www.lawyer-bulgaria.bg

Делба на имот фактическо съжителство

Съгласно Закона за собствеността правото на собственост може да принадлежи на две лица, придобит по време на брак, което налага нуждата от делба на имот фактическо съжителство.

Имате спор за съсобствен имот?

Не позволявайте на съдебния процес да ви затрупа. Намерете опитен адвокат, който може да ви помогне да се ориентирате в процеса на съдебна делба пред районния съд.

Нашият екип е специализиран в успешни делби на имущество, като гарантира, че интересите ви са защитени и правата ви са спазени.

С нашите експертни напътствия можете да бъдете спокойни, знаейки, че вашият случай е в умели ръце. Не позволявайте на спора за съсобственост да ви възпрепятства.

Свържете се с нас още днес и открийте как можем да ви помогнем да постигнете благоприятен изход във вашия случай.

Доверете ни се, че ще се борим за вашите права и ще постигнем резултатите, които заслужавате.

Съгласно Закона за собствеността правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държава, общини и юридически лица.

Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица. Попадането в отношения по общото притежание на един или повече имоти може и често води до влошаване на личните взаимоотношения.

До тук се стига поради взаимната обвързаност на лицата при управлението на общото имущество. Решение на този проблем дава делбата, чиято цел е всеки съсобственик да получи реален дял от имота/имотите.

Делбата, бива два вида:  Доброволна делба и Съдебна делбаДелба на имот фактическо съжителство

Всеки един от двата вида е свързан с много изисквания и хлъзгави моменти, които в не редки случаи водят до загуба на парични средства и време.

За да не попадате в такава ситуация, се уверете, че сте избегнали рисковите моменти и сте осигурили всички предпоставки за успешното протичане на производството.

Съсобствеността може да бъде прекратена по няколко начина:

А/ когато съсобственикът се откаже от своето право върху притежаваната от него идеална част.

Б/чрез прехвърляне на притежаваната идеална част. Прехвърлянето може да се направи в полза на другия съсобственик и така той да придобие целия имот.

Ако идеална част се продава /покупко-продажба на трето лице/, продавачът трябва първо да предложи на другия съсобственик да я изкупи при същите условия, които би предложил на третото лице.

Особености на придобиване на идеални части

В случай, че имотът е закупен от лице което има сключен брак, в акта за собственост се вписват имената на този който го е придобил

Въпреки това имотът е  собственост и на двамата съпрузи. Всеки един от тях е собственик на съответна идеална част.

Важно е да знаете, че частите на съсобственици винаги се считат за равни, освен ако изрично не е посочено друго в документа за собственост.

За имот, придобит от фактическо съжителство съсобственикът участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си.

Законът сочи, че той може “да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение.

За ползване на обща вещ от съсобственик, получена при съсобственост , ползващия съсобственик дължи обезщетение на другият от писмено поискване.

ВАЖНО: Съсобственик на имот, придобит от фактическо съжителство, може да продаде своята част от имота на трето лице, пред нотариус.

За тази цел следва да представи писмени доказателства, че е предложил на другият съсобственик да изкупи частта му при същите условия.Делба на имот фактическо съжителство

Съдебна процедура по делба на съсобствени имот

Целта на първата фаза е съдът да установи наличието на съсобственост, кои са лицата, притежаващи идеална част от общото имущество и размера на техните дялове.

За да се установи това, се проверява как са придобити имотите, дали реално са собственост на съделителите и кой какъв дял е получил от тях, съобразно основанието за собственост.

Когато се дели наследство, се установява дали наследодателят е собственик, кои са неговите наследници и кой какъв наследствен дял притежава с оглед приложимия закон към датата на смъртта.

В тази част на делбата могат да бъдат предявени допълнително искове

С тези искове могат да бъдат оспорени произхода на някой от съделителите, осиновявания, действителност на завещания или истинността на писмени доказателства.

Могат да бъдат включни и искания за намаляване на разпореждания, направени чрез дарения и/или завещания.

Може да се иска някой имот да бъде изключен от делбата

Всеки съсобственик може да поиска да бъдат включени и други имоти.

В случай, че съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Законът дава решение на проблема със съсобственост между съсобствениците.

Съгласно закона всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта”.

Изрично е записано, че разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.

Искът за делба не се погасява с давност

В съдебната практика и в житейският ред са познати два вида делби за разделянето на имот, придобит съвместно от двамата при условията на фактическото съжителство. Това са доброволна и съдебна делба.

Доброволна делба може да се проведе, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове.  В този случай недвижимият имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно.

Но може да се състои и ако имот не може да се раздели на реални дялове, а съделителите са повече.

Делба на имот фактическо съжителствоПри нея всеки от съсобствениците може да иска своя дял в натура – в случая реална част от имота. Ако имотът е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари.

Законът казва, че ако имотът не може да се раздели, то тогава той следва да се изнесе и на публична продан, за уравнение на дела в пари.

Съделител на имот, придобит съвместно от фактическо съжителство може да участва в наддаването при публична продан.

Доброволната делба ще бъде нищожна, в случай че не участва съсобственик.

ВАЖНО: Не винаги може да се извърши делба. Такава не може да има по отношение на имот, притежаван от съпрузи в режим на имуществена общност, докато трае бракът.

При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици, в противен случай същата е недействителна.

Допълнителни въпроси на + 359 897 90 43 91 или изпратите мейл на office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява делбата ?

Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица. Попадането в отношения по общото притежание на един или повече имоти. Когато, обаче, не може да се стигне до общо съгласие, единствен вариант остава разделянето на имуществото по съдебен ред.

Какви видове делба са налице ?

Делбата на имот може да бъде доброволна или съдебна, в зависимост от това дали съсобствениците могат или не могат да постигнат съгласие за разделянето му. Независимо каква тя представлява способ за прекратяване на съсобствеността. При нея всеки следва да получи изключителна собственост върху част от общото имущество.

Кога делбата е невъзможна ?

Съществуват случаи, в които делбата е невъзможна. Затова не винаги може да се извърши делба. Такава не може да има по отношение на имот, притежаван от съпрузи в режим на имуществена общност

Кога делбата е оспорима и нищожна ?

Няколко са случаите, в които делбата е нищожна. В случай, че не участват всички съсобственици, така извършената делба ще е нищожна. Ако някой от съделителите /това са лицата, които участват в делбата/ не получи нито имот, нито уравнение, делбата се приема за недействителна и не поражда ефект.

Какво е Доброволна делба ?

Доброволната делба се извършва под формата на договор, който се сключва между съсобствениците. С него те постига съгласие за това кой какъв имот или уравняване ще получи. Както се посочи вече, ако някой от съсобствениците не получава нищо, делбата ще е недействителна и съсобствеността няма да се прекрати.

Какво представлява Съдебната делба ?

В случай че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за подялбата на имуществото, за всеки един от тях съществува възможност да образува дело пред съда за „принудително“ му разделяне.

Оспорване на припознаване на дете

При акт на припознаване на дете, не се изисква съгласието на другия родител, но в такива случай понякога се стига и до оспорване на припознаване на дете.

 За припознаване на дете  не се изисква и съгласието на детето.

При извършеване на процедура по припознаване на дете същото се осъществява:

А/ лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние

Б/ С декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.

Заявлението за припознаване на дете може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.  Поради тази причина законът предоставя възможност за оспорване на извършеното припознаване.  

В този случай лицата, които имат право на оспорване на припознаването са следните: Оспорване на припознаване на дете

1. другият родител;
2. детето, ако е навършило четиринадесет години;

3. представител на Дирекция “Социално подпомагане”; 

4. всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете;

5. от прокурор, когато е налице обществен интерес. 

Семейния Кодекс  урежда припознаването като административно производство. Съгласно чл. 65, ал. 1 СК то се развива пред административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК – длъжностно лице по гражданско състояние.

Регламентирана е процедурата и формата на извършването и отразяването му /чл. 64 – чл. 66, ал. 1 СК, чл. 49 ЗГР/.

Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.

Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.

Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Д

Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

 Оспорване на припознаването е административен и съдебен. 

 Семейният кодекс предоставя и правни способи за оспорване на припознаването

Вписването на припознаването  в акта за раждане се извършва след осъществяване на преценка от административния орган, че са налице предпоставките съгласно СК. Компетентността за това му е предоставена със закон – чл. 66, ал. 1 СК.

По съществото си, вписването представлява волеизявление, с което се признава факт с правно значение, а именно, че припознаващият е родител на припознатото лице. С отразяването на това обстоятелство по реда на чл. 49 ЗГР в акта за раждане, то има доказателствена сила до установяване на неистинността му.

Вписването от длъжностно лице по гражданско състояние на декларирано припознаване в акт за раждане, има всички белези на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. А от ДР на ЗА и съответно представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, подлежащ на обжалване пред компетентния Административен съд.

 Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

 Оспорване по административен ред то се извършва от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете.Оспорване на припознаване на дете

Законът допуска това да стане в предвиденият тримесечен срок от съобщение за извършеното припознаване.

Оспорването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

 Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция “Социално подпомагане”, ако това е в интерес на детето. 

 ВАЖНО!!! Ако припознаването не бъде оспорено в посочения срок, то се вписва в акта за раждане. 

 В случай че припознаването бъде оспорено, припознаващият може да предяви иск за установяване на произход.

Недопустимост на оспорване на припознаването 

 Законът предвижда особена хипотеза на недопустимост на оспорване на припознаването от страна на другия родител. Първото условие е припознаването да е извършено преди да е съставен акт за раждане на детето.

Второто условие е другият родител да е заявил пред длъжностното лице по гражданското състояние лично или чрез управителя на лечебното заведение, в което детето е родено, че няма да оспорва припознаването.

В този случай припозналият се вписва в акта за раждане веднага, а последващо оспорване от страна на другия родител не е възможно. 

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg