Подобрения, извършени от наемател

Често пъти при наемане на недвижим имот се стига и до въпроса за подобрения, извършени от наемател.

Наемните отношения са един от най-широко разпространените видове облигационни отношения, което налага детайлното им изследване.

Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС.

Отношенията със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях

При липса на договор – съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване – за подобренията.

Право на иск за подобренията има лице, което е извършило подобрения в чужд имот

Касае се за лице, което може и да не било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС.

Неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване, а за добивите от вещта – съобразно чл. 93 ЗС.

Съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71, 72 и 74 ЗС.

Подобрения, извършени от наемател

Вторият случай е хипотезата на неоснователното обогатяване, ако не са предмет на изрична уговорка.

Какво гласи съдебната практика?

Съдебната практика се фокусира върху въпроса за конкуренцията на исковете по чл.71-74 ЗС.

С тези подобрения, при липса на уговорка, отношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване.

Дали наемателят ще разполага с вземане за извършените подобрения, зависи от уместността на извършването им и доброто водене на работата по см. на чл.61, ал. 1 и сл. ЗЗД.

Извършване подобрения в имот

Собствеността върху вещи – присъединени или принадлежности към главната вещ.

Когато вещта е прикрепена към имота така, че не може да се отдели без повредата му, то тя губи характеристиката си на самостоятелна движима вещ

Тази вещ става част от недвижимия имот. Собственикът на имота придобива правото на собственост и върху присъединената вещ.

Трайно прикрепени към недвижимия имот са не само вещите, чието отделяне би довело до физическо му увреждане.

Това не се отнася за тези, с отделянето на които би се нарушило функционирането му.

Тук става дума за вещи с обслужващо сградата предназначение, каквито са водно пречиствателни съоръжения, отоплителни инсталации и др.

Когато вещта е прикрепена по начин, който позволява демонтирането и отделянето й от имота без увреждането му, тя може да бъде придобита от собственика.

Към този ред от неща принадлежат при условията на чл. 98 ЗС – принадлежността следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено друго.Подобрения, извършени от наемател

Страните по облигационното правоотношение могат да уговорят нещо различно от предвидените в чл. 97 от ЗС последици при присъединяване на чужди вещи към  главна вещ.

Става дума за всички подобрения, които подлежат на демонтаж и нямат характер на трайни подобрения.

Подобренията, които подлежат на демонтаж, са тези, които могат да бъдат отделени от имота, без да се наруши както тяхната цялост, така и самия имот.

Преценката дали едно подобрение има характер на трайно такова се извършва  по отношение на факта, дали подобрението да бъде отделено без увреждане

Целта е това отделяне да не води до намаляване на стойността му или намаляване цената на имота. 

Подобрение е налице, само когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията

В този случай и владелецът не може да ги премахне, а му се дължи само обезщетение за тях.

Когато в недвижимия имот са прикрепени движимости, които увеличават стойността му

Възможно е те да бъдат отделени от него, без съществено да се промени имотът, лицето, извършило подобренията разполага с правото да вдигне тези вещи.

Съдебната практика сякаш свежда въпроса до това дали работата е била предприета със знанието и без противопоставянето на заинтересования.

Подобрения, извършени от наемател

Съдебни дела за подобрения в имот

Правната квалификация на иска на наемателя подобрител, когато такъв следва да бъде признат, поначало е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Правната нормана чл. 61 ал.2 ЗЗД регулира отношенията между наемателя, който е извършил подобрения в наетия имот, и собственика на имота.

Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, наемателят има право на обезщетение за извършените подобрения, ако те са били необходими и съответстват на обикновените нужди на имота.

Идеята на чл. 61, ал. 2 ЗЗД е да ограничи размера на вземането на гестора, като се осигури баланс между интересите на двете страни – наемателя и собственика.

С тази разпоредба се цели да се предотврати неоснователното обогатяване на наемателя за сметка на собственика, като се отчита стойността на извършените подобрения и тяхната полза за имота.

Част от разноските, направени от наемателя, са свързани с ползването на имота

Възможно част от тях да останат за ползване от собственика.

Това създава сложни правни въпроси относно разпределението на разноските между страните.

Важно е да се отбележи, че ако подобренията са направени без съгласието на собственика, наемателят може да се окаже в неблагоприятна позиция, като бъде принуден да поеме цялата тежест на разноските.

Давност за иск по чл. 59 ЗЗД за подобрения в имот

Един от най-важните аспекти при предявяване на иск за подобрения в имот е давностният срок.

Давността за предявяване на иск по чл. 59 ЗЗД започва да тече от момента на извършване на подобренията.

В съдебната практика се приема, че този момент съвпада с момента, когато вземането на владелеца подобрител става изискуемо

В този случай се приема, че давността започва да тече именно от момента, в който владението му бъде обърнато в държане.

Този принцип е важен, тъй като той поставя началото на течението на давностния срок

Това има съществено значение за възможността на наемателя да защити правата си.

Давностният срок обикновено е пет години, но е важно наемателят да бъде наясно с точния момент, от който започва да тече срокът, за да не пропусне възможността да предяви иска си в съдебен ред.

При прекратяване на наемното отношение, наемателят е длъжен да върне имота в състоянието, в което го е получил, с изключение на нормалното износване.

В случай на причинени вреди на имота, след прекратяване на наемното отношение, наемателят дължи обезщетение за периода до окончателното връщане на имота на собственика.

Това обезщетение може да включва и суми за възстановяване на първоначалното състояние на имота, ако са извършени неразрешени промени.

За допълнителна информация, моля обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или на email office@lawyer-bulgaria.bg 

Удължаване срок по делото

Често пъти се получават Определения и съдебни Разпореждания, в които се налага удължаване на срок по делото.

Преди да изтече определения от закона или съда срок, може да бъде поискано неговото продължаване при наличие на уважителни причини.

Срокът се продължава с определение на съда, постановено по искане на заинтересованата страна в процеса в закрито съдебно заседание.

Това е съдебно заседание, в което страните не се призовават и не участват.

Продълженият срок започва да тече от деня, следващ деня в който е изтекъл първоначалният срок. Съгласно закона новият срок може да бъде равен или по-дълъг на първоначалния.

Именно затова въпросът за приложението на чл.63, ал.1 ГПК  получава и своя отговор в съдебната практика на ВКС

Постановеното от съда определение за продължаване на срока не подлежи на обжалване, респ. съдът не е длъжен да съобщи акта на страната.

При изричното посочване в чл.63 ал.2 от ГПК за начина, по който се продължава този срок, в неин интерес е да следи за отговор на съда по молбата

Това се прави с цел спазване на указанията за удължаване на срока, за да се съобрази с неговото изпълнение.

Как се удължава срок по дело ?

В тези Определения ВКС приема, че съдът дава указания в едноседмичен срок от съобщаването да се отстрани нередовност на искова молба

Когато в този седмичен срок е поискано продължаване на срока по чл.63 ал.1 ГПК, новият срок не може да бъде по-кратък от първоначалния.

Срок, започва да тече от изтичането на първоначалния срок.Удължаване срок по делото

В случай на невъзможност в срока да изпълни указания на съда, за страната съществува възможността да поиска удължаване на срока.

Преценката на съда дали да бъде уважено искането за продължаване на срока зависи от конкретните обстоятелства.

Това са факти и обстоятелства, които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от срок

Като удължаването по чл. 63 ал.1 ГПК зависи и от вида на действието, което страната следва да извърши.

Съдебният акт – Определение, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол

Законът сочи, че това Определение не се съобщава на страната, подала жалбата.

В случай, че страната не извърши процесуалното действие в указания срок, тя не може да го извърши по-късно, нито пък да обжалва акта на съда.

Определение, с което удължаване срок по делото е отказано

В този случай при многократни указания към страна за отстраняване на нередовности в исковата молба нарушава основните принципи на гражданския процес.

Касае се за принцип, задължаващ съда да осигурява равна възможност на страните да упражняват предоставените им права.

Иск за променено местоживеене

Решаващо значение при определяне на родителските права е местоживеенето на детето имат неговите интереси, като в случай на спор се стига до иск за променено местоживеене

В разпоредбата на чл.126, ал.1 СК е регламентиран въпросът по искове за променено местоживеене с оглед съвместно живеене на родителите и техните ненавършилите пълнолетие техни деца.

В нормата на чл.126, ал.2 СК е предвиден административен ред за изземване на дете.

Разпоредбата на чл.126, ал.1 СК, императивно определя моралното и законово задължение на съвместното съжителство между родители и деца.

Задържане на дете в противоречие на закона се счита за основателно по чл.126 СК.

Поради това съдът е оправомощен да разпореди връщане на отклоненото дете по искане на заинтересованият родител.

Става дума за дете, което не живее с родителите си.  Отнася се и за дете, отклонено от местоживеенето си.

Съдебна процедура по иск за променено местоживеенеЗадържане на дете в България

Административният ред за връщане да дете се прилага когато се е отклонило от местоживеенето при родителите си

Прилага се, когато местоживеенето му е запазено, но е нарушено изискването детето да живее с родителите си или с единия от тях.

При наличието на правен интерес за родителя да търси защита по чл.126, ал.2 СК

Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск

В съдебно Определение на ВКС по гр.д.№ 3571/2014 г. е прието, че молителят е активно легитимиран да сезира съда с искане по чл.126, ал.2 СК.

Съгласно чл.51, ал.1 СК, местоживеенето на детето се определя при натоварения с родителските права родител.

Предвид динамиката на съвременните социални и икономически условия на живот и принадлежността на Република България.

В тази връзка, промяната в местоживеенето на родителя, на когото са възложени родителските права, влияе и върху местоживеенето на детето

Местоживеенето на детето следва това на родителя му, като се съблюдава основното правило за интереса на детето/

Съдебна практика за променено местоживеене

Изразът  „местоживеене” в текста на чл.126 СК не бива да се тълкува ограничително в смисъла на административен адрес, на който детето пребивава

Този израз следва да се тълкува разширително в смисъла на общо и съвместно съжителство на родители и деца.

Законодателят е приел, че адреса на детето е този на неговите родители и той се променя, винаги когато родителите променят своя.

Неоснователното прекъсване на връзката между децата и техните родители винаги  води след себе си до асоциални изяви на подрастващите.

В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, е посочено на кой от родителите следва да се предостави упражняване на родителски права.

Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата

Към този списък се отнася и желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата.

За допълнителна информация и консултации се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или на email office@lawyer-bulgaria.bg 

Кой може да се защити по ЗЗДН ?

В съвременната съдебна  практика по дела, все по-често се задава въпроса кой може да се защити по ЗЗДН.

Става дума за Закон за домашното насилие, прилагано често в настоящото съвремие в почти всяко семейство. Съгласно ЗЗДН всяко пострадало от домашно насили лице, може да търси защита срещу посочените в чл.3 от закона лица.Кой може да се защити по ЗЗДН ?

Едно от големите достойнства на ЗЗДН е, че същият предвижда отклонение от общото правило, че никой не може да предявява чужди права пред съд.

Съгласно чл.8 от ЗЗДН домашно насилие е упражнен физически или психическо акт спрямо пострадалото лице в кръга на семейството.

Правна защита за пострадалото лице може да потърсят

А/брат, сестра,

Б/лице в родствена връзка по права линия;

В/настойник или попечител, както и

Г/Директор на дирекция “Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно.

По смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), домашното насилие, е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

ЗЗДН посочва и лицата, срещу които може да се търси защита за извършено от тях посегателство (акт) представляващ домашно насилие, а именно:

  • съпруг или бивш съпруг;
  • лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, от което има дете;
  • възходящ;
  • низходящ;
  • лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  • лице, с което се намира или е било в родство по сватовство* до трета степен включително;
  • настойник, попечител или приемен родител;
  • възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Определяне на кръг налицата по ЗЗДНКой може да се защити по ЗЗДН ?

Непълнолетни лица могат да подадат писмена молба за защита от домашно насилие

За целта не е необходимо съгласието на техните законни представители.

Анализа на текста на закона налага и изводът, че закона цели да даде защита срещу всяко едно агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично и/или имуществено благо на пострадалото от домашно насилие лице.

Важно: Психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Срок за защита от домашно насилие

В случай, че сте пострадало от домашно насилие лице следва да знаете, че съгласно чл.10 от ЗЗДН, Молбата за защита от домашно насилие се подава в срок до 1 (един) месец от извършване на акта на домашно насилие.

Важно е да знаете, че срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е преклузивен

Молбата по ЗЗДН е допустима, и като такава подлежи на разглеждане само ако акта на насилие е извършен най-късно един месец преди датата на подаването на молбата до съответния Районен съд.

В общия случай жертвите на домашно насилие се притесняват, че начина по-който са ударени не оставя следи по тялото им, което в общия случай не е вярно.

Всеки опитен съдебен лекар може да установи кръвонасядания, ожулвания и охлузвания, подуване и други наранявания, които се дължат на акта на домашно насилие и посегателството на насилника върху телесната неприкосновеност на жертвата на домашно насилие.

За допълнителни въпроси, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или  Email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво е домашно насилие ?

домашното насилие, е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Кой може да търси защита по ЗЗДН?

Съгласно ЗЗДН всяко пострадало от домашно насили лице, може да търси защита срещу посочените в чл.3 от закона лица. Едно от големите достойнства на ЗЗДН е, че същият предвижда отклонение от общото правило, че никой не може да предявява чужди права пред съд. В чл.8 от ЗЗДН изрично е предвидено, че за упражнен акт на домашно насилие спрямо пострадалото лице, защита за пострадалото лице може да потърсят и неговите брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойника или попечителя на пострадалото лице и директора на дирекция “Социално подпомагане“,

Какъв е срокът за защита от домашно насилие ?

В случай, че сте пострадало от домашно насилие лице следва да знаете, че съгласно чл.10 от ЗЗДН, Молбата за защита от домашно насилие се подава в срок до 1 (един) месец от извършване на акта на домашно насилие. Важно е да знаете, че срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е преклузивен

Кой съд е компетентен да разгледа молбата за защита от домашно насилие?

Пострадалото от домашно насилие лице може да сезира Районният съд по постоянният или настоящият си адрес на местоживеене. При сезирането на съда с молба за защита от домашно насилие държавна такса не се внася, а разноските по делото се определят с акта по същество.

Какви мерки за защита, може да наложи съда?

задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда (от 3 до 18 месеца); забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда (от 3 до 18 месеца); временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда (от 3 до 18 месеца), ако това не противоречи на интересите на детето; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Какво друго следва да зная ?

Пострадалите от домашно насилие не бива да се срамуват от факта, че са станали жертва на насилие. Не трябва да криете факта, че спрямо вас е извършен акт на домашно насилие, потърсете помощ от роднина, близък приятел или човек на когото може да разчитате. Не се срамувайте да посетите адвокат и да споделите посегателството спрямо Вас. От съществено значение е при акт на физическо насилие да посетите съдебен лекар,

Събиране вземания дела в чужбина

Ние имаме дългогодишен опит в успешно трансгранично събиране на вземания, като предоставяме услуги, както на чуждестранни лица

Най-често се касае за вземания в България или чужбина за длъжници в други държави.

С регламента се създава опростена и ускорена писмена процедура за разглеждане на дела, включващи трансгранични*искове с малък материален интерес. По този начин се намаляват разходите и се гарантира, че съдебните решения, постановени в една държава от ЕС, се изпълняват автоматично в друга

Как се събира вземане в чужбина 

Познаваме отлично и използваме целесъобразно с оглед конкретния случай различните механизми на правото на ЕС

Тези механизми предоставят множество допълнителни възможности, както у нас, така и в останалите държави-членки на ЕС, благодарение на които лесно, бързо и ефективно се постига успешен краен резултат.

При събиране на вземания, вниомателно анализираме всеки случай индивидуално –

Законодателството се прилага за презгранични граждански и търговски дела за искове за до 5000 евро;

Кантората предлага цялостни стратегии и разрешения, които задължително включват проверка на длъжник и налагане на обезпечения,Събиране вземания дела с малък интерес

Регламент (ЕО) № 861/2007 е подобрен допълнително и е модернизиран с Регламент (ЕС) 2015/2421

С този Регламент се актуализират правилата за процедурата за европейска заповед за плащане (въведена първоначално с Регламент (ЕО) № 1896/2006

Целта на процедурата е събиране вземания по дела с малък интерес.

На основание чл. 624а от ГПК, както и самото производството по цитирания регламент е строго формална. С нея се признава пряко изпълнение на решение на съд на Държава-членка, без процедура по неговото признаване.

Процедурата се отнася за  продукт или услуга трябва да бъдат предназначени за лична употреба, а не да са закупени с търговска цел.

Уреденото с Регламент (ЕС) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

Това производство цели по-бързо разрешаване на трансгранични спорове по граждански и търговски въпроси при материален интерес до 2 000 евро.

Постановеното в рамките на това производство съдебно решение подлежи на изпълнение във всички държави от ЕС (с изключение на Дания) без да е необходимо декларирането му за изпълнимо в държавата на изпълнение.

Процедурата по дела с малък материален интересСъбиране вземания дела с малък интерес

Приозводството по Регламент 861/2007 г., е специална процедура, която цели да облекчи достъпа до съд.

Процедурата по събиране вземания дела с малък интерес улеснява съдебното производство по  искове с малък материален интерес.

Това са дела при дела с малък материален интерес при трансгранични граждански и търговски спорове и намалява разходите.

Този механизъм се прилага от 1 януари 2009г. във всички държави-членки на ЕС, с изключение на Дания.

Потребителите могат да използват Европейската процедура за искове с малък материален интерес с цел бързо и опростено възстановяване на платени суми за некачествени стоки и услуги, закупени в друга държава-членка.Събиране вземания дела с малък интерес

За да бъде осъществена,  молителя следва да представи всички изискуеми документи:

а) екземпляр от решението, който удовлетворява условия за истинност;

б) удостоверението, посочено в член 20, параграф 2, и ако е необходим, негов превод на чужд език

Не е допустимо Удостоверението да бъде заместено от друг документ

В случай, че съдебното решение не бъде обжалвано в 30-дневен срок, съдът издава декларация за изпълняемост

След това изпраща тази декларация за изпълняемост, заедно със съдебното решение на ищеца.

След получаване на съдебно решение и декларация за изпълняемост, потребителят следва да се обърне към съдебен изпълнител.

Всеки, който желае може  да се възползва от процедурата по събиране вземания дела в чужбина когато спорът е с трансграничен елемент.

За целта, една от страните има местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от тази на сезирания съд.

За въпроси, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg 

Принудително задържане на дете

В последните няколко години, зачестиха случаите в които се стига до принудително задържане на дете.

Най-често това се случва от един от двамата родители, чрез оттегляне на декларацията, дадена за пътуване в чужбина.

В конкретните ситуации се касае най-вече за деца, чието местопребиваване и местообитание е в чужбина.

Затова голяма част от тези дела са изключително тежки с оглед допълнителните усложнения и лични отношения в семейството.

Разглеждането на въпроса се налага поради зачестилите случаи, на родители, живеещи в различни държави.

По делата за Принудително задържане на дете възниква спор къде и кого да живее детето.

Не са редки случаите, когато детето е изведено в чужбина законно със съгласието на другия родител.

Обикновено такова съгласие се дава с пълномощно или декларация за съгласие за пътуване в чужбина само с единия родител, но винаги е за определен период от време. Възможно е детето да е изведено и със съдебно решение за заместващо съгласие.

Когато срокът по декларацията, пълномощното или съдебното решение не бъде спазен и детето не бъде върнато, говорим за незаконно задържане на детето.

Защитата на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане, както и на родителя, който вече не може да вижда детето си според режима, определен от съда след раздялата или развода, се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Правна защита при принудително задържане на детепринудително задържане на дете

Съгласно чл. 3 Хагска конвенция: прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато:

а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; и

b) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее в други части на България, извън София.

Особеното по тези дела е, че не се разглеждат спорове за присъждане упражняването на родителските права.

Съдът постановява дали има неправомерно преместване или задържане на детето.

Ако това бъде установено, разпорежда незабавно  връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.

За да отговори на въпроса дали следва да постанови връщането на детето, съдът следва да обсъди налице ли е противозаконно прехвърляне и/или противозаконно задържане на детето по смисъла на чл. 3 от Х. конвенция

Успоредно Съдът следва да провери налице ли са предпоставките да бъде отказано връщането на детето, уредени в чл. 12, ал. 2, предл. последночл.13, чл. 20 Хагска Конвенция.

При едновременното установяване по делото на наличието на първата група предпоставки и липсата на втората група такива, съдът е длъжен да постанови незабавното връщане на детето.

Когато детето е било незаконно задържано по смисъла на чл.3 Хагска Конвенция:

1.Къде е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди незаконното задържане

2.На кого е предоставено правото на упражняване на родителски права, съобразно правото на държавата по това обичайно местопребиваване

3. Дали по време на незаконното задържане, това право за упражняване на родителските права е било ефективно упражнявано от лицето, на което е предоставено 

4. Би ли било упражнявани родителските права по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.принудително задържане на дете

По дела за Принудително задържане на дете решенията се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че връщането на детето би го поставили  в риск от физическо или психическо увреждане, съдът отказва връщането на детето

Това връщане е следвало да се случи в страната на неговото обичайно местопребиваване, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

В случай на Принудително задържане на дете, което е било незаконно прехвърлено или задържано,  от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, органът разпорежда незабавното връщане.

Предпоставка за това е искането да е предявено в едномесечния срок.

Б/ Родител с накърнени права, може да иска издаването на Съдебно решение за т.нар. заместващо съгласие по чл.127а  ал. 2 СК

Целта на това производство е да се изиска издаване на Решение, с което несъгласието на родителя, да бъде предоляно и детето да пътува с другия родител в чужбина.

Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, не може да вземе самостоятелно и решение запринудително задържане на дете

А/ издаване на задграничен паспорт

Б/ пътувания на детето зад граница ( в чужбина)

В същото време детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право само, а само със съдействието на другия родител, при съгласие на първия.

Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родители, Районен съд може да разреши конкретни пътувания

А/ за определен период от време и

Б/ до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави.

При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето.

Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това

При разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност.

Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето.

Какво се случва в съда ?

По дело за Принудително задържане на дете следва да е установена нужда на детето да пътува в чужбина

Районе съд изследва факти, място и условията в  средата, при които то ще пребивава в чуждата държава.

Интересът на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда

Това ще рефлектира върху неговото образование, медицинска грижа с оглед възрастта и здравословно състояние и др. интереси

В тази насока са и задължителните указания за съдa от ВКС с ТР 1/2016 от 03.07.2017г. на ОСГК по т.д.№1/2016г.

В случай, че пътуването на детето е поради промяна местоживеене на родител, при когото детето живее, съдът изследва задълбочено всички условия за живот на детето.

За допълнителни въпроси се обърнете към нас на телефон 0897  90 43 91 или email office@laweyr-bulgaria.bg

Кога е налице незаконно отвличане на дете ?

Много често след раздяла или развод между родители, детето/децата отиват или остават да живее в чужда държава и иска да вземе/задържи детето при себе си, макар родителските права да са предоставени на другия родител.

Как се осъществява защитата в тези случаи ?

Защитата на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане, както и на родителя, който вече не може да вижда детето си според режима, определен от съда след раздялата или развода, се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Каква е процедурата за връщане на отвлечено от родител дете?

Самите родители отвличат децата си, надявайки се да получат решение за родителските права в своя полза от съда в собствената им държава. За да се избегне това, в Конвенцията е предвидено, че съдът в държавата по обичайното местопребиваване на детето преди отвличането е компетентен да разгледа спора по отвличането. За „обичайно пребиваване“ се счита държавата и мястото, където детето е живяло продължително през последната една година.

Кога се счита, че детето е прехвърлено или задържано незаконно?

когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; когато по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Какъв е срокът за връщането на детето ?

Когато от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на държавата, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето. В този случай той почти няма право на преценка.

Може ли да бъде отхвърлено искането за връщане на детето?

Възможно е съдебният или административният орган на държавата, в която се намира детето, да отхвърли молбата. Това може да се случи, когато: се установи, че е минала повече от една година и детето се е приспособило към новата си среда; родителят, натоварен с грижата за детето, не е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или е дал своето съгласие, или впоследствие е приел прехвърлянето или задържането; съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.

С какво можем да Ви помогнем ?

Наличието на тези хипотези се преценява от съответния орган на държавата, в която се намира детето. Той събира доказателства, като изисква и социален доклад. Решението трябва да бъде взето в едномесечен срок от постъпването на молбата. В това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняването на родителските права, а дали детето да бъде върнато. За това е безпредметно да се доказват по-добри условия на живот на детето, доходи на родителите и други обстоятелства, които имат значение при предоставяне упражняването на родителските права. Решението подлежи на обжалване. Ако молбата е била разгледана от Софийския градски съд, неговото решение се обжалва пред Софийския апелативен съд. Апелативната инстанция се произнася с решение в едномесечен срок от постъпване на жалбата. По делата за отвличане на дете в чужбина има трайна съдебна практика, отчитаща всяка специфика на случая. Въпреки че в производството участва и Министерството на правосъдието, препоръчително е молителят да има свой представител по делото.

Постановяване на привременни мерки

Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно, докато не се стигне до постановяване на привременни мерки

Прекратяването на брака или раздялата на родители живели без брак, прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права.

Поради това при спор между родителите законът разпорежда съдът служебно да се стигне до постановяване на привременни мерки. 

При определяне на мерки за упражняване на родителски права и личните отношения, приоритетен е интересът на детето.Постановяване на привременни мерки

Основания за привременни мерки по 323 ГПК

Целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл.323 ГПК, при спор между родителите за упражняването на родителски права.

Налие е приложение по съдебна администрация в производства за ограничаване или лишаване от родителски права

Тук основният критерии е да бъде защитен интересът на детето/ децата

Целта на това производство е да бъдат определени първоначално мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата.

Посочените норми са специални и не могат да бъдат тълкувани разширително

При постановяване на привременни мерки съдебните действия на Районен съд имат характер на спорна съдебна администрация.

Затова актовете не се ползват със сила на пресъдено нещо:

Това са такива мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето.

Налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и детето, която има действие до постановяване на съдебно решение.

Интересите на детето изискват родителските права да бъдат възложени на родител, способен да полага адекватни грижи за детето.Постановяване на привременни мерки

По смисъла на закона предоставя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, упражняваш родителските права се запазват.

В този смисъл другия родител има и задължения, които следва да изпълнява по време на определения режим на лични контакти

Този режим на лични контакти следва да са установени при констатиране, че родителят не изпълнява тези свои задължения в интерес на детето.

Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, при промяна в обстоятелства, съдът, по молба на родител, може да измени определените привременни мерки.

Това Районен съд прави като определя нови привременни мерки за детето.

Тези обстоятелства се извършват от родител, на който е определен упражняване на родителски права, местоживеене и режим на лични отношения с дете.

Основателността на постановяване на привременни мерки е предпоставка за изменение на привременните мерки;

Съдебната практика приема, че постановяване на първоначалните мерки, може да има различни проявни форми:

  • влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето,
  • подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия
  • промяна в социалната среда и другите обстоятелства;Постановяване на привременни мерки
  • изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване
  • осъждане и лишаване от свобода за дълъг срок
  • напускане пределите на страната
  • загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето
  • повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице.

Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: 

  1. невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; 
  2. нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; 
  3. болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките.

Съществува и особена група от изменени обстоятелства, свързани с права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките, като:

  • отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно;
  • пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на режим на лични отношения с другия родител; 
  • невръщане на детето след осъществяване на лични отношения от родител, на когото не са предоставени родителски права
  • нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение; отвличане на детето и т. н.; 
  • неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. 

Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на съдебното решение не съставлява основание за нови мерки в полза на невиновния родител. 

За допълнителна информация обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Как се упражняват родителските права преди постановяването на привременни мерки?

Родителските права се упражняват от двамата родители заедно и поотделно до постановяване на привременни мерки.

Какво прави прекратяването на брака или раздялата на родителите по отношение на съвместното упражняване на родителските права?

Прекратяването на брака или раздялата прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права.

Какво разпорежда законът при спор между родителите относно родителските права?

При спор между родителите, законът разпорежда съдът служебно да стигне до постановяване на привременни мерки.

Кой въпрос е приоритетен при определянето на мерките за упражняване на родителски права и личните отношения?

При определяне на мерките, приоритетен е интересът на детето.

Каква е целта на привременните мерки във висящ брачен процес според чл.323 ГПК?

Целта на привременните мерки е при спор между родителите за упражняване на родителски права във висящ брачен процес.

Какви са основанията за привременни мерки по чл. 323 ГПК?

Основанията за привременни мерки включват производства за ограничаване или лишаване от родителски права при наличие на съдебна администрация.

Как се определят привременните мерки при спор за упражняване на родителски права?

Привременните мерки се определят с цел регулиране на отношенията между родителите и детето до постановяване на съдебно решение.

Как се извършват промени в привременните мерки съгласно чл. 59, ал. 9 СК?

Съдът може да измени привременните мерки при промяна в обстоятелствата по молба на родител, определяйки нови мерки за детето.

Каква е основателността за постановяване на привременни мерки?

Основателността на постановяването на привременни мерки е предпоставка за изменение на тези мерки.

Какви са причините за изменение на привременните мерки съгласно съдебната практика?

Промени в обстоятелствата, включително невъзможност за изпълнение, нерационален режим, болест на детето и други, могат да бъдат причини за изменение на привременните мерки.

Неявяване на дело за развод

Често пъти на много клиенти не им е ясно какви са последниците от неявяване на дело за развод.

Това разбира се зависи и от тяхната позиция в започналия съдебен процес, но най-често резултатът е един и същ.

Същност на процедурата при неявяване на дело за развод

В първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание.Неявяване на дело за развод

Постановената задължителна съдебна практика на ВКС приема, че посочената разпоредба има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.

Тя се съдържа в Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК,

Прието е, че тази логика изключва възможност производството по делото за развод да бъде прекратено, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно.

След като съдът получи отговора или след изтичането на срока за отговор, съдът подготвя определение, с което докладва на страните постъпилото искане, отговора, допуснатите доказателствени искания и указва на страните разпределението на доказателствената тежест.

Насрочване на съдебно заседание по дело за развод

Районният съд насрочва дата за съдебно заседание и изпраща на страните доклада заедно със съобщението за насроченото съдебно заседание.

Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично.

При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

В конкретния случай в закона изрично е упоменато, че и двете стани следва да се явят лично

Съдебната практика по граждански дела за развод разглежда явяването само на ищеца.

Неявяването на ищеца в първото заседание по делото по брачен иск не е основание за прекратяване на делото, когато

А/ Ищецът продължителното пребивава в друга държава, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощноНеявяване на дело за развод

Б/ Ищецът изпращам представител, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.

Съгласно чл. 330, ал.2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо.

Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно.

Отсъствието от страната, когато по делото са представени доказателства за това, съставлява мъчно преодолима причина за личното явяване на молителите

Именно поради това отказ на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично пълномощно е в нарушение на закона.

Единственото задължение е ищеца да се яви лично, в противен случай, съдът прекратява производството по делото.

В този смисъл практика на ВКС е правилна, съобразява актуалните условия и обективно съществуващата динамика на съвременния начин на живот

Става дума за случаи, в които всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали като тази практика следва да бъде съобразявана от районни и окръжни съдилища.

Обезпечение на граждански иск

В съдебната практика по граждански дела, често се налага процедурата по т.нар. обезпечение на иска.

В случай, че се стигне до подготовка за съдебно дело, изниква въпросът за гаранцията и обепечението на ищеца по делото.

Този въпрос касае ситуацията,  в която след приключване на производството, наличното имущество на длъжника ще е достатъчно, за да се удовлетвори накърненият интерес.

Не са редки случаите, в които осъждането на длъжника не е достатъчно, за да бъде възстановена щетата за кредитора, завел иска пред съд.

В случайте, в които длъжникът прехвърли свое имущество на трети лица, за кредитора възниква право да развали сделките.

За да се защити интереса на кредитора от недобросъвестно поведение на длъжника, законът предвижда механизми за обезпечаване на иска

Тези действа следва да бъдат извършени преди или по време на съдебното дело.

Основната цел на производството е с цел да се гарантира сигурното удовлетворяване на кредитора след приключване на производството.

Целта на това производство е гарантиране вземането на кредитора след края на съдебния процес.

Обезпечение на граждански иск

По своята същност обезпечението е съдебна мярка, която ищецът по граждански иск предявява към съда.

В случай, че бъде допусната, тази мярка цели подсигуряване при успешен завършек на делото.

Целта е да се гарантира, че ще са налице активи на длъжника, от които да бъде събрана присъдената със съдебното решение сума.

Защо се налага обезпечение на иска

В практиката обезпечение на граждански иск се прави, за да се предотврати опасността ответникът да се разпореди със свои активи

Целта е да се елиминара възможността да ги укрие, като например ги прехвърли формално на близки лица, в случай че загуби делото.

Истината е, че до голяма степен това производство гарантира и подсигурява кредитора за бъдещия процес.

В крайна сметка, съдебният процес, ще се води, ако накрая ищецът -кредитор знае,че ще получи сумата, която търси от длъжника.

В противен случай, воденето на съдебен процес, само заради делото и да извади осъдително решение не е много целесъобразно от гледна точка на разходите за делото пред Районен или Окръжен съд.

Какви са мерките за обезпечение пред съда ?

Най-често исканите обезпечителни мерки в практиката са блокиране на имуществени активи. Тук говорим най-често за запор на банкови сметки или на моторни превозни средства. Обезпечение на граждански иск

Целта е блокирането на активи  да застави собственика да започне преговори или стане по-отстъпчив при делото.

Целта може да е и възбрана на притежавани от него недвижими имоти. Много рядко кредиторите искат запор на дружествени дялове, ценни книги и др.

Видове обезпечение на иска пред съд

Според момента, в който бива поискано, съгласно разпоредбите на „Гражданския процесуален кодекс“, обезпечението на иск бива два вида:

1) Предварително обезпечение на бъдещ иск – когато се търси преди да е заведен гражданският иск. Цели се изненада върху ответника, за когото се предполага, че би могъл да се освободи от свои активи след получаване на исковата молба.

2) Обезпечение по време на висящ исков процес /т.е. след завеждане на исковата молба/.

Предпоставки за допускане на обезпечението от съда 

Съдът, когато е сезиран с искане за обезпечение на граждански иск, за да се произнесе по допускане, следва да оцени следното:

  • Да е налице достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на основателност на иска;
  • Вероятност изпълнението на задължението да се окаже затруднено или невъзможно;

При кумулативното наличие на горните обстоятелства, съдът ще допусне обезпечението и ще издаде съответните документи.

За допълнителна информация, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво е обезпечение на граждански иск?

Обезпечението на граждански иск е правно средство, което има за цел да гарантира, че кредиторът ще бъде удовлетворен, дори и ако длъжникът не е спазил съда. Това включва предприемането на действия за осигуряване на имущество, което да служи като гаранция за изпълнение на бъдещи съдебни решения

Кога е необходимо обезпечение на граждански иск?

Обезпечението на граждански иск е необходимо, когато съдебният процес включва риск от затруднения при изпълнението на съдебните решения. Това може да включва случаи, където длъжникът разпределя своето имущество или има възможност да избегне изпълнението на съдебно решение.

Какви са обичайните форми на обезпечение на граждански иск?

Обезпечението на граждански иск може да бъде осъществено чрез налагане на забрана върху имущество, блокиране на сметки, или предоставяне на обезпечителни вноски. Тези мерки целят да предотвратят разпределението или унищожението на имущество, което би могло да бъде използвано за покриване на исковете.

Кои лица могат да поиска обезпечение на граждански иск?

Обезпечението на граждански иск може да бъде искано от кредитори, които имат законен интерес в това да бъдат удовлетворени от дължника, и когато има риск от унищожаване или укриване на имущество.

Каква е ролята на съда при обезпечението на граждански иск?

Съдът играе ключова роля при решаването на въпроси, свързани с обезпечението на граждански иск. Той може да нареди различни мерки за предпазване на правата на кредитора и да установи условията за освобождаване на обезпечението, след като дължникът е изпълнил задълженията си.

Колко време отнема процесът на обезпечение на граждански иск?

Времето, необходимо за обезпечението на граждански иск, варира в зависимост от конкретните обстоятелства на случая. Процесът може да отнеме няколко седмици или месеци, в зависимост от сложността на съдебния процес и дължината на срока за вземане на решение от страна на съда.

Как да започна процес за обезпечение на граждански иск?

За да започнете процес за обезпечение на граждански иск, се консултирайте с адвокат, който има опит в областта на гражданското право. Той ще ви предостави подходящ съвет и ще ви помогне с инициирането на необходимите правни стъпки. Тези отговори са предоставени за информационни цели и не представляват правен съвет. За конкретни правни въпроси, се консултирайте към кантората.

Международно отвличане на деца

В последните няколко години, вследствие на множество смесени бракове и пътуване в чужбина възниква въпроса кога е налице международно отвличане на деца

Затова следва да се обърне специално внимание на т.нар. отвличане на дете в чужбина.

Най-често родителите отвличат децата си, надявайки се да получат решение за родителските права в своя полза от съда в собствената им държава.

За да се избегне това, в Конвенцията е предвидено, че компетентен е съдът в държавата по обичайното местопребиваване на детето.

За обичайно местопребиваване се счита държавата, където детето е живяло продължително през последната една година.

Процедурата за връщане на детето започва с подаване на молба до съответния централен орган.

В случай, че е отвличане дете, с обичайно пребиваване в България, молбата се подава в Министерството на правосъдието.

Молба може да подаде не само родителят, от когото е детето е отведено противозаконно.

Основание за връщане на малолетно дете по ХК

1) Детето да е имало обичайно местопребиваване в чужбина непосредствено преди отвличането му;

2) детето да е било прехвърлено или задържано от негов родител в Република България

3) Задържането и прехвърлянето да е в нарушение на установените в чуждата държава правила за упражняване на родителските права;Международно отвличане на деца

4) Молбата за връщане е подадена в едногодишния срок от прехвърляне или задържане на детето;

5) Детето да не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на срок от една година;

6) Бащата не е упражнявал ефективно родителските права при прехвърляне или задържане;

7) Другият родител да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България;

8) Да не съществува сериозна опасност връщане на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане, поставяйки го в неблагоприятна ситуация;

9) Връщането на детето да следва да противоречи на основните принципи на РБ по защитата на правата на човека.

10) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането;

Специално внимание следва да се отдели на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

Съдебната практика  за международно отвличане на деца

Става дума за Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца е международен договор

Международно отвличане на деца

Съгласно текста й тази Конвенция има за цел да защитава децата от отвличане и задържане на тях в нарушение на родителските им права.

Причини, поради които се отвличат деца са:

  • Родителска враждебност: Това е най-честата причина за отвличането на деца. В този случай единият родител отвлича детето, за да го държи далеч от другия родител.
  • Сексуално насилие: Отвличането на деца може да се използва за експлоатация на детето за сексуални цели.
  • Търговия с хора: Отвличането на деца може да се използва за търговия с тях като роби или за принуда към работа.
  • Религиозни причини: В някои случаи децата могат да бъдат отвлечени за религиозни цели, като например да бъдат принудени да се присъединят към определена секта или да бъдат жертви на ритуално насилие.

Отвличането се определя като прехвърляне на дете от обичайното му място на пребиваване, без съгласие на другия родител.

Конвенцията задължава държавите да предоставят средства за бързо връщане на отвлеченото дете.

Касае се за връщане в неговото обичайно място на пребиваване, заедно със зачитане на родителски права в бъдеще.

Хагската конвенция не само улеснява връщането на отвлечените деца, но и насърчава международното сътрудничество.

Елементите на ХК са няколко в това число и прехвърляне на детето в чужда държава

ПРЕЦЕНКА ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕТЕТО

Преценката за връщане на дете в държавата по обичайното му местопребиваване преди незаконното задържане съдът решава в зависимост от интересът на детето.

Отвличането на деца е сериозно престъпление, което може да има трайни последици за детето.

Децата, които са били отвлечени, могат да бъдат изложени на риск от физическо, сексуално и психическо насилие.

Те могат също така да бъдат изгубени за семейството си и да изпитат чувство на страх, тревожност и стрес.

Интересът на детето като принцип от първостепенно значение при решаването въпроса с упражняване на родителските права в Хагската конвенция

Това е основен в уредбата на отношенията между родители и деца в семейното право на Република България.

Международен спор за родителска отговорност

Всяка държава, която е ратифицирала конвенцията, е задължена да назначи център за координиране на дейностите по прилагане на конвенцията в съответната държава.

Хагската конвенция е важен инструмент за защита на правата на детето и насърчава международното сътрудничество в решаването на спорове за родителско право.

Специфично място заема анализът на „рискът за детето“ при извършено насилие по чл.13 б.“Б“ ХК. Съдът следва да извърши проверка за това какъе ще е ефектът върху детето.

Става дума за преценка след връщането му в държавата по обичайно пребиваване.

Тук следва да се вземат предвид съображения като естеството, честотата и интензитета на насилието

Извършва се проверка на обстоятелствата, при които е вероятно да бъде изложено.

Какво представлява отвличането ?Международно отвличане на деца

Под този термин следва да се има в предвид всички неправомерни действия на родител или негови близки

Касае за прехвърляне или задържане на дете в чужда държава, без съгласието на другия родител.

Това прехвърляне следва да е станало в нарушение на правила за  упражняване на родителски права;

Това е налице, независимо дали те се предоставени за упражняване от единия родител или се упражяват съвместно от двамата.

За да можем да твърдим отвличане на дете е нужно да изследваме детайлно казусите в съдебната практика.

Международно отвличане на дете –  следните предпоставки

А/ Дете да е прехвърлено против волята на другия родител  в друга държава

Б/ Тази държава да е различна от обичайното местопребиваване до момента на прехвърлянето му.

Защитата на децата от последици на

  1. Незаконното им прехвърляне или задържане, както и
  2. Родителя, който вече не може да вижда детето си според режима, определен от съда след раздялата или развода,

Тези въпроси се уреждат от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

В нея са предвидени процедури, осигуряващи незабавното връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване.

Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е определила централен орган, който съдейства на родителите, станали жертва на отвличане на дете от другия родител.

Основно значение на този въпрос, се поставя на прехвърлянето и задържането в чуждата държава от страна на родител.

За допълнителни въпроси, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg