Промяна на неустойка по съдебен ред

В случай на разваляне на двустранни договори възниква въпроса възможно ли е Промяна на неустойка по съдебен ред ?

Неустойката е важен правен инструмент, който осигурява защита при неизпълнение на договорните задължения.

Законът регулира размера й тъй като целта е изправната страна да възстанови претърпените вреди, а не да реализира печалба.

Ако предварително уговорената неустойка е по-голяма или по-малка от реално настъпилите вреди, засегнатата страна може да търси правата си по съдебен ред.

Увеличаване на неустойката

Ако уговорената неустойка не покрива претърпените вреди, изправната страна има право да подаде иск за обезщетение.
За да бъде искът уважен, е необходимо да се докаже:

• Размерът на претърпените вреди;
• Връзката между неизпълнението на задължението и вредите.

Съдът може да постанови обезщетение, което да покрие разликата между предварително уговорената неустойка и действително настъпилите вреди.

Намаляване на неустойката

Законът предвижда намаляване на неустойката в следните случаи:

1. Частично изпълнение на задължението – например, когато е изпълнена част от договореното, но не цялото.
2. Неправилно изпълнение – например, доставена е друга вещ или вещта има съществени недостатъци.
3. Прекомерно голяма неустойка – в този случай съдът сравнява размера на неустойката с вредите и може да я намали.

Важно е да се отбележи, че тази възможност за намаляване е предвидена основно за физически лица.

При сделки между търговци, тази защита не се прилага, освен ако не е доказано неправилно изпълнение или частично изпълнение.

Неустойка при сделки между търговци

Когато две търговски дружества сключат договор, предвидената неустойка обикновено не подлежи на намаляване поради прекомерност.

Търговците са професионалисти в сферата си и се предполага, че уговореният размер на неустойката съответства на потенциалните вреди при неизпълнение.

Изключения се допускат при:

• Частично изпълнение;
• Неправилно изпълнение – съдът може да намали размера на неустойката или да я обяви за нищожна, ако тя противоречи на добрите нрави.

Закон за защита на потребителите

При отношения между търговец и потребител, Законът за защита на потребителите дава право на възражение срещу прекомерно големи неустойки.

Ако потребителят докаже, че клаузата за неустойка е неравноправна, тя може да бъде обявена за нищожна.

Примери за подобни казуси са колективните искове, завеждани от Комисията за защита на потребителите срещу мобилни оператори за прекомерни неустойки в предварително изготвени договори.

Индивидуални договори

Когато потребителят сключва индивидуален договор с търговец, възможността за възражение срещу неустойката е по-ограничена. В тези случаи се приема, че и двете страни имат равни възможности да договорят условията.

Свържете се с нас за правна помощ

Ако имате нужда от:

• Консултация относно договорни неустойки;
• Подготовка и проверка на договори;
• Представителство по съдебни спорове,

нашите адвокати ще Ви предоставят професионално съдействие. Свържете се с нас за повече информация и индивидуален подход към Вашия случай.

Шофиране след употреба на наркотици

Въпросът „Кога шофирането след наркотици е престъпление?“ звучи елементарно, но отговорът е безапелационно ясен

Винаги, когато има наличие на наркотично вещество в организма на водача. Няма „праг“, няма „граница“, няма „лека употреба“.

⚖ Основание- чл. 343б НК, чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП

Съгласно чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК):

„Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 500 до 1500 лв.“

Допълнително, според чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП:

„На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“

🧪 Как се установява употребата?

Контролът на пътя се извършва от служители на сектор „Пътна полиция“ с помощта на технически средства за наркотици, например:

• Dräger DrugCheck 3000
• Dräger DrugTest 5000

Тези тестове засичат следи от:

• канабис (THC),
• амфетамини,
• метамфетамини,
• кокаин,
• опиати,
• бензодиазепини и др.

Важно: Наличието се отчита дори и при следа от употреба – не се изисква „опиянение“ или „забележимо поведение“.

Това е ключова разлика спрямо алкохола, където има допустими стойности.

🧬 Биологична проба

Ако не сте съгласни с резултата от полевия тест, имате законно право да поискате биологична проба – кръв и/или урина, съгласно чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

Това е най-надеждното доказателство и често ключово средство за защита в съдебния процес.

Съвет: Не отказвайте вземането на проба! Отказът се третира като потвърждение на вина и е основание за образуване на досъдебно производство.

🚗 Принудителни административни мерки (ПАМ)

При установена употреба на наркотици следват и допълнителни административни санкции:

• Прекратяване на регистрацията на МПС – чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
• Временно отнемане на свидетелството за управление – чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП.
• Сваляне на номерата на автомобила.

⚠ Какво да правите, ако сте обвинени?

1. Поискайте кръвна проба – незабавно.
2. Запомнете имената на полицаите и запишете часа и мястото на проверката.
3. Свържете се с адвокат от кантората, специализиран в наказателни и административни дела по ЗДвП.
4. Оспорвайте резултата, ако имате съмнение в начина на извършване на теста или в условията на проверката (напр. без свидетели, липса на запис, грешка в пробата и пр.).

✅ 🚨 Шофиране след наркотик

Употребата на наркотици и шофирането не са съвместими по никакъв начин – законът е категоричен, санкциите са сериозни и се прилагат дори при минимални количества.

Единственият ви шанс за защита е адекватна юридическа реакция, още в първите часове след проверката.

Ако се нуждаете от незабавна правна помощ, сигнализирайте ни – делата по чл. 343б НК изискват бърза реакция и стратегическо поведение още в досъдебната фаза.

📞 Свържете се с нас – защитата започва още от секундата на проверката – 0897 90 43 91 Кантора „Д. Владимиров и Партньори“.

Границите за засичане на веществата са следните:

1. Амфетамини: 50 ng/mL
2. Метаамфетамини: 35 ng/mL
3. Кокаин: 20 ng/mL
4. Опиати (морфин): 20 ng/mL
5. THC (марихуана): 5 ng/mL
6. Бензодиазепини (диазепам): 15 ng/mL
7. Метадон: 20 ng/mL

Концентрациите зависят от физиологичните особености на организма на употребяващия, както и от времето, което е изминало след употребата.

Субективни фактори

Тъй като различните наркотични вещества се задържат в организма за различен период от време, не съществуват ясни критерии за това колко време след употреба шофирането представлява престъпление.

Това зависи от много фактори, включително:

• Метаболизъм: Скоростта на елиминиране на веществото от организма варира при различните хора.
• Количество и честота на употреба: Еднократната или системна употреба води до различна продължителност на откриваемост.
• Тип на веществото: THC (активната съставка на марихуаната) може да остане в урината няколко дни, докато кокаинът се елиминира по-бързо.

Съдебна практика и доказателства

Съдебната практика предоставя насоки за определяне на времето на употреба.

Пример, при кръвни проби, ако концентрацията надхвърля стойностите на „еднократен нормален прием“, се счита, че наркотикът е употребен в рамките на 12 часа преди пробата.

За метамфетамини, веществото може да бъде открито в кръвта до 36 часа след еднократна употреба, а в урината – до 3-4 дни.

Според чл. 343б от НК, доказателствата от полевия тест не са достатъчни за обвинение; изисква се лабораторен анализ на кръвна или уринна проба. Важно е да се подчертае, че отказът от предоставяне на проба също е наказуем.

Наказания по чл. 343б НК

Управлението на МПС след употреба на наркотици или техни аналози се наказва със:

• Лишаване от свобода: от 1 до 3 години.
• Глоба: от 500 до 1500 лева.
• Лишаване от право да управлява МПС: за определен срок, който съдът определя.

При повторно нарушение наказанията са значително по-тежки.

Шофирането след употреба на наркотични вещества винаги представлява престъпление според българския Наказателен кодекс.

Дори минималните количества, установени чрез технически средства, могат да доведат до сериозни правни последствия.

Ето защо, дори и при „еднократна“ употреба, законът не прави изключения и наказанията са строго прилагани.

За допълнителна информация, свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email :  office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е налице престъпление при шофиране след употреба на наркотици?

Престъпление е налице винаги, когато е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози при управление на моторно превозно средство, независимо от концентрацията им.

Как се определя наличието на наркотици в организма на водача?

Наличието се установява чрез полеви тестове (например Dräger DrugCheck 3000 и Dräger DrugTest 5000) и последващ лабораторен анализ на кръв и урина.

Какви вещества засичат полевите тестове?

Полевите тестове засичат вещества като амфетамини, метаамфетамини, кокаин, опиати (морфин), THC (марихуана), бензодиазепини и метадон.

Колко време след употреба наркотичните вещества се задържат в организма?

Времето варира според веществото. Например метаамфетаминът може да се задържи в кръвта до 36 часа, а в урината – до 3-4 дни.

Има ли законови граници за концентрацията на наркотици в кръвта?

Българското законодателство не предвижда допустими граници за наличие на наркотици. Всяко количество е основание за наказателна отговорност.

Какво се случва, ако полевият тест е положителен?

Водачът се изпраща за лабораторно изследване на кръв и урина, за да се потвърдят резултатите от полевия тест.

Какви са сроковете за вземане на проби за изследване?

Пробите трябва да се вземат в рамките на 45 минути, ако нарушението е извършено в населено място с медицинска лаборатория, или до 120 минути в останалите случаи.

Какво количество проби се взема?

Вземат се две проби кръв (по минимум 7 мл всяка) и една проба урина (минимум 20 мл).

Какво става, ако медицинският протокол не е спазен?

Нарушения в процедурата по вземане и съхранение на пробите могат да доведат до тяхната невалидност и отпадане на доказателствата.

Какви са наказанията за шофиране след употреба на наркотици?

Шофирането след употреба на наркотици се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години, глоба от 500 до 1500 лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за определен срок.

Неплатени пътни такси

Неплатени пътни такси: Решението на Съда на Европейския съюз и какво означава за българските превозвачи

На 21 ноември 2024 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение, което ще има значително влияние върху начина, по който се прилагат санкциите за незаплащане на пътни такси в България.

Според СЕС глобите, налагани от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в размер на 2 500 лева, са непропорционални и противоречат на европейското законодателство.

За какво е  делото в ЕС ?

Решението на СЕС произлиза от преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково на 31 януари 2023 г.

Делото касае санкции, наложени от АПИ за незаплащане на участък от платената пътна мрежа. Във фокуса на въпроса е тълкуването на изискването за съразмерност, заложено в европейското законодателство.

Какво гласи решението на СЕС?

На 21 ноември 2024 г. шестият състав на Съда на ЕС в Люксембург постанови, че налаганите от АПИ глоби не отговарят на основния принцип за съразмерност на санкциите спрямо тежестта на извършеното нарушение.

Това решение е резултат от преюдициално запитване от Административния съд в Хасково, който разглежда дело, в което транспортна фирма оспорва издаден от АПИ електронен фиш за налагане на глоба за незаплатена тол такса.

Съдът постановява, че:

• Фиксираните санкции за всички нарушения на задължението за предварително заплащане на пътни такси (2 500 лева за юридически лица и 1 800 лева за физически лица) надвишават границите на подходящото и необходимото.
• Налагането на компенсаторна такса в размер на 750 лева не променя факта, че системата от санкции е незаконосъобразна.
• Европейското законодателство изисква санкциите да бъдат пропорционални на тежестта и характера на нарушението.

Какво означава това за превозвачите?

Решението е важна победа за българските превозвачи, които дълго време се сблъскваха с проблеми, свързани с ТОЛ системата и високите санкции за неплатени такси.

След това Съдебно решениеСега АПИ ще трябва да преразгледа механизма за налагане на глоби, за да се съобрази с европейските изисквания за съразмерност.

Какво следва?

Очаква се българските власти да въведат законодателни промени, които да отговарят на постановеното от СЕС. Това може да включва:

• Намаляване на фиксираните санкции.
• Прецизиране на критериите за определяне на глобите в зависимост от тежестта на нарушението.
• По-ясно дефиниране на условията за заплащане на компенсаторни такси.

Какво следва да се случи с тол таксите ?

Решението на Съда на Европейския съюз е стъпка към по-справедлива и прозрачна система за управление на пътните такси в България.

Превозвачите, които често бяха ощетени от високите санкции, сега могат да разчитат на по-добра защита на правата си.

За актуална информация и правна помощ при пътни такси, свържете се с кантората на тел. 0897 90 43 91 

Грабеж от товарен автомобил

В делата по чл.17 ЧМР конвенция неизменно става дума за организиран грабеж от товарен автомобил.

Винаги в тези случаи става дума за кражбата и 17-та Конвенция за договора за международен превоз на стоки по шосе (CMR)

Кражбата, съгласно чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Това деяние, поради своята непредвидимост и непредотвратимост, обикновено се разглежда като случайно събитие, което не може да бъде вменено във вина на длъжника.

В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е прието, че такова противоправно действие на трето лице може да се квалифицира като случайно събитие,

В този случай, то води до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията.

Пример за това е Решение № 817 от 26.11.2009 г. по гр. д. № 1126/2008 г. на IV ГО на ВКС.

В това решение се посочва, че противоправното отнемане на вещ, предоставена в заем, представлява случайно събитие, тъй като е резултат от действия на трето лице, които са извън контрола на страните по договора.

Какво гласи Конвенцията(ЧМР) ?

Чл. 17 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки по шосе (CMR) определя обхвата на отговорността на превозвача за частична или пълна загуба на товара, настъпила в периода от приемането му за превоз до доставянето му на получателя.

Според чл.17 ал. 2 КЧМР превозвачът се освобождава от отговорност, ако докаже, че загубата, повреждането или забавянето на стоките се дължи на обстоятелства, които той не е могъл да избегне

Най-често се сочи, че това са последици, които шофьорът/превозвачът не е могъл да предотврати.

Тази разпоредба поставя кражбата в категорията на непредотвратимите събития

В случай, че превозвачът докаже, че е предприел всички необходими мерки за осигуряване на безопасността на товара.

В случай, че превозното средство е било паркирано на охраняем паркинг и въпреки това е станало жертва на кражба, това може да се разглежда като случайно събитие по смисъла на чл. 17, ал. 2 от CMR.

Последици за страните по договора за превоз

В случай на кражба, за да бъде превозвачът освободен от отговорност, е необходимо да представи доказателства за предприетите мерки за защита на товара.

Съдебната практика потвърждава, че обстоятелства като

• противоправни действия на трети лица (кражба, грабеж)
• събития, извън обсега на човешката дейност

попадат в обхвата на освобождаващите основания по чл. 17, ал. 2 от CMR, при условие че превозвачът е спазил договорените мерки за сигурност.

Тази позиция намира потвърждение и в редица решения на ВКС

В него се сочи, че установяването на причинно-следствена връзка между действията на трети лица и загубата на товара е от съществено значение за освобождаването от отговорност.

Кражбата е противоправно и непредвидимо действие на трети лица, което се квалифицира като случайно събитие по чл. 17, ал. 2 ЧМР Конвенция.

Важно е обаче превозвачът да докаже, че е положил всички усилия за предотвратяване на подобни инциденти

Това ще го освободи от отговорност.

Съдебната практика в България и текстовете на международната конвенция ясно дефинират критериите за това освобождаване

Тези критерии дават насоки за страните по договорите за международен превоз.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или  Email: office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представлява грабежът от товарен автомобил в контекста на ЧМР Конвенцията?

Грабежът от товарен автомобил се отнася до неправомерното отнемане на товар по време на международен превоз. Според чл. 17 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки по шосе (CMR), това събитие може да бъде квалифицирано като случайно събитие, ако е резултат от обстоятелства, които превозвачът не е могъл да предотврати.

Какво гласи чл. 17 от ЧМР Конвенцията относно отговорността на превозвача?

Член 17 от ЧМР Конвенцията регламентира отговорността на превозвача за загуби или повреди на товарите от момента на приемането до тяхното доставяне. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако докаже, че загубата или повредата се дължат на обстоятелства извън неговия контрол и че са предприети всички необходими мерки за предотвратяване на инцидента.

Какво се разбира под случайно събитие според чл. 17, ал. 2 от ЧМР?

Случайното събитие е действие или обстоятелство, което превозвачът не може да предотврати, дори и при полагане на максимални усилия. Например, ако товарен автомобил е паркиран на охраняем паркинг и въпреки това е ограбен, инцидентът може да бъде квалифициран като случайно събитие.

Какво е определението за кражба съгласно Наказателния кодекс?

Съгласно чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, кражбата е неправомерно отнемане на чужда движима вещ без съгласие на собственика, с намерение тя да бъде незаконно присвоена. В контекста на международния превоз, кражбата от трето лице често се разглежда като непредотвратимо събитие.

Какви са изискванията към превозвача за освобождаване от отговорност при грабеж?

Превозвачът трябва да докаже, че: Е предприел всички възможни мерки за защита на товара. Инцидентът е резултат от непредвидими действия на трети лица. Причинно-следствената връзка между действията на трети лица и загубата на товара е ясна и доказуема.

Каква е практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по такива случаи?

Практиката на ВКС приема, че неправомерното отнемане на вещ може да бъде квалифицирано като случайно събитие, ако е извършено от трето лице и е извън контрола на страните по договора. Например, Решение № 817 от 26.11.2009 г. потвърждава тази правна позиция.

Каква е ролята на охраняем паркинг в случаи на грабеж?

Паркирането на охраняем паркинг е една от мерките, които превозвачът може да предприеме за осигуряване на безопасността на товара. Ако кражба се случи въпреки тези усилия, това може да бъде основание за освобождаване от отговорност съгласно чл. 17, ал. 2 от ЧМР.

Какви доказателства са необходими за освобождаване на превозвача от отговорност?

Превозвачът трябва да представи документи и доказателства, които показват: Предприети мерки за сигурност (например охраняем паркинг, системи за наблюдение). Обстоятелствата на грабежа. Липсата на възможност за предотвратяване на инцидента.

Как се доказва причинно-следствената връзка между действията на трети лица и загубата на товара?

Тази връзка се доказва чрез документи, свидетелски показания и евентуално заключения на експерти. Превозвачът трябва да покаже, че загубата на товара е пряко следствие от действията на трето лице, които са били извън неговия контрол.

Какви насоки дава ЧМР Конвенцията на страните по договорите за превоз?

ЧМР Конвенцията ясно дефинира отговорностите на превозвачите и основанията за освобождаване от отговорност. Страните по договора трябва да осигурят: Изпълнение на договорените мерки за сигурност. Спазване на международните стандарти и правила за транспорт. Подробна документация на всички предприети действия и възникнали събития.