Оценка на имот възлагане чл.349 ГПК

Оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК

В съдебната делба,най-важният въпрос е този за оценка на имот възлагане чл.349 ГПК.

За да бъде формулирана оценка на вещото лице за стойността на един недвижим имот е нужно да се изследват множество фактури.

Тази оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК ще влия пряко до участието на страните в процеса по възлагане на имота по чл. 349 ГПК.

Втора фаза на съдебната делба

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните, които са признати за съсобственици и съобразно установените дялове със съдебното решение на първата фаза по допускането на делбата.

При възможност всеки от съделителите следва да получи реален дял от вещите предмет на делбата като дяловете се уравняват с пари.

Във втората фаза на делбата, ако бъдат предявени, се разглеждат и:

1.претенциите по сметки на съделителите за признаване разходите, които той е направил за увеличение стойността на имота

2.претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)

3.както и за възлагане на неподеляем жилищен имот (при делба на прекратена съпружеска имуществена общност или на наследство).

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете, когато са налице предвидените в закона предпоставки за това.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти и подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите.

Публична продан на делбените имоти

След приключване на производството по делба е възможно да се стигне до публична продан когато

А/ предмет на делбата е неподеляем имот, който не е поставен в дял на нито един от съделителите (чл.354, ал.1 от ГПК) или

Б/ когато след поставяне в дял на един от съделителите на неподеляем имот, този съделител не е заплатил на останалите определената от съда сума за изравняване на дяловете в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане;

Когато съделителят, на когото е възложен имота, не изплати на останалите определеното парично уравнение в шестмесечен срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

В този случай имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, ако той е направил искане за възлагане

Налице са законните предпоставки за това и той заплати веднага цената, по която е оценен имота при делбата, намалена със стойността на дела му в него.

При извършването на проданта съделителите имат предимство пред третите лица, участващи в проданта, като всеки от съделителите може да изкупи имота по най-високата предложена цена.

Ако няколко съделители желаят да изкупят имота по най-високата цена, предложена на първата продан, извършва се нова продан само между тези съделители, която се осъществява по общите правила.

Когато неподеляемо жилище е било съпружеска имуществена общност, в процеса на съдебна делба може да бъде възложено на бивш съпруг.

Това възлагане се извършва при условията на чл.349 ГПК.

Ако имотът е неподеляем, ако от него не могат да се обособят самостоятелни обекти съгласно изискванията на чл. 20 ЗУТ.

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес

Как се оценява имота при възлагане ?

За да даде такава оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК вещото лице е съобразило състоянието на пазара на недвижими имоти, вида, състоянието и местоположението

Нужно е да бъде взето под внимание и разположението на имота, конструкцията на сградата, техническо състояние на имота и допълнителни критерии – достъп до инфраструктура и др.

Критерий за оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна, пазарна стойност.

Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището, но и икономическите условия на регионалния пазар

Реално – на практика не са редки случаите, в които всяка от страните има различни мотиви да води производството за делба, защото ще изкупи дела на отсрещната за значително по-ниска сума от текущата пазарна оценка на имота.

Голяма част от стойността на оценката на имот възлагане по чл. 349 ГПК на вещите лица надвишават нивата на данъчната оценка. Въпреки това тази оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК рядко се доближават до стойностите на истинската пазарна цена.

Оценката на имот при възлагане чл. 349 ГПК се определя от съда в делбения процес чрез назначена техническа експертиза на вещо лице.

Тази оценка на имота се определя от заключението на експертизата на вещо лице във втората фаза на делбата.

Самата експертизата се възлага и приема в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

Нуждата от експертна основа за определяне оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК е справедлив подход при преговорите между страните.

Тази оценка във втората фаза на делбата, е и базата за уравняване на дяловете на съделителите.

Жилищната нужда на бившите съпрузи е без значение при възлагане на неподеляемото жилище в делбения процес.

Нормата на чл. 349, ал.1 ГПК дава привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Други основания за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма жилищна нужда, в закона липсват.

Неподеляемо жилище се изнася на публична продан, ако и двамата съпрузи, отговарят на изискванията на чл. 349, ал.1 ГПК

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас. Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около делбата на неподеляемо жилище.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при делбата на неподеляемо жилище.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва възлагането на неподеляемо жилище ?

Неподеляемото жилище се възлага на правоимащия съделител по силата на съдебно решение за извършване на делбата. С това решение завършва втората фаза на делбения процес.

Кога се заявява искане за възлагане на имот ?

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес, т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата/чл. 349, ал.4 ГПК/ То може да бъде направено писмено или устно най-късно в първото открито съдебно заседание. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.

Как се оценява имота при възлагане ?

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна стойност. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещо лице.

Какви са условията за искане на възлагане неподеляемо жилище ?

1.жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2. Претендиращия възлагане съпруг да е носител на родителските права за децата от брака 3. Претендиращия възлагане съпруг да не притежава друго жилище. Той може да притежава идеални части от други в съсобственост. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.

27.03.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Възлагателно искане за имот

В производството по съдебна делба се стига и до втора фаза, когато се разглежда възможността за Възлагателно искане за имот.

Целта на съдебната делба е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти.

Предмет е приложението на чл.349 ГПК като основания за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг.

Основателна предпоставка за уважаване на претенция по 349 ГПК за възлагане на делбен имот е:

А/имотът да е неподеляем;

Б/Съсобствеността е възникнала при условията на СИО

В/ Съсобствеността на имота, в която се намира в брак да е прекратен със смъртта на единия съпруг;

Г/ съделителя да не притежава друг жилищен имот;

Критерии за искане за имот

С оглед на това законът предвижда основния, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да се възложи на един от наследниците.

Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено жилище.

Съгласно ТР № 1/2004г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.1 ГПК изключва разглеждането на претенции по ал.2.

Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия.

Условието по чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл.349 ГПК

Приложение на условия за възлагане

Съгласно смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод

Ситуация, в която се отнася за преживелия съпруг не е идентична и не се прилагат тези правила.

В конкретния случай е налице задължителна съдебна практика /Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345 от 2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о./

Именно тук се възприема, че при наличието на съсобственост следва да се приеме, че не включва в понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на тълкувателното решение.

Съдебната практика за възлагатене чл.349 ГПК

Когато съпругът придобива права не като трето за съсобствеността лице

По силата на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите, не е налице смесена съсобственост.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съобразно която притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК:

Тълкувателно Решение № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7
Съдебно решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/ 2009 г.- ВКС, първо г. о.;
Съдебно решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. – ВКС, първо г. о.

Отрицателното условие съпругът „да няма собствено жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава друг жилищен имот;

Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.

Става дума за имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, съгласно определението на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ

Отделно текстът за самостоятелен имот е развит и при чл.40 ЗУТ – самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

26.03.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Назначаване особен представител на детe

В съдебната практика и търговския оборот се стига до назначаване на особен представител на дете.

Целта е да бъде защитен изцяло неговият интерес, макар и представлявано от едно непознато лице. По правило малолетните деца се представляват от законните си представители – родителите или настойниците им.

Съгласно разпоредбата на закона всеки от родителите сам представлява малолетните си деца, като действа винаги в техен интерес. Непълнолетните – лицата от 14 години до навършване на 18 годишна възраст са ограничено дееспособни.

Същност на особения представител на дете

Всички правни действия от името на малолетни/непълнолетни се извършват със съгласието на техен родител или попечител.

Когато обаче, между интересите на законните представители и представлявания съществува противоречие, се налага назначаване на особен представител

Той следва да извърши съответните правни действия от името и за сметка на представлявания и в негов интерес. Всеки от родителите сам представлява малолетните си деца, като действа винаги в техен интерес.

Това означава, че молителите са задължени да представляват дъщеря си пред трети лица, в случая при изповядване на сделката, по която детето е страна.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ГПК дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.

Непълнолетните – лицата от 14 години до навършване на 18 годишна възраст са ограничено дееспособни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители.

Изключение от правилото

При дееспособни родители на малолетно лице, чиито интереси на са в противоречие с интересите на детето, съдът да игнорира делегираната им от закона представителна власт.

Затова вместо тях да назначи особен процесуален представител.

Кога се налага назначаване на особен представител на дете ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 4 от ГПК, при противоречие на интересите между представляван и представител, съдът назначава особен представител.

Когато обаче, между интересите на законните представители и представлявания съществува конфликт, тогава се налага назначаването на особен представител

Неговата задача е да извърши съответните правни действия от името и за сметка на представлявания и в негов интерес.

Една от хипотезите при които закона приема, че е налице противоречие в интересите е при извършване на сделки с недвижими имоти собственост на непълнолетни.

Такъв именно е случат и със извършването на договор за дарение в полза на малолетно лице.

Страни по него са лицата между които е налице съсобственост върху движима или недвижима вещ или право.

С договора за дарение страните извършват разпореждане с права, които притежават, изисква се те да имат пълна дееспособност.

При дела за оспорване и установяване на бащинство задължително се назначава особен представител на детето.

Когато страната по договора не е навършила пълнолетие или е запретена, необходимо е разрешение от съда

Освен решението е нужно участие на нейния представител, за да даде съгласие за участие в сделка или съдебен процес.

Същевременно приобретател по бъдещата сделка ще бъде отново тяхното дете, което означава молителите да договарят със себе си.

Особен представител се назначава и при определен вид сделки – например, когато родителите даряват имот на детето си.

Пример за назначаване на особен представител е случат и със извършването на договор за дарение в полза на малолетно лице. Според обстоятелствата по делото разноските за особения представител следва да се понесат от представлявания или от представителя.

Особеното представителство по реда на чл. 29 ал. 4 от ГПК се осъществява на разноски на съответната страна , а не се финансира от държавата.

За допълнителни въпроси се обърнете към адвокат в кантората на 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

19.03.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Отстраняване наемател от апартамент

Често пъти се случва в практиката да се стигне до ситуация на усложняване отношенията между страните по Договор за наем и дори до отстраняване наемател от апартамент.

Нотариално завереният договор дава по-голяма сигурност и на двете страни и по-голяма бързина при решаване на споровете.

Законът не съдържа императивно правило, което да посочва минималния срок, за който може да се сключи договор за наем.

Сключване на договор

Сключването на договор за наем е задължително условие, независимо дали се намирате в ролята на наемател или на наемодател. В него се уточняват правата и задълженията на двете страни. Така при възникването на някакви спорове, които могат да доведат до евентуални съдебни дела, можете да защитите интересите си, използвайки го като доказателство.

Задължително е договорът за наем да бъде в писмена форма, за да бъде легитимен. Той непременно трябва да съдържа клаузи, уточняващи наемната цена, правата и задълженията на страните, размера на депозита и т.н. В договора се уточняват и условията, при които могат да бъдат прекратени договорните взаимоотношения между двете страни. Законът гласи, че и двете страни имат право да прекратят договора, ако някоя от клаузите бъде нарушена от отсрещната страна.

Договор за наем като гражданска сделка не може да бъде сключен за повече от десет години.

Страните могат да се споразумеят за срок за плащане на наема, който срок отговаря най-добре на интереса им.

Поради това не съществува възможност волята на двете страни, изразена в спорни клаузи

Тази воля на страните следва да бъде изтълкувана и определена с оглед на задължителните предписания на закона.

Важен елемент е и подписване на двустранен приемно-предавателен протокол относно състояние, в което се предава имотът – показания водомери, топломери и др.

Важно е какво ще бъде разписано като основание за едностранно прекратяването на договора от страна на наемодателя.

Отстраняване наемател от апартамент е действие, срещу него, имаща за цел да го накара трайно да преустанови своето нарушение.

Ред за отстраняване на наемател

В повечето случаи се касае за Договори за наем с нотариална заверка.

В случай, че Договорът за наем е заверен пред Нотариус, това дава правна възможност чрез бързо производство да бъде издаден Изпълнителен лист за събиране на суми.

Издаването на изпълнителен лист за събиране на суми следва да се различава от иск по чл. 310 ал.1 ГПК за извеждане и отстраняване на наемател.

За първото е допустимо и приемливо заповедно съдебно производство по събирането на суми реда на чл. 417 ал.1.т3 ГПК.

Паралелен случай е ситуацията в която управителят на етажната собственост поиска издаването на изпълнителен лист за отстраняване на наемател от блока.

Веднага бързаме да споделим, че съдът няма да му уважи искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК може да бъде издадена само за вземания за парични суми или за заместими вещи и за предаването на движима вещ – арг. чл. 410 ГПК.

Това се отнася за изплащане и възстановяване на следните парични задължения.

А/ Задължения по месечни наемни вноски към наемодателя

Б/ Задължения по месечни разходи и консумативи за ползване на имота;

Заповедното производство е строго формално – съдът следи служебно за депозиране на съответната форма заявление, а по същество се произнася след проверка на правилното оформяне на подаденото заявление.

Отстраняването на наемател от наетия от имот не е вземане, поради което защитата му не може да се проведе по реда на заповедното производство.

В този смисъл вземането винаги е притезателно право, защитимо с осъдителен иск.

Ето защо следва да приеме, че заповедното производство по чл. 410 ГПК не е приложимо към изваждането на наемател от наетия от него имот в сградата, където се намира апартамента.

Основното задължение на Наемодателя да прекрати договора, изпрати покана за прекратяване и поиска дължимите суми.

Производството по отстраняване върви по друг ред – чл. 310 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде образувано гражданско дело за отстраняване наемател от апартамент

Уреденият в чл. 235 ЗЗД фактически състав включва виновно поведение на наемателя се извежда от правните основания за извеждане на наемателя.

Отстраняването от наетия имот води до прекратяване на наемното правоотношение по инициатива Наемодателя.

В нашето законодателство е възприет принципът на изчерпателност на основанията за прекратяване на договора за наем

В този смисъл прекратяването на наемния договор може да се извърши само при настъпване на определени фактически състави.

За допълнителна информация, моля да ни потърсите на тел. 0897 90 43 91 и mail: office@lawyer-bulgaria.bg

За какво възниква спор между наемател и наемодател ?

Между наемател и наемодател могат да възникнат многобройни спорове от различен характер. Обикновено конфликтните теми са свързани с неуредени сметки. Такива могат да бъдат сметки за ток, парно, вода, обзавеждане и обновяване на имота

В какво се концентрират споровете ?

най-честите причини за възникване на спорове между наемател и наемодател са сметките за комунални услуги. Тяхното редовно заплащане е в ръцете на наемателя, но в повечето случаи партидите остават на името на собственика на имота. Тогава собственикът е длъжен да следи за редовното погасяване на задълженията. Често спорове възникват около сметките за парно и за вода, тъй като за тези услуги могат да се натрупат сериозни задължения.

Цената в договора за наем ?

Задължителна част от наемния договор е уточняването на цената на наем, както и правата и задълженията на двете страни. Размерът на наемната цена се определя от двете страни в договора – наемател и наемодател. В някои случаи се допуска включването на клауза за промяна на наемната цена, в определени икономически ситуации. Такива могат да бъдат инфлация или промяна на цените на пазара на недвижими имоти. Препоръчително е плащането да се извършва по банков път. Може да се уговори и плащане в брой, като в този случай е добре да се изисква разписка за действието. Причината е, че по този начин и двете страни разполагат с писмено доказателство, че всичко е разплатено.

Кой плаща консумативите при наем ?

Разходите за поддръжка на асансьор, осветление и общи пространства също трябва да бъдат коректно описани в договора за наем. Според Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) всички данъци и такси, както и разходите за ремонт на етажната собственост са задължение на наемодателя. Сред задълженията на наемателя е да покрива само текущите разходи. За такива се смятат входна такса или такса за поддържане на общите пространства, осветление, асансьор и т.н. Разходите, свързани с поддръжката на имота, дължащи се на използването на апартамента, също са за сметка на наемателя. Изключение правят разходите за ремонт на общите пространства, които се покриват от собственика на имота. В случай че наемателят поеме тези разходи, собственикът е длъжен да му възстанови сумата или да му я приспадне от следващия наем.

Защита на страните по договора за наем ?

Най-добрият начин да избегнете конфликтните ситуации е предварителната подготовка. Част от тази подготовка включва изготвянето на приемо-предавателен протокол. Той трябва да се изготви внимателно, защото от него зависи при какви условия и каква част от предварително заплатения депозит ще бъде върната на наемателя и каква ще бъде удържана. Всъщност приемо-предавателният протокол представлява списък, в който много подробно е описано обзавеждането на апартамента, включително състоянието му, както и общото състояние на имота. Желателно е да бъдат описани всички повреди или захабявания по интериора, в случай че има такива. В противен случай, при освобождаване на жилището от наемателя, собственикът може да установи повреди, които няма как да докаже, че са нанесени от квартиранта.

16.03.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещания за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитат чл. 44 ЗЗД, за същност на завещанието.

Съобразявайки се със задължителната практика, Върховният касационен съд в своето Решение 833/2010г. сочи, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и обстоятелства по делото.

Дефиниция и разграничение на завещанията

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Налице е задължителна практика на ВКС-Решение №268/29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 от ГПК,

Ако е завещано конкретно имущество,но то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл.16,ал.1 ЗН.

При дадените в член 16 ал.1 и ал.2 от ЗН легални определения на понятията ”общо завещателно разпореждане” и „завет”.

Критерий за различаване на завещателно разпореждане

В този смисъл законодателят установява като разграничителен критерий за тях обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има да предмет цялото имущество на завещателя се приема, че завещанието е общо

Заветът представлява разпореждане с отделен предмет от наследственото имущество.

Същевременно обаче законът не предпоставя изискването при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на конкретно имущество в самото завещание не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, както в случаите когато същото съдържа изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно имущество,

В този случай се тълкуване на волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване на вида завещанието

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

Съобразявайки се със задължителната практика в тази насока, Върховният касационен съд в своето Решение 833/2010 година изтъква, че текстът на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание и с другите обстоятелства по делото.

На първо място – завещател е направила уговорката, че ако нещо непредвидено се случи със сестра и, изброеното движимо и недвижимо имущество следва да бъде наследено от нейните деца.

Използвани са изразите „наследник“ и „наследени“, които законът свързва с универсалното завещание.

Това придава на заветника качеството на наследник.

Тези изрази не са случайно употребени, тъй като волята на завещателя да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество е изразена в съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена месец след саморъчното завещание.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание.

Нищожност на завещание

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

14.03.2021/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Отвличане на дете от родител

Много български граждани се сключват с чужденци, при които се случва международното отвличане на дете от родител.

Често пъти било поради несъгласие след раздяла или развод, децата стават жертва на трансгранично отвличане от родител

Веднага след развод или раздяла родител решава неправомерно да отведе детето в друга страна.

Причина за това е недоволство от Съдебно решение за родителски права или режим на лични контакти.

Защитата на дете отвлечено чрез незаконно прехвърляне или задържане от родител, който вече не може да вижда детето си според режим, определен от съд след раздяла или развод се определя по специален ред.

В тези случаи въпросът се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

В нея са предвидени процедури, осигуряващи незабавното връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване.

Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е определила централен орган, който съдейства на родителите, станали жертва на отвличане на дете от другия родител.

Правна защита при отвличане

Често пъти клиенти се обаждат с въпроса:

Съпругът/съпругата отведе детето в чужбина ?

Кантората се занимава активно с незаконно отвеждане на дете в чужбина, без съгласието на родител.

Точна дефиниция за отвличане на дете от родител дава чл. 3 на Хагската конвенция:

1/ Деяние, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането;

2/ Деяние, извършено по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин

Обичайно местопребиваване в държава членка

Съгласно Регламент 2201/2003г. основен критерий за интереса на детето е защита по обичайно местопребиваване.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайно местопребиваване на дете се определя от мястото, където едно дете има успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Няколко са критериите, с които съдът разглежда спор за отвличане на детето.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от критерии:

А/ къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда

Б/посещава ли редовно детска градина или училище;

В/Детето владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки в семейната среда там.

За дете от брак между български и чужд гражданин е отведено или задържано неправомерно на територията на Република България, родителят с родителски права може да иска връщане на детето

Той може да поиска връщане му в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред.

В този случай, компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Специфика на дела за отвличане по Хагска конвенция

В случай на отвличане на дете от родител следва да се извърши проверка дали има неправомерно преместване или задържане на детето

В случай, че бъде установено, разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Основният въпрос, който съдът разглежда в тези решения се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че не е налице съгласие за преместване по чл. 59 СК в чужда държава, недоволният родител може да води дело за т.нар. „заместващо съгласие“.

Правна рамка на отвличане на дете

За отвличания, извършени на територията на Европейския съюз (ЕС), защитата е уредена в два международноправни източника

1. Регламент № 2201/2003 на Съвета-27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

2. Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г.

Двата акта се прилагат паралелно и е въпрос на избор по реда на кой от тях ще се тръгне за защита.

В случай, че връщането на детето би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане, Градски съд ще откаже връщането в държавата по обичайно местопребиваване.

Основните изисквания за съдебния процеса са :

А/ Да бъдете носител на родителските права върху това дете;

Б/ Да не е изминала повече от 1 година от отвеждането, респ. прехвърляне през граница на детето

В/ Изрично противопоставяне срещу отвеждането / задържането на детето по чл. 3 ХК;

В случай, че детето не бъде върнато доброволно, спорът се решава от Софийският градски съд.

В този случай, следва да се обърнете към адвокат по международно право и семейно правни въпроси на 0897 90 43 91, Email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява отвличане на дете ?

Отвличането на дете е насилствен акт на прехвърляне и задържане в рамките на друга държава на дете от негов родител или близък, без съгласието на другия родител.

Как следва да се процедира в такъв случай на отвличане ?

Незабавно следва да се заведе съдебно дело за отвличане на дете по Хагска конвенция, с което да бъде изразено категорично несъгласие с извършеното незаконно прехвърляне или задържане на дете зад граница в рамките на друга държава.

Кога едно дете може да пътува ?

Детето може да пътува ако родителят, който го придружава разполага с Декларация за извеждане в чужбина, нотариално заверена от другия родител или Съдебно решение за издадено т.нар. 'заместващо съгласие

По какъв критерий се определя отвличане на дете ?

Най-точният критерий е незаконно и без съгласие на другия родител прехвърляне или задържане на дете зад граница, при промяна неговото обичайно местопребиваване Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск. Обичайното местопребиваване на дете се определя от това, къде то има успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Каква е процедурата по връщане на дете ?

Процедурата започва с подаване на писмено ЗАЯВЛЕНИЕ чрез чуждо Министерство на Правосъдието до Българското МП за образуване на съдебно дело пред Софийски градски съд по чл. 3 от Хагска конвенция.

При какви условия може да се води дело за отвличане ?

Като при предявяване на иска трябва да вземете предвид, че е необходимо да бъдете носител на родителските права, да не е изминала повече от 1 година от отвеждането на детето и изрично да сте се противопоставили срещу отвеждането / задържането на детето.

14.03.2021/by lawyer