www.lawyer-bulgaria.bg

Делба на наследство пред съд

В последните няколко години  особено актуален стана въпроса за съдебна делба на наследство пред съд

Често към нас като адвокат за делба се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти.

Законът за наследството допуска възможност няколко души да бъдат наследници с право на собственост по отношение на вещ.

ДЕЛБА пред РАЙОНЕН СЪДСъдебна делба на наследство

Когато се открие наследството (т.е. след смъртта на наследодателя) и има само един наследник – цялото наследство преминава към него.

В първото заседание по делото, всеки сънаследник може да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти

Всеки съделител може да възрази против правото на някой от сънаследник да участва в делбата, против размера на неговия дял и включване в наследствената маса на имот.

В делото делба е допустимо разглеждането на други преюдициални въпроси – оспорване завещания, искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, произход и др.

Съгласно закона за наследството, всеки един от наследниците може да поиска винаги делба на наследството, с която имуществената общност да бъде прекратена.

С решаването на всички необходимо въпроси, приключва първата фаза на производството по съдебна делба с решение по допускане на делбата, съгласно чл. 344 ГПК.

Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н).

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Прекратяване на съсобственост са :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните.

Вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – градска част най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – курортни зони – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – вилни зони – най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – села – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството

Не се допуска разделяне на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти.

Б/ Съдебната делба при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При съдебен развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост;
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.

Във всички изброени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследствени имоти,

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Съдебна делба наследство – особености

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във втората фаза, в първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Това е крайният момент за предявяването им в делбеното производство, като сметките трябва да бъдат ясно определени по основание и размер, заедно с доказателствата.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи.

Имотът се оценява винаги по действителната му стойност. Когато уравняването на дяловете е парично, то трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

Съгласно закона съдебен иск за

  1. делба и вещни права върху недвижим имот,
  2. делба на съсобствен недвижим имот, за граници
  3. защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред Районен съд

По заключение на вещо лице и при спазване на разпоредбите на закона за наследството (напр. чл. 69, ал. 2 ЗНасл.: „Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото е възможно.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан

В същото време законът определя, че съдебен иск за делба на наследство, унищожаване завещания, делба на наследство се предявява по местонахождение на имота.

За допълнителна информация и справки, обърнете се на телефон 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Кога може да се пристъпи към съдебна делба наследствен имот ?

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ чрез договор.

Пред кой орган следва да се поиска съдебна делба на имот ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, като избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

Колко време трае съдебната делба ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите. Обичайно двете фази на делбата приключват в рамките на няколко месеца.

Какво представлява първата фаза на делбата ?

Първата фаза завършва със съдебно решение за допускане на делба. Съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и каква е частта на всеки съделител. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва втората фаза на делбения процес

Какво предстои във втората фаза на делбата ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота. Съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В това заседание могат да бъдат отправени претенции за обезщетение , в случай, че някой от съсобствениците е ползвал съсобствения имот лично и е лишил останалите от ползите от имота / обезщетение по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността/. В първото открито съдебно заседание от фазата на извършване на делбата сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза

Как се дели неподеляем имот - жилище в съдебна делба ?

Когато предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител, който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище. Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок паричното уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Съдебната спогодба по дела

Много са примерите, в които съдебните спорове могат да бъдат прекратени след споразумение между страните

Сключването на Споразумение по делото слага край на съдебния спор чрез „съдебна спогодба”.

В много от случаите, сключване на съдебна спогодба има своите безспорни предимства. Затова с оглед на тези факти, следва да изясним нейната същност.

Съдебната спогодба включва съгласието на страните да считат за действително едно правно положение, което може да се различава от фактите.

Съдебната спогодба съдържа и волята на страните да приемат занапред да се съобразяват именно с прогласеното от тях правно положение.Съдебната спогодба по дела

Особености на съдебната спогодба пред съд

Като производство съдебната спогодба и подготовката на съдебно Споразумение представлява отклонение от типичния завършек по граждански дела.

Голяма част от граждански и търговски дела приключват със съдебно решение по съществото на спора. При съдебната спогодба обаче спорът се решава по взаимно съгласие на страните.

Съдебната спогодба представлява договор между страните по висящо дело, с който те:

  • уреждат изцяло или отчасти съдебния спор и
  • слагат край на производството в рамките на постигнатото споразумение.

Най-често спорът се урежда с взаимни отстъпки. Няма пречка обаче и едната страна изцяло да отстъпи.

Отстъпката при преговорите е средство, а не цел на съдебната спогодба.

Отстъпката е частичен отказ от първоначално твърдение на страната. Може да представлява частичен отказ от право или частично поемане на задължение.

Сключването на съдебна спогодба трябва да бъде удостоверено в съдебния протокол, който се подписва не само от съдията и секретаря, но и от страните по делото. Спазването на формата е условие за валидност. Съдебната спогодба може да се сключи само в съдебно заседание.

Необходимо е изрично пълномощно, ако съдебната спогодба се сключва чрез пълномощник.

Страните могат изцяло извънсъдебно да се споразумеят и ищецът на това основание може да оттегли/да се откаже от исковете. Тогава обаче няма да е налице съдебна спогодба, страните няма да се ползват от нейните предимства.Съдебната спогодба по дела

Правни последици от сключването на съдебна спогодба 

Самото правно действие на сключената съдебната спогодба се изразява в следното :

  • установява се съществуващият спор между страните;
  • приемат се стъпки за уреждане на правния спор между тях чрез отстъпки;
  • приемане на поведение в съответствие с установеното със спогодбата правно положение.

Съдебната спогодба може да има и действие, изразяващо се в прехвърляне на права, включително и вещни такива, между спорещите страни.

Ако съдебната спогодба обхваща целия правен спор, производството следва да се прекрати. Ако обаче с постигнатото споразумение съдебният спор е уреден само отчасти, за неуредената част съдебното производство продължава.

Оспорване на частен документ 

Когато се оспорва истинността на частен документ, се иска да се опровергае формалната му доказателствена сила, като се стигне до оспорване на частен документ.

От това ще се установи, че авторът му е друг, т.е. че документът е неавтентичен.

Оспорването на подписа на документ става в хода на производство, в рамките на съдебният процес.

За това самостоятелно производство и оспорване по делото трябва да е представен частен документ.

Насрещната страна следва да твърди, че подписът  й не е нейн, както и че е на друг автор.

В този случай, ако страната, която го е представила, иска да се ползва от него, съдът трябва да направи проверка на автентичността.Оспорване на частен документ 

Оспорване на частен документ в гражданския процес

За да бъдат разгледани различните хипотези на оспорването на частен документ, трябва първо да се обсъдят понятията „автентичност”, „вярност” и „истинност” на частния документ.

Автентичността на един документ означава, че в него действително е материализирано изявление на лицето, което е посочено като автор.

Един документ е неавтентичен, когато е съставен от лице, различно от посоченото като автор, или когато текстът преди подписа на автора е подправен.

Вярност на документа означава, че изявлението, отговаря на действителното положение.

Такова качество могат да имат само свидетелстващите документи, тъй като те съдържат изявление за знание на определени факти.

Неверен документ е този свидетелстващ документ, който удостоверява факти, които не отговарят на истината.

Истинността на документа е легален термин и означава, че той има обвързваща съда доказателствена сила.

Неистински частен документ е този, чиято доказателствена сила относно авторството му е опровергана чрез оборване на презумпцията по чл. 180 ГПК.

В резултат от установяване на неистинността на документа съдът не е длъжен да приеме за автор посоченото лице.

Същият ефект има и установяването на неавтентичност, поради което може да се приеме, че при частния документ качествата „неавтентичен” и „неистински” съвпадат.

Производство по оспорване на частен документОспорване на частен документ 

Понятията оспорване на авторство, оспорване на истинността, установяване #неавтентичност или неистинност на частен документ са еднозначни.

Това означава, че документът е подписан от лице, различно от неговия автор.

В хода на процеса страните могат да оспорват всяко едно от трите елемента на частния документ

Това се случва в производство по различен ред и с различни последици.

В хода на процеса няма ограничения на доказването при проверка автентичността се извършва от съда чрез доказателствени средства.

Целта е да се установи дали частният документ е подписан от посоченото като автор лице, в който случай съдът ще бъде обвързан от формалната #доказателствена сила по чл. 180 ГПК.

Особености на производство по оспорване

В случай, че се признае за неавтентичен, той ще бъде изключен от #доказателствата и ще бъде пратен на прокурор за преценка дали е налице престъпление по подправка.

Прокуратурата ще проверява също дали съставянето на този представен по делото документи съставлява престъпление.

По въпроса за истинността на частния документ съдът се произнася с нарочно определение или направо в решението.

Това определение не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274 ГПК, а се обжалва заедно със Съдебното решение по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи, притежават формална доказателствена сила.

Те съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице.

Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила.

В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документ.

Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице.Оспорване на частен документ 

Доказателствената тежест за опровергаване на верността на твърдяно обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление.

В случай, че ответникът оспори истинността на частен документ, той оспорва доказателствена сила, че не е автор на изявлението.

Ако обаче се установи неавтентичност, съдът ще бъде освободен от обвързващата го доказателствената сила и документът ще бъде изключен от доказателствата като неистински.

ВАЖНО:  При следване общите правила на доказването (чл. 154, ал.1 ГПК), ищецът ще трябва да докаже автентичността на подписа.

Чл. 193 ал. 3, изр. 1 ГПК обаче размества доказателствената тежест и я възлага на страната, която оспорва документа.

Когато предмет на доказване пред съд са факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, доказването е главно.

В случай, че имате въпроси относно съдебни книжа, гражданско или търговско дело или съдебни документи, най-добре е да се обърнете към адвокат, с опит в съдебните дела.

В случай, че сте получили молба или призовка за явяване пред съд, следва незабавно да се консултирате с адвокат за Вашите права.

Само така ще вземете и необходимите мерки, който трябва да предприемете за защита на интересите Ви.