март 2023 – Адвокат, Адвокатски услуги

Изплащане на дял от дружество на наследник

В последните години все по-актуален става въпроса за изплащане на дял от дружество на наследник

В този смисъл е важно да посочим, какво казва Търговския закон и Законът за наследството в този случай.

При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство.

Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл.129, ал.1 от ТЗ.

В този случай придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници.

Наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник след решение на Общото събрание

Наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала.

Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание и при липса на решение за приемане на наследника за съдружник

Съдружникът – наследник няма неимуществените права по чл.123 от ТЗ.

Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ

Той трябва да заяви желание да бъде приет за съдружник пред Общото събрание. Възможно е ОС да откаже на наследника да го приеме за съдружник.

Какво гласи Търговския закон ?

Съгласно чл. 127 от Търговския закон (ТЗ), всеки съдружник притежава дружествен дял от имуществото на дружеството с ограничена отговорност

Съгласно чл.123 ТЗ правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството

Тук е регламентирано също право в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела и на ликвидационен дял.

Съгласно чл.129, ал.1 ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му.

Правото на наследяване на дружествен дял възниква при настъпването на юридическо събитие (смърт на съдружник).

За разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка.

Според практиката на съдилищата, наследяването винаги е право с имуществен характер

В този смисъл личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници ( Съдебно Решение №161 от 11.01.2011г. , ТД. 28/2010г. ВКС).

30.03.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Данък при продажба на апартамент

В последните няколко години, все по често ни задават въпрос за дължим Данък при продажба на апартамент.

На основание чл.13, ал.1, т.1, б.„а“ и „б“ от ЗДДФЛ, не са облагаеми доход, придобит през данъчната година от продажба или замяна на:

– един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;

– до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им

Това се отнася за периода между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.

Дефиниция по закон (ЗДДФЛ)

Видно от гореизложеното, за целите на данъчния закон законодателят прави разлика между понятията „недвижим жилищен имот” и „недвижим имот”.

По смисъла на §1, т.51 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ недвижим жилищен имот, във връзка с прилагането на чл.13, ал.1, т.1, ЗДДФЛ

Касае се за недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди.

Изискването на ЗДДФЛ сочи , че между датата на придобиване и продажба, замяна да са изминали 3 (три) и повече години.

Срокът на притежаване на недвижимия жилищен имот от 3 години е пряко свързан с необлагането на дохода от продажбата.

Отново оставаме с уговорката, че се касае за имот, който служи за задоволяване на жилищни нужди.

Облагане на доходи, придобити от продажба на недвижим имот

За официална дата на придобиване на недвижимия жилищен имот следва да се приеме датата на въвеждането му в експлоатация, съобразно действащото законодателство.

От тази дата се счита, че недвижимият имот може да служи за задоволяване на жилищни нужди

Срокът тече от датата на издаване Разрешение за ползване на жилищната сграда.

В този случай, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество се определя по реда на ЗДДФЛ.

В това число ограничени вещни права върху имущество

Облагаемият доход представлява положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото намалена с 10% разходи.

Съгласно ЗДДФЛ придобитите през годината доходи от местни физически лица от продажба или замяна на недвижимо имущество са облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа

Тези доходи подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.

Срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

За допълнителни въпроси, можете да се свържете с нас на тел. + 359 897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

30.03.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Разваляне Договор дарение

В българското право съществуват няколко особености при разваляне Договор дарение.

Всеки дарител, може при наличието на определени обстоятелства и причини да поиска да бъде развалено дарението, което е направил.

Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и отговаря на изискванията на закона.
Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави, дарението е нищожно.
Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, не могат да се осъществят.
Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Отчуждителят следва да се запознае с особеностите на дарението и с останалите възможности за прехвърляне на имот.

Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, без дарственото намерение.

Искът за отмяна на дарение може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Основания за разваляне договор за дарение

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението.
Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

Съгласно действащото българско право (чл. 227 ЗЗД), дарението може да бъде отменено, само когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Сделката може да се развали от дарителя или наследниците.

Правни основания за разваляне договор за дарение са в две насоки, а именно

А/ При констатирана неблагодарност – неплащане на поискана от дарителя издръжка

Б/ За възстановяване на запазен дял от наследството, което е накърнено с дарението.

Налице са ситуации, в които дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма.

Тези разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Специалните основания за нищожност на дарението са следните:

А/Нищожно е дарението, когато то или мотивът, поради който е направено са в противоречие на закона или добрите нрави.

Б/ Нищожно е дарение, когато условията или тежестта са невъзможни.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Извън посочените по-горе хипотези дарението не може да бъде отменено.

Какво казва съдебна практика за разваляне договор за дарение ?

съдебна практика сочи, че дареният дължи издръжка на дарителя, само ако същият се нуждае от такава.

Отказът на дарения да даде издръжката е основание дарителят да иска отмяна на дарението, ако бъде надлежно удостоверен.

Ако дареният е в невъзможност да даде издръжка на нуждаещия се дарител, това не е основание за отмяна на дарението.

Нуждата от издръжка не трябва да има временен характер. Ако това е така искът по чл. 227 ЗЗД ще бъде отхвърлен.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

Необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Ако води луксозен начин на живот, който не може да си позволи и иска дареният да му осигури, не е основание за отмяна на дарението.
Необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Дарителят не получава доходи, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.
Необходимо е надареният да отказва издръжка при липса на обективни причини – не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа деца или родители, изплаща кредити- не е основание за отмяна на дарение.

В този случай новият отказ е основание за отмяна на дарението, независимо от това, колко време е изтекло от предходните откази.

Особеност : Ако до приключване на оспорването и уважаване на иск за отмяна на дарение, предметът на дарението е продаден, дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за разваляне на дарение ?

Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

Кой може да развали дарението ?

До изтичането на едногодишния срок, искът по чл.227 ЗЗД може да бъде предявен както от дарителя, така и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди изтичането на срока на поканата.

Кога може да се отмени дарението ?

Съгласно действащото българско право (чл. 227, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите), дарението може да бъде отменено, само когато дареният: а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Основания за разваляне на дарението ?

Случаите, в които се допуска разваляне и отмяна на дарението са най-често два 1. В случай на констирана неблагодарност по чл. 227 ЗЗД 2. При накърняване на запазена част от наследство по чл. 30 ЗН

Как става развалянето на дарение ?

Искът за разваляне на дарение се предявява в едногодишен срок от поканата по съдебен ред с молба пред Окръжен съд

30.03.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обжалване на забрана за напускане

С измененията на законодателството се стига до обжалване на забарана за напускане на страната.

В Конституцията на РБ е записано, че всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели.

С ДВ бр.67/2023 беше въведена нова разпоредба в Семейния кодекс на РБ – чл. 127б. На практика, тази възможност означава, че:

Родител, който се опасява, че детето му може да бъде изведено от България от другия родител, може да подаде искане до съда за налагане на забрана за напускане на страната.

За да бъде постановена такава забрана, трябва да е налице конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина.

От образуването на производството до влизането в сила на решението детето може да напуска страната само с разпореждане на съда.

Съдът трябва да подтанови решение бързо: в 14-дневен срок от образуването на делото.

Забраната за напускане на страната винаги е временна и има срок – до една година.

Забраната за напускане на страната може да бъде отменена – отново с решение на районния съд като се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане на детето е отпаднал.

Тази мярка има за цел да обезпечи участието на обвиняемия, респективно подсъдимия в наказателното производство до неговото приключване.

Забрана за напускане се налага от прокурора по съответното дело. Районният прокурор може да разрешава отделни пътувания.

За наложената забрана незабавно се уведомяват компетентните структури на Министерството на вътрешните работи. Мярката може да бъде потвърдена от съд или да бъде наложена в съдебно производство след постановяване на присъда.

В този случай на подсъдимия могат да се отнемат документите за самоличност по Закона за българските лични документи. На същия следва да му се издават заместващи документи по ред, предвиден в закон.

Правото на напускане може да бъде ограничено само само със специален закон.

Най-често това са специални закони за за защита на националната сигурност, Закон за народното здраве, защита правата и свободите на други граждани.

Българска конституция, приета 1991г. допуска възможност за забрана за напускане на страната, но само при определени изключения.

В Европейските регламенти се приема, че правото на гражданите да напускат свободно пределите на страна е неотменимо, но не е абсолютно

Ограничения за него са допустими, когато това е предвидено в закон и са налице условията

Какво представлява Обжалване на забрана за напускане ?

Съдебна забраната за напускане на пределите на страната е вид мярка за процесуална принуда. Тази мярка е възприета в действащия Наказателнопроцесуалния кодекс

Мярката напускане на страната се прилага спрямо обвиняем, привлечен към наказателно производство за тежко умишлено престъпление

Мярката напускане на страната се прилага спрямо обвиняем, обвинен за извършено престъпление с което е причинена смърт.

Мярка има за цел да обезпечи участието на обвиняемия, респективно подсъдимия в наказателното производство до неговото приключване.

Законът позволява във всеки един момент съответният подсъдим или обвиняем с наложена забрана да иска от прокурора да пътува за определен срок.

В случай,ч е Районният прокурор или Окръжна прокуратура откаже, то отказът се обжалва му пред съответния съд. Районният съд незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание.

Районният съд се произнася с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на България за определен срок.

За допълнителна информация относно обжалване на забрана за напускане се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или на Email office@lawyer-bulgaria.bg

#напускане, #адвокат, #мярка,#НПК, #подсъдим,#заподозрян, #обвинявем, #наказателно, #право, #Районен, #прокуратура

28.03.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Защита при лишаване от наследство

В последните няколко години все по-често ни се задава въпросът за правна защита при лишаване от наследство.

Законодателят изрично е предвидил хипотези, при които някой дори със запазена по закон част да не я наследи.

Наследодателят не може преживе да „лиши“ от наследство недостойния. Неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия.

В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност.

Едва след като с влязло в сила решение съдът установи недостойнството, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Законът за наследството определя, че лице, което:

А/ умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя,

Б/ умишлено се опита да убие неговия съпруг или негово дете, както и

В/ съучастникът в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемост или ако е амнистирано

следва да бъде лишено от наследство, което му се полага по право.

Недостоен да наследява е и човек, който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание

В този случай набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена.

Законът сочи също, че може да бъде лишено от наследство лице, което е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието

Може да бъде лишено от наследство и лице, което е унищожило, скрило или поправило негово завещание

Може да бъде лишено от наследство и физическо лице наследник, което съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Кога се наследява имуществото на наследодателя ?

Във всички останали случаи наследодател не може да лиши от запазената им част от наследството съпруг, деца, внуци или своите родители

Те са станали наследници, които той като наследодател не може да лиши от запазената му част от наследството.

За да може да го направи със завещание и дарение, но това лесно може да бъде преодоляно с иск и запазената част ще бъде възстановена и дадена на съответния наследник.

Какво казва законът ?

В чл.28 ЗН изрично определя, че „когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе – било то чрез дарение или пък чрез завещание.

Лишаване от възможност за наследяване чрез завещание

Хората считат, че ако направят завещание в полза само на едното от децата си или пък трето лице, ще лишат от наследство лице, което не искат да ги наследи.

Това най-често става с извършване на дарение/ завещание на част или на цялото наследство.

Право на запазена част имат низходящите (деца и внуци), родителите или съпругът. Размерът на запазените части също е уреден в закона.

В защита на увреденият законен наследник, законът предвижда запазени части по отношение на определени категории наследници.

Наследодателят да може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, той не може да накърнява запазената част.

1. запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
а. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
б. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя;
2. запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
3. запазената част на съпруга е:
а. 1/2, когато наследява сам;
б. 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Възстановяването на запазената част става по съдебен ред.

Оспорване на дарение, може да се изследва дали то не е направено единствено с цел някой наследник да бъде лишен от наследство.

28.03.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Нотариално удостоверяване в чужбина

Напоследък, с отварянето на границите и пътуване, много хора се нуждаят от нотариално удостоверяване в чужбина.

Самото нотариално удостоверяване на документи се осъществява и при местен нотариус. В този случай , като на заверката следва да е отбелязана :

1. Дата, както и уточнение дали е заверен подписа

2. Дали е удостоверено съдържанието

3. Далие удосторен и подпис и съдържание

В случай, че съответната страна, в която се прави заверката е член на Хагска конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, то след заверката на чуждия нотариуса се поставя АПОСТИЛ

Тези документи – апостил + оригинал на документа, следва да са прикрепени неразделно

Следва т.нар. легализация – документът с апостил трябва да се преведе на български език, като се постави и заверка от български консулски (дипломатически) служител в страната, от която произхожда

Заверка може да се постави и от оторизирана от МВнР Агенция за преводи. В този случай преводът ще да бъде заверен в сектор „Легализация и заверки” в МВнР.

Ако съответната страна не е член на Хагската конвенция или е член, но с нея има сключен Договор за правна помощ, предвиждащ нещо различно, то се спазва уговореното в договора.

В случай, че държавата не е член на Хагската конвенция и няма подписан двустранен договор за правна помощ, то тогава се изисква документът да е заверен от местното МВнР или друг надлежен орган

Заверката обикновено се извършва с печат, легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство на България в чуждата държава.

При липса на такова в съответната държава, то тогава щемпелът се поставя от посолството на тази държава в трета (например съседна) страна и след това подписът и заверката на това посолство се заверяват от консулската служба на българското посолство в тази трета страна.

За допълнителни въпроси, се обърнете на тел. 0897 90 43 91 или mail: office@lawyer-bulgaria.bg

17.03.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обявяване на саморъчнo завещание

Напоследък все повече въпроси възникват относно обявяване на саморъчнo завещание.

Саморъчното завещание като едностранна сделка е един от способите за разпореждане на собственик с притежавано имущество

Добре е да се знае, че прехвърлителен ефект на тази сделка настъпва в момента на смъртта на завещателя.

Законът предписва и изисква при съставянето и съхранението на саморъчното завещание да бъде спазвана известна конфиденциалност.

Саморъчното завещание е наричано още тайно завещание.

Това е изявление единствено на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт.

След този момент завещанието започва своето действие.

За съществуването на завещанието, както и място и начин на съхранението му следва да бъде уведомено лицето, което завещателят е посочил за наследник.

Закона за наследството задължава,

“всеки, у когото се намира едно саморъчно завещание, … веднага, след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.”.

Съгласно Закона за наследството

“….всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.”

Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на умрелия”

Това е мястото “….където наследодателят се е установил да живее постоянно или преимуществено.

Лицето, в полза на което е направено саморъчното завещание, може и в съвсем нередки случаи действително да не е от кръга на наследниците по закон на завещателя.

Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание, чието представяне и обявяване се иска.

Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол за това

Задължение на Нотариуса е да уведоми съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание и за името на завещателя.

В Службата по вписванията по местонахождението на нотариуса, при когото е оставено за съхранение саморъчно завещание.

Как се обявява завещание ?

Обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение

Обявяване може да се иска и от съдията по вписванията, ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията

Обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, който е сезиран със съответно искане от заинтересованото лице.

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира.

За да получи заверен препис от саморъчно завещание, заинтересованото лице следва да представи на нотариус доказателства за правото на собственост на завещателя.

13.03.2023/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обжалване глоба от ТОЛ

В последно време все по-често се задава въпроса за обжалване на глоба от ТОЛ.

Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а ал. 9/.

В разпоредбата na чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП се посочва още, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък

В този случай изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло

Отделно дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от

А/техническите характеристики на пътя или пътния участък,

Б/от изминатото разстояние,

В/от категорията на пътното превозно средство,

Г/ броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък

При преминаване през камерите на тол системата всеки автомобил без платена пътна такса се заснема. Законът указва, че при движение по републиканската пътна мрежа

А/ без платена пътна такса

Б/ без електронна винетка или

В/без тол такса, както и

Г/ при грешно декларирани данни за превозното средство,

на нарушителите се дава възможност да платят компенсаторна такса. Неизпълнение на задължението за заплащане на КТ представлява административно нарушение

За това нарушение следва да бъде наложено съответното административно наказание – Наказателно постановление, което може да бъде обжалвано пред съд.

Разпоредбата на чл. 10б ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя

1/ Въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10 ал. 7 или

2/ чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут

Съществуват две възможности за налагане на наказания

А/ чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и

Б/ чрез издаване на електронен фиш (ЕФ).

При съставяне на АУАН от контролен орган актът се съставя на водача на ППС-то в негово присъствие, като му се предоставя възможност, както да се запознае с него, така и да възрази срещу него.

Нарушителят има право да представи възражения и в три дневен срок след съставянето му на указания в издадения документ адрес.

Преди съставянето на акта, контролните органи следва да уведомят нарушителя за възможността да бъде заплатена компенсаторна такса (КТ).

Компенсаторната такса представлява механизъм за освобождаване от административнонаказателна отговорност при нарушения, свързани с ползването на платената пътна мрежа.

Размерите на компенсаторните такси са определени в зависимост от категорията на ППС и неговите характеристики и са определени в Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа

Тяхното задължение е в 14-дневен срок от установяването на нарушението, да заплатят същата, като по този начин собственикът или шофьорът на превозното средство, с което е извършено нарушението се освобождава от административно-наказателна отговорност.

Нарушителите се санкционират от контролния орган Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез електронен фиш, който се обработва и издава в отсъствието на водача, или на пътя в момента на установяване на нарушението от екип на НТУ.

Размер на компенсаторни такси в зависимост от типа на превозното средство

В случай, че нарушителите не заплатят компенсаторна такса им се налага акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Успоредно с издадения АУАН се налага и парична глоба от 300 лева за леки автомобили.

Със заплащането на КТ нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност.

Поради това АУАН няма да бъде съставен и съответно няма да бъде наложена глоба в по-голям размер.

При извършване на проверка на пътя от контролните органи на Национално тол управление, същата може да бъде заплатена чрез карта на POS терминали, с каквито са оборудвани мобилните екипи на тол контрола.

Ако водачът откаже да заплати компенсаторна такса (КТ), контролните органи съставят акт за установяване на административно нарушение.

Финансови санкции следват и за тежкотоварните превозни средства над 3,5 т в зависимост от масата на превозното средство и броя оси в размер на 750 лв. до 3000 лв.

Системата показва датата и часа на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство

От данните може да се установи и стойността на компенсаторната такса, която собственикът може да заплати, за да не бъде санкциониран с по-голяма глоба.

След съставянето на АУАН, ако не е заплатена КТ в законоустановения срок, следва издаване на наказателно постановление, с което се налага глоба.

В 7-дневен срок от връчването му наказателното постановление може да бъде обжалвано чрез Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ пред районния съд по местоизвършване на нарушението.

В разпоредбата на чл. 102 ал. 2 ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, от платената пътна мрежа, само и единствено, че за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на такса по чл. 10 ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство

Справката в www.bgtoll.bg чрез бутон „Проверка на нарушения“ може да са направи по регистрационния номер на автомобила и ЕГН на собственика на превозното средство или ЕИК на фирмата. Проверка е възможна и по номера на връчения електронен фиш.

07.03.2023/by lawyer