Признаване чуждестранни съдебни решения

Съдебната практика по някой дела все по-често налага нуждата от признаване чуждестранни съдебни решения.Признаване чуждестранни съдебни решения

Това действия представлява съдебно производство по въвеждане на едно чуждестранно решения в съдебната система на страната.

Това се налага за актове, които са постановени от чуждестранни съдилища и нямат пряко действие в Република България.

Ако Съдебно решение, постановено в държава извън Европейския съюз, следва да бъде признато, се извършва признаване, допускане изпълнението  от Кодекс на международното частно право.

Именно затова в своята дейност Европейският съюз и Съвета на Европа приеха Регламенти имащи ранг на закони, уреждащи детайлно тази материя.

Правна регламентация на признаване на чуждестранни решенияПризнаване чуждестранни съдебни решения

Законът не съдържа детайлно описание и достатъчно разпоредби касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави в ЕС

В правната наука следва да се прилага не само уредбата на чл. 621 и сл ГПК, но и Регламенти на ЕС.

С въвеждането на Регламентите и Директивите на ЕС се налага приложението на единни норми, които всички държави-членки на ЕС прилагат.

Законът предвижда ред, при който едно съдебно решение постановено в държава членка, следва да бъде признато и допуснато за изпълнение на територията на Република България.

Това касае разбира се приложението на Регламенти и Директиви на ЕС относно въвеждането на чуждестранни съдебни решения.

Признаване на чуждестранни решения извън ЕС

След като има създаден ред за признаване на чуждестранни Съдебни решения, възниква въпроса за признаване на чуждестранни решения извън ЕС.

По този ред се допуска изпълнението и на съдебните спогодби, както и на чуждестранните официални документи, които удостоверяват вземане, изпълняемо в държавата, в която е издаден документът.Признаване чуждестранни съдебни решения

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения

В КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (извън ЕС).

По отношение на тези актове в българският закон е определена съдебната процедура по признаване на тези чуждестранни съдебни решения.

Важно По разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по признаване и допускане за изпълнение не може и не следва да навлиза в разглеждане на спора по същество.

Респ. налице е конкретен ред за допускане за изпълнение в Република България на тези съдебни решения.

ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на РЕШЕНИЯ

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС следва да е по различна процедура и ред, а именно реда, определен в КМЧП.

В част Четвърта, глава 12, членове от 117 до 124 на КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България.

Съгласно чл. 117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението са следните:

– Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:

-чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;

-на ответника е бил връчен препис от исковата молба

-страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;

-ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;

-ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съдобразуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;

-признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

#Екзекватура, #Съдебнаекзекватура, #Признаванеразвод, #Екзекватура, #КМЧП, #чуждестранносъдебнорешение, #Решениеразвод, #изпълнение

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява признаване на Решение ?

След присъединяването на Република България към ЕС по отношение на признаването и допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС се прилага правото на ЕС и създадените в ГПК норми.

Каква е процедурата по признаване ?

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС следва да е по различна процедура и ред, а именно реда, определен в КМЧП. В част Четвърта, глава 12, членове от 117 до 124 на КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България.

Какви са условията за признаване на решение ?

Съгласно част четвърта на КМЧП условията въведени в чл. 117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението са следните: 1.Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 2. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 3. На ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 4. Между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 5. Между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 6. Признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Какво се случва в производството по екзекватура ?

Съгласно чл. 118 – Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд. За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд. Към молбата се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила.

За какво следва да се внимава при екзекватура ?

Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Длъжникът може да направи възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на чуждестранното решение. Длъжникът не може да прави възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелствата по ал. 2, след като решението за допускане на изпълнението е влязло в сила.

Особености на екзекватурата пред съд ?

Пред съда следва да се представи заверено от Министерство на външните работи на Република България решение, да е видно, че същото е влязло в сила – посредством изрично отбелязване или удостоверение, издадено от съответния съд. След преценка на условията по чл. 117 КМЧП и проверка дали не противоречи на българския обществен ред съдът се произнася като признава или не – на осн. чл. 117 КМЧ съответното съдебно решение и допуска или не неговото изпълнение на територията на РБ. Важно е да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по екзекватура не навлиза в разглеждане съществото на спора

Oспорване на съдебна експертиза

Чести са случаите в съдебните зали по време на съдебно заседание, когато се стига до оспорване на съдебна експертиза.

За изясняване на въпроси по делото, са необходими специални знания съдът назначава и съдебна експертиза.

Съгласно изискването на закона съдебна експертиза по делото за събиране на доказателства се назначава по искане на страната или служебно.

Насрочване на съдебна експертизаOспорване на съдебна експертиза

Съдебна експертиза се назначава, когато за изследване на даден въпрос са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага /чл.157, ал.1 ГПК/.

Съдът иска съдействие от страна на вещо лице във връзка с изясняване на конкретни въпроси от значение за решаване на правния спор.

Тази експертиза се нарича първоначална експертиза.

Когато вещото лице не е успяло достатъчно ясно, пълно и точно да отговори на въпросите, които са му поставени, се назначава допълнителна експертиза. 

В тези случай от експерта се иска да отговори на допълнителни, уточняващи, детайлизиращи вече даденото първоначално заключение въпроси.

Повторна експертиза се възлага, когато даденото заключение е оспорено от страните в производството, когато същото е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност. 

Повторна експертиза се възлага на експерт в същата научна област.

За разлика от свидетелите, които изнасят пред съда само факти, вещите лица дават освен сведения, и изводи относно фактите по делото – т.е. те консултират съда.

Съдът е длъжен да назначи вещо лице, когато за изясняването на определени въпроси са необходими специални знания в съответната област.

Съдът има право да възложи задачата и на вещо лице, което не е включено в списъка.

Когато вещото лице се назначава служебно, разноските за експертизата се поемат от страните или от страната, която експертизата ползва.

Съдът не може да откаже да допусне това доказателствено средство с мотива, че разполага със съответните специални знания.

В определението, с което съдът допуска и назначава експерта се посочват: предмет, задача, материали и цел на експертизата.

Какво представлява съдебната експертиза ?Oспорване на съдебна експертиза

Експертизата представлява способ за събиране на доказателства, използван широко в съдебната и извънсъдебната дейност на съдилищата

Тази дейност цели изясняване на някои обстоятелства и въпроси, необходими специални знания от областта на науката, изкуството и техниката.

Легална дефиниция на „експертиза“ се съдържа в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 29 юни 2015 г.

Тези способности на вещите лица са свързани с изясняването на определени обстоятелства, с които знания и умения съдът не разполага.

Правомощия на вещото лице по делото 

Вещото лице не може да бъде

А/роднина на страна по права линия,

Б/съпруг,

В/роднина по съребрена линия до ІV степен вкл.,

Г/роднина по сватовство до І степен

Д/лице, заинтересувано от изхода на делото.

В случай, че бъде назначено такова вещо лице, то следва да бъде отстранено и заменено с друг експерт в същата област, разполагащ с правоспособност.

Вещото лице има свободен достъп и може да прави справки по делото, по което е назначено.

Вещото лице има право да извършва огледи и получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, прокуратурата  и др.

Разноските за събирането на доказателства, чрез назначена експертиза се понасят от страната, която ги е поискала.

Това правило търпи изключение в случаите, когато отсрещната страна няма въпроси.

При нужда да бъде установен факт, съдът служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежест на доказването.

Действия по оспорване на съдебна експертиза

Oспорване на съдебна експертиза се допуска след като се изслуша  заключението в експертизата на вещото лице. Съдебната практика сочи няколко основни акцента при оспорване на заключението на вещото лице

Най-честата причина за оспорване е некомпетентност на вещото лице.

Друга причина е липса на ясни отговори на поставените в съдебно заседание въпроси. Oспорване на съдебна експертиза

Следва да бъде извършена проверка относно легитимността на вещото лице и регистрацията му в Камарата на независимите оценители.

Когато се установи, че такава регистрация не е налице, това е основание за искане за отмяна на експертизата.

Експертизите се извършват от т.нар. „вещи лица“, които представляват специалисти в съответната област на науката, изкуствата, техниката и занаятите.

Експертизата се назначава с решение, постановление или определение на органа на предварителното разследване, прокуратурата или съда.

Когато вещото лице не разполага с квалификация да изпълни поставените задачите по експертизата следва да се освободи от дейност. 

В този случай заинтересованата страна, може да поиска повторна – единична или направо тройна експертиза.

Назначеното вещо лице винаги може да бъде заменено с друго, ако не успее да изпълни задачата поради болест, некомпетентност или други причини.

Това са случаите, в който са налице съмнения за пристрастност и необективност на заключението,  представено на съдебния състав.

Заключението се приема в съдебно заседание, в което вещото лице трябва да се яви лично и да заяви, че го поддържа, като отговори на поставените въпроси от съда и страните.

Приемането на заключението означава само, че същото става част от доказателствата по делото, без обаче да обвързва съда.

При несъгласие и със заключението на тройната експертиза, може да се назначи нова тройна, която се възлага на други три вещи лица. Последващо разширяване състава на експертизата – петорна, седморна и пр., е недопустимо.

По изключение, когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.

Какво представлява съдебната експертиза ?

Съдебната експертиза е становище на вещо лице експерт, който подпомага съда при събирането на доказателства в съдебния процес. Заключението на вещото лице се цени от съда при постановяване на окончателният акт по делото, след изслушването му в съдебно заседание.

Може ли да се иска отвод на вещото лице ?

В случай, че се установят доказателства за пристрастност или некомпетентност на вещото лице, както и с оглед липсата на нужните знания и умения, всяка заинтересована страна в съдебния процес може да поиска вещото лице да се отведе поради пристрастност или некомпетентност.

Как се оспорва назначена съдебна експертиза ?

Оспорването на съдебна експертиза е сериозен ангажимент на всеки адвокат по време на съдебния процес. Оспорването задължително трябва да почива на сериозни аргументи и доказателства за липсата на отговор на поставените въпроси или некомпетентност на вещото лице.

Кога следва да се иска нова експертиза по дело ?

Искането за назначаването на нова -единична или тройна експертиза ще бъде уважено в момента, в който заинтересованата страна представи доказателства относно липсата на компетентност или липсата на адекватен и точен отговор от страна на назначеното по делото вещо лице.

Кой носи разноските при назначаването на експертизата ?

В случай, че страна в процеса поиска допускане назначаване на съдебна експертиза, тя следва да поеме разноските по тази експертиза, освен ако и отсрещната страна няма въпроси, на които вещото лице следва да отговори по делото.

Отмяна на административни актове

След като един административен акт влезе в сила съществува правна възможност за отмяна на административни актове. 

Административните актове се съставят от служители в конкретна област, познаващи материята

Поради това не би следвало законосъобразността на издадените актове да не се поставя под съмнение.

Настоящата практика показва, че изменящите се правни норми и наличието на грешки водят до издаване на незаконосъобразни административни актове.

Законът определя и кръг на лицата, оправомощени да искат отмяна, за която съдебният акт е неблагоприятен.  Съществен въпрос, който разглежда закона (АПК) са и основанията за отмяна. Отмяна на административни актове

Основания за отмяна административни актове

Като основание за отмяна на административни актове се допуска в случаите се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
Същевременно законът изрично насочва, като основание за отмяна неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът
Правно основание за отмяна представлява престъпно действие на страна, представител или член от състав на съда, установена по надлежния ред.
Отмяна по съществуващото законодателство се допуска и в случаите, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение е бил отменен;
Правно основание за иск по чл. 239 АПК е фактът, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
Административен съд би уважил и иск вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана
Оспорване на административните актове могат да инициират две категории лица – засегнатите от акта лица (чрез жалба) и прокурорските органи (чрез протест).
Последните са призвани да следят за законността по принцип и това обуславя и правото им да протестират административни актове.
Производството е с контролно-отменителен характер тъй като въпросът се разглежда повторно по същество от институцията, издала акта, която може сама да си го отмени.
В тази фаза на оспорване на административния акт може да се оспорва както законосъобразността, така и целесъобразността на акта.
Оспорването се извършва пред непосредствено горестоящия административен орган.
Решение подлежи на обжалване пред съда, но вече само по отношение законосъобразността му, не и относно правилността му.

Обжалване по реда на АПК Отмяна на административни актове

Обжалването на актове на горепосочените основания, представлява редовен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

За тези актове е приложим и надлежния описан в закона ред за тяхното оспорване.

Като доказателства могат да се използват, събраните редовно през административния процес данни.

Годни доказателства са свидетелски показания относно релевантни за делото факти и обстоятелства.

Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Той може да обяви нищожност на административния акт, да го отмени или да отхвърли оспорването му.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Рискове при упълномощаване за сделка

В последните години все по често се заговори за възникване на рискове при упълномощаване за сделка.

След въведената система, законът за Нотариусите и нотариалната дейност даде възможност за проверка на издадени нотариално заверени пълномощни за сделка.

Легитимацията на страните в по сделка и извършване на сделки чрез фалшиви документи за самоличност е обект на проверка.

Съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сделка в нотариална форма (нотариален акт), трябва да бъде с нотариална заверка на подпис и съдържание.

Пълномощното е писмен доброволен акт, с който едно лице упълномощава друго, да извърши изрично или общо посочени действия от името на упълномощителя.

По правило тези действия са в полза на упълномощителя и остават за негова сметка.

Поради едностранния характер на упълномощаването, при съставянето на пълномощното не е нужен подписът на упълномощеното лице.

Когато пълномощното за сделка с недвижим имот се съставя в чужбина, нотариалната заверка на подпис и съдържание се извършва от консул.

В случай че консулът се намира далеч заверка се извършва от компетентния в съответната държава нотариус.

Пълномощното, удостоверено от чужд нотариус, се превежда на български език, легализира или заверява с апостил.

Проверка пълномощно за сделка за сделкапроверка пълномощно за сделка

С въвеждането на регистър за пълномощни и завещания, всеки нотариус може да направи справка дали дадено пълномощно действително.

Проверката на документите при рискове при упълномощаване за сделка обхваща дали нотариалното пълномощно, заверено в писмен вид ограничи възможностите да се спекулира с фалшиви пълномощни.

Съдържанието на пълномощното, с което се прехвърля имот, както и обема на представителната власт са риск.

Валидността на нотариалния акт, изповядан чрез представители зависи от валидността на пълномощните на страните.

При проверка на пълномощно е спорен въпросът дали е достатъчно на пълномощник да се разпореди с конкретен имот без описание на съществени елементи от имота.

Някой нотариални кантори изискват да се опишат подробно съществените елементи на имота за сделката.

За да се избегне риска определена сделка с недвижим имот да бъде обявена за недействителна поради липса на представителна власт, се проверява пълномощното.

Всяко пълномощно може да бъде изготвено като срочно или безсрочно, еднократно или многократно, самостоятелно или съвместно, изрично или общо, или като комбинация от тях.

При изричното пълномощно се дават конкретно посочени права, докато при общото пълномощно (придобило популярност като „генерално”

Макар в правото да не съществува генерално пълномощно, такова упълномощаване дава широка възможност за представителство.

Това не винаги е подходящо, тъй като в много случаи законодателството изисква конкретно изрично пълномощно.

Общите пълномощни имат недостатък

При промяна в отношенията между упълномощителя и упълномощеното лице се създава предпоставка за злоупотреба с предоставените права.

При сделка с пълномощници пълномощното трябва да съдържа достатъчно подробна информация за покупко-продажбата.

Нотариусът, пред когото се изповядва сделката е длъжен да изследва представителната власт и правомощията в пълномощното

Според последните случаи в спорната съдебна практика тази проверка не гарантира защита срещу рискове по сделката.

За гаранция на документите е образувано тълкувателно дело на ВКС за съдържание на пълномощното (Тълкувателно дело ВКС № 5/2014 г.)

Рискове при упълномощаване за сделкаДори и пълномощното да е изрядно, подробно и изготвено съществуват рискове при упълномощаване за сделка.

Такива рискове не оставя място за съмнения и тълкувания относно представителната власт и правомощията на пълномощника, възможно е упълномощителят да е оттеглил пълномощното

В случай, че пълномощно е обявено за нищожно и упълномощителят не е разбирал свойството и значението на постъпките, купувачът не става собственик.

Ако сделката не бъде оспорена за нищожна по съдебен ред, купувачът след 5 години ще придобие по давност собствеността.

Какво е пълномощно ?

Пълномощно е писмен доброволен акт, с който едно лице упълномощава друго, да извърши изрично или общо посочени действия от името на упълномощителя. По правило тези действия са в полза на упълномощител, оставайки за него. Поради едностранния характер на упълномощаване, при съставянето на пълномощното не е нужен подписът на упълномощеното лице

Какво се изисква при сделка с имот ?

Важно е да знаете, че в определени ситуации (сделки с имоти, теглене на пари от банка и т.н.) се изисква нотариална заверка на подписа/съдържанието на пълномощното. Тя се извършва само от нотариус, пред когото упълномощителя лично полага подписа си. В случай че се намирате в чужбина, тези функции се изпълняват от консулската служба на България в съответната държава.

Какво съдържа пълномощното?

Във всяко пълномощно трябва да има данни за упълномощителя и упълномощеното лице, които еднозначно да ги идентифицират, а съдържанието му трябва да посочва ясно и недвусмислено волята на упълномощителя.

Защо да се обърнете към нас?

пълномощно, изготвено от адвокат, осигурява в най-голяма степен защита на правата на упълномощителя, както и успешното му ползване от пълномощника; цялата процедура по подготвяне на текста става бързо и онлайн – комуникацията с нас и изпълнението на услугата е по електронен път; изготвяме текста на пълномощното съобразно индивидуалните изисквания на упълномощителя и приложимата правна уредба за всеки конкретен случай;

Какво включва нашият ангажимент ?

правна консултация относно изискванията за съответния тип пълномощно с оглед естеството на действията, които ще се извършват – като например нужна ли е нотариална заверка и/или други придружаващи документи; изготвяне и изпращане на текста на готовото пълномощно по електронен път – обикновено по електронна поща;

Какво НЕ включва нашият ангажимент ?

Следва да имате предвид, че нашият ангажимент не включва правни консултации за самите сделки или правилността и целесъобразността на действията, по повод на които се изготвя пълномощното.

Как се оттегля пълномощно ?

Действието на пълномощното може да бъде прекратено с оттеглянето му от страна на упълномощителя, ако упълномощеното лице отказва да го изпълнява, изтекъл е срокът, за който пълномощното е било дадено или със смъртта на някоя от страните. В случай, че искате да оттеглите дадено пълномощно, да го направите чрез писмено изявление до съответната институция, за която е било предназначено то (банка, община, нотариус и т.н). С него информирате, че оттегляте дадените права и упълномощеното лице вече няма право да ви представлява.