Какво представлява дребно хулиганство ?

Напоследък често се налага да се занимаем с действия на лица за това какво представлява дребно хулиганство.

Дребното хулиганство, чиято уредба е поместена в Указ № 904/ 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство

Към настоящия момент, въпреки, че няма престъпен характер, то представлява административно нарушение.

Разбира се, следва да отбележим и особености на този вид деяние в обществените отношения.

Указ № 904/ 28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство не се прилага: 

1. за извършени прояви на спортно хулиганство при провеждането на спортно мероприятие; 

2. при нанесена телесна повреда на служител на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

За констатирана проява на дребно хулиганство органите на МВР, кмет, зам. кмет, съставят акт, в който описват подробно случая

В случай, че нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се отбелязва в същия акт.

В него се вписват и възраженията на нарушителя, ако той направи такива.

Въз основа на съставения акт и на събраните сведения за личността на нарушителя началникът на съответното структурно звено на МВР /оправомощено лице/, не по-късно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения предприема следните действия :

а) внася преписката за решаване от районния съдия, като лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията; 

б) изпраща преписката за разглеждане от съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните

Това са случаите, когато нарушителят е непълнолетен и с оглед на характера на деянието и на личността му може да бъде поправен с мерки за обществено въздействие; 

в) прекратява преписката, когато не са налице условията за налагане на административно наказание или на мярка за обществено въздействие. 

За внасянето на преписката в районния съд и за задържането на нарушителя се уведомява съответният прокурор.

Какво гласи съдебната практика ?

С оглед на устойчивата практика на Европейския съд по правата на човека, в мотивите на решение № 3/ 2011 г. на КС на РБ е прието, че деянието дребно хулиганство представлява наказателно обвинение по смисъла на КЗПЧОС.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 2015 г. на ОСНК на ВКС, производството по УБДХ по същността си съставлява наказателно производство

Това производство се развива почл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Дребно хулиганство, по смисъла на УБДХ е

• непристойна проява,
• изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място
• пред повече хора,
• в оскърбително отношение и държане към гражданите,
• отношение към органите на властта или на обществеността или
• в скарване, сбиване или други подобни действия,
• с които се нарушава общественият ред и спокойствие

С оглед своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 НК

За дееца, съгласно Наказателния кодекс, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство.

Още в реш. № 432/ 1972 г., ВС, е посочена основната диференциация между дребното хулиганство и нормата на чл. 325, ал. 1 НК

Основно изиксване в този случай е не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения

Най-често се касае за грубо нарушение на обществения ред, явно неуважение към обществото.

Разграничение между дребно и престъпно хулиганство

Разграничението между дребното и престъпното хулиганство е важно за правилното прилагане на закона.

Дребното хулиганство обикновено включва действия, които са по-малко агресивни и не водят до значителни вреди за обществото

От друга страна престъпното хулиганство се отличава с по-сериозни последици и грубо нарушение на обществения ред.

Престъпното хулиганство по чл. 325 Наказателния кодекс

Това деяние изисква доказване на намерение за извършване на действия, които явно показват неуважение към обществото

Тук следва да се докаже, че извършените действия грубо нарушават обществения ред.

Това включва не само физически, но и психологически агресивни действия, които могат да доведат до сериозни смущения и дестабилизация на обществения ред.

Преглед на фактическия състав на ДХ

Исторически, борбата с дребното хулиганство в България започва с издаването на Указ № 904/ 28.12.1963г.,

УБДХ цели да регулира и контролира проявите на непристойно поведение, които не достигат нивото на престъпление, но все пак нарушават обществените норми и ред.

През годините, практиката на съдилищата и различни правни актове са доразвивали и уточнявали критериите за разграничение между дребното и престъпното хулиганство

Съдебната практика сочи случай, в които съдилищата налагат справедливо и пропорционално наказание за различните видове нарушения.

С какво можем да сме полезни  ? 

В заключение, дребното хулиганство представлява административно нарушение

Това нарушение , което обаче, в контекста на Европейската конвенция за правата на човека, може да бъде разглеждано като наказателно обвинение.

Разграничението между дребното и престъпното хулиганство е от съществено значение за правилното прилагане на закона и осигуряване на справедливост.

Развитие на уредбата на дребното хулиганство показва постоянните усилия на правната система в България да регулира тези прояви по начин, който защитава обществения ред и правата на гражданите.

Декларация за извеждане в чужбина

Клиенти ни питат след приема на страната ни в Шенгенското пространство, дали е нужно да представят Декларация за извеждане в чужбина.

Въпреки приема на България в Шенгенското пространство, на сухопътните ни граници, все още се изисква да бъде представена Декларация за извеждане в чужбина.

Често пъти при нужда от злоупотреба на упражняващия родителските права родител се стига до издаване на декларация за пътуване в чужбина.

Малолетни и непълнолетни деца се нуждаят от нотариално заверена писмена декларация, само когато минават сухопътна граница.

Тя представлява заверено съгласие за пътуване в чужбина от родител за напускане на страната.

Оттегляне на декларация за чужбина

В практиката, често се стига до издаване на декларация за пътуване на дете в чужбина.

В случай, че страна на родител не е било дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт, то съгласието по съдебен ред следва да бъде заместено със съдебно решение по чл. 127а СК.

Същественото в тези дела е, че съдът следи за интереса на детето и осигурява издаването на международен паспорт, което гарантира правото му на свободно пътуване.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗБЛД, издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на правото на детето да пътува извън страната.

Издаването на задграничен паспорт без съмнение следва да е в интерес на детето и да е съобразено с неговите нужди, поради което искането следва да бъде уважено.

Подписаната декларация – съгласие за пътуване на детето, следва да се представи от родителя, който ще преминава границата с детето.

Съдът дава разрешение за конкретни пътувания

Това най-често се отнася за определен период от време и до определени държави, когато това е в интерес на детето,

Съдът може да разреши неограничен брой пътувания през определен период от време

Съдът дава така нар. „заместващо съгласие за пътуване“  в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем.

В този смисъл е и задължителната практика, изразена в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случай на издадена забрана за напускане на страната, следва да се образува производство по чл. 127а СК, за т.нар. „Заместващо съгласие“.

Процедурата за издаване на декларация за пътуване в чужбина включва няколко основни стъпки.

Родителите следва да се обърнат към нотариус, където ще се завери писменото съгласие за пътуване.

В случай на отказ от единия родител, следва да се подаде молба до районния съд

Съдът ще разгледа обстоятелствата и ще вземе решение в интерес на детето.

Съдебното решение може да съдържа условия и ограничения за пътуванията, като например определени дати, държави или периоди.

Родителите трябва да бъдат подготвени да представят доказателства за необходимостта и безопасността на пътуването

Те са длъжни дапредставят и план за връщане на детето в България.

След получаване на съдебното решение, родителят трябва да се обърне към службата за издаване на паспорти, където ще бъде издаден задграничен паспорт за детето.

Целият процес може да отнеме време, затова е важно родителите да започнат подготовката навреме и да бъдат информирани за всички необходими документи и процедури.

Важно е също така родителите да комуникират и да работят съвместно в интерес на детето

Целта е да се избегнат ненужни конфликти и забавяния в процеса на издаване на необходимите документи за пътуване.

Задължение при извършен превоз

Много често клиенти се обръщат към нас с въпроси, свързани със събиране на задължение при извършен превоз.

Възникналите казуси обикновено се отнасят до договори за превоз на товари или спедиционни договори, при които не е изплатено договореното навло.

Регулация по ЧМР Конвенцията

ЧМР Конвенцията (Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки) регулира международния автомобилен превоз на стоки между две или повече държави, като поне една от тях трябва да бъде страна по Конвенцията.

Конвенцията обхваща всички договори за превоз на стоки срещу заплащане, при които:

• Мястото на приемане на стоките и крайната дестинация са в различни държави.
• Поне една от тези държави е страна по ЧМР Конвенцията, независимо от националността или седалището на страните по договора.

Изисквания на ЧМР товарителница

ЧМР товарителницата е ключовият документ при международния превоз на стоки.

Тя изпълнява няколко важни функции:

• Доказателство за сключването и изпълнението на договора за превоз.
• Документ, който удостоверява приемането на товара от превозвача и доставката му на крайната дестинация.
• Инструмент за уреждане на задължения, възникнали при извършване на превоза.

Товарителницата трябва да съдържа информация за:

1. Мястото на приемане и доставка на стоките.
2. Характеристиките и количеството на превозвания товар.
3. Данни за изпращача, получателя и превозвача.
4. Условията на превоза.

Обхват на ЧМР Конвенцията

ЧМР Конвенцията се прилага не само за сухопътни международни превози, но и за комбинирани превози

Нейното приложение се разпростига когато автомобилите се транспортират по море, железопътен транспорт или въздух, при условие че стоките остават в превозното средство по време на целия транспортен процес.

Задължения на страните

ЧМР Конвенцията урежда:

• Отговорностите на превозвача за загуба, повреда или забавяне на стоките.
• Задълженията на изпращача и получателя за плащане на навлото.
• Редът за подаване на претенции и уреждане на спорове, включително предявяване на искове за неизпълнение на задължения.

Роля на ЧМР Конвенцията при събиране на навло

В случай на неплатено навло, превозвачът може да използва ЧМР товарителницата като доказателство за извършения превоз и основание за претенция.

ЧМР Конвенцията предвижда, че превозвачът има право да задържи товара до изплащане на дължимите суми, ако това е уговорено в договора.

ЧМР Конвенцията предоставя ясна правна рамка за уреждане на спорове, свързани с международния превоз на стоки.

Тя защитава правата както на превозвачите, така и на изпращачите и получателите, като същевременно осигурява предвидимост и прозрачност в отношенията между страните.

Договор за превоз на товар

Страни по него са превозвачът и товародателят.

Товародателят предоставя стоката, а товарополучателят извършва превоза се издава и фактура.

Най-често това задължение за извършен превоз възниква за товарополучателят. 

С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място товар.

Най-често в практиката, доказателство за сключването на такъв договор е изпращането на заявка за превоз на товар от изпращача на стоката – товародателя.

Но такава заявка може да изпрати и спедитор, който професионално се занимава с намирането на товари и осъществяване на превоз на стоки.

При сключване на договор за превоз се издава товарителница за товара, заедно с фактура за навло за извършен превоз.

При сключване на Договора за превоз и фактура за навло следва да бъдат изяснени какви задължения има превозвачът, включително:

1.Сигурност и безопасност:

Превозвачът трябва да гарантира, че товарът ще бъде превозен безопасно до крайната дестинация без увреждане или загуба.

2. Срокове на доставка:

Товарът трябва да бъде доставен в уговорените срокове. Забавянето може да доведе до санкции или отказ от плащане.

3. Отчетност и документиране:

Издаването на всички необходими документи, като ЧМР товарителница и фактури, които служат като доказателство за извършения превоз.

4. Комуникация:

Превозвачът трябва да поддържа редовна комуникация с товародателя или спедитора относно статуса на превоза и евентуални проблеми, които могат да възникнат по време на транспортирането.

5. Отговорност при щети:

Превозвачът носи отговорност за евентуални щети по товара, освен ако не докаже, че щетите са настъпили по причини, които не е могъл да предотврати.

Изпълнението на тези задължения е критично за успешното приключване на превоза и навременното събиране на навлото.

За информация за задължение за извършен превоз, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Кражба на суми от карта

Последните години статистиката сочи рекорди случаи на кражба на суми от карта.

Кражбата на пари от банкова карта е сериозен проблем, който засяга много хора.

Измамниците използват различни методи, за да получат достъп до вашите лични данни и средства.

Един от най-често срещаните методи е фишинг, при който измамниците изпращат фалшиви имейли или съобщения, представяйки се за легитимни институции.

В тези съобщения се изисква да предоставите вашата лична информация или да въведете данните на картата си на фалшив уебсайт.

Друг метод е скимирането, при което специално устройство копира данните от магнитната лента на картата ви

Най-често това се случва, когато я използвате на банкомат или терминал за плащане.

Измамниците могат също така да инсталират зловреден софтуер на вашия компютър или смартфон, за да получат достъп до вашите финансови данни.

За да се предпазите от кражба на пари от карта, е важно да бъдете внимателни и предпазливи.

Никога не споделяйте личната си информация или данни за картата си по имейл или телефон.

Проверявайте редовно банковите си извлечения за неразрешени транзакции и веднага докладвайте за всяка подозрителна активност.

Използвайте силни пароли за онлайн банкиране и ги сменяйте редовно.

Винаги проверявайте банкоматите за подозрителни устройства преди да използвате картата си.

Активирайте SMS известия за всяка транзакция с вашата карта, за да можете веднага да реагирате при кражба.

Използването на карти с чип и ПИН код.

Това е значително по-сигурно от тези с магнитна лента.

Не използвайте обществени Wi-Fi мрежи за онлайн банкиране или покупки.

Инсталирайте надеждни антивирусни програми и актуализирайте редовно вашите устройства.

Спазването на тези препоръки може да ви помогне да се защитите от кражба на пари от карта и да запазите финансовата си сигурност.

В случай че станете жертва на кражба на пари от карта, е важно да действате бързо.

Свържете се незабавно с вашата банка, за да блокирате картата и да предотвратите допълнителни загуби.

След това подайте сигнал в полицията и се обърнете към адвокатска кантора Д. Владимиров.

Какво може да направите, след кражбата ? 

За да защитите правата си и да получите професионална правна помощ, може да се обърнете към адвокатска кантора „Д. Владимиров“.

Техните експерти имат богат опит в решаването на подобни случаи и ще ви помогнат да възстановите откраднатите средства.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров“ предлага консултации и съдействие за възстановяване на загубите

Кантората предлага правно обслужване и съдействие при превенция на бъдещи измами.

Не подценявайте риска от кражба на пари от карта и вземете всички необходими мерки за защита.

Бъдете информирани и внимателни, за да запазите финансовата си сигурност.

В случай на нужда, не се колебайте да се обърнете към професионалистите от адвокатска кантора „Д. Владимиров“, които ще ви осигурят компетентна правна помощ и подкрепа.

Действия срещу домашно насилие

В повечето случай на конфликт жертвите ни питат относно техните действия срещу домашно насилие. 

За да изясним този въпрос е нужно да се уточни, същността на термина домашно насилие.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие

Към тази категория спада и следните действия

А/ опитът за такова насилие,

Б/ принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права

Законът сочи, че тези действия следва да бъдат извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, или са били в семейна връзка

Към тази група лица спадат и такива, който са или са били във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Въпреки обещственото схващане домашното насилие не се състои в упражняване на физическо насилие.

Домашно насилие са и следните действия на извършителите :

1. обиди,
2. унижения,
3. силната ревност,
4. ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти,
5. принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля.

Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред.

Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие.

Най-често това са следните категории лица :

– съпруг или бивш съпруг;
– лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
– лице, от което пострадалият има дете;
– възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
– низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
– лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
– лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
– настойник, попечител или приемен родител;
– възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
– лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по НК. Част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления.

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

– Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
– Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
– Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
– Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
– Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
– Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
– Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност

Най-честото наказание за това е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева.

Най-често прилаганата мярка за защита е „задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“. – чл.5 ал.1.т.1 ЗЗДН.

Често се случва тази мярка да е единствената, която съдът налага.

Всичко това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Важно е да се отбележи, че съдебните мерки за защита не са единствената форма на помощ за жертвите на домашно насилие.

Те могат да се обърнат към неправителствени организации, които предлагат кризисни центрове, психологическа подкрепа и юридически консултации.

Също така, те могат да потърсят помощ от полицията и социалните служби, които имат задължение да реагират при сигнали за домашно насилие.

Осъзнаването и образоването на обществото по тези въпроси също са от съществено значение за превенция и намаляването на домашно насилие.

Готови да окажем помощ на жертвите на насилие и съдействаме пред Районен съд по ЗЗДН.

За допълнителна информация обърнете се към кантората + 359 897 90 43 91 или  office@lawyer-bulgaria.bg