www.lawyer-bulgaria.bg
, ,

Разлика Акт 14 и „Завършен груб строеж“

Разлика Акт 14 и „Завършен груб строеж“

Един от най-съществените въпроси в прегледа на Предварителни договори е за т.нар. Разлика Акт 14 и „Завършен груб строеж“.

Разликата между Акт 14 и понятието „завършен груб строеж“ има важно правно значение в строителното законодателство.

Двете понятия са свързани, но не са идентични

А/ Едното представлява етап на строителството,

Б/ Другото – административен документ, който удостоверява този етап.

1. Какво представлява „груб строеж“

Съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ, „груб строеж“ е налице, когато са изградени носещата конструкция, ограждащите стени и покривът на сградата.

Това означава, че:

  • са завършени основите, плочите, колоните и носещите елементи;
  • сградата е покрита с покрив или с последна плоча при плосък покрив;
  • няма завършени довършителни работи (мазилки, настилки, дограма, инсталации и т.н.).

Този етап има юридическо значение – в момента, в който сградата достигне стадия „груб строеж“, възникват права за инвеститора и собствениците, включително:

  • правото на суперфициар (при учредено право на строеж) да придобие собственост върху изградената част;
  • възможност за прехвърляне на обекти (апартаменти, офиси и др.) при наличие на Акт 14;
  • прекъсване на 5-годишния срок на разрешението за строеж по чл. 153, ал. 2 ЗУТ.

В строителната практика често се използват понятията „груб строеж“ и „Акт 14“, но те не са едно и също.

Въпреки че са свързани, между тях съществува съществена правна и техническа разлика, определена от

A/ Закона за устройство на територията (ЗУТ) и

Б/Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

2. Какво е Акт 14

Акт образец 14 (Акт за приемане на конструкцията) е официален документ по Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.Разлика Акт 14 и „Завършен груб строеж“

Той се съставя от:

  • строителя,
  • инвеститора (възложителя),
  • проектанта (конструктора),
  • техническия надзор и надзорната фирма.

С подписването на този акт се удостоверява, че конструкцията на сградата е завършена и съответства на одобрения инвестиционен проект и нормативните изисквания за безопасност.

Съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ, сградата се счита за „в груб строеж“, когато са завършени:

  • носещата конструкция (основи, колони, греди, плочи);

  • външните ограждащи стени;

  • покривната конструкция.

На този етап липсват инсталации, мазилки, дограма, настилки и други довършителни работи.
Грубият строеж представлява физическо състояние на сградата, което показва, че основната конструкция е готова и стабилна.

Съдържание на Акт 14:

  • идентификация на строежа (адрес, парцел, разрешение за строеж);
  • участници – инвеститор, строител, проектант, технически надзор;
  • констатация, че носещата конструкция е изпълнена качествено и в съответствие с проекта;
  • забележки или предписания (ако има);
  • дата на приемане на конструкцията.

След подписването на Акт 14 строежът се счита официално приет на етап „груб строеж“.

3. Последици от издаване Акт Обр. 14

  1. Прехвърляне на собственост: – След издаване на Акт 14 инвеститорът може законно да прехвърля имоти в сградата – апартаменти, гаражи, офиси и др. Преди този момент такива сделки са правно недопустими.
  2. Конвертиране на правото на строеж: – При издаден Акт 14 правото на строеж (суперфиция) се превръща в право на собственост върху изградената част – чл. 181, ал. 2 ЗУТ.
  3. Административно значение: – С издаването на Акт 14 започва следващият  етап от строителния процес – довършителните работи и подготовката за Акт 15 и Акт 16.

4. Разлика между „груб строеж“ и Акт 14

Елемент ГРУБ СТРОЕЖ АКТ 14
Същност Техническо състояние на сградата Административен документ
Основание Чл. 181, ал. 2 ЗУТ Наредба № 3/31.07.2003 г.
Съдържание Завършена носеща конструкция, покрив, външни стени Протокол за приемане на конструкцията
Значение Определя етапа на строителството Удостоверява законосъобразното достигане на този етап
Последици Физически завършен етап Юридическа възможност за прехвърляне на обекти и признание на собственост

Правно значение на Акт 14

Издаването на Акт 14 има няколко ключови правни последици:

  1. Прехвърляне на собственост:
    След Акт 14 инвеститорът може да продава отделни обекти в сградата (апартаменти, гаражи, офиси).

  2. Придобиване на собственост от суперфициара:
    При учредено право на строеж собственикът придобива собственост върху изградената част.

  3. Спиране на срока на разрешението за строеж:
    Издаването на Акт 14 прекъсва петгодишния срок по чл. 153, ал. 2 ЗУТ.Разлика Акт 14 и „Завършен груб строеж“

  4. Следващ етап – Акт 15 и Акт 16:
    След Акт 14 започват довършителни работи, завършващи с въвеждане в експлоатация (Акт 16).

5. Следващи актове

  • Акт 15 – удостоверява, че строежът е напълно завършен и готов за приемане от инвеститора.
  • Акт 16 – удостоверява въвеждането на сградата в експлоатация (разрешение за ползване).

6. Значение за сделки и инвеститори

  • Когато в обяви се казва, че имотът е „на Акт 14“, това означава, че сградата е завършена в „груб строеж“ и е приета от надзора.
  • Когато се казва „в груб строеж“, без Акт 14, това може да означава, че конструкцията е физически завършена, но не е официално приета.
    Такава ситуация крие риск за инвеститорите и купувачите, тъй като без Акт 14 не могат да се сключват нотариални сделки.

„Груб строеж“ е физическото състояние на сградата, докато Акт 14 е официалният документ, който удостоверява и узаконява достигането на този етап.

Без Акт 14 грубият строеж няма правно признание, а с него се откриват възможности за сделки, признаване на собственост и преминаване към следващите фази на строителния процес.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email : office@lawyer-bulgaria.bg 

/by
, ,

Обжалване на съдебни решения

Обжалване на съдебни решения

Едно от най-сериозните дейности в нашата кантора е правилната подготовка при Обжалване на съдебни решения.

Постановяването на съдебно решение от първата инстанция не слага край на съдебния спор.

Българското законодателство гарантира правото на всяка страна да търси контрол върху постановеното решение чрез обжалване

Това е ситуация, в която се счита, че съдът вероятно е нарушил материалния или процесуалния закон

Често пъти се приема, че съдът вероятно е допуснал грешка в преценката на доказателствата или е постановил несправедлив съдебен акт.

Обжалването представлява правен механизъм за проверка на законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение.

Чрез него се осигурява реална възможност за защита на правата и интересите на страните в процеса

Тук се цели и прилага принципът на двуинстанционното разглеждане на делата уреден в чл.196 и сл. ГПК

1. Въззивно производство

Въззивното обжалване е първата форма на контрол върху решенията на районните и окръжните съдилища.

То се подава пред по-горестоящ съд в двуседмичен срок от връчване на решението. Обжалване на съдебни решения

Въззивната жалба следва да съдържа:

  • данни за страните и делото;

  • точно обозначаване на обжалваното решение;

  • конкретни оплаквания (основания за обжалване);

  • доказателствени искания и подпис на страната или нейния адвокат.

Най-често срещаните основания за втора инстанция по спора са:

  • неправилно приложение на закона;

  • съществени нарушения на съдопроизводствените правила;

  • необоснованост на решението;

  • нарушение на принципите на равенство на страните, обективност и непосредственост при събиране на доказателствата.

Ако жалбата отговаря на законовите изисквания, въззивният съд извършва пълна проверка на делото

Като за начало да се проверят както по фактите, така и по правото. Втората инстанция може:

  • да потвърди решението на първоинстанционния съд;

  • да го отмени изцяло или частично;

  • да измени неговите правни последици;

  • или да обяви решението за нищожно или недопустимо, когато е постановено в противоречие с основните процесуални принципи.

Когато едната страна подаде въззивна жалба, а другата – отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК

От тук възниква нова процесуална ситуация: въззивник и въззиваема страна.

И двете имат равни процесуални права да представят доказателства и правни аргументи.

2. Обжалване на Съдебни определения

Освен решенията, и съдебните определения могат да бъдат предмет на обжалване, ако законът изрично предвижда това.

Обжалват се актове, с които съдът:Обжалване на съдебни решения

  • прекратява производството;

  • спира делото;

  • отказва събиране на доказателства;

  • отказва допускане на експертиза или свидетели;

  • налага глоби или други процесуални мерки.

Срокът за обжалване на определения е едноседмичен, а компетентният съд е по-горестоящият.

Подобно на въззивното производство, правилното формулиране на основанията е ключово за успеха на жалбата.

3. Касационно производство 

Касационната инстанция представлява върховният контрол върху законосъобразността на постановените решения от въззивните съдилища.

Тя се осъществява от Върховния касационен съд (ВКС) на Република България по реда на чл. 280–290 ГПК.

Касационното обжалване е изключителен контролен механизъм и се допуска само ако са налице законовите предпоставки:

  1. Решението противоречи на практиката на ВКС или на съдилищата;

  2. Решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;

  3. Налице е вероятност от съществено нарушение на материалния или процесуалния закон.

Въззивната Жалба трябва да съдържа точно и логично изложение на основанията за касационно обжалване

Тук трябва да се обоснове защо ВКС следва да допусне делото до разглеждане.

