www.lawyer-bulgaria.bg

Признаване на чуждестранни присъди

Правната материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на чуждестранни присъди.

Европейската конвенция за международно признаване на присъди е ратифицирана от българския Парламент – 28.01.2004 г.

Основната цел на Европейската конвенция за международно признаване на присъди е

– за еднаквото прилагане на правилото non bis in idem;

-за признаване и изпълнение;

– за вземане под внимание на съдебни решения по наказателни дела, издадени в държавите-членки на Съвета на Европа.

Изискванията на Конвенцията са следните : Признаване на чуждестранни присъди

Съгласно ЕКМПП всяка договаряща държава предприема законодателни мерки, за да бъде взето под внимание от съда при постановяването на решения.

А/ всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в съдебен процес, с оглед прибавяне към тази присъда на последиците, произтичащи от нейното законодателство.

Б/ ЕКМПП определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание.

Тук следва да се вземат в предвид и случаите за спазване принципът на равностойност на присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на Европа.

Правилното прилагане на принципа за равностойност и необходимостта да се гарантира, че правните последици на чуждестранните присъди са системно равностойни на местните.

Успоредно с това е прието Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г. за  присъдите, постановени в Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства.

Рамково Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г. цели присъдите, постановени в държави-членки, се ползват с еднакви последици.

Чрез него се утвърждава взаимното доверие в наказателните закони и съдебните решения в европейското пространство на правосъдие и се насърчава съдебна култура

По делото за признаване на чуждестранни присъди, предишни присъди, постановени в държава-членка, трябва да се вземат предвид при новообразувани наказателни производства.

Рамковото Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г е транспонирано от българската държава чрез правилото на чл.8, ал.2 от НК

Съгласно това за Съдебно Решение,  за което има влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК

Във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България и получаване на присъда, постановена от друга държава членка, са равностойни.

Това се прилага независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право.

Така се въвежда водещият принцип за равностойност на чуждестранните и националните присъди. Относно приложението на чл.8, ал.2 от НК съществува противоречива практика на българските наказателни съдилища.                           

Признаване на чуждестранни присъдиПризнаване на чуждестранни присъди

В международните актове се прави разлика между

  • признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и
  • вземане предвид на последиците от такава присъда.

Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в ЕКМПП

За държавите членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена по-сложна процедура.

Зачитането на международните последици на предишни присъди е уредно в друга част от Конвенцията

За държавите членки на ЕС се прилага друго Рамково решение 2008/675/ПВР, без специална процедура.

Различните режими се базират на принципа, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата.

В този случай предишното осъждане е вторична нейна правна последица, която се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство.

Крайната цел на признаване на чуждестранна присъда в процедурата по чл.463 и сл. от НПК е нейното изпълнение.

Тази процедура е необходима само когато трябва да се изпълни чуждестранна присъда

В производството по признаване на чуждестранни присъди не следва да се вземат предвид другите нейни правни последици, предвидени в националното законодателство.

Действие на Рамково Решение 2008/675 Признаване на чуждестранни присъди

Целта е да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на присъда от съда на всяка държава.

В законодателство, предвиждащо отнемане на придобито от престъпна дейност имущество от присъдите на наказателните съдилища за изрично посочените конкретните престъпления.

Тези последици не са елемент от присъдата, а са вторични, затова по изложените по-горе съображения трябва да се зачетат директно от гражданските съдилища в производството по съответните закони.

При престъпната дейност с незаконно придобито имущество, извършена в чужбина, с  постановена присъда в държава-членка на ЕС, съдилища са длъжни да вземат предвид  същата.

Основната цел е равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско пространство на правосъдие.

Това производство касае изпълнението на присъда, а не вземането й по смисъла на чл.8, ал.2 от НК

За него не се изисква специална процедура в съдилищата.

Събиране навло за превоз

В съвременния товарооборот често се стига до съдебни дела за събиране навло за превоз.

За съжаление не са редки случаите, в които товародателят да „забрави“ да плати товар или дължимо навло към превозвач.

Задължително в този случай следва да са налице документи като фактура, товарителница за транспортна услуга, писмена кореспонденция, застраховка.

Събирането на навло за превоз е процедура, която се извършва при наличие на валидно правоотношение и договор за извършен превоз на товари.

 Съществени елементи на иск за събиране на навло са

  1. фактура за разход на транспортната услуга към товародателя,
  2. валидна ЧМР-товарителница и
  3. Писмени доказателства за извършен превоз без забележки и коментар върху документа за доставка на стоката.

При събиране на влошки за превоз е необходимо да има писмена кореспонденция за поръчка – възлагане на превоза на стоки и указания към превозвача, ако става дума за превоз на специални товари по ЧМР Конвенция

 Товарителницата, съдържа предвидените в чл.6 от Конвенцията CMR за дата на приемане на стоката за превоз и уговорен срок за извършване на превоза.

Голяма част от тези случаи, касаят изпълнението на валиден договор за превоз съгласно Заявка за автомобилен превоз на товар.

По тази Заявка Превозвачът следва да е изпълнил задълженията си за превоз, а товародателят да не е заплатил навлото.Събиране навло за превоз

Елементи на иска за събиране на навло

Съществени елементи на иск за събиране на навло са :

  1. Наличието на валидно правоотношение и Договор за извършен превоз на товари;
  2. Фактура за разход на транспортната услуга към товародателя;
  3. Валидна ЧМР-товарителница и доказателства за извършен превоз без забележки и коментар;
  4. Писмена кореспонденция за Поръчка – възлагане превоз на стоки;
  5. Указания към Превозвач, ако се касае за превоз на специални товари по #ЧМР Конвенция;

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на Договора за превоз на стоки и товари

Единственото изискване е той да не противоречи на норми на закона и на добрите нрави.

Автономията на волята и свободата на договарянето, включително при постигането на клауза за неустойка

Тези претенции не са неограничени и следва във всички случаи да се подчиняват на добрите нрави. 

Товародателят отговаря за заплащане на навло

Превозвачът отговаря и за неустойка,  ако такава е била уговорена.

ЧМР Конвенцията е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, в сила от 19 май 1956 г., а за България – от януари 1978 г..

При приемане на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери съответствието на данните в товарителницата

Тук той следва да провери броя на пакети и кашони, маркировка и номер.

При извършване на международен автомобилен превоз на стоки се прилагат разпоредбите на ЧМР Конвенцията.

При извършване на международен превоз на стоки, платежите се извършват според условията, посочени в договора.

В случай че не е посочено друго в договора за превоз, платежите се извършват след приключване на превоза.

Отговорността на товародателя обхваща стойността на транспортната услуга, доказана със съответните писмени документи.

Превозвачът или Спедиторът могат да претендират и за неустойка, ако така е изрично уговорена в Договора за превоз.

Според ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС обстоятелството, че неустойката  е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, не води априори до нейната нищожност Събиране навло за превоз

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

А/ естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

Б/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека;

В/ съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.

Договорът за превоз възниква при възложено по силата на заявка-договор за автомобилен превоз извършването на спедиция и международен автомобилен превоз на товари  срещу уговорено възнаграждение.

В практиката си, ВКС приема, че договорът за превоз е реален и се счита за сключен с предаване на товара. 

Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач. За целта е нужно да се обърне към адвокат

Превозвач изплатил обезщетение, съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за главница, лихви и разноски

Този иск може да насочи към превозвач/и,  участвали в изпълнението на превозния договор, с оглед вина за причинената щета.

За допълни въпроси, обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или E-mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Приложимо право при развод

В случай на валидно сключен граждански брак, най-същественият въпрос при раздяла е кое е приложимо право при развод.

Правните въпроси с международен елемент са обичайно сложни и тяхното решаване предполага съобразяването и познаването на широка нормативна уредба

Тази уредба касае както вътрешноправните източници, така и международноправните източници в това число и Регламенти на ЕС,

Тези актове имат задължително за правоприлагащите органи след 2007г. и имащо примат пред разпоредбите на КМЧП по силата на Договори за присъединяване към ЕС.

Законът изрично урежда въпроса, че гражданския брак между български гражданин може да е сключен в чужбина.

Същевременно е възможно да бъде сключен и смесен брак между български гражданин и чужд гражданин в чужбина.Приложимо право при развод

В този случай е желателно актът за брак да се представи пред съответната община в България, за да бъде бракът признат и в България.

Приложимо право при съпрузи с различна националност ?

В този конкретен случай, много съществен е въпросът към момент се счита, че за настъпили правните последици от сключването на брака в България:

А/ дали това е моментът на неговото сключване или това е моментът на регистрацията на този брак в общинската служба в Република България.

Този въпрос е от съществено значение най-вече с оглед имуществените отношения между брачните партньори.

Естествено този въпрос засяга най-вече имуществените отношения между страните и по-конкретно претенции за общи недвижими имоти и придобити права

Затова за да се разреши въпросът за #собствеността по отношение на  имот, следва да се отговори на въпрос от кой момент в отношенията между съпрузите, бракът произвежда действие

А/ дали това е датата на сключването му ? или

Б/ датата на регистрацията му в общинската служба на съответното населено място в Република България ?

Естествено, отговорът на въпрос е, че най-важна е датата на сключването на самия брак.

Тази дата има определящо значение за уреждане на имуществените отношения на страните

Докато при датата на в общинската служба на съответното населено място в Република България има оповестително действие.Приложимо право при развод

Правните последици от сключването на брака, макар и сключен в чужбина, настъпват към датата на сключването му

Неправилно е да се счита, че това е датата на регистрацията в в общинската служба в Република България.

Кое е приложимото право?

За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се прецени къде е обичайното местопребиваване на двамата съпрузи.

По въпроса за брачни производства, следва да се има предвид текста на чл. 79 и 82 от КМЧП, уреждащи въпросите с приложимото право при лични и имуществени отношения между съпрузите за развод.

Отделно следва да се има и задължителното пряко действие на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

  • развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Съгласно чл. 82, ал. 2, разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

Това място ще определи и приложимо при разрешаване на имуществени спорове. Затова приложимото право за делба на имущество придобито по време на брака, следва да се решава от тяхното обичайно местопребиваване.

Обща международна компетентност на българските съдилища е налице, когато:

  • Ответникът има обичайно местопребиваване (domicile), седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в РБ;
  • Ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в РБ;

По силата на Кодекса на международното частно право, българските съдилища са компетентни, ако поне един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.

А ако дори не може да се даде категоричен отговор и на този въпрос, следва да бъде определена държавата, имаща най-тясна връзка за двете страни.

Затова много често ако двамата съпрузи са с различно гражданство се прилага правото на страната по тяхно обичайно местопребиваване или това на държавата, в която са в най-тясна връзка.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg.