Въпроси за делба на наследство

В последните години все повече наследници търсят правна помощ по въпроси за делба на наследство

Това се отнася за случаите, когато след смърт на наследодател остава наследствен имот

При разглеждането на въпроси за делба на наследство говорим за разпределение на апартамент, къща, земеделска земя, двор, идеални части от имот или имущество, което се ползва само от един от наследниците.

Най-често споровете възникват между братя и сестри, преживял съпруг и деца, наследници от различни бракове, наследници по закон и лица, които са получили имот чрез дарение или завещание.

В тези случаи основният практически въпрос е: как всеки наследник може да получи своя дял от наследството — реално, парично или чрез съдебна делба?

Българският Закон за наследството предвижда, че наследникът може да иска делба, а когато е възможно, всеки наследник има право да получи своя дял в натура.

В случай, че при преглед на всички въпроси за делба на наследство, дяловете не са равни по стойност, разликата се уравнява с пари, а неподеляемите имоти могат да бъдат изнесени на публична продан.

Това следва от чл. 69 ЗН.

Какво представлява делба на наследство?

Всички Въпроси за делба на наследство касаят правният способ, чрез който се прекратява наследствената съсобственост между наследниците.

До делбата всеки наследник обикновено притежава идеална част от наследственото имущество, а след делбата всеки съделител получава конкретен реален дял, парично уравнение или стойност от продажбата на неподеляем имот.

Наследството се придобива чрез приемането му, като приемането има действие от момента на откриване на наследството.

Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия или чрез действие, което несъмнено показва намерение за приемане на наследството.

На практика това означава следното: след смъртта на наследодателя наследниците не получават автоматично отделни апартаменти, стаи, етажи или парцели.

Те придобиват права върху наследственото имущество съобразно наследствените си квоти, а конкретното разпределение се извършва чрез доброволна делба или съдебна делба.

Доброволна делба на наследство

Доброволната делба е най-бързият и по правило най-евтин начин за уреждане на наследствената съсобственост.

Тя се извършва чрез договор между всички наследници, които участват в делбата и постигат съгласие кой какъв дял ще получи.

Когато предмет на делбата са недвижими имоти, договорът за доброволна делба трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

ВКС подчертава, че за договор за доброволна делба на недвижим имот е приложима специалната форма по чл. 35, ал. 1 ЗС — писмена форма с нотариално заверени подписи.

Доброволната делба е подходяща, когато:

1. всички наследници са известни и участват;
2. няма спор за наследствените квоти;
3. всички наследствени имоти са установени;
4. няма спор за дарения, завещания или запазена част;
5. наследниците могат да постигнат съгласие за реално разпределение или парично уравнение.

Най-сериозният риск при доброволната делба е пропускането на наследник.

Законът за наследството предвижда, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Съдебна делба на наследство

Когато наследниците не могат да постигнат съгласие, всеки сънаследник може да подаде иск за съдебна делба.

Това е особено исково производство, което преминава през две основни фази:

Първа фаза — допускане на делбата. Съдът установява кои лица са съделители, кои имоти подлежат на делба и какъв е размерът на дяла на всеки наследник.

Втора фаза — извършване на делбата. Съдът пристъпва към реално разпределение, възлагане, теглене на жребий, разпределение без жребий или публична продан, когато имотът е неподеляем.

Съгласно ГПК сънаследникът, който иска делба, подава писмена молба до районния съд, като прилага удостоверение за смърт, удостоверение за наследници, доказателства за наследствените имоти и преписи за останалите сънаследници.

В първото заседание всеки сънаследник може да възрази срещу правото на друг сънаследник да участва в делбата, срещу размера на дела му или срещу включването на определени имоти в наследствената маса.

В производството по делба могат да се разглеждат и преюдициални въпроси, включително оспорване на завещания, произход, осиновяване, истинност на писмени доказателства и искания за намаляване на завещания или дарения.

Кой съд е компетентен при Въпроси за делба на наследство ?

При делба на наследство компетентността не винаги се определя само по местонахождение на имота.

ГПК предвижда специално правило:

• исковете за наследство,
• искове за намаляване или унищожаване на завещания,
• искове за делба на наследство
• искове за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, искът може да се предяви и по последния му постоянен адрес в България или пред съда по местонахождение на имотите.

Това правило е важно при наследствени спорове с международен елемент — например когато наследодателят е живял в чужбина, но има имоти в България.

Какво решава съдът в първата фаза на делбата?

В решението по допускане на делбата съдът се произнася:

1. между кои лица ще се извърши делбата;
2. кои имоти ще бъдат включени;
3. какъв е дялът на всеки сънаследник;
4. при движими вещи — кой ги държи.

Това е изключително важен момент, защото решението по допускане на делбата има значение за целия по-нататъшен ход на делото.

ГПК изрично урежда съдържанието на решението по допускане на делбата в чл. 344, ал. 1.

Съдът може също да постанови кой от наследниците кои имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми следва да се плащат между съделителите, когато не всички наследници използват наследствените имоти съобразно правата си.

Искания за сметки между наследници

Често при делба възникват спорове не само за собствеността, но и за сметки между наследниците.

При Въпроси за делба на наследство, се разглеждат ситуации, като :

• един наследник е ползвал целия имот сам;
• един наследник е плащал данъци и ремонти;
• един наследник е отдавал имота под наем;
• направени са подобрения;
• получавани са доходи от наследствен имот;
• другите наследници са били лишени от ползване.

ГПК предвижда, че в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си и трябва да посочат доказателствата си.

Какво става, ако имотът е неподеляем?

Един от най-честите въпроси при делба на наследствен имот е какво се случва, когато имотът не може реално да се раздели.

Това е типично при апартамент, малка къща, малък двор, гараж, ателие или земеделска земя, която не може да бъде разделена законно.

Когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява изнасянето му на публична продан.

Страните в делбата също могат да участват в наддаването.

В някои случаи съдът може да извърши делбата чрез разпределяне на имотите между съделителите без жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно.

Нищожна ли е делба, извършена без участието на наследник?

Да. Това е един от най-важните въпроси при делба на наследство.

Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН.

ВКС приема, че е допустим самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН. Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС изрично приема, че такъв иск може да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство.

Това има голямо практическо значение.

Ако наследник не е бил включен в доброволната делба, той не е длъжен просто да търпи последиците от сделката.

Той може да се позове на нищожността и да защити правата си чрез нов иск за делба или чрез самостоятелен установителен иск.

Практика на ВКС относно Въпроси за делба на наследство/нищожност

През 2025 г. ВКС прие важно тълкувателно разрешение относно иска по чл. 75, ал. 2 ЗН при съдебна делба.

Според Тълкувателно решение № 4/2023 г. от 16.06.2025 г. е допустим иск за нищожност на съдебна делба, когато делбата е допусната с влязло в сила решение, но все още не е извършена.

ВКС приема, че порокът, свързан с неучастието на съсобственик, се проявява още при влизане в сила на решението по допускане на делбата, защото във втората фаза вече не може да бъде „саниран“ чрез включване на пропуснатия съделител.

Това е изключително важно за наследници, които са пропуснати в първата фаза на съдебната делба.

Те не следва да чакат задължително окончателното извършване на делбата, за да защитят правата си, когато вече е постановено влязло в сила решение по допускане на делбата.

Въпроси за делба на наследство чрез гледане и издръжка?

Да, възможно е, но при определени условия.

В практиката често се поставя въпросът дали договор за доброволна делба е нищожен, когато вместо парично уравнение един от съделителите поема задължение да гледа и издържа друг съделител.

ВКС приема, че такъв договор не е нищожен само поради това, че уравнението е уговорено като задължение за гледане и издръжка.

ВКС посочва, че законът не поставя императивно изискване уравнението винаги да бъде само в пари, когато страните са постигнали съгласие; допустимо е неравенството в дяловете да бъде уравнено чрез задължение за гледане и издръжка, ако договорът е сключен в изискуемата форма.

Същият извод е потвърден и в диспозитива на Тълкувателно решение № 3/2013 г., според който договорът, с който недвижим имот се поставя в дял на един съделител срещу задължение за издръжка и гледане на друг съделител, представлява договор за делба и не е нищожен, ако е спазена формата по чл. 35, ал. 1 ЗС.

Какво е значението на приемането на наследство по опис?

Приемането на наследство по опис има две основни правни функции.

Първо, то ограничава отговорността на наследника за задълженията на наследодателя само до размера на полученото наследство.

Тези въпроси за делба на наследство следват от чл. 60, ал. 2 ЗН.

Второ, приемането по опис има значение при искове за възстановяване на запазена част, когато наследникът насочва претенцията си срещу лица, които не са наследници по закон — например надарени или заветници извън кръга на наследниците.

Законът изисква в такава хипотеза наследникът да е приел наследството по опис.

Приемането по опис се заявява писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаване, че наследството е открито, като срокът може да бъде продължен до три месеца.

Приемане по опис и иск за възстановяване на запазена част

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част може да иска намаляване на завещания или дарения, когато не може да получи пълния размер на запазената си част.

Когато това право се упражнява срещу лица, които не са наследници по закон, чл. 30, ал. 2 ЗН поставя изискване наследството да е прието по опис.

ВКС прави важно разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Самият опис има доказателствено значение относно обема на наследството, но приемането по опис е отделно правно действие, което изисква съставяне на опис и заявление за приемане, вписано в особената книга на съда.

ВКС приема, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Какви документи са необходими за делба на наследство?

При подготовка на доброволна или съдебна делба обикновено са необходими следните документи:

1. удостоверение за наследници;
2. акт за смърт на наследодателя;
3. документи за собственост на наследствените имоти;
4. скици, схеми и кадастрални документи;
5. данъчни оценки;
6. удостоверения за тежести;
7. удостоверения за идентичност на имот, ако има промени в кадастър, регулация или адрес;
8. завещания, ако има такива;
9. договори за дарение, ако има такива;
10. документи за направени разноски, ремонти, данъци, подобрения или ползване на имота;
11. доказателства за приемане или отказ от наследство;
12. доказателства за приемане по опис, когато се претендира възстановяване на запазена част срещу лице, което не е наследник по закон.

За съдебна делба ГПК изисква към молбата за делба да се приложат удостоверение за смъртта на наследодателя и за наследниците, удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти и преписи за останалите сънаследници.

Кога делбата може да бъде оспорена?

При Въпроси за делба на наследство, делбата може да бъде оспорена в различни хипотези, включително когато:

• не е участвал всички сънаследник;
• има спор относно наследствените квоти;
• има пропуснат наследствен имот;
• има завещание или дарение, което накърнява запазена част;
• договорът за доброволна делба не е сключен в изискуемата форма;
• някой сънаследник е увреден при делбата;
• има спор за действителността на завещание;
• има спор дали дадено лице е наследник;
• има прикрита сделка, симулация или заобикаляне на закона.

Законът за наследството предвижда специално, че ако при делбата е пропуснато наследствено имущество, то се поделя допълнително, а ако делбата е извършена без участието на сънаследник, тя е изцяло нищожна.

Как се разпределят разноските при съдебна делба?

Разноските при съдебна делба имат особен режим.

По общото правило на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените искове разноските се определят по правилата на чл. 78 и 78а ГПК.

Това означава, че в делбеното производство не винаги се прилага класическият модел „загубилата страна плаща всички разноски“.

При същинската делба разноските се разпределят според дяловете, но ако има присъединени искове — например за сметки, подобрения, обезщетения или други спорни претенции — тогава може да се приложи различен режим.

Делбата на наследство е една от най-честите и практически сложни процедури в наследственото право.

На пръв поглед спорът може да изглежда като обикновено разпределение на имот между наследници

В действителност често включва въпроси за наследствени квоти, действителност на завещания, дарения, запазена част, приемане по опис, ползване на имота, подобрения, разноски и нищожност на вече извършена делба.

Най-важното при всеки спор за делба на наследство е предварително да се изясни:

• кои са всички наследници;
• какви са точните им дялове;
• кои имоти влизат в наследството;
• има ли дарения или завещания;
• има ли накърнена запазена част;
• има ли нужда от приемане по опис;
• възможна ли е доброволна делба;
• има ли риск от нищожност поради неучастие на наследник;
• дали имотът е поделяем или ще се стигне до възлагане или публична продан.

Правилната правна подготовка още преди започване на делбата често спестява години съдебни спорове, значителни разноски и риск от неблагоприятно разпределение на наследственото имущество.

За допълнителна информация, потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bg.com

1. Всеки наследник ли може да иска делба?

Да. Законът за наследството предвижда, че наследникът може да поиска делба, независимо от противно разпореждане на наследодателя.

2. Може ли един наследник да блокира делбата?

Не може окончателно да я блокира. Ако няма съгласие за доброволна делба, всеки сънаследник може да предяви иск за съдебна делба.

3. Какво става, ако наследствен апартамент не може да се раздели?

Ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът може да постанови публична продан, като съделителите също могат да участват в наддаването.

4. Може ли един наследник да получи целия имот?

Да, възможно е, ако законовите предпоставки са налице и дяловете на останалите наследници бъдат уравнени. При неподеляемо жилище ГПК урежда специални правила за възлагане, включително при съделител, който е живял в имота при откриване на наследството и не притежава друго жилище.

5. Какво става, ако един наследник не е участвал в доброволната делба?

Делбата е изцяло нищожна по чл. 75, ал. 2 ЗН, ако е извършена без участието на сънаследник.

6. Може ли да се води отделен иск за нищожност на доброволна делба?

Да. ВКС приема, че иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН може да бъде предявен самостоятелно.

7. Какво е запазена част?

Запазената част е част от наследството, която законът защитава в полза на определени наследници. Когато тя е накърнена чрез дарения или завещания, наследникът може да иска намаляване на тези разпореждания по реда на чл. 30 ЗН.

8. Кога е нужно приемане на наследство по опис?

Приемане по опис е необходимо, когато наследник с накърнена запазена част упражнява правото си срещу лица, които не са наследници по закон. Това изискване е предвидено в чл. 30, ал. 2 ЗН.

9. Какъв е срокът за приемане на наследство по опис?

Приемането по опис се заявява писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването за откриване на наследството, като срокът може да бъде продължен до три месеца.

10. Може ли уравнението при доброволна делба да бъде чрез гледане и издръжка?

Да. ВКС приема, че договор за делба, при който един съделител получава недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на друг съделител, не е нищожен, ако е спазена формата за действителност.

11. Кога се предявяват искания за сметки между наследници?

Исканията за сметки между сънаследници се предявяват в първото заседание след допускане на делбата, като трябва да бъдат посочени и доказателствата.

12. Как се плащат разноските по делбата?

Разноските по делбата се заплащат съобразно стойността на дяловете, а по присъединените искове се прилагат правилата за разноски по чл. 78 и 78а ГПК.