Предпоставка на иска за запазена част

В съдебната практика по чл. 30 ЗН основен въпрос, който следва да се реши е определяне на предпоставка на иска за запазена част.

Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер.

В множество съдебни и тълкувателни решения на ВКС, в това число и такива определящи условието за предявяване иск за запазена част от наследник.

Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато иска за възстановяване на запазена част е предявен срещу лице, което не е наследник по закон, е необходимо наследника с право на запазена част да е приел наследството по опис.

Какво казва Съдебната практика ?

Следва да бъде съобразено и утвърденото в практиката разрешение, обективирано в

1. Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК,
2. Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. на ВКС, II г.о.,
3. Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, I г.о., и др.,

В тези решения се приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН не намира приложение в случаите, в които разпореждането е било извършено с универсално завещание

Това завещателно разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви.

Приемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН като предпоставка за възникване и реализиране на право по чл. 30, ал. 1 ЗН 

Защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници.

Съгласно практика в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС

Решение № 14 от 24.04.2014 г., постановено по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о.,

е установила житейски и юридически спрямо кои лица следва да се прилага ограничението по чл. 30, ал. 2 ЗН.

Изискването за прием на наследството по опис от наследник по чл. 30, ал. 2 ЗН е в унисон с разбирането, че на наследниците с право на запазена част имат близка родствена връзка с наследодателя.

Приложение на разпоредбите на ЗН

Следва да им е известно и са запознати с имуществото на наследодателя, докато непризованите към наследяване наследници не разполагат с информация какво имущество притежава наследодателят.

Ако наследникът, заявил претенция за възстановяване на накърнена запазена част против непризован към наследяване наследник, но не е приел наследството по опис, се стига до намаляване дарения или завещания.

Това се случва, въпреки че имуществото на наследодателя е достатъчно и че не е налице накърняване на запазената част на ищеца-наследник.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица.

Изискването за приемане на наследството по опис от наследника по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, срещу евентуален наследник, е материалноправна предпоставка за възникване на право да се иска възстановяване на запазена част от наследство.

Това е и необходимо условие за уважаването на заявената претенция по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, т.е. неприемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН е основание съдът да отхвърли предявения иск.

ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС¹ и Решение № 14 от 24.04.2014 г., по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, IIг.

В съдебната практика важно място заема въпросът :

„Кои лица притежават качеството наследници по закон –  лица, по чл. 5-9 ЗН

Задължителната съдебна практика възприема становището, че качеството наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН притежават само „преките наследници, призовани към наследяване“

Споделям разрешенията, дадени в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС и Решение № 14 от 24.04.2014 г., гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о.

Това е установеното в посочената съдебна практика съвсем житейски и юридически оправдано рамкира спрямо кои лица следва да се прилага ограничение по чл. 30, ал. 2 ЗН

Извън приложното поле на споменатото понятие остават непризованите към наследяване наследници, т. нар. „евентуални наследници“.

Основателност на иска за запазена част

Когато ищецът-сънаследник предяви иск за възстановяване на запазена част срещу призован към наследяване наследник, той не следва да е приел наследството по опис.

В този казус приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за възникването на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде уважена заявената от него претенция, не е необходимо предварително сънаследникът да е приел наследството по опис

Ако е налице иск за намаляване на разполагаемата и определяне на запазената част по чл.30 ЗН срещу наследник по закон.

Съвсем различен е случая, когато обаче сънаследник по закон предяви иск за намаляване на разполагаема и определяне на запазена част срещу непризован към наследяване наследник.

Такива са най-често случаите, в които е налице иск срещу заветник.

Предпоставка за уважаване на иска по чл. 30 ЗН срещу непризован наследник е наследникът-ищец да е приел наследството по опис, за да възникне право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде проведено успешно производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде изпълнена горепосочената процедура.

Разграничение при предявяване на иск запазена част

Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник когато завещателното разпореждане е универсално.

Съдебната практика в този казус е сравнително богата

Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС;

Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС;

Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС.

Приемането на наследството по опис от ищеца-наследник по чл. 30, ал. 2 ЗН е съгласно съдебната практика, че наследниците с право на запазена част поради близка родствена връзка с наследодателя.

За непризованите към наследяване наследници е ясно, че те не разполагат с информация относно притежавано наследствено имущество от наследодателя.

Универсалното завещание придава качеството наследник на лице, определено от завещателят да се разпорежда с цялото наследство.

Това имущество при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН формира цялата наследствена маса в предметния обхват на универсалното завещание.

При универсално завещание след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, изброените лица по чл. 28, ал. 1 ЗН да получат онова, което за тях съставлява запазена част от наследството.

От името на Наследниците може да се прави възражение за възстановяване на запазена част, без да е прието наследството под опис, се прави не само към призованите към наследяване, а въобще към наследниците по закон, посочени в ЗН.

Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г., по тълкувателно дело № 3/2013 г., на ОСГТК на ВКС 

Когато обаче правоимащият наследник предяви иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН против непризован към наследяване наследник, наследникът-ищец следва да е приел наследството по опис, за да възникне субективното му право по чл. 30, ал. 1 ЗН

Това би довело и да се проведе успешно производството по предявен от него иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН.

 Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник в хипотеза, в която завещателното разпореждане е универсално – .            Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС;

     Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС;

    Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС.

Това се отнася за заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Без значение е преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на правоимащите наследници.

Нормативно предвиденото изискване в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис от ищеца-наследник, който претендира възстановяване на накърнената му с дарение, респ. завещание, запазена част от наследството, е въведено от законодателя.

Това е не само необходима предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като средство за правна защита в полза на непризованите към наследяване наследници.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение ако наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти чрез дарение или завет, но не с универсално завещателно разпореждане.

Допълнителна информация по този въпрос, може да получите на тел. 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Коя е предпоставката за иск за запазена част ?

В случай, че се води иск за запазена част срещу лице, непризовано към наследяване - най-често заветник, е нужно да бъде прието наследството по опис от наследника

Как се упражнява правото на иск за запазена част ?

След като приключи процедурата по приемане наследството по опис, наследникът може да предяви иск за запазена част и намаляване на разполагаемата част на непризован към наследяване наследник -заветник

Нужно ли е приемане наследството по опис ?

Да, в случаите когато е налице частно завещателно разпореждане се налага такава процедура. Ако е налице Универсално завещание, приемане наследство по опис не е необходимо. В този случай ищеца може да премине директно към иск по чл. 30 ЗН.

Какви са нужните документи за приемане наследството по опис ?

Приемане наследството по опис е съдебна процедура пред Районен съд с представени Удостоверение за наследници и документи, посочени от закона за приемане наследството по опис.

Може ли наследник по закон да води иск за запазена част ?

Може да води иск по чл. 30 ал.1 ЗН, ако е налице универсално правоприемство, без приемане наследството по опис. За целта е необходимо да предяви иска пред съответния Окръжен съд,.