юни 2023 – Адвокат, Адвокатски услуги

При кого ще живее детето ?

В последните няколко години съдебната практика разглежда все по-разностранно въпроса при кого ще живее детето.

В случай на развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца. Районният съд е длъжен да действа в интерес на децата, като утвърждава споразумение за отглеждането им.

Целта е да се провери дали са защитени интересите на децата. Съдът е длъжен да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Ако не се постигне такова споразумение, то тогава съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата. Районният съд е длъжен да посочи на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права

Как се определят родителските права ?

В същото Съдебно решение съдът се произнася относно мерки относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата

Най-често това включва училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Всички тези въпроси съдът решава, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата.

В този случай се гледат

А/ възпитателските качества на родителите,

Б/полаганите до момента грижи

В/ отношение към децата, желанието на родителите,

Г/привързаността на децата към родителите,

Д/пола и възрастта на децата,

Е/възможността за помощ от трети лица – близки на родителите

Ж/социалното обкръжение и материалните възможности.

Каква е съдебната практика по този въпрос ?

Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.

Районен съд може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки

В случай, че е невъзможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа

В този случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

Съдът държи сметка относно критериите, от които се ръководи съдът, за да определи кой родител е по-подходящ да полага грижи за детето/децата.

най-важните и определящи, това е…

Желанието на родителя да отглежда дете

Именно затова в съдебното производство, в което се разглежда въпроса за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, съдът е задължен да изслуша родителите

Целта на това изслушване е да провери тяхната мотивация за поемането на грижата по отглеждането и възпитаването на детето.

Битови условия на детето

На следващо място, съдът е длъжен да провери при какви уловия дететото би било отглеждано и възпитавано при всеки един от родителите, както и възможностите и капацитета на родителите за това.

Това свое задължение съдът изпълнява възлагайки на социалните служби по местоживеене на всеки един от родителите да изготвят социален доклад.

Тук се изследват личните качества, битовите условия и социалната среда на родителите, както и наличие на подходяща обществена среда.

Не без значение са социалните контакти на родителите, включително съжителството на родителите със трети лица.

Лична привързаност към родител от детето

Съществен критерий е и привързаността на детето към един от двамата родители, както и факта кой от двамата родители до момента е полагал фактически грижи за детето.

При навършване на десетгодишна възраст съдът има възможност да изслуша детето лично и непосредствено да разбере неговото предпочитание.

Навършена възраст и пол на дете

Съдът при определяне на местоживеенето на детето и особено много прилагани критерии са и възрастта и пола на детето.

Във всички случаи, когато решава въпроса за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, съдът е длъжен да се ръководи от най-добрия интерес на детето

Съдът е длъжен да изследва всички факти и обстоятелства, за да може да вземе своето решение и това решение да защитава максимално интересите на детето.

15.06.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Заместващо съгласие за пътуване в чужбина

В последните няколко години все по-актуално стана издаването на заместващо съгласие за пътуване в чужбина.

Очевидно с оглед разногласията между съпрузи и партньори се налага да се прибегне до Районен съд.

Целта е издаване на съответните Решения, с които се извършва заместващо съгласие за пътуване в чужбина.

Органите за гранична полицейска проверка на ГКПП следят за предотвратяване незаконни действия спрямо ненавършили пълнолетие лица.

Те произтичат от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 относно Кодекс на Съюза за движение на лица през границите.

В случай на разногласие между родители или бивши съпрузи е нужно да се постанови Решение за пътуване в чужбина.

Пътуване съгласно Кодекс на Общността

Този нормативен акт изисква граничните контролни органи да се тнасят с особено внимание към пътуване ненавършилите пълнолетие лица, като предвижда:

“В случай на непълнолетни лица с придружител граничната охрана проверява дали лицата, придружаващи непълнолетното лице, имат родителски права“

„особено се следи за непълнолетни, които се придружават само от едно възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, които законно упражняват родителски права над тях.“

Разпоредбата на чл.76 т.9 Закона за българските лични документи гласи:

„Може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.

При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.“

Документи, необходими за пътуване на детето в чужбина

Освен валидни паспорт(за малолетните) и паспорт или лична карта(за непълнолетните) пътуващи лица, трябва да се подготви „нотариално заверено писмено съгласие“.

Този документ се издава от Нотариус, с подпис на непътуващия родител.

В случай, че детето пътува с трето лице – нотариална декларация е нужна от двамата родители, ако не придружават детето.

Издаване на Декларация за пътуване на детето

Писменото съгласие за пътуване в чужбина на детето може да бъде заверено от всеки български нотариус и от следните лица, когато няма нотариус в района:

съдията по вписванията при районния съд;
кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник.
българските консулски служби при съответните посолства.
Няма проблем Писменото съгласие за пътуване в чужбина на дете може да се завери в чужбина и от чуждестранен нотариус.

На тази декларация него задължително следва да се постави заверка “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската конвенция.

Изисквания на Гранична полиция на ГКПП

На граничния пункт трябва се представят оригинала на декларацията-съгласие и обикновено незаверено копие от нея.

Гранична полиция извършва проверка за съответствие между оригинала и копието, а последното остава при тях.

Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.

Важно: Актът за раждане не е валиден документ за пътуване на дете.

Ако единия родител е починал или родителските права са изцяло присъдени на единия от родителите не се изисква декларация. Задължително е представянето на граничния пункт на оригинал и съответно на копие/незаверено/ от смъртен акт или съдебно решение.

Пътуване на деца с чуждо гражданство

Съгласно чл. 3 от ЗБГ/Закон за българското гражданство/, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство.

При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта.

Ako българският гражданин притежава и друго гражданство и паспорт или лична карта, издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП, следва да ги представи

В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с чужд документ за пътуване е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 Закона за чужденците в Република България.

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.3 ЗЧРБ, се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.

За допълнителна информация, се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Кой извършва проверка за Декларация за пътуване по границите ?

Органите за гранична полицейска проверка на ГКПП изпълняват значителен обем от дейности, свързани предотвратяване незаконни действия спрямо ненавършили пълнолетие лица. Те произтичат от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 относно Кодекс на Съюза за движение на лица през границите - Кодекса на Общността за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен кодекс), който изисква граничните контролни органи да се отнасят с особено внимание към пътуванията на ненавършилите пълнолетие лица. Шенгенския кодекс

Какъв документ се иска за преминаване на границата за малолетен/непълнолетен ?

Освен валидни паспорт(за малолетните) и паспорт или лична карта(за непълнолетните) пътуващи лица, трябва да се подготви и въпросното „нотариално заверено писмено съгласие“ от непътуващия с него родител, респ. от двамата родители, ако и двамата не придружават детето при пътуването. Най-често то е под формата на изрична декларация-съгласие, а по-рядко се включва и като част от пълномощно, с което упълнощеният е овластен да извършва и други действия.

Кой може да завери Декларация за пътуване в чужбина ?

Писменото съгласие за пътуване в чужбина на детето може да бъде заверено от всеки български нотариус и от следните лица, когато няма нотариус в района: съдията по вписванията при районния съд; кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник. българските консулски служби при съответните посолства. Писменото съгласие за пътуване в чужбина на дете може да се завери в чужбина и от чуждестранен нотариус. На него задължително следва да се постави заверка “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската конвенция

При пътуване в Държава, извън ХАГСКА Конвенция

Заверка на Декларацията за държава извън Хагска конвенция - Ако държавата не е страна по Хагската конвенция, заверената от чуждестранен нотариус декларация-съгласие за пътуване в чужбина на детето подлежи на легализация, съгласно реда, определен в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Какво проверява ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ?

На граничния пункт трябва се представят оригинала на декларацията-съгласие и обикновено незаверено копие от нея. Служителите на гранична полиция правят проверка за съответствие между оригинала и копието, като последното остава при тях. Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.

За какво да внимаваме на Границата с дете ?

Важно е да се отбележи, че акта за раждане не е валиден документ за пътуване на дете. Ако единия родител е починал или родителските права са изцяло присъдени на единия от родителите не се изисква декларация. Задължително е представянето на граничния пункт на оригинал и съответно на копие/незаверено/ от смъртен акт или съдебно решение.

Какво се иска за преминаване на Граница за дете с двойно гражданство ?

Съгласно чл. 3 от ЗБГ/Закон за българското гражданство/, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство. При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта. В случаите, когато българският гражданин притежава и друго гражданство и съответно документи (паспорт или лична карта), издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП той следва да ги представи на граничния полицай, извършващ контролната процедура.

Какво гласи законът за деца с двойно гражданство ?

В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с чужд документ за пътуване е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.

07.06.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Наследяване на братя и сестри

Все по-често се задават въпроси около откриване на наследство и наследяване на братя и сестри.

Когато наследодателят не е оставил завещание, с което разпределя своето имущество за след смъртта си.

Законът за наследството определя кръга на наследниците на починалото лице, както и дяловете, които им се следват.

Според чл.8 ал.2 ЗН когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.

В случай, че починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, те получават две трети от наследството.

За възходящите остава наследство в размер на една трета.

Наследяването е сложен и често емоционален процес, особено когато става въпрос за разпределяне на имущество между братя и сестри.

В качеството си на наследници от трета линия братята и сестрите играят решаваща роля в наследяването

Целта е да се ориентират в тънкостите на наследяването и в семейните отношения, за да осигурят наслвдяване

Статията разглежда различни аспекти на наследяване между братя и сестри

Целта е да се посочи правната рамка, уреждаща наследяването, общи предизвикателства, пред които са изправени братя и сестри при наследяване.

Правната рамка за наследяване е различна в различните юрисдикции

Най-общо казано, братята и сестрите се считат за наследници от трета линия.

Това означава, че те имат право да наследят активи от починало лице при липса на преки низходящи (деца или внуци) или възходящи (баби и дядовци).

В много случаи разпределянето на наследство между братята и сестрите се определя от завещание, в който са описани желанията на починалото лице относно разпределяне на неговите активи.

При липса на такъв документ влизат в сила законите за наследството, които могат да определят как наследството да се разпредели между братята и сестрите

Това се случва в зависимост от правната им връзка с починалия (т.е. пълни братя и сестри, полубратя и сестри и т.н.).

Тук третият ред на наследяване по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата.

Наследниците по закон – роднини, са определени в чл. чл. 5-8 от ЗН, като правната доктрина ги групира в четири наследствени реда.

Братята и сестрите, както и възходящите от втора или по-горна степен образуват двете групи на третия наследствен ред.

Те се призовават към наследяване, когато наследодателят не е оставил наследници от първи и втори ред.

Ред за наследяване на братя и сестри

Чл. 8, ал. 3 от ЗН прави разграничение между братята и сестрите

Разликата е с оглед на това, дали наследодателят и те имат общ произход от баща и от майка.

Когато произходът е общ, законът ги нарича “родни”, а тези братя и сестри, чиито произход само от майката или само от бащата, е един и същ с произхода на наследодателя, са наречени “едноутробни”, съответно “еднокръвни”.

В същата разпоредба ЗН определя, че еднокръвни и едноутробни братя и сестри наследяват половината от това, което наследяват родните братя и сестри.

Когато наследодателят е оставил брат от предишен брак на бащата, родна сестра, баба и дядо по майчина линия и прадядо по бащина, наследството се разпределя по чл. 8, ал.2 ЗН.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 се прилага само в случаите, в които се призовават да наследят едновременно както родни, така и непълнокръвни братя и сестри.

При наследяване само от непълнокръвни братя и сестри – самостоятелно, с възходящи от втора или по-горна степен и/или съпруг.

В този случай първите получават дела, който се следва на родните братя и сестри, без той да се намалява поради качеството “непълнородност”.

Дела на еднокръвни/пълнокръвни братя и сестри

Ако братята и сестрите наследяват с възходящи от втора и по-горна степен, получените по горната формула дялове се умножават по 2/3, за да се определи делът на братята и сестрите

В конкретния случай, а останалата 1/3 се разпределя между възходящите, съобразно техния брой. (чл. 8, ал.2 ЗН)

Ако братята и сестрите наследяват с възходящи от втора и по-горна степен и съпруг, тогава дяловете следва да се съобразят с времетраенето на брака.

Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, съпругът наследява заедно само с възходящи или само с братя и сестри, низходящи, той получава половината от наследството до 10 годишен брак.

Това се определя, в случай, че наследството се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака

В случай, че бракът е продължил повече от 10 години съпругът ще получи 2/3 от наследството.

В случай, че съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава 1/3 от наследството

Това касае случая, когато наследството е открито преди навършването на десет години от сключване на брака и 1/2 ако се е открило след навършването на 10 години брак.

03.06.2023/by lawyer