www.lawyer-bulgaria.bg

Разваляне Договор за дарение

В българското право съществуват няколко особености при разваляне Договор за дарение

Всеки дарител, може при наличието на определени обстоятелства и причини да поиска да бъде развалено дарението, което е направил.

  • Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и отговаря на изискванията на закона.
  • Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави,  дарението е нищожно.
  • Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, не могат да се осъществят.
  • Ако се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено съобразно предвиденият за прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Отчуждителят следва да се запознае с особеностите на дарението и с останалите възможности за прехвърляне на имот.

Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, без дарственото намерение.

Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Срок за разваляне дарение

Основания за разваляне договор за дарение

  • Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението.
  • Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
  • Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.

 Съгласно действащото българско право (чл. 227 ЗЗД), дарението може да бъде отменено, само когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Сделката може да се развали от дарителя или наследниците.

Правни основания за разваляне договор за дарение са в две насоки, а именно

А/  При констатирана неблагодарност – неплащане на поискана от дарителя издръжка

Б/ За възстановяване на запазен дял от наследството, което е накърнено с дарението.

Налице са ситуации, в които дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма.

Специалните основания за нищожност на дарението са следните: 

А/Нищожно е дарението, когато то или мотивът, поради който е направено са в противоречие на закона или добрите нрави.

Б/ Нищожно е дарение, когато условията или тежестта са невъзможни.

Какво казва съдебна практика за разваляне договор за дарение ?

съдебна практика сочи, че дареният дължи издръжка на дарителя, само ако същият се нуждае от такава.

Отказът на дарения да даде издръжката е основание дарителят да иска отмяна на дарението, ако бъде надлежно удостоверен.

Ако дареният е в невъзможност да даде издръжка на нуждаещия се дарител, това не е основание за отмяна на дарението.

Нуждата от издръжка не трябва да има временен характер. Ако това е така искът по чл. 227 ЗЗД ще бъде отхвърлен.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

  1. Необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Ако води луксозен начин на живот, който не може да си позволи и иска дареният да му осигури, не е основание за отмяна на дарението.
  2.  Необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Дарителят не получава доходи, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.
  3.  Необходимо е надареният да отказва издръжка при липса на обективни причини – не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа деца или родители, изплаща кредити- не е основание за отмяна на дарение.

В този случай новият отказ е основание за отмяна на дарението, независимо от това, колко време е изтекло от предходните откази.

Особеност : Ако до приключване на оспорването и уважаване на иск за отмяна на дарение, предметът на дарението е продаден, дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. 

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за разваляне на дарение ?

Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна.

Кой може да развали дарението ?

До изтичането на едногодишния срок, искът по чл.227 ЗЗД може да бъде предявен както от дарителя, така и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди изтичането на срока на поканата.

Кога може да се отмени дарението ?

Съгласно действащото българско право (чл. 227, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите), дарението може да бъде отменено, само когато дареният: а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Основания за разваляне на дарението ?

Случаите, в които се допуска разваляне и отмяна на дарението са най-често два 1. В случай на констирана неблагодарност по чл. 227 ЗЗД 2. При накърняване на запазена част от наследство по чл. 30 ЗН

Как става развалянето на дарение ?

Искът за разваляне на дарение се предявява в едногодишен срок от поканата по съдебен ред с молба пред Окръжен съд

Защита при международно отвличане

С оглед на зачестилите случаи на отвеждане на дете от родител в друга държава, възниква нужда от защита при международно отвличане.

При все по-често срещаните бракове и съжителства с чужденци, международното отвличане на дете от родител възникват въпроси

Най-често след развод или раздялата единият родител решава да отведе детето в друга страна

Причина за това е недоволство от съдебното решение за родителски права или режим на лични контакти.

Точна дефиниция за незаконно преместване на дете в друга държава дава чл. 3 на Хагската конвенция.

ДЕФИНИЦИЯ за трансгранично отвличане

А) извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му;

В) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Това засяга спорове между родители относно местопребиваването на деца на територията на държава членка на ЕС.
Защита при международно отвличане

Най-важното условие, при което съдът взема решението си, е защита на висшия интерес на детето

Често пъти децата биват манипулирани от единия родител и когато се взима под внимание тяхното мнение, понякога то не е съвсем обективно.

Децата не са предразполагани така, че да изразят вътрешното си желание за това, при кого биха искали да живеят.

Отношенията между родителите и отношението на всеки от родителите към детето се отразяват върху психическото и емоционалното развитие на детето

Именно поради това доброволното уреждане на спора е най-добрият изход не само за родителите, но и с оглед интересите на детето.

Казусът с отвличане на деца възниква най-често поради неразбирателство между родителите, единият  идва с детето в България и отказва да се върне в страната , в която са живели.

Какво е обичайно местопребиваване ?

Международното отвличане на дете от родител е престъпление почти всички държави. За да е налице трансгранично отвличане на дете е нужно да се дефинира понятието обичайно местопребиваване.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Защита при случай на международно отвличане ?

Докато няма родител с родителски права, грижа за детето упражняват двамата родители или попечител, докато то навърши пълнолетие.

В случай на развод, съдът най-често възлага тези права върху единия родител.Защита при международно отвличане

В случаите , че единият родител отведе детето в чужбина, без да бъдат спазени законовите разпоредби, става въпрос за неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Именно тук пряко приложение имат нормите на т.нар. Хагската конвенция за граждански аспекти на международно отвличане на деца от 1980.

Защита в случай на международно отвличане 

Когато е налице незаконно отвеждане или задържане на дете,  говорим за отвличане на дете против неговата воля и упражнена принуда.

Когато е налице отвлечено или задържано дете на територията на Република България, родителят с накърнени права може да иска връщане му в страната по обичайно му местопребиваване по съдебен ред.

В този случай компетентен е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее извън София.

ВКС приема, че отвличането не е съставомерно, защото престъплението по чл. 142 от НК задължително включва принудителното преместване на пострадалия без неговото изрично съгласие.

Спрямо малолетното дете не е упражнена принуда и то доброволно е дало съгласие да напусне страната ни и да замине в чуждата държава.

Преценката за нарушени права на отвлечения пострадал се извършва въз основа на фактическото несъгласие на другия родител, а не на правната му валидност. 

В случай на отвличане на дете –  незаконно отвеждане и задържане, следва да се обърнете за помощ към адвокат, международното право.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е възможно отвеждане на дете в друга държава ?

При наличие на разногласие между двамата родители, те могат да предявят иск пред районния съд. Той постановява решение, разрешаващо или забраняващо правото за пътуване на детето в чужбина, в зависимост от конкретната необходимост. Съдът издава заместващо съгласие за детето.

Къде е обичайното местопребиваване на дете ?

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда. Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Кога е налице отвличане на дете в друга държава ?

Ако детето е отведено или задържано на територията на Република Българи, родителят с накърнени права може да иска връщане на детето в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред,

Кой следва да реши спора при отвличане на дете ?

Компетентен да разгледа спора с незаконно отвличане и задържане на дете е Софийски градски съд, независимо, че детето може да живее извън София.

Кой е документът уреждащ тези въпроси ?

Това е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане. Тя урежда процедурата за връщане на деца, които са прехвърлени незаконно или задържани незаконно. Конвенцията се прилага само за деца до 16-годишна възраст

Какво се прави при отвличане и задържане на дете ?

Най-добре би било да се обърнете за помощ към адвокат, специализиран в международното право. Той ще молба до Министерството на правосъдието, което от своя страна ще установи връзка със съответния държавен орган в страната, където с намира детето, който от своя страна трябва да сезира съдилищата, които да разгледат спора

Съдебно дело Хагска конвенция

В последните няколко години усилено се прилагат разпоредбите при съдебно дело Хагска конвенция.

Налице са множество обстоятелства поради които единият или другият родител задържа детето при себе и в последствие се води гражданско дело по Хагска конвенция. Съдебно дело Хагска конвенция

В случай, че другият родител отведе Вашето дете в друга държава без Ваше позволение или в нарушение на съдебно решение може да предприемете съдебни действия, да си върнете детето.

Нормативна уредба при отвличане на деца

Това става по реда на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.

В случай, че срещу Вас е образувано дело, имате право на защита

Целта е да може детето да бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване.

Законодателят е предвидил компетентност на Софийския градски съд в случаите, когато се иска връщане на дете по ХК.

Действие на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ при международно отвличане

По тази Конвенция договарящите държави са приели, че съдебният или административният орган на договарящата държава, в която се намира детето, следва да разпореди неговото незабавно връщане, когато е незаконно прехвърлено или задържано на нейна територия.

В чл. 16 от ХК е посочено, че след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на дете, съдебните или административните орган не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права

Това е случаят, в който не се установи, че

А/ детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция или че

Б/ не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението.

Конвенцията е възложила компетентност за разглеждане на молбата за връщане на дете при неговото незаконно отвличане от държавата по обичайното му местопребиваване на съдебен или административен орган.

Ако Вашият случай отговаря на законовите изисквания, съдилищата в държавата от ЕС, в която е отведено детето, ще решат дали то трябва ще бъде върнато обратно там.

Основанията за приложение на този ред на връщане са ситуация, в които е налице незаконно прехвърляне или неправомерно задържане.

Дела за международно отвличане 

Основният нормативен документи, който се прилага е Хагската конвенция за международно отвличане на деца. Българските съдилища имат богата практика заради сънародници, сключили брак с чужди граждани.

Основен предмет по дело Хагска конвенция  е да се прецени кое е обичайното местопребиваване.

Друг важен въпрос, който съдът изследва е дали родителят, който иска връщане е упражнявал ефективно правата си.

За решаването на спора между страните важен е и момента, в който е подадена молба.

Компетентността на съдебните органи в държавата, където е отвлечено детето, да разгледат молба за неговото връщане е учредена  с оглед принудително изпълнение на съдебния акт за връщане.

Принудителното изпълнение на задължението на родителя, незаконно прехвърлил или задържал детето, да върне последното ще се осъществи по реда и със способите, предвидени в държавата, чийто съдебен орган е разпоредил връщането.

Отказ на молба по Хагска конвенция

Защита при международно отвличане

Работата по случаите за международно отвличане е най-сложната материя в уреждане на отношенията.

Ако дете е отведено или задържано на територията на държава членка, родител може да иска връщане на детето в страната на обичайно му местопребиваване.

Затова се прилагат текстовете на Конвенцията, прилага се разпоредбата чл.13, б. „В“ Хагска конвенция.

Съдът е длъжен да изследва дали относно положението на детето при завръщането не са налице обстоятелства, които биха го изложили на сериозен риск за неговият живот и здраве.

Исковата молба винаги се изпраща по съдебен ред

Компетентен по спора е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Задачата на сезирания съд е да установи неправомерно преместване или задържане на детето.

Ако бъде установено, СГС разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Решенията по дела Хагска конвенция се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че при връщане има риск за детето, тази заплаха е нужно да е такава, която би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане Софийски градски съд ще откаже връщане, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Какво представлява дело по Хагска конвенция ?

Делата по Хагска конвенция представляват Съдебен процес пред Софийски градски съд за защита на дете, по искане направено от родител при отвличане от другият родител или негов близък без негово знание и съгласие

Какви са предпоставки по дело за отвличане по Хагска конвенция ?

Предпоставка по делото са прехвърляне зад граница и последващо задържане на територията на държава, извън обичайното му местопребиваване.

Кой критерии е определящ при делата по Хагска конвенция ?

В делата по Хагска конвенция има основен принцип на т.нар. местопребиваване на детето - в момента ПРЕДИ прехвърлянето на новото място, без знание и съгласие на другия родител.

Каква нормативна база се прилага по делата за Хагска конвенция ? от 1980г.

Основният нормативен акт е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, заедно с Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност,

На колко инстанции е подсъдно делото за отвличане по Хагска конвенция ?

Всички дела по Хагска конвенция се разглеждат в две инстанции, с оглед последващ контрол на Решенията на Софийски градски съд, които подлежат на обжалване пред Апелативен съд гр. София. Обичайно срокът на дело по Хагската конвенция отнема около 6 до 10 месеца

 

Давност при Гражданска отговорност

Съгласно чл.432 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. С това възниква въпрос за давност при Гражданска отговорност

Едно от съществените възражения е възражението за изтекла погасителна давност в определен срок, довело до погасяване на право за обезщетение.

Срок за погасителна давност Давност при Гражданска отговорност

Съгласно чл. 378 КЗ искът за вреди се погасява с едногодишна давност, чийто срок започва да тече:

1. за товари – от деня, в който са предадени на получателя, а когато не са предадени – от деня, в който е трябвало да му бъдат предадени;
2. за пътници – при смърт или телесна повреда – от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години.

Превозвачът може да направи възражение за изтекла едногодишна давност на товародателя или товарополучателя .

Такова възражение за изтекла едногодишна давност може да направи и застрахователят.

Съгласно чл. 197 КЗ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на застрахователното събитие.

При застраховки “Живот” и “Злополука” и “Гражданска отговорност” – с петгодишна давност от настъпване на събитието.Давност при Гражданска отговорност

Действително, правото на обезщетение на третото увредено лице срещу застрахователя се погасява в петгодишна давност

Тази давност е предвидена, за да се изравни с погасителната давност при непозволено увреждане – чл. 110 ЗЗД.

Основания за позоваване на давност 

Застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение, ако липсват следните предпоставките за отговорност на застрахования

а/ Вина на превозвача

б/ Основателна причината за неизпълнението  – наличие на непреодолима сила ( наводнение – затворени граници и др.)

в/ Действие или бездействие на трети лица, довели до настъпването на увреждането.

За допълнителни въпроси относно обезщетения на лица по задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Обжалване на електронен фиш

В практиката по административно наказателни дела често се налага обжалване на електронен фиш.

Повечето хора не знаят какво точно представлява т.нар. електронен фиш и затова често се стига до плащане на наложени глоби.Обжалване на електронен фиш

Електронен фиш ще бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето от автоматизирано техническо средство – т.е. стационарна камера.

За разлика от акта, издаден от КАТ, с който само се констатира нарушението и въз основа на него се издава наказателно постановление за налагане на наказание

С издаването на електронен фиш едновременно се установява нарушението и се налага наказанието за него.

При издаването на електронни фишове се взима информация от поставени автоматизирани технически  средства, които автоматично заснемат нарушения.

В този смисъл електронните фишове са специфични актове, то има особено производство за тяхното издаване и оспорване.

Кога се обжалва електронен фиш ?

Електронният фиш се обжалва при липса на реквизити относно неговото издаване.  Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДВП той трябва да съдържа :

  • на територията на коя структура на МВР е установено нарушението;
  • мястото, датата и точния час на извършване на нарушението;
  • регистрационният номер на моторното превозно средство;
  • собственикът, на чието име е регистрирано превозното средство;
  • описание на нарушението;
  • кои законови разпоредби са нарушени;
  • размера на наложената глоба, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Липсата на някой от тези елементи, прави издаденият фиш невалиден. Това е сериозно основание за обжалване пред съд.

Най – често срещаната причина съдилищата да отменят издадените електронни фишове е недостатъчно ясното описание на нарушението, както и неправилната му правна квалификация.

Срокове за обжалване на електронен фиш 

При използване на мобилни технически средства, за констатираните с тях нарушения на правилата за движение по пътищата, следва да се прилага общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Съгласно чл. 189 ал.4 ЗдвП срокът за обжалване е 14 дневен от момента на връчването.

В случай, че  е направено възражение – в 14-дневен срок от получаване на отказа за анулирането на фиша.

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас.

Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около наложената Ви глоба с фиш.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при съмнения за обжалване.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява електронния фиш ?

Електронен фиш се издава при административно нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Електронният фиш се съставя в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Какво следва да съдържа електронния фиш ?

В чл. 189, ал. 4, изр. 2 от Закона за движението по пътищата са регламентирани изискванията към минимално необходимото съдържание на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане на глобата.

В какъв срок се обжалва електронен фиш ?

Електронният фиш може да бъде обжалван в 14-дневен срок от получаването му (за разлика от Наказателното постановление, което се обжалва в 7-дневен срок от получаването му), а когато е направено възражение – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

Какво се прави, ако не сте управлявали лично автомобила ?

Издаденият електронен фиш се връчва на собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице – на неговия законен представител. В 14-дневен срок от получаването му собственикът, респ. законният представител има право да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в тази декларация, се издава и изпраща нов електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият се анулира.

Пред кого следва да се оспори електронен фиш ?

Жалбата, както при обжалването на наказателните постановления, също се подава до директорът на съответната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В 7-дневен срок от получаването ѝ жалбата се изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш. Компетентен да разгледа делото е районният съд в района, където е констатирано нарушението (ако нарушението е извършено в чужбина, компетентен е Софийски районен съд)

Каква е съдебната такса за обжалване на електронен фиш ?

При обжалване на електронен фиш не се дължи държавна такса. Електронният фиш следва да бъде издаден най – късно една година след извършване на нарушението. В случай че издаването е осъществено след този срок, фишът ще подлежи на отмяна по съдебен ред само на това основание и без да се разглежда нарушението по същество.

Присъждат ли се разходите за обжалване ?

Да по административно наказателното дело следва да бъдат присъдени всички направени разходи за обжалването в това число и хонорар.

Как се обжалва съдебно решение ?

С постановяването на решение по гражданско дело се стига до въпроса за това как се обжалва съдебно решение ?

Поначало всички решения и присъди подлежат на обжалване.

Неподлежащите на обжалване решения и присъди са изключения, които требва да са изрично предвидени в процесуалните граждански и наказателни закони.

За всеки един съдебен акт трябва да се определи дали той може да се обжалва и на какво обжалване подлежи.

Решения, които подлежат на въззивно обжалване :

Най-често това са съдебни решения на Районните и Окръжни съдилища.

В този аспект решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища.

Решенията на окръжните съдилища се обжалват пред апелативните съдилища.

Срокът за обжалване  на съдебното решениеКак се обжалва съдебно решение ?

Срокът за обжалване на съдебното решение е 14 дни неговия начален момент е различен:

а/ за страна, която страната е присъствала на заседанието, на което решението заедно с мотивите е било обявено, срокът тече от деня на това заседание.

б/ за страна, която не е присъствала на това заседание, срокът тече от деня на получаване на съобщението от съда.

 ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ …

С право да обжалва разполага всяка от страните по първоначалното производство – ищец и ответник.

Такова право имат  и тези страни, които са били подпомагаща или контролираща в процеса.

ВАЖНО: Основна предпоставка за ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ е  наличието на правен интерес от обжалване на всяка от страните.

Всяка страна по делото може във всеки момент да оттегли подадената възивна жалба пред по-горестоящият съд.

Правото на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ се упражнява чрез подаване на жалба.

Проверка на съдебното решение…

След като постъпи жалбата, съдът я препраща към по-горестоящият съд, за проверка за валидност. ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

Тази проверка изследва дали обжалваното решение е валидно, а в последствие допустимо.

Възивния съд изследва дали са правилно събрани доказателствата от първоинстанционния съд.Как се обжалва съдебно решение ?

Пред възивното производство се допускат само нови факти и доказателства.

Тези доказателства в подкрепа на съдебното решение могат да се представят от заинтересованата страна по делото.

Възивния съд може повторно да разпита свидетелите, подложени на разпит пред първата инстанция.

Разграничения при ОБЖАЛВАНЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

Съществената разлика с възивно производство, е че пред горестоящият съд при обжалване на съдебното решение не могат да бъдат предявени нови искове.

За допълнителни въпроси и информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Пред кой съд се обжалва съдебното решение ?

Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища. Решенията на окръжните съдилища се обжалват пред апелативните съдилища.

В какъв срок се обжалва съдебното решение ?

Срокът за обжалване 14 дни, неговия начален момент е: а/ за страна, която страната е присъствала на заседанието, на което решението заедно с мотивите е било обявено, срокът тече от деня на това заседание. б/ за страна, която не е присъствала на това заседание, срокът тече от деня на получаване на съобщението от съда.

Кой може да обжалва съдебното решение ?

С право да обжалва разполага всяка от страните по първоначлното производство, независимо дали е главна подпомагаща или контролираща. С право на обжалване разполага както ищеца така и ответника. Правото на жалба се определя от наличието или липсата на правен интерес от обжалване.