, ,

Давност на електронен фиш

Давност на електронен фиш

Съгласно закона при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш.

Електронен фиш се издава в отсъствие на контролен орган и на нарушител чрез налагане глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Срокът, в който се образува административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, е една година от извършване на нарушението.

Ако след този срок бъде издаден електронен фиш, след обжалване, следва да бъде отменен от съда като незаконосъобразен.

В случай че издаването е осъществено след този срок, фишът ще подлежи на отмяна по съдебен ред само на това основание.

Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. установява условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Давността не се прилага служебно и, за да бъде приложена, административнонаказаното лице следва да направи изрично искане в този смисъл.

Какво представлява т.нар. давност на електронен фишДавност на електронен фиш

С изтичането на период от 3 години спрямо него се прекратява възможност да се търси административна отговорност по ЗДвП.

Тази отговорност касае пряко това лице за извършеното от него нарушение.

В закона са записани редица обстоятелства, който изключват отговорността на нарушителя, за което пряко се прилагат разпоредбите на Наказателният кодекс.

Наложеното с електронния фиш наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането му.

За електронните фишове съществува и т. нар. абсолютна давност, която се прилага независимо от спирането и прекъсването ѝ.

Давността за отмяна на електронен фиш по смисъла на чл. 80 ал. 1 т. 5 НК е 3 (три) години.

Този срок започва да тече от датата на извършване на нарушението и се прекъсва, ако се предприемат действия по преследване.

За такива действия се приемат самото издаване на електронен фиш, опит последният да бъде връчен и други.

В случай, че не бъдат предприети действия в 3 годишния срок от извършване на деяние, административно-наказателното производство следва да бъде прекратено

Давността за изпълнение на постановената с електронен фиш глоба се определя отново от ЗАНН, като срокът започва да тече от влизане в сила на електронния фиш.

СРОКОВЕ за отмяна

В случай, че са минали три години от установеното с камера нарушение и едва след този срок е връчен на водача фиш
за глоба,той може да обжалва фиша на основание изтекла давност за преследване на нарушителя, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

В случай, че са минали четири години и половина, в които се включва връчването на фиша и образуването на съдебно производство по обжалване, докато тече производството и преди да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, водачът отново се освобождава от отговорност на основание на
изтекла абсолютна погасителна давност, съгласно чл. 81, ал.3 НК.

Предпоставка за отмяна на фишДавност на електронен фиш

Най-важното е да се отбележи, че електронен фиш, издаден една година след установяване на нарушението е невалиден.

Липсата на който и да било от тези елементи води до фактическа незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което той подлежи на отмяна по съдебен ред.

Погрешното адресиране и връчване на шофьор, а не на управител на дружеството собственик на автомобила, води до последваща отмяна на издадения електронен фиш.

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас.

Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около наложената Ви глоба с фиш.

Важно е да се има предвид, че при плащане на наложената с електронния фиш глоба в предвидения срок за доброволно изпълнение, се дължи 70 на сто от нейния размер.

Глоба, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен размер

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява електронен фиш ?

При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Как се издава електронен фиш ?

Електронен фиш се издава по образец, като в закона е посочено задължителното му съдържание: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Как се връчва електронен фиш?

Електронен фиш се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица. Електроният фиш се издава на собственика на превозното средство, а когато последното е собственост на юридическо лице – електронният фиш се издава на законният му представител.

Каква е давността на издаден електронен фиш ?

Давността на електронен фиш е три години, а абсолютната давност на издаден електронен фиш е четири години и половина. Срок започва да тече от нарушението, като при изтичането му производството по установяване на нарушителя се прекратява.

Как се обжалва електронен фиш ?

Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение директорът на съответната структура на МВР – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

 

/by
, ,

Отмяна на завещание

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Kакто всяка едностранна сделка, завещанието подлежи на контрол за законосъобразност и може да бъде обявено за

A/ нищожно или

B/ унищожаемо

само и единствено при наличие на предвидените в закона основания.

Въпросът за отмяна на завещание е пряко свързан както със свободата на завещателя да се разпорежда с имуществото си, така и с гаранциите за защита на законните наследници.

Отмяна на завещание

Отмяната представлява акт, с който завещателят заличава изцяло или частично волята си, изразена в предходно завещание. Законът за наследството (ЗН) допуска три основни начина за отмяна:

  1. Съставяне на ново завещание
    Новият акт отменя предходния в частта, в която му противоречи – чл. 38 ЗН.

  2. Изрично изявление за отмяна
    Това е акт за отмяна на завещание, извършен в нотариална форма, който действа самостоятелно и напълно заличава предходния завещателен акт.

  3. Разпореждане с имуществото
    Когато завещателят продаде, подари или по друг начин се разпореди с имот или вещ, вече включени в завещанието, то отпада по силата на закона за този обект – чл. 43 ЗН.

Защо отмяната на завещание е важна?

Възможността завещанието да бъде променено до последния момент защитава реалната воля на завещателя.

Това гарантира, че наследяването ще съответства на актуалните му решения, семейни отношения и имуществено състояние.

Двете форми на недей-ствителност се подчиняват на общите теоретични принципи и намират своите основания в ЗЗД,

Тези видове завещания имат и специфични особености, регламентирани в ЗН.

Като такива са уредени в чл. 42, б. “а” ЗН

Съгласно разпоредбата завещателните разпореждания са нищожни, ако са направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Саморъчното завещание е нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му – чл. 42, б. “б” ЗН.

Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др.

„Според чл. 42, б. „б“ ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените изисквания на този последен текст е датирането на завещанието.

Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото

A/ само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващото;

B/ завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието

При оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа.

Унищожаемите завещания пораждат действие до момента на успешното им оспорване в съда. Основанията са:

  • Грешка – неправилна представа относно факти, които са мотивирали завещателя.

  • Насилие – физическо или психическо въздействие, което е нарушило свободата на волята.

  • Измама – целенасочено въвеждане в заблуждение.

Срокът за предявяване на иска е 3 години от узнаването на порока – чл. 43 ЗН.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано.

Нищожно е завещанието, което от самото начало не поражда правни последици. Законът и съдебната практика извеждат няколко групи основания:

Формални пороци

  1. Липса на саморъчно изписване
    Саморъчното завещание трябва да бъде:
    – изцяло написано собственоръчно;
    – подписано;
    – датирано – чл. 25, ал. 1 ЗН.

    Липсата на дата или подпис е абсолютен порок.

  2. Съставяне чрез технически средства
    Завещания, изписани на компютър, пишеща машина или от трето лице, са нищожни.

  3. Липса на нотариална форма
    При нотариално завещание задължително се изисква участие на нотариус и двама свидетели. Всеки пропуск го прави нищожно.

Материални пороци

  1. Завещание в полза на лице, което няма право да наследява – чл. 42, б. „а“ ЗН.

  2. Противоречие със закона, обществения ред или добрите нрави
    Касае завещателни разпореждания, които предполагат незаконни действия, дискриминационни условия или неморални тежести.

  3. Невъзможност на условието или тежестта
    Завещания, обвързани с невъзможни изисквания (физически или юридически), са нищожни.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случаите в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

Обявяването на саморъчното завещание е процедура, която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и разпечатването на плика, в който то се намира – чл. 27, ал. 3 Закона за наследството

Целта на процедурата е да се поиска огласяване (прочитане) на цялото съдържание на саморъчното завещание.

Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален регистър на нотариуса.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството.

Това обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите лица.

Обявяване на саморъчно завещание не е елемент от фактическия състав, за да се породят неговите правни последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно.

Обявяване на саморъчното завещание не означава и не може да се тълкува нито като приемане на наследството по него

Обявяването не следва да се тълкува като упражняване на правата по завещанието.

Характер на Завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество при откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

/by
, ,

Размер на обезщетение при превоз

Размер на обезщетение при превоз

В практиката по транспортни дела е важен механизма при определяне на точeн размер на обезщетение при превоз.

Застраховката „Гражданска отговорност на превозвача” покрива уговорените рискове, на които е изложен застрахования превозвач.

Удостоверяването на договорите за международни автомобилни превози на стоки се извършва с международната товарителница ЧМР.

ЧМР товарителницата е международен документ, който определя отговорностите и задълженията на страните по тези договори.

Отговорността на превозвачаРазмер на обезщетение при превоз

От момента на приемане на стоката за превоз до момента на доставката й, той отговаря за цялостната или частична липса или повреда на стоката, както и за евентуалното забавяне на доставката.

Превозвачът е освободен от тази отговорност, когато грешката е на праводателя, а не е грешка на превозвача.

Също ако резултатът се дължи на присъщ недостатък на стоката или на непреодолими обстоятелства.

Съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) от 1956г, това се равнява на цена в евро 10 евро на килограм

Начинът на определяне размера на обезщетението при вреди по товара при международен превоз е уреден в чл.25 ЧМР Конвенцията

В ЧМР товарителница по превоза е посочен размерът на товара в килограми.

При превоз на скъпа и лека стока ви препоръчваме допълнителна карго застраховка

При нея винаги се изплаща фактурната стойност на стоката.

В повечето случаи стоката е съпътствана от фактура за цялата стойност на превозвания товар.

Отговорност на превозвача при транспорт

Отговорността на превозвача е ограничена до максимална застрахователна сума от 8.33 разчетни единици за килограм липсващо бруто тегло

Тази стойност се следва от чл.2 Протокола от Женева/5.07.1978г., влязъл в сила от 28.12.1980г., с който е изменен § 3 на чл.25 от CMR.Размер на обезщетение при превоз

Република България не се е присъединила към този Протокол от Женева от 1978г., но същият е възпроизведен в нормата на чл.71, ал. З от Закона за автомобилните превози.

В ал.1 на чл.25 лимитираната отговорност на превозвача е изрично изключена.

При определяне стойността на цялостната или частична повреда на товара е относими е фактурна стойност, съответно фактурната стойност на вложения труд и материали.

Съгласно чл.24 от CMR Конвенцията, обявената в товарителницата стойност на стоката замества границата по § 3 на чл.23.

Съгласно чл.25, §.2, б. “б“ от CMR Конвенцията, обезщетение за повредена стока не надвишава сума, която би се получила за част от товара е обезценен от повреда.

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси е ограничена. Тя не може да надвишава 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Това е близо 10 евро за всеки килограм липсващ товар.

Превозвачът трябва да върне и заплатеното навло за превоза на стоката, митническите и други разноски.

Ако изпращачът е заплатил допълнителна цена и е обявил в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща съответните лимити, то превозвачът носи отговорност до обявения размер.

Ако доставката се забави, превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети, но не повече от цената на превоза, освен ако в товарителницата не е обявена стойността на стоката или особен интерес от доставката – тогава изпращачът заплаща допълнително.

Ограниченията на отговорността на превозвача не са валидни в случай на измама или грешка, приравнена на измама.

/by
, ,

Възражение за неподсъдност по дело

Възражение за неподсъдност по дело

Съдебните дела понякога биват образувани пред некомпетентен съд, за което се налага изготвяне на възражение за подсъдност по дело.

Когато се прави възражение за местна неподсъдност на дело, следва искът да се предяви през съда по седалището на ответника.

Не са редки случаите, в които исковата молба се предявява пред друг съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на дело се прави от ответната страна.

Това следва да бъде направено най-късно в срока за отговор на исковата молба. Възражение за неподсъдност по дело

Основания за неподсъдност по дело

Родова подсъдност- определя кой съд е компетентен да разгледа и реши делото като първа инстанция /районен или окръжен/. Тази подсъдност се следи служебно от първата инстанция и от въззивния съд.

Възражение може да се повдига най-късно до приключване на устните състезания пред въззивния съд.

Ако районен съд разгледа дело, подсъдно като първа инстанция на окръжния съд, решението е недопустимо- подлежи на обезсилване, като делото се изпраща за произнасяне на съответния Окръжен съд.

Местна подсъдност – определя кой от множеството родово компетентни съдилища следва да разгледа конкретното дело.

Местно компетентен е съдът, в чийто район се намира постоянния адрес на ответника, а ако ответниците са няколко и имат регистрация в районите на различни съдилища – компетентен е който е да е от тези съдилища.

С оглед наличието на подсъдност по дело е налице овластяване и задължаване на съда да реши самостоятелно делото.

Наличието на родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за решаването на делото.

С изключение на подсъдността по местонахождение на имота, за местната подсъдност, съдът не следи служебно.

Страните имат възможност да възразят за подсъдността в срок най – късно при депозиране отговор на исковата молба.

Особености при възражение за подсъдност по дело

Съгласно чл. 119 ал.1 от ГПК, възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

Съгласно чл.104 т.4 от ГПК, на окръжeн съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с материален интерес над 25 000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика при обективно кумулативно съединяване на искове е меродавна цената на всеки иск, а не общия сбор от всички.

Съдилищата следят служебно единствено за родовата подсъдност, както и за подсъдност по местонахождение на недвижим имот.

В случаи на възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба – чл. 119, ал. 3 ГПК. Възражение за неподсъдност по дело

Спор за подсъдност

В случай, че сезираният съд намери, че делото не му е подсъдно, с определение може да го прекрати и изпрати на компетентен съд.

Ако вторият съд смята, че не е компететен по делото и то не следва да се гледа пред него, той образува и повдигна спор за подсъдност.

Спорът за подсъдност се решава винаги от по-горен съд, а не равнопоставен на спорещите.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява възражение за неподсъдност

Възражение за неподсъдност е изготвено и мотивирано становище относно подсъдността и компетентността на съда пред който е било заведено и образувано делото.

В какъв срок следва да се подаде и направи възражението за неподсъдност?

Възражението за неподсъдност се подава най-късно в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК

Кой може да подаде възражение за неподсъдност по дело ?

Писмено възражение за неподсъдност на делото пред сезирания съдебен състав може да бъде подадено от ответна страна, чрез адвокат до съда, пред който се води делото.

Може ли съдът да откаже да уважи молбата ?

Да срещат се случаи, в които сезирания съд, дори и след възражение по чл. 119 ал. 3 ГПК не прекратява производството и се произнася по същността на спора.

Какво се случа, ако и втория съд е некомпетентен да разгледа делото ?

В този случай по чл. 93 ал.2 ГПК се открива самостоятелно съдебно производство в рамките на главния процес по т.нар. спор за подсъдност. Този спор се води от горестоящия съд на двата спорещи.

 

/by
, ,

Отменителен иск по чл.135 ЗЗД

Отменителен иск по чл.135 ЗЗД

Съдебната практика налага да бъдат изяснен отменителен иск по чл.135 ЗЗД.

Искът по чл.135 ЗЗД е средство на кредитора, с което той може да се предпази от недобросъвестните действия на своя длъжник.

Ако длъжникът прехвърли свое имущество с цел увреждане на кредитор,  то същия може да поиска от Окръжен съд да обяви за относително недействителни спрямо кредитора, действията и сделката, с която длъжникът го уврежда.Особености отменителен иск по чл.135 ЗЗД

В този случай кредиторът има право да поиска продажба на имуществото, въпреки че последното вече е собственост не на длъжника, а на трето лице.

С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни.

Съществен елемент на защитата и особеност на отменителeн иск по чл. 135 ЗЗД

Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба.

Искът по 135 ЗЗД е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че длъжник предприема увреждащи действия

Най-често това са действия с който се намалява имущество или затруднява удовлетворение на кредитор.

Кредиторът може да поиска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по чл.135 ЗЗД

Предпоставки за иска по чл.135 ЗЗДОсобености отменителен иск по чл.135 ЗЗД

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД  не е необходимо вземането на увреденото лице да е изискуемо и ликвидно.

Кредитор по чл.135 ЗЗД е този, който има не само установено вземане, а и такова без влязло в сила съдебно решение

С оглед на това увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение.

С прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника.

Законът постановява, че ако имотът е продаден на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, то „знанието за увреждане“ се презюмира.

Защита на длъжника по иска за отмяна по 135 ЗЗД

За да се изяснят всички особености отменителен иск по чл.135 ЗЗД, следва да се разгледа и увреждането на кредитора.

Като защита на длъжник по иск по чл. 135 ЗЗД може да се противопоставят само възражения за вземането.

Поради това всички възражения и евентуални отговори за неустановеност със сила на присъдено нещо на кредитора са изцяло ирелевантни в производството по отменителния иск.

