Иск за нищожност на съдебно решение
В гражданския процес, когато процесуално действие e извършено в нарушение на процедурата, т може да се предяви иск за нищожност на съдебно решение.
Гражданският процес е строго формален и формата и срока за процесуални действия на страните е силно стеснен. Част от действията, извършени от съда могат да бъдат отменени по чл. 270 ал.2 ГПК, но само когато е налице нарушена процедура.
Когато решение подлежи на инстанционен контрол, но се предяви иск за прогласяване на нищожност на решение, този иск за нищожност е недопустим. В този случай страната може да предяви въззивна/ касационна жалба.
Предявен иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по чл. 270 ал.2 ГПК, може да се поиска в различни производства – примерно – дело за съдебна делба по чл. 34 ЗС.
Важното в случая е да се направи ясно разграничение между критерия за материална правна недействителност
В този случай са налице др. инструменти – обжалване пред по-горестоящият съд и процесуална недействителност в производството.
Критерии за нищожност на решение
Правото да се иска прогласяването на нищожността на влязлото в сила съдебно решение се упражнява чрез иск или възражение.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество
При липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск
В нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита.
В случай, че съдебно решение е нищожно, това означава, че то не отговаря на изискванията за валидно решение.
Вярно е, че в закона няма определение за това кога едно решение е нищожно, но в теорията и практиката са изяснени хипотези, при които следва да бъде прогласена нищожността на решението
Изхождайки от естеството на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор.
Налице е практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, по въпроса кога едно съдебно решение е нищожно.
А/ когато е постановено от незаконен състав на съда, когато
Б/излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда,
В/когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано,
Г/когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост
В този смисъл- решение № 668 от 15.11.2010 г., постановено по гр.дело № 1790/2009 г., I г.о., ВКС; решение № 73 от 18.05.2015 г., постановено по гр.дело № 5113/2014 г., III г.о., ВКС и др./.
Съгласно правната теория едно решение е нищожно, когато не би могло да се приеме за валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.
Това становище на страната е неправилно , тъй като страната не прави разграничение между материално правна недействителност на извършената делба и процесуална недействителност на съдебното решение.
Текстът на чл. 270 ал. І и ал.ІІ от ГПК дава възможност да се прогласи нищожност на съдебното решение ,когато то не отговаря на основните процесуални изисквания за неговата валидност ,а те са следните:
- – решението е постановено от незаконен състав ( лице , което няма съдийска правоспособност; еднолично вместо от съдебен състав);
- – решението е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда (делото е разгледано по реда на ГПК , а подлежи на разглеждане по друг процесуален ред)
- – решението е постановено против лице ,което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища ;
- – решението не е изготвено в писмена форма ;
- – не е подписано ,когато подписа се дължи на отказ на съдия ;
- – решението не е изготвено в писмена форма ;
- – решението е неразбираемо дори и чрез тълкуване ;
Нищожността на съдебното решение може да се предяви по пътя на въззивното или касационно обжалване
Ако е пропуснат срока за обжалване по реда на чл. 270 ал.ІІ от ГПК ( по исков ред чрез отрицателен установителен иск или по пътя на изключващото възражение).
При всички случаи обаче основанията за нищожност на съдебното решение трябва да се основават на неговата процесуална валидност , а не на материалната му незаконосъобразност.
Материалната незаконосъобразност на решението е основание за неговата отмяна по реда на чл. 271 ал. І от ГПК или по реда на чл. 281 т.3 от ГПК ,но не е основание за неговата нищожност.
При положение , че в исковата молба се релевира нищожност на съдебното решение, чрез материалната недействителност на извършената делба, това е достатъчно основание за отхвърляне на иска.
При това положение нищожност на решението може да се релевира само на основания за неговата процесуална валидност, но не и на основания за неговата материална законосъобразност.
Текстът на чл. 270 ал.2 ГПК дава възможност да се прогласи нищожност на съдебно решение, когато то не отговаря на процесуалните изисквания за неговата валидност.
Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които
- Абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването
- Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило
Основанията за обявяване на нищожност на Съдебни решения са следните :
В този смисъл, критериите за определяне нищожността на съдебно решение може да се изразява в следните действия:
- Решението е постановено от незаконен съдебен състав (лице без правоспособност да правораздава, както и в решаването на делото е участвало лице, което не е назначено за това от ВСС)
- Решението е постановено, извън пределите на правораздавателната власт на съда ( пример за това е делото е разгледано по реда на ГПК, а е следвало да бъде приложен друг закон (ред).
- Решението е постановени извън териториалната компетентност на българския съд;
- Решението е постановено срещу лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища и съдебна система;
- Решението не е подписано от съдията
- Решението не е изготвено в писмена форма или е неразбираемо, трудно за тълкуване;
В съдебното решение следва да е посочено дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и срок.
Без значение е дали решението, чиято нищожност се търси е прогласена, е станало необжалваемо поради изпуснат срок или е такова със самото постановяване.
Важно е единствено да е влязло в сила и да поражда правни последици между страните по делото, за да попада в обхвата на чл. 270, ал. 2 ГПК
Основният критерий за прогласяване нищожност на съдебно решение са неговата процесуална недействителност, а не материална такава.
Материално правната недействителност на съдебно решение е основание за неговата последваща отмяна по смисъла на чл. 271 ал.1 ГПК или по реда на чл. 281 ал.1 т.3 ГПК при касационното обжалване.
Изключение от критерия за нищожност на решение
Относно характера на иска като установителен (отрицателен при това) едва ли би възникнал спор – ищецът иска от съда да прогласи решението за нищожно, а с това и че правните последици, които би следвало да произтекат от това решение, не са настъпили.
Разликата между упражняването на това право чрез иск по чл. 270 ал.2 ГПК чрез възражения :
- При предявен иск по чл. 270 ал.2 ГПК съдът ще се произнесе с решение, което ще се ползва със силата на пресъдено нещо
- След направено възражение в хода на съдебно производство, то ще бъде обсъдено в мотивите към решението и би могло да послужи за отхвърляне на иска срещу лицето, направило възражението
няма да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на влязлото в сила решение, чиято нищожност е установена.
Нищожността е най-тежкият порок, от който може да бъде засегнато съдебното решение.
ГПК не съдържа легална дефиниция за нищожността, но в правната теория и в съдебната практика /вж. – ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК, решение № 361/07.05.2009 г. по гр.дело № 706/2008 г., I г. о., решение по гр. дело № 4694/2007 г., I г. о., решение по т.дело № 52/2010 г., II т. о., решение по гр.дело № 3692/2018 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./
По тълкувателен път безпротиворечиво е изяснено съдържанието на понятието.
Константно е разбирането, че съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор.
Нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно властническо волеизявление.
нищожността на решението касае начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда, но този порок няма отношение към съдържанието на държавното властническо волеизявление по същество.
Тази неправилност се релевира по пътя на инстанционния контрол и в рамките на преклузивните срокове за подаване на въззивна и касационна жалба.
Oснованията за нищожност на решение трябва да се основават не на материално-правната му незаконосъобразност, а на на процесуална валидност.
За допълнителна информация, моля потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.
