юли, 2019 | Адвокат, Адвокатски услуги

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години, много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на базата на който се прави дарението. Мотивите при договорите за дарение могат да са най-различни, като най-често това са просто облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод и т.н.
Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на вещите и тяхното приемане, както и изразяването на благодарност от страна на надарения.
Договорът за дарение на движими вещи или пари трябва да бъде сключен с нотариална заверка на подписите, за да е действителен и да отговаря на изискванията на закона.
Когато едно дарение се основава единствено и само на един мотив и този мотив противоречи на закона или добрите нрави (приетите за обичайни правила на поведение между хората), тогава дарението е нищожно.
Дарението също е нищожно, ако условията или тежестта са невъзможни, когато не могат да се осъществят.
В случай, че се даряват ценни книжа, дарението трябва да бъде извършено чрез прехвърляне за всеки вид ценна книга начин – чрез джиро или цесия.

Какво гласи законът ?

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове. Искът за оспорване на дарение може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмена.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение, искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от лица, в полза на които законът предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен. Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг. В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение.

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

19.07.2019/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Издръжка на пълнолетен

Най-честият впрос за издръжка на пълнолетен по семейни дела е кога се дължи издръжка на пълнолетно дете.

Въпросът за издръжка на дете, навършило пълнолетие е разработена в Семейния кодекс (СК).

Законът детайлно и внимателно разпределя условията и размера за изплащане на дължима издръжка както и редът за нейното изискване.

Съгласно чл. 139 СК „право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си“.

За разлика от безусловното по характера си задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, при издръжката не съвпада с общото изискване на чл.142 от СК

Съгласно чл.144 СК размерът на издръжката се определя единствено като функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Кога е налице задължение за издръжка на пълнолетен ?

Налице е ограничение по чл.144 от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си

Родителят може да бъде задължен да му дава издръжка, само при условие, че това не би му създало особени затруднения.

Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруднения”

Във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди

При това следва да се отчете и задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно.

Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията на чл.144 от СК предпоставя материални възможности на този родител, които следва да са реални и обективно да съществуват

Именно тук не се прави преценка за неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително реализираните доходи и материално състояние

Затова издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствена си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява безусловното задължение за издръжка на непълнолетно си дете.

Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование е налице и споделяне на разноските за това с другия родител

Това споделяне на разноските е скрепено с правна принуда юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование, възниква само при условие, че предоставянето на издръжката не създава особени затруднения за родителя.

Използвайки за ориентир концепцията на законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, както и изхождайки от факта, че основният нормативно въведен критерии за редица социални плащания е трикратният размер на гарантирания минимален доход

Законът не определя максимален размер на издръжката.

Издръжката се определя за сума в размер на четвърт от минималната работна заплата. Сега тя е 610 лв., което прави минималния размер 162.50 лева.

За да бъде определена издръжка е нужно да се вземат под внимание два критерия – нуждите на детето и възможностите на даващият издръжка родител.

Промяна за изплащане на издръжка на пълнолетно дете, става с решение на Районният съд

Предпоставки за уважаване на иск за издръжка на пълнолетен

В решението се отчитат нуждите на детето и възможностите на бащата да плаща този размер.

Детето трябва да е навършило пълнолетие и да се обучава редовно в средно или висше учебно заведение.
Детето трябва да е навършило 18-годишна възраст и да е записано като учащо се в средно или висше учебно заведение, редовна форма на обучение.

По аргумент от противното от текста на чл. 144 СК, издръжка не се дължи, ако детето учи в задочна или дистанционна форма на обучение;

Второ, пълнолетното дете трябва да е до 20-годишна възраст, ако се обучава в средно учебно заведение.

Пълнолетното дете трябва да е до 25-годишна възраст за висше учебно заведение

Тази предпоставка обвързва възможността за предявяване на иска по чл. 144 СК от ненавършване на определена възраст от детето.

Трето, пълнолетното дете не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си.

Законът предоставя две изисквания

Детето не може да се издържа от доход, или от лично имущество.

Достатъчно е само една от тези алтернативи да е налице, за да бъде изпълнена предпоставката по чл. 144 СК.

Първата алтернатива е свързана с наличието на доходи, които детето има

Тези доходи следва да не са недостатъчни за осигуряване на нуждите му, свързани с провеждано обучение.

Второто изискване е свързано с наличие на имущество на детето, което не следва и не може да бъде използвано за получаване на доходи.

Четвърто, родителите могат да дадат издръжка на пълнолетното дете без особени затруднения.

Това е свързано с преценка на имущественото състояние на родителя, спрямо който се претендира издръжка.

В съдебния процес трябва да бъде преценено какви възможности има този родител и дали при изплащане на издръжка за него няма да се създаде особено тежко положение, което да затрудни задоволяване на неговите нужди.

Това означава, че и двамата родители са длъжни, дори и да са разделени или да има развод.

Неправилно е схващането и впечатлението, че при развод единственият, който дължи издръжка на своето дете оставено при майката, е бащата.

Двамата родители дължат издръжка на непълнолетно дете, до навършването на 18-тата, а ако същото е записано и учи до 25-тата годишнина.

Тази издръжка се дължи независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си до навърпшването на 25 години

Според закона родителите дължат издръжка на пълнолетни деца, ако учат редовно във висше учебно заведение при допълнителни условия

Издръжката на непълнолетно дете се дължи „за предвидения срок на обучение, до навършване на възраст

При обучение в средно и на двадесет и двадесет и пет годишна възраст

В случай, че е налице Съдебно решение за издръжка, то тя се подчинява на някои строги правила. Така паричната издръжка трябва да се изплаща ежемесечно.

Издръжка за изминал период

Издръжка за минало време може да се търси до една година от иска.

Това правило не се прилага за издръжка на деца до навършване на 16 (шестнадесетгодишна) възраст, което означава обаче, че може да се прилага при издръжка на студент.

Законът е постановил и че лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си.

Ако има присъдена издръжка, но родителят не я плаща,той носи наказателна отговорност по чл. 182 НК. Ако се появи обаче длъжникът или се открие негово имущество, то той дължи на държавата платените от нея суми.

За въпроси и допълнителна консултация, моля обърнете се телефон + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Кога се дължи издръжка на пълнолетно дете ?

Според чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения

При какви условия се дължи издръжка на пълнолетно дете ?

Колко често се изплаща издръжка на пълнолетно дете ?

Паричната издръжка на пълнолетно дете се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Иск за издръжка се разглежда по реда на бързото производство и се решава занапред.

Може ли да се поиска издръжка за минал период ?

Колко е издръжката за пълнолетно дете ?

Законът не поставвя максимален размер на дължимата издръжка за пълнолетно дете, Определен е само минимум - една четвърт от минималната работна заплата.

18.07.2019/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Издаване на изпълнителен лист

След приключване на съдебното дело и постановяване на Съдебното решение, спечелилата страна може да поиска да й бъде издаден т.нар.издаване на изпълнителен лист.

Изпълнителният лист е официален документ, издаден от съда, с който се удостоверява, че посоченият в него кредитор може да иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо право срещу посочения длъжник.

Едновременно с това се разпорежда на съдебен изпълнител (държавен или частен) да предприеме изпълнителни действия, поискани от кредитора.

Издаването на изпълнителен лист е с цел последваща дейност по събирането на едно задължение и принуда за извършане на определено действие. Граждански процесуален кодекс (ГПК) има специален раздел, посветен на изпълнителния лист.

Изпълнителният лист се издава на кредитора, като препис от него не се връчва на длъжника, т.е. длъжник може да бъде осъден и без да разбере.

В този случай длъжникът узнава, че е осъден, едва след като делото отиде при съдебен изпълнител.

Процедура по издаване на изпълнителен лист

За да се премине към изпълнение срещу длъжник е необходимо да има средство чрез което едно вземане да бъде събрано включително и принудително.

Законът посочва всички изпълнителните основания – в това число актовете, документите, чрез които може да има принудително изпълнение.

Като съдебни изпълнителни основания за издаване на изпълнителен лист са посочени следните документи:

а/ влезлите в сила решения и определения на съдилищата,

б/ осъдителните решения на въззивните съдилища,

в/ заповедите за изпълнение.

Освен тях към принудително изпълнение може да се тръгне и след издадени

г/ съдебно-спогодителните протоколи,

д/Съдебни решенията и Заповедите за изпълнение;

Тези заповеди подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение

Изпълнителен лист се издава и по решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби.

След като кредиторът се сдобие с надлежен съдебен акт, той подава молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител, който има точно регламентирани права и задължения, които водят до удовлетворяването на кредитора, т.е. до връщане на дължимото.

Изпълнителни основания са и следните документи:

Съдебни решения, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранни съдилища

По силата на Регламент Нр.1215/2012г. на Съвета – подлежат на изпълнение без съдебно производство.

Ако човек разполага с такъв лист, може да пристъпи към издаването и на изпълнителен лист.

Последният на практика е съдебно решение, съдебен акт, който от своя страна удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, разполага с право на принудително изпълнение за реализиране на своя претенция срещу длъжник.

Това може да бъде просто плащане на сума, издръжка, неизплатен кредит.

Може да е за премахване на незаконен строеж или пък за предаване на владян незаконно имот.

След издаването всеки изпълнителен лист може да се занесе при съдебен изпълнител – частен или държавен.

При подадена молба се образува изпълнително производство.

Целта е да се реализира правото на носителя, като му върнат парите или бъде въведен в имота си.

Това става по писмена молба въз основа на някой от горепосочените актове.

Препис от молбата не се връчва на длъжника.

За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.

Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна, и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд. ГПК разпорежда, че когато трябва да се предадат няколко отделни имота

Може да са и нотариални актове, спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите, ценни книги като запис на заповед или менителница.

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на текущият работен ден !

Какво представлява изпълнителен лист ?

Какви права дава изпълнителния лист ?

С издаването на изпълнителния лист се разпорежда на всеки съдебен изпълнител (държавен или частен) да предприеме изпълнителни действия, поискани от кредитора.

При издаване на лист нужно ли е длъжникът да присъства ?

На всеки кредитор е дадена възможност за снабдяване с изпълнителен лист без участието на длъжника в процеса, по реда на заповедното производство въз основа на представени документи

Кога узнава длъжника за издадения изпълнителен лист ?

Изпълнителният лист се издава на кредитора, като препис от него не се връчва на длъжника,т.е. длъжник може да бъде осъден и без да разбере. Длъжникът узнава, че е осъден, едва след като делото отиде при съдебен изпълнител

Къде се издава изпълнителния лист ?

С писмена молба всеки кредитор или адвокат може да поиска да бъде издаден изпълнителен лист, след представяне на основание - съдебни решения, протоколи и др. документи.

08.07.2019/by lawyer