Определяне на привременни мерки

Често при раздяла на партньори или съпрузи при развод се налага определяне на привременни мерки.

Съдебната процедура е производство за определяне на привременни мерки относно грижа за дете до постановяване на Решение за упражняване на родителските права.

Основен факт при вземане на Решението за определяне на родителски права са свидетелски показания и социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“.

Определяне на привременните мерки във висящ брачен процес съгласно чл. 323 от ГПК е гаранция за правата на децата.

При спор между родители относно упражняване родителски права ограничаване и за лишаване от родителски права е да се осигури защита на децата.

Критерии за определяне на привременни мерки

При определянето на родител, който ще упражнява родителските права до приключване на производството за развод, следва да се държи сметка за интересите на детето.

В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание

Към това спадат и създаване на трудови навици, дисциплина, подготовка за общественополезен труд и др.

В това понятие влиза материалните интереси на децата – жилищни нужди, битови условия, управление на имущество, грижи за съхранение и др.

Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

От значение за определяне на мерки са възпитателски качества на родителите, необходими за отглеждане и възпитание на детето.

Случайте в които се стига до определеля на мерки са следните :

когато е отворено съдебно дело за развод по исков ред
когато е образувано дело за упражняване на родителски права
когато между страните е налице сериозно неразбирателство

По искането на страната, Районен съд се произнася с Определение, което подлежи на измение по съответният ред.

Привременни мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае производството по делото

Докато делото е висящо мерките са налице между страните.

С приключване на делото за развод, мерките ще отпаднат, тъй като се заместват от уредба на отношенията, установена в съдебното решение, с което е разрешен този спора за родителските права.

В случай на спор за родителски права и мерки, сме насреща за намиране на решение.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представляват привременни мерки ?

Постановяването на привременните мерки във висящ брачен процес (чл. 323 от ГПК) и във висящи производства по спор между родители относно упражняване родителски права и за ограничаване и лишаване от родителски права е да защити детето в случаите, в които липсва уредба на местоживеене, упражняването на родителски права и личните контакти с детето.

Кога могат да бъдат постановени привременни мерки ?

Привременни мерки могат да се вземат по всяко време, докато производството по делото, в което същите могат да бъдат определени, е висящо. С приключването на делото същите отпадат, тъй като се заместват от Съдебно решение в отношенията.

За какво се постановява привременни мерки ?

Съгл. чл. 323 ГПК съдът определя привременни мерки относно издръжката между съпрузи, семейното жилище, ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата – родителски права и местоживеене по време на производството, лични контакти с другия родител и тяхната издръжка.

Кога се постановяват привременни мерки ?

Случаите в които се постановяват привременни мерки са 1. при предявен иск за развод или за унищожаване на брака 2. при спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, без да е налице иск за развод 3. В производството за ограничаване и за лишаване от родителски права.

30.07.2020/by lawyer

News, Personal

Изслушват ли се децата при развод ?

Тежкият въпрос при кого от двамата родители да останат децата след развода, неминуемо е свързан с въпрос изслушват ли се децата при развод ?

Въпросът въпрос при кой от двамата родители да се предоставят родителските права е решен еднозначно в съдебната ни практика.

Семейният Кодекс определя, че преди да вземе решение, Районен съд изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 ЗЗК.

Съдът трябва да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и „изслушва и други лица“.

А пък ако има данни, че е налице родителско отчуждение, то съдът трябва да изслушва вещо лице – психолог.

Следва ли да се изслушат децата ?

При спор за родителски права, съдът следва да се съобрази с желанието на детето при кого от двамата родители да живее ?

Възниква въпроса изслушват ли се децата при развод ?

Следва ли съдът да прецени възрастта и пола на детето, синдром на родителско отчуждение, родителските качества на родителя ?

Какво казва и съдебната практика за желанието на децата след развода ?

Следва ли съдът да вземе под внимание средата, в която детето живее и учи ?

Следва ли да вземе под внимание при извеждането му от тази среда би се отразило на психическото и физическото му развитие ?

Следва ли да прецени възможността да има пълноценни отношения с двамата родители ??