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е отОсобености отменителен иск по чл.135 ЗЗД
категорията на обективните предпоставки.

Това действие на длъжника предполага, че длъжникът увеличава неплатежоспособността си, чрез отчуждаване на имущество и намаляване на своите активи.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили иск по чл. 135 ЗЗД

Увреждане  е налице при всяко действие на длъжника спрямо кредитора с което този длъжник се

а/ лишава от свое имущество,

б/намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на иска по чл. 135 ЗЗД.

Състав на отменителен иск чл.135 ЗЗД

Законът изисква лицето, придобило права от увреждащите ни сделки също трябва да знае за увреждането, ако оспорваното увреждащо действие е било възмездно.

За да е налице знание за  увреждане, достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането.

Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.

Най-трудната за отмяна сделка, тъй като кредиторът трябва да докаже, че третото лице е знаело за увреждането.

При уважаването му с влязло в сила съдебно решение се обявяват за недействителни спрямо нас увреждащи ни актове на длъжника.

За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 897 90 43 91, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява отменителен иск ?

Отменителен е иска, при който кредитор може да обяви спрямо себе си за недействителна сделка, която длъжникът е извършил, за да намали имуществото си и по този начин да увреди интересите на кредитора като последният губи възможността да насочи принудителното изпълнение спрямо имущество, с което длъжникът се е разпоредил

При какви предпоставки се предявява отменителен иск ?

За да се предяви отменителен иск е нужно да е налице задължение на продавача на недвижим имот към кредитор, както и възмездност на сделката при прехвърлянето на имот към трети лица. Основният елемент е наличието на увреждане при прехвърлянето , с което продавачът е увредил кредитора, ако купувача е знаел за това увреждане и задължението на продавача към кредитора.

В какъв срок се предявява отменителния иск ?

Отменителният иск следва да се предяви до изтичане на 5 (пет) годишен срок от датата на извършване на разпореждането (сделката) спрямо длъжника за обявяване на разпореждането за недействително спрямо кредитора. От този момент започва да тече погаситенлата давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, която е петгодишна, доколкото не е предвидено друго в закона .

Кога възниква правото на отменителен иск ?

Правото на иск на кредитора за обявяване за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда възниква с извършване на увреждащото действие, което се явява сключеният договор за продажба или разпореждане с недвижим имот.

Какво трябва да направи увредения кредитор ?

Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни пред Окръжен съд спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. По този начин имуществото ще послужи за събиране на вземането, макар същото преди време да е продадено или отчуждено по друг начин.

Как да подам молба по отменителен иск ?

Производството по отмяна на разпоредителните сделки се образува чрез подаването на искова молба от кредитора до компетентния съд. Производството завършва с постановяването на съдебно решение, с което съдът обявява за относително недействителни по отношение на кредитора сделките, които го увреждат.

/by
, ,

Срок за уведомяване за щета

Срок за уведомяване за щета

Често пъти застрахователя отказва изплащането на щетата поради пропуснат срок за уведомяване за щета.

При настъпване на застрахователно събитие трябва незабавно да уведомите застрахователя за настъпилата щета.

Неободимо е да вземете всички мерки за ограничаване размера на щетите по Вашия или чуждия автомобил.

през периода на застраховката застрахованият е длъжен

А/да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,

Б/да спазва предписанията на застрахователя

В/да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на опасности и вреди

Г/да допуска застрахователя да прави проверки.

Не следва да поправяте автомобила преди оглед на застраховател и установяване размера на щетата.Срок за уведомяване за щета

Значителна част от отказите по съдебни решения за застрахователни дела идват поради пропуснат срок за уведомяване и регистриране щетата при застрахователя

В случай на лек удар или ПТП без значителни щети се съставя двустранен констативен протокол с другия участник без КАТ.

Основно изискване на застрахования 

Най-важното действие на пострадалия или застрахования е уведомление за щетата към застрахователя.

В Общите условия на всички застрахователи има изискване за бързо уведомление за щетата и поставя ограничения в срок за уведомяване за щета, в рамките на който следва да бъде предявена претенцията.

Документите за предявяване на претенция за щета на автомобил включват основно

  1. Попълнено уведомлените за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие от регистрационния талон на автомобила;
  3. Документ за преминат технически преглед,
  4. Копие от шофьорската книжка на водача и застрахователна полица.

Документите за предявяване на щета на имущество включват

  1. Уведомление за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие на застрахователната полица и сметка
  3. Описите на щетите към нея,
  4. Копие от документ за собственост

Ако застрахованият разполага с документи във връзка с направени разходи по възстановяването на вредите, следва да ги представи.

Застрахованите са длъжни да уведомят застрахователя за настъпване на застрахователно събитие в срок, указан в Общите условия

Този срок тече от узнаване или настъпване на пътното транспортно произшествие и важи при :

  1. При застраховка “Авто Каско” – 24 часа
  2. В случай на кражба или грабеж на автомобил до 72 часа от инцидента или неговото надлежно установяване.
  3. За  настъпване на пожар на автомобила – отново – до 72 часа.

Относно задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” – най-късно до 7 дни от ПТП-то или узнаване на обстоятелства за отговорност  на застрахователя

Неспазване на срока за уведомяване на ЗастрахователяСрок за уведомяване за щета

В случай на настъпило застрахователно събитие, изпускането на срока води най-често до отказ на застрахователя.

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да извърши действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да следва указанията на застрахователя.

Указанията могат да бъдат предвидени в условията на застраховката или да бъдат дадени от застрахователя предвид конкретния случай.

В случай че застрахованият не е съобразил указанията на застрахователя за ограничаването на вредите, последният може да откаже плащане

Същественото в някои случаи е да знаете,че обезщетение по застраховка Каско не се изплаща при

  • Щети вследствие употреба на алкохол или други упойващи вещества.
  • управление на автомобила от неправоспособни или нетрезви водачи

Ако е настъпило ПТП, единствено с материални вреди, се попълва двустранно констативен протокол.

В случай на разногласия между страните – кой е виновен за произшествието, екип на КАТ-Пътна полиция посещава мястото на инцидента.

Съставя се стандартен протокол за ПТП, определя се вина при настъпване на ПТП-то

За да предявите претенция по Гражданска отговорност към застрахователя следва да подготвите следните документи:

  • протокол за ПТП или двустранно констативен протокол;
  • удостоверение за банковата ви сметка;
  • документи за платени разходи;
  • документи на автомобила;
  • вашите лични документи.

Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнилнил всичките си задължения по КЗ.

В случай на забава да плати застрахователното обезщетение в срок, застрахователят ще дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.

Освен обезщетението, застрахователят следва да покрие и разходите, които застрахованият надлежно е направил за ограничаване на вредите, дори ако усилията му са останали безрезултатни и дори тези разходи да са над застраховатлената сума по полицата.

/by
, ,

Двустранен констативен протокол

Двустранен констативен протокол

Един от най-важните документи при всяко ПТП  е правилното съставяне на т.нар. Двустранен констативен протокол

Двустранният констативен протокол е формуляр, който се използва при пътнотранспортни произшествия (ПТП) с материални щети, при които има съгласие между участниците.

Той позволява участниците сами да установят обстоятелствата и да подпишат споразумение-протокол без незабавно посещение на органите на Пътна полиция (КАТ) при изпълнение на условията.

Наредбата № … предвижда, че за ПТП с материални щети и при съгласие, се използва ДКП

Условията за попълване на ДКП

Кога може да се използва

Според нормативни и застрахователни източници, ДКП може да се попълни само ако са налице следните условия:

  • Няма пострадали лица.Двустранен констативен протокол

  • Участват само 2 превозни средства.

  • Няма увредено друго имущество, освен двете превозни средства.

  • Между двамата водачи има пълно съгласие относно обстоятелствата и вината

  • И двете превозни средства са в състояние да се движат на собствен ход след произшествието.

  • И двамата водачи не са употребили алкохол или упойващи вещества.

Кога не може да се използва / трябва да уведомите КАТ

Ако са налице едно или повече от следните обстоятелства, ДКП не е подходящ и трябва да се включи орган на Пътна полиция:

  • Има пострадали лица.

  • Участват повече от две превозни средства.

  • Възникнало е разногласие между участниците за вината или обстоятелствата.

  • Едно от МПС не е в състояние да се движи на собствен ход.

  • Участва МПС с чуждестранна регистрация.

  • Другият участник не притежава свидетелство за правоуправление.

  • Участва МПС на Министерство на отбраната или чужди въоръжени сили.

  • Причинено е задръстване или участва МПС с опасен товар.

  • Има съмнение за употреба на алкохол или упойващи вещества.

Защо е важно да се попълни правилно

  • Попълненият ДКП улеснява процедурата по ликвидация на щетата пред застрахователя. (Материална щета, съгласие, два водача → по-бърза обработка.)

  • При правилно оформен протокол се намаляват рисковете от спорове за вина или обстоятелства.

  • Ако протоколът е подписан и в двата екземпляра, води до ускорено уреждане и може да подобри отношенията между водачите и застрахователите.

Как се попълва стъпка по стъпка

https://saprotivata.blob.core.windows.net/images-stg/daecdaca-b5e2-4e13-aa5d-d1323481c1c6
6

  1. Протоколът се попълва на мястото на произшествието.

  2. В полето „Превозно средство А“ се вписват данните на виновния МПС; в „Превозно средство Б“ – данните на другото МПС.

  3. Попълват се: дата и час на ПТП; местоположение (улица, булевард, км); данни за свидетели, ако има.

  4. Попълват се данни за застраховка „Гражданска отговорност“, данни от свидетелството за правоуправление.

  5. Отбелязват се обстоятелствата, довели до ПТП (чрез „Х“) и се прави схема (скица) на произшествието – посоката на движение, мястото на удара, пътни знаци и др.

  6. Подписват двамата водачи. Единият екземпляр остава при един водач, другият – при другия. Поправки след подписване обезсилват протокола.

  7. След подписването протоколът се предоставя на застрахователя в срок според условията на застраховката (често до 7 дни).

Чести грешки и как да ги избегнем

  • Разногласия за вината или обстоятелствата — ако има, не се ползва ДКП, а се уведомява КАТ.

  • Участие на повече от две МПС — изисква друг вид протокол.

  • Не задвижващо МПС — ако едно от превозните средства не може да се движи на собствен ход, не се попълва ДКП.

  • Употреба на алкохол/наркотици — при съмнение не се попълва ДКП.

  • Непълно или нечетливо попълване, изтриване и задраскване — може да доведе до отказ за застрахователно обезщетение.

  • Не уведомяване на застрахователя навреме — може да забави или компрометира правата ви.

✅ Има ли съгласие за вина при ПТП?

Първият и най-важен въпрос след всяко пътнотранспортно произшествие (ПТП) е дали има съгласие между водачите кой е виновен.

  • Ако няма съгласие, незабавно се звъни на тел. 112 и се вика КАТ. Органите на реда посещават мястото на инцидента, извършват оглед и съставят полицейски протокол с акт за виновния водач.

  • Ако има съгласие, няма употреба на алкохол, водачите са правоспособни и няма пострадали лица, тогава се попълва двустранен констативен протокол (ДКП).

📝 Как се попълва двустранният констативен протокол

  1. Използва се формулярът на виновния водач.

  2. Лявата част се попълва от виновния, а дясната – от пострадалия.

  3. Протоколът се попълва ясно, четливо и без задрасквания.

  4. Не се звъни на КАТ за номер – това вече не е необходимо.

  5. В полето „Забележки“ в долната част виновният задължително вписва:

    „Виновен съм за това ПТП.“

  6. Двамата участници подписват протокола.

    • Оригиналът остава при пострадалия водач.

    • Вторият екземпляр е за виновния.

    • Следвайте указанията на гърба на протокола.

📸 Практически съвети при попълване

  • Снимайте полицата „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

  • Съберете счупени детайли и парчета от мястото на произшествието – могат да бъдат изискани от застрахователя.

  • Извършете снимки на мястото на инцидента от различни ъгли.

  • Проверете за свидетели и запишете имената им.

🕒 Давностен срок и уведомяване на застрахователя

  • Давностният срок по застраховка „Гражданска отговорност“ е 5 години, но е задължително да уведомите застрахователя на виновния водач в срок от 7 дни след настъпване на произшествието.

  • Това гарантира навременно започване на процедурата по ликвидация на щетата и изплащане на обезщетение.

⚖️ Кога задължително да потърсите КАТ

Свържете се с КАТ – Пътна полиция, когато:

  • няма съгласие за вина;

  • има пострадали лица;

  • участва повече от две превозни средства;

  • има чуждестранна регистрация;

  • има съмнение за алкохол или наркотици;

  • едно от МПС не може да се движи на собствен ход.

📞 Правна помощ и консултация

Ако се колебаете как да попълните двустранния констативен протокол или имате спор със застрахователя,
свържете се с кантората

Международно право, ПТП и застрахователни спорове, като ние  ще ви съдействаме професионално за:

  • консултация при ПТП;

  • изготвяне на жалба до застраховател;

  • съдействие при отказ за изплащане на щета;

  • защита на вашите права при застрахователни претенции.

/by
, ,

Основания за иск чл. 135 ЗЗД

Основания за иск чл. 135 ЗЗД

В практиката по търговски дела се налага изясняване на правните основания за иск чл. 135 ЗЗД.

В редица случай се наблюдават действия с които длъжникът се разпореждане не само с процесиите имоти, но и с цялото си останало имущество

С това той цели сочи на съзнателно предприети действия от негова страна да увреди интересите на кредитора.

Претенцията е по чл. 135 ал.1 от ЗЗД  за обявяване за недействително спрямо кредитор на извършеното от негов длъжник увреждащо действие.

Това действие следва да бъде за възмездно разпореждане с недвижим имот. Важно значение за провеждането на павлов иск имат всички основания за иск чл. 135 ЗЗД. 

Съдебната практика сочи изискването за валидно сключен Договор за продажба и знание от длъжника и третото лице.

Съгласно разпоредбата чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.

Правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД е налице, когато с правно действие длъжникът намалява имуществото си, с което се осуетява удовлетворяване вземането на кредитора.

Основателността на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено правно действие от длъжника, с което уврежда кредитора, както и 3/субективния елемент – знание на длъжника, че с това действие се уврежда интересите на кредитора.

При възмездна сделка ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял – арг. чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

По общо правило ищецът по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за да има качество „кредитор“, следва да разполага с вземане срещу ответника, възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с иска.

Само по себе си това действие на длъжника представлява намаляване на имуществото му и застрашава интересите на кредитора.Основания за иск чл. 135 ЗЗД

Правни основания за иск чл. 135 ЗЗД

Всяко съдебно производство изобилства от примери относно основания за иск чл. 135 ЗЗД. В този случай следва да се отделят най-важните, а именно:

  1. Наличието на кредитор за вземането към длъжника.

Законът не съдържа изрично изискване вземането да е ликвидно и изискуемо към момента на увреждащото действие, извършено от длъжника

Налице е богата съдебната практика с решения на ВКС –

  • Съдебно Решение № 1562 от 20.V.1982 г. по гр. д. № 805/82 г., I г. о. ВКС;
  • Съдебно Решение  № 422 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1469/99 г., V г. о.

Целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите

Възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, преди да настъпи изискуемостта.

В този случай от значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника.

   2. Плащане на цена на имот след прехвърляне към трето лице

В случай на извършена продажба, законът счита, че  е увреждащо кредитора действие. Предпоставка за павлов иск по чл.135 ЗЗД е вещта да е отчуждена и продадена.

Това е така, тъй като длъжникът реално е намалил свое имущество с недвижим имот на значителна стойност

Към основания за иск чл. 135 ЗЗД е необходимо длъжникът да няма достатъчно имущество, за удовлетворяване на взискателя.

С тази сделка длъжникът е осуетил възможността кредитора да насочи изпълнение върху имущество за удовлетворяване вземане на кредитора

Съдебната практика посочва, че всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника.Основания за иск чл. 135 ЗЗД

С това прехвърляне се затруднява изпълнението на задължение към кредотора

Законът не изисква ищецът да доказва претърпени вреди от сделката или невъзможност да удовлетвори от вземането си.

Същността на иск чл.135 ЗЗД е да се опази кредитора от намаляване длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително изпълнение.

3. Знанието на продавача и трето лице (купувач) за увреждане

Знанието е едно от правните основания за иск чл.135 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен.

Субективният елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на третото лице.

Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено

В този случай субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора.

С него се упражнява едно потестативно право на кредитора, да бъде обявено относително за недействително спрямо него, разпореждане на длъжника

В същността на основания за иск чл.135 ЗЗД е необходимо действие на длъжника, което уврежда кредитора, както и знание на длъжника и третото лице – приобретател.

Знанието за увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД следва да е налице към момента на разпореждането.

Съдебната практика приема, че знанието на купувача за увреждането на кредитора с извършено от длъжника прехвърляне на недвижим имот с договор следва да се преценява към момента на сключване на договора.

Правната сделка на длъжника може да бъде обявена за недействителна спрямо длъжниковия контрахент само ако той е бил недобросъвестен.

Знанието, респективно намерението за увреда на третото лице-контрахент на длъжника има същото съдържание каквото има знанието, респ. намерението за увреда на самия длъжник.

Какво представлява искът по чл. 135 ЗЗД ?

Според посочената разпоредба „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането“.

Кога може да се предяви иск по чл. 135 ЗЗД ?

Иск за отмяна се предявява при наличие на няколко предпоставки: 1) увреждащо действие от страна на длъжника; 2) третото лице, с което длъжникът е договарял, да е получило имуществено благо, вследствие на увреждащото действие; 3) длъжникът да е съзнавал, че уврежда кредиторите; 4) изисква се третото лице също да знае, че уврежда кредиторите. Нещо повече, да е могло да знае, като положи грижата на добър стопанин.

Кой може да предяви иск по чл. 135 ЗЗД ?

кредиторът да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, има обезпечаваща интереса му за удовлетворяване при принудително изпълнение чрез премахване намаляването на имуществото му, служещо за общо обезпечение на неговите кредитори. „Кредитор“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, спрямо което длъжникът е обвързан със задължение за престиране съобразно уговореното помежду им или определеното от закон. Без значение е видът на престацията – парична или непарична, вкл. непаричното вземане по алеаторен договор

Кога е налице знание на купувача -трето лице ?

Знанието за увреждане е субективната предпоставка на отменителния иск. При сурогационния иск не е необходимо у длъжника знание или пък намерение за увреждане. Необходимо е длъжникът да съзнава по време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на своите кредитори. Освен длъжникът и третото лице да е знаело, че уврежда кредитора.

/by
, ,

Встъпване в права на превозвача

Встъпване в права на превозвача

Обичайна практика след щета и плащане от страна на заинтересовано лице е да се стигне до встъпване в права на превозвача.

В този случай, законът, в разпоредбата на чл.362 ТЗ предвижда възможност спедиторът сам да извърши изцяло или отчасти превоза

Едва след като е платил за причинените щети би имал правата и задълженията на пострадалия превозвач.

Превозвачът има задължения в няколко насоки, а именно:

1/ Превозвачът е длъжен да приеме товара заедно със съответни превозни документи;
2/Превозвачът е длъжен да извърши превози товара, като спази установеният за превоза срок, като опази целостта и опаковката на товара и изпълни нарежданията на товародателя.
3/ Превозвачът е длъжен да предаде товара на товарополучателя на местоназначението, като извести получателя и подпише всички документи за пристигналия товар.

Разтоварването на товара – освобождава Превозвачът от отговорност

Правни последици от приемането на товара-с приемането на товара се счита, че е доставен товара и прехвърлена отговорността за него.

Основания за встъпване в правата на превозвачаВстъпване в права на превозвача

Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в Кодекса на застраховането.

Застраховката на превоза еимуществено застраховане на вещи с цел риск на превозвания товар въпреки вина на превозвача.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят или спедиторът, изпълнил едно чуждо задължение, встъпва в правата на застрахования по чл. 74 ЗЗД срещу причинителя на вредата или застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Това всъпване по чл. 74 ЗЗД се случва до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски

Основания за встъпване в права на превозвача

Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет „отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката

Тези вреди, може да са нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. 

основанията за встъпване са следните

1. Наличие на вреда от превоза.

2. Плащане на вредите от превозвача или трето лице, най-често спедитор,

3. Причинно следствена връзка между извършения превоз и настъпилите вреди.

Срокове за претенцията 

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който е обезщетил увредения се обуславя от следните факти:

1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане   с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди;

2/  отговорност на превозвача съгласно ЧМР Конвенция

3/ наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“.Встъпване в права на превозвача

В нея се предвижда, че исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок

Този срок тече от деня, в който стоката е била доставена.

Срокът по чл.32 ал.1 б.“а“  ЧМР Конвенция не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател срещу превозвач или спедитор.

Съгласно разяснения в т.14 Постановление №7/77г. на Пленум ВС, относно регрес на суброгиралия се застраховател се прилага обща давност в чл.110 ЗЗД.

Този давностен срок започва да тече от момента на изплащането на застрахователно обезщетение.

Право на регрес възниква с плащане на обезщетение от застраховател или трето лице.

При констатиране на явни повреди при доставяне на стоката, получателят следва да направи възражения пред превозвача най-късно в момента на доставянето

Това следва да бъде извършено съгласно чл. 30 ЧМР Конвенция, в противен случай до доказване на противното се счита, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата.

За консултация се обърнете към кантората на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

/by
, ,

Основания за отмяна съдебно решение

Основания за отмяна съдебно решение

Отмяната на влезли в сила решения е предвиден чрез способ по чл. 303-309 ГПК, заедно с основания за отмяна съдебно решение.

Много често след като приключи едно дело хората не са наясно какво представлява възможността, която им дава закона в чл. 303 ГПК.

Същност на искането за отмяна Основания за отмяна съдебно решение

Отмяната представлява защитно средство срещу влезли в сила неправилни решения, неправилността на които се изразява в несъответствие между решението и действителното правно положение.

Легално въпросът за отмяна Решения на ВКС е регламентиран в чл.303, ал. 1, т. 1-7 ГПК.

Самата отмяна Решение на ВКС представлява самостоятелно, извън-инстанционно, контролно-отменително производство, което не е част от исковия процес.

Резонно с оглед на възможностите възниква и въпроса кои точно са основанията за отмяна Решение на ВКС от друг състав.

Правно основания за отмяна 

Към основанията за отмяна Решение на ВКС по чл. 303 ГПК се числят откриване на нови обстоятелства или нови доказателства, които са важни за делото

Следва да е доказано, че с тях  не е било възможно да се представят по време на делото пред ВКС. на време. 

Тези доказателства следва да са нови, но може да са съществували при разглеждането на делото.

Следващо основание за отмяна са доказателства, че ВКС е решил спора въз основа на неистински документ, свидетелски показания или заключение на вещо лице.

На следващо място основание за отмяна е и административен акт, който в последствие е бил отменен.  Това следва да се е случило след влизане в сила на решението на ВКС.

След като разгледахме част от основанията – стигаме до едно от най-често срещаните основания за отмяна Решение на ВКС по чл.303 ГПК.

То е налице, когато се установи, че е налице Съдебно решение на ВКС, противоречащо на Решение постановено от друг орган.

Това основание касае случаите когато са налице две решения от различни съдилища с противоречие между тях.Основания за отмяна съдебно решение

Сериозно основание за искането за отмяна Решение на ВКС е и допуснато нарушение в начина на представителство пред ВКС.

Това основание обхваща случаите на назначен особен представител при наличие на реална страна по делото.

Основание за отмяна е и порочно Решение на ВКС, в което е налице нарушение Конвенцията за защита на правата на човека.

Тези основания следва да бъдат налице за разглеждане подаване молба в срока по чл.305 ГПК.

Срок за искане на отмяна Решение на ВКС по чл. 305 ГПК

Срокът за подаване на молбата за отмяна е в зависимост от обективираното в молбата основание за отмяна.

За основанията по чл. 303 ал.1 ГПК срокът е тримесечен, а по чл. 303 ал.2 ГПК срокът е шестмесечен.

Началният момент, от който започва да тече срока за искането е преклузивен, тече в зависимост от основанието по чл. 303 ГПК.

В заключение ще споделим, че отмяната на влезли в сила съдебни решения е насочена към съдебно установяване на правоимащо лице.

За изготвяне на молба по чл. 303 ГПК обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или по електр. поща office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да подаде искане за отмяна Решение ВКС ?

Искането може да принадлежи както на „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 303 ГПК, така и на трето лице, спрямо което решението има сила, въпреки че то не е било страна по делото.

В какъв срок се иска отмяна Решение на ВКС чл. 303 ГПК ?

Срокът за подаване на молбата за отмяна е тримесечен, съответно шестмесечен, в зависимост от обективираното в молбата основание за отмяна. Началният момент, от който започва да тече срока за подаване на молбата е преклузивен и е регламентиран в чл. 305 ГПК, като началният момент е диференциран в зависимост от основанието, което молителят посочва в молбата си.

Има ли такса в иск за отмяна Решение на ВКС ?

Държавната такса по чл.303 ГПК пред ВКС е в размер на половината от таксата, дължима за първоинстанционото произвоизводство върху обжалваемия интерес, т.е. цената на иска.

Какво се случва след подаване на иск по 303 ГПК ?

Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение се подава от „заинтересована страна“ или от трето лице чрез първоинстанционния съд, като към нея се прилага препис за връчване на насрещната страна, която има едноседмичен срок за отговор от получаване на преписа.

Молбата по 303 ГПК спира ли действието на Решението на ВКС ?

Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на съдебния акт. Това обаче може да стане по искане на страната при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК.

Какво се случва, ако решение на ВКС бъде отменено ?

Ако решението бъде отменено, неговото изпълнение се спира. В хипотеза, при която новото решение е различно от предходното, прилага се съответно нормата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК.

/by

Пишете ни info@lawyer-bulgaria.bg

НИЕ ще Ви отговорим при първа възможност, не по-късно  в рамките на работния ден. Кантората цели да осигури надеждна и адекватна  правна защита на Вашите интереси и бързо решение по всеки казус на клиенти, заедно с професионална правна помощ по казуси.

КОНТАКТИ НА КАНТОРАТА

Правна Кантора „Д. Владимиров“| Адвокат граждански дела| ул.„Александър Жендов” 6, 1113 гр. София
Факс: +359 2 858 10 25 | Email: info@lawyer-bulgaria.bg

Кантора „Д.Владимиров“ представлява клиенти в на територията на страната, включително при съдебни дела в гр. София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Благоевград и др.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Информацията, съдържаща се в този уебсайт, е само за общи информационни цели. Информацията се предоставя от „Правна Кантора Д. Владимиров“, като се стремим да поддържаме актуална информация. Същата не съдържа правни съвети за Вашият случай, а само и единствено обща информация за казуси на клиенти, с оглед пълнота, точност, надеждност, пригодност или наличност на уебсайта или информацията,  услугите или свързаните с тях графики, съдържащи се в уебсайта за всякакви цели.

За Нас | Пишете ни | Адрес | Общи условия | Декларация за поверителност