Връщане на депозит за наем

В последните години е актуално предоставяне на депозит и след прекаратяване на Договора за наем връщане на депозит за наем.

При сключване на двустраенен договор от наемател и предплащане на сума, която подлежи на връщане при прекратяване на договора.

Връщане на депозит в общия случай става, след като при напускане на жилището.

Наемателят следва да представи пред наемодателя, че е заплатил всички сметки за периода, в който е обитавал имотаВръщане на депозит за наем

Кога следва да се върне депозита ?

Въпросът е, че консумативите – ток, вода, парно, се отчитат едва след месец се плащат, а изравнителната сметка на Топлофикация – чак през летния сезон.

Внимателно подбирайте наемателите/ респ. наемодателите.

Не са малко случаите, когато след наемателя едно жилище е толкова разбито, че трудно ще се даде под наем на друго лице без основен скъп ремонт и натрупани сметки.

Обикновено при сключване на договор за наем се изготвя и приемо-предавателен протокол.

Делата за връщане на владение се развиват като бързо производство за възстановяване на владението по чл. 310 ал.1 ГПК.

В него, в присъствието и на двете страни, се записват показанията на електромери, водомери, топломери.

Вариант в тази насока, за да се предпазите от недобросъвестни наематели е прехвърлянето на партиди за ток, вода и топлофикация, ако има налична, за да не се носи отговорност за задължения.

Практиката сочи и обратната тенденция –  некоректни наемодател (хазаи)

Те прилагат цялата си изобретателност, за да измислят повод да не върнат оставения депозит при напускане на наемателя.

Най-честите оправдания са изгорели крушки, зацапани стени, чешмата в банята или кухнята капе, трябва да се сменят контакт, тапети и др.

Резонни и основателни причини за невръщане могат да бъдат неплатени сметки, наем или повреди по жилището.Връщане на депозит за наем

Връщане на депозита може да стане само в случаи на изрядни сметки !

Законът, който урежда наемните отношения е нужно да бъде променен – да се завиши глобата при непредаване на владението

Често пъти наемателите не освобождават имота, дори и при прекъснато електричество, защото ……“нямали къде да отидат“

Поради което връщането на депозита, ще Ви спести много нерви и средства.

Като  наемодател и нямате основание да задържите сумата от дадения депозит, най-добре е да я върнете,  за да спестите проблеми и дело в съда.

При отказ да върнете депозита, наемателят може да си го поиска по съдебен път.

Кога се заплаща депозит за наем на имот ?

В днешните договори за наем на апартаменти споразумението за предоставяне на депозит от наемателя носи известна сигурност. Съгласно обичайната практика депозитът, който наемодателят може да изисква, не може да надвишава месечния наем.

Защо се дължи депозит?

Депозитът представлява гаранция за наемодателя по отношение на изпълнението на всички задължения на наемателя. Следователно наемодателят може да използва депозита, ако наемателят не изпълнява правилно задълженията си. Докато наемателят плаща наема в срок, придържайки се към предвиденото в договора за наем, наемодателят не може да използва депозита.

Кога наемодателят трябва да върне депозита?

Няма определена законова разпоредба, която да определя в какъв срок наемодателят трябва да изплати обратно депозита на наемателя. Това, разбира се, не означава, че наемодателят може да го задържи завинаги. По-скоро може да се прецени спрямо конкретните наемни отношения и обстоятелства в конкретния случай.

В какъв срок се търси депозита ?

Законът е посочил сравнително дълъг срок за връщане, но не следва да чакате за връщане след прекратяване договора за наем между страните с повече от 6 месеца.

 

Издаване декларация за чужбина

Често пъти при нужда злоупотреба на упражняващия родителските права родител се стига до издаване декларация за пътуване чужбина.

Малолетни и непълнолетни деца, се нуждаят от нотариално заверена писмена декларация.

Тя представлява заверено съгласие за пътуване в чужбина от родител за напускане на страната.Оттегляне декларация за чужбина

В практиката, често се стига до издаване на декларация за пътуване на дете в чужбина

В случай, че страна на родител не е било дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт, то следва съгласие по съдебен ред следва да бъде заместено със Съдебно решение по чл. 127а СК.

Същественото в тези дела, съдът следи за интереса на детето е да му бъде издаден международен паспорт, с което да се осигури правото му на свободно пътуване.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗБЛД издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на признатото от закона право на детето да пътува извън страната.
Издаването на задграничен паспорт без съмнение следва да е в интерес на детето и е съобразено с неговите нужди, поради което искането следва да бъде уважено.

Подписана декларация–съгласие за пътуване на детето следва да се представи от родителя, който ще преминава границата с детето.

Съдът може да разреши само конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави

Когато това е в интерес на детето, или да разреши неограничен брой пътувания през определен период от време, се дава заместващо съгласие но в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем.

В този смисъл е и задължителната практика изразена в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случай на издадена забрана за напускане на страната, следва да се образува производство по чл. 127а СК, за т.нар. „Заместващо съгласие“.

Съгласие за пътуване на дете в чужбина

Уведомяването на другия родител става чрез нотариална покана.Оттегляне декларация за чужбина

С тази покана се информира другия родител за оттегляне на декларация за извеждане на детето в чужбина.

Много хора се интересуват от оспорване на фалшиво пълномощно за дете.

Често в запитване се поставя въпроса за изготвяне на генерално пълномощно за пътуване на дете.

Разбира се следва да се уточни, че не съществуват конкретни документи за пътуване на дете в чужбина, както и формуляр – декларация за пътуване на дете в чужбина.

Затова при оттегляне на нотариално заверена декларация за пътуване на дете, следва да се образува дело по чл. 127а СК за издаване на документи, въз основа на което решение детето ще може да бъде изведено в чужбина.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът между тях се разрешава от съда.

Издаване на задграничен паспорт на дете за пътуване извън страната не зависи от упражняване на родителските права

За целта е необходимо съгласието на двамата родители, удостоверено по реда на чл. 45, ал. 1 и чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи.

Съгласно задължителните указания дадени с цитираното тълкувателно решение съдът не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване, а следва да разреши конкретен спор между родителите за пътуване на детето.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се оттегля декларация за пътуване в чужбина ?

Уведомяването става чрез нотариална покана, с която се информира другия родител за оттеглянето на пълномощното, с което упълномощителят е дал съгласие, децата да пътуват без ограничения във времето извън пределите на Република България, придружавани от другия родител.

Кой може да оттегли декларация за извеждане на дете в чужбина ?

Декларацията, предоставена от другият родител се оттегля от същия родител с нотариална покана като действията, извършени след получаването на нотариалната покана се считат за нищожни.

Какво може да се направи при отказ да се даде декларация за пътуване на непълнолетно дете ?

При разногласие между родителите или спор за предоставяне на декларация за извеждане на дете в чужбина, спорът следва да се реши по съдебен ред по реда на чл. 127а от Семейния кодекс, чрез издаване на съдебно решение за т.нар. заместващо съгласие.

Заместващото съгласие следва ли да се ограничи за срок и място

При издаване на Решение по чл. 127а СК, съдът издава Разрешение за издаването на документи на детето - най-често задграничен паспорт и пътуване до дестинация, посочена в съдебното решение, с конкретна цел - екскурзия, обучение, лечение и др.

Запор на суми на длъжника

Често се случва конкретен съдебен иск да бъде гарантиран и обезпечен чрез издаване на обезпечителна заповед за Запор на суми на длъжника.

Запор на суми на длъжника представлява една от най-ефективните съдебни мерки за защита на кредитор, който има парично вземане, но съществува опасност длъжникът да изтегли, укрие, прехвърли или по друг начин да намали своето имущество преди приключването на съдебното дело.

Често кредиторът разполага с договор, фактура, разписка, банков превод, признание на задължението или друг документ, доказващ неговото вземане.

Самото наличие на доказателства обаче не гарантира, че след спечелване на делото длъжникът ще разполага с имущество, от което присъдената сума да бъде събрана.

Поради това Гражданският процесуален кодекс допуска искът да бъде предварително обезпечен чрез:

  • запор на банкови сметки;
  • запор на парични вземания от трети лица;
  • запор на движими вещи;
  • запор на моторно превозно средство;
  • възбрана върху недвижим имот;
  • запор на дружествени дялове;
  • спиране на изпълнително производство;
  • друга подходяща обезпечителна мярка.

Целта на обезпечителното производство не е непосредствено да бъде изплатена сумата на кредитора.

Целта е да се запази определено имущество на длъжника, върху което впоследствие да бъде насочено принудително изпълнение.

Какво представлява запорът на суми на длъжника?

Запорът е забрана длъжникът да се разпорежда със свое секвестируемо парично вземане или с определени парични средства.

Когато е наложен запор на суми на длъжника по банкова сметка, банката получава запорно съобщение от съдебния изпълнител и блокира наличните средства до размера, посочен в обезпечителната заповед.

Запорът може да бъде насочен и върху вземане, което длъжникът има срещу друго лице.

В такъв случай запорното съобщение се изпраща до третото задължено лице.

Такова лице може да бъде:

  • банка;
  • работодател;
  • наемател;
  • възложител по договор;
  • търговски партньор;
  • застраховател;
  • платежна институция;
  • купувач, който дължи продажна цена;
  • дружество, което трябва да изплати дивидент;
  • съдебен изпълнител, който държи суми по друго изпълнително дело.

След получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може валидно да изплати запорираната сума на длъжника.

Защо се иска запор на суми на длъжника?

Дори когато искът е доказан и вероятно ще бъде уважен, съдебният процес може да продължи значителен период от време.

През този период ответникът може:

  • да изтегли средствата от банковите си сметки;
  • да прехвърли имоти на роднини или свързани лица;
  • да продаде автомобилите си;
  • да прекрати стопанската си дейност;
  • да прехвърли предприятието си;
  • да закрие банкови сметки;
  • да прехвърли вземанията си на трети лица;
  • да изнесе активи извън страната;
  • да създаде допълнителни задължения;
  • да допусне върху имуществото да бъдат наложени други запори и възбрани.

Поради това запорът на суми на длъжника има превантивна функция.

Той цели да предотврати ситуация, при която кредиторът печели делото, но няма имущество, върху което да насочи принудителното изпълнение.

Разлика между обезпечителен запор и изпълнителен запор

Необходимо е да се прави ясно разграничение между обезпечаването на иск и принудителното изпълнение.

Обезпечителен запорЗапор на суми на длъжника

Обезпечителният запор се налага преди кредиторът да разполага с влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист.

Целта е имуществото да бъде запазено до приключване на съдебния спор.

Самото налагане на обезпечителен запор не означава, че блокираните средства незабавно се превеждат на кредитора.

Запор в изпълнително производство

Изпълнителният запор се налага въз основа на изпълнителен лист или друго предвидено в закона изпълнително основание.

Неговата цел е реално събиране на вземането и удовлетворяване на кредитора.

Ако искът бъде уважен, кредиторът може да започне изпълнително производство и да насочи изпълнението върху вече запорираното имущество.

Кога съдът допуска запор на суми на длъжника?

Съдът не допуска автоматично исканото обезпечение само защото кредиторът твърди, че има вземане.

Необходимо е да бъдат установени основните предпоставки по чл. 391 ГПК:

  1. искът да бъде допустим;
  2. искът да е вероятно основателен;
  3. да съществува обезпечителна нужда;
  4. поисканата мярка да бъде подходяща;
  5. мярката да бъде съразмерна с размера на претенцията.

Тези предпоставки се преценяват във взаимна връзка.

Допустимост на обезпечавания иск

Искът, чието обезпечение се иска, трябва да подлежи на разглеждане по съдебен ред.

Съдът проверява дали са посочени:

  • бъдещият или настоящият ищец;
  • ответникът;
  • спорното материално право;
  • фактическото основание на претенцията;
  • размерът на вземането;
  • видът на исканата съдебна защита;
  • цената на иска;
  • компетентният съд;
  • правният интерес от предявяване на иска.

При обезпечение на бъдещ иск е особено важно претенцията да бъде индивидуализирана точно и непротиворечиво.

Неясното описание на бъдещия иск може да доведе до отказ за допускане на обезпечение.Запор на суми на длъжника

Вероятна основателност на иска

В обезпечителното производство съдът не решава окончателно дали вземането съществува.

Извършва се предварителна преценка дали представените доказателства създават достатъчна вероятност искът да бъде уважен.

Като доказателства могат да бъдат представени:

  • договори;
  • анекси;
  • фактури;
  • приемо-предавателни протоколи;
  • разписки;
  • банкови преводи;
  • извлечения от сметки;
  • нотариални покани;
  • признания на задължението;
  • електронна кореспонденция;
  • счетоводни документи;
  • официални удостоверения;
  • експертни оценки;
  • протоколи;
  • съдебни решения и определения;
  • документи за настъпила вреда;
  • покани за доброволно изпълнение.

Колкото по-ясни и убедителни са писмените доказателства, толкова по-голяма е вероятността съдът да допусне исканата мярка.

Обезпечителна нужда

Обезпечителната нужда е налице, когато без исканата мярка за кредитора ще бъде невъзможно или значително затруднено да реализира правата си по бъдещото съдебно решение.

При паричен осъдителен иск обезпечителната нужда може да произтича от:

  • липса на доброволно плащане;
  • прехвърляне на имущество;
  • закриване на търговската дейност;
  • наличие на други кредитори;
  • множество изпълнителни производства;
  • намаляване на активите;
  • продажба на основно имущество;
  • отказ от комуникация;
  • укриване на местонахождението;
  • прехвърляне на дружествени дялове;
  • изтегляне на средства от банкови сметки.

Общото твърдение, че длъжникът може да се разпореди с имуществото си, невинаги е достатъчно.

Молбата трябва да съдържа конкретни факти, от които съдът да изведе опасността от затрудняване или осуетяване на бъдещото изпълнение.

Подходяща и съразмерна обезпечителна мяркаЗапор на суми на длъжника

Исканият запор на суми на длъжника трябва да съответства на вида и размера на претенцията.

При паричен иск запорът на банкови сметки или вземания обикновено е подходяща мярка, защото запазва ликвиден актив, от който кредиторът може впоследствие да се удовлетвори.

Размерът на запора следва да бъде ограничен до:

  • главницата;
  • претендираната законна или договорна лихва;
  • предвидимите съдебни разноски;
  • други надлежно индивидуализирани парични вземания.

Не следва да се допуска блокиране на имущество, което очевидно и многократно надхвърля обезпечаваното вземане.

Запор на суми на длъжника при вече предявен иск

Когато съдебното дело вече е образувано, ищецът може да поиска обезпечение по реда на чл. 389 ГПК.

Молбата се подава до съда, пред който делото е висящо.

Искането може да бъде направено:

  • заедно с исковата молба;
  • след получаване на отговора на ответника;
  • след представяне на нови доказателства;
  • при установено прехвърляне на имущество;
  • в хода на първоинстанционното производство;
  • във въззивното производство до приключване на съдебното дирене.

Ищецът трябва да посочи конкретната обезпечителна мярка и да обоснове защо тя е необходима.

Запор на суми на длъжника при бъдещ иск

Обезпечението на бъдещ иск е уредено в чл. 390 ГПК.

То позволява на кредитора да поиска запор на суми на длъжника преди подаване на исковата молба.

Тази възможност е особено важна, когато съществува непосредствена опасност длъжникът да изтегли или прехвърли наличните средства.

Кой съд разглежда молбата?

Когато искът вече е предявен, молбата се подава до съда, пред който делото е висящо.

При бъдещ иск компетентността се определя по правилата на чл. 390 ГПК, като се отчита родовата компетентност по бъдещия спор и предвидените в закона местни критерии.

Не е правилно да се приема, че всяка обезпечителна заповед се издава единствено от районен съд.Запор на суми на длъжника

В зависимост от цената и предмета на иска компетентен може да бъде районен или окръжен съд.

Срок за предявяване на бъдещия иск

Когато съдът допусне обезпечение на бъдещ иск, той определя срок за предявяване на иска.

Този срок не може да бъде по-дълъг от един месец.

В рамките на определения срок молителят трябва:

  • да подаде исковата молба;
  • да я подаде пред компетентния съд;
  • да индивидуализира иска в съответствие с обезпечителната молба;
  • да представи доказателства за предявяването на иска по обезпечителното дело.

Като доказателство могат да бъдат представени:

  • копие от исковата молба с входящ номер;
  • удостоверение от съда;
  • електронно потвърждение за подаването;
  • друг официален документ, удостоверяващ датата на предявяване.

Не е достатъчно исковата молба само да бъде подадена.

Молителят следва да представи доказателствата за това и пред съда, който е допуснал обезпечението.

При неизпълнение съдът отменя обезпечението по предвидения в закона ред.

Изисква ли се гаранция?

Гаранцията не е задължителна във всяко обезпечително производство.

Когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, съдът може да допусне обезпечението въз основа на тях.

Съдът обаче може да определи гаранция и при наличие на писмени доказателства, ако счита това за необходимо с оглед защитата на ответника.

Гаранцията служи за обезщетяване на вредите, които ответникът би могъл да претърпи, ако:

  • искът бъде отхвърлен;
  • искът не бъде предявен в определения срок;
  • делото бъде прекратено;
  • обезпечението се окаже неоснователно.

Размер на гаранцията

Законът не определя общ фиксиран процент от цената на иска.

Следователно не е юридически точно да се твърди, че гаранцията винаги е 10% от претенцията.

Размерът се определя от съда според възможните преки и непосредствени вреди за ответника.Запор на суми на длъжника

При определянето му могат да бъдат отчетени:

  • размерът на иска;
  • видът на запорирания актив;
  • предполагаемата продължителност на запора;
  • отражението върху стопанската дейност;
  • възможността за възникване на договорни санкции;
  • необходимостта от алтернативно финансиране;
  • рискът от блокиране на текущи плащания.

Обезпечителната заповед се издава след представяне на доказателство за внасяне на определената гаранция, когато съдът е поставил такова условие.

Как се издава обезпечителната заповед?

Производството започва с писмена молба до компетентния съд.

Съдът разглежда искането в закрито заседание.

Предварително на ответника не се изпраща препис от молбата, тъй като това би могло да осуети обезпечението.

Ако молбата бъде уважена, съдът постановява определение и издава обезпечителна заповед.

В обезпечителната заповед се посочват:

  • страните;
  • обезпечаваният иск;
  • размерът на вземането;
  • допуснатата обезпечителна мярка;
  • имуществото или вземането, върху което се насочва мярката;
  • определената гаранция, когато има такава.

Как фактически се налага запор на суми на длъжника?

Издаването на обезпечителна заповед не води автоматично до блокиране на банковите сметки.

Кредиторът трябва да представи заповедта на държавен или частен съдебен изпълнител.

След образуване на дело съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до банката или другото трето задължено лице.

При банкова сметка запорът поражда действие спрямо банката от момента на получаване на запорното съобщение.

След този момент банката:Запор на суми на длъжника

  • блокира секвестируемите средства;
  • не допуска разпореждане с тях до размера на запора;
  • уведомява съдебния изпълнител;
  • отчита наличието на предходни запори;
  • съобразява правилата за несеквестируем доход.

Бързото представяне на обезпечителната заповед на съдебен изпълнител е от съществено значение.

Забавянето може да позволи на длъжника да изтегли или прехвърли средствата преди фактическото налагане на запора.

Необходимо ли е да се знае банковата сметка на длъжника?

Посочването на конкретен IBAN улеснява изпълнението на обезпечителната мярка.

Кредиторът обаче невинаги разполага с точни данни за всички банкови сметки на длъжника.

При условията и по реда, предвидени в закона, оправомощените органи могат да извършват справки за банкови и платежни сметки.

За ефективността на молбата е полезно да бъдат посочени всички известни данни, включително:

  • наименование на банката;
  • IBAN;
  • данни за предходни банкови преводи;
  • платежна институция;
  • данни от фактури;
  • сметка, по която кредиторът е извършил плащане.

Запор на вземане от трето лице

Запор на суми на длъжника може да бъде наложен и върху вземане срещу друго физическо или юридическо лице.

Такова вземане може да произтича от:

  • договор за наем;
  • договор за продажба;
  • договор за изработка;
  • договор за услуга;
  • застрахователно правоотношение;
  • трудово правоотношение;
  • право на дивидент;
  • договор за заем;
  • търговска доставка;
  • съдебно или изпълнително производство.

От момента на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не трябва да плаща на длъжника.

Ако въпреки запора бъде извършено плащане, то може да не бъде противопоставимо на обезпечения кредитор и да възникне отговорност за третото лице.

Запор върху трудово възнаграждение и пенсия

Не всички доходи могат да бъдат запорирани изцяло.

Гражданският процесуален кодекс защитава определена несеквестируема част от:Запор на суми на длъжника

  • трудовото възнаграждение;
  • пенсията;
  • социалните помощи;
  • определени обезщетения;
  • други защитени по закон плащания.

Защитата може да се запази и когато сумите са постъпили по банкова сметка, при наличие на законовите предпоставки и възможност да бъде установен техният произход.

При задължения за издръжка се прилагат специални правила.

Когато е блокирана несеквестируема сума, длъжникът следва своевременно да представи доказателства за произхода на средствата и да направи възражение.

Може ли да се наложат няколко обезпечителни мерки?

Съдът може да допусне повече от една обезпечителна мярка, когато една мярка не е достатъчна.

Например могат да бъдат допуснати едновременно:

  • запор на банкови сметки;
  • запор на вземания от клиенти;
  • възбрана върху недвижим имот;
  • запор на автомобил.

Общият обхват на обезпечението обаче трябва да бъде съразмерен с размера на иска.

Не следва да се допуска необосновано свръхобезпечаване.

Когато първоначалният запор се окаже безрезултатен, молителят може да поиска друга или допълнителна мярка, като представи доказателства за липсата на налични средства или имущество.

Замяна на обезпечителната мярка

По искане на заинтересованата страна съдът може да допусне замяна на една обезпечителна мярка с друга.

Това може да бъде необходимо, когато запорът върху основна оперативна банкова сметка фактически блокира цялата дейност на търговско дружество.

При паричен иск ответникът може при законовите предпоставки да предложи паричен залог или ценни книжа като заместващо обезпечение.

Съдът преценява дали новата мярка осигурява достатъчна защита на кредитора.

Обжалване на обезпечението

Определението по молбата за обезпечение подлежи на обжалване с частна жалба в предвидения от закона срок.

За молителя срокът започва да тече от съобщаването на съдебното определение.Запор на суми на длъжника

За ответника срокът започва от уведомяването му за фактически наложената обезпечителна мярка.

Обжалването на определението, с което обезпечението е допуснато, не спира автоматично изпълнението.

Касационният контрол е ограничен до специално предвидените в закона хипотези, включително когато въззивният съд допуска обезпечението за първи път след отказ на първоинстанционния съд и са налице основанията за допускане до касационно обжалване.

Кога запорът се отменя?

Обезпечението може да бъде отменено, когато:

  • бъдещият иск не е предявен в определения срок;
  • не са представени доказателства за предявяването му;
  • исковото производство бъде прекратено;
  • искът бъде окончателно отхвърлен;
  • обезпечителната нужда е отпаднала;
  • е представено допустимо заместващо обезпечение;
  • обезпечението бъде отменено от по-горна инстанция;
  • се установи друга предвидена в закона причина.

Вдигането на запора се извършва въз основа на съответния съдебен акт и след изпълнение на необходимите процесуални действия пред съдебния изпълнител или третото задължено лице.

Отговорност за вреди от неоснователен запор

Неоснователно допуснатият запор на суми на длъжника може да причини сериозни вреди.

Особено значителни могат да бъдат последиците при блокиране на основната разплащателна сметка на търговско дружество.

Възможните вреди включват:

  • банкови такси;
  • договорни неустойки;
  • наказателни лихви;
  • прекратени договори;
  • разходи за допълнително финансиране;
  • загубени търговски отношения;
  • невъзможност за плащане на заплати;
  • доказани пропуснати ползи;
  • прекъсване на стопанската дейност.

Когато искът бъде отхвърлен, не бъде предявен в определения срок или производството бъде прекратено, ответникът може да претендира обезщетение за доказаните вреди

Въпроси при запор на банкови сметки на длъжника са :Запор на суми на длъжника

  1. неясно описание на бъдещия иск;
  2. липса на точен размер на вземането;
  3. противоречие между изложените факти и петитума;
  4. липса на убедителни писмени доказателства;
  5. общи твърдения за обезпечителна нужда;
  6. искане за неподходяща мярка;
  7. прекомерен размер на запора;
  8. искане за запор върху несеквестируемо вземане;
  9. неправилно определен компетентен съд;
  10. непълни данни за ответника;
  11. невнасяне на определената гаранция;
  12. пропускане на срока за предявяване на бъдещия иск;
  13. непредставяне на доказателства за предявяването му;
  14. забавяне при предаване на заповедта на съдебен изпълнител;
  15. несъответствие между обезпечения и действително предявения иск.

Практически стъпки за кредитора

За ефективно налагане на запор на суми на длъжника е препоръчително да бъдат извършени следните действия:

  1. правен анализ на вземането;
  2. установяване на точния длъжник;
  3. проверка на компетентния съд;
  4. определяне на вида и размера на иска;
  5. събиране на писмени доказателства;
  6. установяване на конкретна обезпечителна нужда;
  7. избор на подходяща мярка;
  8. точно определяне на размера на запора;
  9. подаване на мотивирана обезпечителна молба;
  10. внасяне на гаранцията, когато е определена;
  11. получаване на обезпечителната заповед;
  12. незабавно представяне на заповедта на съдебен изпълнител;
  13. фактическо налагане на запора;
  14. предявяване на бъдещия иск в определения срок;
  15. представяне на доказателства пред обезпечителния съд.

Адвокатска защита при запор на суми на длъжника

Правилно подготвената молба за запор на суми на длъжника трябва да съдържа ясна правна квалификация, точен размер на претенцията, убедителни доказателства и конкретно обоснована обезпечителна нужда.

Необходимо е да бъде избрана мярка, която едновременно:

  • защитава кредитора;
  • съответства на предмета на иска;
  • не надхвърля необходимия размер;
  • може да бъде фактически наложена;
  • запазва имущество за бъдещо изпълнение.

Неправилно формулираната молба може да бъде оставена без уважение, а забавянето може да даде възможност на длъжника да изтегли или прехвърли своите активи.

За съдействие при обезпечение на бъдещ или вече предявен иск, запор на банкова сметка, запор на вземане или възбрана върху недвижим имот можете да се свържете с адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“:

Телефон: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящият материал има общ информационен характер.

Подходящата правна процедура и конкретната обезпечителна мярка се определят след анализ на фактите, документите и доказателствата по всеки отделен случай.

Какво означава запор на суми на длъжника?

Запорът представлява забрана длъжникът да получи или да се разпореди с определени свои парични средства или вземания. При банкова сметка секвестируемите средства се блокират до размера, определен от съда.

Може ли да се наложи запор преди завеждане на дело?

Да. Обезпечение на бъдещ иск може да бъде поискано по реда на чл. 390 ГПК, когато кредиторът все още не е подал исковата молба.

Какви условия се проверяват от съда?

Съдът проверява дали искът е допустим и вероятно основателен, дали съществува обезпечителна нужда и дали поисканата мярка е подходяща и съразмерна.

Кой налага запора?

Съдът допуска обезпечението и издава обезпечителна заповед. Фактическото налагане на запора се извършва от държавен или частен съдебен изпълнител.

Блокират ли се всички средства по банковата сметка?

Запорът следва да действа до размера, посочен в обезпечителната заповед. Несеквестируемите доходи се ползват със защита при условията на закона.

Може ли да се запорира заплата или пенсия?

Може да се наложи запор, но законът защитава определена несеквестируема част. За задължения за издръжка се прилагат специални правила.

Изисква ли се гаранция?

Не във всички случаи. Съдът може да допусне обезпечението въз основа на убедителни писмени доказателства или да определи гаранция за защита на ответника.

Гаранцията винаги ли е 10%?

Не. В закона няма общо правило за фиксирана гаранция от 10%. Размерът се определя от съда според възможните преки и непосредствени вреди за ответника.

Какъв е срокът за предявяване на бъдещия иск?

Съдът определя срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Точният срок се посочва в определението.

Какво става, ако искът не бъде предявен?

Ако искът не бъде предявен или не бъдат представени доказателства за предявяването му в определения срок, обезпечението подлежи на отмяна.

Може ли длъжникът да обжалва?

Да. Определението за обезпечение може да бъде обжалвано с частна жалба в предвидения от ГПК срок. Обжалването не спира автоматично изпълнението на мярката.

Може ли запорът да бъде заменен?

При наличие на законовите предпоставки съдът може да допусне замяна на една обезпечителна мярка с друга, включително с паричен залог.

Как се вдига запорът?

Запорът се вдига въз основа на съдебен акт за отмяна на обезпечението и след извършване на необходимите действия пред съдебния изпълнител и третото задължено лице.

Може ли да се търси обезщетение за неоснователен запор?

Да. При отхвърляне на иска, непредявяването му в срок или прекратяване на производството ответникът може да претендира обезщетение за доказаните вреди при наличие на законовите предпоставки.

Заместване при наследяване съребрена линия

Когато се касае за наследяване по степени, неизменно възниква въпроса за заместване при наследяване по съребрена линия.

В конкретният казус се касае за заместване на починали наследници при наследяване.

Наследяването е именно актът на преминаване на наследството в имуществото на наследника.

Наследяване при братя и сестри на наследодателя, заедно с възходящи от втора и по-горна степен се определят от закона.

Текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в четвърти ред.

Те са наследници по съребрена линия от трети ред и наследяват само в случай, че наследодателят не е оставил наследници от първи и втори ред.Заместване при наследяване съребрена линия

Какво казва Законът за наследството ?

При хипотезата на чл.8 ал.4 ЗН се предвижда случая, в който починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи
В този случай наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.
Правото на заместване при наследяване предвижда възможност на едно лице да замести своя непосредствен наследодател, който е умрял преди общия наследодател.
При наследяване по закон на общия наследодател правото на наследника да встъпи в правата на лицето, починало преди наследодателя, е налице и когато това лице се е отказало от наследството на предходния наследодател.
Смисълът на наследяването по закон почива на родствените връзки, основани на произхода, които не се заличават от направения отказ от наследство.
Основен принцип в наследственото право: по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.”

Когато няма наследници от първите три групи, т. нар наследници от IV-та и по-горна степен наследяват останали съребрени роднини до шеста степен включително.

В тази група влизат и първите братовчеди. Ако някой от тях е починал, той се замества от своите низходящи, ако има такива.

Ако низходящите на починалите първи братовчеди се явяват наследници, то същите наследяват наравно с дела на живи братовчеди от същия ред.

В този случай ще получат дял, който биха получили първите ви братовчедки, ако бяха живи. Размерът на техният дял ще бъде разделен на техния брой.

Правото на заместване при наследяване 

 Под право на заместване при починали братя и сестри се разбира правото на наследник да заеме мястото на починалия брат или сестра по чл. 10 ал.2 ЗН, като встъпи в правата на своя наследодател, като получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив към момента на откриване на наследството

В Закона за наследството се разглежда хипотеза за заместване на починали преди наследодателя или недостойни от техни низходящи.

В отношенията на заместващия с останалите сънаследници те могат да пЗаместване при наследяване съребрена линияредявят спрямо него искове и възражения във връзка с наследството, основаващи се на права и задължения на замествания.

В този смисъл правото на заместване по-скоро има характер на изключение от общите правила на наследяването по закон.

Наследяването по право на заместване се допуска по реда на чл. 10, ал. 1 ЗН за всички низходящи на починалия преди наследодателя или недостоен негов наследник, като заместването става без ограничение на степените.

Касае за наследяване от починали братя и сестри

Чл.10, ал.2 ЗН допуска заместване да се извършва и по съребрена линия за починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри, които могат да бъдат заместени в наследяването само от своите деца или внуци.

Във всички останали случаи наследяването по заместване не следва да се допуска.

Разпоредба на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не установява някакво различие между по-близкия по степен роднина и низходящия на по-близък по степен роднина, а употребява глагола „изключват“ и за двамата.

Щом като както по-близкият по степен роднина така и низходящият на такъв роднина, изключват по-далечния по степен роднина, т.е. изместват го от наследяване, с което законът не допуска конкуренция с по-далечния роднина

При липсата на изрично правило за наследяване „по коляно“ делът на низходящите наследници се определя „по глава“,

Всеки ред наследници наследява на лично основание като наследник по закон. Законът урежда хипотези, в които редът за наследяване се различава от уреденото от Закона за наследството.

Чл.8, ал. 4, изр.2 ЗН говори за „изключване“, т.е. установява правила за изместване от наследяване на по-далечния роднина.  Докато в чл. 10, ал. 2 ЗН има предвид „заместване“, т.е. привличане на по-далечния роднина низходящ.

За допълнителна информация се свържете на тел. 0897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg 

#наследство, #наследници,#наследяване,#правалиния,#наследствен, #имот,#делба,#удостоверение, #завещание,#осиновяване

Права при потребителски кредит

В последните няколко години все по-често стигат до нас запитвания от клиенти относно техните права при потребителски кредит.

През последните години все по-често до нас достигат запитвания от клиенти относно техните права при потребителски кредит – банков кредит, заем от небанкова финансова институция, кредитна карта, стоков кредит или т.нар. бърз кредит.

Потребителският кредит се превърна в масово използван финансов продукт.

Неговата достъпност обаче често е свързана с договори, съдържащи сложни клаузи, допълнителни услуги, застраховки, такси за гарант, пакети за приоритетно разглеждане, разходи за събиране на вземането и различни неустойки.

Поради това потребителят не трябва да преценява кредита само според размера на месечната вноска.

Съществено значение имат:

  • действителният годишен процент на разходите;
  • общата сума, която трябва да бъде върната;
  • всички задължителни такси и допълнителни услуги;
  • условията за промяна на лихвата;
  • последиците при просрочие;
  • правото на отказ;
  • условията за частично или пълно предсрочно погасяване;
  • наличието на неравноправни или нищожни договорни клаузи.

Актуално към 14 юли 2026 г.: Законната лихва за просрочени парични задължения е 10,40% годишно. Поради това максималният допустим ГПР по чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит към тази дата е 52%. Този размер може да се променя на 1 януари и 1 юли в зависимост от лихвения процент на Европейската централна банка.

Накратко: какви права има потребителят?

При сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит потребителят има право:

  1. да получи ясна и пълна преддоговорна информация;
  2. да получи стандартен европейски формуляр;
  3. да получи безплатно проект на договора преди подписването му;
  4. да бъде информиран за действителния ГПР и общата дължима сума;
  5. да не заплаща незаконни или скрити такси;
  6. да се откаже от договора в 14-дневен срок;
  7. да погаси кредита частично или изцяло предсрочно;
  8. да получи намаление на оставащите лихви и разходи при предсрочно погасяване;
  9. да не бъде обвързан от неравноправни клаузи;
  10. да оспори недействителен договор или отделни нищожни клаузи;
  11. да подаде жалба до Комисията за защита на потребителите;
  12. да потърси извънсъдебна или съдебна защита.

Кога се прилага Законът за потребителския кредит?

Основната правна уредба се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК, както и в Закона за защита на потребителите – ЗЗП.

По правило ЗПК се прилага, когато:Права при потребителски кредит

  • кредитополучателят е физическо лице;
  • кредитът се получава извън професионалната или търговската дейност на лицето;
  • кредиторът действа в рамките на своята професионална или търговска дейност;
  • договорът не попада в някое от изрично предвидените законови изключения.

От 1 януари 2026 г. законът по правило не се прилага за кредити с общ размер над 75 000 евро.

Изключени са също определени ипотечни кредити, кредити за придобиване или запазване на собственост върху недвижим имот, безлихвени кредити, някои краткосрочни кредити с незначителни разходи и други изрично посочени случаи.

Ипотечните кредити и кредитите за недвижими имоти на потребители се регулират основно от отделен специален закон.

Наличието на наименование като „заем“, „финансова помощ“, „разсрочено плащане“ или „кредитен лимит“ не е решаващо.

Съдът разглежда действителното съдържание и икономическата цел на договора.

Право на преддоговорна информация

Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор, кредиторът или кредитният посредник трябва своевременно да му предостави необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение.

Информацията се предоставя чрез Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Формулярът и общите условия трябва да бъдат предоставени:

  • безплатно;
  • на български език;
  • на хартиен или друг траен носител;
  • по ясен и разбираем начин;
  • с еднакъв по вид, формат и размер шрифт;
  • с шрифт не по-малък от 12.

При поискване потребителят има право предварително и безплатно да получи екземпляр от проекта на договора за кредит.

Какво трябва да проверите в стандартния европейски формуляр?

Преди подписването трябва да се сравнят поне:

  • размерът на кредита;Права при потребителски кредит
  • срокът за погасяване;
  • годишният лихвен процент;
  • дали лихвата е фиксирана или променлива;
  • условията за промяна на лихвата;
  • годишният процент на разходите;
  • общата дължима сума;
  • размерът, броят и периодичността на вноските;
  • изискваните обезпечения;
  • задължителните застраховки;
  • таксите за гарант или поръчител;
  • разходите за банкови сметки и платежни инструменти;
  • последиците при просрочие;
  • правото на отказ;
  • условията за предсрочно погасяване.

Не е достатъчно кредиторът да посочи само „месечна вноска“.

Потребителят трябва да може да установи колко средства реално получава и каква сума ще върне до края на договора.

Какво задължително трябва да съдържа договорът?

Договорът за потребителски кредит трябва да бъде написан на разбираем език и да съдържа законово определена информация.

Сред задължителните елементи са:

  • видът на кредита;
  • срокът на договора;
  • общият размер на кредита;
  • условията за усвояване;
  • лихвеният процент;
  • условията и процедурата за неговата промяна;
  • използваният индекс или референтен лихвен процент;
  • годишният процент на разходите;
  • общата сума, дължима от потребителя;
  • размерът, броят и датите на погасителните вноски;
  • погасителният план;
  • всички разходи по кредита;
  • последиците при просрочие;
  • обезпеченията и застраховките;
  • правото на отказ;
  • правото на предсрочно погасяване;
  • редът за прекратяване на договора;
  • способите за извънсъдебно разрешаване на спорове.

Законът изисква в договора да бъдат посочени както ГПР, така и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването.

Трябва да бъдат посочени и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР.Права при потребителски кредит

Право на безплатен погасителен план

При срочен кредит потребителят може във всеки момент да поиска безплатно извлечение под формата на погасителен план.

Планът трябва да показва:

  • оставащата главница;
  • размера на всяка вноска;
  • каква част от нея погасява главница;
  • каква част представлява лихва;
  • допълнителните разходи;
  • датите на бъдещите плащания.

Това право е особено важно при спор относно направени плащания, начислена лихва или остатъка по кредита.

Какво представлява ГПР?

Годишният процент на разходите – ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В него се включват настоящите и бъдещите разходи, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да плати във връзка с договора, включително:

  • възнаградителна лихва;
  • комисиони;
  • административни разходи;
  • възнаграждение на кредитен посредник;
  • задължителна застраховка;
  • такса за гарант или поръчител;
  • задължителен пакет от допълнителни услуги;
  • разходи за сметка или платежен инструмент, когато те са необходими за получаване или погасяване на кредита;
  • други преки или косвени разходи, които са условие за получаване на кредита.

ЗПК определя ГПР като общ сбор от преките и косвените разходи, комисиони и възнаграждения, изразен като годишен процент от кредита.

КЗП изрично посочва, че при изчисляването на ГПР следва да се включват всички разходи, включително разходи за застраховки и гарант, когато са част от цената или условие за получаване на кредита.

Разлика между лихвен процент и ГПР

Лихвеният процент показва цената само на договорната лихва.

ГПР включва не само лихвата, но и останалите разходи по кредита.

Поради това кредит с обявена лихва от 10% може да има значително по-висок ГПР, когато са добавени:

  • такса за разглеждане;Права при потребителски кредит
  • задължителен гарант;
  • застраховка;
  • пакет за експресно обслужване;
  • месечни административни такси;
  • разходи за управление или обслужване.

Затова сравняването на кредитни предложения трябва да се извършва основно според ГПР и общата сума за връщане, а не единствено според рекламния лихвен процент.

Какъв е максималният допустим ГПР през 2026 г.?

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

От 1 януари 2026 г. законната лихва се определя по формулата:

лихвен процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ + 8 процентни пункта.

На 1 юли 2026 г. лихвеният процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ е 2,40%.

Следователно 2,40% + 8% = 10,40% законна лихва

Максималният ГПР към 14 юли 2026 г. е 10,40% × 5 = 52%

Клаузите, предвиждащи ГПР над допустимия законов праг, са нищожни.

Суми, събрани над допустимия праг, следва да бъдат приспаднати от последващите плащания по кредита.

Таванът от 52% не означава, че всеки договор с формално посочен ГПР под 52% е законосъобразен.

Необходимо е да се провери дали в изчислението действително са включени всички задължителни разходи.

Пример за скрито увеличение на ГПР

Потребителят получава кредит в размер на 1 000 евро.

По договора трябва да върне:

  • 1 000 евро главница;
  • 150 евро лихва;
  • 200 евро възнаграждение за гарант;
  • 100 евро пакет „приоритетно обслужване“.

Общият разход не е само договорната лихва от 150 евро.

Ако гарантът и пакетът са задължителни условия за отпускане на кредита, разходите за тях също следва да бъдат отчетени при изчисляването на ГПР.

Ако тези разходи бъдат изключени, посоченият в договора ГПР може да бъде значително по-нисък от действителния.

Неточният ГПР може да направи договора недействителен

Практиката на Върховния касационен съд през 2026 г. е особено важна за защитата на потребителите.Права при потребителски кредит

С Решение № 96 от 2 април 2026 г. по т.д. № 1001/2025 г. ВКС приема, че неточното посочване на съществен елемент от задължителното съдържание на договора – включително годишния лихвен процент или ГПР – се приравнява на липсата на този елемент.

Последицата може да бъде недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК.

Това означава, че спор може да възникне не само когато в договора изобщо няма посочен ГПР, но и когато:

  • ГПР е математически неправилно изчислен;
  • не са включени задължителни разходи;
  • посочената обща дължима сума е неточна;
  • липсват допусканията, използвани при изчислението;
  • договорът създава невярна представа за действителната цена на кредита.

Какви са последиците при недействителен договор?

Чл. 22 ЗПК предвижда недействителност на договора, когато не са спазени определени задължителни изисквания относно формата и съдържанието му.

При недействителност потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Това е сумата, която реално е получил, без:

  • договорна лихва;
  • такси;
  • комисиони;
  • неустойки;
  • възнаграждения за допълнителни услуги;
  • други разходи по кредита.

ВКС потвърждава, че при недействителност поради неточно посочен ГПР се прилага чл. 23 ЗПК и потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

Не всеки пропуск автоматично води до недействителност.

Необходим е анализ дали нарушението попада сред изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, и дали засяга задължителното съдържание или форма на договора.

Изискване за шрифт не по-малък от 12

Всички елементи на договора трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не може да бъде по-малък от 12.

Това изискване се отнася и до документите, които представляват неразделна част от договора.

С Решение № 27 от 29 януари 2026 г. по т.д. № 1126/2024 г. ВКС потвърждава значението на изискването за размера на шрифта.

Когато този въпрос е спорен, съдът може да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване на действителния размер на използвания шрифт.

ВКС подчертава и задължението на съда служебно да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи.

Следователно договорът не трябва да се разглежда самостоятелно.Права при потребителски кредит

Проверяват се още:

  • общите условия;
  • погасителният план;
  • тарифата;
  • декларациите;
  • приложенията;
  • договорите за допълнителни услуги;
  • договорите с гарант;
  • застрахователните документи.

Право на отказ от потребителски кредит

Потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни, без да посочва причина и без да дължи неустойка.

Срокът започва да тече от:

  • датата на сключване на договора; или
  • датата, на която потребителят е получил условията и задължителната информация, когато това е станало по-късно.

Уведомлението за отказ трябва да бъде изпратено преди изтичането на срока и по начин, който може да бъде доказан – например чрез препоръчано писмо с обратна разписка, куриер, квалифицирана електронна услуга или друг траен носител.

Какво трябва да върне потребителят?

След упражняване на отказа потребителят трябва:

  • да върне усвоената главница;
  • да заплати договорната лихва само за периода, през който реално е ползвал средствата;
  • да извърши плащането без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни от изпращането на уведомлението.

Кредиторът няма право да начислява обезщетение или неустойка за отказа.

Допустими са единствено невъзстановими разходи, платени на публични административни органи.

Свързаните допълнителни услуги също престават да обвързват потребителя.

КЗП посочва като забранена практика прякото или косвеното възпрепятстване на 14-дневното право на отказ.

Право на предсрочно погасяване

Потребителят може по всяко време да погаси кредита:

  • изцяло; или
  • частично.

Кредиторът няма право да откаже предсрочното плащане.

При предсрочно погасяване потребителят има право на намаляване на общите разходи по кредита.

Намалението обхваща лихвата и другите разходи за оставащата част от срока на договора.

Следователно при пълно предсрочно погасяване не следва механично да се изисква цялата сума на бъдещите лихви и разходи, които биха били дължими при нормалното изпълнение на договора до крайния срок.

Кога не се дължи обезщетение за предсрочно погасяване?

Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка, когато:

  • погасяването се извършва през период, в който лихвеният процент не е фиксиран;
  • плащането е направено по застрахователен договор, предназначен да гарантира връщането на кредита;
  • договорът е под формата на овърдрафт.

Какво обезщетение може да се дължи при фиксирана лихва?

Когато предсрочното погасяване се извършва през период с фиксиран лихвен процент, кредиторът може да поиска справедливо и обективно обосновано обезщетение.

По правило то не може да надвишава:

  • 1% от предсрочно погасената сума, ако до края на договора остава повече от една година;Права при потребителски кредит
  • 0,5% от предсрочно погасената сума, ако оставащият срок е по-малък от една година.

По изключение кредиторът може да претендира по-голямо обезщетение, но трябва да докаже действително претърпяна по-голяма загуба.

Във всички случаи обезщетението не може да надхвърля лихвата, която би била платена за оставащия период.

Може ли кредиторът едностранно да променя лихвата?

Самото обстоятелство, че лихвата е променлива, не дава неограничено право на кредитора едностранно да определя нейния размер.

Когато се използва референтен лихвен процент, методиката трябва да съдържа:

  • ясна изчислителна процедура;
  • конкретна формула;
  • компонентите на референтния процент;
  • относителната тежест на всеки компонент;
  • обективни пазарни индекси или индикатори.

Методиката трябва да бъде описана в договора и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.

Кредиторът трябва да я публикува и на своята интернет страница.

Рискова е клауза, която позволява увеличение на лихвата:

  • по неопределени „пазарни условия“;
  • по едностранна преценка на кредитора;
  • въз основа на вътрешни показатели, които потребителят не може да провери;
  • без ясна формула;
  • без съответно право на потребителя да прекрати договора;
  • без възможност за намаляване на лихвата при спад на съответните показатели.

Незаконни такси и комисиони

Кредиторът няма право да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

КЗП изрично посочва, че кредиторите нямат право:

  • да отказват пълно или частично предсрочно погасяване;
  • да възпрепятстват правото на отказ;
  • да изискват по-високи обезщетения от законово допустимите;
  • да начисляват такси за усвояване и управление;
  • да събират повече от веднъж такса за едно и също действие;
  • да начисляват такси, които не са предвидени в договора;
  • да изискват две или повече неустойки за едно и също неизпълнение.

Кои такси трябва да бъдат проверени внимателно?

Особено внимание изискват клаузите за:

  • „експресно разглеждане“;Права при потребителски кредит
  • „приоритетно обслужване“;
  • „административна обработка“;
  • „управление на кредитното досие“;
  • „мониторинг на задължението“;
  • „оценка на риска“;
  • „гарантирано одобрение“;
  • „домашно посещение“;
  • „такса за събиране“;
  • „разход за уведомяване“;
  • задължителен пакет допълнителни услуги;
  • възнаграждение за гарант или поръчител.

Тези такси не са автоматично недействителни само поради своето наименование.

Проверява се:

  1. каква реална услуга се предоставя;
  2. дали услугата е избрана доброволно;
  3. дали е условие за получаване на кредита;
  4. дали представлява действие по усвояване или управление;
  5. дали сумата е включена в ГПР;
  6. дали таксата е ясно описана в договора;
  7. дали не се събира повторно за същото действие;
  8. дали размерът ѝ е съразмерен с действително предоставената услуга.

Преименуването на разхода не променя неговата правна и икономическа същност.

Лихва и разходи при просрочие

При забава кредиторът има право само на лихва върху сумата, която не е платена в срок, за времето на забавата.

Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Кредиторът не може да откаже частично плащане.

Към 14 юли 2026 г. законната лихва е 10,40% годишно.

Това не означава, че всички останали разходи, начислявани след просрочието, автоматично са допустими.

Следва да бъдат проверени:

  • наказателна лихва;
  • неустойка за забава;
  • такса за телефонно обаждане;
  • такса за писмо или SMS;
  • такса за посещение;
  • разходи за извънсъдебно събиране;
  • такса за предсрочна изискуемост;
  • едновременно начисляване на няколко санкции за едно и също нарушение.

Клауза, която натрупва законна лихва, наказателна лихва, ежедневна неустойка и фиксирани разходи за едно и също просрочие, може да бъде оспорена като противоречаща на императивни норми, добрите нрави или правилата за защита срещу неравноправни клаузи.

Неравноправни клаузи в договора за кредит

Неравноправна е клауза, която не е индивидуално договорена и във вреда на потребителя създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, противно на изискването за добросъвестност.

Потенциално неравноправни могат да бъдат клаузи, които:Права при потребителски кредит

  • позволяват едностранна и непрозрачна промяна на лихвата;
  • налагат несъразмерно високи неустойки;
  • ограничават законови права на потребителя;
  • прехвърлят изцяло доказателствената тежест върху потребителя;
  • позволяват на кредитора сам да удостоверява размера на дълга с необорима сила;
  • предвиждат автоматична предсрочна изискуемост при незначително нарушение;
  • задължават потребителя да заплаща неясни бъдещи разходи;
  • изключват отговорността на кредитора;
  • препятстват съдебната защита;
  • налагат няколко санкции за едно и също неизпълнение.

Съдът е длъжен да извърши служебна проверка за неравноправни клаузи, когато разполага с необходимите фактически и правни данни.

Този принцип е потвърден и в Решение № 27 от 29 януари 2026 г. на ВКС.

Как да проверите дали кредитът е законосъобразен?

За правен и финансов анализ обикновено са необходими:

  • договорът за кредит;
  • общите условия;
  • стандартният европейски формуляр;
  • погасителният план;
  • тарифата на кредитора;
  • договорът за гарант или поръчител;
  • застрахователната полица;
  • документите за допълнителни услуги;
  • извлечението за извършените плащания;
  • платежните нареждания или разписките;
  • кореспонденцията с кредитора;
  • уведомленията за просрочие;
  • поканата за предсрочна изискуемост;
  • документите по евентуално заповедно или изпълнително производство.

Практическа проверка на кредитен договор

1. Установете реално получената сума

Проверете каква сума действително е преведена или предадена на потребителя.Права при потребителски кредит

2. Съберете всички извършени плащания

Изчислете общо платените:

  • главници;
  • лихви;
  • такси;
  • неустойки;
  • застраховки;
  • възнаграждения за гарант;
  • разходи за събиране.

3. Проверете действителния ГПР

Необходимо е да се установи дали всички задължителни разходи са включени в посочения процент.

4. Проверете задължителното съдържание

Липсата или неточното посочване на определени елементи може да доведе до недействителност по чл. 22 ЗПК.

5. Проверете формата

Преглеждат се:

  • размерът на шрифта;
  • еднаквото оформление;
  • подписите;
  • предоставянето на общите условия;
  • електронното сключване и доказването на съгласието;
  • наличието на траен носител.

6. Изчислете надплатените суми

Ако договорът е недействителен или част от клаузите са нищожни, може да се окаже, че потребителят е платил повече от дължимото.

Какво да направите при спор с кредитора?

Първа стъпка: писмено възражение

До кредитора може да бъде изпратено писмено искане за:

  • предоставяне на пълно извлечение;
  • предоставяне на актуален погасителен план;
  • обяснение на начислените такси;
  • посочване на методиката за лихвата;
  • преизчисляване на задължението;
  • премахване на незаконни разходи;
  • прихващане или възстановяване на надплатени суми;
  • издаване на удостоверение за пълно погасяване.

Възражението трябва да бъде конкретно, да съдържа правните основания и да бъде изпратено по доказуем начин.

Втора стъпка: жалба до КЗП

Жалба или сигнал може да бъде подаден до Комисията за защита на потребителите, като към него се приложат всички относими документи.

КЗП приема жалби чрез електронната си форма и лично в регионалните си структури.

КЗП упражнява административен контрол и може да установява нарушения, да налага санкции и да предприема действия срещу неравноправни клаузи.

Комисията обаче не замества съда при индивидуален спор за връщане на конкретна парична сума.

Трета стъпка: извънсъдебно помирително производство

Споровете относно потребителски и ипотечни кредити могат да бъдат разглеждани от секторна помирителна комисия за финансови услуги.

Производството е доброволно и по правило безплатно за страните, като КЗП посочва ориентировъчен срок до 90 дни за изготвяне на помирително предложение.

Четвърта стъпка: съдебна защитаПрава при потребителски кредит

В зависимост от случая може да се предяви иск за:

  • установяване недействителността на договора;
  • прогласяване нищожността на определени клаузи;
  • установяване, че определени суми не се дължат;
  • връщане на суми, платени без основание;
  • преизчисляване на остатъка;
  • обезщетение за претърпени вреди;
  • защита срещу неправомерно принудително изпълнение.

Когато кредиторът вече е започнал заповедно или изпълнително производство, трябва да се реагира незабавно в срока, посочен в съдебните книжа.

Пропускането на процесуален срок може значително да затрудни защитата.

Защо е необходим правен анализ?

Проверката на договор за потребителски кредит не се ограничава до прочитане на неговото заглавие и размера на месечната вноска.

Обикновено е необходимо да се извършат едновременно:

  • правен анализ на договора;
  • проверка на всички приложения;
  • математическо преизчисляване на ГПР;
  • анализ на извършените плащания;
  • проверка за неравноправни клаузи;
  • проверка за незаконни такси;
  • анализ на предсрочната изискуемост;
  • преценка на заповедното или изпълнителното производство;
  • изчисляване на евентуално надплатените суми.

Неточно изчисленият ГПР, задължителна услуга, представена като доброволна, или такса, прикриваща разход за управление на кредита, може съществено да промени размера на действително дължимото задължение.

Адвокатска помощ при потребителски кредит

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ извършва правен анализ и защита при:

  • банкови и небанкови потребителски кредити;
  • бързи кредити;
  • кредитни карти и овърдрафти;
  • неправилно изчислен ГПР;
  • незаконни такси и комисиони;
  • неравноправни клаузи;
  • прекомерни неустойки;
  • предсрочна изискуемост;
  • заповедни производства;
  • изпълнителни дела;
  • искове за връщане на надплатени суми;
  • спорове относно недействителност на договора.

За допълнителна информация или правна помощ:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

За извършване на първоначален анализ е необходимо да изпратите договора, общите условия, погасителния план, извлечението за извършените плащания и получената кореспонденция от кредитора или съда.

Мога ли да се откажа от потребителски кредит след подписването?

Да. По правило разполагате с 14-дневен срок, без да посочвате причина и без да дължите неустойка. Трябва да върнете главницата и договорната лихва само за времето на реалното ползване на средствата.

Може ли банката да откаже предсрочно погасяване?

Не. Кредиторът не може да откаже пълно или частично предсрочно погасяване.

Винаги ли се плаща такса при предсрочно погасяване?

Не. При променлив лихвен процент, овърдрафт и определени плащания по застрахователен договор обезщетение не се дължи. При фиксирана лихва по правило се прилагат ограничения от 1% или 0,5%, при посочените в закона условия.

Какъв е максималният ГПР през 2026 г.?

Към 14 юли 2026 г. законната лихва е 10,40%, поради което петкратният размер е 52%. Стойността може да се промени при следващото шестмесечно определяне на законната лихва.

Законна ли е таксата за гарант?

Зависи от конкретните условия. Ако гарантът е задължителен за отпускането на кредита, неговото възнаграждение по правило трябва да бъде отчетено при изчисляването на ГПР. Проверява се също дали услугата е реална, доброволна и ясно описана.

Може ли кредиторът да начислява такса за управление?

Не може да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Може ли кредиторът да откаже частично плащане?

Не. Чл. 33, ал. 3 ЗПК забранява отказа да бъде прието частично плащане по потребителски кредит.

Какво дължа, ако договорът е недействителен?

По правило се връща само чистата стойност на реално получения кредит, без договорна лихва и други разходи.

Може ли съдът сам да провери за неравноправни клаузи?

Да. Съдът има задължение да извърши служебна преценка, когато разполага с необходимите данни.

Може ли неправилният ГПР да доведе до недействителност?

Да. ВКС приема, че неточното посочване на ГПР може да се приравни на неговата липса и да доведе до недействителност на договора.

ЕСКРОУ сметка при сделка с имот

В практиката сe среща т.нар. ЕСКРОУ сметка или „специална доверителна сметка” при сделка с имот.

Терминът произлиза от френската дума Еscroe, която означава свитък или част от документ. Счита се, че започва да се използва в САЩ от 1916г.

Терминът Escrow означава договор между две страни, с който договор се предоставя държането на някаква вещ или документ на едно трето лице до сбъдване на предварително уговорени условия.

Не позволявайте на вълнението от покупката на мечтания имот да ви предпази от потенциалните правни капани.

В „На какво да обърнем внимание при покупка на имот“ нашият екип от опитни юристи в областта на недвижимите имоти може да ви преведе през целия процес

Целта е да Ви помогне да избегнете всякакви правни затруднения.

Отлично разбираме, че никой купувач не иска да бъде въвлечен в съдебно дело или да му се налага да се бори за своя имот.

Позволете ни да ви помогнем да придобиете имота си със спокойствие. Свържете се с нас днес, за да получите правна консултация по въпроса.

ЕСКРОУ сметка при сделка с имот

Какво представлява ЕСКРОУ сметка ?

Ескроу сметката в нашето право няма обща правна уредба.

Такава има за сметка, поддържана в България, установена във връзка с продажба, размяна или отдаване под наем на недвижимо или лично имущество.

Ескроу-сметката представлява доверителна сметка, открита в банка на името на продавач, в която е блокирана сума, която се освобождава от банката в полза на продавача.

Тази сметка се открива за изпълнение на условия – при продажба на недвижим имот.

След представяне на нотариален акт за покупко-продажба на съответния недвижим имот и удостоверение за липса на тежести върху имота.

Не се подлъгвайте по примамливи оферти, без да знаете за какво да внимавате!

Като адвокат по недвижими имоти сме виждали как клиенти стават страни по съдебни дела и губят закупения имот поради претенции на трети лица.

Не позволявайте това да се случи с вас!

Уверете се, че сте придобили правото на собственост и сведете до минимум възможността за бъдещи искове срещу вас.

Свържете се с мен още днес, за да си осигурите гладък и безпроблемен процес на закупуване на имот.

Приложение на ЕСКРОУ сметка ?

Прибягването до ЕСКРОУ сметката по същество е въвеждане в сделката на трета страна – Банка, която се явява своеобразен арбитър между страните и следи за изпълнението на договорените между страните условия, преди да извърши плащане от името на Купувача.

За целта се подписва тристранен договор – между Продавача, Купувача и Банката.

С този договор в банка се открива специална сметка на името на Купувача или Продавача.

, блокира средствата в нея, приема да разреши ползването на блокирани суми при ясно дефинирани условия.ЕСКРОУ сметка при сделка с имот

Най-важното в този тип договор е:

  • ясни и конкретни  условия за освобождаване и разпореждане с блокираните пари;
  • конкретни срокве за изпълнение на условията;
  • определяне на последствия при неизълнение на условията и срокове;

За предоставената услуга банките взимат комисионна.

Банката заедно с адвоката следва да уредят в договора за ескроу сметка, какви ще са последствията, ако се получат неясни или противоречиви нареждания или представяне на неясни или различни от договорените документи.

Тази комисионна след изготвеният от адвокат Договор за Ескроу сметка варира при различните банки – между 0,1% до 3% от сумата и сложност на сделката.

Банката следва да уговори освобождаването си от отговорност за адекватността, точността и/или пълнотата на всеки един от документите, предоставени й от страните по договора

ВАЖНО: Задължително се използва такава сметка в случай на сериозен риск за някоя от страните по сделката с недвижим имот.

Не правете грешката да пренебрегнете важността на това да знаете за какво да внимавате при покупка на имот. Като адвокат по недвижими имоти сме виждал твърде много клиенти, които стават жертва на примамливи оферти, без да са извършили надлежна проверка.

Избягвайте риска от съдебни спорове и си осигурете придобиване на правото на собственост върху новия си имот, като се консултирате с мен преди да направите покупка.

Нека работим заедно, за да сведем до минимум възможността за искове от трети страни срещу вас.

Свържете се с нас още днес, за да си осигурите спокойствие на телефон 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg