Отвличане на дете от родител

Все повече зачестяват случайте на Отвличане на дете от родител.

Нарастването на случаите на родителско отвличане на деца и тяхното извеждане в чужбина се дължи на

А/ все по-големия брой бракове и съжителства между български и чуждестранни граждани,

Б/ Динамичния начин на живот, миграционните процеси и нарастващата мобилност на хората.

В съвременното общество все повече семейства се установяват извън границите на родината си

Целта на това установяване е професионални ангажименти, икономически възможности или лични причини.

Това създава предпоставки за сложни семейноправни казуси при раздяла или развод на родителите

Най-сложни са ситуациите, в който единият родител взема еднолично решение да задържи детето в чужбина.

В много случаи и двамата родители са български граждани, но след разтрогване на брака или прекратяването на фактическото съжителство единият решава да напусне България

Не са редки и случаите, в който родител остава в държавата, в която семейството е пребивавало до този момент.

Често този родител иска да вземе или задържи детето при себе си, дори когато съдебното решение определя, че родителските права са предоставени на другия родител.

В резултат на това се стига до трансгранични семейни спорове, които могат да причинят сериозни емоционални и психологически травми както на детето, така и на родителя, от когото то е било откъснато.

Извеждане на дете в чужбина

В някои случаи детето може да бъде изведено в чужбина напълно законно – със съгласието на другия родител.

Това съгласие обикновено се дава чрез нотариално заверено пълномощно

Често пъти родителите пътуваха с декларация за съгласие за пътуване (валидна за държави извън Шенгенското пространство след 01.01.2025г.)

В нея се сочи, че единият родител разрешава на другия да изведе детето от страната за определен период от време и с конкретна цел

Най-често целта е ваканция, обучение, лечение и т.н.

В някои случаи разрешението за пътуване се дава чрез съдебно решение за заместващо съгласие

Това са случаите, когато единият родител отказва да предостави съгласие без основателна причина.

Проблемът възниква, когато срокът на декларацията, но детето не бъде върнато в държавата, в която е живяло.

В такива ситуации се говори за незаконно задържане

Това може да доведе до сериозни правни последствия за родителя, извел детето.

Незаконното задържане може да доведе до международно разследване, санкции и дори наказателна отговорност.

Защита правата на родителите

Защитата на децата от вредните последици на незаконното прехвърляне и задържане е основен приоритет на международното семейно право.

Най-важният регламент на тези отношения е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

Цел на конвенцията е да осигури бързо връщане на неправомерно задържаните деца.

Става дума за връщане от държавата, където е било обичайното местопребиваване преди отвличането.

Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е задължена да определи централен орган.

Този орган най-често – Министерство на Правосъдието или специално обособена агенция подпомага родителите, пострадали от родителско отвличане.

В България тази функция се изпълнява от Министерството на правосъдието

То оказва съдействие при подаване на искания за връщане на децата и при комуникацията с компетентните институции в чужбина.

Последици за нарушение на Хагска конвенция

Родителите, които извеждат или задържат дете в чужбина против волята на другия родител или в нарушение на съдебно решение, могат да бъдат подведени под отговорност

В чужбина се носи дори и наказателна отговорност, в чуждата държава, в която се намира детето.

В зависимост от обстоятелствата, действията им могат да се квалифицират като отвличане или незаконно задържане

Съответните съдебни органи могат да постановят екстрадиция, ограничаване на родителските права или дори лишаване от свобода.

Освен правните последици, трябва да се вземат предвид и емоционалните и психологическите щети

Това са действия, които се нанасят на деца, изведените или задържани в чужбина

Именно те най-често се оказват в ситуация на изолация от единия родител, на конфликт на лоялност

В други случаи се наблюдава социална нестабилност, ако бъдат откъснати от средата, в която са израснали.

Връщане на отвлечено дете

Отвличането на дете от единия родител е сериозен проблем

Той възниква след приключване на международни бракоразводни дела или спорове за родителски права.

Родителят, отвлякъл детето, обикновено се стреми да установи ново местопребиваване в друга държава

Целта му е там да получи благоприятно съдебно решение за себе си и детето.

За да се предотвратят подобни ситуации и да се защити интересът на детето, е създадена Хагската конвенция от 1980г.

Конвенцията предвижда съдът в държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди отвличането, е компетентен да реши спора.

Какво означава „обичайно пребиваване“?

Това е държавата, в която детето е живяло продължително поне една година преди отвличането.

Определянето на обичайното местопребиваване зависи от различни фактори, включително:

• Местоживеенето на детето и родителите преди отвличането;
• Връзките на детето с определената държава (училище, медицински досиета, социални контакти и т.н.);
• Интеграцията на детето в местната среда.

Изключения от случаите за връщане

Има случаи, в които съдът може да откаже връщането на детето:

• Ако се докаже, че връщането може да изложи детето на физическа или психологическа опасност;
• Ако детето е достатъчно голямо и изрази желание да остане в новата държава;
• Ако от момента на отвличането са изминали повече от 12 месеца и детето вече е напълно интегрирано в новата си среда.

Съдействие и санкции

България, като страна по Хагската конвенция, активно съдейства на международните органи в случаи на родителско отвличане.

Родител, който наруши съдебно решение или възпрепятства връщането на детето, може да бъде подведен под отговорност.

Процедурата по връщане на отвлечено дете е сложен процес, изискващ съдействие между различни институции.

Всеки родител, попаднал в такава ситуация, може да потърси съвет и помощ в кантората за допълнителна информация.

Управление автомобил без книжка

След промяна мерките на КАТ и ЗДвП, все повече водачи се обръщат към нас с въпрс за Управление автомобил без книжка.

За целта е нужно да изясним, че става дума за управление на МПС от неправоспособен или от правоспособен водач с отнета книжка.

Какво представлява неправоспособността?

Неправоспособният водач е лице, което:

• Не притежава шофьорска книжка.
• Има шофьорска книжка с изтекъл срок на валидност.
• Е лишено от всички контролни точки поради съдебно или административно решение.

Наказания при неправоспособност

Законовите санкции за управление на МПС от неправоспособен водач са особено тежки, тъй като това деяние представлява сериозна заплаха за обществената безопасност:

• Административно наказание: При първо нарушение се предвижда административна глоба.
• Наказателно постановление: Ако в рамките на една година след административно наказание се повтори деянието, наказателните мерки включват лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1200 лв.

Важно! Наказателното постановление трябва да бъде връчено лично на водача, за да бъде валидно.

Управление на МПС със свидетелство за управление, отнето по наказателноправен или административен ред

Отнето свидетелство ?

Лицата, които управляват МПС, въпреки че притежават шофьорска книжка, може да бъдат наказани, ако свидетелството им е било отнето. Разграничават се два вида отнемане:

• По наказателноправен ред: Тук наказанието се налага като част от съдебното производство.
• По административен ред: При тези случаи санкциите са предвидени отделно и обикновено включват административна глоба.

Временна забрана за управление

Лишаването от правото за управление на МПС за определен период от време, било то по съдебен или административен ред, представлява временна забрана, при която лицето все още е имало придобита правоспособност, но е ограничено да я упражнява за определения период.

Управление на МПС от лице, което притежава, но не носи шофьорската си книжка

В съответствие със законодателството, управлението на МПС от лице, което притежава шофьорска книжка, но не я носи по време на управление, също се счита за нарушение.

В този случай следва да се отбележи, че :

• Водачът може да бъде санкциониран с административно наказание.
• Шофьорът трябва да бъде винаги подготвен да представи документите си при поискване от контролни органи.

Допълнителни наказания

В определени ситуации обществената опасност от деяния, свързани с управлението на МПС от неправоспособни лица, е значително по-висока.

Затова законодателят предвижда допълнителни и по-тежки наказания:

• Ако неправоспособен водач управлява МПС: Веднъж след административно наказание, в рамките на една година се предвижда лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1200 лв.
• Управление на МПС в срок на изтърпяване на наказание: Ако лице управлява МПС по време на изтърпяване на наказание за деянието, се прилага наказание с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 200 до 1000 лв.

Съвет за водачите

• Винаги проверявайте валидността на шофьорската си книжка. Поддържайте документите си в изрядно състояние, за да избегнете административни и наказателни санкции.
• Носете шофьорската книжка при себе си. Това ви позволява да реагирате бързо при проверки от органите на реда.
• Бъдете информирани за промените в законодателството. Редовното проследяване на нововъведенията в Закона за движение по пътищата може да ви спести много главоболия и санкции.
• Консултирайте се с експерт по пътна безопасност или адвокат. Ако имате съмнения относно своята правоспособност или ако сте получили наказание, е важно да потърсите правна помощ.

Закона за движение по пътищата („ЗДвП“) е създаден с цел да гарантира безопасността на всички участници в движението.

Нарушенията, свързани с неправоспособност на водачите, са строго санкционирани, тъй като застрашават както живота, така и здравето на гражданите. Спазването на законодателството е не само правна, но и морална отговорност.

За повече информация консултирайте се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg

Срок за плащане на навло

Няколко пъти с нас се свързват клиенти, след като вече е изтекъл законовият срок за плащане на навло.

За нуждите на всички заинтересувани е нужно да посочим, че международният автомобилен транспорт е ключов сектор, като един от важните аспекти на този договор е срокът за получаване на плащание на транспорта

Навременното плащане на стойността на товарителницата и процедурите, които трябва да бъдат следвани в случай на забавяне или неплащане са съществен проблем в ежедневнието на всички превозвачи

Целта на кантората е да псоочи краткия срок по чл. 32 ЧМР Конвенция за плащане и правните последици при неизпълнение на задълженията.

Предявяване на иск за навло

Превозвачът носи отговорност за цялостната или частична липса, повреда или забава на стоката.

Тази отговорност се носи от момента на приемането и за превоз до нейното доставяне.

За да се освободи от отговорност, превозвачът трябва да докаже, че щетите са причинени от:

• Грешки на изпращача;
• Нареждания на изпращача;
• Присъщ недостатък на стоката;
• Обстоятелства, които не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее.

Превозвачът няма право да се позовава на технически недостатъци на превозното средство или на грешки на лице, от което е наел превозното средство.

Иск по чл. 32 CMR Конвенция

CMR Конвенцията предвижда едногодишен давностен срок за предявяване на искове, свързани с международния превоз.

В случай на измама или грешка, която се приравнява на измама, този срок се удължава на три години.

Давностният срок започва да тече от:

• Деня на доставката – при частична липса, повреда или забава;
• Тридесетия ден след изтичане на уговорения срок – в случай на цялостна липса;
• Шестдесетия ден от датата на приемане на стоката – ако няма уговорен срок за доставка.

Ако част от рекламацията бъде призната, давностният срок продължава да тече само за останалата спорна част.

Важно е да се отбележи, че последващи рекламации със същия предмет не спират давността.

Срок за плащане на товарителница – чл.32 ЧМР Конвенция

Съгласно чл. 32 от CMR Конвенцията, искове, свързани с плащането на фактури за международен превоз, се предявяват в едногодишен срок.

Това означава, че ако фактурата за транспортната услуга не бъде платена, превозвачът трябва да подаде иск в съда в рамките на една година от датата на изпълнение на услугата.

В случай на неизпълнение на плащането, превозвачът може да предприеме следните действия:

• Изпращане на официално уведомление (предизвестие) – Преди завеждане на съдебен иск, превозвачът може да изпрати писмено уведомление до длъжника с искане за доброволно плащане;
• Предявяване на съдебен иск – Ако длъжникът не извърши плащането в договорения срок, превозвачът може да подаде иск в съда на територията, където е седалището на ответника или в държавата на приемане или доставка на стоката;
• Запор на банкови сметки на длъжника – Възможно е да бъде поискан предварителен запор върху активите на длъжника, за да се гарантира събираемостта на вземането.

Правна защита и компетентен съд

CMR Конвенцията позволява на превозвачите да завеждат дела пред съдилищата на държавата, където се намира седалището на ответника

Искът може да бъде предявен и в района, където се намира клонът или агенцията, чрез които е сключен договорът, както и мястото на приемане или доставка на стоката.

Това предоставя правна защита на превозвачите и възможност за събиране на неплатени вземания по товарителница в рамките на законовите срокове.

