоз извършването на спедиция и международен автомобилен превоз на товари  срещу уговорено възнаграждение.

В практиката си, ВКС приема, че по аналогия с вътрешното право, доколкото Конвенцията за CMR не предвижда регламентация, договорът за автомобилен превоз е реален и се счита за сключен с предаването на товара. 

Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач, като към рекламацията е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.

Съгласно чл.37, превозвач изплатил обезщетение, съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу превозвачи,  участвали в изпълнението на превозния договор, при определени три хипотези, съобразно вината за причинената щета.

В този случай, съдът основателно приема, че между страните бил сключен договор за международен превоз на товари по смисъла на чл. 362 ал.1 от ТЗ

За допълни въпроси, обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или E-mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Приложимо право при развод

В случай на валидно сключен граждански брак, най-същественият въпрос при раздяла е кое е приложимо право при развод.

Правните въпроси с международен елемент са обичайно сложни и тяхното решаване предполага съобразяването и познаването на широка нормативна уредба

Тази уредба касае както вътрешноправните източници, така и международноправните източници в това число и Регламенти на ЕС,

Тези актове имат задължително за правоприлагащите органи след 2007г. и имащо примат пред разпоредбите на КМЧП по силата на Договори за присъединяване към ЕС.

Законът изрично урежда въпроса, че гражданския брак между български гражданин може да е сключен в чужбина.

Същевременно е възможно да бъде сключен и смесен брак между български гражданин и чужд гражданин в чужбина.Приложимо право при развод

В този случай е желателно актът за брак да се представи пред съответната община в България, за да бъде бракът признат и в България.

Приложимо право при съпрузи с различна националност ?

В този конкретен случай, много съществен е въпросът към момент се счита, че за настъпили правните последици от сключването на брака в България:

А/ дали това е моментът на неговото сключване или това е моментът на регистрацията на този брак в общинската служба в Република България.

Този въпрос е от съществено значение най-вече с оглед имуществените отношения между брачните партньори.

Естествено този въпрос засяга най-вече имуществените отношения между страните и по-конкретно претенции за общи недвижими имоти и придобити права

Затова за да се разреши въпросът за #собствеността по отношение на  имот, следва да се отговори на въпрос от кой момент в отношенията между съпрузите, бракът произвежда действие

А/ дали това е датата на сключването му ? или

Б/ датата на регистрацията му в общинската служба на съответното населено място в Република България ?

Естествено, отговорът на въпрос е, че най-важна е датата на сключването на самия брак.

Тази дата има определящо значение за уреждане на имуществените отношения на страните

Докато при датата на в общинската служба на съответното населено място в Република България има оповестително действие.Приложимо право при развод

Правните последици от сключването на брака, макар и сключен в чужбина, настъпват към датата на сключването му

Неправилно е да се счита, че това е датата на регистрацията в в общинската служба в Република България.

Кое е приложимото право?

За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се прецени къде е обичайното местопребиваване на двамата съпрузи.

По въпроса за брачни производства, следва да се има предвид текста на чл. 79 и 82 от КМЧП, уреждащи въпросите с приложимото право при лични и имуществени отношения между съпрузите за развод.

Отделно следва да се има и задължителното пряко действие на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

  • развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Съгласно чл. 82, ал. 2, разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

Това място ще определи и приложимо при разрешаване на имуществени спорове. Затова приложимото право за делба на имущество придобито по време на брака, следва да се решава от тяхното обичайно местопребиваване.

Обща международна компетентност на българските съдилища е налице, когато:

  • Ответникът има обичайно местопребиваване (domicile), седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в РБ;
  • Ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в РБ;

По силата на Кодекса на международното частно право, българските съдилища са компетентни, ако поне един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.

А ако дори не може да се даде категоричен отговор и на този въпрос, следва да бъде определена държавата, имаща най-тясна връзка за двете страни.

Затова много често ако двамата съпрузи са с различно гражданство се прилага правото на страната по тяхно обичайно местопребиваване или това на държавата, в която са в най-тясна връзка.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg.

Делба на имот фактическо съжителство

Съгласно Закона за собствеността правото на собственост може да принадлежи на две лица, придобит по време на брак, което налага нуждата от делба на имот фактическо съжителство.

Съгласно Закона за собствеността правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държава, общини и юридически лица.

Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица. Попадането в отношения по общото притежание на един или повече имоти може и често води до влошаване на личните взаимоотношения.

До тук се стига поради взаимната обвързаност на лицата при управлението на общото имущество. Решение на този проблем дава делбата, чиято цел е всеки съсобственик да получи реален дял от имота/имотите.

Делбата, бива два вида:  Доброволна делба и Съдебна делбаДелба на имот фактическо съжителство

Всеки един от двата вида е свързан с много изисквания и хлъзгави моменти, които в не редки случаи водят до загуба на парични средства и време.

За да не попадате в такава ситуация, се уверете, че сте избегнали рисковите моменти и сте осигурили всички предпоставки за успешното протичане на производството.

Съсобствеността може да бъде прекратена по няколко начина:

А/ когато съсобственикът се откаже от своето право върху притежаваната от него идеална част.

Б/чрез прехвърляне на притежаваната идеална част. Прехвърлянето може да се направи в полза на другия съсобственик и така той да придобие целия имот.

Ако идеална част се продава /покупко-продажба на трето лице/, продавачът трябва първо да предложи на другия съсобственик да я изкупи при същите условия, които би предложил на третото лице.

Особености на придобиване на идеални части

В случай, че имотът е закупен от лице което има сключен брак, в акта за собственост се вписват имената на този който го е придобил

Въпреки това имотът е  собственост и на двамата съпрузи. Всеки един от тях е собственик на съответна идеална част.

Важно е да знаете, че частите на съсобственици винаги се считат за равни, освен ако изрично не е посочено друго в документа за собственост.

За имот, придобит от фактическо съжителство съсобственикът участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си.

Законът сочи, че той може “да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение.

За ползване на обща вещ от съсобственик, получена при съсобственост , ползващия съсобственик дължи обезщетение на другият от писмено поискване.

ВАЖНО: Съсобственик на имот, придобит от фактическо съжителство, може да продаде своята част от имота на трето лице, пред нотариус.

За тази цел следва да представи писмени доказателства, че е предложил на другият съсобственик да изкупи частта му при същите условия.Делба на имот фактическо съжителство

Съдебна процедура по делба на съсобствени имот

Искът за оспорване на прехвърлянето по чл. 33 Закон за собствеността следва да се предяви в двумесечен срок от прехвърлянето.

В случай, че съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Законът дава решение на проблема със съсобственост между съсобствениците.

Съгласно закона всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта”.

Изрично е записано, че разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.

Искът за делба не се погасява с давност

В съдебната практика и в житейският ред са познати два вида делби за разделянето на имот, придобит съвместно от двамата при условията на фактическото съжителство. Това са доброволна и съдебна делба.

Доброволна делба може да се проведе, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове.  В този случай недвижимият имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно.

Но може да се състои и ако имот не може да се раздели на реални дялове, а съделителите са повече.

Делба на имот фактическо съжителствоПри нея всеки от съсобствениците може да иска своя дял в натура – в случая реална част от имота. Ако имотът е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари.

Законът казва, че ако имотът не може да се раздели, то тогава той следва да се изнесе и на публична продан, за уравнение на дела в пари.

Съделител на имот, придобит съвместно от фактическо съжителство може да участва в наддаването при публична продан.

Доброволната делба ще бъде нищожна, в случай че не участва съсобственик.

ВАЖНО: Не винаги може да се извърши делба. Такава не може да има по отношение на имот, притежаван от съпрузи в режим на имуществена общност, докато трае бракът.

При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици, в противен случай същата е недействителна.

Допълнителни въпроси на + 359 897 90 43 91 или изпратите мейл на office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява делбата ?

Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица. Попадането в отношения по общото притежание на един или повече имоти. Когато, обаче, не може да се стигне до общо съгласие, единствен вариант остава разделянето на имуществото по съдебен ред.

Какви видове делба са налице ?

Делбата на имот може да бъде доброволна или съдебна, в зависимост от това дали съсобствениците могат или не могат да постигнат съгласие за разделянето му. Независимо каква тя представлява способ за прекратяване на съсобствеността. При нея всеки следва да получи изключителна собственост върху част от общото имущество.

Кога делбата е невъзможна ?

Съществуват случаи, в които делбата е невъзможна. Затова не винаги може да се извърши делба. Такава не може да има по отношение на имот, притежаван от съпрузи в режим на имуществена общност

Кога делбата е оспорима и нищожна ?

Няколко са случаите, в които делбата е нищожна. В случай, че не участват всички съсобственици, така извършената делба ще е нищожна. Ако някой от съделителите /това са лицата, които участват в делбата/ не получи нито имот, нито уравнение, делбата се приема за недействителна и не поражда ефект.

Какво е Доброволна делба ?

Доброволната делба се извършва под формата на договор, който се сключва между съсобствениците. С него те постига съгласие за това кой какъв имот или уравняване ще получи. Както се посочи вече, ако някой от съсобствениците не получава нищо, делбата ще е недействителна и съсобствеността няма да се прекрати.

Какво представлява Съдебната делба ?

В случай че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за подялбата на имуществото, за всеки един от тях съществува възможност да образува дело пред съда за „принудително“ му разделяне.

Оспорване на припознаване на дете

При акт на припознаване на дете, не се изисква съгласието на другия родител, но в такива случай понякога се стига и до оспорване на припознаване на дете.

 За припознаване на дете  не се изисква и съгласието на детето.

При извършеване на процедура по припознаване на дете същото се осъществява:

А/ лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние

Б/ С декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.

Заявлението за припознаване на дете може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.  Поради тази причина законът предоставя възможност за оспорване на извършеното припознаване.  

В този случай лицата, които имат право на оспорване на припознаването са следните: Оспорване на припознаване на дете

1. другият родител;
2. детето, ако е навършило четиринадесет години;

3. представител на Дирекция “Социално подпомагане”; 

4. всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете;

5. от прокурор, когато е налице обществен интерес. 

Семейния Кодекс  урежда припознаването като административно производство. Съгласно чл. 65, ал. 1 СК то се развива пред административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК – длъжностно лице по гражданско състояние.

Регламентирана е процедурата и формата на извършването и отразяването му /чл. 64 – чл. 66, ал. 1 СК, чл. 49 ЗГР/.

Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.

Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.

Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Д

Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

 Оспорване на припознаването е административен и съдебен. 

 Семейният кодекс предоставя и правни способи за оспорване на припознаването

Вписването на припознаването  в акта за раждане се извършва след осъществяване на преценка от административния орган, че са налице предпоставките съгласно СК. Компетентността за това му е предоставена със закон – чл. 66, ал. 1 СК.

По съществото си, вписването представлява волеизявление, с което се признава факт с правно значение, а именно, че припознаващият е родител на припознатото лице. С отразяването на това обстоятелство по реда на чл. 49 ЗГР в акта за раждане, то има доказателствена сила до установяване на неистинността му.

Вписването от длъжностно лице по гражданско състояние на декларирано припознаване в акт за раждане, има всички белези на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. А от ДР на ЗА и съответно представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, подлежащ на обжалване пред компетентния Административен съд.

 Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

 Оспорване по административен ред то се извършва от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете.Оспорване на припознаване на дете

Законът допуска това да стане в предвиденият тримесечен срок от съобщение за извършеното припознаване.

Оспорването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

 Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция “Социално подпомагане”, ако това е в интерес на детето. 

 ВАЖНО!!! Ако припознаването не бъде оспорено в посочения срок, то се вписва в акта за раждане. 

 В случай че припознаването бъде оспорено, припознаващият може да предяви иск за установяване на произход.

Недопустимост на оспорване на припознаването 

 Законът предвижда особена хипотеза на недопустимост на оспорване на припознаването от страна на другия родител. Първото условие е припознаването да е извършено преди да е съставен акт за раждане на детето.

Второто условие е другият родител да е заявил пред длъжностното лице по гражданското състояние лично или чрез управителя на лечебното заведение, в което детето е родено, че няма да оспорва припознаването.

В този случай припозналият се вписва в акта за раждане веднага, а последващо оспорване от страна на другия родител не е възможно. 

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg