Обичайно местопребиваване на дете
Много голяма част от съвременните спорове между партньори и съпрузи относно децата възникват при изясняване на обичайно местопребиваване на дете.
В съдебната практика въпросът се разглежда като обичайно местоживеене или постоянно местопребиваване.
Правната рамка на въпроса се определя от Регламент (ЕО) №2201/27.11.2003г. на ЕС, заменен с Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност
Новият Регламент ЕС) 2019/1111 включва и правни въпроси относно международното отвличане на деца са приложими особени правила за разглеждане на искове пред Районен съд.
Съдът разглежда искове за обичайно местопребиваване между страните, ако
- Един от тях все още живее в държавата
- Ответникът има обичайно местопребиваване
- В случай на обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване
- Ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иск;
- Ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на държава-членка
- Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, чиито граждани са двамата съпрузи
- Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат установен адрес;
Дефиниция за обичайно местопребиваване на дете
За да има обичайно местопребиваване на територията на РБ, според вложения от чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, следва лицето, което претендира да е живяло в страната поне 6 (шест)месеца преди предявяване на иска.
Това означава през по – голямата част от времевия период да е установена в страната като местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайно установени факти от личен или професионален характер.
Условие за обичайно местопребиваване на дете
Определящо в настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е „обичайното местопребиваване“ на детето.
Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8, пара. 1 Регламент /ЕО/ № 2201/2003,относно мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда.
За целта трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка.
В чл.8, параграф 1 от Регламента е установена обща компетентност на съдилищата на държавата-членка, в която детето има местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран.
Съгласно параграф 2 от същата разпоредба, тя се прилага при спазване условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента.
Затова е нужно е да се изследват и следните фактори:
А/ причините за преместването на родителя в тази държава,
Б/ гражданството на детето, мястото;
В/ условията за обучение, медицинско обслужване,
Г/лингвистичните познания, както и
Д/семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.
Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, най-вече следейки висшия интерес на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.
В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС относно обичайно местопребиваване на дете
Поради изключителната подсъдност на иска за упражняване на родителските права спрямо непълнолетното дете на страните е налице компетентност на чуждия съд.
В този смисъл е и константната Съдебна практика на ВКС в Определение №53 от 31.01.2018 год. на ВКС по ч. гр. д. №3801/2017 год., IV г.о., ГК
Що се отнася до исковете за издръжка тук пряко приложим е друг нормативен акт.
Това е Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.
Тук производството по делото е прекратено поради неподсъдността на предявените искове на българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.
