декември 2021 – Адвокат, Адвокатски услуги

Изготвяне на частна жалба

Често пъти срещу незаконосъобразни Определения на съда се стига до изготвяне на частна жалба.

Най-често частната жалба се подаване срещу ограничен кръг Определения на съда, като по чл.274, ал. 1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото.

Средството за защита срещу обжалваемите определения е частната жалба, а срещу необжалваемите законодателят е предоставил две възможности за избор на заинтересования –

1/ Да обжалва решението по съществото на спора, или

2/ При предпоставки по чл. 253 от ГПК, да поиска съдът да измени/оттегли собственото си определение, когато настъпи изменение на обстоятелствата, установи се допускането на грешка или пропуск

От инстанционен контрол са изключени определения по въпроси, предоставени на преценка на съда, те нямат отношение към правилността на съдебния акт. Касае за съдебни Определения за

А/ съединяване и разделяне на дела;

Б/ за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия;

В/ за провеждане на съдебното заседание при закрити врата;

Г/ за определения, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение.

Определение, което не слага край на делото, но при постановяването на което съдът е допуснал грешка, пропуск, или е настъпило изменение в обстоятелствата, може да бъде изменено или отменено само докато производството е висящо пред съда.

Определения, подлежащи на обжалване

На обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:
– Определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото.

Най-често това са Определенията за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради нередовност за срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.

– Определенията, за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото.

Такива Определения са: определението, с което съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.

Всички останали определения и разпореждания на съда, които се постановяват в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол

При инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определения, относно валидност и допустимост на Решение.

За въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определения, имащи отношение към правилността му.

Видове Определения, подлежащи на обжалване

В Определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор.

В категорията актове по чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно възпрепятстват развитието на производството.

Подлежи на обжалване определението по чл. 229 ГПК за спиране на производството по делото, без това да е изрично посочено в закона,
Подлежи Определение, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен; определението, за отказ от конституиране на главно встъпило лице -ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ВКС

В кръга на актовете по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона.

Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо.

Когато определението е на Районен съд, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е Окръжен съд.

Когато определението е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд;

За допълнителна информация и съдействие при изготвяне на частна жалба, моля свържете се с адвокат на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Как се обжалват Определенията ?

Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, изготвена на основание чл. 274 ал.1 ГПК пред издалия Определението съд. Частната жалба се подава чрез съда, който е постановил обжалваното определение или разпореждане. Ако частната жалба е подадена в срок и е редовна /т.е. посочено е какво се обжалва, какви са оплакванията на жалбоподателя, в какво се изразява искането до горната инстанция и е внесена дължимата държавна такса

Къде се обжалват Определенията

Когато определението е първоинстанционно (съдът за първи път се е произнесъл по процесуален въпрос, актът по който подлежи на обжалване), компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е следващият по степен съд. Ако Определение е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд.

В какъв срок се обжалват Определенията ?

Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, която трябва да бъде подадена в 7-дневен срок, считано от постановяване на обжалвания акт, а ако страната не е присъствала в съдебното заседание или същият е постановен в закрито заседание - от датата на съобщаването му.

Какво се случва при Обжалване на Определение

Частната жалба се разглежда по правило в закрито заседание, като съдебният състав включва винаги трима съдии. По изключение, ако това се налага /например ако е поискан разпит на свидетели/, може да се насрочи открито съдебно заседание. Ако частната жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение /равнозначно на това е обжалваното определение да се остави в сила/. Ако обжалваният акт е незаконосъобразен, горният съд го отменя и постановява вместо него друго, законосъобразно определение.

30.12.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обжалване на постановление за прекратяване

Когато лисват предпоставки за повдигане на държавно обвинение пред съд, прокурорът издава Постановление което подлежи на обжалване на постановление за прекратяване.

В наказателното производство това Постановление за прекратяване е израз на неговия отказ да състави и внесе в съда обвинителен акт.

В определени случаи по вече образувано досъдебно производство, наблюдаващият прокурор може да реши, че са налице законовите основания за неговото прекратяване.

Това са случаи в практиката, когато е преценил след извършване на разследването, че деянието не е престъпление, че е изтекла предвидената в Наказателния кодекс давност за съответното престъпление, или че липсват достатъчно конкретни доказателства за извършеното престъпление.

Основания за прекратяване на наказателното производство

Като отказва да състави обвинителен акт, държавният обвинител може да се позове на две категории основания:

Най-често това са т.нар. общите прекратителни основания по чл. 24, ал. 1 НПК

Те се отнасят до липса на наказателно-правно отношение (деянието не съставлява престъпление или деецът е вече починал);

Основанията за прекратяване са:

деянието не съставлява престъпление;
деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
деецът е починал;
след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон;
липса на достатъчно доказателства – обвинението винаги трябва да се базира на достатъчно доказателства

В случай, че липсват достатъчно доказателства значи обвинението е необосновано и прокурорът ще прекрати наказателното производство

В ситуацията, в която Районният прокурор е убеден, че разследващият орган е положил всички усилия за събиране и проверка на доказателствения материал всички действия ще бъдат приети.

В този случай копие от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия и на пострадалия или на неговите наследници

На обжалване подлежи и постановлението до юридическото лице, което е пострадало.

Всички тези страни могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщението.

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК право да подаде жалба срещу прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство.

Когато се сложи край на наказателното производство, следва да са решени въпросите за

Веществените доказателства, събрани по делото;
Отмяната на мерките за неотклонение наложени на заподозрените
Наложените мерки за обезпечаване на гражданския искове
Наложените мерки за неотклонение на лицата, след края на процеса

По същите тези въпроси се произнася съдията-докладчик, когато прекратява наказателното производство

За прекратяването следва да се произнесе и съдът във всички съдебни инстанции

а) Произнасяне по веществените доказателства.

б) Отмяна на мярката за неотклонение.

в) Отмяна на мярката за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията.

Право на това имат следните лица

А/ обвиняемият

Б/ неговия защитник

В/ пострадалият /неговите наследници/ увреденото юридическо лице.

Жалбата следва да се адресира до съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщаването за издаденото постановление.

Съдът разглежда жалбата в закрито заседание в едномесечен срок от постъпването и. Това съдебно произнасяне също подлежи на обжалване с въззивна жалба до горестоящия съд.

Когато липсват предпоставки за повдигане на обвинение пред съда, прокурорът прекратява наказателното производство.

29.12.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обжалване на постановление за спиране

В практиката на управление на съдебното производство от прокуратурата се стига до нуждата от обжалване на постановление за спиране.

Това постановление, издадено по реда на чл.244, ал.1 НПК е друг прокурорски акт, който бива обжалван в практиката.

Кога са налице основания за спиране ?

Наблюдаващият прокурор спира едно вече образувано досъдебно производството в случаи, когато извършителят на деянието, посочено като престъпление е останал неизвестен и не е открит.

Прокурорът спира наказателното производство при наличие на процесуални пречки.

До тяхното отпадане процесът остава висящ, запазват се процесуалните условия и процесуалните отношения, но не се извършват действия по хода на делото

а) Основания за спиране. НПК урежда три категории основания:-общите основания за спиране на наказателен процес по чл. 25 и 26 НПК (невменяемост);

-извършителят на престъплението не е разкрит;

-продължително отсъствие на единствен свидетел очевидец извън пределите на страната за срок от 1 година, ако неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината и не може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.

б) С постановлението за спиране прокурорът извършва действия в няколко насоки:

– прекратява наказателното производство;

-при спиране на процеса, когато извърштелят на престъплението не е разкрит и привлечен към отговорност.

В този случай, Районният прокурор изпраща делото на следователя за продължаване на издирването.

-когато вследствие на издирването се разкрие извършителят на престъплението, то органите на МВР съобщават на прокурора резултатите и му предоставя отново делото ведно със събраните материали.

в) Съдебен контрол:- постановлението за спиране, може да се обжалва от обвиняемия и от пострадалия пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаване на преписа.

Съдът се произнася с определение еднолично, в закрито заседание и не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда;

– съдебното определение не може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия пред въззивен съд.

– след изтичане на едногодишния срок по чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК също може да се подаде жалба до съответния първоинстанционен съд.

След спиране на досъдебното производство действия по него не се извършват, а то остава „висящо“ за неопределен срок.

Основания за спиране на наказателното производство:

след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, което пречи на провеждането на производството;
разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;
деецът е лице с имунитет;
при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми.
извършителя на престъплението не е разкрит;
при продължително отсъствие на единствен свидетел – очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, спира се за не повече от 1 година.

Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването.

Прокурорът възобновява спряното наказателно производство, след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от действия по разследването.

Жалба срещу Постановление за спиране на Районна Прокуратура

Такова развитие на производството обаче може да не е в интерес на жалбоподателя или увреденото лице.

Уведомлението за спиране на досъдебното производство се праща до пострадалия от престъплението и/или жалбоподателят, подал сигнал за извършено престъпление.

Постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва от

А/ Обвиняемия,

Б/ Пострадалия или

В/ Наследници на пострадалия

Жалбата следва да бъде депозирана пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.

Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.

Нова жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от 6 месеца от постановяването на определението на съда.

29.12.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Oспорване на припознаването

В последно време в производството по семейни дела пред Районен съд все повече въпроси се появяват относно оспорване на припознаването.

Процедурата по припознаване на дете е единственият извънсъдебен способ за установяване на произхода му от майка му или баща му.

Тя се използва, когато родителите нямат сключен граждански брак. Всеки родител може да припознае своето дете. Най-често в практиката обаче, припознаването се прави от бащата.

Оспорването е строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово.

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето.

Законът урежда припознаването като строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родител, че едно дете е негов низходящ.

Процедура по припознаване

Според чл. 64, ал. 2 СК може да припознава и непълнолетен, навършил 16 години. Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.

Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето.

Семейният кодекс употребява понятието „родител“ в смисъл биологичен родител. Приема се, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето.

В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона

Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.

Законът сочи понятието „родител“ в смисъл биологичен родител, като се интересува от убеждението на припознаващия.

Този интерес е намерил израз във формалното, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Законът се интересува от убеждението на припознаващия, намерило израз във формално, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Процедура по оспорване на припознаването

Когато е налице оспорване на припознаването се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

Най-прекият път за оспорване на припознаването е чрез предявяване на установителен иск по чл. 69, чл.68 СК.

За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител.

Що се касае за припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

Оспорване на припознаването по административен ред

Oспорване на припознаването то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете.

Срокът за оспорване на припознаването е тримесечен от съобщението за извършено припознаване на детето.

Oспорване на припознаването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние.

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето.

Оспорване на припознаването по съдебен ред

Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което твърди, че е родител на детето.

Най-често това е друг мъж, с който майката е имала връзка. Той има право да предяви иск пред съда в едногодишен срок от узнаването на припознаването.

Когато припознаването се оспорва от лице, посочено в чл. 66 СК, се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

Ако се нуждаете от правна консултация или защита във връзка с припознаване на дете, установяване на произход или оспорване на бащинство

моля , свържете се с нас на тел.: на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва припознаване на дете?

Припознаването се извършва винаги лично. Това означава, че документите не могат да бъдат подписани и подадени чрез пълномощник. Припознаването може да се извърши веднага след раждането на детето и ПРЕДИ съставяне на акта му за раждане. В този случай се подава заявление по образец чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето или пред длъжностното лице по гражданското състояние в общината по месторождение на детето. Ако заявлението е подписано и от двамата родители и майката заяви изрично, че е съгласна с припознаването, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител.

Как се оспорва припознаване на дете ?

Майката, детето, ако е навършило 14 г. и Дирекция „Социално подпомагане“ могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. Срокът е 3-месечен от получаване на съобщението за извършено припознаване. В този случай, ако припозналият държи да бъде посочен като родител на детето в акта за раждане, трябва да подаде в съда иск за установяване на произход.

Какъв е срокът за подаване молба за припознаване ?

Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори и по-късно, но по съдебен ред. Срокът за подаване на искова молба е една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.

Кой може да оспори припознаването ?

Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което твърди, че е родител на детето. Най-често това е друг мъж, с който майката е имала връзка. Той има право да предяви иск пред съда в едногодишен срок от узнаването на припознаването.

Може ли припознаването да бъде оттеглено?

Веднъж направено припознаването вече НЕ може да бъде оттеглено. Припозналият не може просто да размисли след време и да се откаже от припознаването. Най-често този въпрос се поставя, когато след раждането на детето родителите се разделят и са с влошени отношения. Възможно е обаче припозналият родител да поиска от съда да обяви припознаването за недействително. Това е т.нар. унищожаване на припознаването.

Кога се подава молба за оттегляне на припознаване ?

о е допустимо само, когато припознаването е извършено: поради грешка – напр. мъжът и жената са мислили, че той е баща на детето, въпреки че през периода на зачеването майката е имала контакти и с друг мъж; заради измама – напр. майката е знаела, че баща на детето е друг мъж, но е накарала мъжът, с когото живее да вярва, че той е баща на детето; заради заплашване. Имайте предвид обаче, че сроковете за унищожаване на припознаването по съдебен ред са доста кратки. Исковата молба трябва да се подаде: при грешка или измама – в едногодишен срок от датата, на която е направено припознаването; при заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването.

28.12.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Жилищен комплекс затворен тип

В последните години се наложи практика на ВКС относно изграждане на жилищен комплекс от затворен тип.

Налице е задължителна практика на ВКС относно нормите на чл. 2 и § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС

На тази основа могат да се изведат следните принципни положения:

Правната уредба на управлението на жилищен комплекс от „затворен тип“ е специална по отношение на останалите норми в ЗУЕС, касаещи управлението на етажната собственост.
Необходимо е в комплекса да има поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна собственост.

Според Определение № 107 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. 6102/2015 г. на І г. о., ГК „етажната собственост възниква в сграда, в която отделните самостоятелни обекти са собственост на различни лица“.

3. Без значение е дали в имота е изградена една или повече сгради, въпреки буквалния текст в легалната дефиниция на ЗУЕС за наличие на „сгради“.

Съществен за режима на сградата е ограниченият достъп на външни лицаq както и възможността на отделните собственици на обекти от сградата (ЕС) да ползват общо изградените в общото дворно място съоръжения и елементи на дворната инфраструктура.

4. Жилищен комплекс от „затворен тип“ не възниква в един или повече урегулирани поземлени имота са построени постройки, притежавани в изключителна собственост

За да има пълно покритие с критериите за жилищен комплекс от „затворен тип“, волята на инвеститора е определяща.

Законът не създава задължение, а само възможност управлението на общите части в комплекс от затворен тип да се извършва чрез договаряне с инвеститора, а не по общия ред – с решения на Общото събрание на етажната собственост.

Тя определя дали ще бъде създаден комплекс от затворен тип – съгласно отразеното в инвестиционния проект и строителните книжа.

Според закона това е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти

Тези обекти обслужват собствениците и обитателите, при спазване на изисквания за контролиран достъп за външни лица.

Важно е да знаете, че режимът за сключване на договор с инвеститора е приложим само ако комплексът е от затворен тип.

В случай на съдебен спор това е първото обстоятелство, което подлежи на доказване.

Не съществува регистър или документ, който посочва кога един комплекс е от затворен тип.

Критерии за комплекс с контролиран достъп

Критериите, които практиката приема, за да е налице жилищен комплекс от затворен тип, за:

1/ наличие на най-малко 4 самостоятелни обекта в режим на етажна собственост (ако са по-малко от 4, не се прилага ЗУЕС);

2/ наличие на други обекти, които да дават възможност на собствениците и обитателите за усамотение и отдих, като например сгради, съоръжения, площадки, градини, развлекателни кътове, басейни и други;

3/ контролиран достъп за външни лица както до жилищните площи, така и до останалите обекти в комплекса.

На тази основа могат да се изведат следните положения:

Правната уредба на управлението на жилищен комплекс от „затворен тип“ е специална по отношение на останалите норми в закона.
Необходимо е в комплекса да има поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна собственост. Определение № 107 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. 6102/2015 г. на І г. о., ГК „етажната собственост възниква в сграда, в която отделните самостоятелни обекти са собственост на различни лица“.
Без значение е дали в имота е изградена една или повече сгради
Съществен за режима на сградата е ограниченият достъп на външни лица
Съществено е възможността отделни собственици на обекти да ползват общи елементи в сградата;
Жилищен комплекс от „затворен тип“ няколко отделни и самостоятелни постройки, притежавани в изключителна от различни лица.

Законът ще се приложи, в случай че построеното е включено в комплекс от затворен тип.

В общия урегулиран поземлен имот има сгради на етажна собственост, с четири самостоятелни обекта, собственост на различни лица

Съдебната практика приема също, че не е жилищен комплекс от затворен тип, ако е налице единствена сграда, около която е извършено озеленяване

Такъв комплекс не е налице, дори и да има видео или физическа охрана, поставени електронни чип системи за достъп до вътрешността й.

Всички изисквания, посочени в законовата дефиниция в § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС за т. нар. „жилищен комплекс от затворен тип“, следва да са кумулативно налице, за да е приложим особеният режим на управление по чл. 2 ЗУЕС.

Наличието на подземен паркинг, генератор за аварийно електрозахранване и обща тераса също не води до извод за комплекс от затворен тип.

Същото важи и за озеленяването и поддържането на дървесна растителност, създаването на места за отдих и забавление на живущите.

Във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали конкретната сграда е част от комплекс от затворен тип.

В случай, че са налице всички елементи поддръжка, управление на общите части може да се уговори с договор.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

28.12.2021/by lawyer