Според чл. 284, ал. 2 ГПК, касационната жалба трябва задължително да бъде приподписана от адвокат.

Тази формалност е израз на принципа за професионална защита и гарантира качеството на процесуалните действия.

В този случай, ВКС може:

  • да остави в сила решението на въззивния съд;

  • да го отмени и върне делото за ново разглеждане;

  • или сам да реши спора по същество, когато няма нужда от нови доказателства.

4. Отмяна на влезли в сила съдебни актове

По изключение, законът допуска и извънреден способ за преразглеждане – отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Основанията за това са строго ограничени, например:

  • открити нови обстоятелства или доказателства;

  • противоречиви решения по същия спор;

  • установено престъпление, свързано със съдебния акт;

  • участие на съдия в нарушение на закона.

Производството по отмяна също се води пред ВКС и представлява последен шанс за защита на правото.

5. Значение на професионалната правна помощОбжалване на съдебни решения

Изготвянето на въззивна или касационна жалба изисква високо ниво на юридическа компетентност.

Грешка в формата, сроковете или аргументацията може да доведе до недопускане на жалбата или загуба на правото на обжалване.

Поради това участието на квалифициран адвокат е решаващо за изхода на делото.

Адвокатът по съдебни дела с опит във въззивното и касационното производство:

  • анализира мотивите на съда;

  • идентифицира процесуалните нарушения;

  • подготвя изчерпателни правни аргументи;

  • следи за спазване на принципите на справедлив процес.

6. Обжалване на съдебни решения и определения

Обжалването на съдебни решения и определения е съществена гаранция за защита на гражданските права и за осигуряване на законност в съдебната система.

То позволява проверка на съдебния акт от по-опитен състав и осигурява реален баланс между страните.

След като едно решение влезе в сила, то има сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК и не може да бъде преразглеждано, освен при изрично предвидени в закона изключения.

Затова е от ключово значение всеки гражданин или юридическо лице да потърси своевременно компетентна адвокатска помощ

Целта е да се гарантира ефективна защита на своите права и интереси във всички инстанции – от първото съдебно заседание до евентуалното касационно производство.

За допълнителна информация свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява обжалването на съдебно решение?

Обжалването е законов механизъм, чрез който страна по дело иска по-горестоящ съд да провери законосъобразността, обосноваността и справедливостта на постановеното решение. То може да бъде въззивно (втора инстанция) или касационно (пред Върховния касационен съд). Основната му цел е да се осигури контрол върху съдебния акт и защита на нарушените права и интереси на страните.

Кой има право да обжалва съдебно решение?

Право на обжалване имат всички страни по делото, които са пряко засегнати от постановения съдебен акт – ищец, ответник, трето лице – помагач, а в определени случаи и прокуратурата. Съгласно чл. 258 ГПК, жалба може да подаде всяка страна, за която решението създава неблагоприятни правни последици.

Какъв е срокът за подаване на въззивна жалба?

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Срокът за обжалване на съдебно решение е две седмици от връчването му на страната (чл. 259, ал. 1 ГПК). За съдебни определения срокът е една седмица. Ако жалбата бъде подадена след изтичане на този срок, тя се оставя без разглеждане като просрочена. В определени случаи може да се поиска възстановяване на срока при доказана уважителна причина.

Къде се подава въззивната жалба и какво трябва да съдържа?

Въззивната жалба се подава чрез първоинстанционния съд, който е постановил решението, но е адресирана до съответния въззивен съд

Какво се проверява от въззивния съд?

Въззивният съд извършва пълна проверка на делото – както по фактите, така и по правото. Той може да потвърди, измени или отмени първоинстанционното решение, или да го обяви за нищожно/недопустимо. Разглеждането е ограничено до оплакванията, изложени във въззивната жалба, но съдът има право и служебно да констатира груби процесуални нарушения.

Какво представлява касационното обжалване пред ВКС?

Касационното обжалване е последната инстанция за контрол върху законосъобразността на въззивните решения. То се допуска само при наличие на основанията по чл. 280 ГПК, като например противоречие с практиката на ВКС или значение за развитието на правото. Касационната жалба трябва да бъде задължително приподписана от адвокат, съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК. ВКС може да остави решението в сила, да го отмени или да реши делото по същество.

Може ли да се обжалват всички съдебни актове?

Не. Законът ограничава кръга на актовете, които подлежат на обжалване. Не се обжалват решения, постановени по несъществени въпроси, или такива, при които законът предвижда окончателност. Съдебните определения се обжалват само когато законът изрично допуска това – например при прекратяване на делото или отказ за събиране на доказателства.

Какво става, ако решението влезе в сила?

След влизане в сила решението придобива сила на пресъдено нещо по чл. 298 ГПК. Това означава, че спорът е окончателно решен и не може да се пререшава между същите страни, за същия предмет и на същото основание. Изключение прави единствено производството по отмяна на влезли в сила решения (чл. 303–309 ГПК), когато са налице нови обстоятелства или груби нарушения на закона.

Каква е ролята на адвоката при обжалване?

Адвокатът има ключова роля за успеха на жалбата. Той: анализира мотивите на решението; формулира правните основания за обжалване; изготвя професионално жалбата или отговора по нея; защитава клиента пред въззивния или касационния съд; следи за спазване на процесуалните срокове и принципите на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ. Без професионална правна помощ рискът от процесуални грешки и загуба на правото на защита е висок.

/by
, ,

Споразумение с Прокуратурата

Споразумение с Прокуратурата

Правна уредба на споразумение с прокуратурата

Споразумението в наказателното производство представлява особена форма на приключване на делото, предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 381 – чл. 384 НПК).

То е израз на процесуален компромис между прокуратурата и защитата, при който обвиняемият признава вината си за извършено престъпление, а прокурорът се съгласява на по-леко наказание.

Съдът проверява законосъобразността и обосноваността на постигнатото съгласие и след одобрение споразумението придобива силата на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 382, ал. 7 НПК.

Тази процедура има за цел да ускори правосъдието, да намали съдебната натовареност и да гарантира предвидимост на наказателната отговорност, като същевременно запази правото на защита на обвиняемия.

2. Предпоставки за сключване на споразумение

Съгласно чл. 381, ал. 1 НПК, споразумение може да се постигне след приключване на досъдебното производство, когато са събрани всички доказателства, установяващи фактите по обвинението.
Задължително условие е участието на защитник, независимо от волята на обвиняемия.

2.1. Забрани за споразумение

Не се допуска сключване на споразумение за тежки умишлени престъпления, посочени в чл. 381, ал. 2 НПК, включително:

  • престъпления против Републиката (измяна, шпионаж, диверсия, вредителство – чл. 95–108 НК);Споразумение с Прокуратурата
  • убийство и тежки телесни повреди (чл. 115–128 НК);
  • развратни престъпления (чл. 149–159 НК);
  • подкуп и други престъпления против правосъдието (чл. 301–307 НК);
  • престъпления, свързани с използване на ядрена енергия (чл. 340б НК);
  • престъпления против отбранителната способност на страната (чл. 357–364 НК);
  • престъпления против мира и човечеството (чл. 407–415 НК).

Освен това, споразумение не се допуска, ако с престъплението е причинена смърт, независимо от формата на вина (умишлена или по непредпазливост).

Когато престъплението е довело до имуществени вреди, споразумение може да се постигне само след тяхното възстановяване или обезпечаване (чл. 381, ал. 3 НПК).

Това изискване не важи за неимуществени вреди, като болки и страдания.

3. Съдържание и форма на споразумението

Съгласно чл. 382, ал. 1 НПК, споразумението се изготвя в писмена форма и трябва да съдържа изрично съгласие по следните въпроси:

  1. Има ли извършено престъпно деяние и извършено ли е то виновно от обвиняемия;
  2. Правна квалификация на престъплението по съответен член от НК;
  3. Вид и размер на наказанието съгласно чл. 54–57 НК;
  4. Режим на изтърпяване при наказание „лишаване от свобода“ (чл. 61–62 ЗИНЗС);
  5. Условност или ефективност на наказанието по реда на чл. 66 НК;
  6. Възпитателна работа и възпитателни мерки при непълнолетни обвиняеми (чл. 64–67 НК);
  7. Разпореждане с веществените доказателства (чл. 111 НПК);
  8. Разноски по делото и тяхното възлагане.

Споразумението се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия, който декларира, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред (чл. 382, ал. 5 НПК).

4. Роля на адвокат при сключване Споразумение с прокуратурата

Адвокатът има контролна функция. Той не е обвързан автоматично от постигнатото съгласие, а проверява:

  • дали са спазени процесуалните правила и правата на страните;
  • дали споразумението не противоречи на закона и морала;
  • дали определеното наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието.

Ако съдът одобри споразумението, то влиза в сила незабавно и не подлежи на обжалване или протест (чл. 384, ал. 1 НПК).

Единствената възможност за отмяна е по реда за възобновяване на наказателните дела съгласно чл. 420–424 НПК.

5. Последици от одобрено споразумение

След одобряване от съда, споразумението поражда същите последици като влязла в сила присъда:

  • обвиняемият придобива статут на осъден;Споразумение с прокуратурата
  • наказанието подлежи на изпълнение по общия ред;
  • вписва се в Националния бюлетин за съдимост;
  • при ново престъпление в рамките на изпитателния срок се прилага чл. 68 НК (изтърпяване на отложеното наказание).

Съдът се произнася и по отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на престъплението (чл. 53 НК), както и по въпроса за веществените доказателства.

6. Етапи на сключване на споразумение

Сключването на споразумение е възможно в два стадия:

  1. При приключване на досъдебното производство – когато разследването е завършено и делото се изпраща на прокурора с мнение за споразумение.
  2. В съдебната фаза преди приключване на съдебното следствие – съдът може да спре делото и да одобри постигнатото между страните съгласие.

При множество обвиняеми или няколко престъпления, споразумението може да обхваща само част от тях.

В този случай производството продължава спрямо останалите лица или престъпления по общия ред.

Сключването на споразумение по чл. 381 НК ефективен инструмент в наказателния процес.

То съкращава времето за разглеждане на делото, намалява процесуалните разходи и гарантира предвидимост на наказанието.

За обвиняемия това е начин да получи по-леко наказание и да избегне публичното разглеждане на делото, а за държавното обвинение – да приключи бързо казуса без риск от оправдателна присъда.

Производството по реда на Глава 29 от НПК е инструмент на договорно правосъдие, основан на баланса между интересите на държавата и на обвиняемия.
Въпреки че е процесуално облекчение, то изисква професионална защита от адвокат, който да гарантира, че правата на клиента са напълно защитени и постигнатото споразумение е в негов интерес.

/by
, ,

Покана за регресно вземане

Покана за регресно вземане

В последните няколко години все по-често към нас се обръщат клиенти с Покана за регресно вземане.

Регресен иск при ПТП: Как застрахователят може да ви потърси платеното обезщетение

Почти всеки шофьор е бил участник в пътнотранспортно произшествие (ПТП).

Важно е да знаете, че ако вие сте виновният за инцидента, вашият застраховател може да има право на регресен иск срещу вас – тоест да изиска възстановяване на платеното на пострадалия лице обезщетение, заедно с лихвите и разноските.

Това се случва в строго определени от закона случаи и често води до значителни финансови последици за водача.

Какво представлява застраховката „Гражданска отговорност“

Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължителна по закон за всяко моторно превозно средство (чл. 461 и сл. от Кодекса за застраховането).

Тя покрива вредите, причинени на трети лица – както имуществени, така и неимуществени, в резултат на притежаването и/или използването на автомобила.

С договора за застраховка, застрахователят поема задължение да обезщети пострадалите при настъпване на застрахователно събитие, а именно – реализиране на застрахователния риск, какъвто е например настъпването на ПТП.

Защо е важно да не напускате мястото на произшествиетоПокана за регресно вземане

Една от най-честите грешки на шофьорите след катастрофа е напускането на местопроизшествието преди пристигането на органите на МВР.


Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, ако виновният водач напусне мястото на инцидента, застрахователят, след като изплати обезщетението на пострадалия, има право да търси обратно от него платената сума.

Това право се нарича регресен иск и може да включва:

  • цялото изплатено обезщетение;

  • натрупаните законови лихви;

  • разноските по ликвидацията на щетата и съдебните процедури.

Кога възниква регресното право на застрахователя

Застрахователят може да предяви регресен иск срещу виновния водач при наличие на някое от следните основания, изрично предвидени в чл. 500, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ):

  1. Управление под въздействие на алкохол или наркотици.
    Ако концентрацията на алкохол в кръвта надвишава допустимата норма по закон, или водачът е под въздействието на наркотични/упойващи вещества, застрахователят може да търси регрес.

  2. Отказ или избягване на проверка.
    Когато водачът откаже да бъде изпробван или се отклони от проверка за алкохол, наркотици или упойващи вещества.

  3. Неотстранена повреда в МПС.
    Ако е настъпило ПТП в резултат на неизправност, за която водачът е знаел, но не е взел мерки за отстраняване.

  4. Напускане на местопроизшествието.
    Ако водачът е напуснал мястото на инцидента преди идването на органите за контрол, без основателна причина (напр. медицинска помощ).

  5. Умишлено причиняване на ПТП.
    При доказано умишлено предизвикване на произшествие, включително с цел измама или избягване от задържане.

  6. Управление без свидетелство за правоуправление (СУМПС).
    Ако водачът няма валидна правоспособност или му е отнето свидетелството, застрахователят може да иска регрес за всички изплатени суми.

Какво трябва да знаете като шофьорПокана за регресно вземане

За да избегнете регресни искове и съдебни последици:

  • Не напускайте мястото на произшествието.

  • Не шофирайте след употреба на алкохол или наркотици.

  • Поддържайте автомобила в изправност.

  • Носете валидна шофьорска книжка.

Дори дребно нарушение може да доведе до анулиране на застрахователната защита и до задължение да върнете платеното обезщетение, което често възлиза на хиляди левове.

Застраховката „Гражданска отговорност“ защитава и водача, и пострадалите при инцидент.

Но при определени нарушения, застрахователят има законно право на регрес.

Познаването на тези правила е задължително за всеки шофьор, за да избегне тежки финансови последици.

За въпроси, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или Email: office@lawyer-bulgaria.bg

/by
, ,

Възражение по чл.76 ЗН

Възражение по чл.76 ЗН

Един от начините за защита на съсобственик в производството по делба е т.нар. Възражение по чл.76 ЗН.

В съдебната практика по наследствени и делбени дела често възниква въпросът за основателност на възражението по чл.76 ЗН.

Това е една от най-важните правни защити, предоставени на сънаследниците, когато част от наследственото имущество е била предмет на разпоредителни сделки, извършени от отделен наследник.

Разбирането на приложението и правните последици на тази норма е от ключово значение при разрешаване на спорове за собственост, възникнали от наследствени отношения.

Основателност на възражение по чл. 76 ЗН

Разпоредбата на чл. 76 ЗН урежда институтa на относителната недействителност на сделките, сключени от един или повече сънаследници преди прекратяването на наследствената съсобственост.

Тези сделки са валидни между страните, но не пораждат действие спрямо останалите наследници, които не са участвали в тях.

Целта на закона е да предпази наследствената маса от раздробяване и да гарантира, че делбата ще се извърши единствено между призованите наследници

Целта е да не се намесват външни лица, които биха могли да затруднят процеса на ликвидиране на съсобствеността.

Основание на възражение чл.76 ЗН

Възражението по чл. 76 ЗН има защитен характер.

То е средство за защита на интересите на сънаследниците, които не са участвали в сделката, като им позволява да оспорят правните последици на разпореждането.

Сделката не е нищожна или абсолютно недействителна — тя е относително недействителна спрямо тези сънаследници.

Съгласно Тълкувателно решение №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, законодателят е целял да се предотврати навлизането на трети лица в наследствената общност, докато тя не бъде прекратена по реда на делбата.

По този начин се съхранява единството на наследствената маса и се запазват правата на всички наследници.

Допустимост на възражение по чл. 76 ЗН 

Нормата на чл. 76 ЗН се прилага само в хипотези, когато съсобствеността произтича от наследяване.

Ако съсобствеността има друг произход (например покупко-продажба или съдебна делба, вече извършена), възражението е неприложимо.

Освен това, възражението може да се направи само от наследници, които не са се разпоредили с дяловете си.

Трети лица, които са придобили права от наследник, не могат да го използват.

Пример: ако един от наследниците продаде своя дял на външно лице преди извършване на съдебната делба, останалите наследници могат да направят възражение по чл. 76 ЗН и да поискат изключване на приобретателя от делбения процес.

Ефект на възражение по чл.76 ЗН

Когато съдът уважи възражението по чл. 76 ЗН, приобретателят се изключва от съдебната делба, а имотът се връща в наследствената маса.

Делбата се извършва единствено между наследниците, които имат законен дял.Възражение по чл.76 ЗН

Това има важно практическо значение — то възстановява баланса между наследниците,

Така се елиминира всякакви външни намеси и гарантира, че делбата ще се извърши по справедлив и законосъобразен начин.

Съдът прилага това правило най-често във втората фаза на делбата, когато се обсъжда кой от съделителите ще получи определен имот в дял.

В този етап наследниците могат да упражнят и правата си по чл. 349, ал. 2 ГПК и чл. 12, ал. 2 ЗН, за да получат конкретни наследствени вещи, които имат особено значение за тях.

Ограничения и изключения

Съдебната практика приема, че чл. 76 ЗН не се прилага в няколко специфични случая:

  1. Когато всички наследници заедно се разпоредят с целия наследствен имот – тогава няма увреден наследник.
  2. Когато разпореждането е в полза на друг сънаследник – сделката не пречи на прекратяване на съсобствеността.
  3. Когато предмет на разпореждането е единственият имот на наследодателя, с който се изчерпва наследството

Приема се, че в този случай става въпрос за прехвърляне на наследство, а не за разпореждане с отделна идеална част (ТР №72/1985г. ОСГК -ВС).

Значение на възражение по чл.76

Основната цел на възражението по чл. 76 ЗН е да предотврати раздробяване на наследственото имущество. 

Целта е да се защитят правата на наследниците, които желаят делбата да се извърши без участие на трети лица.

Така се съхранява икономическата стойност и целостта на наследствената маса, а също се гарантира, че имотите ще останат в семейството, докато не настъпи окончателно разпределение по съдебен ред.

Процесуални аспекти на възражението

Възражението по чл. 76 ЗН може да бъде направено във всеки етап на делбеното производство, но най-често се изтъква във втората фаза, когато се определят реалните дялове.

След уважаването му, съдът постановява, че приобретателят няма процесуална легитимация като съделител.

Възражението по чл. 76 ЗН е ключов правен инструмент за защита на интересите на сънаследниците при делба.

То съчетава в себе си принципите на справедливост, равнопоставеност и защита на наследствената маса

Възражението по чл.76 ЗН осигурява правна сигурност и предотвратява неправомерно навлизане на трети лица в наследствената съсобственост.

Правилното му прилагане изисква детайлен анализ на конкретната сделка, установяване на произхода на съсобствеността и внимателно съблюдаване на съдебната практика, вкл. ТР №1/2004 г. и ТР №72/1985 г.

Юридическата логика на нормата е ясна — делбата следва да бъде дело на наследниците, а не на външни лица.

Именно затова възражението по чл. 76 ЗН остава едно от най-важните средства за защита в наследственото право на България.

/by
, ,

Правила и санкции тротинетки

Правила и санкции тротинетки

Много актуален въпрос в последните няколко месеца са въведените с промените в ЗДв.П нови Правила и санкции тротинетки.

Законът за движението по пътищата (ЗДвП) е основният нормативен акт, който урежда правилата за движение по пътищата в България

Законът дефинира пътните превозни средства, правата и задълженията на водачите и участниците в движението, санкциите и контролa.

С изменения и допълнения, публикувани в Държавен вестник бр. 64 от 2025 г., се въвеждат нови разпоредби, касаещи индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС), сред които тротинетките.

Изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДП)Правила и санкции тротинетки

На 23 юли 2025 г. Народното събрание прие изменения в ЗДвП, които бяха обнародвани чрез Указ № 129 и влязоха в „Държавен вестник“ (бр. 236331).

Тези изменения въвеждат специализирани правила за електрически тротинетки и други ИЕПС: задължителна регистрация, задължителна застраховка, ограничения за движение и оборудване, налагане на отговорности и санкции.

Законова уредба за електрически тротинетки

В новите изменения се въвеждат редица разпоредби, които пряко засягат Индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС), включително електрическите тротинетки.

По-долу са основни законови разпоредби и техният смисъл.

Чл. 80а ЗДвП — специални правила за ИЕПС

В текста на ЗДвП (в редакцията с изменения) е предвиден член 80а ЗДв.П, който урежда особености за движение на тротинетки и др. ИЕПС.

Съгласно чл. 80а, ал. 3, т. 2: превозването на други лица върху тротинетката е забранено.

Допълнително, новите правила изискват ИЕПС да се движат с максимална скорост до 25 км/ч и не могат да се използват по пътища, където допустимата скорост надвишава 50 км/ч (освен ако има велосипедна инфраструктура).

Също така се задължава използването на светлоотразителни елементи и осветление през тъмни часове при движение.

Новите правила налагат, че водачът на ИЕПС при пресичане на пешеходна пътека трябва да слезе и да продължи пеша (да „бутне“ устройството).

Практически правни последици

Конфликт между изисквания и реалност

  • Законът изисква регистрация и застраховка, но няма действаща процедура за регистриране на тротинетки.

  • Много тротинетки нямат номер на рамата (шаси) — елемент, необходим за регистрация и застраховка.

  • Общините нямат готова нормативна база или инфраструктура за издаване и контрол на регистрационни табели. News.bg+3Vesti.bg+3МРРБ+3

Неясноти по прилагането

  • Не е уточнено дали регистрация, издадена в една община, важи за друго населено място.

  • Не е ясен образец за регистрационна табела и място на поставяне.

  • Липсват инструкции към органите на КАТ / МВР как да контролират тези нови изисквания.

  • Съществува правен риск от оспорване на глоби, ако законовата процедура не е била подготвена.

Обжалване на ФИШОВЕ ЗА глоби

Съгласно публикуваните източници:

  • Глоба 50 лв — при липса на каска (ако се установи нарушение).

  • Глоба 50 лв — при движение в тъмната част на денонощието (когато е забранено)

  • Глоба до 400 лв — при липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

  • Глоба 100–150 лв — при управление на нерегистрирано ИЕПС

  • Глоба 250–400 лв — при участие в движение без регистрация и застраховка (по някои източници)

  • Глоба 50 лв — за управление по тротоар или пешеходна площ (който не е пътна лента) по чл. 184, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Важно: медиите съобщават тези цифри, но самите законови текстове (ЗДвП и ППЗДвП) трябва да се проверят в окончателната обнародвана версия за точните санкции.

Законът изисква регистрация и застраховка на електрическите тротинетки, но към момента липсва действаща процедура за регистриране на тези превозни средства.

Много модели нямат номер на рамата (шаси) – технически елемент, без който регистрацията и сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ са невъзможни.

Общините нямат готова нормативна база и инфраструктура за издаване и контрол на регистрационни табели, въпреки че според чл. 147 от ЗДвП отговорността е прехвърлена върху тях.

Според официална информация от МРРБ, процесът по прилагане на закона е забавен и противоречив:

  1. липсва национален регистър,
  2. не е уточнен видът на табелите
  3. системата за застраховане не разпознава тротинетките като моторни превозни средства.

Това създава правен вакуум – гражданите могат да бъдат глобявани по закон, чието изпълнение реално не е осигурено.

Неясноти при прилагането

Не е ясно:

  • дали регистрация, издадена в една община, ще има сила на територията на друга;

  • какъв е официалният образец на регистрационната табела и къде ще се поставя;

  • как органите на КАТ и МВР ще осъществяват контрол, след като липсват инструкции и технически средства;

  • как се доказва вината при липса на централизиран регистър и идентификационен номер на тротинетката.

В този контекст всяка глоба или електронен фиш, издаден без ясно правно основание, подлежи на обжалване пред компетентния районен съд по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Това включва случаи, когато:

  • органът не е посочил конкретна нарушена норма от ЗДвП;

  • няма доказателства за идентичността на превозното средство;

  • контролът е упражнен без валиден административен акт или подзаконов нормативен акт, уреждащ регистрацията.

Обжалване на фишове и актове за глоби

Нарушение Санкция (ориентировъчно) Правно основание / Източник
Липса на каска 50 лв. чл. 80а, ал. 4 ЗДвП;
Каране през нощта 50 лв. ЗДвП
Липса на застраховка до 400 лв. ЗИДЗДвП 2025; МРРБ
Управление без регистрация 100–150 лв. ЗДвП
Движение без регистрация и застраховка 250–400 лв. ЗДвП
Движение по тротоар 50 лв. чл. 184, ал. 1, т. 4 ЗДвП

Важно: цифрите са публикувани от медиите, но окончателните стойности следва да се потвърдят по обнародвания текст на ЗДвП и Правилника за прилагане (ППЗДвП).

Право на защита и действия на гражданите

Ако сте получили фиш или акт за административно нарушение, свързан с електрическа тротинетка, имате 14-дневен срок от връчването му да подадете жалба до районния съд по мястото на нарушението.
В жалбата следва да се посочат всички процесуални нарушения – липса на доказателства, неправилно приложен закон, липса на компетентност на органа или невъзможност за идентификация на превозното средство.

Важно: при липса на уредена процедура или нормативна основа, всяка глоба може да се оспори като незаконосъобразна, тъй като нарушава принципа на законност по чл. 4, ал. 1 от ЗАНН и чл. 6 от Конституцията на Република България.

Нашият съвет 

✅ Проверете внимателно основанията за наложените глоби.
✅ Изискайте копие от акта, снимков материал или доказателства.
✅ Консултирайте се с юрист по транспортно или административно право.
✅ Подайте жалба в срок и защитете правата си срещу неправомерни санкции.

Ако имате съмнения относно законосъобразността на наложената глоба, нашата адвокатска кантора може да подготви пълна жалба, съобразена с актуалния ЗДвП и съдебната практика.

📞 Свържете се с адвокат Д. Владимиров за консултация относно обжалване на фишове и актове за електрически тротинетки.

/by

Пишете ни info@lawyer-bulgaria.bg

НИЕ ще Ви отговорим при първа възможност, не по-късно  в рамките на работния ден. Кантората цели да осигури надеждна и адекватна  правна защита на Вашите интереси и бързо решение по всеки казус на клиенти, заедно с професионална правна помощ по казуси.

КОНТАКТИ НА КАНТОРАТА

Правна Кантора „Д. Владимиров“| Адвокат граждански дела| ул.„Александър Жендов” 6, 1113 гр. София
Факс: +359 2 858 10 25 | Email: info@lawyer-bulgaria.bg

Кантора „Д.Владимиров“ представлява клиенти в на територията на страната, включително при съдебни дела в гр. София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Благоевград и др.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Информацията, съдържаща се в този уебсайт, е само за общи информационни цели. Информацията се предоставя от „Правна Кантора Д. Владимиров“, като се стремим да поддържаме актуална информация. Същата не съдържа правни съвети за Вашият случай, а само и единствено обща информация за казуси на клиенти, с оглед пълнота, точност, надеждност, пригодност или наличност на уебсайта или информацията,  услугите или свързаните с тях графики, съдържащи се в уебсайта за всякакви цели.

За Нас | Пишете ни | Адрес | Общи условия | Декларация за поверителност

Това е уведомление, което може да се използва за съгласие с бисквитки. Кликнете върху „Научете повече“, за да го видите!

Съгласен съмНаучете повече