Спазването на сроковете за плащане по CMR Конвенцията е от изключително значение за превозвачите, за да могат ефективно да събират вземанията си.

Давностният срок от една година означава, че е необходимо навременно предприемане на действия за защита на правата на превозвачите.

Разбирането на тези разпоредби е ключово за всички участници в международния автомобилен транспорт и спомага за изграждане на стабилни и надеждни търговски отношения.

За допълнителна информация се свържете с кантората на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е законовият срок за плащане на навло?

Съгласно чл. 32 от CMR Конвенцията, срокът за плащане на фактури за международен превоз е една година.

Какво се случва, ако фактурата за транспортната услуга не бъде платена в срок?

Ако плащането не бъде извършено, превозвачът може да изпрати официално уведомление до длъжника, да подаде съдебен иск или да поиска запор на активи.

В кои случаи давностният срок се удължава на три години?

При измама или грешка, която се приравнява на измама, давностният срок за предявяване на иск се удължава на три години.

Откога започва да тече давностният срок за искове по CMR Конвенцията?

Давностният срок започва да тече от: Деня на доставката – при частична липса, повреда или забава; Тридесетия ден след изтичане на уговорения срок – при цялостна липса; Шестдесетия ден от датата на приемане на стоката – ако няма уговорен срок за доставка.

Какви действия може да предприеме превозвачът при забавено плащане?

Превозвачът може да: Изпрати писмено уведомление до длъжника; Подаде съдебен иск в съответния компетентен съд; Поиска запор върху банковите сметки на длъжника.

Кой носи отговорност при липса, повреда или забава на товара?

Превозвачът носи отговорност за товара от момента на приемане до доставката му, освен ако не докаже, че щетите са причинени от обстоятелства извън неговия контрол.

Къде може да бъде предявен иск за неплатено навло?

Иск може да бъде заведен пред съдилищата на държавата, където е седалището на ответника, в района на клон или агенция, чрез които е сключен договорът, или в държавата на приемане/доставка на стоката.

Как се отразява частичното признаване на рекламация върху давностния срок?

Ако част от рекламацията бъде призната, давностният срок продължава да тече само за останалата спорна част.

Дали последващи рекламации спират давностния срок?

Не, последващи рекламации със същия предмет не спират давността за предявяване иск за заплащане на навло за извършена транспортна услуга.

Защо е важно спазването на сроковете за плащане по CMR Конвенцията?

Спазването на сроковете гарантира навременното събиране на вземанията от превозвачите и допринася за стабилност и надеждност в международния транспорт.

Жалба срещу акт на КАТ

Често пъти към нас се обръщат клиенти, които имат нужда от помощ при Жалба срещу акт на КАТ.

Именно затова често се стига и до въпроса

Как да обжалваме акт от КАТ: 

Законът за движението по пътищата (ЗДвП) предвижда правила, които шофьорите трябва да спазват, за да гарантират безопасността на пътя.

Нарушаването на тези правила води до налагане на санкции от страна на КАТ.

Въпреки това, административнонаказващите органи също трябва да следват определени законови процедури при съставянето на актове.

В противен случай, наложените наказания могат да бъдат отменени от съда.

В тази статия ще ви предоставим подробно ръководство за това как да се защитите, ако получите акт от КАТ.

Кантората защитава правата ви, включително процесуални изисквания и начините за обжалване на наказателно постановление.

Какво представлява Жалба срещу акт на КАТ?

Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е официален документ, издаден от служители на „Пътна полиция“ при констатиране на нарушение на ЗДвП.

Той представлява основание за започване на административнонаказателно производство и трябва да съдържа задължителни реквизити:

• Лични данни на актосъставителя (име, длъжност, дата на съставяне)
• Описание на нарушението, мястото и датата на извършването му
• Законните разпоредби, които са били нарушени
• Данни за нарушителя (име, адрес, ЕГН, месторабота)
• Свидетели, ако има такива
• Възраженията на нарушителя, ако са направени

⚠️ Важно! Липсата на някой от тези реквизити може да доведе до незаконосъобразност на акта и неговото оспорване.

Процедура по Жалба срещу акт на КАТ

През 2017 г. бяха въведени специални правила за проверките на пътя, свързани с използването на аудио- и видеозаписи от патрулните автомобили.

Основните изисквания включват:

• Автомобилът на проверявания да бъде в обхвата на записващата техника
• Полицейският служител да се представи с име, длъжност и причина за спирането
• Водачът да бъде информиран, че се извършва аудио- и видеозапис

❗ Липсата на видеозапис може да доведе до отмяна на акта, ако нарушението не е доказано.

Как се съставя акт от КАТ?

Актът за установяване на нарушение (АУАН) не подлежи на обжалване, но се съставя в присъствието на:

• Нарушителя
• Свидетели, ако има такива

Ако нарушителят отсъства или не може да бъде намерен, актът може да бъде съставен и в негово отсъствие.

При липса на свидетели, се изисква присъствието на двама други свидетели.

ВАЖНО – АУАН НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ !

🚨 Често срещан проблем: В практиката като свидетел често се посочва вторият служител от наряда, което е в противоречие със закона.

Възражение срещу акт от КАТ ?

След като получите акт, разполагате с 3-дневен срок за подаване на писмени възражения.

Възможно е възраженията да се направят и при съставянето на акта, но в повечето случаи служителите не предоставят тази възможност.

🔹 Важно: Ако имате издаден акт от КАТ, дори и да не сте представили възражение при издаване, можете да го направите в  3 (три) дневен срок.

Наказващият орган разглежда акта и възраженията, след което може:

• Да прекрати производството
• Да издаде наказателно постановление

Издаване на наказателно постановление

Наказателното постановление трябва да бъде издадено в 6-месечен срок от съставянето на акта. В него трябва да присъстват:

• Данни за нарушителя
• Описание на нарушението и доказателства
• Вида и размера на наказанието
• Възможност за обжалване

⚠️ Ако постановлението не бъде издадено в срок, административното производство се прекратява.

Жалба срещу наказателно постановление?

Ако получите наказателно постановление, можете да го обжалвате пред районния съд по местонахождението на нарушението

Срокът за обжалване е 7-дневен срок.

💡 Важно: В административнонаказателните дела тежестта на доказване е върху наказващия орган.

В случай, че КАТ не успее да докаже нарушението, задължително съдът отменя наказателното постановление.

За допълнителна информация и обжалване на НП се обърнете към нас на тел.0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява актът от КАТ?

Warning: Undefined array key "answer" in /home/lawyerbu/public_html/wp-content/plugins/structured-content/templates/shortcodes/multi-faq.php on line 20

Какви реквизити трябва да съдържа актът от КАТ?

Актът трябва да включва: Данни на актосъставителя (име, длъжност, дата на съставяне) Описание на нарушението (място, дата) Нарушените законови разпоредби Данни за нарушителя (име, ЕГН, адрес) Свидетели (ако има) Възражения на нарушителя Липсата на някой от тези реквизити може да доведе до отмяна на акта.

Какви са основните правила при издаване на акт от КАТ?

При проверка на пътя полицейските служители трябва да: Се представят с име, длъжност и причина за спирането Информират водача за извършван аудио- и видеозапис Спазват процесуалните изисквания Ако липсва видеозапис, това може да е основание за оспорване на акта.

Как се съставя акт за нарушение?

Актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетели (ако има). Ако нарушителят отсъства, актът може да бъде съставен и в негово отсъствие, но се изисква присъствието на двама свидетели.

Мога ли да възразя срещу акта от КАТ?

Да, разполагате с 3-дневен срок за подаване на писмени възражения. Те могат да бъдат направени и по време на съставянето на акта, но не винаги тази възможност се предоставя.

Какво се случва след подаване на възражение?

Наказващият орган разглежда акта и възраженията и може да: Прекрати административното производство Издаде наказателно постановление

Какви са сроковете за издаване на наказателно постановление?

Наказателното постановление трябва да бъде издадено в 12-месечен срок от датата на акта. Ако този срок бъде пропуснат, административното производство се прекратява.

Как мога да обжалвам наказателното постановление?

Можете да подадете жалба пред районния съд по местонахождението на нарушението в 7-дневен срок от връчването на постановлението.

Кой носи тежестта на доказване в административнонаказателните дела?

Тежестта на доказване е върху наказващия орган (КАТ). Ако те не успеят да докажат нарушението, съдът отменя наказателното постановление.

 Източване на банкова сметка

В последните няколко години зачестиха случаите на неправомерно източване на банкова сметка.

Фишинг измамите представляват сериозна заплаха за сигурността на банковите сметки на потребителите.

Измамниците използват различни методи, за да подмамят жертвите да разкрият лична информация или да извършат неоторизирани транзакции.

Методи за източване на банкова сметка:

1. Фалшиви мейли и съобщения: Измамниците изпращат съобщения, които изглеждат като от легитимни институции, с цел да подведат получателите да предоставят лични данни или да кликнат върху зловредни линкове.
2. Спуфинг: Техника, при която измамниците фалшифицират идентичността си, представяйки се за доверени източници, за да убедят жертвите да извършат плащания към сметки, контролирани от тях.
3. Кражба на данни чрез скимиране: Използване на устройства, които копират информацията от банковите карти на жертвите, което позволява на измамниците да извършват неоторизирани транзакции.

Как да се предпазим от източване на банкова сметка:

• Бъдете внимателни с имейли и съобщения: Не предоставяйте лична информация чрез имейл или съобщения. Проверявайте внимателно източника на съобщението и не кликвайте върху подозрителни линкове.
• Проверявайте банковите си сметки редовно: Следете за неоторизирани транзакции и при съмнение незабавно се свържете с банката си.
• Използвайте двуфакторна автентикация: Активирайте допълнителни нива на защита за онлайн банкирането си, когато е възможно.
• Поддържайте софтуера си актуален: Редовно обновявайте операционната система и антивирусния софтуер на устройствата си, за да се предпазите от зловреден софтуер.

Какво да направите, ако станете жертва на фишинг измама:

1. Свържете се незабавно с банката си: Уведомете я за неоторизираните транзакции и поискайте блокиране на засегнатите карти или акаунти.
2. Обърнете се към кантората за информация:

Установяването, че платежната операция е неразрешена се установява в хода на съдебния процес.

Назначава се Съдебна експертиза, за нуждите на делото се изслушва експерт.

Добрата новина е, че в случая е, че законодателят е обърнал тежестта на доказване.

Когато се стигне до злоупотреба с банкова карта, важно е да се действа бързо.

Първата стъпка след откриване на неоторизирана транзакция е да се свържете незабавно с банката, за да блокирате картата и да предотвратите по-нататъшни загуби.

След това е редно да подадете официално ЗАЯВЛЕНИЕ за оспорване на трансакция до банката с искане за възстановяване на средствата.

Вероятно банката ще Ви откаже да възстанови сумите на основание, че клиентът е допринесъл за измамата чрез небрежност.

ЗАЩО БАНКАТА ОТКАЗВА ?

Истината е че банките не възстановяват доброволно средства без да бъдат принудени.

Затова в повечето случай казусът стига до Помирителната комисия за платежни спорове или дори до съд.

Помирителната комисия за платежни спорове предоставя възможност за извънсъдебно решаване на спорове да се търси правосъдие без пряка съдебна намеса.

За тези, които предпочитат да се обръщат към съда, важно е да знаят, че процесът изисква доказателства.

В съдебната зала банката ще трябва да докаже, че клиентът е действал с умисъл или груба небрежност, което често е сложно поради липсата на директни доказателства за обстоятелствата, при които картата е била използвана.

В добавка, потребителите трябва да бъдат изключително внимателни при съхраняването на своите банкови карти и лични данни.

Използването на силни и уникални пароли, редовното променяне на пин кодове и избягването на споделяне на лична информация онлайн са критични стъпки за предотвратяване на финансови измами.

В допълнение, активирането на услуги за мониторинг и известяване при съмнителни транзакции може значително да увеличи шансовете за ранно засичане на неоторизирани действия и предотвратяване на по-големи загуби.

Целта е потребителите да бъде в по-голяма степен защитен.

Банката е тази, която трябва да докаже, че платежната операция е е извършена по надлежния ред, без да е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата.

Измамите с банкови карти са сериозна заплаха като за допълнителна информация относно източване на сметка, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg