Връчване на призовки и съобщения

Уведомяването за образувано гражданско дело се извършва чрез връчване на призовки и съобщения

• Когато страна замине за повече от 30 дни в чужбина, тя е длъжна да посочи съдебен адрес;
• Съдът е длъжен да предупреди страните и свидетелите за последиците, когато връчването на призовки и съобщения не е осъществено;
• Ако лицето, на което се връчва призовката, откаже да я приеме, с подписа на свидетел – лицето се счита за призовано.
• Адвокат не може да откаже да получи призовка на свой клиент.
• В случай, че е призовано лице за свидетел, но не се яви, се налага глоба;
• Отсъствяието на лице, обвинено в наказателен процес от съдебната зала,води до промяна на мярката за неотклонение;
• надлежно призован свидетел, който не се яви в съда, се налага парична глоба

В случай, че сте поканен за участие като страна по гражданско дело, ще бъдете призован само за първо съдебно заседание.

Задълженително е упълномощеният от Вас адвокат по граждански дела, да следи графика на съда за датите на следващите заседания по делото, за да не пропусне съдебното заседание.

Ако сте обвиняем, заедно с призовката Ви се връчва и копие от обвинителния акт.

 Ако лицето, на което се връчва призовка откаже да я приеме се счита за призовано.

Вашият адвокат не може да откаже да получи призовка на свой клиент.

Ако е призован свидетел или вещо лице, но не се яви в съда, без причина съдът се наложи глоба.

Неявяването на обвиняем в съда може да доведе до промяна на мярката за неотклонение  (парична гаранция, задържане под стража, др.).

ВАЖНО:  Целенасоченото укриване от призовкаря или отказа да се приемат съдебните призовки и други книжа на практика води до увреждане на Вашите права.

Съществува законова възможност производството да се проведе във Ваше отсъствие;

Когато присъствието Ви в съдебната зала е наложително, спрямо Вас могат да бъдат наложени принудителни мерки.

На свидетел, който не се яви в съда, може да му бъде наложена парична глоба. Ако откаже да се яви съдът ще постанови принудително довеждане.

Разваляне на разпореждане с имот

Много често се налага да се установи начините за разваляне на разпореждане с имот.

В практиката ни като адвокати срещаме все повече които пряко се нарушават изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС

Най-често това се при продажба на идеална част от недвижим имот, за което се налага разваляне на разпореждане с имот.

Причините за това са най-различни, като честа житейска ситуация за тези нарушения са нетърпими отношения между съсобствениците.

Основание за разваляне на разпореждане с имот по чл. 33 ЗС е фактът, че съсобственик не може да бъде открит.

Разбира се налице са и обстоятелства като привличане на лице като съсобственик с по-големи финансови възможности с оглед евентуално застрояване на поземления имот и др.

Независимо от причините, които са мотивирали съсобственика да продаде идеалната си част на трето лице, стои въпросът с валидността на този договор.

Дори и без да я предложи на другите съсобственици, или след като я е предложил, но при по-висока цена или други по-неблагоприятни условия, е съществено да се изясни  валидността на договора за покупко-продажба, сключен с третото лице.

Въпреки че правилата на чл. 33 ЗС са с повелителен характер, според трайната съдебна практика на Върховния съд, такъв договор не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В този случай правните последици, с които законът свързва нарушаването на чл. 33, ал. 1 ЗС пораждат преобразуващо право на изкупуване в полза на заинтересования съсобственик.

Нарушаване на чл.33 ЗС

Извършването на пряко нарушение по чл. 33, ал. 1 ЗС при неправомерно разпореждане с имот  е изключително трудно осъществимо без използването на неистински документи.

Най-често това са книжа за предлагане на продаваната идеална част на другите съсобственици.

Затова е нужно да се предприеме т.нар. разваляне на разпореждане с имот.

Друг елемент от сделката са изготвяне на декларация с невярно съдържание относно неприемането на направено предложение по чл. 33 ал.1 ЗС.

Тези договори се сключват във формата на нотариален акт и нотариусите следят за спазването на чл. 33, ал. 1 ЗС.

Налице са множество правни похвати, с които се заобикалят изискванията на чл.33 ал.1 ЗС.

В голяма част от случаите се минава през договор за дарение и след това покупко продажба на останалите идеални части на притежаван съсобствен недвижим имот.

При случаите на разваляне на разпореждане с имот, често се среща и комбинация от два последователни договора се поставя въпросът, дали страните по тях заобикалят закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

В Съдебно Решение № 1-2010-II г.о. на ВКС е застъпено разбирането при разваляне на разпореждане с имот, че при дарение на идеална част от съсобственик на трето лице и последваща продажба на останалата част на същото лице е налице заобикаляне на закона.

ВКС приема, че това е основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

В този смисъл е и тълкуването, че заобикалянето на закона е основание за нищожност на договорите, което е уредено в чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като отделно от противоречието на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) основание за нищожност.

Правната доктрина извежда следните елементи от фактическия състав на това основание за нищожност на сделките:

а) извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона;

б) постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки

в) участниците в сделката съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки – договорите и двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от закона цел.

Продан на неподеляем имот след делба

Делбата рядко приключва с постановяването на решение във втората фаза и често завършва с продан на неподеляем имот след делба.

Съгласно закона когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

В делбеното производство пред съда всеки от съделителите има двойно качество – на ищец – относно претендираните от него права и на ответник – по отношение на претендираните от другите съделители права в съсобствеността.

Това се отнася до някаква степен и за изпълнителното производство при изнасянето на публична продан на неподеляем недвижим имот – всеки един от съделителите има двойно качество – на взискател и на длъжник

След края на втора фаза в делбения процес се стига и до „последна“ фаза, а именно ликвидиране на съсобствеността между съделителите, чрез изнасянето на имота на публична продан.

Особености на продан неподеляем имот 

В делбеното производство пред съда всеки от съделителите има двойно качество на ищец относно претендирани от него права.

Нормативните изисквания за урегулирани поземлени имоти са както следва:

1/в градовете – най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност;

2/в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места – най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност;

3/във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв.м. повърхност;

4/ в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен – най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност,

5/ Специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност; в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен – най-малко 12 м лице и 250 кв.м повърхност.

При делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части,

• без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи
• без да се създават урегулиран поземлен имот с лице и повърхност под минимално установените по закон в план за застрояване на разделения имот;

„След като тези искове са съединени за общо разглеждане с иска за делба, по отношение на тях също важат всички специални правила, предвидени за производството за съдебна делба..

Срокът за предявяване на възражения срещу съединените с иска за делба други искове също изтича до първото по делото съдебно заседание.

При постановяване на решението, с което съдът изнася на публична продан един неподеляем имот, всеки един от съделителите може да се снабди с изпълнителен лист

Това му дава възможност инициира самостоятелно и успоредно производство по публична продан на същия недвижим имот – т. нар. паралелни продани.

Голямо значение за придобиването на собствеността е не моментът на възлагането, а моментът на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота.

Влизането в сила на постановлението е обусловено от възможността то да бъде обжалвано от съделителите

Провеждане на проданта по чл. 348 ГПК

Важно при извършването на публичната продан е определянето на лицата и внасяне на задатък.

Като съсобственици – съделителите са освободени от задължението да внасят задатък.

Същественото в случая е, че не на всички съделители, участващи в производството, може да се признае качеството и на взискател, и на длъжник,

Ако биха имали само качество на взискател, разпоредбата би била излишна и те биха могли да участват в проданта.

В случаите на производство по изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот след съдебна делба съделител образува изп. процес.

Онези съделители- длъжници не са освободени от внасянето на задатък за участие в публичната продан.

Публичната продан в случая е само правно средство да се осребри общата вещ.

Получената сума да се разпредели между съделителите, но ликвидирането на съсобствеността се извършва по действителната стойност.

Принципът за постигане на максимално висока цена е заложен и в чл. 349, ал. 2 ГПК при възлагане на неподеляемо жилище на съделител.

Каква е действителната пазарна стойност на вещта се разбира на проведения търг.

Постигнатата при тази наддавателна процедура цена се приема за реалната пазарна цена на същия

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Фази на съдебната делба

При наследяване или обикновена съсобственост, всеки съсобственик и сънаследник, може с иск пред Районен съд да поиска съдебна делба. В този процес са налице две фази на съдебна делба.

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Най-общо фази на съдебната делба са следните:

А/ Първа фаза на делбения процес – допускане до делба и определяне на съделителите

Б/ Втора фаза – Искания по т.нар. „уравняване по сметки“ между съделителите.

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата  са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, респективно избира Районен съд, пред който да предяви иска си

ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА

Съдебната делба е начин на прекратяване на съсобствеността е уреден като особено исково производство пред Районен съд.

Характерно за производството е, че се провежда двуфазно.

Първата фаза, т.н. установителна фаза, цели да се провери и установи правото на делба, а втората – да се осъществи това право.

Първа фаза: допускане на делбата.

Производството за допускане на делбата започва с искова молба, като се прилагат съответните документи, които доказват твърдените от ищеца обстоятелства. Допустими са всички доказателствени средства на общия исков процес.

Първа фаза се финализира с произнасяне от съда с решение по допускане на делбата, което подлежи на обжалване.
В решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделители, между които съдебната делба се допуска.

Първа фаза определя основата, върху която ще се проведе втора фаза, тъй като се установява не само правото на делба, а и собствеността с всички индивидуализиращи я елементи.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните, които участват в производството, не могат отново да повдигат спора за съсобствеността.

В решението съдът трябва да се произнесе и по всички искове, които са предявени пред него по въпроси, обуславящи съдебната делба.

Всеки дееспособен съсобственик може да подаде иск за делба. Искът за делба е подсъден на Районния съд по мястото на откриване на наследството.

Делбеното производство се развива по местонахождението на имота.

Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на Районен съд.

Когато съсобствениците не могат да се разберат как да разделят имуществото доброволно, те следва да се обърнат към съда.

Целта на това е а превърнат идеалните си части в реални и определят собственик на имота . 

Затова в първата фаза на делбата се изясняват въпросите между кои лица ще се извършва делбата, за кои имоти ще се извърши делбата. 

В първото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата  всеки от съделителите освен ищеца може да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други съсобствени имоти, които ищецът не е описал в исковата молба.

Съдът следва да определи каква е частта на всеки от съделителите. 

ВАЖНО : Искът за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН не се погасява с давност.

Предмет на делба могат да бъдат всички или част от съсобствените имоти, освен ако законът разпорежда друго

ВАЖНО : В случай, че съсобственик не вземе участие в делбата, тя е изцяло нищожна !

В това заседание  всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Решението на първата фаза подлежи на обжалване след влизането му в сила. В тази фаза е допустимо да се оспорят завещания относно някой от делбените имоти както и на истинността на писмени доказателства.

В първата фаза на делбата трябва да бъдат направени искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, ако някой от сънаследниците има такива претенции.

В тази фаза е допустимо искане за временно разпределение на ползването на имотите до приключване на делбата.

ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА 

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните

Във втора фаза се разрешават със сила на пресъдено нещо и спорове между съделители по уреждане на „сметки между тях“ 

Тези спорове представляват осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност.

Тези искове се предявяват най-късно в първото заседание във втора фаза, като срокът е преклузивен и след изтичането му страните могат да предявят претенциите си само в отделен от съдебната делба иск.

Във втора фаза съдът осъществява правото на делба по няколко начина:

1. чрез образуване на дялове от общите имоти
2. предоставянето на всеки дял в обект на изключителна собственост на съответния съделител
3. чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получената сума в случая на чл. 348, ал. 1 от ГПК.

Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. Съдебната практика приема, че е незаконосъобразно да се извърши делба чрез изнасяне на допуснатите по делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите.

Съдът изследва всяка възможност, съделител да получи реален дял от веща или имота, предмет на делбата.

За уравняване на дяловете се изчислява наплащане в пари, съобразно експертна оценка на вещо лице.

Във втора фаза на делбата се разглеждат и:

• претенциите по сметки на съделителите за разходи по увеличение стойността на имота (вещта)
• претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)
• искания за възлагане на неподеляем имот;

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете. Това се налага ако са налице предвидените в закона предпоставки.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти

Това съдебно решение на втората фаза също подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите, както и на обжалване по надлежният съдебен ред.

За допълнителни въпроси относно делба се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg