www.lawyer-bulgaria.bg

Изготвяне на частна жалба

Често пъти срещу незаконосъобразни Определения на съда се стига до изготвяне на частна жалба.

Най-често частната жалба се подаване срещу ограничен кръг Определения на съда, като по чл.274, ал. 1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото.

Средството за защита срещу обжалваемите определения е частната жалба, а срещу необжалваемите законодателят е предоставил две възможности за избор на заинтересования –

1/ Да обжалва решението по съществото на спора, или

2/ При предпоставки по чл. 253 от ГПК, да поиска съдът да измени/оттегли собственото си определение, когато настъпи изменение на обстоятелствата, установи се допускането на грешка или пропуск

От инстанционен контрол са изключени определения по въпроси, предоставени на преценка на съда, те нямат отношение към правилността на съдебния акт. Касае за съдебни Определения заИзготвяне на частна жалба

А/ съединяване и разделяне на дела;

Б/ за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия;

В/ за провеждане на съдебното заседание при закрити врата;

Г/ за определения, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение.

Определение, което не слага край на делото, но при постановяването на което съдът е допуснал грешка, пропуск, или е настъпило изменение в обстоятелствата, може да бъде изменено или отменено само докато производството е висящо пред съда.

Определения, подлежащи на обжалване 

На обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:
– Определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото.

Най-често това са Определенията за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради нередовност за срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.

– Определенията, за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото.

Такива Определения са: определението, с което съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.

Всички останали определения и разпореждания на съда, които се постановяват в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол

При инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определения,  относно валидност и допустимост на Решение.

За въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определения, имащи отношение към правилността му.

Видове Определения, подлежащи на обжалване Изготвяне на частна жалба

В Определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор.

В категорията актове по чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно възпрепятстват развитието на производството.

  • Подлежи на обжалване определението по чл. 229 ГПК за спиране на производството по делото, без това да е изрично посочено в закона,
  • Подлежи Определение, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен; определението, за отказ от конституиране на главно встъпило лице -ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ВКС

В кръга на актовете по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона.

Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо.

Когато определението е на Районен съд, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е Окръжен съд.

Когато определението е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд;

За допълнителна информация и съдействие при изготвяне на частна жалба, моля свържете се с адвокат на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Как се обжалват Определенията ?

Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, изготвена на основание чл. 274 ал.1 ГПК пред издалия Определението съд. Частната жалба се подава чрез съда, който е постановил обжалваното определение или разпореждане. Ако частната жалба е подадена в срок и е редовна /т.е. посочено е какво се обжалва, какви са оплакванията на жалбоподателя, в какво се изразява искането до горната инстанция и е внесена дължимата държавна такса

Къде се обжалват Определенията

Когато определението е първоинстанционно (съдът за първи път се е произнесъл по процесуален въпрос, актът по който подлежи на обжалване), компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е следващият по степен съд. Ако Определение е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд.

В какъв срок се обжалват Определенията ?

Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, която трябва да бъде подадена в 7-дневен срок, считано от постановяване на обжалвания акт, а ако страната не е присъствала в съдебното заседание или същият е постановен в закрито заседание - от датата на съобщаването му.

Какво се случва при Обжалване на Определение

Частната жалба се разглежда по правило в закрито заседание, като съдебният състав включва винаги трима съдии. По изключение, ако това се налага /например ако е поискан разпит на свидетели/, може да се насрочи открито съдебно заседание. Ако частната жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение /равнозначно на това е обжалваното определение да се остави в сила/. Ако обжалваният акт е незаконосъобразен, горният съд го отменя и постановява вместо него друго, законосъобразно определение.

Обжалване на постановление за прекратяване 

Когато лисват предпоставки за повдигане на държавно обвинение пред съд, прокурорът издава Постановление което подлежи на обжалване на постановление за прекратяване.

В наказателното производство това Постановление за прекратяване е израз на неговия отказ да състави и внесе в съда обвинителен акт.

В определени случаи по вече образувано досъдебно производство, наблюдаващият прокурор може да реши, че са налице законовите основания за неговото прекратяване.

Това са случаи в практиката, когато е преценил след извършване на разследването, че деянието не е престъпление, че е изтекла предвидената в Наказателния кодекс давност за съответното престъпление, или че липсват достатъчно конкретни доказателства за извършеното престъпление.

Основания за прекратяване на наказателното производствоОбжалване на постановление за прекратяване 

Като отказва да състави обвинителен акт, държавният обвинител може да се позове на две категории основания:

Най-често това са т.нар. общите прекратителни основания по чл. 24, ал. 1 НПК

Те се отнасят до липса на наказателно-правно отношение (деянието не съставлява престъпление или деецът е вече починал);

Основанията за прекратяване са:

  • деянието не съставлява престъпление;
  • деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
  • наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
  • деецът е починал;
  • след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
  • спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
  • в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
  • деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
  • в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
  • по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
  • деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон;
  • липса на достатъчно доказателства – обвинението винаги трябва да се базира на достатъчно доказателства

В случай, че липсват достатъчно доказателства значи обвинението е необосновано и прокурорът ще прекрати наказателното производство

В ситуацията, в която Районният прокурор е убеден, че разследващият орган е положил всички усилия за събиране и проверка на доказателствения материал всички действия ще бъдат приети.

В този случай копие от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия и на пострадалия или на неговите наследници

На обжалване подлежи и постановлението до юридическото лице, което е пострадало.

Всички тези страни могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщението.

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК право да подаде жалба срещу прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство.

Когато се сложи край на наказателното производство, следва да са решени въпросите заОбжалване на постановление за прекратяване 

  1. Веществените доказателства, събрани по делото;
  2. Отмяната на мерките за неотклонение наложени на заподозрените
  3. Наложените мерки за обезпечаване на гражданския искове
  4. Наложените мерки за неотклонение на лицата, след края на процеса

По същите тези въпроси се произнася съдията-докладчик, когато прекратява наказателното производство

За прекратяването следва да се произнесе и съдът във всички съдебни инстанции

а) Произнасяне по веществените доказателства.

б) Отмяна на мярката за неотклонение.

в) Отмяна на мярката за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията.

Право на това имат следните лица 

А/ обвиняемият

Б/ неговия защитник

В/ пострадалият /неговите наследници/ увреденото юридическо лице.

Жалбата следва да се адресира до съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщаването за издаденото постановление.

Съдът разглежда жалбата в закрито заседание в едномесечен срок от постъпването и. Това съдебно произнасяне също подлежи на обжалване с въззивна жалба до горестоящия съд.

Когато липсват предпоставки за повдигане на обвинение пред съда, прокурорът прекратява наказателното производство.

 

Обжалване на  постановление за спиране 

В практиката на управление на съдебното производство от прокуратурата се стига до нуждата от обжалване на  постановление за спиране.

Това постановление, издадено по реда на чл.244, ал.1 НПК е друг прокурорски акт, който бива обжалван в практиката.

Кога са налице основания за спиране ?Обжалване на  постановление за спиране 

Наблюдаващият прокурор спира едно вече образувано досъдебно производството в случаи, когато извършителят на деянието, посочено като престъпление е останал неизвестен и не е открит.

Прокурорът спира наказателното производство при наличие на процесуални пречки.
До тяхното отпадане процесът остава висящ, запазват се процесуалните условия и процесуалните отношения, но не се извършват действия по хода на делото
а) Основания за спиране. НПК урежда три категории основания:-общите основания за спиране на наказателен процес по чл. 25 и 26 НПК (невменяемост);
        -извършителят на престъплението не е разкрит;
        -продължително отсъствие на единствен свидетел очевидец извън пределите на страната за срок от 1 година, ако неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината и не може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.
б) С постановлението за спиране прокурорът извършва действия в няколко насоки:
– прекратява наказателното производство;
-при спиране на процеса, когато извърштелят на престъплението не е разкрит и привлечен към отговорност.
В този случай, Районният прокурор изпраща делото на следователя за продължаване на издирването.
-когато вследствие на издирването се разкрие извършителят на престъплението, то органите на МВР съобщават на прокурора резултатите и му предоставя отново делото ведно със събраните материали.
в) Съдебен контрол:- постановлението за спиране, може да се обжалва от обвиняемия и от пострадалия пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаване на преписа.

Съдът се произнася с определение еднолично, в закрито заседание и не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда;

– съдебното определение не може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия пред въззивен съд.
– след изтичане на едногодишния срок по чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК също може да се подаде жалба до съответния първоинстанционен съд.Обжалване на  постановление за спиране 

След спиране на досъдебното производство действия по него не се извършват, а то остава „висящо“ за неопределен срок.

Основания за спиране на наказателното производство:

  • след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, което пречи на провеждането на производството;
  • разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;
  • деецът е лице с имунитет;
  • при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми.
  • извършителя на престъплението не е разкрит;
  • при продължително отсъствие на единствен свидетел – очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, спира се за не повече от 1 година.

Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването.

Прокурорът възобновява спряното наказателно производство, след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от действия по разследването.Обжалване на  постановление за спиране 

Жалба срещу Постановление за спиране на Районна Прокуратура

Такова развитие на производството обаче може да не е в интерес на жалбоподателя или увреденото лице.

Уведомлението за спиране на досъдебното производство се праща до пострадалия от престъплението и/или жалбоподателят, подал сигнал за извършено престъпление.

Постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва от

А/ Обвиняемия,

Б/ Пострадалия или

В/ Наследници на пострадалия

Жалбата следва да бъде депозирана пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.

Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.

Нова жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от 6 месеца от постановяването на определението на съда.

Oспорване на припознаването

В последно време в производството по семейни дела пред Районен съд все повече въпроси се появяват относно оспорване на припознаването.

Процедурата по припознаване на дете е единственият извънсъдебен способ за установяване на произхода му от майка му или баща му.

Тя се използва, когато родителите нямат сключен граждански брак. Всеки родител може да припознае своето дете. Най-често в практиката обаче, припознаването се прави от бащата.Oспорване на припознаването

Оспорването е строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово.

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето.

Законът урежда припознаването като строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родител, че едно дете е негов низходящ.

Процедура по припознаване

Според чл. 64, ал. 2 СК може да припознава и непълнолетен, навършил 16 години. Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.

Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето.

Семейният кодекс употребява понятието „родител“ в смисъл биологичен родител. Приема се, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето.

В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона

Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.Oспорване на припознаването

Законът сочи понятието „родител“ в смисъл биологичен родител, като се интересува от убеждението на припознаващия.

Този интерес е намерил израз във формалното,  лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Законът се интересува от убеждението на припознаващия, намерило израз във формално, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Процедура по оспорване на припознаването

Когато е налице оспорване на припознаването се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

Най-прекият път за оспорване на припознаването е чрез предявяване на установителен иск по чл. 69, чл.68 СК.

За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител. 

 Що се касае за припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние.Oспорване на припознаването

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

Оспорване на припознаването по административен ред 

Oспорване на припознаването то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете.

Срокът за оспорване на припознаването е тримесечен от съобщението за извършено припознаване на детето. 

Oспорване на припознаването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето. 

Оспорване на припознаването по съдебен ред 

Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което твърди, че е родител на детето.

Най-често това е друг мъж, с който майката е имала връзка. Той има право да предяви иск пред съда в едногодишен срок от узнаването на припознаването.

Когато припознаването се оспорва от лице, посочено в чл. 66 СК, се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

Ако се нуждаете от правна консултация или защита във връзка с припознаване на дете, установяване на произход или оспорване на бащинство

моля , свържете се с нас на тел.:  на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва припознаване на дете?

Припознаването се извършва винаги лично. Това означава, че документите не могат да бъдат подписани и подадени чрез пълномощник. Припознаването може да се извърши веднага след раждането на детето и ПРЕДИ съставяне на акта му за раждане. В този случай се подава заявление по образец чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето или пред длъжностното лице по гражданското състояние в общината по месторождение на детето. Ако заявлението е подписано и от двамата родители и майката заяви изрично, че е съгласна с припознаването, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител.

Как се оспорва припознаване на дете ?

Майката, детето, ако е навършило 14 г. и Дирекция „Социално подпомагане“ могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. Срокът е 3-месечен от получаване на съобщението за извършено припознаване. В този случай, ако припозналият държи да бъде посочен като родител на детето в акта за раждане, трябва да подаде в съда иск за установяване на произход.

Какъв е срокът за подаване молба за припознаване ?

Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори и по-късно, но по съдебен ред. Срокът за подаване на искова молба е една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.

Кой може да оспори припознаването ?

Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което твърди, че е родител на детето. Най-често това е друг мъж, с който майката е имала връзка. Той има право да предяви иск пред съда в едногодишен срок от узнаването на припознаването.

Може ли припознаването да бъде оттеглено?

Веднъж направено припознаването вече НЕ може да бъде оттеглено. Припозналият не може просто да размисли след време и да се откаже от припознаването. Най-често този въпрос се поставя, когато след раждането на детето родителите се разделят и са с влошени отношения. Възможно е обаче припозналият родител да поиска от съда да обяви припознаването за недействително. Това е т.нар. унищожаване на припознаването.

Кога се подава молба за оттегляне на припознаване ?

о е допустимо само, когато припознаването е извършено: поради грешка – напр. мъжът и жената са мислили, че той е баща на детето, въпреки че през периода на зачеването майката е имала контакти и с друг мъж; заради измама – напр. майката е знаела, че баща на детето е друг мъж, но е накарала мъжът, с когото живее да вярва, че той е баща на детето; заради заплашване. Имайте предвид обаче, че сроковете за унищожаване на припознаването по съдебен ред са доста кратки. Исковата молба трябва да се подаде: при грешка или измама – в едногодишен срок от датата, на която е направено припознаването; при заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването.

Жилищен комплекс затворен тип

В последните години се наложи практика на ВКС относно изграждане на жилищен комплекс от затворен тип.

Налице е задължителна практика на ВКС относно нормите на чл. 2 и § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС

На тази основа могат да се изведат следните принципни положения:

  1. Правната уредба на управлението на жилищен комплекс от „затворен тип“ е специална по отношение на останалите норми в ЗУЕС, касаещи управлението на етажната собственост.
  2. Необходимо е в комплекса да има поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна собственост.

Според Определение № 107 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. 6102/2015 г. на І г. о., ГК „етажната собственост възниква в сграда, в която отделните самостоятелни обекти са собственост на различни лица“.

3. Без значение е дали в имота е изградена една или повече сгради, въпреки буквалния текст в легалната дефиниция на ЗУЕС за наличие на „сгради“.Жилищен комплекс затворен тип

Съществен за режима на сградата е ограниченият достъп на външни лицаq както и възможността на отделните собственици на обекти от сградата (ЕС) да ползват общо изградените в общото дворно място съоръжения и елементи на дворната инфраструктура.

4. Жилищен комплекс от „затворен тип“ не възниква в един или повече урегулирани поземлени имота са построени постройки, притежавани в изключителна собственост

За да има пълно покритие с критериите за жилищен комплекс от „затворен тип“, волята на инвеститора е определяща.

Законът не създава задължение, а само възможност управлението на общите части в комплекс от затворен тип да се извършва чрез договаряне с инвеститора, а не по общия ред – с решения на Общото събрание на етажната собственост.

Тя определя дали ще бъде създаден комплекс от затворен тип – съгласно отразеното в инвестиционния проект и строителните книжа.

Според закона това е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти

Тези обекти обслужват собствениците и обитателите, при спазване на изисквания за контролиран достъп за външни лица.

Важно е да знаете, че режимът за сключване на договор с инвеститора е приложим само ако комплексът е от затворен тип.

В случай на съдебен спор това е първото обстоятелство, което подлежи на доказване.

Не съществува регистър или документ, който посочва кога един комплекс е от затворен тип.Жилищен комплекс затворен тип

Критерии за комплекс с контролиран достъп

Критериите, които практиката приема, за да е налице жилищен комплекс от затворен тип, за:

1/ наличие на най-малко 4 самостоятелни обекта в режим на етажна собственост (ако са по-малко от 4, не се прилага ЗУЕС);

2/ наличие на други обекти, които да дават възможност на собствениците и обитателите за усамотение и отдих, като например сгради, съоръжения, площадки, градини, развлекателни кътове, басейни и други;

3/ контролиран достъп за външни лица както до жилищните площи, така и до останалите обекти в комплекса.

На тази основа могат да се изведат следните положения:

  1. Правната уредба на управлението на жилищен комплекс от „затворен тип“ е специална по отношение на останалите норми в закона.
  2. Необходимо е в комплекса да има поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна собственост. Определение № 107 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. 6102/2015 г. на І г. о., ГК „етажната собственост възниква в сграда, в която отделните самостоятелни обекти са собственост на различни лица“.
  3. Без значение е дали в имота е изградена една или повече сгради
  4. Съществен за режима на сградата е ограниченият достъп на външни лица
  5. Съществено е възможността отделни собственици на обекти да ползват общи елементи в сградата;
  6. Жилищен комплекс от „затворен тип“ няколко отделни и самостоятелни постройки, притежавани в изключителна от различни лица.

Законът ще се приложи, в случай че построеното е включено в комплекс от затворен тип.

В общия урегулиран поземлен имот има сгради на етажна собственост, с четири самостоятелни обекта, собственост на различни лица

Съдебната практика приема също, че не е жилищен комплекс от затворен тип, ако е налице единствена сграда, около която е извършено озеленяване

Такъв комплекс не е налице, дори и да има видео или физическа охрана, поставени електронни чип системи за достъп до вътрешността й.Жилищен комплекс затворен тип

Всички изисквания, посочени в законовата дефиниция в § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС за т. нар. „жилищен комплекс от затворен тип“, следва да са кумулативно налице, за да е приложим особеният режим на управление по чл. 2 ЗУЕС.

Наличието на подземен паркинг, генератор за аварийно електрозахранване и обща тераса също не води до извод за комплекс от затворен тип.

Същото важи и за озеленяването и поддържането на дървесна растителност, създаването на места за отдих и забавление на живущите.

Във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали конкретната сграда е част от комплекс от затворен тип.

В случай, че са налице всички елементи поддръжка, управление на общите части може да се уговори с договор.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Делба на наследство пред съд

В последните няколко години  особено актуален стана въпроса за съдебна делба на наследство пред съд

Често към нас като адвокат за делба се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти.

Законът за наследството допуска възможност няколко души да бъдат наследници с право на собственост по отношение на вещ.

ДЕЛБА пред РАЙОНЕН СЪДСъдебна делба на наследство

Когато се открие наследството (т.е. след смъртта на наследодателя) и има само един наследник – цялото наследство преминава към него.

В първото заседание по делото, всеки сънаследник може да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти

Всеки съделител може да възрази против правото на някой от сънаследник да участва в делбата, против размера на неговия дял и включване в наследствената маса на имот.

В делото делба е допустимо разглеждането на други преюдициални въпроси – оспорване завещания, искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, произход и др.

Съгласно закона за наследството, всеки един от наследниците може да поиска винаги делба на наследството, с която имуществената общност да бъде прекратена.

С решаването на всички необходимо въпроси, приключва първата фаза на производството по съдебна делба с решение по допускане на делбата, съгласно чл. 344 ГПК.

Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н).

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Прекратяване на съсобственост са :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните.

Вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – градска част най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – курортни зони – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – вилни зони – най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – села – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството

Не се допуска разделяне на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти.

Б/ Съдебната делба при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При съдебен развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост;
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.

Във всички изброени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследствени имоти,

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Съдебна делба наследство – особености

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във втората фаза, в първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Това е крайният момент за предявяването им в делбеното производство, като сметките трябва да бъдат ясно определени по основание и размер, заедно с доказателствата.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи.

Имотът се оценява винаги по действителната му стойност. Когато уравняването на дяловете е парично, то трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

Съгласно закона съдебен иск за

  1. делба и вещни права върху недвижим имот,
  2. делба на съсобствен недвижим имот, за граници
  3. защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред Районен съд

По заключение на вещо лице и при спазване на разпоредбите на закона за наследството (напр. чл. 69, ал. 2 ЗНасл.: „Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото е възможно.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан

В същото време законът определя, че съдебен иск за делба на наследство, унищожаване завещания, делба на наследство се предявява по местонахождение на имота.

За допълнителна информация и справки, обърнете се на телефон 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Кога може да се пристъпи към съдебна делба наследствен имот ?

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ чрез договор.

Пред кой орган следва да се поиска съдебна делба на имот ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, като избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

Колко време трае съдебната делба ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите. Обичайно двете фази на делбата приключват в рамките на няколко месеца.

Какво представлява първата фаза на делбата ?

Първата фаза завършва със съдебно решение за допускане на делба. Съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и каква е частта на всеки съделител. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва втората фаза на делбения процес

Какво предстои във втората фаза на делбата ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота. Съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В това заседание могат да бъдат отправени претенции за обезщетение , в случай, че някой от съсобствениците е ползвал съсобствения имот лично и е лишил останалите от ползите от имота / обезщетение по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността/. В първото открито съдебно заседание от фазата на извършване на делбата сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза

Как се дели неподеляем имот - жилище в съдебна делба ?

Когато предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител, който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище. Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок паричното уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Съдебната спогодба по дела

Много са примерите, в които съдебните спорове могат да бъдат прекратени след споразумение между страните

Сключването на Споразумение по делото слага край на съдебния спор чрез „съдебна спогодба”.

В много от случаите, сключване на съдебна спогодба има своите безспорни предимства. Затова с оглед на тези факти, следва да изясним нейната същност.

Съдебната спогодба включва съгласието на страните да считат за действително едно правно положение, което може да се различава от фактите.

Съдебната спогодба съдържа и волята на страните да приемат занапред да се съобразяват именно с прогласеното от тях правно положение.Съдебната спогодба по дела

Особености на съдебната спогодба пред съд

Като производство съдебната спогодба и подготовката на съдебно Споразумение представлява отклонение от типичния завършек по граждански дела.

Голяма част от граждански и търговски дела приключват със съдебно решение по съществото на спора. При съдебната спогодба обаче спорът се решава по взаимно съгласие на страните.

Съдебната спогодба представлява договор между страните по висящо дело, с който те:

  • уреждат изцяло или отчасти съдебния спор и
  • слагат край на производството в рамките на постигнатото споразумение.

Най-често спорът се урежда с взаимни отстъпки. Няма пречка обаче и едната страна изцяло да отстъпи.

Отстъпката при преговорите е средство, а не цел на съдебната спогодба.

Отстъпката е частичен отказ от първоначално твърдение на страната. Може да представлява частичен отказ от право или частично поемане на задължение.

Сключването на съдебна спогодба трябва да бъде удостоверено в съдебния протокол, който се подписва не само от съдията и секретаря, но и от страните по делото. Спазването на формата е условие за валидност. Съдебната спогодба може да се сключи само в съдебно заседание.

Необходимо е изрично пълномощно, ако съдебната спогодба се сключва чрез пълномощник.

Страните могат изцяло извънсъдебно да се споразумеят и ищецът на това основание може да оттегли/да се откаже от исковете. Тогава обаче няма да е налице съдебна спогодба, страните няма да се ползват от нейните предимства.Съдебната спогодба по дела

Правни последици от сключването на съдебна спогодба 

Самото правно действие на сключената съдебната спогодба се изразява в следното :

  • установява се съществуващият спор между страните;
  • приемат се стъпки за уреждане на правния спор между тях чрез отстъпки;
  • приемане на поведение в съответствие с установеното със спогодбата правно положение.

Съдебната спогодба може да има и действие, изразяващо се в прехвърляне на права, включително и вещни такива, между спорещите страни.

Ако съдебната спогодба обхваща целия правен спор, производството следва да се прекрати. Ако обаче с постигнатото споразумение съдебният спор е уреден само отчасти, за неуредената част съдебното производство продължава.

Оспорване на частен документ 

Когато се оспорва истинността на частен документ, се иска да се опровергае формалната му доказателствена сила, като се стигне до оспорване на частен документ.

От това ще се установи, че авторът му е друг, т.е. че документът е неавтентичен.

Оспорването на подписа на документ става в хода на производство, в рамките на съдебният процес.

За това самостоятелно производство и оспорване по делото трябва да е представен частен документ.

Насрещната страна следва да твърди, че подписът  й не е нейн, както и че е на друг автор.

В този случай, ако страната, която го е представила, иска да се ползва от него, съдът трябва да направи проверка на автентичността.Оспорване на частен документ 

Оспорване на частен документ в гражданския процес

За да бъдат разгледани различните хипотези на оспорването на частен документ, трябва първо да се обсъдят понятията „автентичност”, „вярност” и „истинност” на частния документ.

Автентичността на един документ означава, че в него действително е материализирано изявление на лицето, което е посочено като автор.

Един документ е неавтентичен, когато е съставен от лице, различно от посоченото като автор, или когато текстът преди подписа на автора е подправен.

Вярност на документа означава, че изявлението, отговаря на действителното положение.

Такова качество могат да имат само свидетелстващите документи, тъй като те съдържат изявление за знание на определени факти.

Неверен документ е този свидетелстващ документ, който удостоверява факти, които не отговарят на истината.

Истинността на документа е легален термин и означава, че той има обвързваща съда доказателствена сила.

Неистински частен документ е този, чиято доказателствена сила относно авторството му е опровергана чрез оборване на презумпцията по чл. 180 ГПК.

В резултат от установяване на неистинността на документа съдът не е длъжен да приеме за автор посоченото лице.

Същият ефект има и установяването на неавтентичност, поради което може да се приеме, че при частния документ качествата „неавтентичен” и „неистински” съвпадат.

Производство по оспорване на частен документОспорване на частен документ 

Понятията оспорване на авторство, оспорване на истинността, установяване #неавтентичност или неистинност на частен документ са еднозначни.

Това означава, че документът е подписан от лице, различно от неговия автор.

В хода на процеса страните могат да оспорват всяко едно от трите елемента на частния документ

Това се случва в производство по различен ред и с различни последици.

В хода на процеса няма ограничения на доказването при проверка автентичността се извършва от съда чрез доказателствени средства.

Целта е да се установи дали частният документ е подписан от посоченото като автор лице, в който случай съдът ще бъде обвързан от формалната #доказателствена сила по чл. 180 ГПК.

Особености на производство по оспорване

В случай, че се признае за неавтентичен, той ще бъде изключен от #доказателствата и ще бъде пратен на прокурор за преценка дали е налице престъпление по подправка.

Прокуратурата ще проверява също дали съставянето на този представен по делото документи съставлява престъпление.

По въпроса за истинността на частния документ съдът се произнася с нарочно определение или направо в решението.

Това определение не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274 ГПК, а се обжалва заедно със Съдебното решение по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи, притежават формална доказателствена сила.

Те съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице.

Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила.

В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документ.

Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице.Оспорване на частен документ 

Доказателствената тежест за опровергаване на верността на твърдяно обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление.

В случай, че ответникът оспори истинността на частен документ, той оспорва доказателствена сила, че не е автор на изявлението.

Ако обаче се установи неавтентичност, съдът ще бъде освободен от обвързващата го доказателствената сила и документът ще бъде изключен от доказателствата като неистински.

ВАЖНО:  При следване общите правила на доказването (чл. 154, ал.1 ГПК), ищецът ще трябва да докаже автентичността на подписа.

Чл. 193 ал. 3, изр. 1 ГПК обаче размества доказателствената тежест и я възлага на страната, която оспорва документа.

Когато предмет на доказване пред съд са факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, доказването е главно.

В случай, че имате въпроси относно съдебни книжа, гражданско или търговско дело или съдебни документи, най-добре е да се обърнете към адвокат, с опит в съдебните дела.

В случай, че сте получили молба или призовка за явяване пред съд, следва незабавно да се консултирате с адвокат за Вашите права.

Само така ще вземете и необходимите мерки, който трябва да предприемете за защита на интересите Ви.

Признаване на чуждестранни присъди

Правната материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на чуждестранни присъди.

Европейската конвенция за международно признаване на присъди е ратифицирана от българския Парламент – 28.01.2004 г.

Основната цел на Европейската конвенция за международно признаване на присъди е

– за еднаквото прилагане на правилото non bis in idem;

-за признаване и изпълнение;

– за вземане под внимание на съдебни решения по наказателни дела, издадени в държавите-членки на Съвета на Европа.

Изискванията на Конвенцията са следните : Признаване на чуждестранни присъди

Съгласно ЕКМПП всяка договаряща държава предприема законодателни мерки, за да бъде взето под внимание от съда при постановяването на решения.

А/ всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в съдебен процес, с оглед прибавяне към тази присъда на последиците, произтичащи от нейното законодателство.

Б/ ЕКМПП определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание.

Тук следва да се вземат в предвид и случаите за спазване принципът на равностойност на присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на Европа.

Правилното прилагане на принципа за равностойност и необходимостта да се гарантира, че правните последици на чуждестранните присъди са системно равностойни на местните.

Успоредно с това е прието Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г. за  присъдите, постановени в Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства.

Рамково Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г. цели присъдите, постановени в държави-членки, се ползват с еднакви последици.

Чрез него се утвърждава взаимното доверие в наказателните закони и съдебните решения в европейското пространство на правосъдие и се насърчава съдебна култура

По делото за признаване на чуждестранни присъди, предишни присъди, постановени в държава-членка, трябва да се вземат предвид при новообразувани наказателни производства.

Рамковото Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г е транспонирано от българската държава чрез правилото на чл.8, ал.2 от НК

Съгласно това за Съдебно Решение,  за което има влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК

Във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България и получаване на присъда, постановена от друга държава членка, са равностойни.

Това се прилага независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право.

Така се въвежда водещият принцип за равностойност на чуждестранните и националните присъди. Относно приложението на чл.8, ал.2 от НК съществува противоречива практика на българските наказателни съдилища.                           

Признаване на чуждестранни присъдиПризнаване на чуждестранни присъди

В международните актове се прави разлика между

  • признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и
  • вземане предвид на последиците от такава присъда.

Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в ЕКМПП

За държавите членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена по-сложна процедура.

Зачитането на международните последици на предишни присъди е уредно в друга част от Конвенцията

За държавите членки на ЕС се прилага друго Рамково решение 2008/675/ПВР, без специална процедура.

Различните режими се базират на принципа, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата.

В този случай предишното осъждане е вторична нейна правна последица, която се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство.

Крайната цел на признаване на чуждестранна присъда в процедурата по чл.463 и сл. от НПК е нейното изпълнение.

Тази процедура е необходима само когато трябва да се изпълни чуждестранна присъда

В производството по признаване на чуждестранни присъди не следва да се вземат предвид другите нейни правни последици, предвидени в националното законодателство.

Действие на Рамково Решение 2008/675 Признаване на чуждестранни присъди

Целта е да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на присъда от съда на всяка държава.

В законодателство, предвиждащо отнемане на придобито от престъпна дейност имущество от присъдите на наказателните съдилища за изрично посочените конкретните престъпления.

Тези последици не са елемент от присъдата, а са вторични, затова по изложените по-горе съображения трябва да се зачетат директно от гражданските съдилища в производството по съответните закони.

При престъпната дейност с незаконно придобито имущество, извършена в чужбина, с  постановена присъда в държава-членка на ЕС, съдилища са длъжни да вземат предвид  същата.

Основната цел е равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско пространство на правосъдие.

Това производство касае изпълнението на присъда, а не вземането й по смисъла на чл.8, ал.2 от НК

За него не се изисква специална процедура в съдилищата.

Събиране навло за превоз

В съвременния товарооборот често се стига до съдебни дела за събиране навло за превоз.

За съжаление не са редки случаите, в които товародателят да „забрави“ да плати товар или дължимо навло към превозвач.

Задължително в този случай следва да са налице документи като фактура, товарителница за транспортна услуга, писмена кореспонденция, застраховка.

Събирането на навло за превоз е процедура, която се извършва при наличие на валидно правоотношение и договор за извършен превоз на товари.

 Съществени елементи на иск за събиране на навло са

  1. фактура за разход на транспортната услуга към товародателя,
  2. валидна ЧМР-товарителница и
  3. Писмени доказателства за извършен превоз без забележки и коментар върху документа за доставка на стоката.

При събиране на влошки за превоз е необходимо да има писмена кореспонденция за поръчка – възлагане на превоза на стоки и указания към превозвача, ако става дума за превоз на специални товари по ЧМР Конвенция

 Товарителницата, съдържа предвидените в чл.6 от Конвенцията CMR за дата на приемане на стоката за превоз и уговорен срок за извършване на превоза.

Голяма част от тези случаи, касаят изпълнението на валиден договор за превоз съгласно Заявка за автомобилен превоз на товар.

По тази Заявка Превозвачът следва да е изпълнил задълженията си за превоз, а товародателят да не е заплатил навлото.Събиране навло за превоз

Елементи на иска за събиране на навло

Съществени елементи на иск за събиране на навло са :

  1. Наличието на валидно правоотношение и Договор за извършен превоз на товари;
  2. Фактура за разход на транспортната услуга към товародателя;
  3. Валидна ЧМР-товарителница и доказателства за извършен превоз без забележки и коментар;
  4. Писмена кореспонденция за Поръчка – възлагане превоз на стоки;
  5. Указания към Превозвач, ако се касае за превоз на специални товари по #ЧМР Конвенция;

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на Договора за превоз на стоки и товари

Единственото изискване е той да не противоречи на норми на закона и на добрите нрави.

Автономията на волята и свободата на договарянето, включително при постигането на клауза за неустойка

Тези претенции не са неограничени и следва във всички случаи да се подчиняват на добрите нрави. 

Товародателят отговаря за заплащане на навло

Превозвачът отговаря и за неустойка,  ако такава е била уговорена.

ЧМР Конвенцията е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, в сила от 19 май 1956 г., а за България – от януари 1978 г..

При приемане на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери съответствието на данните в товарителницата

Тук той следва да провери броя на пакети и кашони, маркировка и номер.

При извършване на международен автомобилен превоз на стоки се прилагат разпоредбите на ЧМР Конвенцията.

При извършване на международен превоз на стоки, платежите се извършват според условията, посочени в договора.

В случай че не е посочено друго в договора за превоз, платежите се извършват след приключване на превоза.

Отговорността на товародателя обхваща стойността на транспортната услуга, доказана със съответните писмени документи.

Превозвачът или Спедиторът могат да претендират и за неустойка, ако така е изрично уговорена в Договора за превоз.

Според ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС обстоятелството, че неустойката  е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, не води априори до нейната нищожност Събиране навло за превоз

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

А/ естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

Б/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека;

В/ съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.

Договорът за превоз възниква при възложено по силата на заявка-договор за автомобилен превоз извършването на спедиция и международен автомобилен превоз на товари  срещу уговорено възнаграждение.

В практиката си, ВКС приема, че договорът за превоз е реален и се счита за сключен с предаване на товара. 

Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач. За целта е нужно да се обърне към адвокат

Превозвач изплатил обезщетение, съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за главница, лихви и разноски

Този иск може да насочи към превозвач/и,  участвали в изпълнението на превозния договор, с оглед вина за причинената щета.

За допълни въпроси, обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или E-mail : office@lawyer-bulgaria.bg