www.lawyer-bulgaria.bg

Въпроси за делба на наследство

В последните години много клиенти задават редица въпроси за делба на наследство.

В повечето случаи, става дума за възникване на наследствени отношения между роднини за наследствен имот. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН при делба всеки наследник може да иска своя дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява с пари.

Характерното при делба на наследствен имот е, че всеки един от съделителите получава реален дял от съсобствеността.Въпроси за делба на наследство

Смъртта на наследодател и приемане наследството от призованите наследници води до придобиване на идеална част от собствеността.

С подписването на договора за делба, респективно с влизането в сила на съдебното решение за делба, всеки един от съделителите придобива право на собственост върху реален дял от наследствен имот.

Собствеността върху предоставения в реален дял имот се придобива от съделител последователно.

С приемането на наследството (универсално правоприемство) той придобива идеалната част, която отговаря на съответният му дял в наследството

С извършването на делбата (частно правоприемство) придобива и останалата идеална част от отредената му в реален дял вещ.

До реална подялба на общото имущество ще се стигне както в резултат от подписването на договор за доброволна делба, така и въз основа на съдебно решение при съдебна делба.

В практиката на ВКС са поставени следните въпроси за съдебна делба, а именно:

1. Налице ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН?

Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност, позовавайки се на нищожност на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба.

Въпросът дали е възможно неучаствалите в делбата съсобственици да предявят самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба.

Съгласно утвърдената практика се допуска предявяване иск за нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН.

Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с право да продължат да ползват съсобственото имущество.

2. Нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторен договор ?Въпроси за делба на наследство

Въпросът е за възможността съсобственик, в чийто дял се поставя недвижим имот, да поеме задължение за гледане и издръжка на друг съделител.

Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне.

В чл. 69, ал. 2 ЗН да е предвидено, че неравенство в дялове при делба да се изравнява с пари или имот.

Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик.

С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител.

Ако приобретателят замести своя праводател със съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще бъде признато неговото право да участва при извършването на делбата.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира, че т. 8, буква“б“ на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС не намира приложение в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи.

3. Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?

Въпроси за делба на наследствоПриемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие

Това действие има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя

Тук се включват и  задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което следва да бъде вписано в Особена книга на Районен съд.

Законът дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да реализира иск по отношение на призовани към наследяване лица.

По отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания

Съдебни разноски за родителски права

Много често се задава въпроса за присъждане на Съдебни разноски по делото за родителски права.

Правилото за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода на спора не намира приложение в делата по чл.127, ал.2 СК.

Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права.

Тази практика се случва и когато страните в дела по чл. 127 СК ( чл. 128 СК) не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.

Основният аргумент на съдилищата се основава на Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о.

Разноски по дело с правно основание чл. 127 СК

Съгласно чл. 78 от ГПК, се присъждат разноски, заплатените от ищеца за такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат.

Тези разноски се поемат от ответника съразмерно с уважената част от иска.Съдебни разноски за родителски права

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска

Ответникът има право и на разноски при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на дело.

За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право.

В делата по чл. 127 СК, предвид особеностите на производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права

Страната се подпомага от процесуален представител, който й оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване

В този смисъл разпоредбата на чл. 78 ГПК за присъждане на съдебните разноски съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение.

В съдебният процес по чл. 127 ал.2 СК се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.

По тези дела липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.

Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители.

Затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Основания за отказ от присъждане на съдебни разноски 

Съдебни разноски за родителски праваСъдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството по чл. 127 ал.2 СК всяка страна понася самостоятелно разноските, които е направила.

В случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.

За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право

Процесуалният представител оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.

В тези дела по чл. 127 СК липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.

Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

В закона се посочва, че това се случва, независимо от изхода на спорните правоотношения и липса на постигнато Споразумение по чл. 51 СК. 

Въпреки горното, кантората съветва клиентите, с оглед на правната възможност по чл.78 ГПК да оспорват постановени Решения по чл. 127 СК и чл. 128 СК, в частта за разноските, въпреки Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., тъй като устойчива практика по въпроса не е налице, а определението не е от тълкувателните.