Този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и конкретно:

Съдебно Решение № 290/07.11.2012 г. по гр. дело № 640/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
Съдебно Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
Съдебно Решение № 152/18.06.2012 г. по гр. дело № 1066/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
Съдебно Решение № 712/15.02.2011 г. по гр. дело № 81/2010 г. на ІІІ-го гр. отд. на ВКС,
Съдебно Решение № 280/20.07.2011 г. по гр. дело № 888/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
ППВС № 1/12.11.1974 г., както и решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС
Съдебно решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Практиката на съда е, че желанието на децата не са задължителни за съда.

Техните мнения се вземат преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства.

Изслушване на детето пред съда

Съдебният състав е длъжен да „осигури подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст“.

На изслушването задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“.

В тази връзка, чрез режим на родителските права и лични отношения цели децата да растат с грижата и с подкрепата на родителите си.

Това е и основният принцип при определяне на въпроса всяко дете има право и естествена потребност е да общува и с двамата си родители.

При развод се взимат под вниманеи поведението на родителите, причините довели до нежелание детето да живее с единия родител.

Тези фактори имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и лични контакти.

Изхождайки при тази преценка изключително от интересите на детето.

При образувано делото детето се изслушва по реда на Закона за закрила на детето, включително и относно режима на личните отношения.

Общото правило е, че „във всяко съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст.

Това правило се прилага, освен ако това би навредило на неговите интереси“.

Съдът не само има право, но и дори задължението да изслуша детето, включително и относно виждането с родителя, при когото то не живее.

Възможно е обаче едно такова изслушване да повлияе силно негативно на психиката на детето.

Съдът не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия.

По правило обаче трябва да има изслушване на детето, след като е навършило 10 години, без значение дали е на 10 или 15г. възраст.

Следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим

Това Районен съд преценява с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и психоемоционално състояние.

26.07.2020/by lawyer

News, Personal

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице.

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок.

Становището на ВКС по въпроса е следното :

При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл.

Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

изписване на изявената воля от нотариуса,
Съставян протокол при прочитане на записаното,
отбелязване на изпълнените формалности
Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

25.07.2020/by lawyer

News, Personal

Промяна на фамилното име

След промяната в Закона за личните документи и Закона за гражданската регистрация се даде възможност за промяна на имената. Често хората питат дали е възможна промяна на фамилното име.

Налице е правна възможност, когато са налице съответните основания да се търси по съдебен ред промяна на лично, бащино и фамилно име.

съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо, свързано с определено физическо лице – гражданскоправен субект и е защитено от закона.

Законът урежда начина на избор на име за българските граждани при точно определени от закона основания

В този смисъл промяна се допуска само при специално предвиден в Закона за гражданската регистрация ред.

Как се променя фамилно име ?

Съгласно текста на Закона за гражданската регистрация (ЗГР) фамилното име, имената може да бъдат променени.

Това се налага, когато е обществено неудобно, осмиващо, опозоряващо или други важни обстоятелства сочат към тази промяна на фамилното име.

В този случай възможностите, които предлага закона обхващат всички възможни случаи за промяна. Законът детайлно изброява и посочва възможностите за промяна на фамилното име.

В голям брой от случаите съпругата желае да промени или отпадне фамилно име. Причината за тази промяна е че желае промяната на име на дете от мъж, с когото не живее.

Основания за промяна собствено, бащино и фамилно име ?

Съществено изискване за промяна на фамилното име е известност с новото име, както и официални документи с тези имена.

Промяна на име се допуска в следните случаи:

Когато името на лицето е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, когато важни обстоятелства налагат това;
При пълно осиновяване на дете;
При непълно осиновяване на дете;
При прекратяване на осиновяване по съдебен ред;
При придобиване или възстановяване на българско гражданство на дадено лице;
Промяна на фамилно име на единия от съпрузите при прекратяване на брака между съпрузи .

В тези случай е достатъчно да се докаже, че въпросното име е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно.

Най-важният критерии за промяна са случаи, в които важни причини налагат тази промяна.

Като “важни” обстоятелства могат да се приемат единствено такива обстоятелства, при наличието на които изискването за индивидуализация на един човек.

Задължителна е преценката на съда в процедурата по Закона за гражданската регистрация относно образуването имената на лицето.

Съдебна промяна на имената започва с изготвянето, оформянето и подаване на надлежна искова молба, след представянето на писмени документи.

Съдебното производството по промяна на фамилно име се разглежда като „бързо производство“ по ГПК.

Съдебният процес задължава съда в деня на постъпване на исковата молба за промяна на фамилно име да образува делото.

Желателно е да се представи свидетелство за съдимост.

Това се налага за да няма съмнение, че промяната не цели укриване от наказателно преследване, както и дължима издръжка към дете.

Какво трябва да направя, за да променя името си?

Процедурата по промяна на име протича пред Районен съд

Съдът постановява своето Съдебно решение с мотивите към него след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Съдът разглежда молбата и доказателствата и провежда съдебно заседание

Не са редки случаите, в които се налага да се изслушват и свидетелски показания

Ето защо от съществено значение е консултация с адвокат, специализирал в съдебни дела, който да проведе успешно производството и да доведе желаната промяна на името Ви.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как става промяна на фамилното име ?

Процедурата по промяна на фамилното име е задължително участието на съд, който да прецени дали са налице законовите изисквания за промяна на името. Условията, които трябва да са налице за промяна на името, са описани в Закона за гражданската регистрация.

Какви са условията за промяна на името ?

Случаите, в които едно лице може да иска промяна на име по съдебен ред, са следните: Когато името му е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо (чл. 19 ЗГР) В случай, че важни обстоятелства налагат това (чл. 19 ЗГР) Ако лицето е известно в обществото с псевдоним (чл. 14 ЗГР) При осиновяване на дете (чл. 18 ЗГР) При желание за промяна в изписването на имената на латиница (чл. 2, ал.2 ПИБЛД).

Има ли допълнителни възможности за промяна на името ?

Основание за промяна името ще е има, когато едно лице носи две различни имена в две различни държави. Този проблем възниква при придобиването на българско гражданство, като се случва след превеждането на имената от чужд на български език те да бъдат променени, било то поради технически грешки или пък поради определени правила за превода на дадени букви от чужди езици. Такива несъответствия могат да създадат проблеми за идентификацията на лицето при взаимодействия с администрацията в България, както и в другите държави.

Как протича процедурата за промяна на име ?

Процедурата по промяна на име протича пред районния съд по постоянен адрес на молителя и по правилата на т.нар. охранително производство, което на практика означава, че не се налага явяване в съдебно заседание. Производството предполага субективна преценка за съответствие с поставените от закона основания за промяна на име, които могат да бъдат прочетени по различен начин от различните съдилища.

22.07.2020/by lawyer

News, Personal

Поправка непълноти в кадастралната карта

В практиката възникват ситуации между съседи, изискващи поправка непълноти в кадастралната карта.

При изработването на кадастралните планове и кадастралните карти се допускат грешки.

Поради това нормативно са определени възможности за отстраняването им и за отразяване на действителните факти и обстоятелства в кадастъра.

Една грешка или непълнота в кадастъра на пръв поглед може да изглежда не толкова значима.

Обект на кадастралния регистър са недвижимите имоти, съответно наличието на грешка или непълнота може да се отрази съществено върху вещните права на собственика.

В този смисъл следва да представим точна информация, а именно

Как се извършва

Поправка непълноти в кадастралната карта

В ЗКИР е нормативно е определена специална процедура за съответната корекция с оглед поставяне на кадастъра в съответствие с действителните права на собственост.

Под „непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри“ ЗКИР се разбира несъответствия между данните в кадастъра и тези на недвижимия имот.

За извършване на измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, с които да бъде отстранена непълнотата или грешка, се издава заповед от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър.

Тази Заповед на Началник СГКК се обявява на всички заинтересувани лица, чиито права са засегнати от изменението.

Не са непълноти и грешки в кадастралната карта одобрените в нарушение на закона кадастрални карти и регистри , както и разделяне или съединяване на недвижими имоти по искане на собственика.

ПРОЦЕДУРА ПО ПОПРАВКА НЕПЪЛНОТИ В КАДАСТРАЛНАТА КАРТА

Самата процедурата започва по молба на заинтересуваното лице. Тази процедура обхваща възникнал спор за собственост или вещни права.

Съдебната процедура е предпоставка за издаването на индивидуален административен акт за реално изменение. Това изменение след като влезе в сила с изтичането на срок се вписва в кадастъра.

Образуването на дело пред Административен съд срещу Заповед на Началника на Кадастралната служба означава спор за собственост.

При него се установяват грешки и непълноти, които накърняват или биха накърнили правото на собственост.

Това е специална възможност, която се отнася само до грешки и непълноти в кадастъра.

Заповедта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри подлежи на съдебен контрол пред съответния Административен съд по местонахождение на имота.

При липса на обжалвания, в сроковете предвидени в Административно-процесуалния кодекс, заповедта влиза в сила и се извършва същинското изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Този иск е установителен по своя характер. Това означава, че с него само се установява едно положение. Ответник по иска са собственици, които имат интереси, произтичащи от измененият кадастрален план.

Законът борави с различни понятия относно грешките и непълноти в кадастралната карта. Част от тях могат да бъдат правни, а друга фактически грешки при изчисление и нанасяне в кадастралната карта.

В този смисъл, моментът на допускането на грешката е денят, в който е обнародвана Заповедта на Началника на АГКК или съответната кадастрална служба за одобрение на плана.

Като допълнение можем да Ви споделим, че повечето случаи рядко се решават в извънсъдебната фаза, затова се налага образуването на съдебно дело.

За допълнителни въпроси и информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отстранява грешка в кадастралната карта?

Процедурата започва по молба на заинтересувания. В закона неправилно се говори за спор за материално право. Става въпрос за спор за собственост или спор за вещни права. Съдебната процедура е само предпоставка за административна процедура по реалното изменение в кадастъра. Този иск означава, че има спор за собственост. При него се установяват грешки и непълноти, които накърняват или биха накърнили правото на собственост.

Какво представлява кадастрална карта?

Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават на територията на цялата страна и отразяват границите на различни обекти като имоти, местности, улици, сгради и други. Кадастралната карта обхваща държавните граници, границите на административно-териториални единици, землищните граници и тези на територии с трайно предназначение, поземлените имоти и сградите заедно с границите и идентификаторът им, наименования на местности, улици, водни течения и други обекти, самостоятелни обекти и сгради в технически съоръжения на техническа инфраструктура и точките от геодезическата основа.

Какво да направя, ако има грешка в кадастралната карта ?

Да потърся помощта на специалист – геодезист и адвокат по административни дела, който да установи грешката или непълнотата в кадастралната карта и да подготви изменението.

Какво включва процедурата по измение на кадастрална карта ?

За да се задейства процедурата се подава Заявление до Началник службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота. Към заявлението трябва да прилагат документи, за собственост върху имота.

Нужни ли са други документи в процедурата по изменение на кадастрална карта ?

При установяването на грешките в кадастралната карта задължително трябва да се състави скица за отстраняването им в кадастралната карта и регистри, която е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки.

Кога се образува дело за поправка на кадастрална карта ?

При наличие на имуществен спор, той трябва да се реши от Административен съд. За целта е добре да се ангажира подготвен специалист, който да успее да разреши Вашият проблем и спести средства и време за делото пред Административен съд.

21.07.2020/by lawyer

News, Personal

Свидетел в досъдебно производство

Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс призоване длъжен да се яви като свидетел в досъдебно производство.

Най-често се има в предвид полиция, следствие, прокуратура, съд.

Основно задължение на свидетеля е да изложи всичко, което знае по делото.

Той е длъжен да отговари на всички поставени въпроси.

Въз основа на показанията на свидетеля се събират доказателства, формират се следствени версии, проверяват се други доказателствени източници.

Като свидетел се разпитва всяко лице, което е възприело факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото и което може да ги възпроизведе.

Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до 300 лв.

Ако и след това не се яви в съдебно заседание, се довежда принудително за разпит.

Отказ от свидетелски показания

Законът посочва няколко категории лица, които могат да откажат да свидетелства в досъдебното производство.Най-общо това са следните :

съпруг,
възходящи,
низходящи,
братя и сестри на обвиняемия
лице, с което той се намира във фактическо съжителство

Свидетелят не е длъжен да дава показания за въпроси, които биха уличили в извършване на престъпление.

Това се отнася за свидетеля, възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, във фактическо съжителство.

Свидетел не може да бъде разпитван и относно обстоятелства,станали му известни като преводач при срещите с обвиняемия

Задължително е всеки свидетел да се подписва под показания, които самият той е представил.

Неговото основно задължение е да прочете внимателно своите показания и ако не е съгласен, да посочи задължително, полага подпис, докато то не бъде поправено.

При съмнение в свидетелската годност на едно лице задължително се назначава съдебно-психиатрична експертиза. Не могат да бъдат свидетели и лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:

обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;
поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция „Митници“, присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.

Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121 НПК.

Каква е процедурата за разпит на свидетеля?

Преди разпита на свидетеля се установява самоличността му и това в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121 НПК. Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.

Може ли свидетел да откаже да даде показания ?

Да може, стига да се намира в една от следните групи :Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват (чл. 119 НПК).

Какви са задълженията на свидетел по досъдебното производство ?

Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира

Има ли санкция, ако свидетел не се яви за показания по досъдебното производство ?

Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до триста лева и се довежда принудително за разпит. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят (чл. 120, ал. 3 НПК). Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 НПК откаже да свидетелства, се наказва с глоба до хиляда лева.

Какви показания може да откаже да даде свидетелят ?

Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство (чл. 121, ал. 1 НПК). Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия

11.07.2020/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.

Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица. Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.

Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

За да се осъществи защитата пред съд, запазената част се определя като дял от маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибавят даренията, извършени от наследодателя.

В случай, че размерът на запазената част се окаже накърнен и в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни размера, следва да се намаляват, а при нужда и да се отменят изцяло завещателните разпореждания.

Кога се предявява иск за запазена част ?

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт

Това разграничение следва да се направи от имуществото на призованите към наследяване лица.

В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество

Описът може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на призования към наследяване.

Приемането на наследството по опис има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта –

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/ да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, след вписване в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.

В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН.

Какво гласи Тълкувателното решение на ВКС – 2013г. ?

Правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част

Тук той може да и иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.

Наследственото имущество се обособява като съвкупност за да бъде извършена преценка дали призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло

Следващата преценка е дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество.

Законът за наследството дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица

В този смисъл съгласно Решение на ВКС по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностeн срок за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

10.07.2020/by lawyer

Определяне на привременни мерки

Критерии за определяне на привременни мерки

Какво представляват привременни мерки ?

Кога могат да бъдат постановени привременни мерки ?

За какво се постановява привременни мерки ?

Кога се постановяват привременни мерки ?

Изслушват ли се децата при развод ?

Следва ли да се изслушат децата ?

Какво казва и съдебната практика за желанието на децата след развода ?

Изслушване на детето пред съда

Оспорване на фалшиво завещание

Какво представлява завещанието ?

Особености на завещанието

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

Промяна на фамилното име

Как се променя фамилно име ?

Основания за промяна собствено, бащино и фамилно име ?

Какво трябва да направя, за да променя името си?

Как става промяна на фамилното име ?

Какви са условията за промяна на името ?

Има ли допълнителни възможности за промяна на името ?

Как протича процедурата за промяна на име ?

Поправка непълноти в кадастралната карта

Как се извършва

Поправка непълноти в кадастралната карта

ПРОЦЕДУРА ПО ПОПРАВКА НЕПЪЛНОТИ В КАДАСТРАЛНАТА КАРТА

Как се отстранява грешка в кадастралната карта?

Какво представлява кадастрална карта?

Какво да направя, ако има грешка в кадастралната карта ?

Какво включва процедурата по измение на кадастрална карта ?

Нужни ли са други документи в процедурата по изменение на кадастрална карта ?

Кога се образува дело за поправка на кадастрална карта ?

Свидетел в досъдебно производство

Отказ от свидетелски показания

Каква е процедурата за разпит на свидетеля?

Може ли свидетел да откаже да даде показания ?

Какви са задълженията на свидетел по досъдебното производство ?

Има ли санкция, ако свидетел не се яви за показания по досъдебното производство ?

Какви показания може да откаже да даде свидетелят ?

Иск за запазена част от наследство

Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.

Кога се предявява иск за запазена част ?

Какво гласи Тълкувателното решение на ВКС – 2013г. ?

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Каква е запазената част на съпруг ?

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Давностeн срок за иск за запазена част ?

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Какъв е размерът на запазената част ?

Cookie and Privacy Settings