Въпроси за делба на наследство
В последните години много клиенти задават редица въпроси за делба на наследство.
В повечето случаи, става дума за възникване на наследствени отношения между роднини за наследствен имот. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН при делба всеки наследник може да иска своя дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява с пари.
Характерното при делба на наследствен имот е, че всеки един от съделителите получава реален дял от съсобствеността.
Смъртта на наследодател и приемане наследството от призованите наследници води до придобиване на идеална част от собствеността.
С подписването на договора за делба, респективно с влизането в сила на съдебното решение за делба, всеки един от съделителите придобива право на собственост върху реален дял от наследствен имот.
Собствеността върху предоставения в реален дял имот се придобива от съделител последователно.
С приемането на наследството (универсално правоприемство) той придобива идеалната част, която отговаря на съответният му дял в наследството
С извършването на делбата (частно правоприемство) придобива и останалата идеална част от отредената му в реален дял вещ.
До реална подялба на общото имущество ще се стигне както в резултат от подписването на договор за доброволна делба, така и въз основа на съдебно решение при съдебна делба.
В практиката на ВКС са поставени следните въпроси за съдебна делба, а именно:
1. Налице ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН?
Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност, позовавайки се на нищожност на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба.
Въпросът дали е възможно неучаствалите в делбата съсобственици да предявят самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба.
Съгласно утвърдената практика се допуска предявяване иск за нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН.
Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с право да продължат да ползват съсобственото имущество.
2. Нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторен договор ?
Въпросът е за възможността съсобственик, в чийто дял се поставя недвижим имот, да поеме задължение за гледане и издръжка на друг съделител.
Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне.
В чл. 69, ал. 2 ЗН да е предвидено, че неравенство в дялове при делба да се изравнява с пари или имот.
Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик.
С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител.
Ако приобретателят замести своя праводател със съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще бъде признато неговото право да участва при извършването на делбата.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира, че т. 8, буква“б“ на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС не намира приложение в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи.
3. Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?
Приемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие
Това действие има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя
Тук се включват и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество
В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.
Приемането на наследството по опис изисква
А/ да бъде съставен опис на наследството и
Б/да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което следва да бъде вписано в Особена книга на Районен съд.
Законът дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да реализира иск по отношение на призовани към наследяване лица.
По отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.
Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания
