Незаконно отнемане МПС от КАТ

Все по-често ни задават въпроса за правна помощ при Незаконно отнемане МПС от КАТ.

С последните изменения и допълнения на Наказателния кодекс (НК), в сила от 08.082023г., бяха въведени по-строги наказания за транспортни престъпления

Тези предстъпления обхващат както тежки нарушения на правилата за движение, така и възможността за отнемане на моторни превозни средства в полза на държавата.

Тези промени целят не само повишаване на отговорността на водачите, но и превенция чрез ограничаване на повторните престъпления.

1. Отнемане на МПС при телесна повреда или смърт

Новите изменения на Наказателния кодекс предвиждат отнемане на моторно превозно средство в полза на държавата.

Това се отнася за случаите на непредпазливо причиняване на тежка или средна телесна повреда, или смърт, при следните обстоятелства:

• Шофиране в нетрезво състояние или след употреба на наркотични вещества:

Всяко шофиране под въздействие на алкохол над допустимите стойности или употреба на наркотици се счита за сериозно нарушение, което увеличава риска от причиняване на тежки пътни инциденти.

• Отказ от проверка за алкохол или наркотични вещества:

Законът счита отказа от тестване за равносилен на признаване на употреба, като по този начин водачът подлежи на по-строги санкции.

• Причиняване на инцидент с повече от едно лице:

Ако пътнотранспортното произшествие засегне повече от един пострадал, това увеличава тежестта на деянието.

• Избягване от местопроизшествието:

Бягството от местопроизшествието е сериозно нарушение, което допълнително усложнява престъплението и увеличава наказанието.

• Шофиране без правоспособност:

Неправоспособните водачи са в особено рискована група, тъй като липсата на правоспособност често води до инциденти с тежки последствия.

• Превишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч в населено място:

Високата скорост е един от водещите фактори за тежки пътнотранспортни произшествия в градска среда.

• Шофиране след преминаване на червен светофар:

Преминаването на червено светлина увеличава риска от катастрофи на кръстовища.

• Извършване на деянието на пешеходна пътека:

Нарушенията, свързани с пешеходни пътеки, са особено тежки, тъй като засягат най-уязвимите участници в движението.

Във всички тези случаи съдът има правомощие да реши дали да постанови отнемане на превозното средство, след като прецени конкретните факти и обстоятелства по случая.

2. Отнемане на превозното средство при шофиране с алкохол или наркотици

Отнемането на моторното превозно средство е задължително при следните условия:

• Шофиране с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда:

Законът поставя ясен лимит върху допустимото ниво на алкохол в кръвта, над което шофирането е забранено.

• Шофиране след употреба на наркотични вещества:

Употребата на наркотици е абсолютно забранена за водачи, като всяко такова нарушение води до сериозни санкции.

• Рецидив при шофиране с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда след предходна присъда:

При повторни нарушения, когато водачът е бил осъждан за шофиране в нетрезво състояние, законът предвижда автоматично отнемане на превозното средство.

Важно е да се отбележи, че отнемането на превозното средство се постановява само ако то е собственост на виновния водач.

В случай, че МПС-то принадлежи на трето лице, вместо това се присъжда неговата равностойност.

3. Кога се отнема и кога конфискува в полза на държавата ?

Много често термините „конфискация“ и „отнемане в полза на държавата“ се смесват, но те имат различен правен характер:

• Конфискация:

Представлява наказание, при което държавата принудително отчуждава имуществото на виновния, независимо дали това имущество има пряко отношение към извършеното престъпление.

• Отнемане в полза на държавата:

Това е превантивна мярка, която има за цел да лиши виновния водач от възможността да извърши нови престъпления, като се отнеме предметът, с който е извършено престъплението – в случая моторното превозно средство.

4. Отнемане на МПС/правомощия на полиция и прокуратура

Само съдът има правомощието да постанови отнемане на моторното превозно средство в полза на държавата

Това може да се случи едва след влизане в сила на осъдителната присъда.

Полицията и прокуратурата не могат самостоятелно да изземат или конфискуват превозното средство, освен ако не става въпрос за веществено доказателство.

Наказателно-процесуалният кодекс позволява изземване на превозно средство като веществено доказателство, когато има връзка с разкриване на престъплението.

Този процес обаче трябва да е пропорционален на нуждите на разследването и да бъде прекратен веднага след като целта е постигната.

За допълнителна инфомация, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Какви са новите санкции за транспортни престъпления според измененията в Наказателния кодекс от 8 август 2023 г.?

С измененията се въвеждат по-строги наказания за транспортни престъпления, включително отнемане на моторното превозно средство в полза на държавата при определени условия, като шофиране в нетрезво състояние, употреба на наркотици, или отказ от проверка.

В кои случаи съдът може да постанови отнемане на моторното превозно средство?

Съдът може да постанови отнемане на моторно превозно средство в случаите на причиняване на тежка или средна телесна повреда или смърт, когато инцидентът е причинен при шофиране под въздействие на алкохол, наркотици, или в нарушение на пътните правила.

Какви са последствията от отказ от проверка за алкохол или наркотици?

Отказът от проверка за алкохол или наркотични вещества се счита за тежко нарушение и се третира като признание за употреба, което може да доведе до отнемане на моторното превозно средство.

Какво означава задължителното отнемане на моторното превозно средство?

Задължително отнемане се прилага в случаи на шофиране с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда или след употреба на наркотици. Съдът е длъжен да постанови отнемане на превозното средство, ако нарушението е доказано.

Може ли превозно средство да бъде отнето, ако не е собственост на виновния водач?

Ако моторното превозно средство не е собственост на виновния водач, вместо отнемане на самото средство се присъжда неговата равностойност, която трябва да бъде платена.

Каква е разликата между конфискация и отнемане в полза на държавата?

Конфискацията е наказание, при което държавата отчуждава имущество, което не е свързано пряко с престъплението. Отнемането в полза на държавата е превантивна мярка и се отнася до предмета на престъплението, като например моторното превозно средство.

Кой има правомощие да постанови отнемане на превозно средство?

Само съдът може да постанови отнемане на моторно превозно средство в полза на държавата и то след като осъдителната присъда влезе в сила.

Може ли полицията или прокуратурата да изземат превозно средство предварително?

Полицията и прокуратурата нямат правомощие да отнемат превозното средство предварително, освен ако то не е веществено доказателство в разследване. Изземване може да се извърши само като мярка за обезпечение или доказателствен материал.

Кога моторно превозно средство може да бъде иззето като веществено доказателство?

Превозното средство може да бъде иззето като веществено доказателство, когато има пряка връзка с престъплението, например при причиняване на телесна повреда или смърт. Това обаче трябва да бъде пропорционално на нуждите на разследването.

Какви са целите на измененията в Наказателния кодекс относно транспортните престъпления?

Основната цел на измененията е да се засили контролът върху тежките транспортни престъпления и да се предотврати повторното им извършване чрез налагане на по-строги санкции, включително отнемане на моторни превозни средства.

Кога се вдига наем на имот

Много често наемателите се интересуват кога се вдига наем на имот ?

Именно затова въпросът за увеличаването на наема е една от най-чувствителните теми в отношенията между наемодател и наемател.

Наемодателят има законното право да коригира наемната цена в зависимост от пазарните условия и инфлацията

Наемателите също имат правото да бъдат уведомени своевременно и да имат ясна представа за промените

Става дума за изменения, които могат да настъпят в договора им за наем.

Кога и как наемодателят може да увеличи наема ?

В България наемните отношения се уреждат от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)

Законът ясно регламентира правата и задълженията на двете страни.

Едно от основните изисквания при увеличаване на наема е да се спазват договорните клаузи и законовите разпоредби.

Наемодателят не може произволно да променя наемната цена по всяко време, а само при условия, които са предвидени в закона или договора.

1. Увеличаване наем при срочен договор

В случай, че сте на срочен Договор за наем, наемодателят няма право да променя наема по време на действието на договора

В този вид договори се приема, че увеличение е допустимо, само ако в него изрично е предвидена такава възможност.

В края на срока на договора обаче, наемодателят може да предложи нови условия, включително увеличение на наемната цена.

Всеки наемател има правото да приеме новите условия или ги отхвърли, като прекрати договора.

2. Увеличаване наем при безсрочен договор

При безсрочните договори, наемодателят има възможност да увеличи наема, но само след като изпрати писмено предизвестие.

Важно е да се отбележи, че предизвестието трябва да бъде дадено в разумен срок

Обикновено този срок е минимум 30 дни преди въвеждането на новата наемна цена.

Този срок е необходим, за да може наемателят да има време да реагира и да прецени дали ще приеме новите условия.

Вашите права като наемател

В случай на увеличение на наема, вие имате няколко права, които са важни да знаете:

– Право на информация – Наемодателят е длъжен да ви информира писмено за увеличението на наема в съответствие със сроковете и условията на договора или законовите изисквания.
– Право на отказ – В случай че новата наемна цена не отговаря на вашите очаквания, имате правото

1. да откажете новия договор (при срочен договор) или
2. да прекратите безсрочния договор след предизвестието

– Право на договаряне – Винаги можете да се опитате да договорите условията по новия наем с вашия наемодател

Това важи в случаите, когато смятате, че увеличението не е оправдано или е прекомерно.

Основания за увеличение на наем

Наемодателите имат няколко основни причини за увеличаване на наема, като някои от най-често срещаните включват:

– Пазарни условия – Ако пазарните наеми в района, в който се намира вашето жилище, се повишават, наемодателят може да реши да коригира наема, за да го изравни с пазарната стойност.

– Инфлация – Увеличението на наема често е свързано с общите икономически условия и нивото на инфлация в страната.

Наемодателят може да увеличи наема, за да компенсира нарастващите разходи за поддръжка и управление на имота.

– Подобрения и ремонт на имота – Ако наемодателят е направил значителни подобрения в имота, като

А/нови инсталации,

Б/ направени реновации или други подобрения,

В/ Нови удобства и комфорт за наемателите

всичко това може да бъде причина за увеличение на наема.

Как да отговорите при увеличен наем ?

Когато получите известие за увеличаване на наема, важно е да прегледате условията на договора и да проверите дали увеличението е в съответствие с клаузите и закона.

В случай на неясноти или несъгласие, е добре да се консултирате с адвокат, който да ви помогне да защитите правата си.

Ако искате да оспорите увеличението, трябва да го направите своевременно и писмено.

В заключение, увеличаването на наема е легитимен процес, който трябва да се случва в съответствие със законовите изисквания и договорните отношения между наемодател и наемател.

Познаването на вашите права е ключът към предотвратяване на неправомерни действия и запазване на добрите отношения между двете страни.

За допълнителна информация, позвънете на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Колко често наемодателят може да увеличава наема?

Зависи от вида на договора и клаузите, но при безсрочен договор увеличението може да се извършва с предизвестие в разумен срок.

Може ли наемодателят да увеличи наема, без да ме уведоми?

Не, увеличаването на наема трябва да бъде предварително уведомено писмено.

Какво мога да направя, ако смятам, че увеличението на наема е неправомерно?

Можете да се консултирате с адвокат и да прегледате правата си според ЗЗД и клаузите на договора.

Събиране на вземания от неплатени фактури

Все повече клиенти и фирми се обръщат към нас с молба за Събиране на вземания от неплатени фактури.

Събирането на задължения по неплатени фактури е един от основните проблеми, с които малкият и средният бизнес в България се сблъскват.

Неплатените фактури не само водят до финансова нестабилност на компаниите

Най-често неплатените фактури затрудняват бизнеса да изпълни своите кредитни задължения към банките и финансовите институции.

Сред най-честите примери са случаите, когато складове за стоки на едро не могат да съберат плащанията от малки магазини, или когато рекламни агенции се сблъскват с неизплатени фактури за предоставени услуги.

Колко време се чака за плащане по неплатени фактури?

Един от основните въпроси при събирането на задължения по фактури е срокът, в който трябва да бъде предявено искането за плащане.

Законодателството в България различава два основни типа задължения:

1. За т.нар. периодични задължения

Тези задължения произтичат от редовни доставки на стоки или услуги, базирани на рамкови договори, като месечни плащания за доставка.

В този случай, правото за събиране на задължението трябва да бъде упражнено в срок от три години от издаването на фактурата.

След изтичането на този срок, правото за съдебно събиране на задължението се погасява по давност.

2. За т.нар. еднократни задължения

Задължения, възникнали при еднократна продажба на стоки или услуги.

Срокът за предявяване на иск пред съда в този случай е пет години.

В случай, че искът не бъде предявен в този период, длъжникът може да възрази за изтекла давност

Това сериозно би усложнило събирането на задължението.

Как да съберем неплатените фактури?

Първата стъпка, която всеки бизнес трябва да предприеме, е да се опита да накара длъжника да плати доброволно.

Този подход обаче не винаги е ефективен.

При липса на резултати от доброволните опити, българското законодателство предоставя възможността за ползване на процедурата по т.нар. „заповедно производство“.

Съкратена съдебна процедура, която значително ускорява процеса по събиране на парични задължения.

В рамките на тази процедура съдът издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист в срок от 15 до 20 дни.

В сравнение с обикновено търговско дело, което може да продължи 1-2 години, заповедното производство е много по-ефективен начин за събиране на дълговете по фактури.

Важно е да се отбележи, че длъжникът има право да възрази срещу заповедта за изпълнение, в което случай ще е необходимо представителство от адвокат пред съда за установяване на вземането.

Какво да правим след като имаме заповед за изпълнение?

След издаването на заповед за изпълнение, следващата стъпка е да се обърнете към частен или държавен съдебен изпълнител (ЧСИ или ДСИ), който да започне принудително събиране на дълга.

Въпреки че много хора предпочитат сами да ангажират съдебен изпълнител,

Не Ви съветваме и считаме това за непрепоръчително поради сложността на изпълнителния процес и изискванията на ГПК.

Наемането на адвокат може да осигури по-добро управление на процеса и предотвратяване на скъпоструващи грешки

Те могат да доведат до забавяне или дори невъзможност за събиране на задълженията.

Адвокатът има ключова роля за събиране на дълг

Той ще Ви съдейства, когато стандартните методи са изчерпани.

Те имат опита и знанията да анализират случая и да предложат най-добрите стратегии за успешното събиране на задълженията

Говорим за случаи, когато съдебните изпълнители не могат да предприемат допълнителни действия.

Съвети за ефективно събиране на задължения

1. Събирайте всички необходими документи – Необходимо е да имате доказателства за издадените фактури и съответните договори, които обосновават съществуването на задължението.
2. Използвайте правни услуги – Ако преговорите с длъжника не дават резултат, наемането на адвокат ще доведе до сключване на Споразумение.
3. Не отлагайте предприемането на действия – Изтичането на давностните срокове може сериозно да намали шансовете ви за събиране на дълговете.

Обжалване глоба затъмнени стъкла

Напоследък към нас се обръщат водачи с издаден АУАН и молба за Обжалване глоба затъмнени стъкла.

Всеки, за когото има съмнение, че умишлено е затъмнил прозорците на колата си, ще бъде спиран и съответно ще получи глоба.

Въпреки това обаче правоприлагането на ЗДВП често предизвиква въпроси за правомерността на действията на контролните органи.

Според чл. 105 ал.1 ЗДвП се забранява

А/ „ограничаване на видимостта през челното стъкло и

Б/ Ограничаване видимостта на страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и

В/ намаляване на прозрачността им“.

Това ясно определя задължителните изисквания за видимостта, които целят да осигурят безопасност на движението

В този случай основен акцент се поставя върху челното и предните странични стъкла.

Въпреки че, чл. 105, ал. 2 ЗДвП прави изключение за задните странични стъкла.

Изключение от правилото

ЗДвП уточнява, че се допуска „ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леки автомобили, намаляване на прозрачността им, само в случай и при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила“.

Това предоставя възможност на водачите да използват затъмняване на задните стъкла

В този случай условието е автомобилът да бъде оборудван с необходимите огледала за обратно виждане.

Тази правна рамка обаче води до различни интерпретации и понякога до неправилни санкции от страна на органите на реда.

В практиката често се срещат случаи, при които служители на пътната полиция издават АУАН по чл. 105, ал. 1 ЗДвП и дори спират автомобила от движение.

Въпросът, който възниква, е дали тези действия са в съответствие със закона.

Според чл.185 ЗДвП: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.“

Това означава, че спирането от движение би могло да се счита за неправомерно, ако не е предвидено в съответната разпоредба като мярка за наказание.

Освен това, за да спре автомобила от движение, пътният полицай трябва да има подписана заповед от прекия си офицер

Става дума за Заповед при спиране от движение като принудителна административна мярка (ПАМ).

Такава заповед може да бъде издадена само в определени случаи, например при техническа неизправност на автомобила

Заповед се издава при нарушение, което сериозно застрашава безопасността на движението.

В повечето случаи, обаче, пътните полицаи не разполагат с такава заповед при спиране на автомобили, което поставя под въпрос правомерността на тези действия.

Също така, в някои съдебни решения се разглеждат ситуации, при които водачи са оспорвали глобите, наложени за затъмнени стъкла, на основание, че пътните полицаи не са спазили процедурните изисквания за налагане на санкциите.

Субективност на преценката за затъмнени стъкла

Актът за затъмнени стъкла трябва да бъде подкрепен с точни доказателства за измерване на светлопропускливостта на стъклата

Целта е да не се основава само на визуална преценка на пътния полицай.

В заключение, докато законът ясно определя правилата за прозрачността на стъклата на автомобилите, неговото прилагане и санкциите, наложени от пътната полиция, често водят до правни спорове.

Водачите имат право да оспорват глобите и спирането от движение, ако те не са наложени в съответствие с процедурните изисквания на закона, като е важно да бъдат информирани за правата си и процедурите, които трябва да бъдат спазени от органите на реда.