www.lawyer-bulgaria.bg

Обичайно местопребиваване на дете

Много голяма част от съвременните спорове между партньори и съпрузи относно децата възникват при изясняване на обичайно местопребиваване на дете.

В съдебната практика въпросът се разглежда като обичайно местоживеене или постоянно местопребиваване.

Правната рамка на въпроса се определя от Регламент (ЕО) №2201/27.11.2003г. на ЕС, заменен с Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност

Новият Регламент  ЕС) 2019/1111 включва и правни въпроси относно международното отвличане на деца са приложими особени правила за разглеждане на искове пред Районен съд.

Съдът разглежда искове за обичайно местопребиваване между страните, ако

  1. Един от тях все още живее в държаватаОбичайно местопребиваване на дете
  2. Ответникът има обичайно местопребиваване
  3. В случай на обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване
  4. Ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иск;
  5. Ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на държава-членка
  6. Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, чиито граждани са двамата съпрузи
  7. Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат установен адрес;

Дефиниция за обичайно местопребиваване на дете

За да има обичайно местопребиваване на територията на РБ, според вложения от чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, следва лицето, което претендира да е живяло в страната поне 6 (шест)месеца преди предявяване на иска.

Това означава през по – голямата част от времевия период да е установена в страната като местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайно установени факти от личен или професионален характер.

Условие за обичайно местопребиваване на дете

Определящо в настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е „обичайното местопребиваване“ на детето.

Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8, пара. 1 Регламент /ЕО/ № 2201/2003,относно мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда.

За целта трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка.

В чл.8, параграф 1 от Регламента е установена обща компетентност на съдилищата на държавата-членка, в която детето има местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран.

Съгласно параграф 2 от същата разпоредба, тя се прилага при спазване условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента.Обичайно местопребиваване на дете

Затова е нужно е да се изследват и следните фактори:

А/ причините за преместването на родителя в тази държава,

Б/ гражданството на детето, мястото;

В/ условията за обучение, медицинско обслужване,

Г/лингвистичните познания, както и

Д/семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.

Обичайно местопребиваване на детеНационалната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, най-вече следейки висшия интерес на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.

В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС относно обичайно местопребиваване на дете

Поради изключителната подсъдност на иска за упражняване на родителските права спрямо непълнолетното дете на страните е налице компетентност на чуждия съд.

В този смисъл е и константната Съдебна практика  на ВКС в Определение №53 от 31.01.2018 год. на ВКС по ч. гр. д. №3801/2017 год., IV г.о., ГК

Що се отнася до исковете за издръжка тук пряко приложим е друг нормативен акт.

Това е Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

Тук производството по делото е прекратено поради неподсъдността на предявените искове на българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.

Отмяна на наказателно постановление

В случай на извършено административно нарушение, законът предвижда издаването на акт за установяване на административно нарушение. Въз основата на този издаденият АУАН се издава и Наказателно постановление.

Всеки гражданин може да търси обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.

Най-честият случай, в който може да се претендира такова обезщетение, е при отмяната на наложени наказателни постановления

Наказателното постановление е окончателният акт, с който се налага наказание за извършено административно нарушение.

Този тип нарушения са уредени в редица закони и се санкционират с административни наказания.

Това, което разграничава административните нарушения от престъпленията, са именно санкциите, начинът, по който се налагат и преди всичко.

В този случай определящо е степента на обществена опасност на извършеното деяние.

Кога се издава АУАН и Наказателно постановление ?

Затова често пъти хората се интересуват от начините и средствата за отмяна на наказателно постановление.Отмяна на наказателно постановление

Съдебното производство по отмяна на наказателно постановление е от административно – наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от нарушителя, посочен в акта.

Кога се отмяна на наказателно постановление ?

Всеки нарушител, следва да получи и му бъде връчен както акт за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление.

Съгласно чл.44 ал.2 ЗАНН в 3 дневен срок, след като е получил акта, нарушителят има възможност да представи своите възражения.

Административно наказаващият орган следва да укаже и изиска подпис на лицето получило акта за установяване на административното нарушение.

Липсата на подпис и съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, извън изрично установените в чл. 43 ЗАНН случаи.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административно – наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с доказателства, че е налице реално административно нарушение, извършено виновно от нарушител.

Случаи, в които издаденият в нарушение АУАН е довел до Наказателно постановление : Отмяна на наказателно постановление

  • не са издадени от надлежен орган
  • не са издадени в установените законови срокове или
  • не съдържат изискуемите от закона реквизити или
  • са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление

като с оглед на тези обстоятелства, Наказателно постановление следва да бъде отменено от Районен съд като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено

Процесуалното нарушение е съществено , когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до ограничаване на правата на страните в процеса.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение и че е извършено от нарушителя.

Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какви наказания се налагат с наказателните постановления?

Административните наказания са три вида – глоба, лишаване от правото да се упражнява определена дейност и обществено порицание. Процедурата по налагане на административни наказания предполага последователно извършване на няколко действия, първото от които е съставяне на акт, с който се установява извършеното нарушение. Това е така нареченият акт за установяване на административно нарушение. Такива актове могат да съставят длъжностни лица (които са изрично посочени в съответен нормативен акт) в присъствието на нарушителя, като след неговото съставяне започва да тече срок за обжалване.

Кога се издава Наказателно постановление ?

При обжалването въпросният акт за установяване на административно нарушение не бъде отменен по административен ред, то компетентен орган налага и административно наказание чрез наказателно постановление. Именно спазването на специалните изисквания за съдържание на гореописаните актове най-често са основания за отмяната на наказателните постановление. Има редица случаи, в които се издава наказателно постановление, като впоследствие се констатира, че не са били налице предпоставките за издаването му, съдържанието му противоречи на закона в общ смисъл или не са спазени правилата за издаването му.

Поемат ли се разходите за обжалване и отмяна на наказателни постановления?

Съдебната практика бе противоречива по отношение на въпроса дали платените разноски от жалбоподателите в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления (адвокатски хонорар, държавни такси и т.н.) се поемат за плащане от административно наказващия орган. От 2017 Върховният административен съд постанови решение, с което потвърждава, че имуществените вреди за адвокатски възнаграждения и държавни такси безспорно трябва да бъдат обезщетени.