Замяна идеални части недвижим имот

Замяна идеални части имот

Предмет на договора за замяна може да бъде и Замяна идеални части недвижим имот.

В практиката замяната на идеална част се предпочита пред нейната продажба, тъй като липсва ограничението на чл. 33 ЗС.

За разлика от договора за покупко-продажба, при замяната съсобственикът получава специфична насрещна престация.

иск за разкриване на относителната симулация

Това може да бъде право на собственост върху друга вещ, идеална част или ограничено вещно право.

Когато чрез договора за замяна се прикрива сключването на покупко-продажба, заинтересованите съсобственици могат да предявят иск за разкриване на относителната симулация.

В този случай могат да искат изкупуване на прехвърляната идеална част въз основа на чл. 33 ЗС.

Интерес представлява хипотезата, при която предмет и на двете насрещни престации по договора за замяна са идеални части от различни вещи, принадлежащи на едни и същи лица.

Участниците в замяната притежават в съсобственост вещите – предмет на техните задължения по договора за замяна.

Сключването на договора ще доведе до промяна в обема на притежаваните от всеки заемател дялове

Често пъти се стига и до прекратяване на участието на някой от тях в съсобствеността върху една от общите вещи.

В случаите когато извършените прехвърляния водят до окончателното ликвидиране на съсобствеността, ще сме изправени не пред замяна, а пред договор за доброволна делба.

Сключването на този договор ще се подчинява на облекчената форма по чл. 34 ЗС.Замяна идеални части имот

Договорът за замяна може да има за свой предмет и идеална част от вещ, която се притежава по правило при условията на принудителна съсобственост.

Може да се уговори частите на сградата, които обслужват отделно притежавани етажи или част от етаж, да бъдат общи за лица, чиито помещения обслужват.

Постигането на подобна уговорка може да доведе до обособяването на няколко общности, в които участват различни етажни собственици.

До сключването на договор за замяна на идеална част от вещ, притежавана при условията на принудителна съсобственост, може да се стигне и при съпружеската имуществена общност.

Замяна на реални части от недвижими имоти

Предмет на договора за замяна могат да бъдат и реални части от недвижими имоти.

След отпадането на забраната за извършване на сделки с реални части от урегулирани недвижими имоти, последните могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки

За да бъдат обект на вещни права, поземлените имоти, предназначени за ниско жилищно застрояване, трябва да отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ.

Тъй като размерите на имотите с друго предназначение (нежилищно) и начин на застрояване (средно или високо) се определят с подробния устройствен план.

Прехвърлянията на реална част от един недвижим имот води до промяна на неговите граници и евентуално до обособяването на нов имот.

Това следва да бъде отразено в кадастъра, а в случаите когато имотът е урегулиран – и в съществуващия за него подробен устройствен план.

Договорът за замяна на реални части е често използван при урегулирането на съседни недвижими имоти.

В този случай законодателят е предвидил специфичен ред за извършване на договора за замяна, а именно :

сключване на предварителен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите на участващите в него лица,
подаване на заявление до общината за урегулиране на имотите, съгласно предвиденото в сключения предварителен договор
одобряване на подробен устройствен план от съответните органи на общината,
сключване на окончателен договор за замяна,
отразяване на новите граници на вече урегулираните имоти в кадастъра.

Замяна на вещни права…….

Предмет на замяната може да бъде както правото на собственост върху вещите, така и ограничени вещни права.

Договорът за замяна може да води до прехвърлянето или учредяването на две или повече вещни права върху две или повече различни вещи.

Възможни са например замяна на право на собственост върху един недвижим имот срещу учредяването на право на строеж върху друг.

Допустимо е и замяна на право на строеж срещу прехвърляне на право на собственост върху вещ

Законът допуска учредяването на право на ползване на друга вещ.

Законът приема и прехвърляне на собствеността върху една движима вещ срещу учредяването на сервитутно право върху определен недвижим имот.

Въз основа на договор за замяна на вещни права се учредяват и т. нар. взаимни сервитути в полза на собствениците на съседни имоти.

21.11.2019/by lawyer

News, Полезни статии

Как се прехвърлят идеални части ?

Най-честият въпрос при сделки с наследствени имоти е въпроса как се прехвърлят идеални части ?

В много от случаите наследниците трудно могат да се ориентират каква част от наследството притежават. Някой от тях дори не са наясно как се прехвърлят и съответните идеални части от тези наследствени имоти.

Съгласно чл. 33 ЗС съсобственикът може да продаде своята идеална част от недвижим имот на трето лице само, след като представи пред нотариуса доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

В тези случаи нотариусите изискват нотариално заверена декларация от останалите съсобственици, че идеалните части са им били предложени за определената продажна цена, но те отказват да ги закупят и са съгласни трето лице да ги закупи.

Предложението за изкупуване от останалите съсобственици може да бъде отправено и чрез нотариална покана.

Съгласно чл. 33 от Закона за собствеността, съсобственик има възможност да продаде своята част от вещта на трето лице, но след като я е предложил преди това за изкупуване на останалите съсобственици при същите условия.

В редица случаи се явява неудобно за съсобственика, който желае да се разпореди със собствената си идеална част по най-различни причини

В практиката често се сключва договор за дарение или замяна на идеална част.

Прехвърляне идеални части наследствен имот ?

Всеки един от отделните съсобствениците има право на разпореждане – дарение, замяна или евентуално продажба.

Това тези съсобственици могат да се разпоредят само със своя дял от идеалните части. Как се прехвърлят идеални части ?

Тези съсобственици не могат да направят това с целият имот. Всеки съсобственик може да заложи или ипотекира своя дял.

Законът въвежда легално ограничение при разпореждането на всеки съсобственик с неговия дял идеални части от недвижимия имот.

Съсобственикът не може сам да учредява ограничени вещни права – строеж, пристрояване и надстрояване, сервитути

Тези права не могат да се упражняват върху идеална част, а само върху цялата вещ.

В този случай, отделни разпоредителни действия с всички идеални части, съставящи недвижимия имот или вещ, ще настъпят след съгласие на съсобствениците.

В такива ситуации, резонен е въпроса за желанието на разпореждане или продажбата на идеални части на отделен съсобственик, при ситуация, в която останалите е трудно да бъдат открити или липсва желание за разпореждане с целия недвижим имот.

Как се продава недвижим имот с идеални части ?

Ако съсобственик желае да прехвърли или се разпореди със своя дял към трето лице, съсобственик е необходимо съгласие на останалите.

Този съсобственик е длъжен да предложи на останалите своите идеални част.

Това той следва да направи при същите условия и цена, за която ще продава на 3-то лице.

В декларация е нужно да се посочи цената, на която ще бъде извършена сделката.

Съсоственикът може да предложи на всеки един от съсобствениците, без да е длъжен да го предлага на всички.

При отказ на някой от съсоствениците, не е възможно да се осъществи валидна продажба към трето лице

Способ за разделяне на собствеността ?

За разделяне е необходимо да се пристъпи към други способи за прехвърляне – дарение, замяна на идеални части.

Разделяне се допуска чрез доброволна или Съдебна делба. С искова молба, всеки съсобственик може да поиска да се раздели имотът.

Той се изнася, чрез съдебна делба на публична продан, в случай, че са налице откази на съсобствениците за продажба на идеални части.

Задължително трябва да има писмени доказателства, които да удостоверят валидно направено предложение.

Съсоственика е нужно да представи на нотариус,при прехвърляне на идеални части от недвижимия имот офиициален отказ на отделните съсобственици за покупка на тази част, за да се пристъпи към официална продажба на идеални части от същият този недвижим имот.

Съсосбтвеника продавач декларира, чрез изрична писмена декларация, че никой от съсобствениците не е приел предложението.

Съдебната практика изобилства от случай, в които е налице множество пропуски и манипулации.

Голяма част от тях са умишлени действия на злоупотреба от съсобствениците, представяйки фалшиви документи.

Защитата на съсобствениците е чрез иск по съдебен ред, в указаният двумесечен срок от продажбата.

След преглед и подготовка на всички писмени документи, исковата молба се вписва, за да се обезпечат и защитят правата на трети лица.

Какво става с 3-то лице – купувач при уважаване на иска?

Купувачът ще бъде отстранен. Законът посочва, че се прилагат правилата за евикция (съдебно отстранение).

Вариантите за прехвърляне на идеални части от недвижимият имот са дарение, договор за издръжка и гледане и замяна.

Следователно собственикът на идеална част от недвижим имот може да дари, сключи договор за издръжка и гледане или замени без съгласието на останалите съсобственици

Това той може да направи свободно без изискуемата декларация по чл. 33 ЗС.

Ако съдът уважи предявения иск, по силата на съдебното решение ищецът ще придобие идеалните части от имота.

Той обаче ще бъде задължен да заплати продажната цена на закупената идеална част.

Обичайно сумата е дължима на третото лице, което е закупило идеалната част и е заплатило за нея.

За допълнителна информация можете към нас на следния телефон + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай

Мога ли да продам своите идеални части ?

Краткият отговор на въпроса е НЕ ! Съгласно чл. 33 от Закона за собствеността (ЗС) съсобственикът може да продаде своята идеална част от недвижим имот на трето лице само, след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Мога ли да продам идеални части на съсобственик ?

Да, може да бъдат продадени идеални части на съсобственик, без да се налага спазването на процедурата по чл. 33 ЗС.

Кога се допуска продажбата на съсобствени идеални части ?

Съществуват изключения при които продажбата на идеални части е невъзможна. Законът сочи, че прехвърлянето на идеалната част от недвижим имот е възможно само при дялова съсобственост.

Мога ли да продам своя имот по време на брак ?

НЕ можете да продадете идеална част в условията на граждански брак, когато имотът е придобит по време на този брак. Ако имотът се притежава в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) – единият съпруг не може да се разпорежда самостоятелно с идеалната си част. Причината е, че съпружеската имуществена общност е особена бездялова съсобственост. Това означава, че прехвърлянето на идеални части от имот в режим на СИО е възможно само съвместно от двамата съпрузи. В този случай обаче, ще възникне обикновена съсобственост между тях и третото лице.

Може ли съпруг да продаде идеална част от общ имот ?

Да може. За целта е нужно първо съпрузите прекратят режима на съпружеска имуществена общност,, и едва тогава всеки от тях ще притежава по 1/2 идеална част от имота, която ще може да прехвърля напълно самостоятелно и при спазване на особените изисквания на закона.

21.11.2019/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Какви разноски се плащат по делото ?

По делата пред Районен и Окръжен съд се събират държавни такси. Възниква и въпроса какви разноски се плащат по делото ?

Завеждането на съдебно дело винаги е свързано с извършването на определени разноски.

Такива разноски съществуват и за двете страни по спора:

Ищецът (страната, която инициира производството) заплаща предварително държавна такса;
Ответникът (страната, срещу която се води производството) следва да поеме разноските за своята защита.

Основно правило – страната, която е отговорна за съответното действие на съда, трябва да понесе разноските.

Отговорност за разноски по делото

Отговорността за разноски е особен вид имуществена отговорност, която може да се реализира в хода на висящ съдебен процес

Така е посочена в практиката на ВКС (Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013, IV ГО).

Основанието на тази отговорност – т.е. фактическият състав от елементи, които следва да се проявят кумулативно

Целта е съдът да наложи съответните имуществени последици на отговорната страна.

Към кой момент следва да се присъдят разноските по делото ?

Първият белег на отговорността за разноски се ангажира само с Решението

С него приключва съдебното производство, като съдът е задължен да разгледа въпроса за разноските в рамките на този заключителен акт.

Според разпоредбите на чл. 78 ГПК, разноските следва да бъдат възложени на страната, която е загубила делото

Това е в ситуацията, освен ако в закона или по споразумение между страните не е предвидено друго.

При това възлагане, съдът е длъжен да обсъди подробно всички релевантни обстоятелства, свързани с претенциите за разноски, включително и доказателствата, предоставени от страните.

В този контекст, ОСГК на ВКС прие в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., че страната, която иска присъждане на разноски, следва да представи на съда списък с направените от нея разноски.

Списъкът трябва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

В случай че страната пропусне да изпълни това задължение, тя губи правото да иска изменение на решението в частта му за разноските, което се потвърждава и от съдебната практика на ВКС.

Списъкът на разноските трябва да съдържа детайлно изброяване на всички разходи, които страната е направила в хода на производството и които счита, че следва да й бъдат възстановени.

Сред тези разноски обичайно влизат: платената държавна такса, внесените депозити за вещи лица, разходи за призоваване на свидетели, адвокатски хонорари и други подобни разходи, свързани с воденето на делото.

Страната може да включи този списък на разноските като част от исковата молба или, при въззивното обжалване, като част от жалбата, ако счита, че разходите й до този момент изчерпват направените разноски по делото.

Това предоставя процесуална гъвкавост на страните да предявят своите претенции за разноски в съответствие с развитието на делото.

В случай че страната не успее да предяви своите разноски в съответния момент или не предостави необходимия списък в срок, това може да доведе до сериозни последици, включително до отхвърляне на претенциите й за възстановяване на направените разходи.

Доказване на съдебните разходи

Доказването се отнася към основателността на искането за присъждането им.

Ответникът има право да иска направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.

Но и ищецът има право да иска ответникът да му възстанови направените от него разноски съобразно уважената част от иска.

Ако предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, искът се оценява по конкретна формула. При исковете за съществуване, унищожаване или разваляне на договор цената на иска се определя от Тарифа за държавните такси.

Съгласно Тарифа за държавните такси размерът на съдебната такса се определя върху една четвърт от данъчната оценка на имота.

Важна предпоставка за съдебното производство е плащането на държавна такса в размер на 4 %.

Как се определя държавната такса ?

Внасянето на държавната такса пък е условие за придвижване на исковата молба и даване ход на делото.

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разходи, ако постановения съдебен акт е в нейна полза.

Отговорността е обективна и затова се дължат реално направените разходи за делото.

Общият принцип е че загубилата страна заплаща разноските на другата страна. Това се определя от съда със съдебния акт, с който делото приключва.

Загубилият делото, освен че е направил такива за своята защита в процеса, трябва да възстанови на спечелилата страна и всички нейни разумни и действително сторени разходи.

В Тарифата №1 е посочено по съответните граждански дела, дължимите съдебни такси. Съгласно изискванията на закона (ГПК) цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.

Размерът на цената на иска за парични вземания е сумата записана като искова претенция в исковата молба по делото.

При предявени съдебни искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е 1/4 от данъчната оценка

Лицето, решило да заведе гражданско дело, трябва предварително да разполага с определени средства и да е готово да ги инвестира в делото.

Отговорността е неговата гаранция, че ще си получи направените разходи, ако искът му е основателен.

В този случай, делото ще бъде водено с нужната професионална грижа от адвокат.

Цената по искове за съществуване, за унищожаване, разваляне, сключване на окончателен договор е стойността на договора,

Освен съдебните такси като разноски следва да се посочат и такси за вещо лице, определяне на гаранции по делата и др.

В случай на предявени съдебни искове по Договор за наем цената на иска е 4 % от наемът за една година.

При искове за периодични платежи за определено време тя е сборът на всички платежи.

По искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът за три години.

В повечето случай цената на исковете в гражданските производства се определят от ищеца.

Понякога цената на предявен иск, представлява затруднение за определяне.

Същата се конкретизира приблизително от съда

По трудови дела, законът има възможност за освобождаване от плащане на съдебни такси.

Характерен пример за това са делата на работници, служители и членове на кооперации.

Става дума обаче само по водени от тях искове, произтичащи от трудови правоотношения.

В този случай държавните такси не са всички разноски по съдебно дело.

В някой случай ищецът не заплаща съдебни такси. Това с дела с искове за издръжка и искове, водени от прокурор.

Такси и разноски по делата не се внасят физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства.

Кой се освобождава от съдебни такси ?

Съдебното производство за освобождаване от такси се извършва по строго определен в закона ред.

Самото освобождаване от такси става след изрично съгласие от Председател на Окръжен или Районен съд.

Съдът може да констатира и други обстоятелства, които да водят до освобождаване.

След като бъде одобрено освобождаване всички съдебни разноските се поемат от бюджета на съдебната власт.

Кой плаща разноските по делото ?

Основно правило на разпределение на разноските в съдебния и арбитражния процес е че страната, която е загубила делото.

Загубилата страна е длъжна да плати

държавната такса по делото,
възнаграждението за адвокат,
възнаграждения за вещи лица,
разноски на отсрещната страна

Разноските се искат поотделно за всяка инстанция и могат да бъдат присъдени само от съда, който решава делото по същество.

Ако НЕ сте поискали присъждане на разноски, но не сте представили своевременно списък, разноски няма да Ви бъдат присъдени.

В случай, че сте представили само списък, но не и доказателства за извършени плащания, пак няма да Ви бъдат присъдени разноски.

Кантората съдейства активно при изготвянето на нужните писмени документи, пълномощни или удостоверения.

Какви са държавните такси?

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разходи, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и затова се дължат реално направените разходи за делото.

... ако не бъде внесена държавна такса ?

В някои случаи може да се стигне до неизвършване на съответното действие от съда, за което се дължи такса. В други случаи може да се стигне до прекратяването на делото за ищеца или недопускане на насрещния иск – за ответника.

Кой плаща разноските по делото ?

Разноските представляват разходи, свързани с воденето на делото, които също се определят от съда. Най-често те биват депозити за съдебни експертизи, за разпити на свидетели, за особен представител, за гаранция и други. Последица от тяхното невнасяне най-често е неизвършване на съответното действие, за което не е внесен определеният от съда депозит. Разноските се понасят от страната, в чийто интерес е събирането на доказателството. При назначена съдебна експертиза, съдът няма да укаже на вещото лице да работи ако не се плати таксата за поставените задачи.

Може ли да се освобождава от съдебни такси ?

В определени в закона случаи* – когато задължението за такси и/или разноски към съда би създало невъзможност на страната да получи достъп до правосъдие, като: ищците по искове за издръжка; искове на работници, произтичащи от трудови правоотношения; исковете за вреди от непозволено увреждане от престъпления, за което има влязла в сила присъда или когато съдът признае, че лицето няма достатъчно средства да ги заплати.

Как мога да се освободя от такси или разноски?

с изрично искане до съда. До момента на приключване на производството по подаденото искане за освобождаване от държавна такса, включително и чрез обжалване на акта, с който искането е прието за неоснователно, съдът не разполага с правомощието да изисква от лицето внасяне на дължимата държавна такса, респ. да връща подадената искова молба или жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на такса. По молба на страната, като във всеки конкретен случай, съдът взема предвид определени предпоставки, в това число и здравословното състояние на лицето, подало молбата.

19.11.2019/by lawyer

News, Полезни статии

Погасяване иск за запазена част

Претенциите и искове за запазена част по смисъла на чл. 30 ал.2 ЗН на наследниците, обхващат безвъзмездни сделки на разпореждане с имущестовото на наследодателя при които е налице погасяване иск за запазена част

Ако починалия наследодател се е разпоредил с покупко – продажба на имот приживе, наследникът не може да претендират за т.на.р запазена част.

Съгласно текста на чл. 14 ЗН всеки собственик на имущество може в случай на наследяване след своята смърт чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество

С това разпореждане не може да накърнява запазената част на наследниците – родителите, деца и внуци.

В случай, че наследодателят се е разпоредил с повече от разполагаемата част, наследник със запазена част може да иска намаляване.

Това се отнася за т.нар. безвъзмездни сделки на разпореждане – завещание, дарение.

Определяне размер на запазена част ..

Размерът на запазената част на горепосочените лица е определен в чл. 29 ЗН. В някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други – на разполагаемата част.

Запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети – при две и повече деца,внуци.

В случай, че наследодателят е оставил деца и внуци и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При едно дете разполагаемата част е 1/3, а при две и повече деца – 2/3 е запазена част.

При две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Оспорване на запазена част по съдебен ред ..

В случай, че наследодателят е прехвърлил имущество чрез възмездна сделка на покупко-продажба, наследникът не може да се претендира за запазена част.

Единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка.

Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Ищецът – наследник е нужно да докаже, че при прехвърлянето на наследствен недвижим имот приживе, купувачът не е платил цената на имота

Наследодателят като купувач по сделката ще доказва, че не е получил записаната в Нотариалният акт продажна цена.

Претенции за запазената част са възможни в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество.

Производство пред Районен съд …. иск запазена част

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер може да иска намалението на завещание или дарение до обема на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява с иск пред Районен съд.

Съдебното решение на Районният съд, с което се отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част, подлежи на обжалване пред горестоящият Окръжен съд.

В този случай, иск за запазена част от наследството по смисъла на чл. 30 ал.1 ЗН, може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Срок за запазена част .. от наследството…

В теорията и съдебната практика обаче няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност.

Законът в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) посочва, че общият давностен срок е петгодишен

Този срок се счита от откриване на наследството и упражняване правата на наследника по завещание.

В Постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС се разглежда въпроса от кой момент възниква правото на иск за запазена част

Приема се че упражняване права по завещание става и посредством мълчаливи или фактически действия на заветника.

Необходимо е да се отбележи и че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част

Правото на иск по чл. 30 ЗН може да се упражни от неговите наследници.

Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените разпореждания и направените дарения.

Пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията

19.11.2019/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Пълномощно за недвижим имот

Напоследък все по-често се налага да се изготви писмено пълномощно за разпореждане с недвижим имот. Безброй много са случаите, в който собственикът на недвижим имот иска да се разпореди с него.

Пълномощно за разпореждане с недвижим имот е необходимо, когато собственикът на недвижим имот желае да се разпореди

Разпореждането включва да продаде, дари, замени, прехвърли срещу гледане и издръжка, учреди вещно право и др.), но няма възможност да присъства на сделката.

Пълномощно за разпореждане с недвижим имот е необходимо, когато собственикът на недвижим имот желае да се разпореди (продаде, дари, замени, прехвърли срещу гледане и издръжка, учреди вещно право и др.), но няма възможност да присъства на сделката при нотариуса.

Съгласно изискванията на ВКС в пълномощно от този тип, е необходимо да има описание на конкретните имоти, за които се отнася. Поради тази причина носете и представяйте документ за собственост пред нотариуса, за да бъде вярно изготвен документа.

Все още е спорен въпросът дали евентуалната продажна цена трябва да бъде изрично посочена.

Пълномощното за разпореждане с недвижим имот може да бъде срочно или безсрочно, но заедно с него се подписват 2 бр. декларации.

Първата е по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – с нея лицето декларира, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски;

Втората Декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД е за гражданство и гражданско състояние.

Първата декларация важи 6 месеца, така че дори пълномощното да е безсрочно, необходимо е декларацията да бъде подновена, подписана и заверена от Нотариус.

Пълномощно за сделка от чужбина

Законът за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) предвижда българските консулски длъжностни лица в чужбина да извършват удостоверявания

Тази заверка се извършва при спазване на съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и ако документът е съставен на български език.

В този случай дипломатически и консулски представителства могат да:

1) удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани

2) удостоверяват верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани;

3) да съставят нотариални завещания на български граждани. Консулите могат и да пазят саморъчни завещания.

Макар и да е извършено в чужбина удостоверяването от българския консул следва да е подчинено на изискванията на българския закон.

За пълномощно, което овластява пълномощника да учредява, прехвърля или прекратява права върху недвижим имот трябва да се положи собственоръчно подписа на упълномощителя

Законът изисква упълномощителят да изпише пълното си име, дори и държавата, в която се извършва това действие да не предвижда такава форма.

За сделката, за която се упълномощава лицето се изисква нотариален акт, то пълномощното трябва да е със заверено съдържание, едновременно със заверката на подписа.
За извършване на нотариалните удостоверявания при консулите се заплащат такси, предвидени в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на МВнР по Закона за държавните такси.

Последното представлява съвкупност от две отделни заверки – съответно на подписа на упълномощителя и на съдържанието на пълномощното, извършени от нотариуса.

На практика, едновременното удостоверяване на подписа и съдържанието на тези пълномощни се оформя в два щемпела с подпис и печат на нотариуса- единият за заверката на подписа, а другият – за заверката на съдържанието.

Пълномощното за разпореждане с недвижим имот може да бъде срочно или безсрочно

Заедно с него се подписват 2 бр. декларации за сделката, а именно :

A/ Първата е по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – с нея лицето декларира, че няма непогасени задължения за данъци, мита и осигурителни вноски;

B/ Втората декларация – тази по чл. 25, ал. 8 от ЗННД е за гражданство и гражданско състояние.

Първата декларация важи 6 месеца, така че дори пълномощното да е безсрочно, е необходимо декларацията да бъде подновена.

Пълномощното за сделка с имот със заверка на подпис и съдържание се заверява в два екземпляра.

Въпреки това, той не е на разположение да го продаде прехвърли срещу гледане и издръжка и гледане, поради което е необходимо да бъде издадено такова писмено пълномощно

Такова пълномощно е необходимо в случай, че се налага да се чреди ограничено вещно право на ползване.

След 01.03.2008 заверката на пълномощните за продажба на имот е усложнена. Целта е предотвратяване на имотни измами.

Изискват се две заверки, извършени едновременно. Едната е на подписа, а другата – на съдържанието на пълномощното.

В повечето случай собственикът не е в състояние или няма реална възможност да присъства на сделката пред нотариус.

За целта пред нотариуса се представят два еднообразни (еднакви, идентични) екземпляра. Упълномощителят се подписва и върху двата.

След подписването им, върху всеки от двата екземпляра се поставят по два щемпела. Единият е за удостоверяване на подписа, а другият – на съдържанието.

Пълномощното се извежда в регистъра, изготвен по образец, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 Наредба № 32 за архив на нотариусите и нотариалните кантори.

Съгласно изискванията на закона чл. 38 ЗЗД и утвърдената съдебна практика на ВКС, за разпореждане с недвижим имот е необходимо особен вид пълномощно.

Пълномощното може да бъде срочно или безсрочно. Същото следва да бъде изготвено в съответствие с изискванията на закона с цел прехвърляне на недвижим имот.

Видове пълномощни, изготвяне на пълномощното

Различните видове упълномощаване се отнася според това дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки.

Такива пълномощно се издават и за извършването на действия на управление на имот, в зависимост от желанието на собственика.

Към пълномощно за недвижим имот следва да бъдат изготвени и писмени декларация по чл.264, ал. 1 ДОПК, Декларация по чл. 42 ЗМИП, декларация по чл. 66 ЗМИП и др.

Договор за правна защита и съдействие с адвокат

Общото упълномощаване налага тълкуване действителната воля на упълномощителя, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД

В повечето случаи се налага Нотариална заверка на пълномощно в чужбина.

В това пълномощно следва да са оформени всички особености, свързани с липсата на конкретизация на представителната власт на упълномощеното лице.

Изричното пълномощно в най-простия му вид може да се сведе само до буквално пренасяне на волята на упълномощителя, която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията.

Разбира се двете декларации имат и различна срок на пълномощно като първата е валидна едва 6 месеца от нотариална или консулска заверка.

Право да извършват заверка на подпис и съдържание на пълномощно имат нотариусите, кметовете и консулите. От 2017 г. заверка на подпис и съдържание се изисква и за сключване на договор за аренда чрез пълномощник.

От 2017 г. кметовете получиха достъп до електронния регистър „Единство“ на Нотариалната камара и, също като нотариусите, вече са длъжни да регистрират извършените заверки не само в собствените си регистри, водени на хартия, но и в единния електронен регистър.

Важно за купувачите

Всяка банка определя правилата си във връзка с обслужването на клиенти.Банки не признават едно по-общо упълномощаване, а изискват изрично пълномощно с конкретен обем от права на упълномощения.
Пълномощното трябва да бъде нотариално заверено, за да отговаря на изискванията на закона и да породи действие.
Желателно е пълномощното да бъде обвързано с определен срок на действие, за да се избегнат злоупотреби.
Ако не бъде изрично посочен срок на пълномощното, то се смята за сключено за неопределен период от време.

Пълномощното в зависимост от волята на упълномощителя, може да се безсрочно или за конкретна сделка.

За допълнителна информация или въпроси в частта относно пълномощно за разпореждане с недвижим имот, моля обадете се на + 359 897 90 43 91 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg.

18.11.2019/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обезщетение средна телесна повреда

Причиняването на телесни повреди представлява престъпление, според българското законодателство. Поради тази причина определението за лека, средна и тежка телесна повреда,се дължи и обезщетение за средна телесна повреда.

Според него телесната повреда е средна, ако е причинено:

трайно отслабване на зрението или слуха;
трайно затрудняване на речта,
трайно затрудняване на движението на крайниците;
трайно затрудняване на движението на снагата или врата,
трайно затрудняване на движението на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;
счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;
обезобразяване на лицето или на други части от тялото;
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота;
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.”.

Вид и размер на щетите, подлежащи на обезщетяване

Съгласно Наказателния кодекс на Република България и действащата съдебна практика, всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от пътнотранспортно произшествие (ПТП), подлежат на обезщетяване.

Законът ясно разграничава имуществените и неимуществените вреди, като и двата вида подлежат на обезщетение – било то по съдебен или извънсъдебен ред.

✅ Какво представляват неимуществените вреди?

Неимуществените вреди обхващат болките, страданията и душевните терзания, които пострадалото лице понася вследствие на инцидента. Това включва:

Физическа болка, свързана с травмите;
Душевно страдание от временно или трайно увреждане;
Психологическа травма;
Промяна в качеството на живот и социална адаптация;
Нарушаване на възможността за упражняване на професия или спорт.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя индивидуално, като се отчита интензитетът и продължителността на болките, както и степента на психическо страдание.

✅ Какво включват имуществените вреди?

Имуществените вреди са всички действителни финансови разходи и загуби, които пострадалото лице е претърпяло във връзка с ПТП.

Те обикновено включват:

Разходи за спешна и последваща медицинска помощ;
Оперативни интервенции и болничен престой;
Медикаменти и рехабилитационни процедури;
Загубени доходи поради нетрудоспособност;
Щети по автомобила или друго имущество;
Разходи за помощ от трети лица (медицински асистент, социален работник и др.).

Всички тези разходи трябва да бъдат надлежно доказани с документи – фактури, епикризи, разписки и др.

⚖️ Причинно-следствена връзка – ключов правен елемент

При предявяване на иск за обезщетение – независимо дали по гражданска или наказателна отговорност, доказването на причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите увреждания е задължителен елемент. Това означава:

Травмите трябва да са настъпили в резултат именно на конкретното ПТП, а не вследствие на предходно заболяване или друго събитие;
Установява се чрез медицинска експертиза и становища на лекарски комисии.

💡 Какво се счита за средна телесна повреда?

Съгласно чл.129 и сл. от Наказателния кодекс, средна телесна повреда е такава, която води до временно затруднение в двигателните функции, деформация, счупвания, загуба на трудоспособност и др.

В случай че такава телесна повреда е причинена по непредпазливост или умишлено, това може да съставлява престъпление от общ характер.

🛡️ Роля на застрахователната компания

Ако виновното лице по ПТП е имало задължителна „Гражданска отговорност“ застраховка, пострадалият има право да поиска обезщетение директно от застрахователя. Размерът на обезщетението се определя от:

Медицинската експертиза на уврежданията;
Продължителността на лечението и възстановяването;
Степента на страданията;
Трайността на увреждането.

⚠️ А ако няма застраховка?

Независимо от наличието или липсата на валидна застраховка на виновното лице, пострадалият има пълното право да предяви иск по съдебен ред – както срещу виновния водач, така и срещу евентуални трети отговорни лица.

При тежки случаи (тежка телесна повреда, смърт) държавата може да се намеси служебно чрез прокуратурата.

📞 Консултирайте се с адвокат по ПТП дела

Ако сте пострадали в ПТП и търсите професионална защита и съдействие за получаване на максимално обезщетение, свържете се с нас:

📱 +359 897 90 43 91
📧 office@lawyer-bulgaria.bg

🔎 Всеки случай се разглежда индивидуално, с оглед неговата правна и фактическа специфика.

Вашето право на справедливо обезщетение не е въпрос на компромис – то е гарантирано от закона!

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед спецификата и обстоятелствата при които е настъпил.

Кога е налице средна телесна повреда ?

към средната телесна повреда спадат трайните увреждания като например трайно отслабване на зрението и/или слуха, постоянното разстройство на здравето, трайно затруднение на речта, трайно движение на крайниците, снагата или врата, трайно отслабване на функциите на половите органи (без да е причинена детеродна нетрудоспособност). -На второ място са счупванията и другите видове наранявания – счупване на челюст или пък избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и/или говоренето, обезобразяването на лицето или на други части от тялото на пострадалия и наранявания, които са проникнали в черепната, гръдната и коремната кухина.

Как се определя обезщетението за средна телесна повреда?

Размерът на обезщетението при получаване на средна телесна повреда се определя по два основни начина. Първият начин е от лекарска комисия към застрахователната компания, а вторият начин е чрез решение на съда. За определянето на обезщетението няма точна схема и всичко зависи от вида на претърпяната травма. Когато обезщетението бива изплащано от застрахователната компания при направен лекарски преглед от страна на лекарската комисия, то степента обезщетението се определя от степента на увредимост, както и от мъките и страданията на пострадалото лице. Другият вариант е когато обезщетението се присъжда от съда. Тогава се взима предвид средния размер на присъдените обезщетения за този вид травма – средна телесна повреда.

Какъв е размерът на застрахователно обезщетение при средна повреда ?

ато цяло средната телесна повреда получава средно обезщетение от около 5000-30 000лв. Като се има в предвид факта, че причиняването на средна телесна повреда е престъпление, то причинителя може да се накаже с лишаване от свобода или пробация. Това обаче зависи от решението на съда.

Какъв е срокът за претенция при средна телесна повреда ?

Най-общо срокът за иск при средна телесна повреда е 5г. от възникването на вредата. За целта е нужно да се ангажира специалист за дела при ПТП и застрахователни случаи.

14.11.2019/by lawyer

News, Полезни статии

Давностните срокове CMR Конвенция ?

Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR се прилага за транспорт на стоки и товари и определя давностните срокове CMR Конвенция ?

КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен превоз на стоки. (CMR) се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки

Този превоз е нужно да бъде извършен с превозни средства срещу заплащане.

Тази Конвенция се прилага когато мястото на приемане на стоката и място за доставката се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна.

Съществен е въпроса за давностните срокове при предявяване на искове по тази Конвенция.

Особеното тук е, че срокът е сравнително кратък – една година..

С изтичането на този давностен срок препятства изпращането на валидна претенция за възстановяване на щетите.

Същестуват ситуации, в който при писмоно изпратена рекламация до Спедитор или превозвач, срокът за предявяване на иск по ЧМР Конвенция НЕ ТЕЧЕ.

При предаването на стоката превозвачът е длъжен да провери дали товарът (броят на колетите, маркировката и номерата им) съответстват на написаното в товарителницата, както и дали опаковката на товара е във видимо добро състояние. Какви са давностните срокове ЧМР Конвенция ?

В случай на несъответствия на описания и действителния товар при видими недостатъци на опаковката, превозвачът е длъжен да впише своите възражения в товарителницата.

Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата.

При невписване на възражения от страна на превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние.

Това означава, че от тук нататук отговорността за противното преминава у превозвача.

В същото време Конвенция по CMR НЕ се прилага в следните случаи:

при превози съгласно международни конвенции;
при превози на тленни останки на починали лица;
при транспортиране на мебели и вещи при промяна на местожителство.

При спор между страните относно наличието на валидно сключен Догоор за превоз на стоки и товари, същият се установява с т.нар. CMR Товарителница.

Тя съдържа подпис на изпращача на товара (товародателя), подпис на получателят на товара (товарополучател), като същевременно CMR Товарителница удостоверява извършването на транспорта.

Какво представляват Договора за превоз по CMR ?

Основно задължение на Превозвача при предаването на стоката е да провери дали товарът съответстват на написаното в товарителницата, както и дали опаковката на товара е във видимо добро състояние.

В случай на несъответствия на описания и действителния товар и/или при видими недостатъци на опаковката, превозвачът е длъжен да впише своите възражения в товарителницата.

Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата.

Съществен момент при извършването на превоза е и отговорността на изпращача, който е длъжен да даде надлежни указания за извършването на превоз на стоката.

В случай, че Превозвачът не е направил възражения по този повод, се счита, че стоката е приета и отговорността по ЧМР конвенцията е преминала към Превозвача.

Товародателят е задължен да обезпечи товара с митнически документи.

Отговорност на превозвача

При валидно сключено Договор за превоз на товари, превозвачът носи отговорност за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз.

Превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз

Този момент се счита до този на доставянето й.

Отговорност по ЧМР Конвенция.Прекъсване на давностни срокове

Отговорността на превозвача по ЧМР Конвенция за цялостни и частични липси е ограничена.

Тя не може да надвишава (8.33 специални единици) приблизително сума около 10 (десет) Евро за килограм.

От своя страна превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло (сумата, заплатена за превоза на стоката), митническите и други разноски.

Изпращачът може да заплати допълнителна цена и така да обяви в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща съответните лимити, като в такъв случай превозвачът вече носи отговорност до обявения размер.

За съжаление в повечето случай, товародателите НЕ обявяват реалната стойност на превозваната стока, нито пък изискват представянето на т.нар. Cargo застраховка, която да гарантира стойността на товара, над лимитите, посочени в ЧМР Конвенцията.

Давностните срокове CMR ?

Товарополучателят има право да направи рекламация при явна липса или увреждане на получения товар в момента на получаването й в присъствието на превозвача.

В случай, че са налице т.нар. „скрити липси и повреди“ в 7-дневен срок от получаването на стоката.

Общата погасителна давност за иск по ЧМР Конвенцията е една година от настъпването на инцидента.

Този срок е свързан с погиването, унищожаването или изчезването на стоката.

В случай на цялостна липса –до изтичане на тридесет дневен срок след уговорения срок.

Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи.

В случай на частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата част от рекламацията.

Доказването на фактите на получаване на рекламацията или на отговора и на връщане на приложените документи е в тежест на страната, която се позовава на тези факти.

Следващите рекламации със същия предмет не спират давността.

Погасен по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение

В случай, че срок за рекламации между страните не е бил уговорен, срокът за рекламации на доставеният товар от превозвача тече давностен срок от 60 дни след като стоката е била приета за превоз.

ВАЖНО : Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи.

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение.

Подсъдност при CMR Конвенция ?

Страните по превозния договор са свободни да уговорят местно компетентен съд, пред който да бъдат повдигани евентуални бъдещи спорове.

CMR Конвенцията дава освен това възможност на страните да сезират и съда на държавата, на територията на която се намира местожителството на ответника или мястото, където стоката е била приета за превоз

02.11.2019/by lawyer