Съдебно дело за просрочени вземания

Все повече клиенти идват с въпроса за съдебно дело за просрочени вземания

Всекидневно дружествата влизат в разнообразни взаимоотношения с контрагенти (партньори) или клиенти, като сключват различни видове сделки

Най-често се касае за търговски сделки, водещи до различни по характер задължения.

Често пъти едната страна по конкретната сделка не изпълнява в срок задълженията си за плащане на определена сума, поради което се превръща в длъжник.

Какво представлява неизпълнението ?

За съжаление именно тук започва и нашата работа спрямо лицето, на което следва да плати – кредитора.

Именно поради това се налага да разгледаме и хипотезата за това как се събират просрочени вземания?

На него настоящата статия ще се опита да даде отговор, като очертае различните видове възможности, от които може да се възползва кредиторът.

Основните понятия, които са използвани в статията и следва да бъдат изяснени, са следните:

1. „Неизпълнение на парично задължение“ е налице, когато длъжникът е изпаднал в забава.

2. „Забава“ е налице, когато:

На първо място забава е налице, когато в договора има предвидена конкретна дата, на която следва да се плати

Това е т.нар. падеж, на който длъжникът не е платил на уговорената сума.

На следващо място е важно да се предвиди, че в договора е предвиден период от време, след изтичането на който трябва да се плати

В случай, че длъжникът не е платил в този срок, той изпада в забава.

Възможно е да се уговорят условия по Договора, при които няма падеж или срок

В този случай на длъжника следва да се предостави подходящ срок, в който да изпълни задължението си

След изтичане на срока длъжникът изпада в забава.

Предоставяне на такъв срок става чрез връчване на покана.

За целите на събиране на задължения следва да изясним и що е неплатежоспособност

Съгласно Търговския закон „неплатежоспособен“ е този търговец, който не може да изпълни свои изискуеми задължения

Законът въвежда и три хипотези, при наличието на които се предполага, че търговецът е неплатежоспособен:

– Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение

Това е в случаите, преди момента, в който е подадена молбата за откриване на производството по несъстоятелност, не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните 3 години;

Неплатежоспособността се предполага

Това е налице, когато длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът не е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори;

– Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора

Става дума за кредотир, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност

Това са случаите в които вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата

За целта следва да разгледаме и въпроса за свръхзадлъжнялост

Това състояние е налице, когато имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните си задължения

Доброволно уреждане на отношения с длъжник

Най-често длъжниците изпитват страх от това, че кредиторът им може да предприеме действия, които да доведат до:

– Законни действия, като подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, което може да доведе до ликвидация на бизнеса

– Налагане на запор върху банковите сметки и активи на длъжника, което сериозно може да затрудни оперативната дейност на фирмата;

По тази причина много длъжници предпочитат да потърсят възможности за доброволно уреждане на задълженията си.

В тези случаи често се договарят нови условия за плащане, като разсрочване на дълга, намаляване на лихвите или договаряне на отстъпка при изплащане на дълга в кратък срок.

Съдебни процедури при дело за просрочени вземания

Когато доброволното уреждане на задълженията не е възможно, кредиторът може да пристъпи към съдебни процедури.

Тези процедури могат да включват подаване на иск за събиране на дълга в съда, което може да доведе до издаване на изпълнителен лист срещу длъжника.

След издаването на изпълнителния лист, кредиторът може да пристъпи към изпълнителни действия, като налагане на запор върху активите на длъжника или продажба на неговото имущество на публичен търг.

Изпълнителни процедури

Изпълнителните процедури започват с подаване на молба до съдебен изпълнител, който след това налага запор върху активите на длъжника.

Съдебният изпълнител може да предприеме различни действия за събиране на дълга, като например изземване и продажба на имущество, запор на банкови сметки и други активи.

В случаите, когато длъжникът няма достатъчно активи за покриване на задълженията, кредиторът може да поиска обявяване на длъжника в несъстоятелност.

В заключение, събирането на просрочени вземания е сложен процес, който изисква добре обмислена стратегия и познания за различните възможности, с които разполага кредиторът.

Независимо дали се избере доброволно уреждане на задълженията или се пристъпи към съдебни и изпълнителни процедури, е важно кредиторът да действа бързо и решително, за да защити своите интереси.

За допълнителна информация тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява неизпълнението на парично задължение?

Неизпълнението на парично задължение е налице, когато длъжникът не е изпълнил своето задължение за плащане в уговорения срок и е изпаднал в забава.

Забава е налице, когато длъжникът не е платил в уговорения срок или на конкретната дата, предвидена в договора. Ако няма определена дата или срок, длъжникът изпада в забава след изтичането на подходящ срок, предоставен чрез връчване на покана.

Неплатежоспособност е състояние, при което търговецът не може да изпълни своите изискуеми задължения. Законът предвижда три хипотези, при които се предполага неплатежоспособност, като например неподаване на годишни финансови отчети за последните 3 години.

Какво е свръхзадлъжнялост?

Свръхзадлъжнялост е налице, когато имуществото на дружеството не е достатъчно за покриване на неговите парични задължения. Това означава, че задълженията са по-големи от активите на дружеството.

Какво включва доброволното уреждане на задължения с длъжниците?

Доброволното уреждане включва договаряне на нови условия за плащане, като разсрочване на дълга, намаляване на лихвите или предоставяне на отстъпка при изплащане на дълга в кратък срок.

Какви действия може да предприеме кредиторът при неплатежоспособност на длъжника?

Кредиторът може да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, да наложи запор върху банкови сметки и активи на длъжника или да предприеме съдебни и изпълнителни процедури за събиране на дълга.

Какви са съдебните процедури за събиране на просрочени вземания?

Съдебните процедури включват подаване на иск за събиране на дълга в съда и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника. След издаването на изпълнителния лист, кредиторът може да предприеме изпълнителни действия като налагане на запор върху активите на длъжника.

Какво представляват изпълнителните процедури?

Изпълнителните процедури започват с подаване на молба до съдебен изпълнител, който налага запор върху активите на длъжника. Съдебният изпълнител може да изземе и продаде имущество, да запорира банкови сметки и да предприеме други действия за събиране на дълга.

Какви са рисковете за длъжника при неплащане на задълженията?

Рисковете включват законни действия като подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, налагане на запор върху банкови сметки и активи, както и публично огласяване на неизплатените задължения, което може да навреди на репутацията на длъжника.

Как може кредиторът да защити своите интереси при събиране на просрочени вземания?

Кредиторът може да действа бързо и решително, като избере подходящата стратегия за събиране на дълга – доброволно уреждане, съдебни или изпълнителни процедури. Важно е да се познават различните възможности и да се използват ефективно за защита на интересите на кредитора.

Адвокат за отмяна на дарение

Съществен въпрос, който ни задават много хора, касае работата на адвокат за отмяна на дарение.

Това е правен казус, който изисква внимателно разглеждане на всички аспекти и обстоятелства, свързани със сключването на договора за дарение.

Договорите за дарение понякога предизвикват определени затруднения, с които е препоръчително да сте запознати преди сключването на сделката.

ПРИНЦИПИ НА ДАРЕНИЕТО

Дарението е безвъзмездна сделка, при която дарителят предоставя имущество на друго лице без възнаграждение.

Въпреки това, макар и благороден акт, дарението може да доведе до сериозни правни последици, ако не бъдат взети предвид всички възможни рискове и задължения.

ОСПОРВАНЕ НА ДАРЕНИЕ

Дарението може да бъде оспорено от лица, за които законът предвижда право на запазена част от наследството.

Това означава, че наследници като низходящи (деца, внуци), съпруг/съпруга или възходящи (родители) могат да предявят иск за намаляване на дарението, ако то накърнява техните законови права.

В случай на дарение на трето лице, въпреки че имате низходящи наследници, те могат да предявят иск в съда с цел оспорване на дарението до размера на тяхната законова запазена част.

Тази правна защита на наследниците е създадена с цел да се гарантира, че дарението няма да наруши техните интереси.

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИ

Претенцията за оспорване на дарение може да бъде предявена в срок от пет години след смъртта на дарителя. Това е важен аспект, който наследниците трябва да имат предвид, тъй като след изтичане на този срок те губят правото си на иск.

УСЛОВИЯ ЗА ОТМЯНА

Българското законодателство предвижда няколко основни хипотези, при които дарението може да бъде отменено.

1. Опит за убийство на дарителя

Първата предпоставка за отмяна на договор за дарение е опит за убийство на дарителя, неговата съпруга/съпруг или негово дете. В такъв случай се счита, че дареният е извършил престъпление, което е в разрез с моралните норми и справедливостта.

2. Неблагодарност от страна на дарения

Друга възможност за отмяна на дарение е случаят, когато дареният прояви сериозна неблагодарност към дарителя.

Неблагодарността може да се изразява в различни форми – от грубо отношение до умишлено увреждане на дареното имущество.

Българското законодателство признава правото на дарителя да поиска отмяна на дарението, ако се установи, че дареният не е оправдал доверието и добрата воля на дарителя.

3. Неспазване на условията на дарението

Ако дарението е направено при определени условия и дареният не изпълнява тези условия, дарителят има право да поиска отмяна на дарението.

Това може да включва неспазване на задължения като грижи за дарителя или други конкретни ангажименти, които са били договорени.

4. Развод между дарител и съпруг/съпруга

В случай на развод между дарителя и съпруга/съпругата, ако дарението е било направено в полза на другия съпруг по време на брака, то може да бъде отменено след развода.

Това условие е валидно само ако разводът е по вина на съпруга, който е получил дарението.

Всяка ситуация, свързана с дарение, изисква индивидуален подход и задълбочено познаване на правната уредба.

За да се избегнат нежелани последици, е силно препоръчително да се консултирате с опитен адвокат, който може да ви насочи и помогне да защитите вашите интереси както при сключване на дарение, така и при евентуални спорове и претенции за неговата отмяна.

Друга хипотеза, при която дарението може да се отмени, е ако надареният набеди дарителя в престъпление.

Става дума за деяние, наказуемо с лишаване от свобода за не по-малко от три години, освен ако набедяването не се преследва.

Това условие е предвидено, за да защити дарителя от неправомерни обвинения и да гарантира, че надареният не злоупотребява с доверието му.

Третото и най-срещано основание за отмяна на дарението е при отказ на надарения да даде издръжка на дарителя, от която последният се нуждае.

В този случай възниква въпросът кога дарителят се нуждае от издръжка и при кои случаи се наблюдава непризнателност.

Дарителят се нуждае от издръжка, когато се намира в трайна необходимост от нея.

Такава необходимост е налична, когато доходите на дарителя са по-ниски от законово установения минимален праг.

Критерии за отмяна на дарение 

При определяне на необходимостта от страна на съда, той взема предвид следните особености :

• личността на дарителя,
• неговите битови и здравословни нужди,
• индивидуалните му потребности, както и
• социалната среда и условията на икономически живот в страната, в която пребивава дарителят.

В допълнение, има и други правни и практически аспекти, които могат да доведат до отмяна на дарение.

Ако дарителят е бил измамен или принуден да направи дарението под натиск или заплаха, договорът за дарение може да бъде оспорен и отменен на това основание.

Също така, ако дарението е направено с условие, което не е изпълнено от надарения, дарителят има право да иска отмяна на дарението.

Отмяната на дарение е сложен правен процес, който изисква внимателен анализ на конкретните обстоятелства и съответните правни норми.

За да се защити интересът на дарителя, е препоръчително да се консултира с квалифициран юрист, който да предостави професионална помощ и съвети по случая.

Професионалната правна помощ може да включва изготвяне на необходимите документи, представителство пред съд и съдействие при уреждане на евентуални спорове, свързани с дарението.

Важно е също така да се има предвид, че всяка правна ситуация е уникална и изисква индивидуален подход.

Законодателството предоставя рамката, но конкретните решения и действия трябва да бъдат съобразени с особеностите на всеки конкретен случай.

Ето защо информираността и предварителната подготовка са ключови за успешното управление на договорите за дарение и предотвратяване на бъдещи правни проблеми.

За допълнителна информация – тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява договорът за дарение и защо може да предизвика затруднения?

Договорът за дарение е споразумение, при което едната страна (дарител) прехвърля безвъзмездно имущество на друга страна (надарен). Тези договори могат да предизвикат затруднения, тъй като могат да бъдат оспорвани от лица с право на запазена част от наследството или поради специфични законови основания за отмяна.

Кои лица имат право да оспорят дарението?

Лицата, които имат право да оспорят дарението, са тези, за които законът предвижда запазена част от наследството. Това обикновено са низходящите наследници на дарителя (деца, внуци), които могат да предявят иск в съда за защита на своята законова запазена част.

Какъв е срокът за предявяване на иск за оспорване на дарение?

Иск за оспорване на дарение може да бъде предявен в срок от пет години след смъртта на дарителя. Това е периодът, в който наследниците могат да защитят своите права и интереси.

Какви са основните хипотези за отмяна на дарение според българското законодателство?

Българското законодателство предвижда няколко хипотези за отмяна на дарение: Опит за убийство на дарителя, неговата съпруга/съпруг или негово дете. Набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за не по-малко от три години. Отказ на надарения да осигури издръжка на дарителя, когато последният се нуждае от нея.

Какво включва опитът за убийство като основание за отмяна на дарение?

Опитът за убийство на дарителя, неговата съпруга/съпруг или дете е сериозно престъпление, което нарушава моралните норми и справедливостта. При наличието на такова престъпление, дарителят има право да поиска отмяна на дарението

Какво представлява набедяването в престъпление като основание за отмяна на дарение?

Набедяването на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за не по-малко от три години, е също основание за отмяна на дарението. Това условие е предвидено, за да защити дарителя от неправомерни обвинения и да гарантира, че надареният не злоупотребява с доверието му.

Какво се има предвид под отказ на издръжка като основание за отмяна на дарение?

Отказът на надарения да осигури издръжка на дарителя, когато последният се нуждае от нея, е основание за отмяна на дарението. Това се случва, когато доходите на дарителя са под минималния праг и той се намира в трайна необходимост от финансова подкрепа.

Как съдът определя необходимостта от издръжка на дарителя?

Съдът взема предвид личността на дарителя, неговите битови и здравословни нужди, индивидуалните му потребности, както и социалната среда и условията на икономически живот в страната, в която пребивава дарителят. Всички тези фактори се анализират, за да се определи необходимостта от издръжка.

Какви други правни и практически аспекти могат да доведат до отмяна на дарение?

Други правни аспекти включват случаи на измама или принуда, при които дарителят е бил подведен или заплашен да направи дарението. Ако дарението е направено с определено условие, което не е изпълнено от надарения, дарителят също има право да поиска отмяна на дарението.

Каква е ролята на адвокат при процеса на отмяна на дарение?

Адвокатът предоставя професионална помощ и съвети, включително изготвяне на необходимите документи, представителство пред съд и съдействие при уреждане на спорове. Всяка правна ситуация е уникална и изисква индивидуален подход, затова е важно да се консултирате с квалифициран юрист за защита на вашите интереси.