Принудително задържане на дете

В последните няколко години, зачестиха случаите в които се стига до принудително задържане на дете. Най-често това се случва от един от двамата родители, чрез оттегляне на декларацията, дадена за пътуване в чужбина.

В конкретните ситуации се касае най-вече за деца, чието местопребиваване и местообитание е в чужбина. Затова голяма част от тези дела са изключително тежки с оглед допълнителните усложнения и лични отношения в семейството.

Разглеждането на въпроса се налага поради зачестилите случаи, на родители, живеещи в различни държави. Често точно тогава възниква спор къде и при кого да живее детето.

Не са редки случаите, когато детето е изведено в чужбина законно със съгласието на другия родител. Обикновено такова съгласие се дава с пълномощно или декларация за съгласие за пътуване в чужбина само с единия родител, но винаги е за определен период от време. Възможно е детето да е изведено и със съдебно решение за заместващо съгласие. Когато срокът по декларацията, пълномощното или съдебното решение не бъде спазен и детето не бъде върнато, говорим за незаконно задържане на детето.

Защитата на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане, както и на родителя, който вече не може да вижда детето си според режима, определен от съда след раздялата или развода, се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Правна защита при принудително задържане на дете

Съгласно чл. 3 Хагска конвенция: прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато:

а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; и

b) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее в други части на България, извън София.

Особеното по тези дела е, че не се разглеждат спорове за присъждане упражняването на родителските права.

Съдът постановява дали има неправомерно преместване или задържане на детето.

Ако това бъде установено, разпорежда незабавно  връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.

За да отговори на въпроса дали следва да постанови връщането на детето, съдът следва да обсъди налице ли е противозаконно прехвърляне и/или противозаконно задържане на детето по смисъла на чл. 3 от Х. конвенция

Успоредно Съдът следва да провери налице ли са предпоставките да бъде отказано връщането на детето, уредени в чл. 12, ал. 2, предл. последно, чл.13, чл. 20 Хагска Конвенция.

При едновременното установяване по делото на наличието на първата група предпоставки и липсата на втората група такива, съдът е длъжен да постанови незабавното връщане на детето.

Когато детето е било незаконно задържано по смисъла на чл.3 Хагска Конвенция:

1.Къде е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди незаконното задържане

2.На кого е предоставено правото на упражняване на родителски права, съобразно правото на държавата по това обичайно местопребиваване

3. Дали по време на незаконното задържане, това право за упражняване на родителските права е било ефективно упражнявано от лицето, на което е предоставено 

4. Би ли било упражнявани родителските права по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

По тези дела обаче решенията се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че връщането на детето би го поставили  в риск от физическо или психическо увреждане, съдът отказва връщането на детето

Това връщане е следвало да се случи в страната на неговото обичайно местопребиваване, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

В случай, че детето е било незаконно прехвърлено или задържано,  от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, органът разпорежда незабавното връщане.

Предпоставка за това е искането да е предявено в едномесечния срок.

Б/ Родител с накърнени права, може да иска издаването на Съдебно решение за т.нар. заместващо съгласие по чл.127а  ал. 2 СК

Целта на това производство е да се изиска издаване на Решение, с което несъгласието на родителя, да бъде предоляно и детето да пътува с другия родител в чужбина.

Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, не може да вземе самостоятелно и решение за

А/ издаване на задграничен паспорт

Б/ пътувания на детето зад граница ( в чужбина)

В същото време детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право само, а само със съдействието на другия родител, при съгласие на първия.

Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родители, Районен съд може да разреши конкретни пътувания

А/ за определен период от време и

Б/ до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави.

При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето.

Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това

При разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност.

Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето.

По делото следва да е установена нужда на детето да пътува в чужбина

Районе съд изследва факти, място и условията в  средата, при които то ще пребивава в чуждата държава.

Интересът на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда

Това ще рефлектира върху неговото образование, медицинска грижа с оглед възрастта и здравословно състояние и др. интереси

В тази насока са и задължителните указания за съдa от ВКС с ТР 1/2016 от 03.07.2017г. на ОСГК по т.д.№1/2016г.

В случай, че пътуването на детето е поради промяна местоживеене на родител, при когото детето живее, съдът изследва задълбочено всички условия за живот на детето.

За допълнителни въпроси се обърнете към нас на телефон 0897  90 43 91 или email office@laweyr-bulgaria.bg

Неявяване на дело за развод

Често пъти на много клиенти не им е ясно какви са последниците от неявяване на дело за развод.

Това разбира се зависи и от тяхната позиция в започналия съдебен процес, но най-често резултатът е един и същ.

Същност на процедурата при неявяване на дело за развод

В първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание.

Постановената задължителна съдебна практика на ВКС приема, че посочената разпоредба има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.

Тя се съдържа в Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК,

Прието е, че тази логика изключва възможност производството по делото за развод да бъде прекратено, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно.

След като съдът получи отговора или след изтичането на срока за отговор, съдът подготвя определение, с което докладва на страните постъпилото искане, отговора, допуснатите доказателствени искания и указва на страните разпределението на доказателствената тежест.

Насрочване на съдебно заседание по дело за развод

Районният съд насрочва дата за съдебно заседание и изпраща на страните доклада заедно със съобщението за насроченото съдебно заседание.

Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично.

При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

В конкретния случай в закона изрично е упоменато, че и двете стани следва да се явят лично

Съдебната практика по граждански дела за развод разглежда явяването само на ищеца.

Неявяването на ищеца в първото заседание по делото по брачен иск не е основание за прекратяване на делото, когато

А/ Ищецът продължителното пребивава в друга държава, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно

Б/ Ищецът изпращам представител, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.

Съгласно чл. 330, ал.2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо.

Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно.

Отсъствието от страната, когато по делото са представени доказателства за това, съставлява мъчно преодолима причина за личното явяване на молителите

Именно поради това отказ на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично пълномощно е в нарушение на закона.“

Единственото задължение е ищеца да се яви лично, в противен случай, съдът прекратява производството по делото.

В този смисъл практика на ВКС е правилна, съобразява актуалните условия и обективно съществуващата динамика на съвременния начин на живот

Става дума за случаи, в които всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали като тази практика следва да бъде съобразявана от районни и окръжни съдилища.

Международно отвличане на деца

В последните няколко години, вследствие на множество смесени бракове и пътуване в чужбина възниква въпроса кога е налице международно отвличане на деца

Затова следва да се обърне специално внимание на т.нар. отвличане на дете в чужбина.

Най-често родителите отвличат децата си, надявайки се да получат решение за родителските права в своя полза от съда в собствената им държава.

За да се избегне това, в Конвенцията е предвидено, че компетентен е съдът в държавата по обичайното местопребиваване на детето.

За обичайно местопребиваване се счита държавата, където детето е живяло продължително през последната една година.

Процедурата за връщане на детето започва с подаване на молба до съответния централен орган.

В случай, че е отвличане дете, с обичайно пребиваване в България, молбата се подава в Министерството на правосъдието.

Молба може да подаде не само родителят, от когото е детето е отведено противозаконно.

Основание за връщане на малолетно дете по ХК

1) Детето да е имало обичайно местопребиваване в чужбина непосредствено преди отвличането му;

2) детето да е било прехвърлено или задържано от негов родител в Република България

3) Задържането и прехвърлянето да е в нарушение на установените в чуждата държава правила за упражняване на родителските права;

4) Молбата за връщане е подадена в едногодишния срок от прехвърляне или задържане на детето;

5) Детето да не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на срок от една година;

6) Бащата не е упражнявал ефективно родителските права при прехвърляне или задържане;

7) Другият родител да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България;

8) Да не съществува сериозна опасност връщане на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане, поставяйки го в неблагоприятна ситуация;

9) Връщането на детето да следва да противоречи на основните принципи на РБ по защитата на правата на човека.

10) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането;

Специално внимание следва да се отдели на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

Съдебната практика  за международно отвличане на деца

Става дума за Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца е международен договор

Какво представлява отвличането ?

Под този термин следва да се има в предвид всички неправомерни действия на родител или негови близки

Касае за прехвърляне или задържане на дете в чужда държава, без съгласието на другия родител.

Това прехвърляне следва да е станало в нарушение на правила за  упражняване на родителски права;

Това е налице, независимо дали те се предоставени за упражняване от единия родител или се упражяват съвместно от двамата.

За да можем да твърдим отвличане на дете е нужно да изследваме детайлно казусите в съдебната практика.

Международно отвличане на дете –  следните предпоставки

А/ Дете да е прехвърлено против волята на другия родител  в друга държава

Б/ Тази държава да е различна от обичайното местопребиваване до момента на прехвърлянето му.

Защитата на децата от последици на

1. Незаконното им прехвърляне или задържане, както и
2. Родителя, който вече не може да вижда детето си според режима, определен от съда след раздялата или развода,

Тези въпроси се уреждат от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

В нея са предвидени процедури, осигуряващи незабавното връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване.

Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е определила централен орган, който съдейства на родителите, станали жертва на отвличане на дете от другия родител.

Основно значение на този въпрос, се поставя на прехвърлянето и задържането в чуждата държава от страна на родител.

За допълнителни въпроси, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Прекратяване правото на ползване

Законът предвижда няколко начина за прекратяване правото на ползване.

Най-често се касае за неизпълнение на законови предпоставки при самото учредяване на правото на ползване.  Затова и законът сочи като причини прекратяване на правото на ползване

– В случай, че правото на ползване е учредено за определен срок;
– При учредено в полза на физическо лице пожизнено право на ползване

ВАЖНО: правото на ползване не може да бъде наследявано;

– В случай, че е учредено в полза на юридическо лице без да е посочен срок – с прекратяването (заличаването) на юридическото лице;
с унищожаването на имота (погиването на вещта);
ако не е упражнявано от ползвателя в продължение на 5 години;
– В случай, че ползвателят изрично се откаже от правото си на ползване с нотариално заверена декларация

Тази декларация за отказ от правото на ползване се вписва в имотния регистър;

Чрез съдебен процес по съответният предвиден в закона ред по искане на собственика на правото на собственост.

Прекратяване на правото на ползване по съдебен ред

Собственикът може да поиска от съда да прекрати правото на ползване при наличие на предвидените в Закона за собствеността предпоставки:

– ако ползвателят си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане;
– ако ползвателят не изпълнява свои съществени задължения;
– ако ползвателят съществено променя вещта.

Законовият текст акцентира върху това, поведението на ползвателя да води до значителни, съществени последици за вещта.

Промените, извършвани от ползвателя в имота, да застрашават целостта, вида или предназначението на имота.

Важно: Предпоставка за образуването на съдебно дело е предупреждение, което собственикът трябва да отправи до ползвателя.

Необходимо е обаче да се докаже, че ползвателят е получил предупреждението и след това е продължил противоправните си действия.

Предсрочното прекратяване на правото на ползване е възможно съгласно чл. 61 ЗС.

Законът дава право на собственика на имота да прекрати учреденото с нотариален акт право на ползване и това се реализира само по съдебен път.

Правните основания за възникване на  правото на иск са 

1. Ползвателят да си служи с вещта, като застрашава нейната цялост с разрушаване или значително увреждане
2. Ползвателят да нарушава своите съществени задължения
3. Ползвателят съществено да променя вещта, различна от първоначалния й вид;

Фактическите основания на иска зависят от конкретната обстановка, при която се упражнява правото на ползване. В законовия текст е акцентирано на думата ”съществено”. 

Промените извършвани с ползваната вещ  трябва да засягат нейната цялост и фунционални възможности.

Последиците от поведението на ползвателя трябва да застрашават целостта на вещтта или да променят нейния  вид или предназначение, например жилище превърнато в магазин.

Неизпълнението на ползвателя трябва да се отнася до съществени негови задължения, свързани с ползваната вещ.

За допълнителни въпроси оставаме на Ваше разположение на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg