Права при потребителски кредит
В последните няколко години все по-често стигат до нас запитвания от клиенти относно техните права при потребителски кредит.
През последните години все по-често до нас достигат запитвания от клиенти относно техните права при потребителски кредит – банков кредит, заем от небанкова финансова институция, кредитна карта, стоков кредит или т.нар. бърз кредит.
Потребителският кредит се превърна в масово използван финансов продукт.
Неговата достъпност обаче често е свързана с договори, съдържащи сложни клаузи, допълнителни услуги, застраховки, такси за гарант, пакети за приоритетно разглеждане, разходи за събиране на вземането и различни неустойки.
Поради това потребителят не трябва да преценява кредита само според размера на месечната вноска.
Съществено значение имат:
- действителният годишен процент на разходите;
- общата сума, която трябва да бъде върната;
- всички задължителни такси и допълнителни услуги;
- условията за промяна на лихвата;
- последиците при просрочие;
- правото на отказ;
- условията за частично или пълно предсрочно погасяване;
- наличието на неравноправни или нищожни договорни клаузи.
Актуално към 14 юли 2026 г.: Законната лихва за просрочени парични задължения е 10,40% годишно. Поради това максималният допустим ГПР по чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит към тази дата е 52%. Този размер може да се променя на 1 януари и 1 юли в зависимост от лихвения процент на Европейската централна банка.
Накратко: какви права има потребителят?
При сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит потребителят има право:
- да получи ясна и пълна преддоговорна информация;
- да получи стандартен европейски формуляр;
- да получи безплатно проект на договора преди подписването му;
- да бъде информиран за действителния ГПР и общата дължима сума;
- да не заплаща незаконни или скрити такси;
- да се откаже от договора в 14-дневен срок;
- да погаси кредита частично или изцяло предсрочно;
- да получи намаление на оставащите лихви и разходи при предсрочно погасяване;
- да не бъде обвързан от неравноправни клаузи;
- да оспори недействителен договор или отделни нищожни клаузи;
- да подаде жалба до Комисията за защита на потребителите;
- да потърси извънсъдебна или съдебна защита.
Кога се прилага Законът за потребителския кредит?
Основната правна уредба се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК, както и в Закона за защита на потребителите – ЗЗП.
По правило ЗПК се прилага, когато:
- кредитополучателят е физическо лице;
- кредитът се получава извън професионалната или търговската дейност на лицето;
- кредиторът действа в рамките на своята професионална или търговска дейност;
- договорът не попада в някое от изрично предвидените законови изключения.
От 1 януари 2026 г. законът по правило не се прилага за кредити с общ размер над 75 000 евро.
Изключени са също определени ипотечни кредити, кредити за придобиване или запазване на собственост върху недвижим имот, безлихвени кредити, някои краткосрочни кредити с незначителни разходи и други изрично посочени случаи.
Ипотечните кредити и кредитите за недвижими имоти на потребители се регулират основно от отделен специален закон.
Наличието на наименование като „заем“, „финансова помощ“, „разсрочено плащане“ или „кредитен лимит“ не е решаващо.
Съдът разглежда действителното съдържание и икономическата цел на договора.
Право на преддоговорна информация
Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор, кредиторът или кредитният посредник трябва своевременно да му предостави необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение.
Информацията се предоставя чрез Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Формулярът и общите условия трябва да бъдат предоставени:
- безплатно;
- на български език;
- на хартиен или друг траен носител;
- по ясен и разбираем начин;
- с еднакъв по вид, формат и размер шрифт;
- с шрифт не по-малък от 12.
При поискване потребителят има право предварително и безплатно да получи екземпляр от проекта на договора за кредит.
Какво трябва да проверите в стандартния европейски формуляр?
Преди подписването трябва да се сравнят поне:
- размерът на кредита;
- срокът за погасяване;
- годишният лихвен процент;
- дали лихвата е фиксирана или променлива;
- условията за промяна на лихвата;
- годишният процент на разходите;
- общата дължима сума;
- размерът, броят и периодичността на вноските;
- изискваните обезпечения;
- задължителните застраховки;
- таксите за гарант или поръчител;
- разходите за банкови сметки и платежни инструменти;
- последиците при просрочие;
- правото на отказ;
- условията за предсрочно погасяване.
Не е достатъчно кредиторът да посочи само „месечна вноска“.
Потребителят трябва да може да установи колко средства реално получава и каква сума ще върне до края на договора.
Какво задължително трябва да съдържа договорът?
Договорът за потребителски кредит трябва да бъде написан на разбираем език и да съдържа законово определена информация.
Сред задължителните елементи са:
- видът на кредита;
- срокът на договора;
- общият размер на кредита;
- условията за усвояване;
- лихвеният процент;
- условията и процедурата за неговата промяна;
- използваният индекс или референтен лихвен процент;
- годишният процент на разходите;
- общата сума, дължима от потребителя;
- размерът, броят и датите на погасителните вноски;
- погасителният план;
- всички разходи по кредита;
- последиците при просрочие;
- обезпеченията и застраховките;
- правото на отказ;
- правото на предсрочно погасяване;
- редът за прекратяване на договора;
- способите за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Законът изисква в договора да бъдат посочени както ГПР, така и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването.
Трябва да бъдат посочени и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР.
Право на безплатен погасителен план
При срочен кредит потребителят може във всеки момент да поиска безплатно извлечение под формата на погасителен план.
Планът трябва да показва:
- оставащата главница;
- размера на всяка вноска;
- каква част от нея погасява главница;
- каква част представлява лихва;
- допълнителните разходи;
- датите на бъдещите плащания.
Това право е особено важно при спор относно направени плащания, начислена лихва или остатъка по кредита.
Какво представлява ГПР?
Годишният процент на разходите – ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В него се включват настоящите и бъдещите разходи, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да плати във връзка с договора, включително:
- възнаградителна лихва;
- комисиони;
- административни разходи;
- възнаграждение на кредитен посредник;
- задължителна застраховка;
- такса за гарант или поръчител;
- задължителен пакет от допълнителни услуги;
- разходи за сметка или платежен инструмент, когато те са необходими за получаване или погасяване на кредита;
- други преки или косвени разходи, които са условие за получаване на кредита.
ЗПК определя ГПР като общ сбор от преките и косвените разходи, комисиони и възнаграждения, изразен като годишен процент от кредита.
КЗП изрично посочва, че при изчисляването на ГПР следва да се включват всички разходи, включително разходи за застраховки и гарант, когато са част от цената или условие за получаване на кредита.
Разлика между лихвен процент и ГПР
Лихвеният процент показва цената само на договорната лихва.
ГПР включва не само лихвата, но и останалите разходи по кредита.
Поради това кредит с обявена лихва от 10% може да има значително по-висок ГПР, когато са добавени:
- такса за разглеждане;
- задължителен гарант;
- застраховка;
- пакет за експресно обслужване;
- месечни административни такси;
- разходи за управление или обслужване.
Затова сравняването на кредитни предложения трябва да се извършва основно според ГПР и общата сума за връщане, а не единствено според рекламния лихвен процент.
Какъв е максималният допустим ГПР през 2026 г.?
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
От 1 януари 2026 г. законната лихва се определя по формулата:
лихвен процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ + 8 процентни пункта.
На 1 юли 2026 г. лихвеният процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ е 2,40%.
Следователно 2,40% + 8% = 10,40% законна лихва
Максималният ГПР към 14 юли 2026 г. е 10,40% × 5 = 52%
Клаузите, предвиждащи ГПР над допустимия законов праг, са нищожни.
Суми, събрани над допустимия праг, следва да бъдат приспаднати от последващите плащания по кредита.
Таванът от 52% не означава, че всеки договор с формално посочен ГПР под 52% е законосъобразен.
Необходимо е да се провери дали в изчислението действително са включени всички задължителни разходи.
Пример за скрито увеличение на ГПР
Потребителят получава кредит в размер на 1 000 евро.
По договора трябва да върне:
- 1 000 евро главница;
- 150 евро лихва;
- 200 евро възнаграждение за гарант;
- 100 евро пакет „приоритетно обслужване“.
Общият разход не е само договорната лихва от 150 евро.
Ако гарантът и пакетът са задължителни условия за отпускане на кредита, разходите за тях също следва да бъдат отчетени при изчисляването на ГПР.
Ако тези разходи бъдат изключени, посоченият в договора ГПР може да бъде значително по-нисък от действителния.
Неточният ГПР може да направи договора недействителен
Практиката на Върховния касационен съд през 2026 г. е особено важна за защитата на потребителите.
С Решение № 96 от 2 април 2026 г. по т.д. № 1001/2025 г. ВКС приема, че неточното посочване на съществен елемент от задължителното съдържание на договора – включително годишния лихвен процент или ГПР – се приравнява на липсата на този елемент.
Последицата може да бъде недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК.
Това означава, че спор може да възникне не само когато в договора изобщо няма посочен ГПР, но и когато:
- ГПР е математически неправилно изчислен;
- не са включени задължителни разходи;
- посочената обща дължима сума е неточна;
- липсват допусканията, използвани при изчислението;
- договорът създава невярна представа за действителната цена на кредита.
Какви са последиците при недействителен договор?
Чл. 22 ЗПК предвижда недействителност на договора, когато не са спазени определени задължителни изисквания относно формата и съдържанието му.
При недействителност потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
Това е сумата, която реално е получил, без:
- договорна лихва;
- такси;
- комисиони;
- неустойки;
- възнаграждения за допълнителни услуги;
- други разходи по кредита.
ВКС потвърждава, че при недействителност поради неточно посочен ГПР се прилага чл. 23 ЗПК и потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.
Не всеки пропуск автоматично води до недействителност.
Необходим е анализ дали нарушението попада сред изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, и дали засяга задължителното съдържание или форма на договора.
Изискване за шрифт не по-малък от 12
Всички елементи на договора трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не може да бъде по-малък от 12.
Това изискване се отнася и до документите, които представляват неразделна част от договора.
С Решение № 27 от 29 януари 2026 г. по т.д. № 1126/2024 г. ВКС потвърждава значението на изискването за размера на шрифта.
Когато този въпрос е спорен, съдът може да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване на действителния размер на използвания шрифт.
ВКС подчертава и задължението на съда служебно да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи.
Следователно договорът не трябва да се разглежда самостоятелно.
Проверяват се още:
- общите условия;
- погасителният план;
- тарифата;
- декларациите;
- приложенията;
- договорите за допълнителни услуги;
- договорите с гарант;
- застрахователните документи.
Право на отказ от потребителски кредит
Потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни, без да посочва причина и без да дължи неустойка.
Срокът започва да тече от:
- датата на сключване на договора; или
- датата, на която потребителят е получил условията и задължителната информация, когато това е станало по-късно.
Уведомлението за отказ трябва да бъде изпратено преди изтичането на срока и по начин, който може да бъде доказан – например чрез препоръчано писмо с обратна разписка, куриер, квалифицирана електронна услуга или друг траен носител.
Какво трябва да върне потребителят?
След упражняване на отказа потребителят трябва:
- да върне усвоената главница;
- да заплати договорната лихва само за периода, през който реално е ползвал средствата;
- да извърши плащането без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни от изпращането на уведомлението.
Кредиторът няма право да начислява обезщетение или неустойка за отказа.
Допустими са единствено невъзстановими разходи, платени на публични административни органи.
Свързаните допълнителни услуги също престават да обвързват потребителя.
КЗП посочва като забранена практика прякото или косвеното възпрепятстване на 14-дневното право на отказ.
Право на предсрочно погасяване
Потребителят може по всяко време да погаси кредита:
Кредиторът няма право да откаже предсрочното плащане.
При предсрочно погасяване потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита.
Намалението обхваща лихвата и другите разходи за оставащата част от срока на договора.
Следователно при пълно предсрочно погасяване не следва механично да се изисква цялата сума на бъдещите лихви и разходи, които биха били дължими при нормалното изпълнение на договора до крайния срок.
Кога не се дължи обезщетение за предсрочно погасяване?
Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка, когато:
- погасяването се извършва през период, в който лихвеният процент не е фиксиран;
- плащането е направено по застрахователен договор, предназначен да гарантира връщането на кредита;
- договорът е под формата на овърдрафт.
Какво обезщетение може да се дължи при фиксирана лихва?
Когато предсрочното погасяване се извършва през период с фиксиран лихвен процент, кредиторът може да поиска справедливо и обективно обосновано обезщетение.
По правило то не може да надвишава:
- 1% от предсрочно погасената сума, ако до края на договора остава повече от една година;
- 0,5% от предсрочно погасената сума, ако оставащият срок е по-малък от една година.
По изключение кредиторът може да претендира по-голямо обезщетение, но трябва да докаже действително претърпяна по-голяма загуба.
Във всички случаи обезщетението не може да надхвърля лихвата, която би била платена за оставащия период.
Може ли кредиторът едностранно да променя лихвата?
Самото обстоятелство, че лихвата е променлива, не дава неограничено право на кредитора едностранно да определя нейния размер.
Когато се използва референтен лихвен процент, методиката трябва да съдържа:
- ясна изчислителна процедура;
- конкретна формула;
- компонентите на референтния процент;
- относителната тежест на всеки компонент;
- обективни пазарни индекси или индикатори.
Методиката трябва да бъде описана в договора и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.
Кредиторът трябва да я публикува и на своята интернет страница.
Рискова е клауза, която позволява увеличение на лихвата:
- по неопределени „пазарни условия“;
- по едностранна преценка на кредитора;
- въз основа на вътрешни показатели, които потребителят не може да провери;
- без ясна формула;
- без съответно право на потребителя да прекрати договора;
- без възможност за намаляване на лихвата при спад на съответните показатели.
Незаконни такси и комисиони
Кредиторът няма право да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
КЗП изрично посочва, че кредиторите нямат право:
- да отказват пълно или частично предсрочно погасяване;
- да възпрепятстват правото на отказ;
- да изискват по-високи обезщетения от законово допустимите;
- да начисляват такси за усвояване и управление;
- да събират повече от веднъж такса за едно и също действие;
- да начисляват такси, които не са предвидени в договора;
- да изискват две или повече неустойки за едно и също неизпълнение.
Кои такси трябва да бъдат проверени внимателно?
Особено внимание изискват клаузите за:
- „експресно разглеждане“;
- „приоритетно обслужване“;
- „административна обработка“;
- „управление на кредитното досие“;
- „мониторинг на задължението“;
- „оценка на риска“;
- „гарантирано одобрение“;
- „домашно посещение“;
- „такса за събиране“;
- „разход за уведомяване“;
- задължителен пакет допълнителни услуги;
- възнаграждение за гарант или поръчител.
Тези такси не са автоматично недействителни само поради своето наименование.
Проверява се:
- каква реална услуга се предоставя;
- дали услугата е избрана доброволно;
- дали е условие за получаване на кредита;
- дали представлява действие по усвояване или управление;
- дали сумата е включена в ГПР;
- дали таксата е ясно описана в договора;
- дали не се събира повторно за същото действие;
- дали размерът ѝ е съразмерен с действително предоставената услуга.
Преименуването на разхода не променя неговата правна и икономическа същност.
Лихва и разходи при просрочие
При забава кредиторът има право само на лихва върху сумата, която не е платена в срок, за времето на забавата.
Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Кредиторът не може да откаже частично плащане.
Към 14 юли 2026 г. законната лихва е 10,40% годишно.
Това не означава, че всички останали разходи, начислявани след просрочието, автоматично са допустими.
Следва да бъдат проверени:
- наказателна лихва;
- неустойка за забава;
- такса за телефонно обаждане;
- такса за писмо или SMS;
- такса за посещение;
- разходи за извънсъдебно събиране;
- такса за предсрочна изискуемост;
- едновременно начисляване на няколко санкции за едно и също нарушение.
Клауза, която натрупва законна лихва, наказателна лихва, ежедневна неустойка и фиксирани разходи за едно и също просрочие, може да бъде оспорена като противоречаща на императивни норми, добрите нрави или правилата за защита срещу неравноправни клаузи.
Неравноправни клаузи в договора за кредит
Неравноправна е клауза, която не е индивидуално договорена и във вреда на потребителя създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, противно на изискването за добросъвестност.
Потенциално неравноправни могат да бъдат клаузи, които:
- позволяват едностранна и непрозрачна промяна на лихвата;
- налагат несъразмерно високи неустойки;
- ограничават законови права на потребителя;
- прехвърлят изцяло доказателствената тежест върху потребителя;
- позволяват на кредитора сам да удостоверява размера на дълга с необорима сила;
- предвиждат автоматична предсрочна изискуемост при незначително нарушение;
- задължават потребителя да заплаща неясни бъдещи разходи;
- изключват отговорността на кредитора;
- препятстват съдебната защита;
- налагат няколко санкции за едно и също неизпълнение.
Съдът е длъжен да извърши служебна проверка за неравноправни клаузи, когато разполага с необходимите фактически и правни данни.
Този принцип е потвърден и в Решение № 27 от 29 януари 2026 г. на ВКС.
Как да проверите дали кредитът е законосъобразен?
За правен и финансов анализ обикновено са необходими:
- договорът за кредит;
- общите условия;
- стандартният европейски формуляр;
- погасителният план;
- тарифата на кредитора;
- договорът за гарант или поръчител;
- застрахователната полица;
- документите за допълнителни услуги;
- извлечението за извършените плащания;
- платежните нареждания или разписките;
- кореспонденцията с кредитора;
- уведомленията за просрочие;
- поканата за предсрочна изискуемост;
- документите по евентуално заповедно или изпълнително производство.
Практическа проверка на кредитен договор
1. Установете реално получената сума
Проверете каква сума действително е преведена или предадена на потребителя.
2. Съберете всички извършени плащания
Изчислете общо платените:
- главници;
- лихви;
- такси;
- неустойки;
- застраховки;
- възнаграждения за гарант;
- разходи за събиране.
3. Проверете действителния ГПР
Необходимо е да се установи дали всички задължителни разходи са включени в посочения процент.
4. Проверете задължителното съдържание
Липсата или неточното посочване на определени елементи може да доведе до недействителност по чл. 22 ЗПК.
5. Проверете формата
Преглеждат се:
- размерът на шрифта;
- еднаквото оформление;
- подписите;
- предоставянето на общите условия;
- електронното сключване и доказването на съгласието;
- наличието на траен носител.
6. Изчислете надплатените суми
Ако договорът е недействителен или част от клаузите са нищожни, може да се окаже, че потребителят е платил повече от дължимото.
Какво да направите при спор с кредитора?
Първа стъпка: писмено възражение
До кредитора може да бъде изпратено писмено искане за:
- предоставяне на пълно извлечение;
- предоставяне на актуален погасителен план;
- обяснение на начислените такси;
- посочване на методиката за лихвата;
- преизчисляване на задължението;
- премахване на незаконни разходи;
- прихващане или възстановяване на надплатени суми;
- издаване на удостоверение за пълно погасяване.
Възражението трябва да бъде конкретно, да съдържа правните основания и да бъде изпратено по доказуем начин.
Втора стъпка: жалба до КЗП
Жалба или сигнал може да бъде подаден до Комисията за защита на потребителите, като към него се приложат всички относими документи.
КЗП приема жалби чрез електронната си форма и лично в регионалните си структури.
КЗП упражнява административен контрол и може да установява нарушения, да налага санкции и да предприема действия срещу неравноправни клаузи.
Комисията обаче не замества съда при индивидуален спор за връщане на конкретна парична сума.
Трета стъпка: извънсъдебно помирително производство
Споровете относно потребителски и ипотечни кредити могат да бъдат разглеждани от секторна помирителна комисия за финансови услуги.
Производството е доброволно и по правило безплатно за страните, като КЗП посочва ориентировъчен срок до 90 дни за изготвяне на помирително предложение.
Четвърта стъпка: съдебна защита
В зависимост от случая може да се предяви иск за:
- установяване недействителността на договора;
- прогласяване нищожността на определени клаузи;
- установяване, че определени суми не се дължат;
- връщане на суми, платени без основание;
- преизчисляване на остатъка;
- обезщетение за претърпени вреди;
- защита срещу неправомерно принудително изпълнение.
Когато кредиторът вече е започнал заповедно или изпълнително производство, трябва да се реагира незабавно в срока, посочен в съдебните книжа.
Пропускането на процесуален срок може значително да затрудни защитата.
Защо е необходим правен анализ?
Проверката на договор за потребителски кредит не се ограничава до прочитане на неговото заглавие и размера на месечната вноска.
Обикновено е необходимо да се извършат едновременно:
- правен анализ на договора;
- проверка на всички приложения;
- математическо преизчисляване на ГПР;
- анализ на извършените плащания;
- проверка за неравноправни клаузи;
- проверка за незаконни такси;
- анализ на предсрочната изискуемост;
- преценка на заповедното или изпълнителното производство;
- изчисляване на евентуално надплатените суми.
Неточно изчисленият ГПР, задължителна услуга, представена като доброволна, или такса, прикриваща разход за управление на кредита, може съществено да промени размера на действително дължимото задължение.
Адвокатска помощ при потребителски кредит
Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ извършва правен анализ и защита при:
- банкови и небанкови потребителски кредити;
- бързи кредити;
- кредитни карти и овърдрафти;
- неправилно изчислен ГПР;
- незаконни такси и комисиони;
- неравноправни клаузи;
- прекомерни неустойки;
- предсрочна изискуемост;
- заповедни производства;
- изпълнителни дела;
- искове за връщане на надплатени суми;
- спорове относно недействителност на договора.
За допълнителна информация или правна помощ:
Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg
За извършване на първоначален анализ е необходимо да изпратите договора, общите условия, погасителния план, извлечението за извършените плащания и получената кореспонденция от кредитора или съда.
Мога ли да се откажа от потребителски кредит след подписването?
Да. По правило разполагате с 14-дневен срок, без да посочвате причина и без да дължите неустойка. Трябва да върнете главницата и договорната лихва само за времето на реалното ползване на средствата.
Може ли банката да откаже предсрочно погасяване?
Не. Кредиторът не може да откаже пълно или частично предсрочно погасяване.
Винаги ли се плаща такса при предсрочно погасяване?
Не. При променлив лихвен процент, овърдрафт и определени плащания по застрахователен договор обезщетение не се дължи. При фиксирана лихва по правило се прилагат ограничения от 1% или 0,5%, при посочените в закона условия.
Какъв е максималният ГПР през 2026 г.?
Към 14 юли 2026 г. законната лихва е 10,40%, поради което петкратният размер е 52%. Стойността може да се промени при следващото шестмесечно определяне на законната лихва.
Законна ли е таксата за гарант?
Зависи от конкретните условия. Ако гарантът е задължителен за отпускането на кредита, неговото възнаграждение по правило трябва да бъде отчетено при изчисляването на ГПР. Проверява се също дали услугата е реална, доброволна и ясно описана.
Може ли кредиторът да начислява такса за управление?
Не може да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Може ли кредиторът да откаже частично плащане?
Не. Чл. 33, ал. 3 ЗПК забранява отказа да бъде прието частично плащане по потребителски кредит.
Какво дължа, ако договорът е недействителен?
По правило се връща само чистата стойност на реално получения кредит, без договорна лихва и други разходи.
Може ли съдът сам да провери за неравноправни клаузи?
Да. Съдът има задължение да извърши служебна преценка, когато разполага с необходимите данни.
Може ли неправилният ГПР да доведе до недействителност?
Да. ВКС приема, че неточното посочване на ГПР може да се приравни на неговата липса и да доведе до недействителност на договора.
